БЮЛЕТИН за месец АПРИЛ 2006 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-5.ІV И при земята и във височина полето бе почти безградиентно, страната бе на границата между две барични образувания - долина от север-северозапад и гребен от юг-югозапад. Над Източна Европа също бе разположена област от високо налягане със слаб градиент. Времето беше с разкъсана облачност, на отделни места с краткотрайни превалявания, като цяло слаби, на някои места имаше по-големи количества.

      6-7.ІV Над страната от северозапад премина долина със студен фронт, добре изразена и във високите нива на атмосферата, при земята със затворена изобара на плитък циклонален вихър. На много места имаше превалявания до 10-15 l/m2 средно. След преминаването на атмосферното смущение започна да израства гребен от високо налягане.

      8-10.ІV Налягането над страната се повиши, във височина Балканите се намираха в гребен от югозапад. При земята полето беше със съвсем слаб циклонален градиент. В района на Средна Европа и Централното Средиземноморие се формира циклон. Времето беше почти тихо, сравнително хладно, с минимални температури на места до 0°С, предимно слънчево.

      11-13.ІV Циклонът от централните райони на континента премина много бавно над страната. Повече валежи имаше на 12.ІV, през нощта срещу 13.ІV спряха, а налягането отново бързо започна да расте. Минималните температури чувствително се повишиха, а дневните останаха почти без промяна.

      14-15.ІV От запад налягането се повиши и над Балканите, Централна Европа и Северна Африка се изгради слаб антициклон при земята и във височина. Над Гърция и Източното Средиземноморие полето остана със слаб циклонален градиент. Дневните температури се повишиха, но минималните отново се понижиха, на места до 1-2°С. Над по-голямата част от страната преобладава слънчево време.

      16-18.ІV Полето над страната бе безградиентно, налягането бе относително ниско и продължи бавно да се понижава. Във височина в района на Централното Средиземноморие долината се изостри и там се формира нов циклонален вихър. Облачността бе разкъсана, на отделни места имаше слаби краткотрайни превалявания. Температурите се повишиха, с изключение на дневните по Черноморието.

      19-20.ІV Над страната бавно премина циклон, по-добре изразен във височина, а към по-ниските слоеве силно размит. На много места имаше валежи, но отново само на изолирани места количествата бяха по-големи. Дневните температури бяха чувствително по-ниски.

      21-25.ІV Налягането слабо се повиши, но остана относително ниско, полето отново бе почти безградиентно. Постепенно при земята израстна гребен от север, но центърът на антициклона остана далеч, над Прибалтика и северните райони на Европейска Русия. Във височина обаче, налягането над Източна Европа беше ниско. Преобладаваше слънчево време, но имаше и временни заоблачавания и изолирани съвсем слаби валежи. Температурите бяха около и малко по-високи от средните.

      26-30.ІV Гребенът от север постепенно отслабна и влиянието му остана само над източните райони. От запад налягането бавно се понижи и над Западна България премина размита долина. През последните дни над Гърция премина и плитък циклон и времето в Южна България бе с повече облачност. Валежите обаче отново бяха слаби и само на отделни места. Температурите се понижиха, по-чувствително дневните.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      В началото на април средноденонощните температури бяха предимно между 10 и 15°С - с 2 до 4°С по-високи от нормалните за сезона. На 3.ІV температурите, главно по Черноморието, се понижиха и средноденонощните се доближиха до нормалните, но общо за страната останаха по-високи от тях. На 6 и 7.ІV температурите по Черноморието временно се повишиха с 3-4°С. На 7.ІV в Северозападна България, а на 8.ІV в цялата страна, температурите се понижиха с 4-5°С и до 9.ІV бяха по-ниски от нормалните.

      От 10.ІV до края на месеца средноденонощните температури бяха между 10 и 15°С - колебанията бяха сравнително малки. Временно понижение на температурите с няколко градуса имаше на 12 и 13.ІV в Северна България. Относително по-високи бяха средноденонощните температури (между 15 и 18°С) на 26.ІV в западната и централната част на Дунавската равнина. На 29 и 30.ІV беше регистрирано понижение на температурите с 3-4°С.

      Средните месечни температури за април (между 10 и 13°С, в Свиленград 13.9°С, Сандански 14.5°С, в планинските райони между 0 и 5°С, на вр.Ботев -1.1°С, на вр.Мусала -3.6°С) в повечето райони бяха около и по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномолии бяха регистрирани в планинските райони.

      Най-високите температури през април (между 21 и 25°С, в планините между 9 и 14°С, на вр.Ботев 3.8°С, на вр.Мусала 2.4°С) бяха измерени около 15 или около 26.ІV, а най-ниските (между 0 и 5°С, в Кюстендил -2.5°С, в планинските райони - между -5 и 0°С, на вр.Ботев -7.8°С, на вр.Мусала -11.0°С) - около 9.IV.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2006г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания през април имаше през периода 1-8, около 12, около 20 и 24.IV. Преваляванията в равнините бяха от дъжд, а в планините валя и сняг.

      Броят на дните с валеж 1 mm е предимно между 5 и 10, в Бургас - 3, а в планинските райони - до 13. Денонощният валеж от 1 до 3 пъти е бил повече от 10 mm, но в София, Варна и на вр.Ботев той нито веднъж не е достигнал 10 mm. Максималният денонощен валеж е между 5 и 20 mm, във Враца 33 mm, в Благоевград 31 mm, в Чирпан 29 mm, в Пловдив 24 mm и беше измерен предимно около 4 или около 9.ІV.

      Сумата на валежите в повечето райони беше между 30 и 70 mm, т.е. около и по-малко от нормата. По Черноморието и в София валежите бяха по-малко - между 8 и 25 mm, което е между 20 и 70 % от нормата. Най-много валежи са измерени в Садово - 97 mm, в Силистра 86 mm, в Търговище 78 mm, на вр. Рожен 107 mm.
 


Валеж
Валеж през април 2006г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше предимно през периода 12-15, около 20, 24 и 28.ІV. Броят на дните със силен вятър в повечето райони бе между 0 и 5, в Кърджали и Русе - 6, а в планините - до 14.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 6 и 7.5 десети от небосвода, в планините до 8.5 десети) бе повече от нормата. Броят на ясните дни (в равнините между 0 и 5, в Павликени 6, а в планините - между 0 и 3) бе около и по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 8 и 15, а в планините - до 21) - повече от нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      През април в равнините снежна покривка нямаше.

      В планините снежната покривка до 1700-2000 m надморска височина се стопи в средата на месеца, а над 2000 m се задържа до края на април, като в началото беше 100-130 cm, а в края 50-80 cm.
 

Kъм съдържанието

  7. СЛАНИ

      В повечето райони пролетни слани паднаха до средата на месеца, а в някои райони на Източна България - в края на третото десетдневие на април.
 

Kъм съдържанието

  8. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури бяха наблюдавани в 13 дни от месеца, като в 6 от тях развитието им беше над повече от 6 области в страната на 12, 19 и 24.ІV.

      Градушки бяха регистрирани в станции от опорната метеорологична мрежа в 5 дни от месеца. От тях бяха нанесени щети в над 4 области на 12 и 19.ІV (Бургаска, Монтанска, Пловдивска и др.).

      След 9.ІV поради неблагоприятни синоптични обстановки над Централна Европа имаше обилни снеговалежи и валежи от дъжд, съчетани с интензивно снеготопене. Реки като Тиса и други от водосбора на р.Дунав повишаваха нивата си и така се получиха наводнения с бедствен характер в българския участък на р.Дунав. На 12.ІV правителството обяви кризисно положение в 22 крайдунавски общини, което се отмени от кризисния щаб на 4.V. До тази дата за спасителни и неотложни аварийни работи са предоставени 1 340 898 лв., според Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към МС. Това са вече направени разходи от крайдунавските областни администрации и общините по време на наводненията. Те са използвани за построяването на 1600 m нови и надстрояването на 2447 m диги, за отводняването на къщи, земеделски земи, септични ями и др.


Град Лом е пред евакуация (Сн. АП)


По улиците на Никопол може да се минава само с лодка. Има опасност от епидемия (в."Стандарт", Сн. Евгени Горанов)

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц април 2006г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Слани 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
11.2

12.7

12.2

12.4

13.3

13.0

13.9

11.4

10.5

10.7

11.1

12.5

12.6

12.2

12.6

12.7

14.5

11.7

-3.6

-1.1
1.0

0.6

0.4

0.7

0.7

0.8

0.9

0.7

1.3

0.4

0.2

0.9

0.7

0.4

0.4

0.7

1.1

0.6

1.7

1.3
23.2

24.2

23.5

23.7

23.6

24.2

23.6

23.0

23.2

21.2

24.5

22.8

25.0

24.0

24.5

23.8

25.4

23.5

2.4

3.8
26

23

26

26

26

11

3

11

15

15

15

15

15

17

15

25

19

15

26

27
1.4

0.0

3.0

1.0

3.4

1.8

4.8

2.6

-0.2

3.0

4.0

3.0

1.2

1.5

1.0

0.0

3.0

-2.5

-11.0

-7.8
9

9

14

9

10

9

8

8

25

10

10

10

10

15

10

9

9

9

13

9
22

71

35

69

49

54

34

63

32

23

22

45

37

65

69

66

32

44

58

31
43

134

65

100

100

92

64

124

74

52

43

96

71

135

164

150

82

96

55

37
5

22

11

33

18

21

11

18

10

6

15

16

16

29

24

31

14

13

11

4
13

20

4

5

20

8

8

8

8

9

8

8

8

8

8

13

13

3

3

8
6

8

10

10

8

7

5

7

7

5

3

6

6

9

7

9

7

8

13

9
0

3

1

1

2

2

1

2

1

0

1

1

2

3

3

2

1

1

2

0
1

1

3

2

3

2

6

5

1

1

5

0

6

3

1

0

0

0

8

14
3

1

0

0

0

0

0

0

3

0

0

1

0

0

0

1

0

2

*

0

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През април състоянието на почвените влагозапаси бе в пряка зависимост от неравномерното разпределение на падналите валежи.

      През първото десетдневие на месеца в целия почвен профил влагозапасяването беше на много добро ниво и позволяваше провеждането на сезонните почвообработки. Валежите през този период бяха неравномерно разпределени по територията на страната - в районите на Кнежа, Ловеч, Добрич, Благоевград, Варна, Свиленград, Перник и Сандански достигнаха до 60-70% от нормата за месеца, а в районите на Пловдив, Хасково, Враца и Драгоман надхвърлиха два-три пъти месечните норми.

      В края на първото десетдневие на април водните запаси почти в цялата страна бяха в границите на оптималните за развитието на есенните посеви, пролетните култури и трайните насаждения.

      През второто десетдневие на месеца обилните валежи в Северна България и наводненията по поречието на р.Дунав през периода 15-21.ІV предизвикаха преовлажняване на горните почвени слоеве. В районите на Видин, Ново село и Лом бяха наводнени около 1200 hа посеви с пшеница. Падналите валежи на 19 и 20.IV (Ловеч 31 l/m2, Видин 22 l/m2, Никопол 33 l/m2) и градушките в района на община Враца допълнително усложниха ситуацията в засегнатите райони.

      Към 17.ІV в по-голямата част от страната общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой при пролетните култури бе от 64 до 99% от ППВ. Най-ниско (64-79% от ППВ) бе нивото на почвените влагозапаси в 50-сантиметровия почвен слой в районите около Казанлък и Сливен. Водните запаси при пшеницата в цялата страна бяха оптимални.

      Предимно сухото време през периода 21-30.ІV бе подходящо за провеждане на сезонните почвообработки. Общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата и ечемика в по-голямата част от страната беше между 78 и 99% от ППВ, като най-ниски бяха водните запаси в районите на Казанлък, Хасково, Любимец, Елхово и Кюстендил (67-77% от ППВ - вж. прил. карта).


Водни запаси при пшеницата към 27.04.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През първото и второто десетдневие на април наднормените топлинни условия с максимални температури надхвърлили 23-25°С в Ловеч, Плевен, В.Търново, Разград, Пловдив, Чирпан, Хасково и Сандански и наличието на много добри влагозапаси в горните и по-дълбоки почвени слоеве бяха предпоставка за значителен напредък в развитието на земеделските култури. До средата на април по-голямата част от братилите през есента посеви встъпиха във фаза "вретенене", а ранните пролетни култури (пролетен ечемик и овес) - във фаза трети лист. В края на второто десетдневие на април при слънчогледа, засят през третото десетдневие на март, бе регистрирана фаза поникване (вж. прил. карти).

      В началото и в средата на второто десетдневие в Кюстендил, Добрич, Казанлък и Драгоман бяха измерени минимални температури от -1 до 0°С, стойности критични за пониците на картофите, а при по-продължително задържане - и за младите завръзи на овошките.

      През по-голямата част от третото десетдневие на април в полските райони на страната средноденонощните температури бяха около нормата, която съвпада с оптималните граници за вегетацията на пшеницата и ечемика. В Северна България и високите полета при късно засетите ноемврийски посеви с пшеница и ечемик бе регистрирана фаза вретенене.

      В края на април на отделни места в Южна България (Хасково) ечемикът, засят в агротехнически срок, достигна необходимата сума на ефективните температури и встъпи във фаза "изкласяване".

      До края на април бе наблюдаван напредък в развитието на ранните и средно ранни пролетни култури. При цвеклото се наблюдаваха фазите 1-3 същински лист, при соята 3-ти лист, при граха 3-ти лист и образуване на съцветие в крайните южни райони на страната (Любимец).

      Царевицата и слънчогледът, засети до средата на месеца, в края на април встъпиха масово във фаза поникване. В Южна България засетият в края на март и началото на април слънчоглед образува втори чифт същински листа.

      През третото десетдневие на април при лозата се наблюдаваха фазите 3-ти лист и начало на отделяне на реса, а при ореха - цъфтеж на мъжките съцветия.

      През последните дни на април развитието на земеделските култури протичаше със забавени темпове поради настъпилото чувствително влошаване на топлинните условия.


Пшеница - начало на фаза вретенене - 2006г.

Слънчоглед - дати на сеитба - 2006г.

 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      По-подходящи условия за провеждане на сезонните полски работи, засаждане на картофи, сеитбата на слънчоглед и царевица и други средно ранни пролетни култури, за провеждане на растителнозащитни пръскания при овощните култури и внасяне на хербициди при пролетниците имаше през втората половина на месеца. През третото десетдневие на април на много места в Южна България започна сеитбата на топлолюбивите пролетни култури (фъстъци, фасул).
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през няколко от дните на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 11.IV вечерта и е около 2 пъти над еднократна ПДК, а на 21.IV е измерена максималната средноденонощна концентрация, която е 1.6 пъти по-висока от съответната ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 2 пъти) през 79 % от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 25.IV.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.7 пъти през 8 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 11.IV.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца, са в киселинната област на скалата в 69 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Плевен (рН=5.0), а най-алкална - в Пловдив (рН=7.5).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През април 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 3.2 до 4.7 mBq/m3 и са близки до измерените през март. Поради наложилите се икономии, не е извършвано пробонабиране на филтърни проби за атмосферен аерозол през почивните и празнични дни, като част от пробите са измерени след 144 и 168 часа, вместо след 120 часа. Измерените максимални дневни стойности са по-високи от тези през февруари. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиорадиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.8 до 1.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През април речният отток, общо за страната, намаля с 21 % в сравнение с оттока през март. По-значително повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в много райони на страната беше наблюдавано през първата половина на месеца и беше вследствие както на паднали валежи и снеготопене, така и от освобождаване на язовирни обеми. Повишението на речните нива беше по-голямо в Дунавския водосбор и само при отделни пунктове за наблюдение на реките - в останалата част от страната.

      През април общият обем на речния отток намаля в сравнение с оттока през март - в Дунавския водосбор с 13 %, в Черноморския басейн с 49 %, в Беломорския басейн с 24 %, но остана значително над нормата за април - в Дунавския водосбор около 2.5 пъти, в Черноморския басейн приблизително 2 пъти и в Беломорския басейн 1.5 пъти.

      В Дунавския водосбор през периода 7-18.ІV нивата на реките Тополовец при Акациево, Огоста при Мизия, Искър при Кунино, Вит по цялото течение, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, Джулюница при едноименното село и Русенски Лом при Божичен се повишиха със 78 до 176 cm. По-слабо, с 20 до 51 cm, се повишиха нивата на реките Лом при Василовци, Искър при Нови Искър и при Ореховица, Осъм по цялото течение, Голяма река при Стражица, Росица при Севлиево и Черни Лом при Широково. Това повишение беше краткотрайно, но при повечето реки последвано от бавно оттичане до края на месеца, вследствие на което средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през април е по-голям от нормата за месеца. Изключение правят само реките Малък Искър при Своде, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово и Росица при Севлиево.

      В Черноморския басейн през периода 7-14.ІV нивата на реките Луда Камчия при Бероново, Камчия при Гроздьово и Факийска при Зидарово се повишиха със 70 до 144 cm. Повишението на нивата на реките Провадийска при гара Синдел и Средецка при Проход беше съответно с 22 и 51 cm. Повишението беше последвано от рязко спадане на нивата и бързо оттичане на реките. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през април значително намаля в сравнение с оттока през март.

      В Беломорския басейн през периода 7-14.ІV беше регистрирано повишаване на нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Свиленград, на родопските притоци на реката (Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), на Сазлийка при Гълъбово и на р.Арда при Рудозем с 42 до 98 cm, а на р.Тунджа при Елхово и на р.Арда при Вехтино съответно със 120 и със 106 cm. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е значително по-малък в сравнение с март.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 3452 млн.m3, около 2 пъти над нормата за април, и с 21 % по-малък от оттока през март.

      През първата половина на април нивото на р.Дунав в българския участък силно се повиши и достигна критични стойности, които се задържаха до края на месеца. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 173 до 213 cm по-високо в сравнение с март и е с 271 до 316 cm над нормата за април.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец април 2006 г. (екстремни стойности)


Състояние на рекитe за месец април 2006 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 22 наблюдателни пункта или около 60% от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и масива Голо бърдо, както и в Искрецки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са над 190% (от 195 до 244%) от стойностите през март. Понижение на дебита беше установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Бистрец-Мътнишки и Котленски карстови басейни, както и в басейните на платото Пъстрина и в Преславската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 38 до 69% от стойностите през март.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата, със слабо изразена тенденция на покачване, имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 1 до 84 cm спрямо март беше регистрирано при 40 наблюдателни пункта или около 57% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата в терасите на р.Дунав, където бяха измерени водни нива над терена (Козлодуйска и Белене-Свищовска низини), както и в терасите на реките Камчия и Струма. Понижение на водните нива с 1 до 86 cm спрямо март бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Русенски Лом, Марица, Тунджа, както и в Софийска и Сливенска котловини.

      Положителна тенденция на изменение с повишение на нивата с 5 до 25 cm имаха подземните води в Хасковския басейн.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите, с отклонения от средните стойности на март от -81 до 40 cm и с по-добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите със слабо изразена положителна тенденция. Предимно се повишиха (от 30 до 146 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.

      Разнообразни вариации (от -40 до 11 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 31 и 8 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Повиши се нивото на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 0.60 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

      В изменението на запасите от подземни води през април беше установена много по-добре изразена тенденция на покачване при 89 наблюдателни пункта или около 79% от случаите. Повишението на водните нива с 4 до 327 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът, Искър, Камчия, Марица и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, в хотрив-баремската водоносна система и в локални зони от разпространението на малм-валанжката система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт и на хотрив-баремската водоносна система в Североизточна България, в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийската низина. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.60 до 10150 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Нишавски, Искрецки, Ловешко-Търновски и по-голямата част на Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е над 150% (от 163 до 381%) от нормите за април. Понижението на водните нива (с 2 до 110 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 1.03 до 191 l/s, беше най-голямо в хотрив-баремския водоносен хоризонт, в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е от 58 до 68% от нормите за април.


Състояние на подземните води през април 2006 г.


Състояние на подземните води през април 2006 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

VI. СЪОБЩЕНИЯ

ПОСЕЩЕНИЕ НА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА МОН ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БАН АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ В НИМХ


С генералния директор ст.н.с. д-р К.Цанков за възможностите на прогнозите


Дежурният синоптик Ана Дякова за ползването на числени модели за прогноза на времето


В учебния център към НИМХ с група ученици от Техникума по фина механика и оптика "Ломоносов"


Ст.н.с. д-р Д. Димитров разказва за хидрометеорологичното обслужване по време на наводненията


Министър Вълчев пред пускане на радиосонда с балон за сондиране на атмосферата до 20 km


Ст.н.с. д-р П. Симеонов обяснява за приложенията на данните от аерологичния сондаж в оперативната работа и изследванията


Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова