УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.ХI Полето при земята беше антициклонално, във височина - с гребен. Времето беше слънчево.
2-4.ХI С преминаването на студен фронт от северозапад на много места имаше валежи от дъжд, които преминаха в сняг, а температурите се понижиха с 10-12°С (в Разград снежната покривка беше 12 сm).
5-6.ХI С приближаването на циклон от североизток, в страната се усили западният вятър и температурите се повишиха. В Южна и Източна България преваля дъжд.
7-9.ХI Полето при земя и във височина беше антициклонално. Времето беше слънчево и топло, в Северна България температурите надвишиха 20°С.
10.ХI През страната премина студен фронт от северозапад. Само на отделни места преваля дъжд, но температурите се понижиха с около10°С.
11.ХI След фронта налягането се повиши и времето беше слънчево.
12-13.ХI През страната премина студен атмосферен фронт, свързан със средиземноморски циклон, изтеглящ се през Гърция и европейската част на Турция към Черно море. В много райони преваля дъжд, с по-значителни количества в Южна България.
14-21.ХI Полето беше антициклонално. Преобладаваше слънчево и топло време. Температурите се повишиха и в Северна България максималните бяха около и над 20°С. Последните три дни се образуваха мъгли и ниска слоеста облачност и температурите останаха по-ниски.
22-24.ХI През страната на югоизток премина средиземноморски циклон. В Рило-Родопската област паднаха значителни валежи (Благоевград 57 l/m2, вр.Рожен 76 l/m2). Без валежи беше по морския бряг.
25-30.ХI Времето при земята, както и във височина беше антициклонално. Образуваха се мъгли или ниска слоеста облачност, имаше и ръмеж. Слънчево и топло беше времето в планините.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през ноември беше между 6.9 и 9.3°С в равнините. В цялата страна температурите бяха около и над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше единствено в районите на Монтана, Лом и Кнежа до 2.1°С. Най-високите температури през месеца бяха измерени на 15.ХІ в София (17.7°С) и 16.XI във Видин (23.0°С). По планинските върхове температурата беше около нормата. Единствено на вр.Мургаш температурата беше с 1°С над нормата. По върховете максималните температури бяха между 2.8 и 5.8°С съответно на вр.Мусала (28.ХІ) и вр.Ботев (19.XI). Най-ниските температури бяха между -3.3°С в Сандански и -6.0°С в Сливен на 5.XI и по планинските върхове Мусала (-23.2°С) и Ботев (-18.9°С) на 4.XI.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около (80-105 %) и под нормата (10-79 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на вр.Мургаш 27 %, на вр.Ботев 56 % и на Черни връх 59 %. На вр.Мусала и вр.Рожен валежите бяха над нормата, съответно 131 и 138 %.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 1 и 7, а в планините до 11. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 2. Максимален денонощен валеж имаше в Сандански, Кърджали и Благоевград на 24.XI съответно 28, 32 и 35 mm.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше през периодите 2-7, 9-10 и 13-14.XI. Северозападни ветрове със скорост 16 m/s имаше в Оряхово през периода 2-7.XI, а през периода 9-10.XI скоростта достигна 18 m/s. В Кърджали на 10.XI вятърът беше северозападен със скорост 20 m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни, особено през първото десетдневие на месеца. На вр.Ботев на 5 и 14.XI вятърът беше северозападен със скорост по-голяма от 40 m/s. На вр.Мургаш силни северозападни ветрове със скорост 34 m/s имаше на 9 и 10.XI.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 7 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.7 и 6.9 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (за Русе), което е под нормата, и 9 (за София), което е около нормата. Броят на мрачните дни бе между 8 (в Шумен), под нормата, и 14 за Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора, над нормата. За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.0 и 5.9 десети, с по 6 и 9 ясни дни, а мрачните дни бяха 11.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Сняг валя в началото на месеца. В Северна България снежната покривка беше между 1 и 18 cm на 3 и 4.XI. В Североизточна България дебелината на снежната покривка бе между 1 и 40 cm на 4.XI.
В Югоизточна, Южна и Югозападна България дебелината на снежната покривка беше между 1 и 15 cm на 3.XI.
По планинските върхове дебелината на снежната покривка беше от 1 до 25 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше през 20 дни от месеца (6 дни по-малко от случаите през ноември 2005 г.). Мъгливо беше на повечето места в периода 18-30.ХІ и особено в края на месеца 25-30.ХІ. Най-много дни с мъгли имаше както следва: 10 - в Плевен, по 9 - в Кюстендил, Драгоман и Свищов, по 8 - в Монтана, Враца, Русе, Пловдив, Елхово, по 7 - в Кнежа, Ловеч, Велико Търново, Пазарджик и т.н. По върховете броят дни с мъгла беше от 7 (на Рожен) до 11 (на Мургаш). В 5 дни мъгла е наблюдавана в ЦМС в София.
На 3.ХІ се образува поледица в Разград. Заледявания имаше и по други пътни участъци - прохода Петрохан и др.
Първият сняг заваля на 2.ХІ в София и други градове, както и по високите места. По значителни натрупвания на снежна покривка от 2 и 3.ХІ имаше във Великотърновско, Източна България и Родопската област. В някои станции са измерени значителни валежи: на 3.ХІ в с.Камен, Великотърновско (23 mm), Омуртаг (27 mm), с.Цар Калоян (26 mm), с.Гърчиново (28 mm), с.Хърсово (29 mm), с.Стефан Караджово (30 mm), Златоград (24 mm) и т.н. Снегонавяванията в отделни райони причиниха засядане на автотранспорта по магистралата София-Варна, където екипи на НС "Гражданска защита" са оказвали помощ (във Великотърновско). Десетки закъсали тирове задръстиха пътищата, като най-трудно беше придвижването по заледеното шосе между Асеновград и Смолян. Първият сняг затвори и новия участък от магистрала "Тракия" край Карнобат.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Сн. покривка | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 5.5 7.6 7.8 7.4 7.8 7.3 8.5 7.6 6.9 9.0 8.8 7.6 7.7 7.0 8.0 5.8 8.0 4.8 -5.5 -2.9 | 0.4 1.9 2.1 1.2 1.6 0.7 1.8 1.5 1.3 0.2 -0.3 -0.1 -0.4 0.3 1.0 -1.0 -0.9 -0.8 -0.5 0.2 | 17.7 23.0 22.0 22.0 21.2 22.5 21.5 20.6 21.6 20.6 20.4 18.8 21.3 20.5 22.0 19.6 19.7 18.8 2.8 5.8 | 15 16 16 8 16 16 16 16 16 17 16 16 16 15 15 16 8 16 28 19 | -4.4 -5.4 -4.0 -5.0 -3.7 -4.7 -2.0 -4.0 -4.6 -1.8 -2.4 -6.0 -8.0 -5.8 -3.0 -6.8 -3.3 -9.4 -23.2 -18.9 | 3 1 5 5 4 5 5 5 4 4 5 5 5 5 9 5 5 4 4 4 | 26 17 5 14 17 18 24 28 33 36 29 36 69 22 16 57 43 35 79 38 | 55 33 10 24 35 35 46 66 74 71 50 64 101 43 36 94 69 56 131 23 | 12 7 4 9 7 5 12 10 15 20 21 18 32 8 7 35 28 15 26 11 | 24 23 24 24 25 14 3 4 3 3 3 24 24 3 25 24 24 24 14 25 | 5 3 1 2 3 7 3 6 5 6 3 6 6 4 3 5 4 5 11 9 | 1 0 0 0 0 0 1 1 1 1 1 0 2 0 0 2 2 1 2 1 | 2 2 4 0 6 6 4 1 5 0 0 7 3 1 3 0 3 0 5 16 | 1 0 0 0 0 0 2 2 3 0 1 1 0 0 0 0 0 0 * 30 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първото десетдневие на ноември нивото на есенните влагозапаси в 50-сантиметровия почвен слой в по-голямата част от полските райони на страната беше ниско в резултат на поднормените валежи през третото десетдневие на октомври и началото на ноември. Изключения имаше в отделни райони на Североизточна България и по Черноморието, където през първата седмица на месеца количеството на падналите валежи от дъжд, а на отделни места и от сняг, надхвърли 20 l/m2 (Образцов чифлик, Разград, Варна, Шабла, Добрич, Бургас). В тези райони настъпилото увеличение на влагата в горните почвени слоеве бе от голямо значение, особено за посевите със слабо развита коренова система, намиращи се в начален етап от вегетацията си.
До средата на първото десетдневие на ноември образувалата се на отделни места в страната (Ловеч, В.Търново, Свищов, Русе, Разград, Добрич, Елхово) краткотрайна снежна покривка временно ограничаваше възможностите за механизирано провеждане на почвообработки и сезонни полски работи.
В края на първото десетдневие на ноември в подбалканските полета (Казанлък) и на места в Южна България (Р. Конаре) общият воден запас при пшеницата в 20- и 50-сантиметровия почвени слоеве бе необичайно нисък за сезона, под 45 % от ППВ. Формиралият се дефицит на почвена влага на места в Южна България бе ограничаващ фактор за вегетацията на зимните житни култури.
През второто десетдневие на ноември количеството на валежите в по-голямата част от страната бе между 1 и 10 l/m2, което не доведе до съществено увеличение на влагата в 50-сантиметровия почвен слой.
Положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси настъпи след падналите валежи през третото десетдневие на ноември, значителни на места в Западна и Южна България (Ново село 29 l/m2, Кюстендил 26 l/m2, Драгоман 28 l/m2, Благоевград 57 l/m2, Сандански 40 l/m2, Пловдив 24 l/m2, Хасково 27 l/m2, Кърджали 70 l/m2, Сливен 27 l/m2). В повечето от посочените райони съдържанието на продуктивна влага в 50-сантиметровия почвен слой рязко се увеличи и към 27.XI при определяне на влагата при пшеницата общият воден запас бе между 84 и 99 % от ППВ. Най-ниски, между 50 и 66 % от ППВ, бяха влагозапасите в централните крайдунавски райони (Новачене), подбалканските полета (Казанлък), на отделни места в Тракийската низина (Чирпан) и централните източни райони (Долен Чифлик), където количеството на валежите през третото десетдневие на ноември остана незначително и на много места под 5 l/m2 (Свищов 2 l/m2, Русе 2 l/m2, Казанлък 5 l/m2, Елхово 2 l/m2, Карнобат 2 l/m2). В останалата част от страната влагозапасите бяха с междинни стойности (вж. прил. карта), между 67 и 83 % от ППВ.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Настъпилото рязко влошаване на топлинните условия в началото на ноември задържа развитието на засетите зимни житни култури. Към средата на първото десетдневие стойностите на минималните температури в цялата страна бяха отрицателни (Кюстендил -9°С, Драгоман, Казанлък и Кърджали -8°С), а средноденонощните - с малки изключения под биологичния минимум, необходим за развитието на пшеницата и ечемика. Поднормените температури през първата половина от първото десетдневие на ноември доведоха до затихване на вегетацията при есенните посеви и в полските райони на страната. През втората половина на десетдневието с постепенно подобрение на топлинните условия настъпи активизиране на вегетационните процеси при зимните житни култури.
Чувствителното затопляне на времето в средата на ноември, с максимални температури на места до 20-23°С (Видин, Враца, Ловеч, Монтана, В.Търново, Пловдив, Чирпан, Хасково и др.), а средноденонощни - значително над нормата за сезона, бе предпоставка за напредък в развитието на есенните посеви в полските райони на страната. В края на второто десетдневие на ноември засетите в началото на месеца есенници достигнаха необходимата ефективна температурна сума и встъпиха във фаза поникване. При значителна част от посевите, засети през първата половина на октомври, бе наблюдавана фаза братене, а при засетите през втората половина на октомври зимни житни култури - масово фаза трети лист.
През третото десетдневие на ноември в резултат на наднормените (с 3-4°С) температури и увеличеното съдържание на влага в горните почвени слоеве бе увеличен делът на посевите встъпили във фаза братене.
При направения есенен преглед на посевите с пшеница и ечемик в агростанциите към НИМХ в края на ноември бе установено, че само малка част от есенниците, засети през втората половина на ноември, са във фаза поникване и начален етап на листообразуване (виж. прил. карта.). В Южна България преобладават посевите във фаза трети лист, а в Дунавската равнина и в Североизточна България е значителен делът на посевите във фаза братене. Масово братилите посеви, засети в агротехнически срок, са с коефициент на братимост между 1.2 - 1.5.
При направената оценка за състоянието на зимните житни култури в края на есенната им вегетация определящи критерии бяха фенологичното състояние на растенията и гъстотата на посевите (брой растения на квадратен метър). В по-голямата част от полските райони на страната посевите с пшеница във фаза трети лист бяха с гъстота между 350-450 растения на квадратен метър и средна височина между 12-15 cm. Оценката за състоянието на тези посеви е добра и много добра. В районите с изразен дефицит на почвена влага част от встъпилите във фаза трети лист есенници са с незадоволителна гъстота - под 300 растения на квадратен метър и височина под 10 cm. Оценката за състоянието на тези посеви е средна. При мека зима и ранна пролет посевите с незадоволителна гъстота могат да подобрят своето състояние и да развият нормален брой класоносни стъбла, но при студена зима, хладна и суха пролет тези посеви са застрашени от зимни повреди и невъзможност да увеличат своята гъстота напролет.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първата половина на месеца на отделни места в страната приключи есенната сеитба. През относително сухите периоди на ноември се извършваше дълбока оран на освободените от пролетните култури участъци, внасяне на минерални торове в почвата, есенните растителнозащитни мероприятия в овощните градини срещу зимуващите неприятели и патогени.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен диоксид и фенол в атмосферата на София е по-ниско от еднократните и среднодневни пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. През месеца са констатирани слаби превишения на МСМС за азотен диоксид. Многократно са наблюдавани случаи на превишение на еднократната ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.007 mg/m3 през много дни от месеца.
В Бургас и Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС.
В Плевен са измерени отделни превишения на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 15.ХІ и е около 2 пъти над нормата.
В Пловдив са регистрирани множество слаби превишения на средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 20.ХІ.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 35 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 81 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сандански (рН=4.2), а най-алкална във В.Търново (рН=7.6).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През ноември 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени 120 часа след пробовземането, варират от 2.7 до 4.8 mBq/m3 и са близки до тези през октомври. Максималните дневни стойности също са близки до регистрираните през предишния месец, като само в Бургас е значително по-ниска. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации за страната за всички станции от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 1.1 до 3.4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През ноември речният отток, общо за страната намаля с 10 % в сравнение с оттока през октомври. През по-голямата част от месеца оттокът на реките беше почти постоянен. Денонощните колебания на речните нива бяха слаби, до 5-10 cm. По-съществено повишение на нивата беше регистрирано през третото десетдневие на месеца, главно на реките в западната половина на Дунавския водосбор, на р.Марица и родопските й притоци, както и на реките Арда, Струма и Места.
През ноември общият обем на речния отток намаля: в Черноморския басейн с 24 %, в Беломорския басейн с 2 %, а в Дунавския водосбор остана почти непроменен в сравнение с оттока през октомври. Относно нормата за ноември, речният отток само в Дунавския водосбор е по-голям (с 16 %), а в Беломорския и Черноморския водосборни басейни съответно с 8 и 17 % по-малък.
В Дунавския водосбор през периода 22-26.ХІ нивата на реките Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица, Вит, Осъм и Янтра по целите течения, Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се повишиха с 13 до 52 cm. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане или задържане на нивата, вследствие на което средномесечният отток на реките Малък Искър при Своде, Вит в участъка Тетевен-Садовец, Янтра при Каранци, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям в сравнение с оттока през октомври и е над нормата за ноември. Средномесечният отток на останалите реки в Дунавския водосбор намаля в сравнение с този през октомври и е под нормата за ноември.
В Черноморския басейн през целия ноември оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен, с незначителни изменения на речните нива в отделни дни от месеца, предимно спадане до 4-5 cm. Средномесечният отток на почти всички реки от Черноморския водосборен басейн остана по-малък от нормата за месеца.
В Беломорския басейн през по голямата част от ноември оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен. През периода 22-27.ХІ нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Харманли, Чепеларска при Бачково, Сазлийка при Гълъбово, Харманлийска река при Харманли, Тунджа при Павел Баня и при Елхово и югозападните реки Струма и Места по целите течения се повишиха с 14 до 78 cm. През същия период висока вълна премина по р.Арда - нивото на реката се повиши с 40 до 150 cm, а на притока й р.Върбица при сп.Джебел - с 232 cm. Увеличи се в сравнение с предходния месец и остана по-голям от нормата за ноември средномесечният отток на: р.Марица при Пазарджик и в участъка Харманли-Свиленград и притоците й Чепеларска при Бачково, Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска при Харманли; р.Тунджа при Павел Баня; р.Арда.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 685 млн.m3, почти равен на нормата за ноември и с 10 % по-малък от оттока през октомври.
През ноември нивото на р.Дунав в българския участък беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 3 до 30 cm по-високо в сравнение с октомври и е със 102 до 143 cm под нормата за ноември.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 25 наблюдателни пункта или 69 % от случаите. Най-съществено беше спадането в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, платото Пъстрина, Преславската антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60 % (52-59 %) от стойностите през октомври. Най-съществено повишение на дебита (с 280 %) спрямо октомври беше установено в Котленски карстов басейн. Значително по-слабо изразено (111-113 %) е повишението на дебита в части от Бистрец-Мътнишки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район).
Пространствените вариации на нивата на подземните води в плиткозалягащи водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 248 cm спрямо октомври беше регистрирано при 47 наблюдателни пункта или около 68 % от измерените случаи. Най-съществено беше понижението на нивата в терасите на реките Дунав и Струма, както и в Софийска котловина. Предимно се понижиха нивата в терасата на р.Струма, Софийска, Кюстендилска и Карловска котловини. Повишение на водните нива с 1 до 85 cm спрямо октомври бе установено при 22 от наблюдателните пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Искър и Марица, както и в Горнотракийската низина.
Измененията на нивата на подземните води в Хасковски басейн бяха от -4 до 5 cm, без добре изразена тенденция.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности през октомври от -7 до 10 cm и с по-добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с по-добре изразена тенденция на спадане. Преобладаваща тенденция на спадане и изменение на нивата от -95 до -20 cm имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -18 до 120 cm), с много добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 5 cm, а в обсега на Ихтиманската водонапорна система останаха без изменение. Без изменение остана дебитът на подземните води в обсега на Джермански грабен, понижи се с 0.080 l/s в обсега на Варненския артезиански басейн и се повиши с 0.15 l/s в обсега на Ломско-Плевенската депресия.
В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена много слабо изразена тенденция на покачване при 55 наблюдателни пункта или около 51 % от случаите. Повишението на водните нива с 1 до 250 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Русокастренска (Черноморски басейн), в Софийска котловина и в локални зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България и в терасата на р.Тунджа. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.68 до 2047 l/s беше най-голямо в част от Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в части от Разложки и Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Стойловска синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е над 150 % (от 159 до 250 %) от нормите за ноември. Понижението на водните нива (със 7 до 118 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Струма, Места и Марица, в Софийска и Кюстендилска котловини, както и в локални зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.51 до 433 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Градешнишко-Владимировски, Милановски и Етрополски карстови басейни, както и в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е от 18 до 57 % от нормите за ноември.
