БЮЛЕТИН за месец МАЙ 2006 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-6.V В периферията на обширен антициклон с център над северните и североизточните райони от континента времето беше сухо и хладно.

      7-9.V Атмосферното налягане се понижи и страната попадна в тилната част на циклон с център над Кримския полуостров, който на 9.V започна да се премества на север. Атмосферата се лабилизира и на места паднаха валежи, придружени от гръмотевици.

      10-11.V Над Италия се образува плитък циклон, който премина през България. Паднаха повсеместни валежи, в по-голямата част от страната между 5 и 15 l/m2, на отделни места в припланинските и планинските райони до 20-27 l/m2.

      12.V При земята атмосферното налягане се повиши, но във височина имаше долина. Атмосферата беше неустойчива и на места преваля и прегърмя.

      13.V В антициклонално барично поле времето беше слънчево.

      14-15.V Атмосферното налягане се понижи и атмосферата се лабилизира. На места, главно в Западна България, преваля и прегърмя.

      16.V В размито антициклонално барично поле времето беше слънчево.

      17-18.V От север-северозапад премина студен атмосферен фронт. На много места преваля дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите се понижиха с 5-7 °С.

      19-22.V България се намираше в южната и югоизточната периферия на циклонална област. Температурите се повишиха. Преобладаваше слънчево време. Само на отделни места имаше слаби валежи с гръмотевици.

      23-24.V В размито барично поле времето беше слънчево и горещо. Температурите в по-голямата част от страната достигнаха стойности над 30 °С, на отделни места до 35 °С.

      25.V От север-северозапад премина студен атмосферен фронт. Температурите се понижиха чувствително, но валежи имаше само на отделни места в южните и източните райони от страната.

      26-28.V В размито барично поле преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха и на 28.V отново на много места достигнаха 30-31 °С.

      29.V Под влияние на студен атмосферен фронт от север-северозапад имаше слаби краткотрайни валежи на отделни места в Северна България, а температурите се понижиха по-чувствително в северните и източни райони от страната.

      30.V Атмосферното налягане бързо и значително се понижи. Над Балканския полуостров се осъществи циклогенез. Температурите отново се повишиха и максималните им стойности бяха около 30 °С.

      31.V От северозапад премина студен атмосферен фронт. Вятърът се усили, температурите се понижиха чувствително. Слаби валежи, придружени от гръмотевици, имаше на отделни места в Южна България.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      Средната температура през май беше между 15.2 и 18.9 (C в равнините. На повечето места температурите бяха около и над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в района на Котел (1.7 (С). По Черноморието температурите бяха също над нормата. Най-високите температури през месеца (между 30.0 и 34.5 (С) бяха измерени на 21 и 24.V, съответно във Варна и Сандански. По планинските върхове температурата беше над нормата. По върховете максималните температури бяха между 12.4 и 13.0 (C съответно на вр.Ботев и вр.Мусала на 24 и 25.V. Най-ниските температури бяха между -0.5 (С в Чирпан на 4.V и 6.5 (С в Бургас на 6.V и по планинските върхове Мусала (-12.9 (С) и вр.Ботев (-7.1 (С) на 5 и 7.V.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през май 2006г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Сумата на валежите в по-голямата част от страната беше под нормата (2-75 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове също беше под нормата - на Черни връх 31 %, на вр.Рожен 66 %, на вр.Ботев 44 %, на вр.Мургаш 32 %, на вр. Мусала 65 %. Във Велико Търново на 11.V беше измерен максимален валеж 20 mm. Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 2 и 7, а в планините - до 12. Дни с валеж над 10 mm имаше от 1 до 2 както в равнините, така и по планинските върхове.
 


Валеж
Валеж през май 2006г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше през отделни дни на целия месец. Южни ветрове имаше в Кърджали със скорост 18 m/s. Силни северозападни ветрове имаше в края на третото десетдневие в Южна България (Пловдивско) със скорост до 20 m/s на 31.V. По планинските върхове ветровете бяха силни на 3-4, 6-11, 17-19 и 23-31.V. На вр.Ботев вятърът беше бурен, северозападен със скорост 40 m/s на 27.V. Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5 за равнините, а в планините достигна до 6.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      За равнините средната облачност през месеца беше между 4.1 и 6.3 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около нормата. Броят на ясните дни беше между 1 (за Враца и Русе, което е под нормата) и 10 (в Павликени - над нормата). Броят на мрачните дни беше между 2 (в Карнобат - около нормата) и 8 (в Русе - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.1 и 6.8 десети, без ясни дни на вр.Мусала, а на Черни връх с 2 ясни и 12 мрачни дни.
 





Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури бяха наблюдавани в 22 дни от месеца, като в 11 от тях развитието им беше над повече от 6 области в страната в периодите 7-10, 12-15, 17-18.V и на 20, 25 и 31.V. Градушки бяха регистрирани в станции от опорната метеорологична мрежа в 11 дни от месеца - най-често в Ловешка, Старозагорска, Ямболска, Смолянска и Софийска области. Имаше съобщения за щети от градобития в над 4 области около 9.V и на 20.V (Видинска, Плевенска, Силистренска, Добричка, Сливенска, Старозагорска, Ямболска и др.). На 17.V (в Северозападна България), на 20.V (на отделни места) и на 31.V процесите бяха съпроводени със силни и поривисти ветрове. Изпълнителна агенция "Борба с градушките" към МЗГ е открила активния сезон за въздействия над защитаваните територии в 8 административни области (Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Сливенска, Старозагорска, Пловдивска и Пазарджишка) от 17.V.2006 г.).

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 2006г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
15.5

17.2

16.9

16.6

17.8

16.9

18.6

16.0

15.7

16.2

16.8

17.1

16.4

16.7

17.7

16.8

18.9

15.7

-0.6

2.5
0.8

-1.2

0.2

0.2

0.2

0.3

0.4

0.1

1.1

0.8

0.9

0.5

-0.3

0.0

0.6

0.3

0.5

0.1

0.2

0.5
30.8

33.6

32.8

33.0

34.1

32.4

34.4

30.4

30.4

30.0

31.6

30.8

30.9

31.6

31.4

31.7

34.5

32.2

13.0

12.4
24

24

24

24

24

24

24

23

21

21

21

30

24

23

23

24

24

24

25

24
1.9

1.5

2.0

2.4

4.0

1.1

2.7

3.3

0.6

5.8

6.5

4.6

2.8

-0.5

0.0

3.4

6.3

1.6

-12.9

-7.1
5

4

5

4

4

4

4

1

4

6

6

5

4

4

4

5

6

9

5

7
18

25

27

32

35

54

22

18

22

23

17

18

32

20

12

36

25

41

66

58
25

40

33

32

53

66

33

25

47

58

41

28

52

32

18

59

53

64

65

44
7

8

7

13

9

20

11

7

9

10

9

8

16

4

6

14

9

16

10

12
11

29

18

18

13

11

11

9

9

11

13

11

11

18

11

11

11

3

8

18
4

5

6

3

6

5

6

4

7

6

4

4

5

6

2

5

5

6

12

11
0

0

0

1

0

2

1

0

0

1

0

0

1

0

0

2

0

2

1

2
0

1

2

1

3

1

1

3

2

1

1

2

5

1

0

0

0

0

3

6
6

6

6

12

2

3

4

2

4

5

4

4

5

6

4

5

9

6

6

6

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Състоянието на почвата през май се определяше от падналите оскъдни и неравномерно разпределени по територията на страната валежи. През първото десетдневие на месеца валежите в Тракийската низина, Югоизточна България и Подбалканските полета бяха под 10 l/m2, а съдържанието на продуктивна влага в 20-сантиметровия почвен слой при пшеницата бе незначително, като най-ниско - между 51 и 67 % от ППВ - бе нивото на почвените влагозапаси в районите на Суворово, Свиленград, Казанлък, Сливен и Новачене. Вследствие на това, на места в Южна България растежът и развитието на земеделските култури протичаше при увеличаващ се недостиг на влага. През по-голямата част на първото десетдневие на май състоянието на повърхностния почвен слой все още позволяваше извършването на сезонните почвообработки. През второто десетдневие не настъпиха големи промени в състоянието на почвените влагозапаси. Валежите отново бяха поднормени за месеца, като на повечето места не достигнаха до 5 l/m2 (Ново село 2.6 l/m2; Лом 1.1 l/m2; Силистра 3.6 l/m2; Добрич 4.3 l/m2). Валежите на 10.V в района на Силистра и Дулово бяха от град с големина от грахово до бобено зърно и нанесоха щети на част от земеделските култури. На 17.V общият воден запас в еднометровия почвен слой при пролетните култури бе между 69 и 99 % от ППВ, като най-ниско, под 70 % от ППВ, бе нивото на почвените влагозапаси в районите около Капитановци, Новачене и Свиленград. През периода 21-31.V времето се задържа относително сухо, а падналите валежи в цялата страна отново бяха доста под нормата за месеца. Това позволи провеждането на почвообработки. На 27.V измереното съдържание на продуктивна влага в еднометровия почвен слой при пшеницата бе от 56 до 99 % от ППВ, като под 45-55 % от ППВ бяха влагозапасите в районите на Свиленград, Кюстендил и Ръжево Конаре (вж. прил. карта). При пролетните култури общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой бе между 56 и 99 % от ППВ. Измерените влагозапаси при тези култури около агростанциите Капитановци, Новачене и Свиленград бяха под 70 % от ППВ (вж. прил. карти).


Водни запаси при пшеницата на 27.05.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Водни запаси при пролетните култури на 27.05.2006 г. в слоя 0-50 см. (в% от ППВ)

Водни запаси при пролетните култури на 27.05.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през първото десетдневие на май протече при относително сухо и хладно за сезона време, което определяше по-забавени темпове на развитие при земеделските култури. В началото на май (4.V) на много места в страната бяха измерени минимални температури около и под 0 (С (Кнежа, Драгоман, Троян, Севлиево, Елена, Две могили, Образцов Чифлик, Алфатар, Добрич, Г.Чифлик, Люляково, Казанлък, Пловдив, Елхово, Чирпан, Ст. Загора и др.). В Североизточна България, вследствие на ниските минимални температури, по лозата бяха нанесени повреди от измръзване (измръзване на върховете на зелените леторасти и ресите). Падналите градушки на 9 и 10.V (Силистра, Ситово, Дулово), с големина на грахово и бобено зърно, нанесоха повреди по земеделските култури (счупени леторасти по лозите, разкъсани листа по зеленчуковите култури, повреди по завръзите на овошките). В Южна България ниските минимални температури причиниха повреди от измръзване на младите поници при картофите. До края на десетдневието в полските райони на страната по-голямата част от посевите с ечемик и пшеница встъпиха във фаза изкласяване (вж. прил. карта). Във високите полета при зимните житни култури протичаше междуфазния период вретенене-изкласяване. При ранните и средноранни пролетни култури бе наблюдавано увеличение на вегетативната им биомаса; при царевицата, в зависимост от сеитбените дати, протичаха фазите поникване и листообразуване (3-5 лист); при слънчогледа поникване и образуване на втори чифт същински листа. При засетите в агротехнически срок зърнено-бобови култури (грах и нахут) протичаше образуване на съцветие, а на места в Южна България и начало на фаза цъфтеж. Фасулът в южните райони на страната встъпи във фаза трети лист. В края на десетдневието при лозата образуването на реса доби масов характер. През второто десетдневие на май развитието на земеделските култури протичаше с умерени темпове при близки до нормата топлинни условия. Топлото за сезона време през третото десетдневие на месеца доведе до ускоряване на вегетацията на земеделските култури. Измерените максимални температури, на места до 34-35 °С (Видин, Свищов, Русе, Ловеч, Сандански и др.), имаха неблагоприятно въздействие върху цъфтежа, оплождането и формирането на зърното при зимните житни култури. Екстремно високите температури и дефицитът на влага в 50-сантиметровия почвен слой на много места в полските райони на страната доведоха до скъсяване на междуфазните периоди при пшеницата и ечемика. В края на май на единични места в Южна България (Пазарджик, Садово, Ръжево Конаре, Любимец) при пшеницата и ечемика бе наблюдавана фаза начало на млечна зрелост. Вследствие недостигът на влага бе затруднено поникването на по-късно засетите пролетни култури. В края на май при царевицата преобладаваха фазите 5-7-9 лист, а при слънчогледа - четвърти чифт същински листа. На единични места в Дунавската равнина (Бъзовец) и Тракийската низина (Садово, Пловдив, Асеновград) част от посевите със слънчоглед встъпиха във фаза бутонизация. При ранните зърнено-бобови култури (грах) протичаше образуване на чушки. През третото десетдневие на май при лозата протичаше отделяне и цъфтеж на ресите. Вследствие недостигът на влага в района на Силистра бе констатирано окапване завръзите при кайсията. В края на месеца ранните сортове череши и ягоди достигнаха консумативна зрелост.


Пшеница - начало на фаза изкласяване - 2006г.

 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През първото десетдневие на май продължи закъснялата сеитба на царевицата и слънчогледа. През целия месец на полето се извършваше разсаждане на зеленчуковите култури. Относително сухото време през май позволяваше своевременно провеждане на растителнозащитните третирания при земеделските култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК в 8 от сроковете на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 2.V през нощта и е около 1.5 пъти над еднократна ПДК, а средноденонощната ПДК е превишена само на 13 и 14.V (1.3 пъти). Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период. В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 2.5 пъти) през 67 % от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 16.V. В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.7 пъти през 86 % от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 15.V.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна. Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 80 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Ивайло (край Пазарджик рН=4.3), а най-алкална - в Кнежа (рН=7.8).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. През май 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 2.0 до 4.7 mBq/m3 и са близки до измерените през април. Измерените максимални дневни стойности са по-ниски от тези през април. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации. При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.8 до 1.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През май речният отток, общо за страната, намаля с 42 % в сравнение с април. Неголямо повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в централната част на Северна България (реките между Искър и Янтра вкл.) беше наблюдавано около средата на месеца, без това да промени общата тенденция към намаляване на речния отток. През май общият обем на речния отток намаля в сравнение с оттока през април: в Дунавския водосбор с 47 %, в Черноморския басейн с 42 %, в Беломорския басейн с 38 %, но остана над нормата за май - в Дунавския водосбор с 27 %; в Черноморския басейн с 39 % и в Беломорския басейн с 11 %. В Дунавския водосбор през периода 16-19.V нивата на реките Искър след Нови Искър, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч и Янтра в участъка Велико Търново-Каранци се повишиха с 21 до 62 cm, а на р.Осъм при Изгрев със 100 cm. Това повишение беше краткотрайно, но при повечето реки последвано от бавно оттичане до края на месеца, вследствие на което средномесечният отток на реките Огоста при Мизия, Искър при Нови Искър, Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен остана по-голям от нормата за май. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките в Дунавския водосбор през май е по-малък от нормата за месеца. В Черноморския басейн през май нивата на реките бавно спадаха, а в отделни периоди от месеца бяха без промяна. През целия месец с почти постоянен отток протичаше р.Средецка при Проход. Средномесечният отток на реките Провадийска при гара Синдел, Камчия при Гроздьово и Средецка при Проход остана по-голям, а при останалите пунктове за наблюдение на реките е по-малък от нормата за месеца. В Беломорския басейн през май оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки беше с подчертана тенденция към намаляване. В сравнение с април значително намаля оттокът на р.Марица след Пазарджик, на родопските притоци на реката (Чепинска при Велинград, Въча при м. Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), на Сазлийка при Гълъбово, на р.Арда при Вехтино, на р. Струма и на р.Тунджа след язовир Жребчево. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е по-малък от нормата за месеца. С отток по-голям от нормата за май останаха: р.Марица в участъка Пазарджик-Пловдив и при Свиленград, р.Сазлийка при Гълъбово, р.Върбица при Джебел, р.Тунджа при Елхово и р.Струма при Марино поле. Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1998 млн.m3, с 9 % над нормата за май и с 42 % по-малък от оттока през април. През май нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 61 до 147 cm по-ниско в сравнение с април и е със 174 до 255 cm над нормата за май. Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец май 2006 г. (екстремни стойности)


Състояние на рекитe за месец май 2006 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 28 наблюдателни пункта или 76 % от случаите. Най-съществено беше спадането в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна на Тетевенската антиклинала, в Ловешко-Търновски, Котленски, част от Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60 % (от 16 до 59 %) от стойностите през април. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, беше установено при 9 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в Разложки, Перущица-Огняновски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 130 до 374 % спрямо април.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много добре изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 3 до 91 cm спрямо април беше регистрирано при 57 наблюдателни пункта или около 81 % от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Искър, Места, Марица и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийска-та низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на реките Огоста, Искър, Струма, Марица, както и в Кюстендилска и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 2 до 30 cm спрямо април бе установено при 13 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р.Тунджа и в Дупнишка котловина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Карловска и Казанлъшка котловини, а нивата в Козлодуйска и Белене-Свищовска низини останаха над терена.

      Предимно се повишиха (с 13 cm) спрямо април нивата на подземните води в Хасковски басейн.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за април от -44 до 61 cm и с много добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много по-добре изразена положителна тенденция. Измененията (от -24 до 112 cm) на нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България бяха без добре изразена тенденция. Предимно се повишиха (с 3 до 81 cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната.

      Повишиха се нивата на подземните води в Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 2 cm. Понижиха се нивата в подложката на Софийския грабен с 13 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Понижи се дебитът (с 0.90 l/s) на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен) остана без изменение.

      В изменението на запасите от подземни води през май беше установена много по-добре изразена тенденция на покачване при 75 наблюдателни пункта или около 67 % от случаите. Повишението на водните нива с 1 до 333 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Камчия, Марица и Тунджа, в Софийска котловина, в хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система в Североизточна България, в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, както и в Софийска и Сливенска котловини. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 4.50 до 601 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в част от Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Ловешко-Търновски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е от 130 до 212 % от нормите за май. Понижението на водните нива (с 1 до 112 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.39 до 1665 l/s, беше най-голямо в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи дебитът на изворите е от 45 до 66 % от нормите за май.


Състояние на подземните води през май 2006 г.


Състояние на подземните води през май 2006 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова