УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.VІІ Над Европейската част на Русия и Украйна имаше добре изразен антициклон. България се намираше в неговата югозападна периферия. Потокът при земята беше от североизток, добре изразен по Черноморието. През страната премина студен фронт, който впоследствие стационира в южната й част. Имаше повсеместни валежи, в много райони - обилни. На много места в югоизточните райони валежите бяха над 100 l/m2 (в Бургас 131 l/m2).
4-6.VІІ При земята страната се намираше в южната периферия на антициклон. Във височина полето също беше антициклонално. Времето беше предимно слънчево.
7-14.VІІ От антициклонално полето се преобразува в циклонално. Атмосферата се лабилизира. В следобедните часове се образуваше купеста и купесто-дъждовна облачност и имаше краткорайни валежи, придружени от гръмотевици.
15-17.VІІ През страната премина основен и вторичен студен атмосферен фронт, свързан с циклон над южните райони от Европейска Русия. В много райони паднаха краткотрайни валежи и гръмотевични бури.
18-24.VІІ Полето при земята беше антициклонално, а във височина - по-често циклонално. Времето беше предимно слънчево, с купеста облачност след обяд над планините.
25-31.VІІ Налягането се понижи и през първите три дни в Западна България, а на 28.VІІ и в останалите райони имаше краткотрайни валежи и гръмотевици. В София на 26.VІІ имаше за кратко време проливен валеж и градушка (26 l/m2). Към 30.VІІ от североизток проникна малко по-хладен въздух и температурите слабо се понижиха. Тогава на места в Западна и Централна, а на 31.VІІ в Източна България преваля и прегърмя.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през юли (между 21.1 и 24.7 °С) в равнините беше близка до нормата и по висока от нея. Най-висока и над нормата беше температурата в района на Лом (с около 1.6 °С). Най-високите температури през месеца (между 31.3 и 37.2 °С) бяха измерени съответно в София (28.VІІ) и Сандански (24.VІІ). По планинските върхове температурата беше около нормата и там максималните температури бяха между 12.8 и 13.1 °С съответно на вр.Мусала (23.VІІ) и вр.Ботев (29.VII). Най-ниските температури бяха между 9.6 °С в Чирпан (5.VІІ) и 15.8 °С в Бургас (7.VII), а по планинските върхове между -3.0 и 0.1°С съответно на вр.Мусала (17.VII) и вр.Ботев (4.VII).
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юли 2006г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в 60% от територията на България беше около и под нормата. Над нормата бе тя в Югоизточна България - в Малко Търново 882% и Бургас 363%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата - на Черни връх 111%, на вр.Ботев 103%, а на вр.Мусала малко над нормата - 121%.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 2 и 9, в планините до 11. Дните с валеж над 10mm са между 1 и 3. Максимален денонощен валеж беше регистриран във Варна (49mm на 25.VII) и в Благоевград (40mm на 28.VII). Екстремни количества валеж бяха измерени в Малко Търново (300mm на 3.VІІ), Обзор (170mm на 2.VІІ) и др.
Валеж
Валеж през юли 2006г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През по-голямата част на месеца времето беше спокойно.
По Черноморието на 24.VII имаше силни ветрове от север и северозапад от 14 до 20m/s. В Пловдив и Пазарджик имаше западен вятър над 20m/s (13, 14 и 15.VII).
Почти през целия месец по планинските върхове времето беше тихо, с изключение на периода 10-14.VII. На вр.Ботев на 14.VII вятърът беше северозападен със скорост 30m/s. На вр.Мургаш вятърът на 13 и 14.VII беше силeн, северен със скорост над 28m/s. На вр.Мусала през същия период имаше силни югозападни ветрове, като на 13 и 14.VII скоростта им достигаше 18m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебае между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 12.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 3.4 и 4.6 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше под нормата. Броят на ясните дни е между 1 (за София, което е под нормата) и 12 (за Видин, което е над нормата) за равнините, което е над нормата за по-голямата част от страната. Броят на мрачните дни бе между 1 и 5, което за равнинните места е под нормата. За вр.Ботев и вр.Мусала средната облачност беше 7.3 и 6.4 десети, с по 2 и 4 ясни дни на вр.Ботев и на вр.Мусала, а мрачните дни са 17 и 9.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури бяха наблюдавани с абсолютно голяма честота в 23 денонощия от месеца. Само в 5 от тях гръмотевичната дейност е продължение от процесите от предходното денонощие и имат локален характер. В 15 денонощия (1-2, 8-10, 12-15 и 26-31.VІІ) развитието им беше над повече от 6 области в страната.
Имаше съобщения за поражения от паднали мълнии върху електрическа подстанция в Сандански и останали без ток в Струмяни и Кресна.
Градушки бяха регистрирани от станциите на опорната метеорологична мрежа в 10 дни от месеца - най-често във Врачанска, Монтанска, Великотърновска, Шуменска и Ямболска административни области. В два от дните градушки са паднали в районите на над 4 области на 1-2, 28 и 30.VІІ.
ОПАСНИ И ОСОБЕНО ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ
Обилните и проливни валежи (измерени на 2.VІІ в Бургас 86mm, в Обзор 170mm, на 3.VІІ в Малко Търново 301mm, в Токачка 118mm, в Средец 91mm и др.), на места със силен до бурен вятър по студения фронт на 1-2.VІІ, нанесоха най-значителни щети по Черноморското крайбрежие. Бедствено положение бе обявено в Бургаска област - в Поморие, Влас, Несебър, Слънчев бряг, Созопол, Приморско и Китен. Имаше наводнени къмпинги, отнесени чадъри и палатки, разрушени мостове (край Иракли и с.Емона, Китен). Най-много са пострадали хотели и заведения. Пороят е отнесъл автомобили и каравани и е нанесъл сериозни щети на концесионерите. Органите на "Гражданска защита" и местните власти са отводнявали хотели и къщи. Активирани се свлачища. Проливни валежи от 10-11.VІІ наводниха ваканционно селище Лозенец (община Царево) с щети за 200-250 хил. лв. На 28.VІІ (около 14 ч.) имаше съобщения за шквал с градушка, нанесъл щети в Провадия - изпочупени дървета, които са затрупали улици, автомобили и къщи.
Високите температури и сухото време в периода 25-28.VІІ бяха благоприятен фон за доста полски и над 7 горски пожара на територията на Генерал Тошево, Симитли, Стара Загора (от мълния), Рилски манастир и Балчик. По данни на Националното управление по горите огънят е унищожил 205 da гори и горска растителност.
Интензивните дъждове от 30.VІІ (Южен парк, София 42mm; Венец, Шуменско 36mm) причиниха локални наводнения предимно в западната половина от страната - наводнения в София, по пътищата, активираха се свлачища.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 20.4 22.9 22.8 21.9 23.0 22.2 23.9 21.5 21.1 22.5 22.9 23.1 22.9 22.3 23.2 22.3 24.7 21.0 4.7 7.2 | 0.6 0.5 0.7 0.1 0.1 0.5 0.4 0.5 0.9 0.6 0.5 0.4 0.0 -0.4 0.3 0.3 0.4 0.1 0.1 0.1 | 31.3 34.2 33.0 32.2 34.0 34.2 34.2 31.3 33.0 32.2 31.6 33.2 33.5 33.6 34.5 33.5 37.2 33.3 12.8 13.1 | 28 24 29 29 29 26 27 28 27 15 15 27 27 27 28 29 24 24 23 29 | 10.0 11.2 13.0 11.6 11.4 10.0 11.6 11.7 10.0 15.0 15.8 14.6 11.1 9.6 11.5 11.2 13.3 9.8 -3.0 0.1 | 19 4 4 4 4 4 4 17 23 23 7 22 8 5 5 5 5 18 17 4 | 88 50 39 111 75 115 79 56 39 19 127 27 20 67 98 39 40 47 68 127 | 139 108 75 148 126 174 133 99 78 52 363 55 51 131 197 101 122 93 121 103 | 31 40 24 46 17 55 42 46 37 13 86 9 11 24 49 20 23 29 17 30 | 1 1 1 1 1 29 16 2 2 9 2 29 3 3 3 9 2 14 31 16 | 7 4 4 6 6 6 6 4 1 3 4 4 4 5 5 4 6 4 12 12 | 3 1 1 3 5 4 3 1 1 1 2 0 1 2 3 1 1 1 2 5 | 1 1 2 0 1 1 1 2 1 1 3 2 9 1 0 2 0 3 3 10 | 11 5 7 9 7 3 5 4 0 5 6 3 5 8 7 9 16 9 8 3 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
Щети от опасни и особено опасни явления през месец ЮЛИ - СНИМКИ
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Падналите интензивни валежи през първото десетдневие на юли надхвърлиха на много места в Северна и Южна България нормата за месеца (Ново село 49 l/m2, Видин 43 l/m2, Враца 81 l/m2, Пловдив 64 l/m2, Пазарджик 57 l/m2, Сандански 64 l/m2). Вследствие на това настъпи значително увеличение на почвените влагозапаси. На места в Югоизточна България количеството на валежите надхвърли 100 l/m2 (Бургас 122 l/m2) r там земеделските площи бяха наводнени и преовлажнени.
На 7.VII почвените влагозапаси при пролетните култури в 100-сантиметровия почвен слой бяха между 53 и 96% от ППВ, а в районите с наднормени валежи достигнаха нива, близки до ППВ. Такова състояние на водните запаси в началото на юли е рядкост. Преовлажненото състояние на обработваемия почвен слой в по-голямата част на страната не позволяваше провеждането на почвени обработки и затрудняваше нормалния ход на сезонните мероприятия на полето.
През второто десетдневие на юли валежите намаляха, но запасите на влага в повърхностния почвен останаха добри. На 17.VІІ съдържанието на влага при пролетните култури в 100-сантиметровия почвен слой беше най-ниско в крайните западни и източни крайдунавски райони и около агростанциите Любимец, Хасково, Свиленград и Сливен - между 51 и 61% от ППВ, а най-високо отново бе влагосъдържанието в почвата в районите на Пловдив, Пазарджик и Плевен между 84 и 97% от ППВ.
През третото десетдневие на месеца сухото, на места горещо, време и отсъствието на валежи в определени части на страната предизвикаха промени в състоянието на повърхностния почвен слой. Наднормените топлинни условия (температура на въздуха 31-35 °С и относителна влажност 35-40%) и безвалежното време повече от десет дни предизвикаха задълбочаване на засушаването в района на агростанциите Търговище, Исперих, Разград и Силистра. В агростанция Карнобат на 27.VІІ бяха измерени максимална температура на въздуха 33.4 °С , а на повърхността на почвата 34.8 °С. Температурата на почвата на дълбочини 5 и 20cm бяха съответно 30.2 °С и 25 °С при относителна влажност на въздуха 37%. Вследствие на наднормените топлинни условия, високата евапотранспирация и активното потребление на намиращите се в репродуктивен период пролетни култури намаля чувствително продуктивната влага в почвата и на 27.VІІ запасите на влага в 100-сантиметровия почвен слой при пролетните култури в по-голямата част от страната бяха под 75% от ППВ, като с най-ниски стойности 51-61% от ППВ бяха влагозапасите в районите на агростанциите Капитановци, Силистра, Сливен, Кюстендил и Свиленград (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първото десетдневие на юли влажното и хладно за сезона време определяше по-умерени темпове на развитие на земеделските култури. Падналите интензивни валежи в началото на месеца подобриха условията за развитие на пролетните култури, особено на тези, отглеждани при неполивни условия. На места в Югоизточна България, където количеството на валежите надхвърли 100 l/m2 (Бургас 122 l/m2) бяха нанесени и сериозни щети на земеделските култури.
До края на първото десетдневие на юли пшеницата в полетата с по-голяма надморска височина встъпи във фаза восъчна зрелост. При слънчогледа протичаше масово фаза цъфтеж (вж. прил. карта).
При царевицата в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха различни фази - листообразуване при късните хибриди, а при по-ранните - изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване.
През по-голямата част от второто десетдневие топлинните условия бяха около и малко под нормата за сезона. В края на второто и началото на третото десетдневие на юли ранните хибриди царевица на единични места в Дунавската равнина и в Тракийската низина (Садово, Асеновград, Пловдив) встъпиха в начало на фаза млечна зрелост. При слънчогледа протичаше процес на формиране и наливане на семената. В отделни райони (Ново село, Садово, Елхово, Пловдив) бе наблюдавано начало на узряване.
През третото десетдневие на юли бе наблюдавана коренна промяна в агрометеорологичните условия. Сухото и топло, а на места и горещо, време поддържаше ускорени темповете на развитие при земеделските култури и бе предпоставка за скъсяване на междуфазните периоди при царевицата и слънчогледа. В края месеца при царевицата протичаха фазите (при средноранните и по-късни хибриди) цъфтеж, оплождане, формиране и наливане на зърното, а при ранните - млечна зрелост и преход от млечна към восъчна зрелост. На единични места (Павликени, Пловдив) бе наблюдавана начало на фаза восъчна зрелост. Горещото и сухо време в края на юли, с максимални температури достигнали на места до 36-37 °С, имаше неблагоприятно влияние върху повечето от земеделските култури.
Ниската атмосферна влажност в съчетание с екстремно високите температури въздействаха негативно върху цъфтежа и оплождането при по-късните царевични хибриди. В отделни райони на Североизточна България тези неблагоприятни фактори бяха причина при царевицата за усукване върховете на листата, а на места (агростанция Главиница) и за пожълтяване и изсъхване на листата от долните етажи. При някои от късните зеленчуковите култури това неблагоприятно съчетание бе предпоставка за окапване на цветовете и завръзите им.
В края на юли узряването на полския фасул доби масов характер. През третото десетдневие на месеца при памука бе наблюдавано масово фаза цъфтеж. Падналите валежи през последните 2-3 дни от месеца, макар и късно, подобриха условията за развитието на късните хибриди царевица, за наедряване на клубените на картофите и кореноплодите на захарното цвекло за североизточните райони на страната.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от първото десетдневие на юли честите, а на места и проливни, валежи ограничаваха провеждането на сезонните полски работи. През втората половина на месеца бе прибрана по-голямата част от зърнената реколта, над 80%. В голяма част от агростанците в Североизточна България добивите от пшеницата бяха над 450 kg/da, значително над средните за страната (352 kg).
През третото десетдневие на юли високата евапотранспирация вследствие наднормените топлинни условия и високото водопотребление на намиращите се в репродуктивен период пролетните култури налагаше като приоритетно мероприятие поливането със завишени поливни норми.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК в 7% от всички срокове на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 8.VII през нощта и е над 2 пъти над еднократна ПДК, а средноденонощната ПДК е превишена в 10 от дните на месеца. Максимумът е измерен на 8.VII и е 1.6 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК през 6 от дните на наблюдение. Максимумът е регистриран на 11.VII и е 1.8 пъти над ПДК.
В Пловдив средноденонощната ПДК за прах е надхвърлена до около 1.2 пъти през 3 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена 25.VII.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 83% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Чирпан (рН=3.9), а най-алкална - в Елхово (рН=8.0).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През юли 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 2.7 до 4.1 mBq/m3 и са близки до измерените през юни. По-забележима динамика в среднодневните активности е регистрирана през втората половина на месеца в част от станциите, но в границите на типичните за сезона стойности. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 3.4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юли речният отток, общо за страната, намаля с 30% в сравнение с оттока през юни. Краткотрайно повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в централната част на Северна България (реките между Искър и Янтра вкл.), в Черноморския и в Източно-Беломорския водосборни басейни (без р.Тунджа) беше наблюдавано през първата седмица на месеца, без това да промени общата тенденция към намаляване на речния отток.
През юли общият обем на речния отток намаля: в Дунавския водосбор с 34%, в Беломорския басейн с 27%, в Черноморския басейн с 31% в сравнение с оттока през юни, но остана над нормата за юли - в Дунавския водосбор с 26%, в Черноморския басейн с 57% и в Беломорския басейн с 81%.
В Дунавския водосбор през периода 1-4.VІІ нивата на реките Искър при Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение и в поречие Янтра се повишиха с 12 до 80cm, а на Осъм при Изгрев със 194cm. Това повишение беше краткотрайно, последвано от бавно спадане на нивата до края на месеца, вследствие на което средномесечният отток на реките Огоста, Искър, Вит и Осъм по целите течения, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям от нормата за юли. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките в Дунавския водосбор през юли е по-малък от нормата за месеца.
В Черноморския басейн през периода 1-3.VІІ нивата на реките Камчия при Гроздьово и Средецка при Проход се повишиха с 85-95cm, а на Факийска при Зидарово с 204cm. През останалата част от юли нивата на тези реки спадаха, а в отделни периоди бяха без промяна. През целия месец с почти постоянен отток протичаха реките Луда Камчия при Бероново и Голяма Камчия при Преслав. Средномесечният отток на реките от Черноморския водосборен басейн остана по-голям от нормата за месеца.
В Беломорския басейн през юли оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с подчертана тенденция към намаляване. През периода 1-5.VІІ беше наблюдавано повишаване на речните нива във водосборите на р.Марица и р.Арда с 15 до 154cm. Това повишение беше краткотрайно и не промени общата тенденция към намаляване на оттока. В сравнение с юни значително намаля оттокът на р.Марица след Пловдив, на някои от родопските притоци на реката (Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал), на Сазлийка при Гълъбово, на Арда при Рудозем и на реките Струма и Места. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-голям от нормата за месеца. С отток по-малък от нормата за юли са Марица в участъка Радуил-гара Белово, Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Сазлийка при Гълъбово и Струма при Бобошево.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 935 млн.m3, с 54% над нормата за юли и с 30% по-малък от оттока през юни.
През юли нивото на р.Дунав в българския участък силно се понижи. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 235 до 305cm по ниско в сравнение с юни и е с 13 до 45cm под нормата за юли.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Състояние на реките за месец юли 2006 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юли 2006 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 24 наблюдателни пункта или 69% от случаите. Най-съществено беше спадането в басейна на Северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в Нишавски, Искрецки и Ловешко-Търновски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 34 до 58%) от стойностите през юни. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, беше установено при 11 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в Бистрец-Мътнишки, Етрополски и Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 189 до 255% спрямо юни.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много добре изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 2 до 89cm спрямо юни беше регистрирано при 57 наблюдателни пункта или около 83% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Камчия, в Софийска, Кюстендилска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийска низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на притоците на р.Дунав (изключение е р.Скът), в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 3 до 160cm спрямо юни бе установено при 12 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на изолирани места в терасите на реките Дунав и Марица, в Дупнишка котловина и Горнотракийската низина (последното най-вероятно е предизвикано от напояване).
Предимно се понижиха (с 6cm и 5cm) спрямо юни нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на юни от -2 до 114cm и с подчертана тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много добре изразена тенденция на спадане. Преобладаваща тенденция на спадане и изменение на нивата от -298 до -9cm имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение с понижение на нивата от -80 до -4cm имаха подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 46cm. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в обсега на Средногорската водонапорна система съответно с 12 и 1cm.
Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 1.20 l/s и в обсега на Джермански грабен с 0.010 l/s.
В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена по-добре изразена тенденция на покачване при 71 наблюдателни пункта или около 65% от случаите. Повишението на водните нива със 7 до 254cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица, в Софийската котловина, в хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, в Софийска котловина, в хотрив-баремската водоносна система и сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми 0.53 до 1972 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала и част от Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е над 150% (от 154 до 225%) от нормите за юли. Понижението на водните нива (с 10 до 152cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит, Осъм и Места, както и на места в Кюстендилска котловина, Горнотракийската низина и малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 1.50 до 224 l/s, беше най-голямо в Нишавски карстов басейн, в басейните на Преславска антиклинала, Голо бърдо и Башдерменска синклинила (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е от 52 до 59% от нормите за юли.
Състояние на подземните води през юли 2006 г.
Състояние на подземните води през юли 2006 г. (многогодишни тенденции)
ПОДГОТВИЛИ МАТЕРИАЛИТЕ ЗА БРОЯ
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.8. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова
Част VІ. ст.н.с. д-р П. Симеонов