БЮЛЕТИН за месец ЯНУАРИ 2007 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ



 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1.І Атмосферното налягане се понижаваше и Балканският полуостров попадна в южната периферия на циклон, преместващ се през Скандинавския полуостров. Времето беше сухо и топло за сезона, с увеличаваща се висока и средна облачност.

      2-3.І Над Адриатическо море се образува средиземноморски циклон, който, задълбавайки, премина през България и впоследствие се премести на североизток към Украйна. По студения фронт на циклона се образува вихър над Гърция, който бързо се запълни. Създаде се валежна обстановка. Паднаха повсеместни валежи, отначало от дъжд, впоследствие от сняг, но снежна покривка се образува само в отделни райони на Североизточна България. По-значителни валежи (над 15 mm) паднаха на места главно в Североизточна България и източните Родопи.

      4-11.І В тила на преминалия през страната циклон атмосферното налягане се повиши и до края на периода остана високо. Времето беше предимно слънчево. Температурите се повишиха и се установи продължително твърде топло за януари време. През Скандинавския полуостров преминаваха дълбоки атлантически циклони. Атмосферните фронтове, свързани с тях, водеха до временно усилване на вятъра в нашата страна и в отделни дни до несъществени превалявания в планините. Липсата на валежи беше причина снежната покривка по високите части на планините да остане тънка.

      12.І От северозапад премина студен атмосферен фронт, свързан с дълбок циклон, преминаващ през Балтийско море и Прибалтика. В по-голямата част от страната преваля дъжд, само по високите планински части - сняг, но валежите бяха слаби. Температурите се понижиха, но останаха високи за януари.

      13-18.І В антициклонално барично поле времето отново беше сухо, предимно слънчево и твърде топло. Атмосферните фронтове, свързани с дълбоки циклони през Северна Европа, водеха само до временно усилване на вятъра в нашата страна. Снежната покривка по високите части на планините остана тънка.

      19.І От северозапад премина студен атмосферен фронт, свързан с дълбок циклон, преминаващ през прибалтийските страни. Вятърът се усили. На много места преваля слаб дъжд, в планините - сняг. Температурите останаха високи за януари.

      20-22.І Южна Европа продължи да бъде под влияние на антициклонално барично поле, а на север се преместваха дълбоки циклони, в периферията на които за кратко попадаше и Балканският полуостров. Времето остана изключително топло за сезона и в доста райони имаше температурни рекорди.

      23-24.І Дълбок циклон от западното Средиземноморие се придвижи на изток-североизток през Унгария към Украйна, в периферията на който се намираше нашата страна. В Източна България духаше силен до бурен югозападен вятър. Силен фьон се появи на места северно от планините. Имаше съобщения за щети, причинени от вятъра. По студения атмосферен фронт на циклона преваля дъжд главно в Северна България и Родопите.

      25-27.І Фронталната зона остана над югоизточната част от Балканския полуостров. Паднаха почти повсеместни валежи, предимно от дъжд, обилни на много места в Южна България и по Черноморието. Температурите постепенно се понижаваха.

      28.І В източната периферия на антициклон с център западно от Франция, времето у нас беше ветровито и студено.

      29.І България попадна в периферията на гмуркащ се циклон, преместващ се от Скандинавския полуостров на югоизток през Украйна. Силният и бурен западен вятър нанесе щети в някои райони главно в Северна България. По студения атмосферен фронт на циклона на места преваля дъжд и сняг.

      30-31.І Атмосферното налягане се повиши. Вятърът отслабна. През първия ден сравнително ниски бяха температурите в Източна България, през втория навсякъде се повишиха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През целия месец беше топло за сезона - средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните. Най-високи бяха температурите в периода 19-24.І, между 7 и 13°С, в югоизточните райони до 15°С - с 8 до 15°С по-високи от нормалните. Около 3.І температурите се доближиха до нормалните - средноденонощните в по-голямата част на страната бяха между 0 и 4°С.

      Средните месечни температури за януари бяха между 3 и 8°С, в Ахтопол 8.5°С, в планинските райони между -5 и 0°С, на вр.Мусала -7.9°С. Спрямо нормите те са по-високи с 3 до 8°С.

      Най-високите температури през януари бяха между 17 и 22°С, във Враца 22.5°С, в планините до 2000 m надморска височина между 8 и 13°С, а над 2000 m - между 1 и 7°С и бяха измерени в края на второто и през първите дни на третото десетдневие. Най-ниските температури, предимно между -8 и -2°С, в планините до -22°С, бяха измерени около 5, 17.І и в края на месеца.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2007г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      През януари превалявания, предимно от дъжд, имаше около 3, 13, 20 и 25.І.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm бe между 3 и 8, в планините - между 9 и 13. В по-голямата част на страната валежът през януари 1-2 пъти е бил повече от 10 mm, като в отделни райони е бил три пъти повече от 10 mm, а в някои райони не е достигнал това количество. Максималният денонощен валеж бе предимно между 7 и 20 mm, в Бургас - 30 mm, в Кърджали - 23 mm, на вр.Мусала - 40 mm.

      Сумата на валежите в повечето равнинни райони бе между 10 и 50 mm, на отделни места в Югоизточна България - до 90 mm, в планинските и припланинските райони - до 125 mm. Валежите бяха около и по-малко от нормата - предимно между 60 и 130 %.
 


Валежи
Валеж през януари 2007г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 3, 12, 19 и 28.І. Броят на дните със силен вятър бе предимно между 3 и 11, а в планините - до 20. В Кюстендил силен вятър не бе регистриран.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 4.0 и 5.5, в планините до 8 десети от небосвода) е значително по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 4 и 12) е чувствително повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 3 и 10, в планините до 15) - по-малко от нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      Тънка и нетрайна снежна покривка имаше на отделни места предимно в Североизточна България. Броят на дните със снежна покривка в повечето райони е бил 0, в Разград - 4, в Русе и Добрич - 1.

      Снежната покривка в планините през по-голямата част на януари беше сравнително тънка - по местата с надморска височина между 1500 и 2000 m между 5 и 30 cm, а в по-високите райони в отделни дни - 80 cm.
 

Kъм съдържанието

  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли се образуваха в 11 дни от януари (за сравнение - 25 дни през януари 2006 г.), като на повече места имаше мъгла на 11, 12 и 23-24.І. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони предимно в Северна България, край поречия и в някои крайморски градове и селища.

      Гръмотевични бури с локален характер бяха наблюдавани на 2.І в София, на 24.І в Благоевград, на 25.І в Русе и Силистра и в много станции на 27.І.

      Валеж от град бе регистриран на 25.І в Тодор Икономово (Шуменско).

      Ветрови бури, на много места със скорост на вятъра 20 m/s и повече, имаше на 19.І (Русе 24 m/s), на 24.І (Русе 25 m/s, Добрич и Бургас 24 m/s, София 22 m/s) и в периода 27-30.І (на 20 и 27.І в Пловдив 24 m/s, на 29.І в Сливен и Русе 28 m/s, в Плевен, Силистра и Кърджали 24 m/s и т.н.). Имаше съобщения от 24.І за 1.5-метрово отклонение на върха на кулата "Снежанка" в Пампорово при измерен вятър 40 m/s. Освен нанесени щети на електропроводи и различни аварии в Софийско, Пернишко, Кюстендилско и Русенско, пристанищата в Бургас и Варна бяха затворени. От ИАППД са изпращани щормови предупреждения до корабните екипажи по р.Дунав. В столицата имаше ранени хора от паднали предмети и щети върху имущество от повалени дървета.


Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц януари 2007г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Сн. покривка 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
4.5

6.5

7.3

8.0

7.5

6.4

6.9

6.0

5.6

7.6

7.3

6.3

6.7

4.9

6.4

5.0

6.6

3.6

-7.9

-5.4
6.0

7.8

8.5

8.9

8.7

7.0

8.0

7.1

5.7

5.9

5.2

5.1

5.2

5.2

6.1

4.4

4.1

4.3

2.6

3.0
17.8

21.0

21.3

22.5

21.0

21.8

19.0

18.8

19.6

19.0

18.7

17.2

17.8

19.6

20.5

18.3

19.0

18.5

1.6

1.6
19

14

21

21

21

21

24

21

21

24

24

24

22

24

24

21

21

19

17

22
-6.3

-4.8

-4.0

-2.0

-3.2

-4.7

-2.6

-6.5

-6.4

-4.0

-1.7

-2.9

-5.0

-7.6

-8.2

-6.3

-4.8

-8.5

-22.0

-18.5
5

5

5

5

5

5

30

30

30

30

30

1

5

17

17

17

29

17

28

28
46

18

14

44

21

34

41

46

38

48

56

45

63

45

34

32

31

22

124

41
165

51

41

99

50

65

82

120

127

127

128

122

113

98

86

87

82

55

128

56
14
8

7

18

6

11

16

20

7

16

30

13

23

16

11

14

11

11

40

8
25

20

20

20

25

3

4

25

3

27

27

27

27

27

3

26

26

25

20

28
6

5

4

6

6

8

6

6

8

7

7

6

5

6

5

6

6

3

12

13
2

0

0

1

0

1

2

2

0

2

1

3

3

1

1

1

1

1

3

0
4

2

11

9

5

8

7

5

8

3

3

8

9

7

8

4

3

0

15

20
0

0

0

0

0

0

1

4

1

0

0

0

0

0

0

0

0

0

*

31

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Състоянието на повърхностния почвен слой през януари до голяма степен зависеше от наднормените топлинни условия и недостатъчните валежи през по-голямата част от месеца. Високите за сезона температури през първата половина на януари и възобновената вегетация при есенните култури ускориха динамиката на изчерпване на водните запаси и доведоха до рязко намаление на съдържанието на продуктивна влага в 50-сантиметровия почвен слой.

      На 17.І при определяне на почвените влагозапаси бе установено, че в по-голямата част от страната съдържанието на влага в еднометровия почвен слой при пшеницата бе между 75 и 85 % от ППВ. Най-ниско, 52-62 % от ППВ, бе влагосъдържанието в 100-сантиметровия почвен слой в районите на агростанции Новачене, Казанлък и Ръжево конаре, а най-високо - над 95 % от ППВ бе съдържанието на влага на места в районите на София, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Сандански, Ловеч и Видин (вж. прил. карта).

      Падналите валежи в края на третото десетдневие на месеца (Кърджали 40 l/m2, Карнобат 37 l/m2, София 29 l/m2, Разград 27 l/m2, Силистра и Сливен 26 l/m2) подобриха влагосъдържанието в 50-сантиметровия почвен слой, а в отделни райони на Южна България и по Черноморието, където сумата от валежите достигна на места до 35-43 l/m2, бе наблюдавано значително увеличение на нивото на влагозапасите и в 100-сантиметровия почвен слой.

      Почти през целия месец в по-голямата част от страната бе възможно провеждането на сезонните почвообработки.


Водни запаси при пшеницата към 17.01.2007 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През първото десетдневие на януари наднормените топлинни условия доведоха до възобновяване на вегетацията при зимните житни култури.

      Необичайно топлото за сезона време до средата на третото десетдневие на януари, с максимални температури достигнали в голяма част от полските райони на страната до 16-19°С, а на отделни места (Враца, Монтана, Кнежа, Ловеч, В.Търново, Пазарджик) до 21-22°С, активизира възобновените вегетационни процеси при пшеницата и ечемика. В резултат на удължената зимна вегетация при есенниците се увеличи делът на братилите посеви. Късно засетите в края на ноември зимни житни култури през второто десетдневие на месеца встъпиха масово във фаза "трети лист".

      Климатичните аномалии през януари доведоха до възстановяването вегетационните процеси при есенниците. От провокираната и ненавременна вегетация растенията загубиха частично закалката си. Тези посеви са с повишен риск от измръзване при отрицателни температури, значително по-високи от критичните за зимните житни култури.

      Към края на второто десетдневие на януари, вследствие на продължителното затопляне, оскъдните валежи и активната вегетация при есенниците, необичайно за сезона формиралият се дефицит на влага в горните почвени слоеве бе една от причините за пожълтяване на листната маса при пшеницата и ечемикът на места в Северна България. Друга причина, довела до пожълтяване на посевите в районите на Царев брод, Разград, Кубрат, Силистра и др., бе изчерпването на азота в коренообитаемия почвен слой на растенията.

      Високите януарски температури станаха предпоставка за увеличение популацията на полските мишки в Североизточна България, но тяхната численост в засетите с пшеница и ечемик посеви остана под икономическия праг на вредност.

      Наднормените топлинни условия през януари нарушиха покоя и при някои от трайните насаждения. Вследствие на високите средноденонощни температури в края на второто и началото на третото десетдневие, надвишили на места в полските райони на страната с 10-12°С нормата за месеца, бе провокирано набъбване на пъпките при повечето от овощните култури. На отделни места в Южна и Източна България (Сандански, Пловдив, Гълъбово, Асеновград, Царев брод, Варна) при раноцъфтящите бадем, кайсия, праскова, череша бе регистрирано на отделни места и разпукване на плодните пъпки.

      В края на януари настъпилото краткотрайно, но значително понижение на температурите, без критични минимални стойности за зимуващите земеделски култури, задържа нежелателното преждевременно развитие при трайните насаждения. Настъпилите чувствителни промени в топлинните условия към края на месеца доведоха до затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика. Силните ветрове в Източна България нанесоха на места механични повреди (счупени клони и изтръгнати дървета) при трайните насаждения и бяха причина за многократно увеличение на механичното изпарение на влагата от почвата.

      През последните два дена от месеца настъпи отново повишение на температурите. В голяма част от полските райони на страната, с изключение на Софийското поле, североизточните райони и по Черноморието, стойностите на средноденонощните температури достигнаха отново биологичния минимум, необходим за активизиране жизнените процеси при пшеницата и ечемика.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През по-голямата част от първото и второто десетдневие на януари относително сухото време бе подходящо за извършване на дълбока оран, подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, за провеждане на резитби и зимни растителнозащитни мероприятия в овощните градини.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен диоксид и фенол в атмосферата на София е по-ниско от еднократните и среднодневни пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. Констатирани са отделни измервания над МСМС за азотен диоксид, но няма превишения на ПДК за този показател. Многократно са наблюдавани стойности по-високи от еднократната ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.007 mg/m3 през много дни от месеца. Регистрирани са отделни случаи на слабо превишение на средноденонощната ПДК за същия показател.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС.

      В Плевен са измерени отделни превишения за месеца на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 11.І е над 3.5 пъти над нормата.

      В Пловдив са регистрирани в една трета от измерванията слаби превишения на средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 10.І.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 35 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 76 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Разград (рН=4.6), а най-алкална на вр.Рожен (рН=7.6).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През януари 2007 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени 120 часа след пробовземането, варират от 2.1 до 5.2 mBq/m3 и са близки до тези през декември 2006 г. Максималните дневни стойности са близки до регистрираните през декември, като в Пловдив е измерена по-висока максимална стойност на 7.І, но в диапазона на вече регистрирани ежедневни стойности за тази станция и този сезон. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации за страната за всички станции от мрежата на НИМХ.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 1.1 до 3.1 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През януари речният отток, общо за страната, се увеличи с 5 % в сравнение с декември. През по-голямата част от месеца оттокът на реките беше почти постоянен. Денонощните колебания на речните нива бяха слаби, до 5-10 cm. Известно повишение на нивата беше регистрирано през третото десетдневие на януари, главно на реките в западната половина на Дунавския водосбор, на р.Марица в средното и долното течение и на родопските й притоци, на р.Арда, на р.Върбица и на крайните югоизточни реки Средецка и Факийска.

      През януари общият обем на речния отток се увеличи в Дунавския водосбор с 13 %, в Черноморския басейн с 23 %, а в Беломорския басейн остана без промяна в сравнение с декември. Относно нормата за януари речният отток остана по-малък в Дунавския водосбор с 16 %, в Беломорския басейн с 41 %, а в Черноморския водосборен басейн - над 2 пъти.

      В Дунавския водосбор слабо повишение на нивата (с 10 до 50 cm) беше наблюдавано през периода 20-27.І на реките Огоста, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит, Осъм и Джулюница при едноименното село. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане или задържане на нивата, вследствие на което средномесечният отток на споменатите реки остана по-голям в сравнение с оттока през декември, но е под нормата за януари. Средномесечният отток на останалите реки в Дунавския водосбор намаля в сравнение с този през декември и е под нормата за януари. С отток по-голям от нормата за месеца са само реките Янтра при Каранци и Русенски Лом при Божичен.

      В Черноморския басейн през периода 25-27.І силно се повишиха нивата на крайните югоизточни реки Средецка при Проход със 163 cm и Факийска при Зидарово с 243 cm. През същия период слабо повишение (с 12-16 cm) беше отбелязано и на реките Камчия при Гроздьово и Провадийска при гара Синдел. Средномесечният отток на тези реки надвиши оттока през декември, но спрямо нормата за януари средномесечният отток на всички реки от Черноморския водосборен басейн (с изключение само на р.Средецка при Проход) остана значително по-малък.

      В Беломорския басейн през по-голямата част от януари оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен. През периода 24-29.І нивата на реките Марица в средното и долното течение, на родопските притоци на реката, на Сазлийка при Гълъбово, Тунджа при Елхово, Арда при Рудозем, както и на крайните югозападни реки Струма и Места се повишиха с 14 до 53 cm, а на р.Върбица при сп.Джебел и Арда при Вехтино - със 73 и 93 cm. Средномесечният отток на повечето реки в Беломорския басейн слабо намаля в сравнение с оттока през декември и остана под нормата за януари.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 682 млн.m3, с 40 % под нормата за януари и с 5 % по-голям от оттока през декември.

      През януари нивото на р.Дунав в българския участък беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 124 до 151 cm по-ниско в сравнение с декември и е със 100 до 160 cm под нормата за януари.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец януари 2007г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец януари 2007г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и много слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 19 наблюдателни пункта или в 51 % от случаите. Най-съществено беше спадането на дебита в Нишавски, Разложки и част от Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 40 до 66 % от стойностите през декември. Най-съществено повишение на дебита от 166 до 1014 % спрямо декевмри беше установено в Етрополски и Котленски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в източнородопския район.

      Пространствените вариации на нивата на подземните води в плиткозалягащи водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 92 cm спрямо декември беше регистрирано при 45 наблюдателни пункта или в около 64 % от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Огоста и Тунджа, в Горнотракийската низина и Казанлъшката котловина. Повишение на водните нива с 1 до 30 cm спрямо декември бе установено при 25 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм.

      Значително и предимно се понижиха нивата на подземните води в Хасковския басейн спрямо стойностите през декември (от 47 до 130 cm).

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите, с отклонения от средните стойности за декември от -60 до 7 cm, но без добре изразена тенденция.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена тенденция на спадане. Изменения от -70 до 51 cm и преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -10 до -6 cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 47 cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи с 1 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Остана без изменение дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, във Варненския артезиански басейн и в обсега на Джермански грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 66 наблюдателни пункта или в около 61 % от случаите. Понижението на водните нива с 1 до 130 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Струма, Места и Марица, в Кюстендилска котловина, както и в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.78 до 1002 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала и платото Пъстрина, в Нишавски и Котленски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала, масива Голо бърдо и Башдерменска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е под 50 % (от 10 до 49 %) от нормите за януари. Повишението на водните нива (от 6 до 226 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Марица и Русокастренска, в Софийска котловина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.70 до 3726 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е от 149 до 324 % от нормите за януари.


Състояние на подземните води през януари 2007г.

Състояние на подземните води през януари 2007г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, н.с. д-р И. Господинов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова