БЮЛЕТИН за месец АВГУСТ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.VІІІ В началото на месеца баричното поле при земята беше размито, относително високо, а във височина през Балканския полуостров преминаваше челната част на баричен гребен. Продължиха горещите дни от края на юли - максималните температури бяха между 34 и 39°С. Преобладаваше слънчево време. Само на отделни места по размит студен фронт имаше краткотрайни валежи. На 3.VІІІ над Северна Италия започна да се формира циклонален център.

       4-6.VІІІ Циклонът над Италия бързо се разви, придвижи се на изток и остана блокиран - високият център над Балканския полуостров, а приземният - над Мала Азия. В страната се създаде валежна обстановка. В западната и централната част валежите бяха интензивни, а в Северозападна България, Смолянско и Софийско - поройни. Валежите бяха придружени от гръмотевични бури и усилване на вятъра. Поройните дъждове и придошлите реки причиниха наводнения, активизираха свлачища. В много селища беше обявено бедствено положение. В крайните източни райони, с малки изключения, валежите бяха незначителни. В сравнение с предишните дни дневните температури се понижиха с 10-15°С, по-слабо в източните и югоизточните райони.

       7-12.VІІІ Приземният циклон от Мала Азия бавно се премести на северозапад през Украйна и Беларус към Балтийско море, а високият се запълни. Установи се пренос от запад в периферията на друг циклон. Неговият център за три дни направи кръгово движение от Балтийско море на югоизток и обратно през Прибалтика до Балтийско море. Валежите спряха. На 8.VІІІ по слабо изразен студен фронт имаше незначителни превалявания. В началото беше хладно, особено в северозападната част от страната, където максималните температури на 8.VІІІ бяха от 15 до 22°С. Постепенно температурите се повишиха.

       13-19.VІІІ Над Егейско море се зароди нов циклон, който във височина се разви бързо, премести се на изток и югоизток до централната част на Балканския полуостров, а в края на периода - на север, като се запълваше. В приземния слой баричното поле беше циклонално и в него стационираше студен фронт. Към края на периода налягането слабо се повиши. На много места имаше валежи с гръмотевици, умерени и силни на 16.VІІІ в северозападната, а на 17.VІІІ - в централната част от страната. Макар и по-слаби от тези при предишния процес, те създадоха допълнителни усложнения в пострадалите райони. Отново по Черноморието нямаше валежи. В края на периода налягането при земята започна да се повишава.

       20.VІІІ В приземния слой налягането продължи да се повишава и до страната достигна южната периферия на област на високо налягане и слабо изразен студен фронт. Главно в източните райони преваля и прегърмя. В района на Генуезкия залив започна да се формира нов циклонален център.

       21-24.VІІІ Циклонът над Егейско море бързо се разви и при земята и във височина. Центърът му се премести на север и постепенно се запълни. Свързаният с него студен фронт премина през страната от запад на изток. Отново имаше валежи с гръмотевици, като по-интензивни бяха те в Северозападна България, в източните райони нямаше валежи.

       25-30.VІІІ През този период баричното поле при земята беше безградиентно, относително високо. Във височина имаше зонален пренос. Над Балканския полуостров се редуваха плитки долини и слабо изразени барични гребени. На 27.VІІІ над Северна Италия се зароди плитък циклонален център, който се премести на юг и се задържа югозападно от о.Сицилия. С него се прекъсна зоналният пренос и над Средна Европа се изгради област на високо налягане. Преобладаваше слънчево време и температурите бяха малко по-високи от средните.

       31.VІІІ В приземния слой налягането се понижи, а плиткият циклон около о.Сицилия се разшири на североизток. В западните райони преваля и прегърмя.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през август беше между 21.0 и 24.0°С в равнините. В почти цялата страна температурите бяха близки до нормата за месеца. Най-голямо отклонение на температурата над нормата имаше по Черноморското крайбрежие в района на Варна с 1.5-1.7°С, а най-голямо поднормено отклонение - в района на Враца с 1.5°С. Най-високите температури през месеца (между 33.3 и 38.8°С) бяха измерени на 1.VIII съответно в Разград и Сандански. По планинските върхове температурата също беше близка до нормата. По върховете максималните температури бяха между 15.0°С на вр.Мусала (13.VІІІ) и 17.3°С на вр.Ботев (1.VІІІ). Най-ниските температури бяха между 7.5°С в София (9.VIII) и 15.7°С във Варна (10.VIII) и по планинските върхове Мусала (-1.0°С) и Ботев (-0.5°С) на 9.VIII.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 2005г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в повечето равнинни райони на страната беше над нормата (120-625 %). В отделни станции валежите бяха около и под нормата - Кърджали (92 %), Добрич (17 %), Шабла (68 %), Ахтопол (32 %) и М.Търново (31 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше над нормата - на Черни връх - 199 %, на вр.Мусала - 296 %, на вр.Рожен - 373 %, на вр.Ботев - 169 %, на вр.Мургаш - 391 %.

       Брояят на дните с валеж повече от 1 mm беше между 2 и 15, а в планините - до 13. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 7 (в Кърджали и Враца). Максимален денонощен валеж беше измерен в Монтана на 23.VIII (82 mm), във Враца на 5.VIII (78 mm) и в Пловдив на 6.VIII (76 mm), в Ихтиман на 5.VІІІ (234 mm), в Елин Пелин на 6.VІІІ (143 mm) и др.
 


Валеж
Валеж през август 2005г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни. На 5.VIII ветровете бяха северни и северозападни (в Кърджали със скорост 24 m/s).

       По планинските върхове ветровете бяха силни на 4, 5, 7, 8, 16 и 18-22.VIII. На вр.Ботев на 11.VІІІ вятърът беше със скорост 28 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5 за равнините, а в планините достигна до 8.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 3.1 и 5.3 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше над нормата. Броят на ясните дни бе между 3 (за Варна, което е под нормата) и 14 (за Бургас - над нормата). Броят на мрачните дни бе между 1 (Видин - около нормата) и 3 (в Пловдив - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше между 6.1 и 6.8 десети, с по 2 и 4 ясни дни съответно, а мрачните дни бяха 7 и 15 на брой.
 





Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли, предимно локални и краткотрайни, по инверсионна облачност се образуваха в 15 дни от август в станциите Ловеч, Разград, Русе, Добрич, Кърджали, Елхово, Драгоман и Кюстендил.

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 23 дни от месеца (с 2 повече от юни). С най-голям обхват бяха процесите в периодите 4-7, 12-17, около 20 и 23.VІІI. Имаше съобщения в медиите за 1 човек убит от мълния в Монтанско и за щети (вкл. и в станцията на вр.Мусала).

       Градушки паднаха в 15 дни от месеца (по данни от опорната метеорологична мрежа станции). Със сравнително масов характер в съчетание с обилни дъждове градовите процеси бяха около 5, 14 и 17 VІІІ. Съобщаваше се за по-значителни щети от градушки в Ловешка, Плевенска, Пазарджишка, Смолянска, Пловдивска, Старозагорска и Софийска области. На много места проливните дъждове с градушка и бурен вятър увеличаваха размера на щетите, които в земеделието достигнаха десетки милиона лева по предварителни оценки.

       През месеца (с малки прекъсвания) се оформиха три изразени валежни периода 4-8, 12-15 и 16-18.VІІІ, с обилни валежи главно в средните и западни части от страната. Натрупаните валежни количества подсилиха бедствената обстановка от юлските наводнения и разшириха обхвата й.

       През първия период сумарните валежни количества в повечето райони с наводнения бяха от 100 до 200-250 mm (или l/m2), в Костенец 356 mm, в Ихтиман 355 mm (там само за 24 часа падна валеж 234 mm), в Елин Пелин 213 mm, в Пампорово 187 mm и т.н. През втория период по-значителни валежи бяха измерени в Троян 108 mm, в Две могили 98 mm, в Подем 66 mm, в Градница 66 mm и др. През третия период в Рибарица беше измерен валеж 97 mm, в Чипровци 78 mm, в Габрово 66 mm, в Садовец 62 mm и т.н.

       Най-големи месечни количества валеж от порядъка 200-360 mm са измерени в Софийско, в област Монтана (Вършец 47 mm), Враца 296 mm, Ловешко (220-280 mm), Пазарджишко (Поибрене - 259 mm), Смолянско (200-250 mm) и т.н.

       Хиляди хора изгубиха дом и покъщнина, унищожени бяха ниви и градини, разрушени мостове, прекъснати пътища и ж.п. линии. Повредени и разрушени бяха още хидрометрични съоръжения на НИМХ в станциите на придошлите реки.

       В страната бе обявено бедствено положение с пълна мобилизация на държавната и местна власти и оторизираните агенции и институции с цел смекчаване и ликвидиране на щетите, където това е възможно. Общо от юни щетите от тези бедствия клонят към 1 милиард лева.



Съборен мост на р.Марица при гр.Стамболииски (сн. Слави Калинов, в. "Стандарт")



Наводнение в Софийско поле около гр. Нови Искър (сн. Христо Танев, в. "Стандарт)



Разрушени мостове в Смолян



Щети от градушката на 14 август сутринта в гр. Пазарджик (сн. БТА)

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц август 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
19.0

21.0

20.7

19.9

21.3

21.0

22.6

20.6

21.6

23.4

23.6

22.9

22.7

22.2

22.5

21.2

24.0

19.6

5.4

7.8
-0.5

-0.5

-0.9

-1.5

-1.0

-0.1

-0.2

0.1

2.1

1.7

1.5

0.7

0.4

0.1

0.5

-0.5

-0.1

-0.8

0.6

0.6
34.0

36.0

34.0

33.5

35.7

35.1

37.0

33.3

33.6

37.4

34.0

34.4

34.5

34.8

35.8

36.5

38.8

36.5

15.0

17.3
1

1

3

1

1

3

1

1

1

9

2

1

3

1

3

3

1

2

13

1
7.5

9.0

10.5

8.2

10.3

10.7

11.5

11.6

8.5

15.0

15.7

13.4

11.5

10.6

12.5

9.8

13.5

7.0

-1.0

-0.5
9

10

9

9

9

10

10

9

10

10

10

10

10

10

10

9

27

9

9

9
191

175

288

296

156

92

98

124

7

45

82

68

29

56

115

78

76

62

133

186
374

486

625

470

324

144

189

258

17

140

306

185

92

105

303

212

223

159

296

169
64

51

82

78

36

25

29

31

4

25

45

35

15

22

76

37

28

27

57

57
6

6

23

5

24

18

24

15

7

21

7

7

7

18

6

5

6

23

6

18
11

12

13

15

10

10

10

9

2

3

5

6

4

5

6

6

6

6

12

13
5

5

6

7

6

3

3

5

0

2

3

3

1

2

2

3

3

2

5

5
0

0

3

0

5

1

1

2

2

1

4

3

4

3

4

1

0

0

2

8
11

8

7

14

9

6

12

10

6

5

8

8

5

12

7

10

14

9

12

8

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Към бюлетина


Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Горещото и сухо време в началото на август обуславяше високата интензивност на изпарение на почвена влага и транспирация при намиращите се в репродуктивен период късни окопни култури. Вследствие на високата евапотранспирация настъпи рязко понижение на почвените влагозапаси в горните и по-дълбоки почвени слоеве.

       Високите температури на повърхността на почвата, достигнали на отделни места в Южна България до 34-35°С, и оформилият се недостиг на влага поставиха в критично състояние пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. След екстремно високите температури последвалата коренна промяна в метеорологичните условия рефлектира върху нивото на влагозапасите в горните и по-дълбоки почвени слоеве.

       Падналите интензивни валежи на 4, 5 и 6.VIII в Западна България и в част от Тракийската низина (Видин 100 l/m2, Враца 150 l/m2, Монтана 110 l/m2, София 100 l/m2, Пловдив 92 l/m2) преовлажниха, а на много места наводниха, обработваемите земеделски земи. Излезлите от коритата си реки Тополница, Марица и Искър заляха огромни площи и причиниха значителни щети на селското стопанство.

       На 7.VIII при определяне съдържанието на влага в почвата при пролетните култури бе установено рязко увеличение на почвените влагозапаси в 100-сантиметровия слой, достигнали в Северозападна България и на места в Тракийската низина нива, близки до ППВ. В Източна България и по Черноморието общият воден запас при пролетните култури в 100-сантиметровия слой бе между 78-88% от ППВ. Най-ниски, под 70% от ППВ, бяха почвените влагозапаси в Югозападна България и Подбалканските полета, където сумата от падналите валежи бе относително по-малка.

       Наднормените валежи през второто десетдневие на август в по-голямата част от страната поддържаха преовлажнени горните почвени слоеве и ограничаваха възможностите за извършване на почвообработки и използване на техника за механизирано прибиране на реколтата и освобождаване на площите от по-ранните окопни култури. Отново най-много валежи паднаха в Северозападна България (Ловеч 118 l/m2, Видин 101 l/m2). Залети бяха земеделски земи в Софийско, Врачанско и Смолянско. По предварителни оценки делът на навлажнените и преовлажнени обработваеми площи бе над 250 хил. da.

       На 17.VIII общият воден запас в еднометровия почвен слой при пролетните култури в Северозападна България бе около 93-99% от ППВ. Най-ниски, под 70% от ППВ, бяха почвените влагозапаси в крайните източни райони и по Черноморието, където сумата на валежите за периода 7-17.VIII на места бе под 20 l/m2. В останалата част от страната нивата на влагозапасите в еднометровия почвен слой при пролетните култури бяха с междинни стойности.

       В периода 17-27.VIII валежите в отделни райони на Северозападна България отново надхвърлиха 50 l/m2 (Враца 63 l/m2, Монтана 106 l/m2) и поддържаха почвените влагозапаси в граници, близки до ППВ (вж.прил. карта). На 27.VIII най-ниско бе съдържанието на влага в почвата в слоя 0-100 cm при пролетните култури в крайните североизточни и югозападни райони, където общият воден запас бе между 61 и 71% от ППВ. В тези райони съдържанието на продуктивна влага в слоя 20-25 cm бе незначително или напълно изчерпано, което налагаше прилагане на подходящ поливен режим при късните земеделски култури.


Водни запаси при пролетните култури към 27.08.2005 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       След екстремно високите температури в началото на август (Видин 36°С, Кнежа 36°С, Плевен 36°С, Русе 37°С, Кюстендил 36°С, Благоевград 36°С, Сандански 39°С, Пловдив 36°С и др.), причинили топлинен стрес при голяма част от полските култури, отглеждани при неполивни условия, в средата на първото десетдневие на месеца настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Дневните температури чувствително се понижиха със 7-10°С, а средноденонощните в повечето райони на страната бяха около нормата за сезона. Падналите валежи, поройни в Западна и Централна България, нанесоха огромни щети на селското стопанство. Валежите причиниха механични повреди и полягане при слънчогледа и царевицата, съсипаха на места до 100% зеленчуковата и плодовата реколта. Допълнителни повреди по земеделските култури бяха нанесени от падналите на отделни места (Хасково, Димитровград, Меричлери, Долно Черковище) градушки, с големина на орех. В района на Хасково пораженията от падналата градушка в лозовите насаждения са над 60% (обрулени гроздове и наранени зърна).

       Интензивните валежи и наводнения създадоха условия за увеличение на повредите от гъбни болести по зеленчуците (мана, бактериози, картофена мана по доматите), овощните култури (струпясване и късно кафяво гниене) и лозята (мана и сиво гниене), добили масов характер вследствие незапомнените дъждове през втората половина на лятото.

       В края на първото десетдневие настъпи краткотрайно стабилизиране на времето и положителна промяна в агрометеорологичните условия.

       През по-голямата част от второто десетдневие на август развитието на земеделските култури протече при поднормени топлинни условия. До средата на месеца ранните хибриди царевица в полските райони на страната приключиха развитието си и встъпиха масово във восъчна и пълна зрелост. Високото съдържание на влага се отрази благоприятно на средноранните и по-късните царевични хибриди, при които протичаше наливане на зърното и фаза млечна зрелост.

       До края на второто десетдневие при слънчогледа бе наблюдавано значително увеличение на посевите, достигнали техническа зрелост (вж. прил. карта).

       Високите дневни температури през последната седмица на август, на места до 31-33°С (Русе, Добрич, Варна, Сандански), станаха причина за скъсяване на междуфазните периоди при късните земеделски култури. В края на месеца при късните хибриди царевица се наблюдаваше начало на фаза млечна зрелост, а при част от среднокъсните царевични хибриди се осъществяваше преход от млечна към восъчна зрелост. В края на август във високите полета част от посевите със слънчоглед достигнаха техническа зрелост, каквато бе наблюдавана и при захарното цвекло. През третото десетдневие полският фасул и във високите полета на Югозападна България приключи развитието си. Вследствие на чувствителното подобрение на топлинните условия узряха голяма част от летните сортове овошки и грозде.
 


Слънчоглед - дати на узряване - 2005 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Необичайно влажното време през август удължи приключването на жътвената кампания. Преовлажнените повърхностни почвени слоеве затрудняваха в много райони на страната провеждането на сезонните полски работи. През относително сухите периоди от месеца, успоредно с прибирането на оцелялата от дъждовете плодова и зеленчукова реколта, приоритетно мероприятие бе своевременното провеждане на растителнозащитните пръскания срещу болестите и неприятелите за опазване оцелелите от неблагоприятните агрометеорологични условия земеделски култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през първата половина на месеца, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 1.VІII в обедните часове и е около 2 пъти над ПДК. Същият ден е наблюдавана и максималната средноденонощна концентрация - 2 пъти по-висока от съответната ПДК.

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК до около 2.5 пъти през по-голямата част от дните на наблюдение. Максимумът е регистриран на 24.VІII.

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.3 пъти през половината от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 16.VІII.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 90% от всички станции, като най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Разград и Плевен (рН=4.8-4.9). Единствено на вр.Рожен средномесечната стойност е алкална (рН=7.4).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През август 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.7 до 6.2 mBq/m3. Средните месечни и максималните ежедневни стойности през август са близки и по-високи от измерените през юли за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

       При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 3.4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През първото десетдневие на август в Западна България продължиха поройните, на места изключително интензивни валежи. През периода 5-8.VІІІ сумарните валежни количества във водосборите на реките между Огоста и Осъм вкл. бяха от 80 до 268 l/m2. Във водосбора на р.Искър бяха регистрирани най-големи локални извалявания до 356 l/m2. Тези валежи в комбинация с изпуснатите води от язовирите Тополница, Огняново и др. станаха причина за катастрофалното покачване на речните нива и бедствената ситуация от наводненията в много райони на Западна и Централна България.

       През август общият обем на речния отток в Дунавския водосбор надвиши нормата за месеца около 7 пъти, оттокът на реките от Черноморския басейн 2.5 пъти, а на реките от Беломорския басейн - около 6 пъти.

       В Дунавския водосбор през първата половина на август силно се повишиха нивата на реките Огоста, Искър, Вит и Осъм.

       През периода 5-8.VІІІ преминаха високи вълни по реките Огоста, Искър, Малък Искър и Вит. През този период нивото на р.Огоста при Кобиляк се повиши със 158 cm, а при Мизия с 546 cm при максимално протичащо водно количество 612 m3/s. Повишението на нивото на р.Искър беше при Нови Искър с 416 cm, при Кунино с 318 cm, при Ореховица с 424 cm. Повишението на нивото на р.Малък Искър при Своде беше 328 cm. Върхът на високата вълна беше регистриран при Нови Искър на 7.VІІІ с параметри воден стоеж H = 475 cm, протичащо водно количество Q = 380 m3/s; при Кунино на 6.VІІІ Н = 480 cm и Q=768 m3/s; при Ореховица на 8.VІІІ H = 550 cm и Q = 806 m3/s; на р.Малък Искър при Своде на 6.VІІІ H = 336 cm и Q = 314 m3/s. През същия период нивото на р.Вит се повиши със 78 до 110 cm по течението на реката, а Qmax в средното и долно течение (съответно при Садовец и Търнене) достигна 109 m3/s. Повторно преминаване на висока вълна по реката беше наблюдавано през периода 14-17.VІІІ. Върхът на вълната беше регистриран на 17.VІІІ с параметри при Тетевен H = 199 cm и Q = 80 m3/s; при Садовец H = 315 cm и Q = 324 m3/s; при Търнене H = 240 cm и Q = 297 m3/s. През същия период нивото на р.Осъм се повиши със 154 cm при Ловеч и с 430 cm при Изгрев. В долното течение на реката (при Изгрев) връх на вълната е наблюдаван на 19.VІІІ с H = 700 cm и Q = 152 m3/s.*

       През периода 14-19.VІІІ беше наблюдавано повишение на нивото и на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци със 73 до 250 cm. Qmax протичащо при Каранци достигна 386 m3/s.

       Средномесечният отток почти при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през август значително надвишава нормата за месеца.

       През август нивата на наблюдаваните реки от Черноморския басейн бяха без съществени изменения. Увеличенията на оттока на реките Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево в отделни дни от месеца се дължаха на освобождаване на язовирни обеми. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през август е над нормата за месеца.

       През първото десетдневие на август падналите валежи в Рило-Родопската област повишиха нивата на р.Марица в най-горното течение и на родопските притоци на реката с 80 до 186 cm. През перида 5-9.VІІІ нивото на р. Марица в участъка Пазарджик-Свиленград се повиши с 445 до 280 cm при различните пунктове за наблюдение по течението на реката. Почти по целия участък Qmax надвиши 1500 m3/s. Катастрофалното увеличение на водите и излизането на реката от коритото се дължеше на преливането на яз."Тополница", което започна на 5.VІІІ. Повишението на нивата на р.Харманлийска при Харманли със 186 cm и на р.Сазлийка при Гълъбово със 100 cm беше предимно от подприщващия ефект на р.Марица. Валежите през този период повишиха нивото и на р.Арда с 242 cm при Рудозем (Q = 110 m3/s) и с 268 cm при Вехтино (Q = 221 m3/s). През август нивата на реките Тунджа, Струма и Места бяха без съществена промяна.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2600 млн.m3, около 6 пъти над нормата за август.

       През август продължи тенденцията към понижаване на нивото на р.Дунав в българския участък. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 9 до 18 cm в сравнение с юли, но остана с 84 до 163 cm над нормата за август.

       * Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец август 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец август 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 22 наблюдателни пункта или 61% от случаите. Най-съществено беше спадането на дебита в Бистрец-Мътнишки карстов басейн, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Котленски карстов басейн, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 22 до 47% от стойностите през юли. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 14 наблюдателни пункта. Най-съществено беше регистрираното повишение в басейните в Северозападна България като платото Пъстрина, Градешнишко-Владимировски, Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 197 до 444% спрямо юли.

       Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 1 до 205 cm спрямо юли беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или около 56% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Огоста, Скът, Искър и Марица, в Софийската котловина и в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Дупнишка и Софийска котловини. Понижение на водните нива с 3 до 68 cm спрямо юли бе установено при 29 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Вит, в Горнотракийската низина и Казанлъшката котловина.

       Предимно се понижиха (с 15 до 21 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

       Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на юли от -13 до 21 cm и по-добре изразена тенденция на спадане.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена положителна тенденция. Разнообразни вариации (от -22 до 44 cm) с добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -9 до 158 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен съответно ся 3 cm и 4 cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 0.25 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

       В изменението на запасите от подземни води през август беше установена добре изразена тенденция на покачване при 73 наблюдателни пункта или около 71% от случаите, обусловена от необичайно високите валежи в началото на месеца. Повишението на водните нива с 2 до 276 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът, Искър и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми 0.50 до 8925 l/s беше много по-добре изразено в Северна България и най-вече в басейна на платото Пъстрина, в Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Милановски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейните Златна Панега и в Тетевенската антиклинала, в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система, както и в Настан-Триградския карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е над 200% (от 204 до 979%) от нормите за август, а в Искрецки и Ловешко-Търновски карстови басейни съответно е 1024 и 1364%. Понижението на водните нива (с 5 до 221 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.75 до 277 l/s, беше най-голямо в басейна на Преславска антиклинала, в част от Стойловска синклинала, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район.


Състояние на подземните води през август 2005 г.

Състояние на подземните води през август 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Л. Кумчева , ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова