УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.ІІІ Средиземноморски циклон се изтегли през страната към Украйна. Във високите полета и Северна България валя сняг, в Южна България - дъжд. Най-значителни бяха валежите в Рило-Родопската област (Кърджали - 29 mm).
2-3.ІІІ Нов средиземноморски циклон премина през страната. Отново валя почти в цялата страна, но количествата бяха по-малки.
4.ІІІ През страната премина топъл фронт и температурите чувствително се повишиха (в Ловеч максималната беше 23°С, в Плевен 22°С).
5-8.ІІІ Времето в страната се определяше от серия средиземноморски циклони. Първият премина през нас, а вторият - през Гърция. Застудя и валя сняг, дори в Бургас, където се образува 10-сантиметрова снежна покривка.
9-10.ІІІ Полето при земята беше антициклонално, във височина се образува гребен. Преобладаваше слънчево, но хладно за сезона време.
11.ІІІ През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон, преминаващ от Централна Европа през Румъния към Украйна. Почти навсякъде преваля дъжд.
12-16.ІІІ Циклон премина през Гърция към Черно море. Валя дъжд, който премина в сняг (без южните райони).
17-18.ІІІ Баричното поле при земята беше безградиентно, във височина - циклонално. Преобладаваше облачно време. На отделни места преваля слаб дъжд.
19-21.ІІІ В област от високо атмосферно налягане времето беше предимно слънчево. Температурите се повишиха.
22-24.ІІІ Отново през страната премина средиземноморски циклон. Имаше валежи от дъжд, който в Северна България премина в сняг, но снежна покривка не се образува (само в Добрич 4 cm).
25-26.ІІІ Налягането се повиши и полето при земята и във височина беше относително високо.
27-28.ІІІ През страната премина топъл атмосферен фронт. Налягането се понижи. Температурите се повишиха (максимална в Русе 26°С, в Ловеч 27°С).
29-30.ІІІ Премина студен атмосферен фронт и температурите се понижиха с 5 до 10°С. Само на отделни места преваля слаб дъжд.
31.ІІІ В област на високо атмосферно налягане преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през март беше между 5.4 и 8.9°С в равнините. В повечето места температурите бяха около нормата за месеца, по Черноморското крайбрежие - над нормата, в Ахтопол до 1.3°С над нормата, където беше и най-голямото наднормено отклонение. Най-високите температури през месеца (между 21.2 и 26.8°С) бяха измерени на 23 и 28.III, съответно във Варна и Русе. По планинските върхове температурата беше около нормата, като максималните температури там бяха между 1.2 и 3.4°С съответно на вр.Мусала (на 28.ІІІ) и вр.Ботев (на 29.III). Най-ниските температури бяха между -8.6°С в Плевен и -3.1°С в Бургас и по планинските върхове Мусала (-21.5°С) и Ботев (-17.6°С) на 9.III.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през март 2006г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в страната беше над нормата (121-345 %), само в отделни райони беше около нормата (Ахтопол 99 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата - на Черни връх 110 %, на вр.Мусала 120 %, на вр.Ботев 95 %, на вр.Мургаш 84 %, на вр.Рожен 232 % - над нормата.
В Кърджали и Русе на 13 и 14.III паднаха максимални валежи съответно от 52 и 42 mm.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 6 и 10, с валеж повече от 10 mm - около 1 и 5 в равнините, а в планините от 1 до 4. Дните със снежна покривка са 13 в Монтана и 1 в Пловдив, а на вр.Ботев - 31.
Валеж
Валеж през март 2006г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни на първото, второто и през последното десетдневие. Силни южни и югозападни ветрове със скорост между 24 и 18 m/s имаше от 3 до 6.III в Кърджали.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 1-7, 10, 17, 21-24 и 26-31.III. На вр.Мусала вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40 m/s през периода 4-6.III.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 11 за равнините, а в планините достигна до 13.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.9 и 7.5 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Садово, което е под нормата) и 7 (за Силистра - над нормата). Броят на мрачните дни бе между 18 (във Варна - над нормата) и 9 (в Павликени - под нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше съответно 8.3 и 8.0 десети, без ясни дни, а мрачните дни бяха съответно 15 и 18.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
В Северозападна България снежната покривка беше между 3 и 26 cm. В Централна България снежната покривка беше от 2 до 30 cm. В Североизточна България снежната покривка беше от 1 до 38 cm. По Черноморското крайбрежие имаше снежна покривка с дебелина от 1 до 21 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 14 дни от месеца. Сравнително в повече котловинни места и селища край р.Дунав и Черноморието бяха мъглите на 12, 18, и 21.ІІІ.
Гръмотевични бури бяха наблюдавани в 6 дни от месеца, като на 23 и 29.ІІІ развитието им беше почти над цяла Северна България и някои райони в югоизточните части от страната.
Градушки паднаха в Сливенско на 23 и 29.ІІІ и Кърджалийско - на 30.ІІІ.
Обилните валежи по средиземноморския циклон от 12.ІІІ (в Кърджалийско и Смолянско 40-70 mm, Златоград - 81 mm денонощни суми) и снеготопенето станаха една от причините за преливане на реки и водоеми с наводнения в Софийско (Ихтиман, Горна Малина), Кърджалийско (предизвикани свлачища в Кърджалийско, Ардинско, Момчилградско, Кирковско), Ямболско от р.Тунджа (наводнени дворове и ниви в Тополовградско и Любимец), Плевенско (с активирани свлачища край Никопол), заляти пътища в Пловдивско и Пазарджишко и т.н. Сериозно бе положението в Оряхово, където свлачището над фериботния комплекс е носело риск за жилищни сгради и скъсване на водопровода. Общо 16 язовира в област Монтана преливаха.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покривка |
|||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 5.2 5.4 5.8 6.3 6.7 6.7 7.0 5.5 5.5 6.3 7.2 7.0 7.1 7.3 7.6 7.3 8.9 6.1 -8.1 -5.8 | 0.4 -0.3 0.1 0.6 0.5 0.6 0.4 0.6 1.4 0.9 1.1 0.8 0.5 1.0 0.8 0.3 0.5 0.1 0.4 0.3 | 23.3 25.5 24.0 24.0 26.3 25.6 26.8 25.0 23.8 21.2 23.2 22.3 24.1 24.0 24.0 23.5 24.1 23.2 1.2 3.0 | 28 28 28 29 28 28 28 29 29 23 29 29 28 29 28 28 28 29 28 29 | -11.4 -8.6 -8.0 -7.5 -8.6 -4.9 -2.5 -7.2 -6.8 -4.0 -3.1 -4.0 -9.1 -7.6 -3.5 -6.5 -4.2 -9.4 -21.5 -17.6 | 9 9 9 9 9 9 1 9 9 9 9 10 9 9 9 9 9 9 9 9 | 78 86 84 102 50 94 121 98 92 78 82 82 124 50 67 78 54 72 20 67 | 204 191 204 174 133 182 262 274 286 229 210 250 233 121 167 189 142 172 20 95 | 25 26 20 24 14 20 42 31 25 18 23 34 53 18 34 18 12 14 27 20 | 13 13 14 14 14 24 14 24 24 24 8 13 13 13 13 18 18 18 13 1 | 9 9 8 8 6 8 8 9 10 8 10 9 9 6 7 10 10 8 13 10 | 3 4 5 5 1 5 4 2 4 3 3 2 3 3 1 2 2 4 4 1 | 1 0 7 5 4 7 10 11 10 6 9 9 11 4 2 3 0 0 13 11 | 9 11 13 12 10 7 7 11 7 4 2 1 2 1 1 1 0 4 * 31 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През март водните запаси в почвата останаха относително стабилни и високи в резултат на падналите валежи.
През първото десетдневие на месеца продължи увеличението на почвените влагозапаси почти в цялата страна в резултат на падналите значителни валежи (Бургас 43 l/m2, Враца 32 l/m2, София 28 l/m2), надхвърлили в отделни райони на страната месечната норма. Обилните през предшестващия месец и наднормените за началото на март валежи поддържаха преовлажнени горните почвени слоеве, в резултат на което в края на първото десетдневие общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата и ечемика в по-голямата част от страната достигнаха пълно насищане ППВ (пределна полска влагоемност).
Най-ниски, между 78 и 85 % от ППВ, бяха водните запаси в Подбалканските полета и в районите на агростанции Пловдив и Хасково.
През второто десетдневие на март валежите и задържалата се снежна покривка на отделни места в Северозападна България ограничаваха възможностите за извършване на предсеитбена обработка и сеитба на ранните пролетни култури.
Падналите проливни валежи на 12 и 13.ІІІ (Кърджали 78 l/m2, София 37 l/m2, Монтана 33 l/m2, Сливен 39 l/m2) преoвлажниха горните почвени слоеве и наводниха хиляди декари в Южна България. В резултат на това се ограничиха възможностите за сезонните почвовобработки и сеитбата на ранни и средноранни пролетни култури. Бяха нанесени щети на част от есенните посеви.
На 17.ІІІ в по-голямата част от страната общият воден запас в еднометровия почвен слой бе над 97 % от ППВ. Най-ниско, под 87 % от ППВ, бе нивото на почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой в районите около София и Хасково.
В началото на вегетационния период съдържанието на продуктивна влага в двуметровия почвен слой в по-голямата част от страната бе много добро, над 260 mm (m3/dа). Най-високи, над 500 mm, бяха запасите от продуктивна влага в районите на агростанции Ямбол, Чирпан, Пазарджик и Хасково, а най-ниски (между 238 и 295 mm) бяха в района на Павликени и Царев брод. Добрите почвени влагозапаси в 200-сантиметровия почвен слой са от значение за културите, развиващи дълбока коренова система (люцерна, царевица, слънчоглед, овощни насаждения и лозя).
През третото десетдневие на март времето се задържа относително сухо и условията позволяваха провеждането на почвообработки.
На 27.ІІІ при пшеницата в еднометровия почвен слой в по-голямата част от страната влагозапасите бяха между 90 и 99 % от ППВ, а под това ниво бяха в Крайдунавските райони, Подбалканските полета и площите около агростанциите Разград, Хасково, Капитановци и Новачене.
Водни запаси при пшеницата към 27.03.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
В началото на март на територията на страната бяха наблюдавани съществени различия в агрометеорологичните условия. В Северозападна България и високите полета поднормените температури и образувалата се на места снежна покривка поддържаха в относителен покой зимните житни култури. В по-голямата част от Южна България и по Черноморието средноденонощните температури бяха значително над нормата за сезона и над биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата и ечемика.
В средата на първото десетдневие на март настъпи затопляне на времето, чувствително в Северна България, и подобрение на агрометеорологичните условия. На много места стойностите на максималните температури достигнаха до 19-22°С (Кнежа 20°С, Ловеч 23°С, Плевен 22°С, В.Търново 21°С, Варна 21°С), което доведе до възобновяване на вегетацията при зимните житни култури и някои раноцъфтящи овощни видове кайсия, праскова, череша, вишна и др., при които бе наблюдавано начало на набъбване на пъпките.
Закъснелите прояви на зимата в края на първото десетдневие задържаха развитието на трайните насаждения и възстановиха относителния покой при зимните житни култури.
През по-голямата част от второто десетдневие на март поднормените топлинни условия задържаха развитието на есенните посеви и трайните насаждения.
В края на второто десетдневие на март настъпи подобрение на топлинните условия. В по-голямата част от полските райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата и ечемика.
Топлото за сезона време в началото на третото десетдневие на март, с максимални температури достигнали до 20-22°С, доведе до активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. Наднормените топлинни условия се отразиха ефективно, особено на късно засетите зимни житни култури в Северна България, голяма част от които достигнаха необходимата температурна сума и преминаха от фаза "трети лист" във фаза "братене".
След последвалото краткотрайно, но чувствително понижение на температурите, промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана през втората половина от третото десетдневие на март. На места стойностите на максималните температури достигнаха до 25-27°С, а средноденонощните бяха с 6 до 8°С над нормата за сезона, което ускори вегетацията при есенните посеви и ранните пролетни култури.
През последните дни на март настъпи напредък в развитието на пшеницата и ечемика. При братилите през есента зимни житни култури бе увеличен коефициентът на братимост, а на места в крайните южни райони част от есенниците встъпиха във фаза "вретенене". При засетите в началото на месеца ранни пролетни култури фий, овес, грах, пролетен ечемик бе наблюдавано поникване и листообразуване.
До края на март при овощните култури протичаха фазите "набъбване" и "разпукване" на плодните пъпки. В южните райони на страната при раноцъфтящите костилкови видове бяха наблюдавани поява на венчелистчета и начало на фаза цъфтеж. През последната седмица на март при лозата започна масово сокодвижение, а на места в Южна България бе регистрирано и начало на набъбване на пъпките.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първата половина на март падналите повсеместни значителни валежи от дъжд и сняг, надхвърлили на много места в страната месечната норма, поддържаха неблагоприятни условията за приключване сеитбата на ранните пролетни култури и предсеитбената подготовка на средноранните пролетници. В Южна България стотици декари земеделска земя бяха наводнени, което бе причина за пропускане на агротехническите срокове при сеитбата на слънчогледа.
През третото десетдневие на март настъпи подобрение на условията за извършване на сезонните полски работи, почвообработки и закъснялата сеитба на ранните и сеитбата на средноранните пролетни култури. През последната седмица на март на единични места в Южна България започна сеитбата на слънчогледа. През по-голямата част от третото десетдневие условията бяха подходящи за провеждане на предцъфтежни пръскания в овощните градини.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през повечето от дните на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 10.III сутринта и е 2 пъти над еднократна ПДК. Същия ден е и максималната средноденонощна концентрация - 1.6 пъти по-висока от съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 4 пъти) през половината от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 24.III.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти през 14 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 29.III.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца, са в киселинната област на скалата в 84 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.6), а най-алкална в Елхово (рН=7.5).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През март средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 2.3 до 4.6 mBq/m3 и са близки до измерените през февруари. Поради наложилите се икономии, през втората половина на периода не бяха вземани проби атмосферен аерозол през почивните дни. Поради същата причина част от пробите бяха измерени след 144 и 168 часа, вместо след 120 часа. Измерените максимални дневни стойности, с изключение на Бургас, са по-високи от тези през предходния месец. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.8 до 1.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През март речният отток, общо за страната, надвиши около 3 пъти оттока през февруари. Силно повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в много райони на страната беше наблюдавано около средата на месеца и беше вследствие на комбинация от интензивни валежи и снеготопене, както и от освобождаване на язовирни обеми. Повишението беше най-голямо при някои от реките в централната част на Северна България, на р.Марица в средното и долното течение и на реките Арда и Тунджа.
През март общият обем на речния отток в Дунавския водосбор надвиши нормата за месеца приблизтелно 3 пъти, в Беломорския басейн около 2.5 пъти, а оттокът на реките от Черноморския басейн - около 3.5 пъти.
В Дунавския водосбор през периода 10-15.ІІІ нивата на реките Тополовец при Акациево, Огоста по цялото течение, Искър след Нови Искър, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Росица при Севлиево и Черни Лом при Широково се повишиха с 60 до 140 cm. По-голямо беше повишението на нивата на р.Осъм при Изгрев с 286 cm, на р.Янтра при Габрово с 260 cm, при Каранци с 340 cm, на р.Джулюница при едноименното село с 270 cm. Това повишение беше краткотрайно, но при повечето реки последвано от повторно, почти същото по големина повишение на нивата през третото десетдневие на месеца. Вследствие на това средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през март е по-голям от нормата за месеца. Месечният обем на оттока на реките от Дунавския водосбор се увеличи с около 2.5 пъти в сравнение с предходния месец и надвиши около 3 пъти нормата за март.
През март общият обем на речния отток в Черноморския басейн се увеличи почти 7 пъти в сравнение с февруари. През периодите 12-14 и 22-25.ІІІ нивата на почти всички наблюдавани реки в този район се повишиха с 62 до 106 cm. Повишението на нивото на р.Луда Камчия при Бероново през двата периода беше съответно с 530 и 216 cm, а р.Факийска при Зидарово през периода 12-14.ІІІ излезе извън коритото си. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през март надвиши неколкократно оттока през февруари.
През март общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн се увеличи около 3 пъти в сравнение с февруари. През периода 12-15.ІІІ беше регистрирано повишение на нивото на р.Марица в участъка Пазарджик-Свиленград със 138 до 255 cm, на родопските притоци на реката (Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), на Сазлийка при Гълъбово, Тунджа при Елхово, Арда при Рудозем и при Вехтино и Върбица при Джебел - с 87 до 334 cm. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е значително по-голям в сравнение с февруари.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 4392 млн.m3, около 3 пъти над нормата за март и приблизително 3 пъти по-голям от оттока през февруари.
През март нивото на р.Дунав в българския участък силно се повиши. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 358 до 452 cm по високо в сравнение с февруари и със 170 до 195 cm над нормата за март.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Състояние на реките за месец март 2006 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец март 2006 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 29 наблюдателни пункта или 78 % от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Нишавски, Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска атиклинали, в Ловешко-Търновски и Котленски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 208 до 351 % от стойностите през февруари. Понижение на дебита беше установено при 8 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 50 до 88 % от стойностите през февруари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с преобладаваща тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 235 cm спрямо февруари беше регистрирано при 63 наблюдателни пункта или около 91 % от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата в терасите на реките Дунав, Огоста и Места, както и в Софийска котловина. Предимно се повишиха водните нива в терасите на р.Дунав и почти всички нейни притоци, в терасите на реките Струма, Места и Марица, в Софийска, Кюстендилска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийската низина. Понижение на водните нива с 1 до 11 cm бе установено при 6 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на Искър и Дупнишка котловина.
Положителна тенденция на изменение (от 32 до 46 cm) имаха нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с отклонения от средните стойности за февруари от -12 до 6 cm и с добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите по отношение на стойностите за февруари, с много добре изразена положителна тенденция.
Предимно се повишиха (от 3 до 145 cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Измененията (от -52 до 12 cm) на нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната бяха без добре изразена тенденция. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно със 77 cm и 4 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 14 cm. Понижи се нивото на подземните води в подложката на Софийския грабен с 3 cm. Понижи се дебитът (с 1.05 l/s) на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а в обсега на Джерманския грабен остана без изменение.
В изменението на запасите от подземни води през март беше установена много добре изразена тенденция на покачване при 88 наблюдателни пункта или около 85 % от случаите. Повишението на водните нива с 2 до 366 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът, Искър, Камчия, Марица и Тунджа, в някои зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България, в Софийска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на реките Дунав и по-голямата част от притоците й, Марица и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, както и в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 18.9 до 2173 l/s беше най-голямо в басейните на платото Пъстрина и Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски, Котленски, Нишавски и част от Настан-Триградски карстови басеини. В тези случаи дебитът на изворите е над 200 % (207 до 315 %) от нормите за март. Понижението на водните нива (с 1 до 129 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Вит и Осъм, както и в някои зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасата на р.Струма. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.30 до 220 l/s, беше най-голямо в южните зони от разпространението на хотрив-баремския водоносен хоризонт на Североизточна България, в басейна Голо бърдо и Бобошево-Мърводолски карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е от 65 до 70 % от нормите за март.
Състояние на подземните води през март 2006 г.
Състояние на подземните води през март 2006 г. (многогодишни тенденции)
Новоучредената чрез Световната метеорологична организация (СМО) международна награда от Обединените арабски емирства (ОАЕ) за научни постижения в областта на изкуствени въздействия върху времето (UAE/WMO Prize for Excellence in Weather Modification) бе тържествено връчена от Негово превъзходителство Ismaeel Obaid Yousef Al Ali (посланик на ОАЕ в ЮАР) и г-н Abdulla Al Mandoos (Директор на Департамента по атмосферни изслeдвания в ОАЕ) по време на ІV-та сесия на Комисията по атмосферни науки към СМО на 20 февруари т.г. в Кейптаун. От Експертния комитет оценители (учени и изследователи в тази област от Канада, Китай, Русия, САЩ Сърбия и Черна гора), с главен координатор проф. д-р Румен Божков, след рецензиране на повече от 10 000 страници предложения бяха присъдени 8 награди на колективи от учени от България, Израел, Китай, САЩ (3), Русия и ЮАР.
С една от наградите бяха удостоени група учени от НИМХ при БАН (ст.н.с. д-р Петьо Симеонов, ст.н.с. д-р Петко Боев, н.с. Петър Константинов и ст.н.с. д-р Рангел Петров) за техните научноприложни приноси в изкуственото въздействие върху градови процеси и за увеличаване на валежите от конвективни облаци, в резултат на лабораторни и полеви експерименти с изследвания в продължение на 35 г., формулирани в издадената грамота от Департамента по атмосферни науки към Министерството на президентските работи в ОАЕ, както следва:
1. Успешно са приложени теоретичните резултати на акад. Л. Кръстанов по образуване на ледени кристали върху изкуствени ядра (в случая сребърен йодид AgJ) в практиката по засяването с реагенти на облаци с цел потискане на градообразуващите процеси и стимулиране на валежи от конвективни облаци. В това направление в специализираната лаборатория по микрофизика на облаци и валежи (НИМХ-Пловдив) е доказано революционно подобрение на ефективността на нов реагент за облачно засяване с основна съставка AgJ, а именно продуктивност ~2x1013 ледени ядра при -10°С и ~2х1012 ядра при -3.5°С, резултат потвърден и от реномираната лаборатория в ЦАО (край Москва). Това води до значително намаление (няколко пъти) на използваното количество ракети в противоградовата защита.
2. Организация в експерименталния полигон за въздействия в Южна България на плътна полева мрежа за специализирани метеорологични измервания, микрофизични анализи върху образуване на градовите зародиши, за измерване физическите характеристики на градушките с градови импактори (hailpads) и условията на околната среда за оценка на физически ефекти в резултат от засяването с реагенти.
3. Разработване на критерии и метод за прогнозиране на условия за развитие на градови щормове, приложени от НИМХ за обслужване на оперативната противоградова защита и физико-статистически подход за оценка на годишната ефективност от нея.
4. Изследване на зависимости между радарни и облачни характеристики, позволяващи определяне на формата, обема, концентрацията и разпределението на хидрометеори в облака и еднозначната индикация на зоните за облачно засяване с реагент.
5. Системно предварително изучаване на метеорологични условия за планиране и провеждане на рандомизиран експеримент по засяване на конвективни облаци с цел стимулиране на валежите (в условията на оперативен противоградов проект) с наблюдавана промяна в характеристиките на облаците и увеличаване на валежите.
6. Членовете на тази група по физика на облаците и активни въздейстнвия са добре познати на международната колегия. Те са участвали с доклади във всички Световни научни конференции по модификация на времето по линия на СМО и в някои международни семинари или консултации (като например в Аржентина, Франция, Унгария, Италия, Русия, Южна Африка, Испания, Сирия, ОАЕ, САЩ и бивша Югославия) и са показвали висококачествени познания и професионални оценки, свързани с науката за модификация на времето.
7. Международният Комитет за удостояване с наградата на ОАЕ/СМО силно препоръчва тази група да продължи изследователската си дейност и техните резултати да бъдат прилагани в по-широките оперативни противоградови действия.
В четиридесет избрани научни публикации (39 статии в списания като Bulgarian Journal of Meteorology and Hydrology, Atmospheric Research, Journal of Applied Meteorology, Journal of Weather Modification, Tруды ВГИ, Хидрология и метеорология) и в една сборна монография "Проблеми на борбата с градушките в България" (под ред. на акад. С. Панчев) са изложени основните постижения на наградените българи, цитирани в книгата на победителите в конкурса. В тази луксозна издадена в ОАЕ книга, със заглавие Achievements in Weather Modification, в статии на наградените учени са отразени и актуалните аспекти на изкуственото въздействие върху някои атмосферни процеси с цел намаляване и смекчаване на последствията, свързани с опасни явления като градоносните щормове и сушата.
Наградата е един символ за значимостта на научни изследвания с приложения в метеорологични дейности, насочени към "Предотвратяване и смекчаване на природните бедствия" - настоящият девиз на Световната метеорологична организация за 23 март - Световният ден на метеорологията и 2006 година.
15.03.2006 г. от Редколегията
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова