УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I.
ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1.
Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
- VI. СЪОБЩЕНИЯ
- VI.1.
Състояние на глобалния климат през 2006 година
VI.2. Кратка предварителна оценка на някой особености на климата през 2006 Г. за българия
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-10.ХІІ Полето беше антициклонално, със слаб градиент над Балканите и Централното Средиземноморие при земята и във височина. В много райони бе слънчево и топло, с максимални температури достигащи 13-15°С. В равнинната част и в затворените котловини се образуваха мъгли, от ден на ден на повече места и по-трайни, като там температурите останаха ниски през целия ден. На 5.ХІІ във височина над Северна България от запад на изток премина слабо изразена долина, чието влияние се изразяваше най-вече с усилване на вятъра в Дунавската равнина, мъглите там се вдигнаха и температурите чувствително се повишиха, имаще и незначителни превалявания.
11-12.ХІІ Над Балканите премина циклонален вихър. През нощта валежите бяха почти повсеместни, слаби до умерени, през втория ден спираха навсякъде. Температурите станаха близки до средните.
13-18.ХІІ На Балканите се възстановяваше антициклоналната циркулация. Активните атмосферни процеси се развиваха в северната половина от Европа. Температурите в Дунавската равнина отново се повишиха. В равнинната част на Южна, и особено в затворените котловини на Югозападна България, където липсваше динамика, имаше значителна ниска облачност и трайни мъгли и там остана доста по-студено.
19-21.ХІІ Антициклонът се е изтегли на изток, а над Балканите се спусна долина от север. В района на централното Средиземноморие се поддържаше плитък вихър, който бе увлечен в общата циклонална циркулация в района. Имаше почти повсеместни валежи, отначало от дъжд, който впоследствие на места в Северна България и по високите полета на Западна премина в сняг. Образува се тънка и нетрайна снежна покривка. Температурите се понижиха и станаха близки до средните. В Източна България духаше умерен и силен вятър от север и североизток.
22-24.ХІІ Налягането над страната се повиши и се изгради гребен от северозапад. Времето бе без валежи, с разкъсана облачност, до ясно и слънчево, с ниски минимални температури.
25-26.ХІІ В периферията на антициклона от север премина студен атмосферен фронт, по-добре изразен в Източна България. На места там през нощта срещу и на 26.ХІІ имаще съвсем слаби валежи, но градиентът на баричното поле се увеличи и бе ветровито, но през деня сравнително студено.
27-28.ХІІ Отново в условията на антициклонално поле при земята и във височина времето бе предимно слънчево и се затопли, макар че през първия ден минималните температури бяха доста ниски.
29-31.ХІІ На фона на приблизително същата синоптична обстановка, на 29.ХІІ над страната премина плитка долина със студен фронт. Облачността временно се увеличи и по-късно през деня и през нощта срещу 30.ХІІ на отделни места преваля съвсем слабо. На 30.ХІІ временно дневните температури се понижиха, на 31.ХІІ отново бяха сравнително високи.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура в равнините през декември беше между 1.4 и 6.1°С. В почти цялата страна температурите бяха над нормата за месеца, а само в отделни станции на Южна България - около и под нормата. Най-голямо наднормено отклонение с 2.6°С беше измерено в Монтана и Лом. В София температурата беше нормална за декември. Най-високите температури през месеца (между 13.5 и 18.6°С) бяха измерени на 16.XII съответно в Сливен и В.Търново. По планинските върхове температурата беше над нормата с 3.0 до 3.7°С. По върховете максималните температури бяха между 5.0 и 5.2°С съответно на Мусала (16.ХІІ) и Ботев (9.XII). Най-ниските температури бяха между -15.6°С (в Чирпан) и -4.9°С (в Бургас) на 27.XII и по планинските върхове Мусала (-18.2°С) и Ботев (-14.8°С) на 27.XII.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше под нормата (9-79 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 16 %, на вр.Мусала 9 %, на вр.Мургаш 43 %, на вр.Ботев 37 %, на вр.Рожен 34 %.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 3 и 6, а в планините до 7. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 2. Максимални денонощни валежи имаше на 21.ХІІ в Кърджали (17 mm), на 20.ХІІ във Видин (16 mm) и в Добрич, Разград и Русе - 13 mm.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месец декември времето беше тихо. Само в отделни райони в някои дни имаше силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s), главно през последното десетдневие на месеца и периода 25-28 и 31.XII. Югозападен вятър имаше в Плевен (16 m/s) и Кърджали (18 m/s) на 25.XII.
По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 9-10 и на 18, 25, 29 и 31.XII. На вр.Ботев на 31.ХІІ вятърът беше бурен северозападен със скорост 30 m/s.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 2 за равнините, а в планините достигна до 3.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.4 и 7.0 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (за София, което е под нормата) и 8 (за Стара Загора, което е над нормата). Броят на мрачните дни бе между 10 (във Враца под нормата ) и 20 (в Сандански над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 3.4 и 4.2 десети, с по 17 и 12 ясни дни съответно, а мрачните дни бяха 6 и 7.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Снежна покривка имаше в Северозападна България между 1 и 11 cm, в Централна - от 1 до 7 cm, в Североизточна - от 1 до 10 cm, в Южна - от 1 до 11 cm. По Черноморското крайбрежие снежната покривка беше между 1 и 3 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше почти през целия месец (28 дни, което е с 3 дни повече от дните с мъгла през декември 2005 г.). Със сравнително трайни мъгли беше периодът 1-21.ХІІ и на отделни места в края на месеца 29-31.ХІІ. Най-много дни с мъгли имаше както следва: 6 в Благоевград, по 15 в Пловдив и Кюстендил, 14 в Кърджали и Елхово, 13 в София, Разград и Чирпан, 12 в Русе и Свищов, 11 в Монтана и Карнобат, 9 в Плевен и Велико Търново и т.н. По върховете най-често мъгла е имало на Черни връх, Мургаш и Ботев (по 13 дни). Най-големи трудности за наземния, водния и въздушния транспорт причиниха дълготрайните и образувани на най-много места гъсти мъгли около 4.ХІІ и в периода 6-19.ХІІ. Отложени и пренасочвани бяха много полети, свързани с летище София. Само за периода 11-17.ХІІ са били отменени или пренасочени от летище София към други летища 250 полета.
Според публикувани в пресата данни на метеорологичната служба към аерогара София, сравнението на честотата на мъглите с лоша видимост за летене за периода до 13.ХІІ.2006 г. с данните от периода 1981-1998 г. е показало, че повторяемостта е била 11.2 % при средна 8.2 % и максимална 14.1 % от посочения 18-годишен период.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Сн. покривка | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 0.6 3.1 3.8 3.8 3.3 2.8 3.2 3.0 3.2 5.3 5.2 3.5 3.4 1.6 2.6 1.2 3.8 0.4 -4.9 -3.4 | 0.0 2.0 2.6 2.3 2.0 1.0 1.6 1.7 1.0 0.9 0.5 0.0 -0.6 -0.2 0.2 -1.3 -0.6 -0.6 3.7 3.0 | 10.0 18.0 15.2 17.1 16.0 18.6 15.8 16.5 16.7 15.6 13.7 13.5 15.2 13.4 14.5 10.7 13.2 11.5 5.0 5.2 | 5 5 5 17 5 16 5 16 16 18 2 16 6 5 5 1 10 1 16 9 | -8.5 -9.0 -5.4 -5.7 -7.0 -9.5 -5.9 -8.0 -9.5 -6.6 -4.9 -7.4 -10.4 -15.6 -9.6 -8.8 -5.2 -11.0 -18.2 -14.8 | 28 31 31 23 27 27 27 27 27 27 27 27 27 27 28 28 29 28 27 27 | 31 37 42 35 31 30 30 27 17 12 18 19 34 29 34 38 27 32 10 28 | 78 79 102 63 75 62 60 63 51 27 34 32 40 53 77 76 53 61 9 37 | 8 16 11 11 11 9 14 13 13 5 9 10 17 13 14 11 12 12 4 8 | 21 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20 21 21 21 20 20 20 21 26 | 4 4 5 4 5 6 5 5 4 4 3 3 3 4 4 4 4 4 4 7 | 1 2 2 2 1 0 1 1 1 0 0 0 2 2 1 1 1 1 0 0 | 0 0 0 0 1 0 1 0 3 1 3 0 1 0 0 2 1 0 1 3 | 7 0 2 4 1 0 0 8 3 0 0 0 2 3 1 0 0 0 * 31 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Недостатъчното количество на валежите през първото десетдневие на декември и наличието на активна вегетация при зимните житни култури бяха причина за ниското ниво на почвените влагозапаси в 50- и 100-сантиметровия почвени слоеве в централните крайдунавски райони (Новачене), Подбалканските полета (Казанлък), на отделни места в Тракийската низина (Чирпан), Централните източни райони (Д.Чифлик), където в края на ноември измереният общ воден запас при пшеницата бе под 60 % от ППВ.
Падналите валежи до средата на декември в по-голямата част от полските райони на страната бяха незначителни по количество, под 5 l/m2. Изключения имаше на места в Западна България (Враца, Монтана, Кнежа, Ловеч, Драгоман, Благоевград) и в Тракийската низина (Пловдив, Пазарджик), където количеството на валежите бе между 10 и 15 l/m2. При определяне нивото на почвените влагозапаси при пшеницата в еднометровия слой на 17.ХІІ най-ниски, между 49 и 59 % от ППВ, бяха влагозапасите в централните крайдунавски полета (Новачене) и Подбалканските полета (Казанлък) и в района на агростанция Ръжево Конаре.
По-високи, но незадоволителни за сезона, между 60 и 70 % от ППВ, бяха водните запаси в източните райони на страната, в част от Тракийската низина, в северозападната част на Дунавската равнина (агростанциите Кнежа и Бъзовец). Най-добри, над 93 % от ППВ, бяха влагозапасите в крайните северозападни райони, Софийското поле и в Югозападна България. В останалата част от страната влагозапасите бяха в междинни граници (вж. прил. карта).
В края на второто и в началото на третото десетдневие на декември падналите валежи от дъжд и сняг увеличиха съдържанието на влага предимно в 50-сантиметровия почвен слой. На места в полските райони на страната се образува краткотрайна тънка снежна покривка - между 5 и 10 cm.
През декември месечната сума на валежите в полските райони беше значително под нормата за сезона. В границите на нормата бяха валежите само на отделни места в Северозападна България (Монтана 42 l/m2, Кнежа 40 l/m2), където се предполага, че почвените влагозапаси в еднометровия слой са достигнали ППВ. Това ще бъде установено на 17.I.2007 г. при следващото определяне на почвената влага.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първата половина на декември в голяма част от полските райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха над биологичния минимум, необходим за развитието на пшеницата и ечемика. Изключение имаше в Югозападна България (София, Кюстендил, Драгоман, Сандански) и в местата с трайни мъгли. В резултат на наднормените топлинни условия в края на есенния вегетационен период, при пшеницата и ечемика бе отчетена промяна във фенологичното им състояние. Късно засетите ноемврийски посеви до края на второто десетдневие на декември достигнаха необходимата ефективна температурна сума и встъпиха във фаза трети лист. До началото на зимата бе увеличен и делът на братилите есенници. Посевите с пшеница и ечемик, засети в агротехнически срок, успяха да формират повече от един-два братя, предпоставка за успешното им презимуване. При тези посеви коефициентът на братимост бе между 1.8 и 2.3. С висок коефициент на братимост бяха есенниците на места в Добруджанския район.
В края на есенната вегетация на пшеницата и ечемика гъстотата и общото състояние на посевите, наблюдавани в агростанциите на НИМХ, са оценени като добри и много добри. Наднормените топлинни условия в края на ноември и първата половина на декември имаха неблагоприятно въздействие върху някои раноцъфтящи овощни видове. На места в Тракийската низина (Пловдив, Садово, Р.Конаре) при някои от костилковите овощни видове (череша, вишна, слива) бе провокирано нежелателно набъбване на пъпките, състояние в което овошките са с понижена студоустойчивост.
След относително топлото за сезона време през първото и второто десетдневие на декември, в началото на третото десетдневие настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Вследствие на чувствителното понижение на температурите бе прекратена вегетацията при зимните житни култури в цялата страна. През третото десетдневие средноденонощните температури в Северна (с 1-2°С над нормата) и в Южна България (с около 1°С под нормата за сезона) поддържаха покоя при зимните житни култури. На отделни места в Тракийската низина (в района на Чирпан) бяха измерени минимални температури от порядъка на -12 и -16°С, които при по-продължително задържане могат да бъдат критични, особено за небратилите зимни житни култури. В този район образувалата се, макар и тънка, снежна покривка предпази посевите от вредното въздействие на ниските отрицателни температури и намали риска от измръзване.
През последните дни на декември настъпи подобрение на топлинните условия. В полските райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха положителни, но под биологичния минимум, необходим за активизиране жизнените процеси при пшеницата и ечемика. В края на декември овощните култури поддържаха състояние на дълбок покой. Част от раноцъфтящите овощни видове под въздействие на наднормените топлинни условия през месеца се намираха в принудителен покой.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първото десетдневие на декември продължи засаждането на овощни дръвчета. През по-голямата част от месеца относително сухото време позволяваше провеждането на дълбока оран в овощните и зеленчуковите градини.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен диоксид и фенол в атмосферата на София бе по-ниско от еднократните и среднодневните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. През месеца са констатирани отделни измервания над МСМС за азотен диоксид. Многократно са наблюдавани случаи на превишение на еднократната ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.007 mg/m3 през много дни от месеца.
В Бургас бе отбелязана една стойност на сероводород в рамките на еднократната ПДК (на 4.ХІІ в 20 ч.).
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС.
В Плевен превишенията са една трета от измерванията за месеца на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 18.ХІІ и е над 2.5 пъти над нормата.
В Пловдив са регистрирани множество слаби превишения на средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 18.ХІІ.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 35 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 81 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Благоевград (рН=4.4), а най-алкална - в Пловдив (рН=7.3).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През декември 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени 120 часа след пробовземането, варират от 2.1 до 5.4 mBq/m3 и са близки до тези през ноември. Максималните стойности също са близки до регистрираните през предишния месец. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации за страната за всички станции от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 1.1 до 3.4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През декември речният отток, общо за страната, намаля с 5 % в сравнение с оттока през ноември. През целия месец оттокът на реките беше почти постоянен. Денонощните колебания на речните нива бяха слаби, до 5-10 cm. Известно повишение на нивата беше регистрирано през второто десетдневие на месеца, главно на реките в западната половина на Дунавския водосбор, на р.Марица и родопските й притоци, на р.Арда и на крайните югоизточни реки Средецка и Факийска.
През декември общият обем на речния отток намаля в Черноморския басейн с 13 %, в Беломорския басейн с 6 %, в Дунавския водосбор с 4 %. Относно нормата за декември речният отток остана по-малък: в Дунавския водосбор с 15 %, в Беломорския с 38 %, в Черноморския с 52 %.
В Дунавския водосбор слабо повишение на нивата (с 11 до 23 cm) беше наблюдавано през периода 12-22.ХІІ само на реките Огоста при Мизия, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица и р.Малък Искър при Своде. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане или задържане на нивата, вследствие на което средномесечният отток на споменатите реки остана по-голям в сравнение с оттока през ноември, но е под нормата за декември. Средномесечният отток на останалите реки в Дунавския водосбор намаля в сравнение с този през ноември и е под нормата за декември. С отток по-голям от нормата за месеца е само р.Янтра при Каранци.
В Черноморския басейн през целия декември оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен, с незначителни изменения на речните нива - предимно спадане до 5-10 cm в отделни дни от месеца. Еднократно повишение на нивата с 20 до 40 cm беше регистрирано само на реките Средецка при Проход и Факийска при Зидарово през периода 20-22.ХІІ. Средномесечният отток на всички реки от Черноморския водосборен басейн остана по-малък от нормата за месеца.
В Беломорския басейн през по голямата част от декември оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен. По-съществените денонощни колебания на нивото на р.Марица в средното и долното й течение, на някои от родопските й притоци и на р.Сазлийка при Гълъбово бяха в резултат от действието на нарушители на естествения режим на оттока на реките. През периода 19-21.ХІІ с 18 до 47 cm се повиши нивото на р.Арда преди язовирите и на притока й р.Върбица при сп.Джебел. Средномесечният отток на почти всички реки в Беломорския басейн намаля в сравнение с оттока през ноември и остана под нормата за декември.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 649 млн.m3, с 32 % под нормата за декември и с 5 % по-малък от оттока през ноември.
През декември нивото на р.Дунав в българския участък беше с изразена тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 195 до 221 cm по-високо в сравнение с ноември и е с 14 до 41 cm над нормата за декември.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 23 наблюдателни пункта или 62 % от случаите. Най-съществено беше спадането в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Етрополски, Котленски и част от Разложки карстови басейни, както и в басейна на Преславската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60 % (от 48 до 54 %) от стойностите през ноември. Най-съществено повишение на дебита от 153 до 201 % спрямо ноември беше установено в Нишавски и Милановски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. Остана без изменение дебитът на изворите в Скакавишки, Бобошево-Мърводолски, част от Гоцеделчевски и Куклен-Добростански карстови басейни.
Пространствените вариациите на нивата на подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 70 cm спрямо ноември беше регистрирано при 42 наблюдателни пункта или около 60 % от измерените случаи. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм, Струма и Марица, както и в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата в терасата на река Струма, в Дупнишка и Кюстендилска котловини. Повишение на водните нива с 1 до 179 cm спрямо ноември бе установено при 28 от наблюдателните пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Места, както и в Софийската котловина. Предимно се повишиха с 8 до 10 cm спрямо стойностите през ноември нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за ноември от -11 до 6 cm и с преобладаваща тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много по-добре изразена тенденция на спадане. Изменения от -27 до 36 cm и преобладаваща тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -15 до 6 cm) и преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в обсега на Средногорската водонапорна система съответно с 38 и 2 cm. Повишиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 15 cm, а нивата в обсега на Ихтиманската водонапорна система останаха без изменение. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 0.050 l/s, в обсега на Варненския артезиански басейн с 0.090 l/s и в обсега на Джермански грабен с 0.010 l/s.
В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 61 наблюдателни пункта или около 55 % от случаите. Понижението на водните нива с 1 до 125 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Струма, Места и Марица, в Кюстендилска котловина, както и в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.060 до 844 l/s беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Милановски, Етрополски и Котленски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е под 60 % (от 6 до 57%) от нормите за декември. Повишението на водните нива (с 4 до 236 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Русенски Лом, Марица, Тунджа, Русокастренска и Факийска, в Софийска котловина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми 10.2 до 2544 l/s беше най-голямо в Искрецки и в част от Разложки карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е над 150 % (от 165 до 241 %) от нормите за декември.
1. СЪСТОЯНИЕ НА ГЛОБАЛНИЯ КЛИМАТ ПРЕЗ 2006 ГОДИНА
(Из становището на Световната метеорологична организация от 14.ХІІ.2006 г.)
По предварителни оценки средната глобална температурата на приземната атмосфера през 2006 г. е с +0.42°С над средната многогодишна температура (14°С) за периода 1961-1990 г. По този показател 2006 г. се оценява като шеста най-топла година, откакто има инструментални измервания на температурата. Окончателните оценки ще бъдат изготвени до март 2007.
Осреднените температури на въздуха поотделно за повърхността на двете полукълба през 2006 г. показват, че за Северното полукълбо тази температура е била с 0.58°C над средногодишната от 30-годишния период 1961-1990 г. (за който тя е 14.6 °C) и е възможно 2006 г. да се получи като четвърта в поредицата от топлите към студените години, откакто от 1861 г. има инструментални измервания на температурата. За Южното полукълбо предварителните изчисления показват, че тази температура е с 0.26°C над нормата (13.4°C) и при това 2006 г. ще е седма по ред в редицата топли години.
От началото на ХХ век глобалната средна температура на приземния въздух се е повишила с около 0.7°C. Но това покачване не е било непрекъснато. От 1976 г. глобалната средна температура се е повишила рязко с 0.18°C на десетилетие. Само за периода 1997-2006 г. температурите са се повишили с 0.53°C и 0.27°C съответно за Северното и Южното полукълба.
РЕГИОНАЛНИ АНОМАЛИИ
Началото на 2006 г. се характеризираше с необикновено мека зима в много райони на Северна Америка и западноевропейските арктически острови, макар и да имаше сурови зимни условия в Азия, Русия и някои райони от Източна Европа. Канада изпита най-меката зима и пролет от изследваните години, САЩ имаше най-топлия период януари-септември, а месечните температури на полярния остров Шпицберген (Свалбард, Луфтхавн) през януари и април включиха в статистиката нови рекордни стойности с аномалии +12.6°С и +12.2°С съответно.
Изключително устойчиви горещини засегнаха голяма част от Източна Австралия от късния декември 2005 г. до началото на март с регистриране на доста рекорди (като например, вторият по горещина ден в климатичната "история" на страната, регистриран в Сидни на 1 януари, когато температурата достигна 44.2°С). Пролетта (септември-ноември) на 2006 г. бе най-топла за Австралия, където климатичните изследвания на сезоните започват от 1950 г. Топлинни вълни бяха регистрирани също така в Бразилия от януари до март (например, на 31 януари в Бом Исус беше измерена една от най-високите температури изобщо в Бразилия - 44.6°С).
През юли и август в някои части на Европа и САЩ се получиха топлинни вълни с рекордни температури. В много райони на САЩ те достигнаха 40°С и по-високи стойности. През юли средната температура на приземния въздух за Средна Европа се оказа най-висока от регистрираните досега и превиши климатичната норма с 2.7°С. Есента (септември-ноември) на 2006 г. за обширни райони в Европа от северната страна на Алпите до южните части на Норвегия бе изключително топла - с 3°С над климатичната норма. За много страни с най-продължителните измервания на температурите, като Централна Англия (от 1659 г.), Холандия (от 1768 г.) и Дания (от 1768 г.), тази есен се оказва най-топла.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНА СУША В НЯКОИ РАЙОНИ
Дългосрочната суша продължи за някои райони от Големия Африкански рог, обхващайки части от Бурунди, Джибути, Еритрея, Етиопия, Кения, Сомалия и Обединена република Танзания. Най-малко 11 милиона души пострадаха от недостиг на храна. Сомалия беше засегната от най-лошата суша през последното десетилетие.
В много области на Австралия липсата на необходимия валеж през 2006 г. способстваше за продължителните условия на засушаване в обширни райони, които едва се бяха възстановили от сушите на 2002-2003 г. и 1997-1998 г. Състоянията на суша се запазват досега в някои области там в продължение на 5-10 години, а в югозападните части - за около 30 години.
В САЩ се наблюдаваше от умерена до необичайна суша в райони от югозападната пустиня и на изток. Тя обхвана южните прерии, както и площи на запад от Великите езера. Сушата и аномалните горещини оформиха рекорден сезон за горските пожари в САЩ, където само в началото на декември изгоряха повече от 3.8 милиона хектара гори. В началото на годината сушата в южната част на Бразилия причини значителни щети на земеделието, като само при соевата реколта загубите са около 11%. Сериозна суша засегна също така и Китай. Милиони хектари реколта пострадаха в провинция Сичуан през лятото и в източен Китай през есента. Значителни икономически загуби, както и недостиг на питейна вода, бяха другите последствия от сушата.
ПРОЛИВНИ ВАЛЕЖИ И НАВОДНЕНИЯ
В края на дъждовния сезон 2005/2006 г., през първото тримесечие на 2006 г. в повечето страни от Южна Африка се получи необходимият валеж, докато в Северна Африка наводненията в Мароко и Алжир през 2006 г. причиниха щети на инфраструктурата, имаше и няколко случаи с жертви. Необичайно интензивният валеж за района на Тиндуф в пустинята Сахара породи опасно наводнение през февруари, което унищожи 70 % от хранителните запаси и се наложи евакуация на 60 000 души. В Билма (Нигер) 50 000 души пострадаха през август в резултат на най-големия валеж от 1923 г. досега. През същия месец, максимални количества валеж (сравнени с данни от 50-годишен период) причиниха значителни селскостопански загуби в района на Зиндер, Нигерия. Поройни дъждове причиниха също така опустошителни наводнения и в Етиопия през август, отнемайки повече от 600 живота. Някои от най-бедствените наводнения станаха в Дайра-Дауа и по придошлата река Oмо. Отново през октомври и ноември, в страните от Големия Африкански рог валяха обилни дъждове и причиниха разрушителни наводнения. Най-пострадалите области бяха в Етиопия, Кения и Сомалия. Сомалия понастоящем преживява най-опасното наводнение в своята история. В някои райони средномесечните количества валеж са шест и повече пъти над нормите и стотици хиляди хора са пострадали. Счита се, че наводненията през 2006 г. в Големия Африкански рог могат да се окажат най-мащабните през последните 50 години. Бедствените дъждове дойдоха след продължителен период на постоянна суша и сухата земя беше неспособна да поеме такива големи количества валеж.
Проливните валежи в Боливия и Еквадор през първите месеци на годината причиниха опасни наводнения и свлачища с опасност за живота на десетки хиляди хора. Поройният валеж в Суринам в началото на май причини най-пагубното стихийно бедствие за страната в последно време.
Екстремните количества валеж от 500 mm, паднали на остров Лейте (Филипините) причиниха през февруари огромно свлачище, в резултат на което загинаха 1000 души.
Само няколко месеца след разрушителните летни наводнения през 2005 г. в Източна Европа, обилните дъждове и бързото топене на снега доведоха през април до бедствено наводнение по поречието на р. Дунав и реката достигна най-високото си ниво за повече от век. В области от България, Унгария, Румъния и Сърбия бяха залети стотици хиляди хектари земя, като пострадаха и десетки хиляди хора.
Продължителен и обилен валеж от 10 до 15 май причини исторически най-голямо наводнение в Нова Англия (САЩ), описано като най-бедственото през последните 70 години в някои райони. Екстремно проливни валежи се случиха в средно атлантическите и североизточните райони на САЩ през юни. Получиха се редица денонощни и месечни рекордни количества валеж, имаше крупномащабни наводнения, които доведоха до евакуиране на 200 000 души, а месец ноември се оказа "най-мокрият" месец с 351 mm валеж, близо два пъти средната месечна сума (нормата).
РАЗВИТИЕ НА УМЕРЕНО ЕЛ НИНЬО В КРАЯ НА 2006 Г.
Условията в екваториалната част на Тихия океан в периода от декември 2005 г. до първото тримесечие на 2006 г. се характеризираха с някои тенденции, свързани с явлението Ла Ниня. Те обаче не доведоха до разпространение на Ла Ниня по целия океан и през април изчезнаха даже минималните признаци, характерни за Ла Ниня. През второто тримесечие на 2006 г. повечето параметри на атмосферата и океана показваха неутрални тенденции, но през август условията в централната и западната екваториална част на Тихия океан започнаха да наподобяват типичните ранни етапи на явлението Ел Ниньо. В края на 2006 г. вече се наблюдаваха положителни аномалии на температурите на морската повърхност в тропичната област от Тихия океан.
Според глобалната оценка на експертите, се очаква развитие на явлението Ел Ниньо поне през първото тримесечие на 2007 г.
СМЪРТОНОСНИТЕ ТАЙФУНИ В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ
В северозападната част на Тихия океан се образуваха 22 тропически циклона при средна честота 27. Четиринадесет от тях са класифицирани като тайфуни. Тайфуните Чанчу, Прапирун, Каеми, Саомаи, Ксангсан, Симарон и тропическият щорм Билис причиниха смъртта на над 1 000 души и нанесоха значителни щети в този район. Тропическите циклони над сушата нанесоха икономически загуби от порядъка на 10 млрд. щатски долара само в Китай, поради което там 2006 г. се счита за най-жестоката година в десетилетието. Тайфунът Дуриан засегна почти 5 млн. души във Филипините през ноември и декември 2006 г., при което загинаха над 500 души, а стотици бяха в неизвестност.
В сезона на ураганите през 2006 г. в Атлантическия океан се образуваха девет от т.нар. тропически бури (при средна честота 10). Пет от тях са класифицирани като урагани (при средна честота 6), а два от тях имаха параметрите на "мощни урагани" (трета и по-висока категории по скалата на Сафир-Симпсън). В североизточната част на Тихия океан се формираха 19 такива бури (при средна честота 16), като 11 от тях имаха силата на урагани и 6 от тях са категоризирани като "мощни урагани".
Дванадесет тропически циклона се развиха в Австралийския басейн, два от които имаха по-продължително време на действие отколкото средното за този тип циклони. Тропическият циклон Лари беше най-интензивен от 1918 г. досега при достигане сушата в Куинсленд, унищожавайки 80-90% от банановата реколта на Австралия.
ИЗТОЩАВАНЕ НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ НАД АНТАРКТИДА И АРКТИКА
На 25.09.2006 г. бе регистриран максималният размер от 29.5 млн. км2 на озоновата дупка над Антарктида, което е малко повече от предишния рекорд 29.4 млн. км2, получен през септември 2000 г. Тези стойности са доста близки и може да се приеме, че озоновите дупки за тези две години са били с еднакви размери. Размерът и устойчивият характер на площта на озоновата дупка през 2006 г. при дефицит в масата на озона от 40.8 мегатона (което също е рекорд) може да бъде обяснено с постоянното присъствие на почти пикови нива на съдържание на озоноразрушаващи вещества в съчетание с необикновено студената стратосфера през зимата. Ниските температури в началото на януари бяха причината за 20 % загуба от озоновия слой над Антарктида през 2006 г. Сравнително по-високите температури от края на януари предотвратиха големите загуби на озон, наблюдавани през 2005 г.
НАМАЛЯВАНЕТО НА АРКТИЧЕСКИЯ МОРСКИ ЛЕД ПРОДЪЛЖАВА
През 2006 г. продължи рязкото намаление на морския лед в Арктика. Средната площ на покритието с морски лед за целият месец септември беше 5.9 млн. км2, което е само с 340 000 км2 повече от най-малката регистрирана стойност, измерена през 2005 г. Намаляването на арктическата морска ледена покривка през септември (вкл. с данните от 2006 г.) е приблизително с 8.59 % за десетилетието или средно с 60 421 км2 за година.
Настоящата информация е изготвена въз основа на данни, набирани и разпространявани от всички Национални метеорологични и хидрологични служби на страните членки на СМО. Тези предварителни анализи на двата комплекта глобални метеорологични данни (единият, извършен в Хадлеевия център към Метеорологичното бюро и Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия във Великобритания, а другият - в Националното управление по изследване на океана и атмосферата в САЩ - NOAA) показват съпоставимост на предварителните резултати, а именно, че 2006 г. ще се нареди на шесто място в редицата на най-топлите години.
Освен цитираните служби и институции, допълнителни приноси към глобалния анализ на климата през 2006 г. имаха МС и ХМС на страните членки на СМО: Австралия, Белгия, Бразилия, България, Германия, Дания, Индия, Ирландия, Канада, Китай, Мавриций, Мароко, Нова Зеландия, Норвегия, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция, Япония, както и Африканският център за метеорологични приложения в развитието (ACMAD).
Kъм съдържанието
2. КРАТКА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА КЛИМАТА ПРЕЗ 2006 Г. ЗА БЪЛГАРИЯ
(по оперативни данни от опорната метеорологична мрежа, разработени в Информационния център към НИМХ)
За страната средногодишната температура е с 0.43°С над климатичната норма (средногодишната температура за периода 1961-1990 г.), което е близко до глобалните данни. В Северна България това превишение е с +0.65°С, а в Южна - с +0.26°С. Тези стойности са също доста близки до глобалните отклонения, дадени по-горе за Северното и Южното полукълба съответно. Най-топлите месеци бяха август (+1.8°С спрямо месечната средна) и октомври (+1.5°С). Като най-студени месеци за страната се очертаха януари (с -1.7°С) и февруари (с -1.0°С).
Във валежно отношение годишното средно количество валеж е около нормата - средно за станция 572 mm или 96 % от годишната норма. Над 100 % от нормите бяха валежите в някои райони от Северозападна България (Видин 110 %, Враца 104 %), в Горнотракийската низина (Пазарджик 124 %, Панагюрище 115 %), в Родопската област (Крумовград 123 %) и Югозападна България (Драгоман 121 %, София 109 %, Кюстендил 104 %). В Южна България валежите са средно 98 %, а в Северна 93 % от нормите. Най-мокри месеци са били март и август (189 % и 140 %), а най-сухи - май и ноември (40 % и 50 %). По-значителни количества валеж бяха измерени през март в Котел (198 mm), през юни в Панагюрище (178 mm), през юли в Малко Търново (326 mm), през септември в Крумовград (150 mm) и т. н. От петте високопланински станции най-голяма месечна сума валеж е измерена на връх Рожен през юни - 168 mm.
От май до септември гръмотевични бури е имало в 103 денонощия, а градушки са паднали в 50 дни. С най-голяма честота тези опасни явления са били през юни - 30 и 19 дни съответно.
НЯКОИ ЕКСТРЕМНИ ЯВЛЕНИЯ
Рязкото застудяване и падналият сняг от 5.І предизвикаха тежки катастрофи с дадени жертви и задръствания по пътищата. Мразовете около 24.І (-21.0°С в Разград), причиниха различни щети и много измръзнали хора. Интензивен ледоход се наблюдаваше от ИАППД по р. Дунав.
През февруари най-ниски температури бяха измерени на 8.ІІ (-21.8°С в Пловдив). Условия за обледявания и поледици имаше около 24 и 28.ІІ.
Обилните валежи по средиземноморския циклон от 12.ІІІ (Златоград - 81 mm) и снеготопенето станаха една от причините за преливане на реки и водоеми с наводнения в Софийско, Кърджалийско (с предизвикани свлачища), Ямболско (по р.Тунджа), Плевенско, Пловдивско, Пазарджишко. Имаше активирани свлачища, залети пътища и ниви, загуби на имущество и т.н.
Благоприятни синоптични обстановки над Централна Европа след 9.ІV причиниха обилни снеговалежи и валежи от дъжд, с последвало интензивно снеготопене. Реки като Тиса и други от водосбора на р. Дунав повишаваха нивата си, вследствие на което се получиха и наводнения с бедствен характер в 22 общини в българския участък на р. Дунав. Средномесечното ниво в българския участък на река Дунав беше от 271 cm до 316 cm над нормата за април. Правителството обяви кризисно положение от 12.ІV до 4.V и помогна спешно на пострадалите общини с 1.4 млн. лева.
На 2.VІ по фронталната облачна система проливни валежи (Драгоман 50 mm), силни градушки и силен вятър (със съобщения за смерч, изкоренил дървета между Долно село и местността Жеравино, Пернишка област) причиниха големи щети в села от три области в западните части от страната.
На 14, 15, и 20.VІ по-значителни щети от градушки и проливни валежи бяха нанесени в селища и райони от Северозападна България, Горнотракийската низина и Родопската област. Поройни дъждове причиниха локални наводнения и щети във Варна (на 15.VІ) и в София (на 23.VІ с интензивност 30-40 mm/h и градушка с големина до "орех").
Обилните и проливни валежи през юли (измерени на 2.VІІ в Бургас - 86 mm, в Обзор 170 mm, на 3.VІІ в Малко Търново 301 mm, Токачка 118 mm, Средец 91 mm и др.) на места със силен до бурен вятър по студения фронт на 1-2.VІІ нанесоха най-значителни щети по Черноморското крайбрежие. Бедствено положение бе обявено в Бургаска област. Имаше наводнени къмпинги, хотели, заведения и разрушени мостове (край Иракли и с. Емона, Китен). Активираха се свлачища. Интензивните дъждове от 30.VІІ (София 42 mm) причиниха локални наводнения предимно в западната половина от страната и в столицата.
Високите температури и сухото време в периода 25-28.VІІ бяха благоприятен фон за доста полски и над 7 горски пожара
Двете летни бури от 10-11 и 28.VІІІ с обилни и интензивни валежи (с денонощни суми от 28.VІІІ като в Шабла - 113 mm, Варна 54 mm, Стралджа 88 mm) и силни ветрове (с максимални скорости 15-20 m/s) нанесоха значителни щети предимно в шест области - Варна, Велико Търново, Шумен, Добрич, Силистра и Ямбол. На 28.VІІІ над морето край Варна бе наблюдаван смерч, а в града имаше доста наводнени райони.
Сухото и горещо време през периода 18-20.VІІІ (с температури на 20.VІІІ в Сандански 41.6°С, Велико Търново 40.2°С и др.) отново бяха благоприятен фон за пожари. Имаше съобщения за най-малко 9 жертви от топлинни удари.
(Подготвил: ст.н.с. д-р П. Симеонов)