БЮЛЕТИН за месец МАЙ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

      Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

      Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

  1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-3.V Времето се определяше от антициклонална област при земята, във височина през страната минаваше челната част на област на високо налягане. Времето беше слънчево.

      4-5.V През страната премина барична долина и свързани с нея два последователни студени фронта. Имаше краткотрайни валежи с гръмотевици, а температурите се понижиха.

      6-7.V От Южна Италия през Балканския полуостров на североизток се придвижи дълбок циклон. В Северозападна България паднаха обилни валежи - между 30 и 60mm.

      8-12 През страната премина южната периферия на обширна многоцентрова област на ниско налягане. Преминаваха плитки циклонални вихри и слабо изразени студени фронтове. Времето беше хладно, със слаби превалявания и временни намаления на облачността. На 11.V фронталната зона се активизира, преваляванията бяха по-значителни, а в Пловдив падна градушка.

      13-14.V След последния студен фронт се изгради област на високо налягане, а центърът й се придвижи на изток към Черно море. Температурите слабо се повишиха.

      15-18.V Антициклонът продължи движението си на североизток. Над Италия се формира и се разви циклонален център. Над Балканския полуостров баричното поле беше размито, безградиентно. Във височина се пренасяше топъл въздух от юг. Температурите се повишиха, на 18.V до 25-30°С, само по Черноморското крайбрежие останаха 17-20°С поради източния вятър.

      19.V Циклонът от Италия се придвижи на изток през Балканския полуостров към Мала Азия. През страната премина студен фронт, свързан с него. Разви се мощна купесто-дъждовна облачност и паднаха краткотрайни валежи с гръмотевици, на места в Северозападна България интензивни.

      20-24.V През периода в приземния слой през страната преминаваше тилната периферия на обширно циклонално поле с център над Турция и Черно море. Във височина полето също беше циклонално. Въздушният пренос беше от север и през първите три дни времето беше хладно за сезона. В края на периода температурите се повишиха. Превалявания имаше главно в източните райони.

      25-31.V На 25.V от северозапад премина студен фронт. В северозападната половина от страната преваля и прегърмя, а температурите се понижиха. През следващите дни фронталната зона стационираше над страната и атмосферата беше силно неустойчива. Развиваше се мощна купесто-дъждовна облачност и на много места паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури. На места в централната и източната част от Северна България валежите бяха проливни, имаше и градушки, а в Търговище и торнадо. Тези явления причиниха значителни стопански щети, дори и човешки жертви. Краткотрайно стабилизиране имаше на 30.V.
 

Kъм съдържанието


 2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      В началото на периода средноденонощните температури бяха между 12 и 17°С - близки до нормалните. Впоследствие те се повишиха и на 3 и 4.V бяха между 16 и 20°С - с около 4°С по-високи от нормалните. Последва постепенно захлаждане и на 7.V средноденонощните температури бяха между 11 и 15°С - с 1-2°С по-ниски от съответните норми. През периода 10-16.V температурите бяха близки до нормалните. На 17.V те чувствително се повишиха и до 19.V средноденонощните температури бяха с 3-4°С по-високи от нормалните. На 20.V застудя и в Северна България температурите бяха с 3-4°С по-ниски от нормалните, а в Южна България - около нормалните. Последва затопляне и от 23.V до края на месеца средноденонощните температури по-често бяха по-високи от нормалните. Най-топло беше на 31.V, когато на места средноденонощните температури достигнаха 22-24°С.

      Средните месечни температури за май са предимно между 15 и 18°С, в Сандански 19.7°С, в планинските райони между 4 и 10°С, на вр.Мусала 0.2°С, на вр.Ботев 3.1°С. В повечето райони те са до 1°С по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномалии има на отделни места в Южна България и в планините.

      Най-високите температури през май са между 26 и 31°С, в планините между 15 и 20°С, на вр.Мусала 8°С, на вр.Ботев 9°С и бяха измерени в края на месеца, а най-ниските - между 2 и 7°С, в планините - между -4 и 1°С, на вр.Мусала -11.5°С, на вр.Ботев -5.6°С - около 8 и 14.V.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през май 2005г.




Kъм съдържанието


  3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания имаше през по-голямата част на май. По-стабилно беше времето през първите дни на месеца, през периода 15-20, на 24 и 31.V.

      Броят на дните с валеж 1 и повечеmm бe между 8 и 14 дни, в планините - до 20, в Сандански - 6, във Враца - 16. В Южна България валежът през май веднъж, в Дунавската равнина до 4, а в планините - до 10 пъти е бил повече от 10mm. По Черноморието той нито веднъж не е достигал 10mm. Максималният денонощен валеж бе между 10 и 35mm, в Русе - 99mm, във Враца и на вр.Ботев - 44mm, в Бургас - 5mm и беше измерен на 7.V и през третото десетдневие.

      Сумата на валежите по Черноморието бе между 10 и 30mm, т.е. между 50 и 70% от нормата. В Лудогорието, Югоизточна България и крайните югозападни райони тя бе между 30 и 80mm - близка до нормалната. В останалата по-голяма част от страната валежите бяха между 80 и 130mm, а в планинските и припланинските райони - между 130 и 240mm, които са между 120 и 220% от нормата, в Тетевен - 330mm (239% от нормата), във Враца - 154mm (156%), в Силистра - 114mm (237%), но в Ахтопол - само 12mm (28% от нормата).
 


Валеж
Валеж през май 2005г.




Kъм съдържанието

 4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше на 4, около 8, 21 и 28.V. Броят на дните със силен вятър е предимно между 2 и 5, в Сливен - 7, на вр.Ботев - 12, на вр.Мусала - 6.
 

Kъм съдържанието


  5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 5 и 7, в планините около 8 десети от небосвода) е повече от нормата. Броят на ясните дни (до 2, в Северозападна България - до 4, в планините - 0) е значително по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (между 5 и 12, в Плевен - 14, в планините - до 21) - значително над нормата.
 





Kъм съдържанието

 6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Локални и краткотрайни мъгли се образуваха в 16 дни през май предимно по северното черноморско крайбрежие и в отделни котловинни полета в периодите 5-6, 24-25 и 29-31.V.

      Гръмотевични бури бяха наблюдавани през 26 дни от месеца, като с най-голям обхват бяха процесите около 4-5, 7, 11-12, 19-20 и 24-31.V. На 24.V е паднала мълния върху жилищен блок в Благоевград, а на 29.V мълния е убила пастир (20-годишен) край с. Криво поле, Хасковско, подслонил се под дърво.

      Градушки паднаха в 19 дни от месеца, като от опорната метеорологична мрежа от станции се съобщаваше за градови валежи в 5 и повече области на 7-8, 19, 24-25 и в периода 27-31.V. Най-масови бяха градушките на 29 (15 области) и 31.V. Имаше съобщения за по-значими щети върху транспортни средства и земеделието на 11.V в Пловдив (град с големина на "орех" и "ябълка"), на 24.V в Смолянско град като "лешник" и във Варненско - за изпочупени покриви на църкви. В телеграма "щорм" от НИМХ-Плевен имаше съобщения за градушка на 29.V в гр.Априлци с големина на "кокоше яйце"(около 6cm), за починала жена от удар на леден къс по главата и нанесени поражения върху насаждения и овошки в 3 квартала. Поройните валежи активизираха свлачища, съобщаваше се за преливане на р.Камчия.

      Смерч с поражения върху къщи в с.Александрово (близо до Търговище), имущество и дървета се е развил на 29.V.

      Обилните валежите в периода 19-31.V (Ботевград - 255%, Русе - 206%, Тетевен - 183% от месечната норма) създадоха бедствена обстановка в много райони от страната. Преляха реките Скът, Осъм, Вит, Искър, Златна Панега и други. Сериозни поражения имаше в районите на Плевен, Ловеч, Велико Търново, Пловдив, Хасково, Кърджали и др. Тонове вода и кал от язовира при с.Голец, Ловешко блокираха пътя София - Варна за цялата вечер на 26.V. Притокът на р.Вит - Каменица наводни 50 къщи в Угърчин. Наводнени бяха сгради в Тетевен и жилища в околни села, ниви, зеленчукови градини и др. Разрушени бяха мостове, вкл. няколко за хидроложките измервания на НИМХ. Такъв мост на р.Врана при Търговище бе отнесен.

      По предварителни оценки нанесените щети от последното бедствие са между 4 и 10 млн. лева.



Отнесен хидрометричен мост на р.Врана (вляво)



Разрушени покриви от смерча на 29.05.2005г. в с.Александрово, Търговишко

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм.
бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
15.4

17.0

16.8

16.6

17.5

17.1

18.4

15.6

15.9

16.4

16.5

17.0

17.3

17.5

17.9

17.4

19.7

16.6

0.2

3.1
0.7

0.0

0.1

0.2

-0.1

0.5

0.2

-0.3

1.3

1.0

0.6

0.4

0.6

0.8

0.8

0.9

1.3

1.0

1.0

1.1
27.2

31.4

29.6

28.5

29.7

28.5

30.0

27.5

30.5

30.8

28.5

28.5

28.2

30.0

29.2

29.5

31.1

29.0

8.0

9.0
31

31

31

31

18

31

31

31

31

30

30

31

24

29

31

31

31

24

17

31
2.7

3.4

4.8

4.2

6.0

7.5

7.3

5.2

5.3

7.0

9.2

7.1

6.0

5.4

4.2

3.0

6.8

1.6

-11.5

-5.6
8

13

9

9

9

2

9

9

14

14

2

15

8

2

2

8

8

8

8

8
101

89

78

154

101

127

159

79

53

27

22

61

114

52

77

48

31

78

134

239
139

143

96

156

152

155

241

110

113

67

52

96

184

82

119

80

66

122

131

181
20

24

33

44

21

23

99

28

19

6

5

9

34

22

16

12

15

20

22

44
26

7

7

20

26

28

28

28

21

13

27

8

26

6

30

7

20

31

25

20
12

9

10

16

14

14

8

10

10

6

9

12

9

12

11

12

6

10

18

19
4

3

1

4

4

6

4

2

2

0

0

0

4

1

2

1

1

2

5

10
1

2

5

2

4

3

2

2

0

5

1

7

4

0

2

5

1

0

6

12
15

8

4

11

7

13

11

9

8

9

6

8

8

13

14

13

14

12

15

12

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Към бюлетина


Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      В началото на май в по-голямата част от страната почвените влагозапаси в 50 и 100-сантиметровия слой бяха добри и много добри, а в Западна България, в резултат на наднормените валежи през април, оптимални за намиращите се във фаза вретенене зимни житни култури. В Тракийската низина и в Югоизточна България, където валежите през април бяха оскъдни, под 10 l/m2, в началото на май съдържанието на продуктивна влага в 50-сантиметровия слой при есенните посеви бе незначително или липсваше такава. На много места в Южна България формирането на репродуктивните органи при пшеницата и ечемика протичаше при задълбочаващ се недостиг на влага.

      През по-голямата част на първото десетдневие състоянието на повърхностния почвен слой позволяваше извършването на почвообработки и сеитба на топлолюбивите пролетни култури (памук, дини, пъпеши, фасул, фъстъци).

      Падналите валежи в края на първото и през второто десетдневие на май (Видин - 49 l/m2, Враца - 36 l/m2, Монтана - 44 l/m2, Кнежа - 38 l/m2, Пловдив - 30 l/m2, Пазарджик - 31 l/m2) доведоха до съществена, положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси. Валежите в Централната част на Тракийската низина се оказаха твърде закъснели за изкласилите есенни посеви, но чувствително подобриха условията за развитието на пролетните култури.

      През третото десетдневие на май интензивните валежи, надхвърлили на много места в страната 50-60 l/m2 (Ловеч - 102 l/m2, Русе - 132 l/m2, Пазарджик - 116 l/m2), увеличиха рязко съдържанието на продуктивна влага в 100-сантиметровия слой. При определяне на почвената влага при пролетните култури към 27.V (вж. прил. карта) най-добри влагозапаси в 50 и 100-сантиметровия почвен слой, между 90-99% от ППВ, бяха отчетени в Северозападна България, североизточната част на Дунавската равнина, централните райони на Северна България и Предбалкана. Най-ниско, между 68-78% от ППВ, бе нивото на почвените влагозапаси в Тракийската низина и в южните райони от страната. Между 79-89% от ППВ бе общият воден запас в Североизточна България, западните и централните крайдунавски полета. Вследствие на падналите повсеместни валежи в периода 28-31.V в края на месеца тези стойности претърпяха допълнителна положителна промяна.


Водни запаси при пролетните култури към 27.05.2005г. в слоя 0-50 см. (в % от ППВ)

Kъм съдържанието


  2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Високите температури през първото десетдневие на май, достигнали на много места до 26-28°С (Видин, Монтана, Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Сандански) и наличието на добри почвени влагозапаси осигуриха условия за ускорено развитие на земеделските култури. В кратък срок поникнаха засетите в края на април и началото на май топлолюбиви пролетни култури (памук, дини, пъпеши, фасул). При ранните и средноранните пролетни култури бе наблюдавано чувствително увеличение на вегетативната биомаса. При ранните зърнено-бобови култури (фий, грах), засети в агротехнически срок, се осъществяваше бутонизация, цъфтеж, оплождане и формиране на чушките. При царевицата, в зависимост от сеитбените дати, бяха наблюдавани фазите поникване и листообразуване (3-5 лист), при слънчогледа - поникване, 2-4 същински лист.

      През десетдневието при есенните посеви протичаше преход от фаза вретенене към фаза изкласяване. На много места в Южна България високите температури и дефицитът на почвена влага доведоха до скъсяване на междуфазните периоди при пшеницата и ечемика. До края на първото десетдневие по-голямата част от есенниците в Южна България встъпиха масово във фаза изкласяване. В централната част на Тракийската низина вследствие на недостига на влага височината на изкласилите посеви бе под 50сm.

      През второто десетдневие на май развитието на земеделските култури се осъществяваше при близки до нормата топлинни условия. В полските райони на страната при есенните посеви протичаше изкласяване, цъфтеж и оплождане, а на много места в Южна България - формиране и наливане на зърното.

      През по-голямата част от третото десетдневие на май наднормените температури, достигнали на места до 30-32°С, ускориха развитието на есенните посеви и пролетните култури. В края на месеца при пшеницата и ечемика на много места в Южна България бе наблюдавана фаза млечна зрелост (вж. прил. карта). Част от посевите със слънчоглед встъпиха във фаза бутонизация. При ранните зърнено-бобови култури (грах) се наблюдаваше образуване на чушки и технологична зрелост.

      През втората половина на третото десетдневие на май падналите поройни дъждове и градушки нанесоха непоправими щети на земеделските култури. В Североизточна България (Силистра, Главиница) вследствие на интензивните валежи част от есенните посеви бяха залети, а при пролетните култури (слънчоглед и царевица) бяха нанесени механични повреди - прекършени стъбла, обрулени и разкъсани листа. Значителни повреди бяха регистрирани и по овощните култури. В района на Долни Чифлик между 30-50% от завръзите на овошките бяха наранени, а в Айтос градушка нанесе сериозни поражения на лозовите насаждения. През третото десетдневие на май високата относителна влажност на въздуха благоприятстваше развитието на мана и др. гъбни болести по земеделските култури.

      През третото десетдневие на май при лозата протичаше цъфтеж на ресите. В края на месеца ранните сортове череши и ягоди, незасегнати от поройните дъждове и градушки, достигнаха консумативна зрелост.
 


Пшеница - фенологични фази към 31.05.2005 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През май неустойчивото време, с чести превалявания, ограничаваше възможностите за работа на полето. По-подходящи условия за провеждане на сезонните полски работи: почвообработки, приключване сеитбата на царевицата, сеитбата и разсаждането на късните топлолюбиви пролетни култури, растителнозащитни третирания, имаше през първото десетдневие на месеца.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

  1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост"1 са по-високи от ПДК в 8 от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 2.V във вечерните часове и е около 1.5 пъти над ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК до около 2 пъти. Максимумът е регистриран на 5.V.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.5 пъти. Най-високата стойност е измерена на 7. ІV.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


  2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец май са в киселинната област на скалата в 78% от всички станции, а в алкалната - в 22% от станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.3), а най-алкална - в Карнобат (рН=7.7).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През май 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.4 до 5mBq/m3 за отделните станции, като поради по-добрата статистика в София стойностите са най-ниски. Средните месечни стойности и максималните ежедневни стойности за май са близки до измерените през април за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.7 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През май оттокът на почти всички наблюдавани реки от Дунавския водосбор и Черноморския басейн се увеличи в сравнение с април. Увеличението беше най-голямо при реките от централната част на Северна България между Искър и Янтра вкл. Общият обем на оттока на реките от Дунавския водосбор през май се увеличи с 41% в сравнение с април и надвиши нормата за май със 73%. По-слабо беше увеличението на оттока в Черноморския басейн - с 31% в сравнение с април и с 26% спрямо нормата за май. Общият обем на речния отток в Беломорския басейн през май намаля със 7% в сравнение април, но остана с 28% над нормата за месеца.

      В Дунавския водосбор, вследствие на периодичните валежи, неколкократно през май бяха регистрирани значителни повишения на речните нива и почти през целия месец протичащите количества вода бяха над нормата. През периода 25-31.V дъждовете бяха интензивни, с големи валежни количества и предизвикаха силно повишаване на речните нива. Високи води преминаха по реките в централната част на Северна България между Искър и Янтра вкл. В отделни участъци по теченията на реките Осъм и Малък Искър нивата достигнаха критични стойности и реките излязоха от коритата си.

      През периодите 6-9, 12-15, 20-23.V бяха наблюдавани повишения на речните нива при почти всички пунктове за наблюдение с 30 до 112cm, а на реките Огоста при Мизия и Осъм при Изгрев - съответно до 230 и 290cm. Общото повишение на нивата, измерени в 08 ч., за периода 25-31.V беше на р.Искър при Нови Искър със 163cm, а в участъка Кунино-Ореховица - 250 до 340cm и максимално протичащо водно количество (Qmax ) до 566m3/s; на р.Малък Искър при Своде 253cm, Qmax=264m3/s; на р.Вит по цялото течение от 178 до 206cm, Qmax от 199 до 382 m3/s при различните пунктове за наблюдение; на р.Осъм при Ловеч с 300cm, Qmax=409 m3/s; при Изгрев с 590cm, Qmax=191m3/s; на р.Янтра в участъка Габрово-Велико Търново с 94 до 182cm, Qmax=142m3/s; при Каранци с 392cm, Qmax=633m3/s. Повишението на нивата на притоците на Янтра - реките Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица и Джулюница при едноименното село беше със 140-150cm, а на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен - съответно с 62 и 112cm. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през май е по-голям в сравнение с април, с изключение на р.Тополовец при Акациево и р.Огоста при Мизия и значително надвиши нормата за месеца. С отток, средно за месеца, по-малък от нормата за май останаха само реките Янтра при Габрово и Черни Лом при Широково.

      Реките от Черноморския басейн през по-голямата част от май протичаха с намаляващи водни количества. Краткотрайни повишения на нивата с 18 до 69cm бяха наблюдавани за отделните реки през различни периоди от месеца, а на р.Камчия при Гроздьово - със 102 до 150cm в началото и през втората половина на май. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през май се увеличи в сравнение с оттока през април и е над нормата за месеца, с изключение на Факийска река при Зидарево.

      През май оттокът на реките от Беломорския басейн намаля със 7% в сравнение с април, но остана с 28% над нормата за месеца. През май бяха регистрирани неколкократни повишения на нивата на р.Марица по цялото течение с 18 до 112cm, на притоците на реката, на р.Тунджа по цялото течение, на р.Арда при Вехтино, на реките Струма при Марино поле и Места при Момина кула с 20 до 77cm. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на тези реки намаля в сравнение с оттока през април, но по цялото течение на Марица (с изключение на Първомай) и на р.Сазлийка при Гълъбово е над нормата за май.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2340 млн.m3, с 45% над нормата за май и с 12% по-голям от оттока през април.

      Нивото на р.Дунав в българския участък почти през целия май беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 47 до 102cm в сравнение с април и остана с 209 до 259cm над нормата за май.


Състояние на реките за месец май 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец май 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-голямо, спрямо средномесечните стойности за април беше установено при 19 наблюдателни пункта или около 51% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Ловешко-Търновски, Котленски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 152 до 432% спрямо април. Понижение на дебита беше установено при 18 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Нишавски, Искрецки и Милановски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 25 до 52% от стойностите през април.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 2 до 206cm спрямо април беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или около 54% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Огоста, Струма, Места и Тунджа, в Кюстендилска и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 2 до 124cm спрямо април бе установено при 32 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Лом, Марица и Софийската котловина. Предимно се повишиха водните нива в Дупнишка, Софийска и Казанлъшка котловини.

      Предимно се понижиха (с 10 до 19cm) нивата на подземните води в Хасковски басейн.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха предимно положителна тенденция на изменение, с отклонения от средните стойности за април от 1 до 101cm.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много добре изразена положителна тенденция. Положителни вариации (от 18 до 139cm) с преобладаваща тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Положителни вариации (от 5 до 41cm) с подобна тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен съответно 9 и 4cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 3cm, а останаха без изменение в обсега на Ихтиманската система. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 0.12 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

      В изменението на запасите от подземни води през май беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 62 наблюдателни пункта или около 58% от случаите. Понижението на водните нива с 5 до 276cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм и Марица, в Софийска котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.53 до 2662 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Милановски карстов басейн, в басейните Златна Панега, Преславската антиклинала, Башдерменска и Стойловска синклинали, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 16 до 58%) от нормите за май. Повишението на водните нива (с 2 до 146cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Русенски Лом и Тунджа, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт и барем-хотривската водоносна система на Североизточна България, както и приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита, с отклонения от месечните норми от 1.74 до 633 l/s, беше най-голямо в басейните на платото Пъстрина и Тетевенска антиклинала, в част от Настан-Триградски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи дебитът на изворите е от 139 до 240% от нормите за май.


Състояние на подземните води през май 2005 г.

Състояние на подземните води през май 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова