БЮЛЕТИН за месец ОКТОМВРИ 2006 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ



 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-5.Х Във височина през страната премина челната част на баричен гребен. Центърът му се премести на изток и в края на периода баричното поле беше вече циклонално. Въздушният поток беше от запад и югозапад. В приземния слой атмосферното налягане беше високо, постепенно се понижи и през последния ден се формира плитък циклон, а през страната започна да преминава студен атмосферен фронт. Времето беше топло и предимно слънчево, на места със сутрешна мъгла; температурите достигнаха 26-31 °С.

      6-7.Х С преминаването на студения фронт на много места преваля дъжд, в северозападните райони с гръмотевици, а температурите се понижиха с 10-15 °С.

      8-9.Х Над Централното Средиземноморие имаше циклонален център, който се премести на изток. При земята южно от страната премина плитък циклонален вихър. Паднаха повсеместни валежи от дъжд, на места обилни.

      10-15.Х Във височина и в приземния слой баричното поле беше антициклонално. Над Мала Азия остана циклонален вихър, който оказваше влияние на времето в югоизточната част от страната. Там преваляваше дъжд. Над останалата част облачността беше разкъсана до слънчево време.

      16-19.Х В тилната част на циклон над Южна Русия към страната се насочи поток от студен въздух от север. Този поток формира циклонален център в района на остров Крит. И двата циклона се преместиха на изток и се възстанови антициклоналното поле. През първия ден преваля дъжд, на места с гръмотевици, а температурите се понижиха с 5-8 °С. Впоследствие облачността намаля и на много места се образува слана.

      20-28.Х През този период въздушният поток над страната беше предимно от югозапад и запад, отначало в югоизточната периферия на обширна циклонална област, а по-късно в северната периферия на област на високо налягане над Средиземноморието. Преобладаваше слънчево време, но на много места в часовете преди пладне имаше мъгла. Температурите се повишиха, като на 25.Х в София беше измерена абсолютна максимална температура. На 26.Х потокът временно се обърна от север и температурите се понижиха слабо. През следващите дни от периода сутрешна мъгла имаше на отделни места.

      29-31.Х Баричното поле и във височина и при земята отслабна и от север се спусна добре изразена барична долина. От нея се отдели циклонален център, който се блокира над Източното Средиземноморие. През страната преминаха два студени фронта, на много места преваля дъжд, в планините - сняг, на отделни места в планинските райони - град. Температурите чувствително се понижиха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През първата половина на октомври температурите бяха по-високи от нормалните - доближаване до нормите беше ригистрирано на 15.Х. Най-високи бяха температурите около 4.Х, когато средноденонощните бяха между 18 и 23 °С, във Враца 23.5 °С, в Павликени 23.7 °С - с 8 до 12 °С по-високи от нормите. Впоследствие температурите чувствително се понижиха и на 16-18.Х в повечето райони те бяха между 5 и 10 °С (с 4 до 7 °С по-ниски от нормалните). Последва повишение на температурите и почти до края на месеца средноденонощните по-често бяха между 12 и 17 °С - с 3 до 6 °С по-високи от нормалните. На 25.Х средноденонощните температури достигнаха 18-19 °С, а на 27.Х те временно се понижиха в Източна България. На 30 и 31.Х те чувствително се понижиха и на 31.Х бяха между 2 и 7 °С.

      Средните месечни температури за октомври бяха предимно между 12 и 15 °С, в планинските райони - между 3 и 8 °С, на вр.Мусала -0.6 °С, на вр.Ботев -2.1 °С, на Черни връх -3.1 °С. В по-голямата част на страната те бяха с 1-2 °С по-високи от нормалните.

      Най-високите температури през октомври бяха между 27 и 32 °С, във В.Търново 34 °С, в планините - между 18 и 23 °С, на вр.Мусала и на вр.Ботев - 14 °С и бяха измерени на 4 или на 5.Х, а най-ниските - между -2 и 3 °С, в планините - между -6 и -1 °С, на вр.Мусала -11.7 °С, на вр.Ботев -10.2 °С бяха измерени около 18 или на 31.Х.
 



Изменение на температурата през октомври 2006г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания имаше през периода 6-9.Х, около 16.Х, 22.Х и 30.Х.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm бе между 3 и 6, в Чирпан - 2, в Бургас - 7. В Западна България и Тракийската низина валежът през октомври от 1 до 3 пъти е бил повече от 10 mm, а в Източна България - от 0 до 1 път. Максималният денонощен валеж в Западна България и Тракийската низина бе между 12 и 30 mm, а в останалата част на страната - между 2 и 12 mm, във Враца - 47 mm, в Кюстендил - 36 mm, в София - 34 mm, в Пловдив - 31 mm, в Добрич - 2 mm, във Варна и Сливен - 3 mm и беше измерен предимно около 8.Х.

      Сумата на валежите в Източна България (без крайните югоизточни райони) бе предимно между 8 и 30 mm (между 20 и 60 % от нормата), а в останалата част на страната - до 70 mm (между 80 и 170 % - около и над нормата), в Ахтопол 130 mm, в М.Търново - 91 mm, във Враца - 111 mm, в Пазарджик - 75 mm.
 



Валеж през октомври 2006г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 10, 16.Х и през последните дни на октомври. Броят на дните със силен вятър бе предимно до 2, в Бургас - 6, в Кърджали - 5, в планините - около 6.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност бe между 4 и 6 десети, а в планинските райони - до 7 десети от небосвода, т.е. с около 1 десета повече от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 9) бе около нормата, а броят на мрачните дни (между 5 и 11), на вр. Рожен 13 - също около нормата.
 









Kъм съдържанието

  6. СЛАНИ

      В много райони първите есенни слани паднаха през последните дни на второто десетдневие.
 

Kъм съдържанието

  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли са наблюдавани в 24 дни от месеца. Най-масови са мъглите между 21 и 24.Х главно в Северна и Източна България и по долината на р.Струма.

      Гръмотевична дейност е регистрирана в 5 денонощия от месеца. С най-голям обхват са процесите на 6, 16 и 30.Х главно в Северозападна България и Софийско. По процеса на 16.Х има регистрирана градушка в с.Врабево, обл. Ловеч.

      Най-ранните рагистрирани слани през октомври са на 11 и 12.Х в Троян и Тетевен. През втората половина на месеца, след 15.Х, има още 9 дни с регистрирани слани. Дните с най-масови слани са 18, 19 и 20.Х.

 ОПАСНИ И ОСОБЕНО ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ

      Обилни валежи, между 20 и 40 mm за 24 часа, са регистрирани на 8 и 9.Х главно в Северна България, на 9 и 10.Х главно в Южна България и на 31.Х - главно в Предбалкана, Южното Черноморие, Странджа и Източните Родопи. Максималните регистрирани количества валеж по дати са:

      8.Х - с. Сестримо, общ. Белово, 39 mm; кв. Орландовци, София, 45 mm;

      10.Х - Царево, 35 mm; с. Долно Луково, общ. Ивайловград, 40 mm;

      31.Х - Ахтопол, 28 mm; с. Кости, общ. Царево, 45 mm.

      На 9.Х в 18 станции има регистирани валежни количества над 40 mm за 24 часа, като максималните са измерени в с. Долно Луково, общ. Ивайловград, 155 mm; в Белово 102 mm и в с.Сестримо, общ. Белово, 117 mm.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц октомври 2006г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Слани 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
12.3

12.1

13.7

13.3

13.6

13.0

13.9

12.9

12.4

14.3

14.8

14.0

13.8

14.0

14.0

13.7

15.5

12.7

0.6

2.1
1.6

0.9

2.2

1.5

1.6

1.3

1.2

1.7

1.7

1.0

1.0

1.4

1.0

1.7

1.6

1.4

1.1

1.6

1.7

1.1
29.9

29.2

29.2

30.3

32.5

34.1

31.3

31.0

31.0

25.6

28.5

27.6

29.0

28.8

28.2

30.2

28.8

31.8

14.0

14.0
5

5

4

4

4

4

4

4

5

4

5

5

4

4

5

4

4

4

4

4
-1.6

-4.5

-0.5

-0.4

-0.6

0.9

0.3

0.2

-1.5

2.5

3.2

2.8

2.0

-1.4

1.8

-0.5

2.8

-2.0

-11.7

-10.2
19

19

19

19

19

19

19

31

18

31

31

18

18

18

18

19

19

19

17

18
60

19

66

111

35

17

30

13

8

8

33

9

54

17

47

43

57

59

59

34
172

52

174

274

104

45

101

41

22

23

73

23

96

47

151

109

159

147

137

58
34

7

26

47

13

5

17

5

2

3

10

3

25

13

31

30

22

36

14

12
8

8

8

9

9

9

7

17

31

17

31

20

9

9

9

8

9

9

8

9
6

6

6

6

4

4

5

3

3

3

7

3

5

2

6

4

3

3

6

6
2

0

2

3

2

0

1

0

0

0

0

0

2

1

1

2

3

2

2

1
0

0

2

1

1

0

2

2

2

2

6

2

5

0

0

4

1

1

5

6
5

5

1

3

2

0

1

1

3

0

0

0

0

1

1

4

0

4

1

0

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Месец октомври се характеризираше с добра влагозапасеност на почвата. Вследствие на падналите обилни валежи в края на предходния месец, в началото на октомври запасите от продуктивна влага в горните почвени слоеве бяха в граници близки до оптималните.

      На 7.X почвените влагозапаси при пшеницата в 20-сантиметровия почвен слой, който е изключително важен за сеитбата на есенниците, в по-голямата част от полските райони на страната бяха между 60 и 91 % от ППВ. Най-ниско съдържание на влага в почвата бе съдържанието на продуктивна влага в някои агростанции на югозападните и южните райони на страната. Наднормените и повсеместни валежи в края на първото десетдневие на октомври (между 50-80 l/m2) увеличиха чувствително почвените влагозапаси и ограничиха на много места възможностите за предсеитбена обработка и сеитба на зимните житни култури.

      На 17.Х съдържанието на влага при пшеницата в 20-сантиметровия почвен остана непроменено в сравнение с първото десетдневие на месеца. Относително ниски останаха влагозапасите и в района на Силистра и Казанлък.

      През третото десетдневие на месеца топлото и сухо време позволи извършването на сезонните обработки на почвата и довършителните мероприятия, свързани със есенната сеитбена кампания. На 27.X при последното измерване, запасите от продуктивна влага при пшеницата в 20-сантиметровия почвен слой в почти всички райони на страната бяха около оптималното количество. Най-добре запасени с влага бяха северозападните райони и централните части на страната (84-96 % от ППВ), а в Кюстендил, Ръжево Конаре и Свиленград техните стойности бяха ниски и (вж. прил. карта).



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Високите температури през първата седмица на октомври, с максимални стойности достигнали на места в Северна България до 30-32 °С, а в Ловеч и В.Търново до 34 °С, ускориха процесите на доузряване при късните сортове овошки (ябълки, круши) и винени сортове грозде. Подобрените агрометеорологични условия в началото на октомври, след значителните повсеместни валежи през третото десетдневие на септември, осигуриха възможност за прибирането на слънчогледа, царевицата и др. късни окопни култури.

      В края на първото десетдневие настъпи чувствително понижение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. Вследствие на падналите значителни валежи се създадоха условия за развитието на редица патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова, плодова и гроздова реколта.

      През по-голямата част от второто десетдневие на октомври последните етапи от развитието на късните зеленчуци (пипер, домати, зелен фасул), овошки и винени сортове грозде протекоха при поднормени топлинни условия. В края на десетдневието минималните температури рязко се понижиха (Кнежа -3 °С, Драгоман -1 °С, София -1 °С, Чирпан -1 °С, Видин 0 °С, Кюстендил 1 °С, В.Търново 2 °С) и на много места в страната се образуваха първите есенни слани.

      В началото на третото десетдневие на октомври настъпи добре изразено подобрение на топлинните условия. Високите максимални температури, достигнали на много места в страната към средата на десетдневието летни стойности (Плевен 27 °С, Ловеч 28 °С, Кнежа 27 °С, В.Търново 28 °С, Добрич 28 °С, Кюстендил 27 °С, Казанлък 27 °С) бяха предпоставка за ускорено протичане на началните етапи от вегетацията на засетите зимни житни култури.

      В края на октомври беше наблюдавано чувствително влошаване на топлинните условия. Дневните температури се понижиха с 10-12 °С, а на отделни места (Разград, Силистра, Добрич, София, Кюстендил) стойностите на средноденонощните температури бяха около биологичния минимум, необходим за развитието на есенните посеви(5 °С). Студеното за сезона време доведе до задържане и затихване на вегетационните процеси при пшеницата и ечемика.

      В края на октомври при есенните посеви се наблюдаваха фазите поникване и листообразуване. Пшеницата и ечемикът, засети през първото десетдневие на октомври, достигнаха необходимата ефективна температурна сума за встъпване във фаза трети лист. На единични места (Бъзовец, Кубрат) при засетите в началото на октомври посеви бе наблюдавана фаза братене.




 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      До края на октомври в агротехнически срок бяха засети част от площите (около 72 %), предвидени за зимни житни култури. Условия за по-ускорено провеждане на сезонните полски работи (предсеитбена обработка и сеитба на зимните житни култури, дълбока оран, внасяне на минерални торове в почвата и др.) имаше главно през втората половина на месеца.

      През октомври приключи гроздобера на винените сортове грозде, бяха прибрани късните сортове овошки, голяма част от късните зеленчукови култури (картофи, моркови, карфиол и др.).
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в атмосферата над София е по-ниско от еднократните и среднодневните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. Наблюдавани са отделни случаи на превишение на ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.011 mg/m3 на 29.Х след обяд.

      Във Варна на 10.Х е наблюдавано единично превишение около 3 пъти над средноденонощната ПДК за прах.

      В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС .

      В Плевен са измерени отделни превишения на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 26.Х и е 1.5 пъти над нормата.

      В Пловдив са регистрирани множество слаби превишения на средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 16.Х.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 35 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 81 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сандански (рН=4.5), а най-алкална в Разград (рН=7.8).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането през октомври 2006 г., варират от 2.7 до 4.9 mBq/m3 и са близки до тези през септември. Максималните дневни стойности също са близки до регистрираните през предишния месец с изключение на 2.Х в Бургас, когато е измерена максималната среднодневна стойност за тази станция през последните 5 години. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации за страната за всички станции от мрежата на НИМХ.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 1 до 3.3 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През октомври речният отток, общо за страната, се увеличи с 14 % в сравнение с оттока през септември. През по-голямата част от месеца оттокът на реките беше почти постоянен. Денонощните колебания на речните нива бяха слаби, до (10 cm. По-съществено повишение на нивата беше регистрирано през първото десетдневие на месеца, главно на реките в западната половина на Дунавския водосбор, на р.Марица и родопските й притоци, както и на реките Арда, Струма и Места.

      През октомври общият обем на речния отток се увеличи: в Дунавския водосбор с 5 %, в Черноморския басейн с 3 %, а в Беломорския басейн с 21 % в сравнение с оттока през септември и е над нормата за октомври - в Дунавския водосбор с 24 %, в Беломорския басейн с 19 %, в Черноморския басейн с 46 %.

      В Дунавския водосбор през периода 5-10.Х нивата на реките Огоста при Кобиляк, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит при Тетевен и Осъм по цялото течение се повишиха с 34 до 89 cm. Повишението на нивата в поречие Янтра беше по-слабо - от 14 до 29 cm. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане на нивата, вследствие на което средномесечният отток на почти всички реки от Дунавския водосбор остана по-голям в сравнение с оттока през септември и е над нормата за октомври. С отток по-малък от този през септември са само реките Огоста при Кобиляк и Янтра при Каранци, а с отток по-малък от нормата за октомври са реките Искър при Нови Искър, Малък Искър при Своде и Голяма река при Стражица.

      В Черноморския басейн през целия октомври оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен, с незначителни изменения на речните нива до ±4-5 cm в отделни дни от месеца. Средномесечният отток на почти всички реки от Черноморския водосборен басейн остана по-голям от нормата за месеца.

      В Беломорския басейн през октомври оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с тенденция към увеличаване. През периода 6-10.Х беше наблюдавано повишаване на речните нива във водосборите на Марица, Арда, Струма и Места с 30 до 120 cm. Тези повишения бяха краткотрайни, последвани от бавно спадане или задържане на нивата на някои реки. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-голям от нормата за октомври.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 704 млн.m3, с 22 % над нормата за октомври и с 14 % по-голям от оттока през септември.

      През октомври нивото на р.Дунав в българския участък продължи да се понижава. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е от 98 до 118 cm по ниско в сравнение със септември и е с 50 до 114 cm под нормата за октомври.

      Забележка: Данните са от 08 ч.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 19 наблюдателни пункта или около 54 % от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в Милановски карстов басейн, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са над 150 % (от 155 до 257 %) от същите стойности през септември. Понижение на дебита беше установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Разложки карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 44 до 76 % от стойностите през септември.

      Пространствените вариациите на нивата на подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 124 cm спрямо септември беше регистрирано при 30 наблюдателни пункта или около 73 % от измерените случаи. Най-съществено беше понижението на нивата в терасите на р.Дунав, както и в Софийска котловина. Повишение на водните нива с 4 до 71 cm спрямо септември бе установено при 11 от пунктовете, като най-съществено беше то за подземните води в терасата на р.Огоста и в Казанлъшка котловина.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на септември от -6 до 7 cm и с по-добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена тенденция на спадане. Разнообразни вариации (от -122 до 47 cm) с преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система и в подложката на Софийския грабен съответно с 3 и 66 cm. Дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия слабо се понижи (с 0.45 l/s), повиши се в обсега на Варненския артезиански басейн (с 0.23 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

      В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена по-добре изразена тенденция на покачване при 66 наблюдателни пункта или около 60 % от случаите. Повишението на водните нива с 3 до 151 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста, в Софийска котловина и в локални зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, в терасите на реките в Черноморския басейн и Тунджа, както и в Софийска котловина. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.090 до 2000 l/s беше най-голямо в част от Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в по-голямата част на Настан-Триградски карстов басейн, в басейните на Стойловска синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е над 200 % (от 263 до 342 %) от нормите за октомври. Понижението на водните нива (с 1 до 114 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Марица, в Кюстендилска котловина, на места в Горнотракийска низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.70 до 642 l/s беше най-голямо в Градешнишко-Владимировски, Етрополски, Котленски и Перущица-Огняновски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е от 42 до 55 % от нормите за октомври.





Kъм съдържанието

VI. СЪОБЩЕНИЯ


XIV-А СЕСИЯ НА КОМИСИЯТА ПО АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯ (КАГМ) КЪМ СВЕТОВНАТА МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ (СМО) И РАБОТНО СЪВЕЩАНИЕ ПО "ЗАСУШАВАНЕ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И СЪСТОЯНИЕ"

      От 28.10 до 03.11.2006г . в Ню Делхи, Индия, се проведе ХІV-а редовна сесия на Комисията по агрометеорология (КАгМ) към Световната метеорологична организация (СМО). Преди XIV-а сесия се проведе и конференция по засушаването и мерките за преодоляване и смекчаване на щетите от този климатичен феномен. На официалното откриване на Сесията присъстваха генералният секретар на СМО М. Жаро, г-н С. Наир - зам.-секретар на Департамента за наука и технологии в правителството на Индия и постоянен представител в СМО, г-н Б. Лал - генерален директор на Департамента по метеорология на Индия, г-н П.С. Гоел - секретар на Министерството на земеделието на Индия, г-н К. Сибал - министър на науката и техниката на Индия, г-н С. Р. Калси - зам.-генерален директор на Департамента по метеорология на Индия и председател на Националния организационен комитет. В сесията бяха представени 54 държави. Участваха 84 делегати от всички региони на света. На сесията присъстваха делегати на 6 неправителствени организации и сдружения, в т.ч. CLIPS, FAO, GEF, UNDP, UNCCD, WAMIS и др.

      Важни моменти от дневния ред на сесията бяха:

      * Изборът на нов президент на КАгМ - д-р Джим Селинджър, Нова Зеландия и вицепрезидент - д-р Л.С. Ратор, Индия.

      * Бяха приети националните отчети за дейността в областта на агрометеорологията, както и препоръки към страните-членки и Генералния секретар на СМО.

      * Беше дадена оценка на дейността на регионите в областта на агрометеорологията.

      * Комисията по агрометеорология обсъди и утвърди дългосрочна стратегия за дейността си през периода 2007-2010 г. като част от Стратегическия план на СМО. Той включва агрометеорологично обслужване на селскостопанското производство, развитие на спомагателни системи за агрометеорологично обслужване, въздействие на колебанията и измененията на климата и стихийните бедствия на селскостопанското производство.

      * Структурната реформа в Отворените регионални групи (ОРГ) обхвана три самостоятелни направления:

   1. Агрометеорологично обслужване на селскостопанското производство;

         1.1.Агрометеорологично обслужване;

         1.2.Агометеорологична продукция и използването й от фермерите и консултативните селскостопански служби;

         1.3.Агрометеорологични аспекти на устойчиво развитие на земеделието;

   2. Спомагателни системи за агрометеорологично обслужване;

         2.1.Осъществяване на спомагателните системи за агрометеорологично обслужване;

         2.2.Методи и технологии (ГИС и дистанционно сондиране) за определяне на агроклиматичните характеристики и устойчиво управление на земеползването;

         2.3.Разпространение на агрометеорологичната информация до непосредствените потребители;

   3. Изменения и колебания на климата и стихийните бедствия и въздействието им върху селскостопанското производство

         3.1.Измененията и колебанията на климата и средно- и дългосрочното прогнозиране на селскостопанското производство;

         3.2.Климатични рискове в уязвимите райони - стратегии за преодоляване на агрометеорологичните проблеми;

         3.3.Засушаванията и екстремните температури и обезпечаване на устойчивото развитие на селското стопанство, пасищното, горското и рибното стопанство;

      В края на ХІV-а сесия бяха приети проекти за решения по работната структура на КАгМ.

Ст.н.с. д-р В. Казанджиев


Kъм съдържанието