БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2006 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-2.ІХ В източната периферия на антициклон имаше значителна облачност и слаб валеж в източните и планинските райони от страната. През втория ден облачността намаля.

      3-8.ІХ Серия циклони се развиваха от Атлантическия океан на изток през Скандинавския полуостров към Европейска Русия. Южната част от континента, включително и Балканският полуостров, останаха в област от високо атмосферно налягане. Времето беше сухо и предимно слънчево. През първите дни температурите се повишиха и на 5.ІХ в по-голямата част от страната достигнаха стойности от 29 до 34°С. Временно увеличение на облачността и слабо понижение на температурите имаше на 6.ІХ под влияние на приближаването от север на основната фронтална зона.

      9-15.ІХ На 9.ІХ в югоизточната периферия на антициклон с център над Британските острови проникна хладен въздух. Имаше временни увеличения на облачността, без валежи. Впоследствие антициклонът се разви на изток-югоизток през Средна Европа и се установи в района на Карпатите, където постепенно се разруши. Времето в страната беше сухо и предимно слънчево.

      16-17.ІХ Балканският полуостров попадна в периферията на антициклон, развиващ се от Скандинавския полуостров на югоизток към Украйна. Над западната част от континента имаше циклонална област. Облачността се увеличи и в западните райони преваля.

      18-20.ІХ Атмосферното налягане се понижи и баричното поле се преобразува в размито циклонално. Облачността беше често значителна, на места с намалена видимост поради мъгла. Преваляваше дъжд, придружен от гръмотевици.

      21-24.ІХ От Средна Европа към Прибалтика се развиваше антициклон. Балканският полуостров попадна в неговата южна периферия, но България остана в относително ниско барично поле. Във височина през страната премина циклон и ядро на студ. Времето беше облачно с валежи, почти повсеместни и значителни по количество на 22.ІХ, което съвпадаше с приближаването от север на високия циклон и ядрото на студ.

      25.ІХ В размито барично поле настъпи временно стабилизиране на атмосферата и повишение на температурите.

      26-29.ІХ Над Италия се образува циклон, който отначало стационираше, а после се премести бавно на изток-североизток през Черно море към Украйна, като междувременно се запълваше. Облачността се увеличи и почти в цялата страна паднаха валежи. Температурите се понижиха.

      30.ІХ Атмосферното налягане се повиши. Облачността намаля и температурите започнаха да се повишават.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      В равнините средната темепратура през септември беше между 16 и 21°С. В повечето райони температурите бяха около нормата за месеца. В Котел температурата беше с 2.1°С над нормата. Най-високите температури през месеца (между 30.0 и 35.9°С) бяха измерени на 4 и 5.IX съответно във Враца и Сандански. По планинските върхове температурата беше около нормата - максималните бяха между 13.0 (вр.Ботев, 19.ІХ) и 14.0°С (вр.Мусала, 8.ІХ). Най-ниските температури бяха между 4.4°С (Кюстендил, 12.ІХ) и 12.6°С (Варна, 23.IX) и по планинските върхове Ботев (-0.5°С на 1.ІХ) и Мусала (-6.2°С на 23.ІХ).

      Като цяло месецът може да се оцени като нормален.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през септември 2006г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около и под нормата, в останалата (около 46 %) част - над нормата (121-396 %). В Крумовград количеството на валежите превиши почти 4 пъти нормата. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под, около и над нормата - на Черни връх 92 %, на вр.Мусала 183 %, на вр.Мургаш 48 %. На вр.Ботев и вр.Рожен валежите бяха съответно 72 % и 115 %.

      Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 5 и 9, а в планините до 11. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 3. Максимален денонощен валеж беше регистриран в Бургас (40 mm), Добрич (35 mm) и Варна (33 mm) на 23.IX.
 


Валеж
Валеж през септември 2006г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни от месеца на 1, 4-8, около средата на месеца, 23-24, 27-28.IX. Северни и северозападни ветрове имаше в Кърджали, н.Калиакра и н.Емине в началото на месеца със скорост съответно 18, 20 и 16 m/s.

      По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 4-6.IX, а така също и в отделни дни на последното десетдневие от месеца. На вр.Ботев на 5.IX вятърът беше северозападен, със скорост по-голяма от 40 m/s. На вр.Мургаш на 26 и 27.IX имаше силни югоизточни ветрове със скорост до 20 m/s.

      Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 5.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      За равнините средната облачност през месеца беше между 4.4 и 6.7 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и под нормата. Броят на ясните дни е между 3 (за Варна, което е под нормата) и 10 (за Павликени, което е над нормата). Броят на мрачните дни е между 4 и 11 за равнинните места и е над нормата за доста райони от страната. За вр.Мусала и вр.Ботев средната облачност беше 6.8 и 7.5 десети, с по 4 и 0 ясни дни, а мрачните дни бяха 13 и 16.
 





Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевична дейност е наблюдавана през 7 денонощия от месеца, от които в 4 с голяма честота - на 19.ІХ в Западна и Централна България и северното Черноморие, на 20.ІХ в цялата страна, на 24.ІХ по Черноморието, на 28.ІХ главно в Източна България.

      Няма регистрирани градушки в станциите на опорната метеорологична мрежа.

 ОПАСНИ И ОСОБЕНО ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ

      По-обилни валежи, между 20 и 40 mm за 24 часа, са регистрирани на 21, 23 и 28.ІХ главно в Предбалкана, Източна и Южна България - на 21.ІХ в с.Тръстиково (Бургаска област) 50 mm, в Хасковски минерални бани 59 mm, на 23.IX в Крумовград 69 mm и с.Токачка (Кърджалийска област) 58 mm.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц септември 2006г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
16.7

17.2

18.0

17.6

18.7

17.9

19.3

17.4

17.0

19.2

19.6

18.6

18.6

18.6

19.2

18.1

20.9

16.9

2.7

4.8
0.6

-0.3

0.3

-0.2

0.4

0.6

0.3

0.5

0.8

0.8

0.7

0.1

0.0

0.1

0.8

0.1

0.9

0.2

0.4

0.2
30.0

32.0

30.4

30.0

32.2

31.8

32.8

30.2

31.2

31.2

32.6

32.0

33.6

34.2

34.4

32.7

35.9

31.8

14.0

13.0
8

4

4

4

4

8

5

5

5

4

4

4

5

5

4

8

5

8

8

19
6.0

5.2

8.5

8.0

8.6

7.7

8.6

10.0

5.6

12.6

12.5

11.3

8.9

7.4

7.0

7.8

12.0

4.4

-6.2

-0.5
23

12

12

23

12

12

11

23

16

23

23

23

23

11

11

12

14

12

23

1
36

13

13

29

48

62

40

66

59

87

58

36

48

37

50

25

19

17

62

53
96

34

31

53

121

140

98

160

191

280

138

99

147

116

155

74

84

42

183

72
14

6

4

10

14

25

17

24

35

33

40

13

21

12

21

6

9

7

17

14
23

20

27

21

22

22

23

21

23

23

23

23

23

20

29

20

28

20

29

29
6

4

4

7

8

7

4

6

9

7

8

7

6

4

6

6

5

5

8

11
1

0

0

1

1

2

2

2

1

3

1

1

1

2

2

0

0

0

3

1
0

0

0

0

1

1

1

1

0

0

2

0

6

0

0

0

0

1

1

5
2

0

0

0

1

0

1

0

2

4

1

1

2

2

3

2

2

0

0

0

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Вследствие на падналите в края на август интензивни валежи, в началото на септември нивото на запасите от продуктивна влага в 50-сантиметровия почвен слой в по-голямата част от страната се подобри значително. Изключения имаше в крайните източни и южни райони, където задълбочилият се дефицит на почвена влага през август нанесе сериозни щети на част от земеделската продукция.

      На 7.IX. почвените влагозапаси при угарта в 50-сантиметровия почвен слой в по-голямата част от полските райони на страната бяха между 64 и 98 % от ППВ, като най-ниско, между 51 и 63 % от ППВ, бе съдържанието на продуктивна влага около агростанциите Новачене, Казанлък, Разград, Силистра, Кнежа, Хасково, Сандански и Свиленград. Високите температури в края на първото и началото на второто десетдневие и продължителният, близо 20-дневен безвалежен период, поддържаха повишена интензивност на изпарение на влагата от горните почвени слоеве и доведоха до задълбочавне на засушаването, особено в южните райони на страната. Вследствие на това провеждането на сезонните почвооброботки бе затруднено или невъзможно.

      На 17.IX съдържанието на продуктивна влага при угарта в 20-сантиметровия почвен слой беше най-ниско в районите около агростанциите Новачене, Разград, Казанлък, Кюстендил, Свиленград и Ръжево Конаре, между 42 и 57 % от ППВ, а най-високо бе влагосъдържанието в почвата в районите на Видин, Ямбол и Карнобат, между 82 и 91 % от ППВ.

      През третото десетдневие на месеца настъпиха резки промени в агрометеорологичните условия. Вследствие на проливните валежи през периода 19-29.ІХ нивото на почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой се повиши значително и в по-голямата част от страната бе над 72 % от ППВ, като в районите с наднормени валежи (Плевен 58.6 l/m2, Силистра 50.4 l/m2, Варна 63.2 l/m2, Добрич 55.0 l/m2) достигна стойности, близки до ППВ.

      На 27.ІХ запасите от продуктивна влага в 20-сантиметровия почвен слой бяха около и над оптималното количество в почти всички райони на страната. Най-добре запасени с влага бяха крайните североизточни и източни райони и по-голямата част от Дунавската равнина (84-94 % от ППВ), а най-ниски (51-66 % от ППВ) бяха влагозапасите в районите на агростанциите Кнежа, Силистра, Кюстендил, Ръжево Конаре и Свиленград (вж. прил. карта).


Водни запаси при угарта към 27.09.2006 г. в слоя 0-20 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Сухото и топло за сезона време през по-голямата част от първото десетдневие на септември с максимални температури достигнали на много места в страната до 30°С, а в отделни райони (Сандански, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Кърджали, Чирпан, Бургас) до 33-34°С, ускори развитието на късните земеделски култури. През десетдневието среднокъсните хибриди царевица встъпиха масово във восъчна зрелост, а късните - в млечна зрелост. На отделни места, в Северна България и по високите полета и късно засетите посеви със слънчоглед приключиха развитието си. В Южна България при памука разпукването на плодните кутийки доби масов характер.

      В края на първото десетдневие на септември настъпи чувствително понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия.

      През по-голямата част от второто десетдневие протекоха последните етапи от развитието на късните земеделски култури при топлинни условия близки до нормата за сезона. Липсата на валежи през първата половина на месеца изискваше прилагане на повишени поливни норми при зеленчуковите култури, отглеждани за късно полско производство (домати, пипер, главесто и цветно зеле и др.). В края на второто десетдневие на септември при късните хибриди царевица бе достигната необходимата сума от ефективни температури за встъпването им във восъчна зрелост. През десетдневието настъпи масово узряването при памука.

      През третото десетдневие на септември бяха наблюдавани типичните за края на лятото и началото на есента преходни промени в агрометеорологичните условия. Падналите повсеместни, значителни валежи в края на септември подобриха условията за развитието на засетите в края на август и началото на септември листни зеленчуци, на късното главесто зеле, цветното зеле и др.

      През втората половина на септември есенните сортове ябълки и круши поетапно достигаха беритбена зрелост, значителна част от по-късните десертни сортове грозде встъпиха в консумативна зрелост. В края на септември високата относителната влажност на въздуха бе предпоставка за развитието на патогени, причиняващи гниене по плодовете (късно кафяво гниене), гроздето (сиво гниене) и зеленчуците и влошаване на качеството им.

      През последната седмица от месеца бе наблюдавано масово узряване при ореха.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      Условията през първото и второто десетдневие на септември бяха подходящи за прибиране на слънчогледа, царевицата, узрялата плодова и зеленчукова реколта. Вследствие на задълбочилото се засушаване през първата половина на месеца бе затруднено качественото провеждане на дълбока оран и предсеитбената подготовка на площите, предвидени за засяване със зимни житни култури.

      През третото десетдневие на септември вследствие на падналите значителни валежи агрометеорологичните условия на много места в страната ограничаваха възможностите за работа на полето. В края на септември влагосъдържанието на орния слой в повечето райони на страната не позволяваше провеждането на почвообработки.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в атмосферата на София е по-ниско от еднократните и среднодневни пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. Наблюдавани са отделни случаи на превишение на ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.011 mg/m3 на 5.ІХ сутринта.

      Във Варна е наблюдавано единично слабо превишение на средноденонощната ПДК за прах на 8.ІХ.

      В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС.

      В Плевен са измерени отделни превишения на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 4.ІХ и е 3 пъти над нормата.

      В Пловдив в отделни случаи слабо е надхвърляна средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 26.ІХ.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 35 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 83 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сандански (рН=4.6), а най-алкална във Велико Търново (рН=7.5).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането през септември 2006 г., варират от 2.2 до 4.8 mBq/m3 и са близки и по-ниски от тези през август. Максималните дневни стойности също са по-ниски от регистрираните през предходния месец. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 1 до 3.3 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През септември речният отток, общо за страната, намаля с 19 % в сравнение с оттока през август. През целия месец оттокът на по-голямата част от реките беше почти постоянен. Денонощните колебания на речните нива бяха незначителни, до ±2-3 cm, само в отделни дни от месеца, главно в планинските участъци на реките, до ±20-30 cm.

      През септември общият обем на речния отток намаля: в Дунавския водосбор и в Черноморския басейн с 27-28 %, а в Беломорския басейн с 12 % в сравнение с оттока през август, но остана над нормата за септември - в Дунавския водосбор и Беломорския басейн с 35 %; в Черноморския басейн с 20 %.

      В Дунавския водосбор през периода 2-3.ІХ и в отделни дни през третото десетдневие на месеца нивата на реките Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица, Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч и при Изгрев, Янтра по цялото течение, Росица при Севлиево, Джулюница при едноименното село и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 10 до 30 cm. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане на нивата, вследствие на което средномесечният отток на реките Огоста, Искър в участъка Кунино-Ореховица, в равнинните течения на Вит (при Търняне) и Осъм (при Изгрев), Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, Джулюница при с.Джулюница, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям от нормата за септември. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките в Дунавския водосбор през септември е по-малък от нормата за месеца.

      В Черноморския басейн през периода 2-3.ІХ и през третото десетдневие на месеца нивата на реките Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход, Факийска при Зидарево и Провадийска при гара Синдел се повишиха с 6 до 34 cm. През останалата част от септември нивата на тези реки спадаха, а в отделни периоди бяха без промяна. През целия месец с почти постоянен отток протичаха реките Луда Камчия при Бероново и Голяма Камчия при Преслав. Средномесечният отток на повечето реки от Черноморския водосборен басейн остана по-голям от нормата за месеца.

      В Беломорския басейн през септември оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с тенденция към намаляване. През различни периоди от месеца беше наблюдавано краткотрайно повишаване на речните нива във водосборите на Марица, Арда и Места с 13 до 28 cm. Тези повишения не промениха общата тенденция към намаляване на оттока. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-голям от нормата за септември.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 617 млн.m3, с 34 % над нормата за септември и с 19 % по-малък от оттока през август.

      През септември нивото на р.Дунав в българския участък продължи да се понижава. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 18 до 25 cm по ниско в сравнение с август и е с 2 до 48 cm над нормата за септември.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец септември 2006 г. (екстремни стойности)


Състояние на рекитe за месец септември 2006 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ*

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 23 наблюдателни пункта или 79 % от случаите. Най-съществено беше спадането в Милановски карстов басейн, в басейна Златна Панега, както и в Перущица-Огняновски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 70 % (от 65 до 69 %) от стойностите през август. Повишение на дебита (от 101 до 325 %) спрямо средномесечните стойности през август беше установено при 6 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в басейна на Преславска антиклинала, като нарастването на средномесечните стойности на дебита е с 325 % спрямо стойностите през август.

      Пространствените вариации на нивата на подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 5 до 132 cm спрямо август беше регистрирано при 18 наблюдателни пункта или около 78 % от измерените случаи. Най-съществено беше понижението на нивата в терасите на реките Дунав, Огоста, Камчия и Марица, както и в Казанлъшка котловина. Повишение на водните нива с 4 до 72 cm спрямо август бе установено при 5 от измерените наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води в Сливенска котловина.

      Понижи се нивото на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 2 cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 0.10 l/s.

      В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена сравнително слабо изразена тенденция на покачване при 42 наблюдателни пункта или около 60 % от случаите. Повишението на водните нива с 2 до 256 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на Дунав, в Софийска котловина и малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.28 до 1469 l/s беше най-голямо в Искрецки, обособени части от Разложки и Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи дебитът на изворите е 207 до 343 % от нормите за септември. Понижението на водните нива (с 1 до 209 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Осъм, в Софийска и Сливенска котловини, както и в малм-валанжката водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.070 до 915 l/s беше най-голямо в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна на Преславска антиклинала, в Котленски и Перущица-Огняновски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е от 23 до 57 % от нормите за септември.

      *Забележка: Поради сериозни финансови затруднения на НИМХ през септември не са реализирани командировки за измерване на водни нива в кладенци и дебити на извори в следните подземни басейни: терасите на реките Лом, Скът, Искър, Янтра, Русенски Лом, Черноморски басейн, Струма, Тунджа, Кюстендилска котловина, по-голямата част от Горнотракийската низина и Сливенска котловина, Хасковски басейн, хотрив-баремската водоносна система, Бистрец-Мътнишки карстов басейн и др.


Състояние на подземните води през септември 2006 г.


Състояние на подземните води през септември 2006 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, н.с. д-р И. Господинов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова