БЮЛЕТИН за месец АВГУСТ 2006 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1–4.VІІІ  При земята налягането над страната бе относително ниско, а полето – почти безградиентно. По-голямата част от континента бе обхваната от обширна циклонална област с център над южната част от Скандинавския полуостров и Балтийско море. В района на Централното Средиземноморие се формира плитък център, който се разшири на изток и премина над Балканите, заедно с фронталната система на 5.VІІІ. Във височина отначало страната се намираше на границата на две барични образувания – гребен от югозапад и долина над Черно море. Впоследствие долината се изтегли на североизток, гребенът се разруши, от запад премина друга долина. Времето беше предимно слънчево, с развитие на купеста облачност по дневен ход и съвсем слаби превалявания на отделни места в северозападните райони. Температурите се повишиха до 32 – 37 °С.

      5.VІІІ  Над страната премина плитък циклон и свързан с него студен атмосферен фронт. На много места преваля, в северозападните райони имаше значителни количества. Температурите се понижиха с 5 до 8 °С.

      6–14.VІІІ  Над Централна и Югоизточна Европа налягането остана относително ниско. В Централното Средиземноморие се формираха плитки циклони, които преминаха на изток–североизток, през Балканите и Украйна, заедно със свързаните с тях фронтални системи. Температурите баха най-често между 27 и 32 °С. На места имаше превалявания, повече през нощта преди 7 и преди 11.VІІІ, при преминаване на студен фронт. Без валежи бе по Черноморието. На 12–13.VІІІ имаше временно стабилизиране, тъй като налягането при земята слабо се повиши след фронта, а във височина долината също отмина на изток и над страната се осъществи зонален пренос. През нощта срещу 14.VІІІ отново премина студен фронт, но по-размит и валежите бяха по-слаби и само на отделни места.

      15–20.VІІІ  И при земята и във височина се изгражда обширна област от високо налягане, обхващаща постепенно цяла Източна и Централна Европа, Балканите, Апенинския полуостров и северната част на Африка. Времето беше слънчево. Над страната от югозапад се пренасяше топъл въздух и температурите чувствително се повишиха, като на 20.VІІІ на отделни места достигнаха и надхвърлиха 40 °С. Това бяха най-горещите дни за изминалото лято, имаше регистрирани и температурни рекорди.

      21.VІІІ  Над страната премина студен атмосферен фронт. Разви се мощна купесто-дъждовна облачност, на места имаше гръмотевични бури и превалявания, градушки и шквалови явления.

      22–24.VІІІ  След преминаването на атмосферното смущение налягането се повиши и се установи слънчево време, с температури близки до средните за сезона.

      25–26.VІІІ  Предните дни в района на Централното Средиземноморие се формира плитък циклон. На Балканите налягането се понижи и България попадна в челната част на този вихър, премина и размит студен фронт. Главно в северните райони имаше превалявания, като цяло слаби, но също изолирани значителни количества. Температурите се понижиха, чувствително в западната и централната част на Дунавската равнина.

      27.VІІІ  Вихърът над Северна Италия се активизира отново, студеният фронт се колебаеше над Балканите и се връщаше към северозападната част на полуострова. Налягането над България относително се повиши и времето се стабилизира.

      28–30.VІІІ  Циклонът премина през Балканите. Атмосферата отново се лабилизира. На 28.VІІІ валежите бяха почти повсеместни, на места значителни, надхвърлящи 50 l/m2. През следващите два дни те бяха по-слаби и на места главно в Северна България.

      31.VІІІ  Във височина страната бе все още в долина, при земята налягането бързо се повиши и се изгради гребен от високо налягане от северозапад. С умерен вятър започна да прониква хладен въздух, като максималните температури в повечето места бяха между 20 и 25 °С.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През първите дни на август средноденонощните температури бяха между 23 и 28 °C – с 3–4 градуса по-високи от нормалните. На 7 и 8.VІІІ температурите се понижиха и до 12.VІІІ бяха близки до нормалните. Впоследствие те се повишиха и до 22.VІІІ бяха по-високи от нормалните. Най-горещо беше на 21.VІІІ, когото на отделни места средноденонощните достигнаха 28–29 °C, с 6–7 °C по-високи от нормалните. През следващите 3–4 дни температурите бяха около и малко по-високи от нормалните, а през последните дни на месеца те се понижиха чувствително и средноденонощните бяха между 14 и 19 °C, с 4–5 °C по-ниски от нормалните.

      Средните месечни температури за август са предимно между 21 и 24 °C, в Хасково 25.0 °C, в Сандански 25.7 °C, в Свиленград 25.9 °C, в планинските райони между 10 и 16 °C, на вр.Мусала 6.3 °C, на вр. Ботев 8.8 °C. В Западна България те са около и малко по-високи от нормалните, а в източните райони – с 1 до 3 °C над нормалните.

      Най-високите температури през август бяха между 36 и 41 °C, в Сандански 41.6 °С, в планините – между 25 и 30 °C, на вр.Мусала 19.0 °С, на вр.Ботев 19.6 °C и бяха измерени около 20.VІІІ, а най-ниските – между 7 и 13 °C, в планините – между 0 и 5 °C, на вр. Мусала –5.3 °С, на вр. Ботев –2.6 °С – предимно на 31.VІІІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 2006г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания имаше през периода 6–11, около 13, 22.VІІІ и през последните дни на месеца.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm в Източна България бе между 3 и 8, а в западните райони – до 11. В по-голямата част на страната валежът през август от един до три пъти, в Монтана и Видин 4 пъти е бил повече от 10 mm. В повечето райони максималният денонощен валеж бе между 10 и 30 mm, във Варна – 54 mm, в Добрич – 51 mm, в Кюстендил – 50 mm, във Видин – 35 mm, във Враца – 34 mm, в Сливен – 33 mm.

      Сумата на валежите в Тракийската низина и централната част на Дунавската равнина бе между 30 и 70 mm, т.е. около и по-малко (между 60 и 110 %) от нормата. В останалата част валежите бяха между 60 и 120 mm – около два пъти повече от нормата. Най-много бяха валежите в Лом – 120 mm (354 % от нормата), във Видин – 114 mm (318 % от нормата), в Шабла 115 mm (397 % от нормата), а най-малко в М. Търново – 13 mm (37 % от нормата), в Ахтопол – 14 mm (29 % от нормата).
 


Валеж
Валеж през август 2006г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 4, 11, 21.VІІІ и през последното петдневие на месеца. Броят на дните със силен вятър бе предимно между 1 и 4, като в отделни райони на Западна България не е духал силен вятър, в Русе – 9, в Кърджали – 7, в Плевен – 6, на вр.Ботев – 13.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 2 и 4, в планините около 5, на вр.Ботев 6, на вр.Мусала 5.3 десети от небосвода) бе около нормата. Броят на ясните дни (между 9 и 15, в югоизточните райони до 17, а в планините между 3 и 6), както и броят на мрачните дни (между 0 и 4, в планините до 8) бе близък до нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури бяха наблюдавани с голяма честота – в 21 денонощия от месеца. В 9 от тях гръмотевичната дейност бе с локален характер. В периодите 5–7, 21–22 и 25–28.VІІІ развитието им беше над повече от 6 области в страната.

      Имаше съобщения за трима работници от Смолян, поразени от мълния на 7.VІІІ (търсещи подслон от поройния дъжд под дърво), като двама от тях са починали на място. От мълния на 28.VІІІ бе предизвикан пожар в селскостопански обект на с.Змейово, Старозагорско.

      Градушки бяха регистрирани от станциите на опорната метеорологична мрежа в 10 дни от месеца – най-често в Старозагорска, Пловдивска, Пазарджишка, Ямболска и Хасковска административни области. В три от дните (21, 28 и 29.VІІІ) градушките са нанесли поражения в райони от над 4 области.

 ОПАСНИ И ОСОБЕНО ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ

      Бурята от 10–11.VІІІ, на места с проливни валежи (в Кюстендил 51 mm, в Перник – 50 mm, в Преслав 62  mm), както и със силен до бурен вятър (18–20 m/s) и градушки (Добричко, с.Стожер, с.Калина) нанесе щети като изкоренени дървета, нарушени комуникации и локални наводнения.

      Обилните и поройни валежи (в Шабла 100 mm, в Дулово 82 mm, във Варна 54 mm, в Ямбол 94 mm, в Стралджа 88 mm) с буря на 28.VІІІ (ветрове с максимална скорост 15–20 m/s) нанесоха значителни щети в шест области – Варна, Велико Търново, Шумен, Добрич и Силистра и Ямбол (там със щети и от градушки). Над морето край Варна бе наблюдаван смерч, а в града имаше доста наводнени райони.

      За отбелязване са и двете фьонови обстановки: на 21.VІІІ максимална скорост на вятъра 20–24 m/s (Чирпан 30 m/s) и на 30.VІІІ – преобладаващо в интервала 17–24 m/s (на н.Емине 26 m/s).

      Високите температури и сухото и горещо време в периода 18–20.VІІІ (с най-високи максимални температури на 20.VІІІ – в Сандански 41.6 °С, в Любимец 40.8 °С, във Велико Търново 40.2 °С, в Русе 39.2 °С, в Пловдив 39.2 °С) отново бяха благоприятен фон за пожари като този във вилната зона на Казанлък, вследствие от запалени стърнища, в с.Синдел, община Аврен и др. Имаше съобщения за минимум 9 жертви от топлинни удари.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц август 2006г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
20.8

21.3

21.9

21.6

23.0

23.0

24.1

22.3

22.8

24.1

24.4

24.8

24.3

24.2

24.4

22.6

25.7

21.0

6.3

8.8
1.3

-0.2

0.3

0.2

0.7

1.9

1.3

1.8

3.3

2.4

2.3

2.6

2.0

2.1

2.4

0.9

1.6

0.6

1.5

1.6
37.2

36.3

37.8

37.5

39.6

40.2

39.2

36.9

38.2

35.8

38.0

39.1

39.4

38.6

39.2

38.5

41.6

38.0

19.0

19.6
20

20

20

20

20

20

20

20

21

21

21

20

21

20

20

20

20

20

20

20
9.4

10.4

9.5

10.4

10.7

10.3

11.0

9.7

11.4

13.0

13.9

10.6

12.0

11.6

12.0

9.6

12.0

7.0

-5.3

-2.6
31

31

31

31

31

31

31

31

31

31

31

31

29

31

12

31

31

31

31

31
62

114

85

87

44

64

44

63

57

66

47

63

22

44

23

62

27

87

59

82
122

318

185

138

92

119

85

131

130

206

174

170

69

83

61

168

79

223

131

75
17

35

25

34

17

21

13

24

51

54

19

33

8

20

16

30

11

50

25

27
11

6

11

11

11

29

7

7

29

29

29

28

31

8

22

11

11

11

11

29
7

11

8

10

9

6

6

8

3

5

4

4

8

5

3

7

4

9

7

8
2

4

4

3

1

2

2

2

1

1

2

2

0

2

1

1

1

2

2

3
0

0

5

1

6

3

9

5

1

3

3

3

7

2

1

2

0

0

10

13
7

7

7

10

4

2

10

3

3

2

5

4

7

5

4

7

8

6

8

4

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.



Отводняване след поройните валежи във Варна (сн. Импакт Пресгруп)





Смерч над Варненския залив на 28.08.2006г. следобяд (сн. БТА)





Спасение от жегите 18-20.08.2006г.(сн. БТА)





Огънят във вилната зона край Казанлък(сн. Корбис)

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Състоянието на повърхностния почвен слой през август бе в пряка зависимост от валежите, които бяха неравномерно разпределени на територията на страната.

      В началото на месеца високите температури и липсата на валежи на много места в страната (Варна, Добрич, Елхово, Карнобат) задълбочиха дефицита на почвена влага, формирал се в края на юли, но падналите обилни валежи през периода 5–7.VІІІ (Видин 40 l/m2, Лом 46 l/m2, Разград 30 l/m2, Чирпан 28 l/m2, Пазарджик 28 l/m2) подобриха съдържанието на продуктивна влага в почвата. На 7.VIII при определяне нивата на почвените влагозапаси при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой бе установено, че те са в доста широк диапазон – между 38 и 98 % от ППВ, като най-ниски – под 55 % от ППВ, бяха запасите на влага в агростанциите Сливен (38 %), Силистра (52 %), Търговище (54 %) и Разград (56 %). Най-висок, над 96 % от ППВ, бе общият воден запас на почвата в районите на Пазарджик, Чирпан, Кюстендил и Видин.

      В края на първото и в началото на второто десетдневие на август в по-голямата част от страната, с изключение на североизточните райони и части от Тракийската низина, отново паднаха значителни валежи, които временно подобриха съдържанието на влага в почвата, но отсъствието на валежи в някои райони (Сливен, Елхово, Карнобат, Силистра, Свиленград) доведе до задълбочаване на засушаването.

      При определяне на почвените влагозапаси към 17.VIII при пролетните култури в 100-сантиметровия почвен слой бяха установени най-ниски запаси на влага в североизточните и крайните южни райони на страната – между 47 и 51 % от ППВ, а най-високо отново бе влагосъдържанието на почвата в Северозападна България – между 84 и 97 % от ППВ.

      От края на второто до средата на третото десетдневие регистрираните екстремно високи температури (между 36 и 42 °С) в съчетание с ниска атмосферна влажност и оскъдни валежи, особено в Североизточна България, доведоха отново до засушаване и задълбочаване на дефицита на почвена влага.

      На 27.VIII запасите на влага в 100-сантиметровия почвен слой при пролетните култури в по-голямата част от страната бяха под 75 % от ППВ, като най-ниски 42–57 % от ППВ бяха влагозапасите в районите на агростанциите Долен чифлик, Силистра, Главиница, Новачене, Хасково и Свиленград (вж. прил. карта).

      Чувствително подобрение на водните запаси в горните почвени слоеве настъпи едва след падналите повсеместни значителни валежи на 28, 30 и 31.VІІІ, които надхвърлиха на много места месечната норма (Карнобат 78 l/m2, Ново село 57 l/m2, Видин 46 l/m2, Лом 55 l/m2, Сливен 53 l/m2, Варна 54 l/m2).


Водни запаси при пролетните култури към 27.08.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през по-голямата част от първата половина на август протече при близки до нормата за сезона топлинни условия.

      Падналите значителни валежи през втората половина от първото и началото на второто десетдневие, с изключение на североизточните райони на страната и на места в Тракийската низина, подобриха условията за развитието на по-късните и средноранни царевични хибриди, отглеждани при неполивни условия, при които протичаше наливане на зърното и фаза млечна зрелост.

      В Североизточна България през първото десетдневие на август на места засушаването в съчетание с високите максимални температури до 35–36 °С нанесоха сериозни щети на земеделските култури. В отделни райони (Силистра) дефицитът на почвена влага бе причина за увяхване и преждевременно пожълтяване на листата от долните етажи при царевицата, за слабо озърнени кочани и неизхранено зърно, за изсъхване на бостани и зеленчуци.

      В края на второто и началото на третото десетдневие на август регистрираните естремно високи температури на много места в страната (Кнежа, Ловеч, Плевен, В.Търново, Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Сливен, Кърджали, Сандански и др) до 39–40 °С причиниха топлинен стрес при част от късните земеделски култури. Сухото и горещо време доведе до задълбочаване дефицита на почвена влага, скъсяване на междуфазните периоди при царевицата и слънчогледа и ускоряване узряването на среднозрелите хибриди царевица, слънчоглед, фасул и др. в полските райони на страната (вж. прил карта). Наднормените топлинни условия влошиха допълнително състоянието на по-късните пролетни култури и причиниха в някои райони от Източна България (в района на Силистра, Търговище, Царев брод, Сливен, Шабла) непоправими повреди по земеделските култури, изсъхване на част от посевите с царевица, наложило преждевременното й силажиране. Посочените по-горе максимални температури, близки до 40 °С, бяха предпоставка за прегаряне на листата и плодовете на овошките и гроздето и влошаване качеството на реколтата.

      Съществена промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана през последната седмица на август. Чувствителното понижение на максималните температури, на места с 10–12 °С, и повсеместните валежи дадоха известен шанс за оцеляване на част от късните пролетни култури, отглеждани при неполивни условия. В отделни райони на Североизточна България падналите значителни по количество валежи в края на август се оказаха твърде закъснели за сериозно пострадалите от летните жеги земеделски култури.

      С настъпилото сравнително хладно и влажно време в края на август се подобриха условията за развитието на встъпилите във фаза млечна зрелост по-късни хибриди царевица, на вторите култури и зеленчуците от късното полско производство, но бе увеличен рискът от заразяване на земеделските култури с редица гъбни болести като сиво гниене по по-късните сортове грозде, късно кафяво гниене при есенните сортове ябълки и круши, мана по пипера, картофена мана по доматите и др.




 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През по-голямата част на август приоритетно мероприятие бе прилагането на подходящ поливен режим, от което зависеше оцеляването на редица полски култури. През август основните земеделски работи бяха свързани с прибирането на узрялата плодова и зеленчукова реколта, жътвата на среднозрелите хибриди царевица и слънчогледа в полските райони на страната.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт „Младост” 1 са по-високи от ПДК в 10 % от всички срокове на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималните еднократни стойности достигат до около 1.5 пъти над еднократната ПДК, а средноденонощната ПДК е превишена до 1.3 пъти в 6 от дните на месеца.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК до 2.1 пъти само през 7 от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 10.VIII.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.2 пъти през 10 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 24 и 28.VIII.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 84% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Чирпан (рН=4.2), а най-алкална – на н.Емине (рН=7.4).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ–БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През август 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 2.4 до 5.2 mBq/m3 и са близки до измерените през юли. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 3.3 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През август речният отток, общо за страната, намаля с 18 % в сравнение с юли. Краткотрайно и неголямо повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества, главно в Дунавския водосбор и при някои пунктове за наблюдение на реките в Черноморския и в Беломорския водосборни басейни, беше наблюдавано през първата половина и към края на месеца, без това да промени общата тенденция към намаляване на речния отток.

      През август общият обем на речния отток намаля в Дунавския водосбор с 5 %, в Беломорския басейн с 27 %, в Черноморския басейн с 20 % в сравнение с оттока през юли, но остана значително над нормата за август – в Дунавския водосбор с 83 %; в Черноморския басейн с 57 % и в Беломорския басейн със 75 %.

      В Дунавския водосбор през периода 7–14.VІІІ нивата на реките Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър в участъка Нови Искър–Ореховица, Вит при Тетевен, Янтра по цялото течение, Росица при Севлиево, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 15 до 44 cm. По-значително повишение беше регистрирано само на нивото на р.Осъм – със 78 cm при Ловеч и с 320 cm при Изгрев. При повечето от споменатите пунктове повишаване на нивата с 10 до 32 cm беше наблюдавано и през последната седмица на август. Тези повишения, макар и неголеми и краткотрайни, бяха последвани от бавно спадане на нивата до края на месеца, вследствие на което средномесечният отток на реките Огоста, Искър, Осъм, в равнинните течения на Вит (при Търняне) и Янтра (при Каранци), Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям от нормата за август. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките в Дунавския водосбор през август бе по-малък от нормата за месеца.

      В Черноморския басейн през периода 28–30.VІІІ нивата на реките Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Провадийска при гара Синдел се повишиха с 11 до 46 cm. През останалата част от август нивата на тези реки спадаха, а в отделни периоди бяха без промяна. През целия месец с почти постоянен отток протичаха реките Луда Камчия при Бероново и Голяма Камчия при Преслав. Средномесечният отток на повечето реки от Черноморския водосборен басейн остана по-голям от нормата за месеца.

      В Беломорския басейн през август оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с подчертана тенденция към намаляване. През различни периоди от месеца беше наблюдавано краткотрайно повишаване на речните нива във водосбора на Марица с 11 до 34 cm, на реките Струма и Места с 24 до 64 cm, а през периода 27–31.VІІІ нивото на р.Тунджа при Елхово се повиши със 110 cm. Тези повишения не промениха общата тенденция към намаляване на оттока. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-голям от нормата за август.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 763 млн.m3, със 77 % над нормата за август и с 18 % по-малък от оттока през юли.

      През август нивото на р.Дунав в българския участък продължи да се понижава. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 62 до 124 cm по-ниско в сравнение с юли и е с 5 до 26 cm под нормата за август.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец август 2006 г. (екстремни стойности)


Състояние на рекитe за месец август 2006 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ*

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с неголеми пространствени вариации и преобладаваща тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 29 наблюдателни пункта или 91 % от случаите. Най-съществено беше спадането в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна Глава Панега, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50 % (от 22 до 48 %) от стойностите през юли. Сравнително слабо повишение на дебита (от 108 до 144 %) спрямо средномесечните стойности през юли беше установено при 3 наблюдателни пункта, представящи Бистрец–Мътнишки карстов басейн, хотрив-баремски водоносен хоризонт на Североизточна България и част от басейна на Стойловската синклинала.

      Пространствените вариациите на нивата на подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имаха много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 5 до 175 cm спрямо юли беше регистрирано при 42 наблюдателни пункта или около 84 % от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата в терасите на р.Дунав и Сливенската котловина. Повишение на водните нива с 9 до 38 cm спрямо юли бе установено при 9 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р.Струма, в Кюстендилската котловина и Горнотракийската низина.

      Предимно се понижиха (с 15 и 16 cm) спрямо юли нивата на подземните води в Хасковския басейн.

      Измененията на нивата (от –13 до 1 cm) на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха без добре изразена тенденция.

      Измененията на нивата (от –156 до 15 cm) на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната бяха с преобладаваща тенденция на спадане. Понижиха се нивата в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 16 cm, а останаха без изменение тези в Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи. Дебитът на подземните води в обсега на Ломско–Плевенската депресия остана без изменение.

      В изменението на запасите от подземни води през август беше установена слабо изразена тенденция на покачване при 46 наблюдателни пункта или около 55 % от случаите. Повишението на водните нива със 7 до 175 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в сарматския водоносен хоризонт и хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.22 до 2059 l/s беше най-голямо в Бистрец–Мътнишки, Искрецки и част от Настан–Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е от 224 до 449 % от нормите за август. Понижението на водните нива (с 6 до 177 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Осъм, в Горнотракийската низина и Сливенската котловина. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 4.00 до 386 l/s беше най-голямо в Етрополски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е от 16 до 58 % от нормите за август.

      *Забележка: Поради сериозни финансови проблеми на НИМХ през август не са реализирани командировки за измерване на водни нива в кладенци и дебити на извори при около 27 % от наблюдателните пунктове от оперативната мрежа за подземни води.


Състояние на подземните води през август 2006 г.


Състояние на подземните води през август 2006 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието