УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.VІ В приземния слой в размито барично поле се формираха циклонални вихри, които преминаха през страната със свързаните с тях студени фронтове.
Във височина въздушният поток беше от югозапад в челната част на обширна циклонална област с център над северните райони на континента. Над Италия имаше втори център, който се премести на североизток и в тила му потокът се смени със северозападен.
5-8.VІ При земята отначало налягането временно се повиши, на 7.VІ премина плитък циклон и след него се установи поток от североизток. Във височина през страната преминаваше южната периферия на циклоналната област, която се премести на север. В северозападната част на Балканския полуостров се формира плитък циклон, който се придвижи на югоизток. От северозапад започна повишение на налягането.
9-13.VІ През периода Западна Европа беше заета от област на високо налягане. Центърът й се преместваше от Дания на север към Северно море и южната част на Скандинавския полуостров и оттам на юг към централната част на континента. Над Балканския полуостров налягането беше относително ниско, въздушният поток - от североизток. И във височина над Западна Европа баричното поле беше антициклонално. На 10.VІ между Будапеща и Белград поток от хладен въздух формира циклонален център, който се премести на юг към Италия, а след това - бързо на изток през нашата страна към Мала Азия.
14-15.VІ Циклонът от Мала Азия се придвижи на север и се задържа над Украйна, където във височина беше свързан с циклон. В тила на този циклон през страната премина бърз студен фронт.
През повечето дни от първата половина на месеца над страната се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност, имаше краткотрайни валежи с гръмотевични бури, по-чести и на повече места в западната половина от страната. Паднаха и градушки - в Търговище, Кърджали, Гоце Делчев, Софийско, които нанесоха значителни щети.
Относително стабилизиране на атмосферата имаше на 3, 5-6 и 9-11.VІ. Времето беше хладно и на 6.VІ в София беше измерена абсолютна минимална температура -4.5 °С.
16-20.VІ В приземния слой баричното поле беше безградиентно, отначало относително високо, към края на периода - относително ниско. Във височина до Балканския полуостров достигна челната периферия на антициклонална област с център над Италия. В поток от северозапад и запад температурата чувствително се повиши. Бързо се повишиха и температурите при земята и дори надвишиха средните за периода. Пак се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност, но превалявания с гръмотевици имаше на отделни места.
22.VІ Баричното поле беше размито антициклонално. Атмосферата се стабилизира и времето беше слънчево.
21-24.VІ В приземния слой налягането продължи да се понижава. На 24.VІ привечер и през нощта премина размит студен фронт. Във височина антициклонът над Средиземноморието отслабна, а на север се разшири циклонална област над Мала Азия и в тила й проникна хладен въздух. На отделни места имаше интензивни валежи с гръмотевици. В София на 23.VІ падна и градушка, а на 24.VІ в района на НИМХ за около един час паднаха 50 l/m2.
25-30.VІ В приземния слой атмосферното налягане беше относително високо с тенденция към бавно понижение. Във височина през страната преминаваше челната част на антициклон с център над Северна Африка и температурата отново се повиши. Преобладаваше слънчево време с развитие на купеста облачност в следобедните часове. На отделни места имаше сухи гръмотевици, а на изолирани - краткотрайни валежи. Беше горещо, с максимални температури между 32 и 37 °С. Температурата на морската вода по крайбрежието се повиши до 27-28 °С.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В началото на юни средноденонощните температури бяха предимно между 15 и 20 °С - около и по-ниски за сезона. На 2 и 3.VІ температурите в Източна България се повишиха и се нормализираха, а в някои райони там бяха и малко по-високи от нормалните. Последва захлаждане и от 4 до 15.VІ средноденонощните температури бяха между 14 и 19 °С - с 2-3 °С по-ниски от нормалните. На 16.VІ температурите се повишиха и до края на месеца средноденонощните бяха по-високи от нормалните. Най-топло беше през последните дни на юни, когато средноденонощните температури бяха между 24 и 29 °С - с 4-6 °С по-високи от нормалните.
Средните месечни температури за юни (между 19 и 22 °С, в планинските райони между 6 и 11 °С, на вр.Ботев 5.6 °С, на вр.Мусала 2.5 °С) в повечето райони са близки до нормалните.
Най-високите температури през юни (предимно между 32 и 37 °С, в планините между 18 и 23 С, на вр.Ботев 13.8 °С, на вр.Мусала 12.6 °С) бяха измерени през последните дни на юни, а най-ниските (между 5 и 10 °С, по Черноморието - около 12 °С, в планинските райони - между 1 и 6 °С, на вр.Ботев -2.6 °С, на вр.Мусала -5.7 °С) - около 6 и на 11.VІ.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2006г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Преваляванията през първата половина на юни бяха чести. Превалявания имаше и около 20 и 24.VІ.
Броят на дните с валеж 1 mm е предимно между 6 и 11, в София - 13, в планините - до 15. В повечето от станциите денонощният валеж 1-2, а на отделни места в Западна България и планините - до 5 пъти е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 12 и 25 mm, в София и на вр.Ботев - 50 mm, в Чирпан - 35 mm, в Монтана - 32 mm и беше измерен предимно около 2, 20 или 25.VІ.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 40 и 90 mm, в отделни райони, главно в Западна България - до 150 mm, в Панагюрище 178 mm, в Тетевен - 147 mm, в Драгоман - 145 mm, в София - 144 mm. В повечето райони валежите са близки до нормалните. Относително повече валежи паднаха в крайните северозападни райони и на места в Тракийската низина. Най-малко валежи са паднали в крайните североизточни райони - около 25 mm (около 35% от нормата).
Валеж
Валеж през юни 2006г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше в различни райони около 5, 9, 16, 19, 23.VІ и в края на месеца. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е между 1 и 6, в Плевен - 8, в Кърджали - 6, в Добрич и Пловдив - 5, а в планините - до 12. На много места в крайните западни райони силен вятър не е духал.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 4 и 6 десети от небосвода, в планините - от 7 до 8 десети, в Добрич - 3.7) е близка до нормата. Броят на ясните дни (между 0 и 7) е около и по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 1 и 8, в планините - до 20) - е около и повече от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури бяха наблюдавани с абсолютно голяма честота през всичките 30 денонощия от месеца. Само за 5 от тях гръмотевичната дейност бе продължение от процесите от предходното денонощие и имаха локален характер. В 22 денонощия (2, 4, 7-16, 18-21, 23-25 и 28-30.VІ) развитието им беше над повече от 6 области в страната, като за 15, 20 и 23.VІ имаше съобщения за жертви и поражения от паднали мълнии.
Градушки бяха регистрирани от станциите на опорната метеорологична мрежа в 19 дни от месеца - най-често в Монтанска, Ловешка, Сливенска, Кърджалийска, Смолянска и Софийска области. В шест от дните 2, 11, 14, 19, 20, 23.VІ градушки са паднали в над 4 области. Най-много засегнати от град области е имало на 19.VІ - 9 на брой.
ОПАСНИ И ОСОБЕНО ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ
На 2.VІ по фронталната облачна система проливни валежи (Драгоман 50 mm) и градушки (в Благоевград с големина до орех) предизвикаха щети в села от три области - Софийска, Кюстендилска и Пернишка. Пороен дъжд, придружен със силен вятър, е изкоренил дървета в с.Бобешино (община Кюстендил) при разразилата се гръмотевична буря сутринта. Имаше съобщения за смерч около 8.15 часа, който е изтръгнал от корен стотици дървета между граничните села Долно село и местността Жеравино.
На 14.VІ медиите съобщиха за по-значителни щети от градушки върху земеделски култури с големина на лешник в села от област Плевен (с обвинения към регионалната Дирекция за борба с градушките към ИАБГ-МЗГ за неудачни въздействия). На 15.VІ градушки унищожиха много насаждения в села от община Кирково (област Кърджали), а проливни дъждове причиниха локални наводнения във Варна със щети по улиците. Имаше съобщение за мълния, поразила стадо от 70 кози в севлиевското с.Сенник.
На 20.VІ пороен дъжд с градушка с големина на лешник и поривист вятър нанесоха щети в Пловдив. Имаше съобщение за убита жена между Дулово и с. Раздел от мълния. От придошлите води на р.Ежовица имаше удавени животни и щети в Софийско (с.Драгоил, Драгоман и Калотина).
На 23.VІ в София пороен дъжд (с интензивност 30-40 mm/h и с градушка до орех) причини наводнения по улиците и смущения в градския транспорт, беше отнесен покрив на магазин "Била" в кв."Х. Димитър", имаше паднали дървета. Един мъж е бил поразен от мълния и откаран с изгаряния в "Пирогов".
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 17.9 20.6 20.2 19.7 20.9 20.6 21.2 19.7 19.9 20.6 21.0 21.2 20.1 20.3 21.3 19.5 22.0 18.6 2.5 5.6 | 0.1 0.0 0.2 0.2 0.0 0.8 -0.4 0.5 0.6 0.9 0.8 0.8 -0.3 -0.1 0.4 -0.2 0.0 -0.3 0.3 0.5 | 32.3 35.6 33.6 33.2 34.5 34.6 36.2 32.2 33.5 31.5 33.5 33.6 35.6 34.6 35.6 35.2 37.0 34.8 12.6 13.8 | 30 28 28 30 28 27 27 29 29 29 18 29 30 30 30 30 28 30 27 30 | 4.5 6.2 9.5 7.6 10.0 7.8 10.8 7.0 6.0 12.0 12.2 11.5 6.3 5.0 6.0 6.5 8.9 5.2 -5.7 -2.6 | 6 7 6 6 7 6 6 15 11 11 6 11 6 6 6 6 1 6 6 6 | 144 69 120 125 48 57 50 61 45 51 21 40 77 68 50 45 39 106 74 123 | 192 108 150 120 62 69 70 84 71 111 43 63 131 108 93 76 100 180 91 85 | 50 20 32 24 10 12 22 26 21 22 6 13 21 35 12 14 12 24 13 50 | 25 9 2 9 15 23 8 13 20 16 14 13 8 29 21 2 2 25 2 29 | 13 8 11 10 10 10 7 8 8 5 6 8 10 12 10 7 7 11 13 14 | 5 3 4 5 0 2 1 2 1 2 0 1 2 1 2 1 2 4 2 4 | 0 1 0 1 8 2 4 1 5 2 2 2 6 1 5 0 0 0 3 11 | 15 8 11 15 16 8 13 4 6 10 9 9 15 20 11 10 18 12 10 5 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
Щети от опасни и особено опасни явления през месец ЮНИ - СНИМКИ
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Падналите валежи през юни бяха неравномерно разпределени на територията на страната, което определяше значителните различия в нивата на почвените влагозапаси през месеца. Поройните валежи през първото десетдневие на юни, надхвърлили на места в Западна България два пъти месечната норма (Ново село 55 l/m2, Видин 58 l/m2, Монтана 69 l/m2, Враца 69 l/m2), предизвикаха преовлажняване на горните почвени слоеве.
Коренно противоположно бе положението в Североизточна и на места в Южна България, където количеството на падналите валежи бе значително под месечната норма, а в отделни райони под 10 l/m2 (Силистра 0.3 l/m2, Шабла 4 l/m2, Добрич 5.4 l/m2, Елхово 8 l/m2). На 7.VI почвените влагозапаси при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой бяха между 51 и 98 % от ППВ, а в районите с наднормени валежи достигнаха нива, близки до ППВ. През второто десетдневие на юни в източните и на места в южните райони на страната в резултат на падналите там валежи се увеличи съдържанието на продуктивна влага в горните почвени слоеве. Горещото време през повечето дни от второто десетдневие съдействаше за бързото изчерпване на водните запаси и от по-дълбоките почвени слоеве в районите с оскъдни валежи. Валежите от град през периода 7-19.VI допълнително усложниха ситуацията особено в района на Кърджали, Кирково и Банско, където бяха нанесени щети на селскостопанските култури и бяха унищожени десетки декари тютюн и зеленчукови култури.
На 17.VІ съдържанието на влага при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой беше най-ниско в крайните западни и източни крайдунавски райони и около агростанциите Разград, Търговище, Карнобат, Хасково, Свиленград и Долен чифлик - между 67 и 77 % от ППВ, а най-високо отново бе влагосъдържанието в почвата в Западна България и в районите на Пловдив, Плевен и Троян - между 89 и 99 % от ППВ.
През третото десетдневие на месеца валежна сума, надхвърляща 15 l/m2, бе отбелязана само на ограничен брой места в западните части на страната (Кюстендил 24.5 l/m2, Драгоман 23.4 l/m2, София 54.3 l/m2, Чирпан 44.6 l/m2). На 27.VІ почвените влагозапаси в 100-сантиметровия почвен слой при пролетните култури в по-голямата част от страната бяха над 80 % от ППВ, като най-ниски (56-66 % от ППВ) бяха влагозапасите в районите на агростанциите Капитановци, Силистра, Разград, Сливен, Карнобат и Свиленград (вж. прил. карта).
Почти през целия месец в по-голямата част от страната бе възможно провеждането на сезонните почвообработки.
Водни запаси при пролетните култури към 27.06.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през първата половина на юни протече при неустойчиво и хладно за сезона време.
В Западна България, в резултат на падналите значителни валежи през първото и началото на второто десетдневие на юни, наливането на зърното и фаза млечна зрелост при зимните житни култури се осъществяваше при условия, близки до оптималните.
Коренно различно бе положението в Североизточна и на места в Южна България. В тези райони по-оскъдните влагозапаси бяха без особено значение за посевите с ечемик, които приключваха развитието си, но за пшеницата в начало на фаза млечна зрелост недостигът на влага на места ограничаваше нормалното изхранване на зърното. Дефицитът на влага в Североизточна България през първото десетдневие на юни забави поникването и началните етапи от вегетацията на къснозасетите топлолюбиви пролетни култури.
В края на първото и началото на второто десетдневие на юни при значителна част от пшеницата в полските райони на страната бе наблюдавана масово фаза млечна зрелост, а при ечемика - восъчна и пълна зрелост. При царевицата се осъществяваше листообразуване, а при слънчогледа - формиране на съцветие (вж. прил. карта). При фасула протичаше бутонизация и фаза цъфтеж.
През второто десетдневие на юни в източните и на места в южните райони на страната, в резултат на падналите валежи, условията за вегетация на полските култури, незасегнати от падналите градушки (в района на Кърджали градушки унищожиха на няколко пъти значителни площи с тютюн и зеленчуци), претърпяха положителна промяна.
Наднормените топлинни условия през третото десетдневие на юни ускориха развитието на пролетните култури и узряването на пшеницата (вж. прил. карта). В по-голямата част от полските райони на страната при пшеницата масово бе наблюдавана восъчна зрелост, а в полетата с по-голяма надморска височина - преход от млечна към восъчна зрелост.
През третото десетдневие на юни част от пролетните култури достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса. В средата на десетдневието на отделни места в Тракийската низина ранните хибриди царевица встъпиха във фаза "изметляване", а при средноранните и по-късните хибриди протичаше листообразуване. При слънчогледа на много места в Южна България и в Дунавската равнина се наблюдаваше фаза цъфтеж. При памука протичаше фаза бутонизация. През третото десетдневие на юни приключи цъфтежът при лозата.
През последните дни от месеца горещото за сезона време затормозяваше развитието на земеделските култури. Високите температури, надхвърлили на много места в страната 35-37 °С (Видин, Лом, Свищов, Русе, Благоевград, Сандански, Пловдив), нарушаваха нормалния ход на асимилационните процеси при полските култури. Температурите от този порядък в съчетание с ниската атмосферна влажност имаха неблагоприятно въздействие върху цъфтежа и оплождането при зеленчуковите култури, ранните хибриди царевица и слънчогледа.
Слънчоглед - образуване на съцветие - 2006г.
Пшеница - восъчна зрелост - 2006г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от юни (през сухите периоди) се провеждаха сезонните полски мероприятия окопаване, борба с болестите, неприятелите и плевелната растителност, поливане на пролетните култури, прибиране на узрялата плодова и зеленчукова реколта. През втората половина от месеца започна жътвата на ечемика в полските райони. На много места получените добиви от ечемик са добри и са над средните за страната.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК в 10 % от всички срокове на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 14.VI през нощта и е около 2 пъти над еднократната ПДК, а средноденонощната ПДК е превишена до 1.6 пъти (на 3.VI) в 7 от дните на месеца.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 2.1 пъти) само през 6 от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 5.VI.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.7 пъти през 86 % от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 7, 21, 22 и 29.VI.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните месечни стойности на рН за пунктовете са в киселинната област на скалата в 81 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Чирпан (рН=4.2), а най-алкална - в Елхово (рН=7.9).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През юни 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерена на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.9 до 4.5 mBq/m3 и са близки и по-ниски до измерените през май. В отделни дни през юни са измерени по-високи максимални стойности в сравнение с предходния месец в Пловдив, Варна, Плевен и Бургас, но в границите на типичните за сезона и отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 2.2 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юни речният отток, общо за страната, намаля с 35 % в сравнение с оттока през май. Краткотрайно повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в централната част на Северна България (реките между Огоста и Янтра вкл.) и в Източно-Беломорския водосборен басейн беше наблюдавано около средата и през последната седмица на месеца, без това да промени общата тенденция към намаляване на речния отток.
През юни общият обем на речния отток намаля в Дунавския водосбор с 36 %, в Беломорския басейн с 32 %, а в Черноморския басейн е почти без промяна в сравнение с оттока през май, но остана над нормата за юни - в Дунавския водосбор с 19 %, в Черноморския басейн с 31 % и в Беломорския басейн с 23 %.
В Дунавския водосбор през периодите 10-15 и 25-30.VІ нивата на реките Огоста по цялото течение, Искър в участъка Нови Искър-Кунино, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч и в поречието на Янтра се повишиха с 20 до 90 cm, а на реките Искър при Ореховица и Осъм при Изгрев - със 100 до 200 cm. Това повишение беше краткотрайно, но при повечето реки последвано от бавно оттичане и повторно повишаване на нивата към края на месеца, вследствие на което средномесечният отток на реките Огоста, Искър, Вит при Тетевен, Осъм, Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям от нормата за юни. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките в Дунавския водосбор през юни е по-малък от нормата за месеца.
В Черноморския басейн през юни нивата на реките бавно спадаха, а в отделни периоди от месеца бяха без промяна. През целия месец с почти постоянен отток протичаха реките Средецка при Проход и Голяма Камчия при Преслав. Средномесечният отток на реките Провадийска при гара Синдел и Камчия при Гроздьово остана по-голям, а при останалите пунктове за наблюдение бе по-малък от нормата за месеца.
В Беломорския басейн през юни оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с подчертана тенденция към намаляване. През периода 10-17.VІ беше наблюдавано повишаване на речните нива във водосборите на Марица и Арда с 10 до 50 cm. Това повишение беше краткотрайно и не промени общата тенденция към намаляване на оттока. В сравнение с май значително намаля оттокът на р.Марица след Пловдив, на някои от родопските притоци на реката (Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал), на Сазлийка при Гълъбово, на Върбица при сп.Джебел, на Тунджа при Елхово и на реките Струма и Места. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-голям от нормата за месеца. С отток по-малък от нормата за юни са Марица в участъка Радуил-гара Белово, Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Сазлийка при Гълъбово и Струма при Бобошево.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1334 млн.m3, с 21 % над нормата за юни и с 33 % по-малък от оттока през май.
През юни нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 62 до 113 cm по-ниско в сравнение с май и е със 167 до 209 cm над нормата за юни.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Състояние на реките за месец юни 2006 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юни 2006 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 28 наблюдателни пункта или 76 % от случаите. Най-съществено беше спадането в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60 % (от 26 до 59 %) от стойностите през май. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, беше установено при 9 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейна Златна Панега, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 120 до 388 % спрямо стойностите през май.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много добре изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 2 до 126 cm спрямо май беше регистрирано при 54 наблюдателни пункта или в около 77 % от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Скът, Марица и Тунджа, в Кюстендилска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 4 до 40 cm спрямо май бе установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на Дунав и Струма, в Софийската котловина и Горнотракийската низина.
Предимно се понижиха (с 26 и 35 cm) спрямо стойностите за май нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности през май от 10 до 15 cm и с добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена тенденция на спадане. Изменения от -52 до 47 cm и преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -44 до 14 cm) имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен съответно с 10 и 11 cm.
Повиши се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 0.30 l/s и в обсега на Джермански грабен с 0.010 l/s.
В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена по-добре изразена тенденция на покачване при 67 наблюдателни пункта или около 60 % от случаите. Повишението на водните нива с 4 до 286 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия, Марица, в Софийска котловина, в Горнотракийска низина, в хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, в Софийска котловина, в хотрив-баремската водоносна система и сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 58.3 до 6548 l/s беше най-голямо в част от Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина и Тетевенска антиклинала, в Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е над 150 % (152-318 %) от нормите за юни. Понижението на водните нива (с 1 до 133 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Осъм, в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България и Горнотракийската низина. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.52 до 639 l/s, беше най-голямо в Етрополски и Разложки карстови басейни, както и в басейните на Преславска антиклинала и Башдерменска синклинила (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е от 18 до 58 % от нормите за юни.
Състояние на подземните води през юни 2006 г.
Състояние на подземните води през юни 2006 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова