УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
СВЕТОВЕН ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.ІІ В размито, предимно антициклонално барично поле преобладаваше слънчево време, на места преди обед с мъгли и ниска слоеста облачност. Температурите бяха около нормата.
5-7.ІІ От североизток над страната проникна студен въздух. По Черноморието духаше силен север-североизточен вятър. Над Централното Средиземноморие се образува циклон, който премина през южните райони на Гърция. Под комбинираното влияние на преминаващия южно циклонален вихър и антициклон, разположен на север, в страната се създаде валежна обстановка. Паднаха повсеместни снеговалежи с образуване на снежна покривка, значителна във високите котловинни полета и на места в Северна България. Температурите се понижиха чувствително с около 10°С. На 7.ІІ средиземноморският циклон се премести на изток-югоизток към Анталия, валежите спряха и облачността намаля.
8.ІІ Приземното барично поле бързо се преобразува от антициклонално в размито циклонално. В сутрешните часове бяха измерени доста ниски температури (в отделни райони под -20°С, Кнежа -26°С, Драгоман -25°С, Пловдив и Чирпан -22°С). През деня температурите бързо се повишиха.
9-13.ІІ В долината на циклон, бавнопреместващ се от Северно море на изток-югоизток, се образува плитък средиземноморски циклон, който на 9 и 10.ІІ премина през страната. На много места преваля слабо, предимно сняг. В отделни райони имаше и мъгла. С изтеглянето на вихъра на североизток, атмосферното налягане се повиши и страната попадна в периферията на антициклон с център над западните райони от континента. Времето беше студено, без съществени валежи.
14-15.ІІ В антициклонално барично поле времето остана студено.
16-18.ІІ Балканският полуостров попадна в югоизточната периферия на дълбок атлантически циклон. През страната на 17.ІІ премина атмосферен фронт, с който от запад нахлу по-влажен и топъл океански въздух. Температурите се повишиха с 6-7°С. На 18.ІІ след преминалия атмосферен фронт в Североизточна България временно духаше силен запад-югозападен вятър.
19-20.ІІ В източната периферия на циклонална област времето се задържа топло. На отделни места, главно в Източна България, имаше мъгла.
21-22.ІІ В размито барично поле в повече райони се образуваха мъгли, а на места в Западна България поради приближаване на фронталната зона преваля слаб дъжд.
23-24.ІІ В района на Мароко и Алжир се осъществи циклогенез. Дълбокият африкански циклон достигна до Централното Средиземноморие, където започна да се запълва. На 23.ІІ имаше мъгли, а облачността постепенно се увеличи. На 24.ІІ се създаде валежна обстановка. Заваля дъжд, който в Северна България и високите полета премина в сняг. На отделни места в Северна България се образуваха поледици. Обилни бяха валежите в Северозападна България и Родопите. В по-голямата част от Северна България се образува снежна покривка, съществена в северозападните райони. По Черноморието и в Североизточна България духаше силен изток-североизточен вятър.
25-26.ІІ През Южна България и Северна Гърция премина плитък средиземноморски циклон. Паднаха повсеместни, но слаби валежи, в Южна България от дъжд, в Северна - от дъжд и сняг.
27-28.ІІ Циклон от западното Средиземноморие премина през Южна България. Създаде се валежна обстановка. Паднаха повсеместни валежи в Северозападна България от сняг, в Североизточна - от дъжд и сняг. В Русе се образува поледица. В равнините на Южна България валя дъжд. На места в Източна България духаше силен вятър от изток-североизток. В северозападните райони обилните снеговалежи усложниха пътната обстановка. На места в Южна България също имаше обилни валежи. В югоизточните райони прегърмя.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В началото на месеца средноденонощните температури бяха между 0 и 3°С - около и по-високи от нормалните. Впоследствие те постепенно се понижиха и на 7.ІІ бяха между -14 и -8°С, значително по-ниски от нормата. Последва бързо повишение на температурите и около 10.ІІ в повечето райони те бяха близки до нормалните. През периода 13-15.ІІ средноденонощните температури отново бяха с 2 до 5°С по-ниски от нормалните. На 16.ІІ температурите се нормализираха и продължиха да се повишават - през периода 18-22.ІІ средноденонощните бяха предимно между 4 и 12°С, с 4 до 9°С по-високи от нормалните. В оставащите дни на февруари температурите се понижиха с няколко градуса, като в края на месеца в Северозападна България бяха близки до нормалните, а в останалата част на страната малко по-високи от съответните норми.
Средните месечни температури за февруари бяха предимно между -1 и 3°С, в планинските райони между -9 и -4°С, на вр.Мусала -11.2°С, на Черни връх -8.9°С. В планините и в Северна България те бяха около и малко по-ниски (до 1°С) от нормалните, а в Южна България - с 1 до 3°С по-ниски от нормалните.
Най-високите температури през февруари бяха между 14 и 19°С, във В. Търново 20°С, в планините между 7 и 14°С, на вр.Мусала -0.2°С, на вр.Ботев 0.2°С и бяха измерени през периода 18-22.ІІ. Най-ниските температури, предимно между -18 и -13°С, на отделни места в Южна България до -22°С, в планините - между -23 и -18°С, на вр.Мусала -24.5°С бяха измерени на 7 и 8.ІІ.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през февруари 2006г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През февруари превалявания имаше около 6, 10, 13, 17 и през периода 23-26.ІІ.
Броят на дните с валеж 1 и повече mm бе между 5 и 8, а в планините - до 13. Валежът в повечето райони веднъж или 2 пъти е бил повече от 10 mm, в Кърджали - 3 пъти, а в Плевен и Варна нито веднъж не е достигнал 10 mm. Максималният денонощен валеж бе предимно между 10 и 20 mm, във Видин 37 mm, във Враца 32 mm, в Кърджали и Монтана 26 mm.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната бе между 20 и 50 mm, близка до нормата. Най-голям беше валежът в Крумовград - 89 mm (116% от нормата), а относително повече валеж е паднал в Северозападна България - между 60 и 70 mm (между 160 и 190% от нормата).
Валеж
Валеж през февруари 2006г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 5, 18, 24 и 28.ІІ. Броят на дните със силен вятър бе предимно до 5, а в планините - 11. В някои райони, предимно на Западна България, силен вятър не е регистриран.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 6 и 7, в планините до 8 десети от небосвода) бе около нормата. Броят на ясните дни (предимно между 2 и 5), както и броят на мрачните дни (в повечето райони между 7 и 13, в планините - до 18) бе близък до нормата.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Нетрайна снежна покривка имаше през периода 5-14 и около 24.ІІ. Тя достигна най-голяма дебелина през първото десетдневие (в Северозападна България до 25 cm) и в югоизточните райони (в М.Търново 58 cm). Броят на дните със снежна покривка в повечето райони бе между 10 и 17, по Черноморието - около 5, в Сандански - 8, в Сливен - 2.
Дебелината на снежната покривка в планините през февруари се колебаеше, но беше сравнително тънка за сезона. В по-ниските части на планините (1500-1800 m) тя беше между 30 и 50 cm, а над 2000 m между 70 и 120 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха почти през всеки ден от февруари - 28 дни. Със сравнително повсеместен характер бяха мъглите на 4.ІІ в периодите 10-11 и 20-28.ІІ предимно в Северна България, край поречия и в някои крайморски градове и селища в източната част на страната.
Имаше съобщения за обледяване на 24.ІІ от Разград и за поледици на 28.ІІ от Русе.
Гръмотевични бури бяха наблюдавани на 28.ІІ в Кърджали, Елхово и на вр.Рожен.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покривка |
|||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -0.2 -0.8 -0.1 0.6 0.6 1.3 1.0 0.3 0.2 1.6 2.2 2.0 2.4 -0.2 0.8 1.7 3.1 0.1 -11.2 -8.6 | -1.0 -1.7 -1.2 -0.6 -0.6 -0.3 -0.4 -0.4 -0.1 -1.1 -1.3 -0.9 -0.9 -2.4 -2.0 -1.3 -1.5 -1.8 -0.5 -0.1 | 14.5 16.8 14.5 18.6 19.0 20.0 18.6 17.3 18.5 16.0 18.0 16.2 19.4 14.6 16.2 17.6 19.2 17.0 -0.2 0.2 | 18 18 18 21 21 22 20 20 22 22 22 22 22 22 18 18 18 18 21 20 | -18.7 -18.8 -15.2 -12.8 -16.2 -18.0 -13.3 -14.5 -15.5 -12.4 -10.2 -11.0 -17.2 -21.6 -21.8 -18.6 -14.0 -21.4 -24.5 -22.3 | 8 8 8 8 8 8 8 7 8 7 8 8 8 8 8 8 8 8 14 7 | 38 71 60 68 31 25 25 39 37 42 27 27 55 46 48 39 34 33 52 51 | 123 178 188 162 84 52 57 118 103 102 60 60 98 115 141 93 83 72 57 65 | 15 37 26 32 9 11 12 14 13 10 10 13 26 16 18 14 12 10 12 11 | 6 25 25 25 25 6 25 25 26 6 25 25 25 6 6 6 6 6 25 25 | 7 7 8 7 6 5 5 7 6 7 5 5 5 6 6 8 7 8 13 12 | 2 2 2 2 0 1 1 1 1 0 1 1 3 2 2 1 2 1 1 1 | 0 0 0 1 2 0 2 5 4 5 5 3 4 3 3 0 0 0 9 11 | 13 16 17 17 15 13 10 15 12 6 5 2 11 12 12 10 8 13 * 28 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Наднормените валежи през февруари в по-голямата част от полските райони на страната бяха неравномерно разпределени.
През втората половина от първото десетдневие след падналите повсеместни валежи и образувалата се снежна покривка, достигнала на много места до 20-22 cm, съдържанието на влага в горните почвени слоеве в цялата страна достигна ППВ. Близки до ППВ (над 96% от ППВ) бяха почвените влагозапаси и в 50 и 100-сантиметровите слоеве при пшеницата в по-голямата част от полските райони, определени еднократно през месеца на 17.II. (вж. прил. карта). Най-ниски, между 79 и 84% от ППВ, бяха влагозапасите в зоната на делувиално-ливадните почви в подбалканските полета (агростанция Казанлък) и в района на Сливен.
От края на първото до средата на второто десетдневие регистрираните ниски отрицателни температури, от -5 до -25°С, доведоха до замръзване на почвата на дълбочина до 10, 20 и 25 cm в различна степен (1-4).
През последната седмица на февруари, след падналите значителни валежи, надхвърлили на много места месечната норма (Ново село 55 l/m2, Видин 68 l/mm2, Лом 55 l/m2, Сандански 58 l/m2, Кърджали 63 l/m2), настъпи съществено увеличение на есенно-зимните влагозапаси и в двуметровия почвен слой, което ще бъде установено при определяне на почвената влага в края на първата седмица на март.
Водни запаси при пшеницата към 17.02.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През февруари ниските отрицателни температури в края на първото и началото на второто десетдневие, на места до -20, -25°С, а в района на Кнежа до -26°С, поставиха на изпитание за пореден път тази година студоустойчивостта на зимуващите земеделски култури. В по-голямата част от полските райони на страната образувалата се трайна снежна покривка бе защита за посевите с пшеница и ечемик от неблагоприятното въздействие на ниските температури и предотврати нови повреди от измръзване при зимните житни култури.
На много места в страната бяха регистрирани минимални температури под -18, -20°С (Видин, В.Търново, София, Благоевград, Ивайло, Съдиево, Крумовград), а на места под -24, -25°С (Севлиево, Кнежа, Драгоман), критични за лозата и някои раноцъфтящи овощни видове. При втория зимен преглед на зимуващите земеделски култури в агростанциите на НИМХ-БАН, проведен през третото десетдневие на февруари (20-25.ІІ), бяха установени повреди от измръзване при есенните посеви и овощни култури, по-значителни в Северна България. В агростанция Николаево 60% от пшеницата и ечемика са измръзнали, а в агростанциите Грамада, Кнежа, Борован между 25-30% от посевите са загинали. При лозата повредите от измръзване в Угърчин и Образцов Чифлик са достигнали 60%, в Ловеч 70%, а в Силистра при десертните сортове 90%. Вследствие на ниските температури са отчетени в различна степен повреди при костилковите и семковите овошки, над 20-30% в Павликени, Ловеч, и Борима. В Капитановци и Царев Брод 30% от кайсиите са с повреди, а в Силистра - между 50-60%. Процентът на повредите при прасковата за много райони в Северна България е между 20 и 40%.
В Южна България по-сериозни повреди от измръзване са отчетени в агростанция Карнобат - 100% при овеса и между 10 15% при пшеницата и ечемика.
След студеното за сезона време през първата половина на февруари, в края на второто и началото на третото десетдневие настъпи чувствително повишение на температурите и съществена промяна в агрометеорологичните условия. На много места в страната максималните температури достигнаха до 15-20°С (в Плевен 18°С, във В.Търново 20°С, в Силистра 20°С, в Добрич 18°С, в Сандански 18°С), а стойностите на средноденонощните температури бяха значително над нормата за втората половина на февруари. Вследствие на наднормените топлинни условия есенните посеви преминаха от дълбок в относителен покой. На много места в страната се създадоха условия за активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика. В резултат на високите температури на отделни места в Южна и Източна България бе провокирано начално развитие при някои от раноцъфтящите овощни видове (набъбване на пъпките).
В края на февруари настъпилото чувствително понижение на температурите, но без критични минимални температури, задържаше развитието при есенните посеви и трайните насаждения.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-сухите и относително по-топли периоди от февруари бе извършено подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, зимно пръскане на овошките, резитби в лозовите и овощни масиви. През третото десетдневие на февруари на места в Южна България започна сеитбата на градинския грах.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост"1 са по-високи от ПДК в 15% от измерванията, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена многократно и е 50% над еднократната ПДК.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Бургас в 5 измервания на сероводород е достигната еднократната ПДК.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 3.5 пъти) през една трета от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 22.ІІ.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти през 9 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 22.ІІ.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 80% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Разград (рН=4.6), а най-алкална - в Добрич (рН=7.9).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През февруари 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовзимането, варират от 2.4 до 4.3 mBq/m3. Средните месечни стойности са близки, а в София, Плевен и Варна - по високи от измерените през януари. Измерените максимални дневни стойности са по-ниски от тези през предходния месец, като само за Бургас максималната е малко по-висока. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.8 до 1.1 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През февруари речният отток, общо за страната, намаля с 31% в сравнение с януари. Повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в много райони на страната беше наблюдавано през втората половина на месеца. Повишението беше по-съществено при някои от реките в централната част на Северна България, на р.Марица в средното и долното течение и притоците на реката в тази част и на крайните югоизточни реки.
През февруари общият обем на речния отток в Дунавския водосбор надвиши нормата за месеца с 69%; в Беломорския басейн е приблизително равен на нея, а оттокът на реките от Черноморския басейн е с 46% под нормата.
В Дунавския водосбор през периода 17-20.ІІ нивата на реките Лом при Василовци, Огоста по цялото течение, Искър при Кунино, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра в участъка Габрово-Велико Търново и притоците на реката Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица и Джулюница при едноименното село се повишиха с 35 до 83 cm. По-голямо беше повишението на нивата на р.Искър при Нови Искър с 240 cm, при Ореховица със 140 cm; в долното течение на р.Осъм (при Изгрев) с 306 cm; на р. Янтра при Каранци със 122 cm и на реките Черни и Русенски Лом със 100-112 cm. Това повишение беше краткотрайно, но при повечето реки последвано от повторно, макар и по-слабо повишение на нивата през последните 3-4 дни на месеца, вследствие на което средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през февруари е по-голям от нормата за месеца. Изключение правят само реките Янтра при Велико Търново и Росица при Севлиево. Месечният обем на оттока на реките от Дунавския водосбор намаля с 15% в сравнение с предходния месец и надвиши с 69% нормата за февруари.
През февруари общият обем на речния отток в Черноморския басейн намаля 2 пъти в сравнение с януари. През периодите 17-20 и 25-28.ІІ нивата на почти всички наблюдавани реки в този район се повишиха. Повишението на нивата на реките Камчия при Гроздьово и Факийска при Зидарово беше съответно от 120 до 257 cm и от 72 до 92 cm, а на останалите реки с 35 до 67 cm. Повишението беше последвано от рязко спадане и бързо оттичане на реките. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през февруари е по-малък в сравнение с януари.
През февруари общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн намаля с 41% в сравнение с януари. През втората половина на февруари, в различни периоди при отделните пунктове за наблюдение беше регистрирано повишение със 17 до 127 cm на нивата на реките Марица в участъка гара Белово-Свиленград, родопските притоци на реката (Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), Сазлийка при Гълъбово, Тунджа при Елхово, Арда при Рудозем и при Вехтино, Върбица при Джебел и в долните течения на Струма (при Марино поле) и Места (при Момина кула). Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е по-малък в сравнение с януари.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1541 млн.m3, с 20% над нормата за февруари и с 31% по-малък от оттока през през януари.
През февруари нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 130 до 320 cm в сравнение с януари и е със 108 до 159 cm под нормата за февруари.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Състояние на реките за месец февруари 2006 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец февруари 2006 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 23 наблюдателни пункта или в 62% от случаите. Най-съществено беше понижението на дебита в Искрецки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала, както и в Настан-Триградски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 70% (от 50 до 67%) от стойностите през януари. Повишение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Гоцеделчевски карстов басейн и в басейните на студените пукнатинни води в Рило-Пирински и Източнородопски райони. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 128 до 141% от стойностите през януари.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с по-добре изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 2 до 95 cm спрямо януари беше регистрирано при 44 наблюдателни пункта или около 65% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Места, Марица и Тунджа, в Софийска котловина, както и в Горнотракийска низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 1 до 36 cm спрямо януари бе установено при 24 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Искър и Места. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Дупнишка котловина.
Предимно се понижиха (от -99 до -70 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за януари от -49 до 23 cm и с по-добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с много по-добре изразена положителна тенденция. Измененията (от -19 до 118 cm) на нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България бяха без добре изразена тенденция. Разнообразни вариации (от -7 до 14 cm) с много добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен със 7 cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 9 cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система със 127 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Понижи се дебитът (с 1.05 l/s) на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен) остана без изменение.
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена по-добре изразена тенденция на покачване при 66 наблюдателни пункта или около 59% от случаите. Повишението на водните нива с 1 до 280 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Тунджа, в Софийска котловина, в локални зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, както и в Софийска котловина. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми 0.19 до 1236 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Настан-Триградски карстови басейни, в част от басейна на Стойловската синклинала (Странджански район) и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи дебитът на изворите е от 150 до 296% от нормите за февруари. Понижението на водните нива (с 8 до 148 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм, Струма и Места, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на реките Дунав, Струма и Места. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.37 до 780 l/s, беше най-голямо в Милановски карстов басейн, в басейна на Преславска антиклинала, в Бобошево-Мърводолски и част от Разложки карстови басейни, в част от басейна на Стойловската синклинала, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е от 55 до 67% от нормите за февруари.
Състояние на подземните води през февруари 2006 г.
Състояние на подземните води през февруари 2006 г. (многогодишни тенденции)
(из посланието на г-н Мишел Жаро, Генерален секретар на СМО)
Всяка година Световната метеорологична организация (СМО), нейните 187 страни-членки и всички метеоролози по света честват 23 март - денят в който през 1950 г. влиза в сила Конвенцията за преобразуване на международната метеорологична организация в световна агенция към ООН. За тема на 2006 г., към която да се насочи вниманието на цялото човечество, е избрана "Предотвратяване на опасността и смекчаване на последствията от стихийните бедствия".
С този девиз се отдава значение на факта, че 90% от всички стихийни бедствия са свързани с времето, климата и водите и е знак на признание към тази жизнено важна роля, която имат СМО и националните метеорологични и хидрологични служби (НМХС) и приноса им в предотвратяване на опасностите, осигуряване на готовност при смекчаване на последствията от стихийните бедствия и на тези, свързани с извънредни екологични ситуации. Информацията за екстремните хидрометеорологични явления, случили се в съвсем близкото минало, показва нарастващото влияние на бедствията върху устойчивото развитие.
Оценката на екстремни явления, свързани с бедствени последствия през 2005 г., показва:
* Продължителни засушавания в райони от Африканския рог, Европа, Азия, Австралия и Бразилия;
* Обилни, в някои случаи изключително интензивни, валежи, причинили обширни наводнения в различни части на света;
* Рекорден брой опустошителни урагани, наблюдавани в Атлантическия океан;
* Размерът на озоновата дупка над Антарктида през 2005 г. - на трето място по големина (след 2000 и 2003 г.) и значително разрушаване на озоновия слой над Арктика.
Като бедствена по отношение на природните стихии бе оценена 2004 г., особено с опустошителните цунами в Индийския океан.
През десетгодишния период 1992-2001 г. в световен мащаб от стихийни бедствия са загинали над 622 000 и пострадали 2 млрд. души, като икономическите загуби надхвърлят 446 млрд. щатски долара.
СМО разглежда дейността по предотвратяване опасностите и смекчаване на последствията от природните бедствия с най-голям приоритет. Втората световна конференция по намаляване на опасността от бедствията, проведена в Кобе (Япония), прие Рамкова програма за действие през 2005-2015 г., в която СМО играе важна роля, в общата цел за създаване на потенциал за противодействие на бедствията на ниво държави и общности.
Същевременно, поради невъзможността да се избегнат опасните природни явления, комплексната оценка на рисковете и навременните предупреждения, заедно с другите превантивни мерки, могат да предотвратят тяхното превръщане в бедствия - т.е. съществено да се намалят броят на жертвите и социално-икономическите щети.
Общопризнато е, че фундаментално необходимо условие е осигуряването на готовност за борба с бедствията и наличието на добре функциониращи системи за навременни предупреждения, които да могат да предоставят точна информация на населението, подложено на риска. В тази област СМО координира съответните дейности на НМХС така, че всяка национална служба да получава необходимите данни за осигуряване на навременни предупреждения за опасни явления, свързани с времето, водата и климата.
ПРИНОСИ НА НИМХ
Оценката на 2005 г. в метеорологичен и хидрологичен аспект показа, че страната ни бе сполетяна от няколко бедствени ситуации, причинени от снежни бури през зимата и изразени с чести интензивни и продължителни валежи (вкл. градушки и силни ветрове) през топлото полугодие. Синоптиците, специалисти по краткосрочни и средносрочни прогнози, издаваха с голяма достоверност прогнозите на опасните метеорологични процеси и явления за медиите - нашият посредник за обслужване на населението и взимащите решения. Специализирани предупреждения НИМХ предаваше към органите на ДА "Гражданска защита". Тази дейност бе разширена особено след юлските валежи и наводнения и съвместно с оперативната хидрология специализираните анализи, прогнози и предупреждения бяха предоставяни още по искане на новосформирания Кризисен щаб към МС, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и МОСВ. За всичко това спомагаше потокът комплексна информация, получаван в дежурните офиси на НИМХ - София и регионалните центрове в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил от националната мрежа станции и постове, спътникова и радарна информация и прогностичните модели (ALADIN и немския HRM), развивани и адаптирани от нашите научни работници. На базата на първия модел и метеорологичните наблюдения от НИМХ бе изготвена най-достоверната експертиза за източника на замърсяване на въздуха над Стара Загора. Моделира се и има готовност за прогнозиране на трансграничния пренос на атмосферни замърсители при евентуални химически и ядрени аварии от учени и специалисти в НИМХ, с периодично участие в провежданите тренировъчни занятия с ДА "Гражданска защита" и други организации.
За подобряване на тази особено важна за страната, обществото и икономиката дейност ще допринесат:
* Изследователските и оперативните проекти, по които се работи в НИМХ, защото те са свързани с 10-те основни програми на СМО като: Световната служба за времето, Световната климатична програма, Програмата за атмосферни изследвания и околна среда (с изкуствените въздействия против градушките, за разсейване на мъглите и др.), Програмата по предотвратяване и смекчаване на природните бедствия, Хидроложката програма и др.;
* Изследователските проекти по Шеста и Седма Рамкови програми на ЕС;
* Членството на НИМХ в организацията EUMETSAT, осигуряваща все по богата спътникова информация и за риска от бедствени явления.
Необходимо е също:
* Да се реализира обещаното от правителството членство на НИМХ в Европейския център за краткосрочни и средносрочни прогнози, откъдето ще се получават най-добрите и конкретни спомагателни прогностични информации;
* Да се подпомогне възстановяването на разрушените и повредени от наводненията хидрометрични станции по реките;
* Да се обновява непрекъснато технологично наблюдателната, комукационната и анализационно-прогностичната системи;
* Да се повишава социалният статус на метеоролога и хидролога - гаранция за устойчиво развитие на потенциала и преход без сътресения между генерациите.
Стара истина е, че екстремните ситуации изпитват най-добре готовността на всички взаимосвързани звена в борбата с природните стихии и спомагат за насочването на средствата за превантивна дейност, започваща с оценки и прогнози на метеорологичните екстремни явления.
дала обилни валежи в райони от Западна България
