УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.ІV При земята Балканите се намираха в южната периферия на обширен антициклон с център над Централна Европа, а на юг от Гърция през Средиземно море към Турция се изтегляше циклон. Във височина над България се задържа студено ядро, градиентът бе циклонален, преносът - от изток-североизток. Времето беше студено, с минимални температури 2 и 3°С, на места до -5, -6°С; по-често облачно, със слаби превалявания от дъжд в източните и планинските райони.
4-7.ІV Антициклонът при земята се придвижи на югоизток, а във височина над Балканите бавно израсна гребен от високо налягане от юг. Градиентът и във височина и при земята беше слаб. Времето бе с разкъсана облачност, на много места до преобладаващо слънчево; минималните температури останаха ниски, но дневните постепенно се повишиха, само по Черноморието останаха чувствително по-ниски.
8-12.ІV Над България полето и при земята и във височина беше със слаб антициклонален градиент. На запад, от Скандинавския полуостров през Централна Европа до Централното Средиземноморие, стационира дълбока долина, в която се формираха няколко плитки вихъра. Тези вихри преминаха през северозападните райони на Балканския полуостров, без да окажат съществено влияние върху времето у нас. Силният югозападен поток обаче доведе до повишение на температурите в районите, чувствителни на югозападен вятър.
13-15.ІV Поредната формирана на запад депресия премина много бавно през страната. Имаше чести, но слаби превалявания от дъжд, температурите се понижиха с няколко градуса.
16-17.ІV След отминаването на циклона на североизток, от юг израсна слаб гребен от високо налягане. Валежите спряха и температурите се повишиха. Над Централна Европа и Северна Италия се зароди нов циклон, който достигна България през нощта срещу 18.ІV.
18-22.ІV В условията на стационираща висока долина и плитка, но обширна многоцентрова циклонална област при земята, атмосферата над Балканите се лабилизира, през България преминаха и слабо изразени атмосферни фронтове. Времето беше неустойчиво, променливо, с превалявания от дъжд, на 21.ІV в западните райони до 10-12mm. Беше сравнително хладно.
23-24.ІV При земята налягането се повиши, но във височина долината със студеното ядро се запази, при което отново имаше минимални температури между 0 и -2°С. Времето се стабилизира, през втория ден и дневните температури се повишиха с около 5°С.
25-30.ІV Над Балканския полуостров отново
премина висока долина и свързаните с нея серия атмосферни смущения при земята. Времето беше
променливо, с превалявания, като цяло слаби, по-съществени бяха на 26.ІV в Северна България - до
12-14mm. Въпреки слабите колебания на температурите, все пак времето остана сравнително хладно за
месеца.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната априлска температура беше между
9.8 и 14.2°С в равнините. В цялата страна температурите бяха около и малко над нормата за месеца.
Най-голямо наднормено отклонение на температурата беше отчетено само в района на Малко Търново - с
1.2°С. Най-високите температури през месеца (между 27.8 и 23.2°С) бяха измерени на 10 и 16.IV
съответно в Добрич и Варна. По планинските върхове температурата беше около нормата - максималните
бяха между 2.4 и 7.3°С съответно на Мусала (на 9.ІV) и Ботев (на 10.IV). Най-ниските температури
бяха между -7.1°С в Добрич (на 5.IV) и 0°С в Бургас (на 14.ІV) и Сливен (на 8.IV) и по планинските
върхове Мусала (-16.8°С) и вр.Ботев (-15.8°С) на 2.IV.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2005г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите беше около и под нормата почти в цялата страна. По Черноморието валежите бяха под нормата в северните райони, по южното - около нормата, като в Ахтопол бяха 6% от нормата. В Драгоман валежите бяха над нормата (146%). Количеството паднали валежи по планинските върхове Черни връх (57%), Мусала (47%), Мургаш (43%) и Рожен (35%) беше под нормата, на вр.Ботев - около нормата (91%).
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе
между 3 и 8, в планините до 13. Дните с валеж над 10mm бяха от 1 до 4. Максимален денонощен валеж
имаше във Видин, Монтана, Кюстендил и Благоевград (на 18.IV) между 18 и 19mm.
Валеж
Валеж през април 2005г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни. Северни ветрове имаше в началото на първото десетдневие на н.Емине, н.Калиакра и в Кърджали; в началото на второто десетдневие със скорост 16m/s - в Свищов, Видин, Враца, Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново, Русе и Силистра. В края на второто и началото на третото десетдневие имаше силни западни ветрове - в Русе на 19.IV достигнаха 20m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни в началото на месеца и през периодите 8-14, 16-18, 20-21, 25-30.IV. На вр.Мургаш на 8 и 16.ІV вятърът беше бурен, южен, със скорост по-голяма от 40m/s. На вр.Ботев на 17 и 28.ІV вятърът беше бурен, съответно югоизточен и северозападен със скорост по-голяма от 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се
колебаеше между 2 и 10 за равнините, а в планините достигна до 22.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 2.1 и 8.8 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (в Бургас, под нормата, и в повече равнинни станции) и 16 за Садово.
Броят на мрачните дни бе между 4 в повечето
станции, което под нормата, и 10 (в Свиленград - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната
облачност беше 7.2 и 6.9 десети, с по 3 ясни и 12 и 15 мрачни дни съответно.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли, предимно локални и краткотрайни, се образуваха в 8 дни от април, като сравнително на повече места в източните райони те бяха наблюдавани около 9.ІV.
Условия за мраз и образуване на последни пролетни слани имаше в периода 24-26.ІV предимно в котловинни райони в Северна България и Задбалканските полета.
Гръмотевични бури са наблюдавани в 12 дни от месеца, като с най-голям обхват бяха процесите около 14.ІV и в периода 26-28.ІV.
Градушки паднаха в 5 дни от месеца, като от опорната метеорологична мрежа станции се съобщаваше за градови валежи в 5 и повече области на 14, 18 и 26.ІV. Имаше съобщения за по-значими щети върху транспортни средства и земеделието на 26.ІV в 11 области: Врачанска, Ловешка, Плевенска, Габровска (в Дряново - град до "орех"), Великотърновска, Търговищка, Разградска, Шуменска, Сливенска, Хасковска и Пловдивска.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Слани | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 10.7 11.3 11.0 11.8 12.4 12.4 12.7 10.4 10.1 10.8 11.1 11.8 12.0 12.2 12.5 12.3 14.2 10.9 -5.2 -2.5 | 0.5 -0.8 -0.8 0.1 -0.2 0.2 -0.3 -0.3 0.9 0.5 0.2 0.2 0.1 0.4 0.3 0.3 0.8 -0.2 0.1 -0.1 | 23.6 24.6 23.4 23.8 27.0 27.4 26.0 25.0 27.8 23.2 25.8 25.8 26.2 25.4 26.2 24.7 28.5 26.6 2.4 7.3 | 10 10 10 10 17 10 17 10 10 16 17 11 11 28 28 26 28 10 9 10 | -4.8 -3.8 -1.4 -2.2 -1.7 -3.9 -1.0 -2.5 -7.1 -0.8 0.0 0.0 -2.2 -4.6 -4.5 -2.4 1.0 -3.8 -16.8 -15.8 | 3 5 3 2 2 3 3 2 5 5 14 8 4 6 3 3 3 5 2 2 | 38 42 46 58 57 42 37 65 19 24 23 46 20 20 6 38 15 38 49 77 | 75 80 86 84 117 66 71 127 45 55 45 99 39 41 15 87 39 83 47 91 | 16 19 17 19 19 10 15 13 10 10 7 12 7 8 2 18 8 19 14 20 | 14 18 18 18 15 22 27 27 27 16 27 22 23 27 16 18 22 18 15 30 | 4 4 6 7 6 6 6 8 4 3 4 6 3 4 3 5 3 5 10 13 | 2 1 3 3 4 1 1 4 0 1 0 3 0 0 0 1 0 1 1 2 | 0 0 5 4 3 2 5 3 3 3 2 4 10 0 2 9 1 2 15 22 | 7 8 3 4 5 6 3 5 6 2 1 3 3 3 6 7 1 8 0 0 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Поднормените валежи през април в повечето райони на страната определяха по-ниските от обичайните за сезона почвени влагозапаси при есенните посеви и пролетните култури в 50 и 100-сантиметровия слой.
През първото десетдневие на април липсата на валежи, нарастващото водопотребление на културите и високите температури в края на периода доведоха до чувствително намаление на влагата в горните почвени слоеве. При измерването на водните запаси на 7.IV се установи, че в централната част на Тракийската низина и в района на Любимец почвените влагозапаси са необичайно ниски за сезона. При пролетните култури в 20-сантиметровия почвен слой общият воден запас бе между 45-66% от ППВ. В Пловдивски район почвените влагозапаси при пшеницата и ечемика в 50-сантиметровия слой бяха под 55% от ППВ. В останалата част от страната съдържанието на продуктивна влага в 20, 50 и 100-сантиметровия почвен слой бе много добро, а в Западна България и Предбалкана - оптимално за развитието на пролетните култури и достигналите фаза вретенене есенни посеви. В края на първото десетдневие почвените температури на дълбочина 10сm достигнаха подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърно, а на места в крайните южни райони - за сеитбата на топлолюбивите пролетни култури. До средата на април състоянието на повърхностния почвен слой в по-голямата част от страната бе подходящо за извършване на предсеитбени почвообработки, за сеитбата на слънчогледа и царевицата.
През втората половина на април бе наблюдавана промяна във влагозапасяването на почвата. Падналите значителни валежи в края на второто и през третото десетдневие бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Най-много валежи паднаха в Западна България, на места над нормата за месеца (Ново село - 70 l/m2, Видин - 40 l/m2, Враца - 50 l/m2, София - 43 l/m2, Кюстендил - 40 l/m2), което доведе до рязко подобряване на почвените влагозапаси в 50 и 100-сантиметровия почвен слой при есенните посеви и пролетните култури, където общият воден запас бе над 85% от ППВ.
През същия период на месеца картината в Южна България беше коренно различна. Там валежите бяха незначителни по количество. В Тракийската низина и в Югоизточна България сумата от падналите валежи до началото на третото десетдневие беше между 5-7 l/m2 (Пловдив, Пазарджик, Елхово, Свиленград, Бургас). Нивото на почвените влагозапаси при есенниците в 50 и 100-сантиметровия слой се понижи, като най-ниско бе в района на Пловдив - 40% от ППВ. Съдържанието на продуктивна влага в 20-сантиметровия слой при пролетните култури бе оскъдно или беше изцяло изразходвана, което бе ограничаващ фактор за развитието на пролетните култури.
В резултат на падналите валежи през третото десетдневие и в края на април настъпи положителна промяна в нивата на почвените влагозапаси и в Югоизточна България. В същото време измерването на 27.IV в района на Пловдив показа, че при пшеницата на дълбочини 50 и 100cm продуктивната влага е напълно изчерпана. Необичайно ниско за края на април бе нивото на почвените влагозапаси в по-голямата част от Тракийската низина и Централните крайдунавски полета между 40 и 65% от ППВ. Най-добри бяха влагозапасите при пшеницата в 100-сантиметровия слой, над 90% от ППВ, в по-голямата част от Западна и Центарална България (вж. прил. карта).
Водни запаси при пшеницата към 27.04.2005 г. в слоя 0-100 см.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
В началото на април настъпи краткотрайно, но чувствително захлаждане на времето, което ограничаваше развитието на земеделските култури. В по-голямата част от страната минималните температури бяха отрицателни, до - 4 и -6°С (Кнежа, В. Търново, Добрич, Драгоман, София, Пловдив, Пазарджик, Елхово, Карнобат). В района на Гълъбово и Карнобат бяха регистрирани повреди от измръзване по цветовете и завързите на напредналите в развитието си овошки: бадем - 30%, кайсия - 20%, джанка - 30%. В Сандански 50% от зеленчуковия разсад бе попарен от сланата, което наложи презасаждане на растенията.
В средата на първото десетдневие настъпи подобрение на топлинните условия и ускоряване вегетацията на земеделските култури. Високите температури в края на първото десетдневие на април, достигнали на места до 25-27°С (Видин, В. Търново, Добрич, Кюстендил, Елхово, Карнобат) съдействаха голяма част от есенните посеви да достигнат необходимата ефективна температурна сума за встъпване във фаза вретенене (вж. прил. карта).
След топлото и относително сухо време през първото и началото на второто десетдневие на април, в средата на месеца настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Дневните температури чувствително се понижиха, с 5-10°С, а средноденонощните се доближиха до нормата за сезона. С изключение на Тракийската низина и крайните южни райони, в по-голямата част от страната падналите валежи подобриха условията за протичане на началните етапи от вегетацията на ранните и средноранните пролетни култури, за вретененето при пшеницата и ечемика. Дефицитът на почвена влага в районите на Пловдив, Хасково, Любимец доведе до скъсяване на междуфазните периоди при есенниците, които през третото десетдневие встъпиха във фаза изкласяване. Посевите в тези райони са ниски - под 50сm, а прогнозата за зърнената реколта - не много добра. Недостигът на влага на много места в Южна България забави поникването на царевицата и слънчогледа и др. пролетни култури
В началото на третото десетдневие отново настъпи чувствително понижение на температурите. На 24-25.IV на много места в страната се образуваха слани. Регистрирани са повреди от измръзване на цветовете и завързите при овошките в София (череша, слива), в района на Кюстендил (череша - 30%, кайсия - 60%), Разград (кайсия - 50%). Вследствие на силните ветрове в Североизточна България са регистрирани щети при трайните насаждения в агростанции Силистра и Главиница (череша, слива, круша и кайсия), счупени клони и обрулени цветове.
В средата на третото десетдневие настъпи подобрение на топлинните условия. До края на април развитието на земеделските култури протече при близки до нормата топлинни условия.
В края на месеца при слънчогледа и царевицата, засети през първата половина на април, се наблюдаваше поникване и листообразуване (вж. прил. карта). Грахът, засят в агротехнически срок, образува трети същински лист. При лозата бе регистрирана фаза 1-3 лист, а на места в Южна България и отделяне на реса.
Фенологично развитие на пшеницата, април 2005 г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първото и по-голямата част от второто десетдневие на април условията бяха подходящи за засаждане на картофи, за сеитбата на царевица, слънчоглед и др. средноранни пролетни култури, за провеждане на растителнозащитни пръскания при овощните култури. През третото десетдневие на месеца на много места в Южна България започна сеитбата на топлолюбивите пролетни култури (фъстъци, фасул).
>Слънчоглед - дати на сеитба 2005 г.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 17.ІV в следобедните часове и е около 2 пъти над ПДК, а на 15.ІV е отбелязана и максималната средноденонощна концентрация - около 3 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в 50% от дните на наблюдение до около 2 пъти. Максимумът е регистриран на 26.ІV.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.5 пъти в 50% от дните на наблюдение. Най-високата стойност е регистрирана на 7.ІV.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за
април са в киселинната област на скалата в 77.4% от всички станции, а алкалната - в 13% от
станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.4), а
най-алкална - в Карнобат (рН=7.1).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През април 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.4 до 5.1 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през март. Регистрираните през периода максимални ежедневни стойности за отделните станции са по-високи от измерените през предходния месец в станции София, Плевен и Бургас, а в Пловдив - по-ниски. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.3 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През април оттокът на голяма част от наблюдаваните реки намаля в сравнение с март, по-съществено в източната половина от страната. Валежите в отделни периоди от месеца задържаха сравнително пълноводни реките в западната част на Северна България (до р.Искър вкл.), крайните югозападни реки Струма и Места и родопските притоци на Марица. Въпреки намалението, общият обем на речния отток през април надвиши с 26% нормата за месеца. Средномесечният отток на реките от Беломорския басейн надвиши с 44% нормата за април, на реките от Дунавския водосбор - с 13%, а на реките от Черноморския басейн остана с 39% под нормата за месеца.
В Дунавския водосбор през периода 14-21.ІV нивата на реките Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър по цялото течение и притокът на р.Малък Искър при Своде се повишаваха с 28 до 54cm, а на р.Огоста при Мизия - със 118cm. Повишението на нивата на реките в централната част на Северна България Вит, Осъм и Янтра беше по-слабо - от 11 до 21cm. Въпреки повишението, средномесечният отток само на реките Лом, Огоста по цялото течение, Искър при Ореховица, Вит при Търняне и Осъм при Изгрев е по-голям в сравнение с оттока през март. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор остана по-малък от нормата за април. С отток, средно за месеца, по-голям от нормата са само крайните северозападни реки до Искър вкл.
Реките от Черноморския басейн почти през целия април протичаха с намаляващи водни количества. Слабо повишение на нивата, с 15 до 25cm, беше наблюдавано при реките Провадийска при гара Синдел, Голяма Камчия при Преслав и Луда Камчия при Бероново около средата на месеца, а на р.Камчия при Гроздьово - с 43cm в края на април. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн намаля значително в сравнение с оттока през март и е под нормата за април.
През април оттокът на реките от Беломорския басейн намаля с 35% в сравнение с март, но остана с 44% над нормата за април. През месеца бяха регистрирани неколкократни повишения на нивата на р.Марица по цялото течение с 18 до 51cm и на притоците на реката, на р.Арда при Вехтино и на реките Струма по цялото течение и Места при Момина кула с 12 до 30cm. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на тези реки е по-малък от оттока през март и е над нормата за април.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2096 млн.m3, с 26% над нормата за април и с 33% по-малък от оттока през март.
Нивото на р.Дунав в българския участък почти през целия април беше с критични стойности или близки до критичните за заливане на островите и пристанищните кейове. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши с 252 до 277cm в сравнение с март и бе със 194 до 219cm над нормата за април.
Състояние на реките за месец април 2005 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец април 2005 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации, както и с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти спрямо средномесечните стойности за март беше установено при 22 наблюдателни пункта или около 61% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Искрецки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала и в хотрив-баремския водоносен комплекс на Североизточна България. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 151 до 194% спрямо стойностите през март. Понижение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на Преславската антиклинала, в Котленски карстов басейн и в басейните на Стойловска и Башдерменска синклинали (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 23 до 46% от стойностите през март.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата, с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 1 до 76cm спрямо март беше регистрирано при 44 наблюдателни пункта или около 63% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Струма, Места и Тунджа, в Кюстендилска и Сливенска котловини и в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на реките Струма и Тунджа, както и в Дупнишка, Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловини. Повишение на водните нива с 1 до 170cm спрямо март бе установено при 26 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста.
Предимно се понижиха (с 12 до 21cm) нивата на подземните води в Хасковски басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за март от -104 до 12cm и много добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с добре изразена положителна тенденция. Разнообразни вариации (от - 20 до 175cm), с много добре изразена тенденция на покачване, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от - 2 до 70cm), с подобна положителна тенденция на изменение, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с по 4cm. Понижиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3cm, а останаха без изменение тези в обсега на Средногорската водонапорна система. Слабо се понижи дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 0.57 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през април беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 59 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Понижението на водните нива с 3 до 288cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм и Марица, в Софийска котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.34 до 2999 l/s, беше най-голямо в басейна Златна Панега, в Котленски карстов басейн, в басейна на Стойловската синклинала, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 12 до 44%) от нормите за април. Повишението на водните нива (с 1 до 129cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Места и Тунджа, както и приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита, с отклонения от месечните норми 1.74 до 7775 l/s, беше най-голямо в Нишавски, Искрецки и в част от Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е над 150% (от 161 до 240%) от нормите за месец април.
Състояние на подземните води през април 2005 г.
Състояние на подземните води през април 2005 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. н. с. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова