БЮЛЕТИН за месец ЮЛИ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

      Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери на икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

      Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

  1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1–4.VІI Добре изразен във височина и при земя средиземноморски циклон се изтегли към европейската част на Турция и там стационираше. Валежи и гръмотевични бури имаше в цялата страна, в много райони – обилни, имаше наводнения.

      5.VІI Баричното поле временно се преобразува в антициклонално и валежите спряха.

      6–7.VIІ През страната премина нов средиземноморски циклон. Значителни, на отделни места до 30 l/m2 бяха валежите в Южна България.

      8.VIІ Баричното поле отново временно се преустрои в антициклонално и времето беше предимно слънчево.

      9–15.VІI През страната премина поредният средиземноморски циклон, добре изразен както при земята, така и във височина. Валежите отново бяха повсеместни, на места в централната и източна част от Дунавската равнина – обилни, над 50 l/m2.

      16–17.VIІ През страната премина студен атмосферен фронт. Само на отделни места имаше слаби превалявания.

      18.VІI Баричното поле беше размито, антициклонално. Атмосферата се стабилизира и времето беше слънчево.

      19–21.VІI Преминаха два студени атмосферни фронта. На отделни места, главно в Северна България, преваля и прегърмя.

      22.VІI Полето при земята беше безградиентно, във височина – долина. Само на отделни места в планините имаше краткотраен валеж.

      23–24.VІI Прeз страната премина студен атмосферен фронт, като на много места преваля. В източните райони валежите бяха незначителни.

      25–30.VІI Полето при земя и във височина беше антициклонално. Установи се предимно слънчево и горещо време.

      31.VI Над Източна България имаше долина и там на отделни места преваля и прегърмя. Над останалите райони остана слънчево и горещо.
 

Kъм съдържанието


 2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      В началото на юли средноденонощните температури бяха между 22 и 26°C, в Сандански 29.4°C – с 2 до 5°C по-високи от нормалните. Впоследствие температурите се понижиха и на 3 и 4.VІІ те бяха по-ниски от нормалните. От 5.VІІ те се нормализираха и през по-голямата част на месеца бяха близки до нормалните. Захлаждане имаше на 13.VІІ, а през периода 18–20.VІІ и през последните дни на юли средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните.

      Средните месечни температури за юли в по-голямата част от страната са между 20 и 24°C, в Сандански 25.7°C, в планинските райони между 9 и 14°C, на вр.Мусала 5.8°C, на вр.Ботев 8.5°C. В повечето райони те са близки до нормалните. По Черноморието и в високите части на планините те са с около 1°C по-високи от нормалните.

      Най-високите температури през юли са между 32 и 36°C, в крайните югозападни райони – до 38°C, в планините между 20 и 25°C, на вр. Мусала 16.6°С, на вр.Ботев 15.7°C и са измерени около 19.VІІ и през последните дни на месеца, а най-ниските – между 10 и 15°C, в Бургас 16.8°C, във Варна 16.0°C, в Сандански 15.8°C, в планините – между 4 и 9°C, на вр. Мусала 0.1°C – в средата на първото десетдневие на месеца.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2005г.




Kъм съдържанието


  3. ВАЛЕЖИ

      През юли превалявания имаше през по-голямата част от първата половина на месеца и около 24.VІІ. Временно намаление на валежите имаше през второто петдневие.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 9 и 13, в югозападните райони – около 7, на вр. Ботев – 18. В по-голямата част на страната валежът през юли е бил повече от 10 mm от два до пет пъти, в София и на вр. Ботев – 7, а в Разград 9 пъти. Максималният денонощен валеж е между 25 и 50 mm, в Разград – 102 mm, в Русе и В.Търново – 79 mm, в Чирпан – 61 mm, а по Черноморието и югозападните райони – между 15 и 20 mm.

      Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 100 и 220 mm, в Разград 300 mm, в Исперих 266 mm, в Карлово и на вр.Ботев 235 mm, т.е. между 200 и 500% от нормата. По-малко са валежите по Черноморието и в крайните югозападни райони – между 20 и 60 mm (между 70 и 150% от нормата).
 
 


Валеж
Валеж през юни 2005г.




Kъм съдържанието

 4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 2, 10, 18 и 23.VІІ. Броят на дните със силен вятър е предимно до 2, в Кърджали и на вр. Ботев – 6, в Плевен и на вр. Мусала – 4.
 

Kъм съдържанието


  5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 4 и 5.5, в Стара Загора – 5.7, в планините между 6 и 7, на вр.Ботев 7.1 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Броят на ясните дни (между 6 и 12, в планините около 3, на вр.Ботев 1, в Кнежа 13, в Павликени 14) е около и по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (между 3 и 8, в планините до 13) – повече от нормата.
 





Kъм съдържанието

 6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли, предимно локални и краткотрайни, по инверсионна облачност, се образуваха в 4 дни от юли, като сравнително на повече места в Северна България райони те бяха наблюдавани на 8 и 9.VІІ.

      Гръмотевични бури са наблюдавани в 28 дни от месеца (със 7 повече от юни). С най-голям обхват бяха процесите около 7, 9–15, 17, 20.VІІ и в периодите 1–3, 9–15 и 23–24.VІІ. Имаше съобщения в медиите за 5 души убити от мълнии (в Сливенско и в Пловдивско).

      Градушки паднаха в 14 дни от месеца, като от опорната метеорологична мрежа станции се съобщаваше за градови валежи в 4 и повече области на 1, 2, 3, 10, 11, 12 и 23–24.VІІ. В над 7 области се съобщаваше за по-значими щети от градушки: Смолянска, Кърджалийска, Пазарджишка, Пловдивска, Хасковска, Плевенска, Великотърновска и Софийска. На много места проливните дъждове с градушка увеличаваха размера на щетите. На 1.VІІ вечерта и през нощта над Перущица и околността се разрази буря с градушка с големина до орех. Вятърът със скорост над 20 m/s, с признаци на смерч, изкорени 50-годишни дървета, отнесе покриви на няколко къщи и обществени сгради (със щети за около 120 000 лв.). Локални наводнения и щети от този процес имаше в отделни общини и в градовете в областите Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Разград, Шумен, Варна, Ст. Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково, София и др.

      През изразено валежния период 1–15.VІІ натрупаните валежни количества подсилиха бедствената обстановка от юнските наводнения и разшири обхвата й. Големи (сумарни за периода) количества валеж бяха измерени в София – 156 mm, Берковица – 213 mm, Враца – 203 mm, Троян – 232 mm, Габрово – 283 mm, Нови пазар – 329 mm, Калофер – 329 mm, Кермен (Сливенско) – 278 mm, Войника (Ямболско) – 258 mm, и др. Сумарният валеж само от този период превишаваше над 2 и 3 пъти месечните норми за райони от Средна и Източна България. Съобщаваше се за излезли от коритата реки (Провадийска и Стряма), за прелели язовири и микроязовири. По ориентировъчни данни на Министерския съвет и ПКЗНБАК, изнесени пред Народното събрание, бедствието е поразило 60 общини. Над 50 000 сгради са наводнени при пороите. Разрушени са 83 моста, 116 свлачища са активирани, а над 150 подпорни стени – съборени. Щетите от разрушенията (главно в инфраструктурата – мостове, пътища, ж.п. линии и др.) са най-малко за 150 млн. лв. Сумата нараства на 170 млн. с пораженията върху реколтата. Отчетоха се допълнителни фактори за бедствията като непочистени канали, речни корита и мостове, неподдържани диги.

      Разрушени са и са повредени хидрометрични съоръжения на НИМХ в станциите на придошлите реки.

Изкоренен 50-годишен орех и съборена стопанска постройка
от бурята в Перущица
(Снимки: Петьо Симеонов НИМХ)		 Наводнени пътища край Велико Търново
(Снимка: Иван Първанов
в. “Монитор”)		 Отнесен асфалт от порой в селище, Русенско
(Снимка: Иван Първанов
в. “Монитор”)

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юли 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм.
бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
20.4

22.4

22.0

21.2

22.7

21.9

23.6

21.4

21.7

23.3

23.3

22.8

22.5

22.2

23.0

22.6

25.7

21.4

5.8

8.5
0.6

0.0

-0.1

-0.6

-0.2

0.2

0.1

0.4

1.5

1.4

0.9

0.1

-0.4

-0.5

-0.1

0.6

1.4

0.5

1.2

1.4
32.3

36.0

35.0

33.8

35.0

34.2

36.2

33.3

33.1

32.5

32.0

33.0

34.2

34.2

34.0

35.2

38.8

35.6

16.6

15.7
19

31

31

19

31

31

31

18

30

31

20

31

19

31

31

31

30

19

19

27
9.8

11.5

13.0

13.4

13.0

13.1

15.0

13.6

13.9

16.0

16.8

13.3

12.4

10.5

13.0

11.6

15.8

9.8

0.1

3.9
5

8

5

5

5

8

4

4

6

5

6

8

24

15

1

5

5

5

16

4
169

90

109

222

114

211

204

181

131

63

59

130

82

158

146

42

44

67

86

235
268

195

210

275

190

319

345

323

261

170

169

266

204

310

293

108

132

132

154

190
39

24

41

83

62

79

79

102

53

22

17

26

24

61

39

15

12

16

32

42
10

3

4

4

4

4

4

4

14

25

16

3

3

4

13

4

12

8

4

24
11

9

12

13

9

12

13

9

9

9

9

11

8

9

12

6

6

7

8

18
7

5

3

3

2

6

4

9

3

1

2

5

4

3

5

1

3

3

4

7
1

2

0

1

4

2

0

1

0

0

2

2

6

2

2

2

1

0

4

6
9

8

7

12

7

10

6

5

7

9

8

14

9

13

11

10

16

10

12

6

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Към бюлетина


Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През юли наднормените и пространствено неравномерно разпределените валежи определяха значителните различия в нивата на почвените влагозапаси. Падналите поройни дъждове през първата седмица на юли, надхвърлили на места 2–3 пъти нормата за месеца (В.Търново 112 l/m2, Русе 134 l/m2, Разград 150 l/m2, Силистра 108 l/m2, Сливен 132 l/m2, Елхово 137 l/m2), преовлажниха, а в Североизточна България – наводниха горните почвени слоеве и отложиха жътвата на пшеницата. Към 7.VII почвените влагозапаси при пролетните култури в 100-сантиметровия слой в по-голямата част от страната бяха над 85% от ППВ, а в районите с наднормени валежи достигнаха нива, близки до ППВ. Изключения бяха наблюдавани в крайните северозападни и централните крайдунавски райони и в Югозападна България, където общият воден запас бе под 75% от ППВ.

      До средата на юли вследствие честите и интензивни валежи бе увеличен делът на наводнените земеделски земи, както и нанесените загуби на селското стопанство. На територията на община Силистра наводнените и невъзстановими площи бяха около 7965 da, от тях 5025 da пшеница, 1300 da слънчоглед и 1110 da царевица. В Шуменска област в резултат на проливните дъждове бяха унищожени около 19 960 da с пшеница, 5880 da с ечемик, 9300 da слънчоглед, 3990 da царевица и 840 da зеленчуци.

      До средата на юли високото съдържание на влага в горните и по-дълбоките почвени слоеве продължи да бъде главна причина за отлагането на жътвата на пшеницата, което увеличи риска от разпиляване и повреди на зърното.

      На 17.VII при определяне на съдържанието на влага в почвата при пролетните култури отново най-ниски бяха почвените влагозапаси в 100-сантиметровия слой, между 66 и 70%, в крайните западни и централните крайдунавски райони и в Югозападна България, където падналите валежи в периода 11–17.VII бяха под 8 l/m2 (в Сандански 4 l/m2). През втората половина на юли по-сухото и топло, а на много места и горещо, време беше предпоставка за бързо просъхване на горните почвени слоеве. В края на второто и началото на третото десетдневие в по-голямата част от страната условията позволяваха прибирането на зърнената реколта и засяване (засаждане) на втори култури на освободените от ранните предшественици площи.

      През третото десетдневие на юли високото изпарение от посевите и почвата, вследствие наднормените топлинни условия и високото водопотребление на намиращите се в репродуктивен период пролетни култури, доведоха до чувствително намаление на влагозапасите в 50 и 100-сантиметрови почвени слоеве. На 27.VII в югозападните райони на страната продуктивната влага при пролетните култури в 50-сантиметровия слой бе напълно изчерпана, а в 100-сантиметровия слой общият воден запас бе 47% от ППВ, което налагаше започването на поливане като приоритетно мероприятие в края на месеца. В източните райони на страната, Предбалкана, централната част на Западна България и в по-голямата част от Тракийската низина почвените влагозапаси в 100-сантиметровия слой при пролетните култури бяха между 79 и 94% от ППВ, а на отделни места и над 94% (вж. прил. карта). Добрата влагозапасеност на по-дълбоките почвени слоеве в края на юли бе от полза за културите с дълбоко разположена коренова система (царевица, захарно цвекло, памук, овощните култури и лозята), при които отпадна необходимостта от обичайното за края на юли напояване.
 


Водни запаси при пролетните култури към 30.07.2005г. в слоя 0-100 см. (в % от ППВ)

Kъм съдържанието


  2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Климатичните аномалии през юли обусловиха съществените различия в агрометеорологичните условия в отделни райони на страната.

      През първата половина от юли необичайно за сезона лимитиращ фактор за развитието на земеделските култури бяха недостигът на топлина и излишъкът на влага. До средата на юли влажното и относително по-хладно време определяше забавени темпове на развитие на незасегнатите от поройните дъждове и градушки земеделски култури. Към средата на месеца при царевицата в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха различни фази – изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване (вж. прил. карта), а при слънчогледа протичаше фаза цъфтеж.

      Падналите интензивни и наднормени валежи през първата половина от месеца на много места в страната нанесоха непоправими щети на земеделските култури. В отделни райони на Североизточна България водната стихия унищожи част от зърнената, зеленчуковата и плодовата реколта. В Силистренска област пороите причиниха полягане при 50–60% от пшеничните посеви, повредиха до 40% от съцветията на фасула и до 90% от съцветията на лозята, унищожиха до 30% от кайсиевата реколта.

      Значителни повреди претърпяха есенниците и в много райони на Южна България. В Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Сливен, Хасково бяха наблюдавани полегнали посеви (в района на Казанлък до 100% ). В Източна България пороите нанесоха механични повреди до 30% при слънчогледа и царевицата, 20% при лозята и обрулени плодове при овощните култури ябълка (20%), круша (30%), дюля и кайсия (30%).

      Вследствие продължителните валежи на отделни места бе наблюдавано покълване на семената в пшеничните класове (в района на Елхово до 90%). Високата атмосферна влажност бе предпоставка за развитието на редица болести по земеделските култури – мана в района на Силистра, поразила до 60–80% от зеленчуците, картофена мана по доматите, унищожила 100% доматите в Суворово и Д.Чифлик, бактериоза по доматите, краставиците и градинския фасул, при лозата мана и сиво гниене, при ябълките и крушите струпясване, късно кафяво и др.

      През втората половина на юли бе наблюдавана коренна промяна в агрометеорологичните условия. До края на второто десетдневие температурите бързо се повишиха, на много места достигнаха до 30–35оС, което ускори развитието на земеделските култури.

      Сухото и топло, а на места и горещо време през третото десетдневие на юли поддържаше ускорени темповете на развитие при земеделските култури и бе предпоставка за скъсяване на междуфазните периоди при царевицата и слънчогледа. До края на юли при слънчогледа протичаше процес на формиране и наливане на семената, а на отделни места в Тракийската низина (Пловдив, Елхово, Ямбол) бе наблюдавано и начало на фаза узряване. В края месеца при царевицата в зависимост от ранозрелостта и се наблюдаваха различни фази – при средноранните и по-късни хибриди протичаха цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на зърното, а при ранните – начало на фаза млечна зрелост. Горещото време в края на юли с максимални температури на места достигнали до 36–37оС (Сандански 39оС), имаха неблагоприятно влияние върху повечето от земеделските култури. Ниската атмосферна влажност в съчетание с екстремно високите температури въздействаха негативно върху цъфтежа и оплождането при по-късните царевични хибриди. При някои от късните зеленчукови култури това неблагоприятно съчетание бе предпоставка за окапване на цветовете и завръзите им. През втората половина на юли узряването на полския фасул доби масов характер. През третото десетдневие на месеца при памука бе наблюдавана масово фаза цъфтеж.
 


Царевица - фаза изметляване - 2005 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През по-голямата част от първата половина на юли честите и проливни валежи ограничаваха провеждането на сезонните полски работи. През третото десетдневие на месеца бе прибрана по-голямата част от зърнената реколта. В много от незасегнатите от юлските порои земеделски участъци добивите от пшеница са над 350 kg/da. Високи добиви са отчетени в агростанции Съдиево – 420 kg/da, Образцов Чифлик – 400 kg/da, Шабла – 408 kg/da, Добрич – 558 kg/da. През втората половина на месеца бе проведена интензивна растителна защита за ограничаване на повредите от добилите масов характер гъбни болести по земеделските култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

  1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт „Младост” 1 са по-високи от ПДК в по-голяма част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 21.VІI в следобедните часове и е 2 пъти над ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти през 30 % от дните на наблюдение. Максимумът е регистриран на 1.VІI.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти през повечето от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 1.VІI.
 


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


  2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 90.3% от всички станции, като най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.6). Единствено на вр.Рожен средномесечната стойност е алкална (рН=7.6).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През юли 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.3 до 4.5 mBq/m3. Средните месечни и максималните ежедневни стойности през юли са близки и по-ниски от измерените през юни за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 3.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
 


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През юли валежите бяха по-големи в северната половина от страната. През периода 2–14.VІІ сумите на валежите във водосборите на реките между Огоста и Янтра вкл. бяха от 80 до 190 l/m2, в планинските части от водосборите на Осъм и Янтра – съответно до 235 и 265 l/m2. Същите количества валеж бяха измерени и във водосбора на р.Русенски Лом, но там бяха регистрирани най-големи локални извалявания – до 297 l/m2.

      През юли общият обем на речния отток в Дунавския водосбор е с 54% по-голям в сравнение с юни и надвиши нормата за месеца около 6 пъти. Оттокът на реките от Черноморския басейн надвиши нормата за юли около 8 пъти, а на реките от Беломорския басейн – около 3 пъти, като намаля с 11% в сравнение с юни.

      В Дунавския водосбор през първата половина на юли силно се повишиха нивата на почти всички наблюдавани реки с изключение на крайните северозападни Тополовец и Лом.

      През периода 2–15.VІІ два пъти преминаха високи вълни по реките Осъм и Янтра. През периода 2–4.VІІ нивото на р.Осъм в горното течение (при Ловеч) се повиши с 236 cm. Върхът на високата вълна беше регистриран на 4.VІІ с параметри: воден стоеж H=280 cm, протичащо водно количество Q=268 m3/s. В долното течение на реката (при Изгрев) върхът на вълната е наблюдаван на 5.VІІ при H=830 cm (повишение на нивото със 700 cm) и Q=217 m3/s. Втората вълна беше по-слаба, регистрирана при Ловеч на 13.VІІ с H=200 cm (повишение 100 cm), Q=153 m3/s; при Изгрев на 14.VІІ с H=652 cm (повишение 242 cm), Q=134 m3/s.*

      През периода 2-4 нивото на р.Янтра се повиши при Габрово с 245 cm, при Велико Търново със 716 cm, при Каранци с 821 cm. Върхът на вълната в участъка Габрово–Велико Търново беше наблюдаван на 4.VІІ, при Каранци на 5.VІІ с параметри: при Габрово H=244 cm, Q=150 m3/s; при Велико Търново H=800 cm, Q=572 m3/s; при Каранци H=940 cm, Q=1593 m3/s. През този период високи вълни преминаха и по притоците на Янтра – реките Росица и Джулюница. Повишението на нивата, общо за периода, беше с 250 cm на р.Росица при Севлиево и с 634 cm на р.Джулюница при едноименното село. Върхът на вълната и на двете реки беше наблюдаван на 4.VІІ – на р. Росица при Севлиево с H=346 cm и Q=394 m3/s и на р.Джулюница при с.Джулюница с H=726 cm и Q=453 m3/s. През същия период повишението на нивата на реките Огоста, Искър и Вит беше от 133 до 188 cm.

      През периода 10–15.VІІ беше наблюдавано повторно, макар и по-слабо, повишение на нивата – на р.Янтра при Габрово с 248 cm, при Велико Търново с 398 cm, при Каранци с 240 cm; на р.Росица при Севлиево със 150 cm; на р.Джулюница при едноименното със 190 cm. Върхът на вълната премина на р.Янтра при Габрово на 12.VІІ с H=260 cm, Q= 165 m3/s; при Велико Търново на 13.VІІ с H=520 cm, Q=332 m3/s; при Каранци на 15 с H=527 cm, Q=597 m3/s, на р.Росица при Севлиево на 12.VІІ с H=271 cm, Q=241 m3/s и на р.Джулюница на 13.VІІ с H=318 cm, Q=130 m3/s. През този период нивата на реките Огоста и Вит се повишиха с 45 до 85 cm, а на р. Искър от 50 до 132 cm в различните участъци от реката.

      Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор, с изключение на крайните северозападни реки до р.Огоста, през юли значително надвишава нормата за месеца.

      През периода 3–7.VІІ нивата на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн се повишиха – на р.Камчия при Гроздьово с 600 cm, на Провадийска река при гара Синдел с 280 cm, на р.Голяма Камчия при Преслав с 217 cm, на реките Луда Камчия при Бероново и Средецка при Проход съответно със 157 и 109 cm и на р.Факийска при Зидарево със 318 cm. До края на месеца реките бавно се оттичаха. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през юли е значително над нормата за месеца.

      През юли оттокът на реките от Беломорския басейн намаля с 11% в сравнение с юни, но остана около 3 пъти над нормата за месеца. През първото десетдневие на юли нивата на реките Марица в участъка Първомай–Свиленград, Харманлийска при Харманли и Тунджа при Елхово се повишиха със 102 до 214 cm; на Сазлийка при Гълъбово с 406 cm; на Чепеларска при Бачково и на Тунджа при Павел баня съответно със 60 и 88 cm. През този период нивата на реките Струма и Места се повишиха несъществено – с 15–20 cm. През останалата част от месеца реките протичаха със слаби денонощни изменения на нивата, предимно спадане. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на тези реки остана значително над нормата за юли.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2794 млн.m3, около 5 пъти над нормата за юли.

      През юли продължи тенденцията към понижаване на нивото на р.Дунав в българския участък. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 23 до 47 cm в сравнение с юни, но остана със 17 до 91 cm над нормата за юли.

      * Данните са от 08 ч.
 


Състояние на реките за месец юли 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юли 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 20 наблюдателни пункта или в 54% от случаите. Най-съществено беше спадането в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега и Преславска антиклинала, както и в басейните на студените пукнатинни води в Рило–Пирински и Източнородопски райони. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 22 до 51% от тези за юни. Повишение на дебита до два пъти в сравнение с юни беше установено при 17 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в басейна на Тетевенската антиклинала, в Ловешко–Търновски и част от Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 167 до 200% спрямо стойностите през юни.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с по-добре изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 1 до 299 cm спрямо юни беше регистрирано при 44 наблюдателни пункта или около 64% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Тунджа, както и в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Дупнишка, Карловска и Казанлъшка котловини. Понижение на водните нива с 4 до 98 cm спрямо юни бе установено при 36 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица.

      Предимно се повишиха (с 12 до 14 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на юни от –26 до 1 cm и много добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите със слабо изразена положителна тенденция. Разнообразни вариации (от –98 до 78 cm), с мнаго добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в хотрив–баремската водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 9 до 19 cm) нивата на подземните води в малм–валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 2 cm, повишиха се тези в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 10 cm, а останаха без изменение в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Слабо се понижи (с 0.010 l/s) дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), а осана без изменение в обсега Ломско–Плевенската депресия.

      В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена по-добре изразена тенденция на покачване при 63 наблюдателни пункта или около 61% от случаите. Повишението на водните нива с 1 до 171 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Искър и Тунджа, в Софийската котловина и Горнотракийската низина, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт и хотрив–баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 4.07 до 4697 l/s беше най-голямо в Бистрец–Мътнишки карстов басейн, в басейна на платото Пъстрина, в Искрецки, Котленски и Настан–Триградски карстови басеини, както и в басейна на Стоиловската синклинала (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е над 170% (от 178 до 557%) от нормите за юли, а в басейна на Тетевенската антиклинала и в Ловешко–Търновски карстов басейн съответно е 1450 и 1482%. Понижението на водните нива (с 1 до 217 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм и Марица, както и в малм–валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.69 до 323 l/s, беше най-голямо в Етрополски и Бобошево–Мърводолски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 9 до 59%) от нормите за юли.
 


Състояние на подземните води през юли 2005 г.

Състояние на подземните води през юли 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. - Г. Цанчева , ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. - ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. - Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. - н.с. Бл. Велева, н.с. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. д-р Н. Вълков
Част IV. - инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. - ст.н.с. д-р М. Мачкова