БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. Преваля почти в цялата страна - на н.Емине падналите валежи бяха 40 mm. Температурите се понижиха с 5-8°C.

       4-7.ІХ Страната се намираше в югоизточната периферия на антициклон при земята, гребен във височина. Над повечето райони преобладаваше слънчево време. Слаби превалявания имаше в Североизточна България.

       8-16.ІХ Средиземноморски циклон, формирал се над Италия, бавно се изтегли към Черно море. На север обширна област от високо атмосферно налягане обхващаше Средна Европа, Украйна и Русия. В страната се създаде валежна обстановка.

       17-23.ІХ Времето в нашата страна се определяше от обширен антициклон, обхващащ по-голямата част от континента - Южна, а впоследствие и Източна Европа. Беше предимно слънчево. През последните дни в централната част от Дунавската равнина се образуваха мъгли. Температурите се повишиха до 25-30°C.

       24-26.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. Краткотрайни валежи имаше в Северозападна България. Температурите се понижиха с 5-6°C.

       27-29.ІХ Страната се намираше в антициклонално поле при земята, гребен във височина. Времето беше слънчево.

       30.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт, по-добре изразен в Западна България, където на много места преваля.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       В началото на септември средноденонощните температури бяха между 19 и 26°C, в Свиленград 26.5°C - с 3 до 5°C по-високи от нормалните. Впоследствие те чувствително се понижиха и през периода 3-7.ІХ бяха между 11 и 18°C - с 3 до 6°C по-ниски от нормалните. След временно повишение и нормализиране на температурите на 9 и 10.ІХ, на 12.ІХ те се понижиха и през периода 12-16.ІХ отново бяха по-ниски от нормалните. Последва затопляне и през периода 18-24.ІХ средноденонощните температури бяха близки до нормалните. На 25.ІХ температурите се понижиха и средноденонощните бяха между 13 и 17°C - с 2 до 4°C по ниски от нормалните. Към края на месеца имаше слабо затопляне, но в повечето райони температурите останаха по-ниски от нормалните.

       Средните месечни температури бяха предимно между 16 и 19°C, в Сандански 19.4°C, в планинските райони между 5 и 10°C, на вр. Мусала 21.5°C, на вр. Ботев 3.7°C, на Черни връх 4.4°C. В по-голямата част на страната температурите бяха с около 1°C по-ниски от нормалните.

       Най-високите температури през септември бяха между 27 и 32°C, в планините - между 16 и 21°C, на вр. Мусала 9.3°C, на вр. Ботев 14.4°C и бяха измерени на 1 или около 22.ІХ, а най-ниските - между 4 и 9°C, в Бургас 11°C, в планините - между -3 и 2°C, на вр. Мусала -8.4°C, на вр. Ботев -4.5°C - около 5, 15 или около 28.ІХ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през септември 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През септември основните валежи паднаха през периода 10-15.ІХ. Превалявания имаше и около 3 и 9.ІХ, а в Северозападна България и около 26.ХІ.

       Броят на дните с валеж 1 mm и повече бe между 5 и 9, в Югозападна България - между 2 и 3. В Северна България валежът през септември 3-4 пъти, а в Южна България и в планините - веднъж е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж в повечето райони бе между 10 и 30 mm, в Добрич - 57 mm, във Враца - 46 mm, в Разград - 40 mm, във Варна - 31 mm и беше измерен на 3 или около 13.ІХ.

       Сумата на валежите в Северна България бе между 50 и 120 mm, на отделни места в Североизточна България - до 140 mm, в Шабла - 155 mm, т.е. между 120 и 200% от нормата, в Североизточна България - до 400%, а в Шабла - 442%. В останалата част на страната тя бе предимно между 15 и 40 mm, т.е. между 30 и 80% от нормата. В районите на Сливен и Стара Загора валежите бяха близки до нормалните.
 


Валеж
Валеж през септември 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше в централната част на Дунавската равнина и Източна България в началото на месеца, около 8, 13 и 25.ІХ. Броят на дните със силен вятър беше предимно между 1 и 3, в Бургас - 4, във Варна - 8, на вр.Ботев - 5. В много райони на Западна България и Тракийската низина силен вятър не е духал.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност e между 4 и 5.5, планините - до 6.5 от небосвода и е повече от нормата. Броят на ясните дни (между 4 и 11 дни) е по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (между 3 и 10, Сандански 2, в планините между 10 и 15) в по-голямата част на страната е повече от нормата.

       На 5.ІХ на отделни места температурата на почвата беше отрицателна.
 





Kъм съдържанието


  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 11 дни от септември. Сравнително по-масова гръмотевична дейност имаше на 2 и около 11.ІХ. През останалите дни гръмотевични бури са отбелязани в отделни станции.

       Валеж от град по оперативни данни е отбелязан само в Главиница (Силистренско).

       Мъгли се образуваха на 23 и 24.ІХ (по крайбрежието на р. Дунав и Черно море, в Добрич, Елхово и Кърджали), на 25.ІХ (Добрич, Елхово, Свиленград) и на 28.ІХ в някои крайдунавски станции и Варна.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц септември 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
  > 15   > 20  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
15.3

16.2

16.9

16.5

16.6

19.1

16.3

18.0

15.6

15.0

17.5

18.4

17.6

17.6

18.0

17.8

17.1

19.4

15.9

1.5

3.7
-0.8

-1.3

-0.8

-1.3

-0.7

0.8

-1.0

-1.0

-1.3

-1.2

-0.9

-0.5

-0.9

-1.0

-0.5

-0.6

-0.9

-0.6

-0.8

-0.8

-0.9
29.5

29.2

31.5

30.2

30.8

31.0

31.3

31.3

28.7

28.1

29.3

32.0

31.1

30.3

31.6

31.6

32.2

32.1

30.4

9.3

14.4
1

23

1

1

1

22

22

1

1

21

1

1

1

1

1

1

1

22

22

28

1
4.2

5.0

8.0

6.9

5.0

7.7

5.2

6.8

7.5

2.7

9.0

11.0

9.6

4.3

5.2

5.2

6.0

9.1

1.8

-8.4

-4.5
5

7

7

4

28

29

5

5

5

5

5

28

5

16

15

28

5

15

15

4

5
37

69

65

106

63

57

53

56

95

106

91

16

62

22

28

26

24

17

20

38

36
98

181

159

193

149

142

121

137

232

342

294

37

172

65

87

81

69

73

51

110

48
17

17

28

46

23

18

23

21

40

57

31

10

30

15

14

14

16

12

17

10

11
11

13

13

13

13

14

14

11

11

12

3

3

3

13

13

13

11

11

13

14

14
18

23

24

20

23

22

21

26

19

12

25

29

26

27

26

28

24

30

22

0

0
0

0

1

2

1

6

3

7

0

1

5

4

4

4

7

4

1

9

0

0

0
5

8

5

9

8

5

6

7

5

8

6

2

4

5

6

5

3

3

2

5

7
1

3

3

4

3

4

3

3

4

3

4

1

2

1

1

1

1

1

1

1

1
0

0

0

0

1

2

1

4

0

0

8

4

3

2

0

0

0

0

0

0

5
0

0

1

0

1

0

1

1

0

0

3

0

2

1

2

1

1

2

0

1

0

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Към бюлетина


Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Неравномерното разпределение на падналите на територията на страната валежи през септември определи различното състояние на почвата в края на месеца. В Северна България периодично през известен интервал от време значителни, а през второто десетдневие и обилни валежи (60-90 l/m2) поддържаха влагата в орния слой до нива, близки до оптималните за провеждането на качествени почвени обработки. В Южна България водно-физичните показатели на почвата се запазиха влошени през повечето дни на септември.

       Падналите на 2 и 3.ІХ валежи за кратко възпрепятстваха провеждането на сезонните мероприятия в Сливен (30 l/m2), Карнобат (26 l/m2) и Варна (21 l/m2). В края на десетдневието в Западна България започнаха превалявания, които коренно промениха влагозапасяването не само на провърхностния, но и на по-дълбоките почвени слоеве. Общият воден запас в слоя 0-20 cm при угарта към 7.ІХ в най-добрия случай бе между 56 и 64% от ППВ (Ямбол, Карнобат, Борима). В Пловдивско, Казанлъшко, Свиленградско почвата не бе подходяща за качествено провеждане на дълбоката оран (с водни запаси 21-26% от ППВ).

       След преваляванията през първата половина на второто десетдневие на септември, когато дневно на места в Северна България падаха по 30-40 до 50 l/m2 валежи, особено драстична бе промяната в състоянието на почвата в Добруджа и Лудогорието. Общият воден запас в станциите Добрич, Силистра, Главиница, Разград и Царев брод в орния слой към 17.ІХ достигна 89-99% от ППВ. На другата крайност бяха измерените влагозапаси в Тракийската низина. Макар и отбелязали леко повишение в сравнение с първото десетдневие, водните запаси бяха в интервала 44-58% от ППВ. Валежите през второто десетдневие на септември в Шабла надвишаваха 11 пъти нормата за периода, а в Добрич - 8 пъти. В околностите на агростанция ИПС Генерал Тошево в землището на селата, разположени близко до черноморския бряг, бяха отчетени наводнения на земеделски земи, вследствие на близо 150-180 l/m2 дъждове. След известен период на задържане, значително се подобриха условията за провеждане на дълбока оран, култивиране и брануване в Централна и Североизточна България.

       Сухото време през третото десетдневие на септември, с температури близки до нормата за периода, съдействаше за постепенно намаление на продуктивната влага в орния слой. В Дунавската равнина общият воден запас се понижи до 50-72% от ППВ (вж. прил. карта), но все още беше възможно качествено провеждане на почвените обработки. В Южна България дълбоката оран и предсеитбените обработки изискваха голям разход на гориво; изораната почва оставаше на големи конгломерати, за разтрошаването на които се изискваха допълнителни обработки. В Пазарджик, Казанлък и Свиленград общият воден запас в 20-сантиметровия почвен слой бе в интервала 21-23% от ППВ. Лек спад отбелязаха и водните запаси в Добруджа: към 27.ІХ в района около Добруджанския институт, Главиница, Исперих и Суворово общият воден запас бе 73-87% от ППВ и заедно с този от агростанция "д-р Йосифово" (Монтанско) бе най-добрият в страната.


Водни запаси при пшеницата към 27.09.2003 г. в слоя 0-20 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Развитието на земеделските култури през септември протече при променливи агрометеорологични условия. Падналите валежи през месеца, значителни в Североизточна България, бяха от значение главно за късните зеленчукови култури, за изхранването на плодовете на зимните сортове овошки.

       В началото на септември настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. Максималните температури се понижиха с 10°C, а минималните в отделни райони на страната бяха 3-4°C (Добрич, Кюстендил, София, Казанлък, Кърджали), което времено удължи процесите, свързани с узряването на плодовете, зеленчуците и късните царевични хибриди. Хладното и влажно време в началото на месеца на места създаде условия за гниене по узрялата и зрееща плодова, гроздова и зеленчукова реколта. В края на първото десетдневие топлинните условия претърпяха положителна промяна и се доближиха до нормите за сезона.

       През второто десетдневие на септември температурите в по-голямата част от страната бяха с 2-3°C под нормата за периода. Относително по-хладното време бе благоприятно за началното развитие на засетите за есенно производство листни зеленчуци зеле, салати, спанак, репички и др. До средата на септември приключи развитието на късните царевични посеви в полетата с по-голяма надморска височина. В Южна България през първата половина на месеца узряха фъстъците, бадемът и орехът. До края на второто десетдневие на септември голяма част от есенните сортове овошки достигнаха беритбена зрелост.

       През третото десетдневие на септември топлинните условия бяха в границата на нормата за сезона. Слънчевото и топло време в края на месеца, с максимални температури на места до 30-31°C (Кнежа, Плевен, Ловеч, В.Търново, Благоевград, Чирпан, Сандански и др.) допринесе за натрупване на повече захари в плодовете и гроздето, необходимо условие за получаване на качествени вина. Липсата на слани в полските райони на страната през септември даде възможност за формиране на допълнителна продукция от домати, чушки и др. култури, подлежащи на осланяване.
 


Средни дати на узряване на лозата 2003г..

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През септември, успоредно с прибирането на реколтата от слънчоглед, царевица, картофи, плодове и зеленчуци, се провеждаше дълбока оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за сеитба на есенници. Поради оскъдните валежи или липсата на такива в Южна България, сбитата и суха почва през втората половина на септември ограничаваше възможностите за извършване на агротехническите мероприятия, предхождащи есенната сеитба. Тази година сравнително рано, в края на септември, започна сеитбата на пшеницата и ечемика в отделни райони на Североизточна България (Исперих, Две могили, Разград, Образцов чифлик).
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост 1" надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация, 3 пъти над еднократната санитарно-хигиенната норма, е измерена на 6.ІХ през нощта. Максималната средноденонощна стойност е около 3 пъти над съответната норма (на 18.ІХ).

       Във Варна на 2.ІХ е измерено количество прах 1.2 пъти над средноденонощната норма.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах са до около 2 пъти над средноденонощната ПДК в 50% от всички дни на наблюдение.

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 9 от дните на наблюдение.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните за пунктовете стойности на рН за септември са в киселинната област на скалата в 62% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност на вр.Рожен и в Драгоман (рН=5.6), а най-алкална - в Шабла (рН=8.0). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени на вр.Рожен на 30.ІХ вечерта (рН=4.2), а най-алкална (рН=8.9) - в Плевен на 11.ІХ през нощта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През септември 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 8.2 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през август. И през този месец се наблюдава типичната за летния сезон динамика в изменението на ежедневните стойности на общата бета-активност.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През септември оттокът на наблюдаваните реки почти не се измени в сравнение с август, като общо за страната маловодното състояние на реките се запази. Значително под нормата е средномесечният отток на реките Искър, Камчия, Марица в участъка Пловдив-Харманли, Тунджа и Струма. Месечният обем на оттока на наблюдаваните реки в страната е с 0.4% по-малък в сравнение с оттока през август.

       В Дунавския водосбор през целия септември реките протичаха при слаби - до (5-10 cm денонощни изменения на нивата. Протичащите водни количества средно за месеца при повечето пунктове за наблюдение останаха без съществена промяна в сравнение с август. Слабо увеличение на оттока беше наблюдавано на реките Огоста при Мизия с около 30% и Искър след Нови Искър - с 6 до 19% при различните пунктове за наблюдение, докато оттокът на притоците на Янтра-Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се увеличи почти 2 пъти. Средномесечният отток на реките при отделните пунктове за наблюдение остана 1 до 8 пъти по-малък от нормата за септември, само на р.Огоста при Кобиляк и р.Вит при Търнене слабо надвиши нормата. Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 11-17.IX, а минималните през периода 1-10.IX.

       През септември оттокът на реките от Черноморския басейн не се промени в сравнение с август. През целия месец останаха сухи крайните югоизточни реки Средецка и Факийска. Оттокът на реките средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е с 2-3 пъти, а на реките Голяма Камчия при Преслав и Камчия при Гроздьово - над 10 пъти под нормата за месеца.

       В Южна България през септември протичащите водни количества на повечето реки слабо намаляха в сравнение с август. С увеличен отток е само р.Марица в участъка Харманли-Свиленград и притоците в тази част на реката Харманлийска река при Харманли и Сазлийка при Гълъбово. Средно за септември оттокът на реките е 1 до 4 пъти под нормата за месеца, а на р.Върбица при Джебел - над 10 пъти. С отток по-голям от нормата е само р.Марица при Свиленград.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 443.5 млн.m3, с 0.4% по-малък от оттока през август и с 3.4% под нормата за септември.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през септември беше с неголеми денонощни изменения - от ±1-2 до ±20-30 cm. Средномесечното ниво на реката не се промени значително в сравнение с август и по цялата дължина на участъка остана със 105 до 233 cm под нормата за септември.


Състояние на реките за месец септември 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец септември 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През септември измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с август беше установено при 23 наблюдателни пункта или 62% от случаите. Най-съществено беше то в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Искрецки и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 14 до 53%) от стойностите през август. Повишение беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Милановски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 101 до 1300% спрямо август.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение с 1 до 64 cm бе установено при 37 наблюдателни пункта или 58% от случаите. Най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на р.Дунав и р.Тунджа, както и в Софийска, Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловини. Кладенците в терасата на р.Дунав при селата Слана бара и Дунавци пресъхнаха. Повишение на водните нива с 1 до 61 cm спрямо август беше регистрирано при 27 наблюдателни пункта. Най-съществено беше то на места в терасите на реките Лом и Марица, в Кюстендилска и Сливенска котловини. Предимно се повишиха (с 39 до 48 cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -12 до 84 cm), с много добре изразена тенденция на покачване.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -184 до 9 cm) с много добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -69 до 7 cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен със 7 cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 6 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 6 cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 1 cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 0.03 l/s, а остана без изменение в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 71 наблюдателни пункта или около 72% от случаите, от които 45 кладенци и 26 извори. Понижението на водните нива от 3 до 328 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Камчия, Струма, Места, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми между 1.52 и 847 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Искрецки, Милановски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо, както и в Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е от 6 до 48% от нормите за септември. Повишението на водните нива (с 3 до 176 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Сливенската котловина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.19 до 69.0 l/s или нарастването е със 102 до 160%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Бистрец-Мътнишки карстов басейн и в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.


Състояние на подземните води през септември 2003 г.

Състояние на подземните води през септември 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова