УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-5.І През първите дни на месеца въздушният пренос във височина беше от югозапад в челната част на циклонална област над централното Средиземноморие. В приземния слой и до 1500 m на 1 и 2.I преносът също беше от югозапад. На 3.І премина размит фронт и след него преносът беше от югоизток. Времето беше облачно и мъгливо, в средата на периода преваля дъжд. Температурите бяха по-високи от средните. На 5.І от североизток започна да прониква студен въздух. В Северна България температурите се понижиха, преваля дъжд и на места се образува поледица.
6-17.І Атмосферното налягане се повиши и до Балканския полуостров достигна южната периферия на обширен циклон, заемащ европейската част на Русия. Във височина потокът се обърна от североизток и нахлу студен въздух. В Северна България дъждът премина в сняг и се образува снежна покривка, в централната част до 15-20 сm. В Южна България валежите бяха предимно от дъжд, който премина в сняг, най-късно в югоизточните райони и по Черноморието. На 7.І валежите спряха. В източните райони духаше силен и бурен вятър. Температурите чувствително се понижиха. До края на периода въздушният поток и в приземния слой и във височина беше от север и северозапад - отначало в периферията на антициклона над Русия, а от 13.І - в периферията на друг антициклон, центърът на който се придвижи от Полша на юг и отслабна над Балканите в края на периода. Времето беше студено, с разкъсана облачност, значителна на 11 и 12.І, когато в Северна България и по морето преваля сняг. През последните дни от периода на места в Дунавската равнина имаше трайна мъгла.
18-21.І Над централната част от континента се формира област на ниско налягане с център над Полша, която се разшири на юг, а центърът й бързо се придвижи на югоизток към Карпатите, след това на изток към Азовско море и се запълни в южните райони на Русия. В началото потокът в приземния слой и във височина беше от югозапад, но бързо се смени със северозападен. На 19.І премина студен фронт, имаше превалявания от сняг и дъжд, а в Дунавската равнина след фронта духаше силен западен вятър. В края на периода за кратко страната беше в топъл сектор.
22-25.І В южната периферия на антициклон, отначало в приземния слой, а след това и във височина, в страната нахлуваше студен арктичен въздух. В централното Средиземноморие имаше циклонална област, която се придвижи на изток и се запълни над Мала Азия. Под комбинираното влияние на двата процеса на 23.І за кратко се създаде валежна обстановка. В източните райони духаше силен и бурен вятър от североизток и изток. Последва бързо изясняване и минималните температури в по-голямата част от страната бяха между -18 и -13°С, на отделни места до около -20°С.
26-31.І Времето се определяше от област на високо налягане. Студеният въздух се трансформира, а от 27.І започна и пренос на топъл въздух във височина. Преобладаваше слънчево време и температурите постепенно и чувствително се повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През януари средната температура беше между -4.0 и 1.4°С в равнините. В цялата страна температурите бяха под нормата за месеца. Най-голямото поднормено отклонение на температурата с -3.2°С беше измерено в района на Добрич. Най-високите температури през месеца (между 7.4 и 13.6°С) бяха измерени на 30 и 31.I съответно в Русе и Пловдив. По планинските върхове температурата беше под нормата. По върховете максималните температури бяха между -5.0 и -3.0°С съответно на Мусала и Ботев на 1 и 2.I. Най-ниските температури бяха между -11.6°С (в Сандански на 26.I) и -21.0°С (в Разград на 24.I) и по планинските върхове Мусала (-20.4°С на 25.I) и Ботев (-22.0°С на 24.I).
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2006г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в по-голямата част от страната беше под нормата (35-80 %), в отделни райони - над нормата: в Пазарджик 135 %, в Исперих 146 %, в Сандански 129 % и в София 128 %. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше също под нормата - на Черни връх 60 %, на вр.Мусала 50 %, на вр.Ботев 80 %, на вр.Мургаш 77 %, само на вр.Рожен 114 % - около нормата.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 4 и 8, а в планините - около 10. През месеца имаше 1-2 дни с валеж над 10 mm. В равнините дните със снежна покривка се колебаеха между 2 и 25.
Валеж
Валеж през януари 2006г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни на първото, в началото и края на второто и през последното десетдневие. Северни и североизточни ветрове имаше във Варна, Русе и Бургас със скорост 20 m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 1, 8, 4-6, 17-21, 23-25, 29-31.I. На вр.Мургаш и вр.Мусала на 18.І вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40 m/s, а на вр.Мусала - и на 23 и 24.I.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 12 за равнините, а в планините достигна до 11.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 6.1 и 7.0 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната е над нормата. Броят на ясните дни бе между 3 (за Стара Загора, което е под нормата) и 7 (за Кнежа, което е над нормата). Броят на мрачните дни бе между 11 (в Пловдив - под нормата) и 19 (във Варна - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.4 десети, с 3 ясни дни на Черни връх, а мрачните дни бяха 14 на брой.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Дебелината на снежната покривка в Северозападна България беше между 2 и 14 cm, в Цeнтрална България тя достигна до 28 cm. В Североизточна България снежната покривка беше между 2 и 25 cm, а в югоизточната част беше от 1 до 33 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 25 дни от януари, като със сравнително повсеместен характер те бяха в периодите 2-5.І, около 13, 17-18 и 22.І. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони предимно в Северна България, край поречия и в някои крайморски градове и селища.
Поледици се образуваха на много места на 5.І след валежите от дъжд и проникването на студен въздух от североизток.
Бедствени обстановки
Рязкото застудяване и падналият сняг от 5.І предизвикаха тежки катастрофи, с жертви и задръствания по пътищата. Тежка верижна катастрофа предизвика задръстване на пътя София-Русе. Ветрове и свлачища (Оряхово, Никопол) оставиха села (общ. Дулово) без ток. Съобщаваше се за повишени нива на реките Арда, Върбица, Марица, Чепеларска, Харманлийска, Тунджа, Искър и Янтра.
Мразовете при спадане на температурите около 24.І до -20°С (-21.0°С в Разград) причиниха измръзване на хора, вкл. смъртен случай в София. Интензивен ледоход бе наблюдаван (от ИАППД) по р.Дунав. Той достигна 80 % при Русе и Силистра към 27.І. "Българско речно плаване" бе спряло всички свои плавателни съдове по цялото течение на реката още в сряда. За последен път р.Дунав е замръзвала напълно през 1984 г.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покривка |
|||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -2.6 -3.6 -2.9 -2.9 -2.9 -2.1 -3.1 -3.9 -3.3 -0.7 0.0 -0.5 -0.4 -1.3 -0.8 -0.8 1.4 -1.7 -12.1 -10.5 | -1.1 -2.2 -1.7 -2.0 -1.6 -1.4 -2.0 -2.7 -3.1 -2.4 -2.1 -1.8 -1.9 -1.0 -1.1 -1.4 -1.1 -1.0 -1.6 -2.1 | 10.4 9.8 10.8 11.5 9.7 14.2 7.4 11.2 11.8 11.0 9.2 9.8 13.0 12.4 13.6 11.2 12.5 12.4 -5.0 -3.0 | 30 31 31 29 29 2 30 2 2 2 3 30 31 31 31 30 31 30 18 2 | -18.3 -20.4 -17.4 -17.8 -16.9 -17.2 -16.5 -21.0 -19.0 -16.2 -15.0 -15.4 -16.2 -17.0 -17.6 -14.5 -11.6 -16.0 -20.4 -22.0 | 26 27 25 25 24 24 24 24 24 24 24 24 24 27 27 26 26 26 25 24 | 36 38 32 36 27 30 29 32 29 13 31 29 32 31 32 35 49 42 48 59 | 128 104 92 81 65 56 58 84 98 35 70 78 57 68 79 94 129 104 50 80 | 11 15 11 9 8 10 7 7 8 7 9 8 8 14 15 15 24 20 12 13 | 4 5 5 5 5 6 4 4 4 4 6 7 5 6 6 5 5 5 20 6 | 6 6 6 7 6 6 6 8 7 4 5 5 7 5 6 4 6 6 10 10 | 1 1 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0 2 2 1 1 2 | 1 0 1 1 1 0 3 1 4 12 7 6 6 1 3 0 1 0 11 11 | 25 13 25 20 19 16 24 25 19 6 3 2 3 1 7 0 0 1 * 31 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През януари беше наблюдавано увеличение на есенно-зимните влагозапаси в резултат на падналите значителни валежи главно през първото десетдневие от месеца, надхвърлили в отделни райони на страната месечната норма (Ловеч 39.3 l/m2, Свищов 38.8 l/m2, Пазарджик 44.2 l/m2, Сандански 47.8 l/m2).
През второто и третото десетдневие на януари валежите на много места в полските райони на страната бяха под 10 l/m2, което не доведе до значителна промяна в нивото на почвените влагозапаси. При определяне на почвената влага към 17.І бе установено, че общият воден запас в 100-сантиметровия слой е в граници, близки до ППВ. Само в отделни райони (централната част на Дунавската равнина, на места в Североизточна България и Подбалканските полета) общият воден запас бе под 97 % от ППВ (вж. прил. карта).
През най-студените периоди на януари в края на първото, началото на второто и през по-голямата част от третото десетдневие на месеца бе наблюдавано замръзване на почвата в 10 и 20-сантиметровия слой. В районите, където радиационните минимални температури се понижиха под минус 17-18°С (Търговище, Силистра, Карнобат и др.) замръзването на почвата достигна 3-4 степен. Вследствие на ниските отрицателни температури, на места над преовлажнения повърхностен почвен слой се образува ледена кора, една от причините за механични повреди при зимните житни култури.
През януари, с изключение на отделни райони в Северна България, в останалите части от страната височината на снежната покривка бе незначителна или липсваше такава.
Водни запаси при пшеницата към 17.01.2006 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
В началото на януари в резултат на наднормените топлинни условия на много места в Североизточна България, по Черноморието и в южните райони на страната настъпи възобновяване на вегетацията при пшеницата, ечемика и люцерната. В Южна България високите за сезона температури, достигнали на места до 10-13°С, провокираха нежелателно, преждевременно поникване при някои предимно студоустойчиви зеленчукови култури (грах, бакла, моркови). Последвалото рязко понижение на температурите през втората половина на първото десетдневие възстанови покоя при пшеницата и ечемика в цялата страна. В края на първото десетдневие на януари в по-голямата част от страната стойностите на средноденонощните температури бяха отрицателни, значително под нормата за сезона. В отделни райони минималните температури се понижиха до минус 12-16°С (Кнежа -16°С, Разград -12°С, София -12°С, Драгоман -15°С), критични за късно засетите през ноември зимни житни култури, намиращи се в начален етап на листообразуване. Образувалата се на места тънка снежна покривка ограничи до известна степен вредното влияние на ниските отрицателни температури върху пшеницата и ечемика.
През по-голямата част от второто десетдневие студеното за сезона време поддържаше дълбокия покой при зимуващите земеделски култури.
В резултат на краткотрайното подобрение на топлинните условия в края на второто десетдневие на януари, по-чувствително по Черноморието и в южните райони на страната, част от есенните посеви преминаха от дълбок в относителен покой. Настъпилото рязко понижение на температурите в началото на третото десетдневие задържа процесите, предхождащи възобновяването на вегетацията при зимните житни култури в южните райони на страната.
Мразовитото време през последната седмица на януари постави на сериозно изпитание оцеляването на част от зимуващите земеделски култури. Отсъствието на снежна покривка и ниските температури през периода 23-26.І под минус 18-20°С (Видин -20°С, Кнежа -20°С, Добрич -19°С, Г.Тошево -20°С, Разград -21°С, Търговище -21°С, Силистра -21.2°С) причиниха на много места в Източна България сериозни повреди от измръзване както при късните ноевмрийски посеви с пшеница и ечемик, зимуващи във фаза поникване и начален етап на листообразуване, така и на засетите в агротехнически срок братили зимни житни култури.
След направения първи зимен преглед на есенните посеви и овощните култури през третото десетдневие на януари (20-25.І) бяха установени повреди от измръзване при пшеницата, ечемика и някои трайни насаждения (лоза, праскова, круша), настъпили вследствие ниските температури през периода 23-27.І. Сериозни повреди от измръзване са регистрирани в Източна България. В агростанция Г.Тошево 65 % от посевите с ечемик, 30 % с пшеница, 70-80 % с просо и рапица са загинали. В Царев брод над 77 % от ечемика и 35 % от пшеницата са измръзнали. В агростанция Карнобат са загинали почти 100 % от посевите с пшеница и ечемик, намиращи се в начален етап на листообразуване. Повредите от измръзване при братилите посеви в Карнобат са 42 % при ечемика и 31 % при пшеницата. В района на Сливен са измръзнали над 60 % от посевите с пшеница и 50 % от тритикале.
При трайните насаждения повреди от измръзване са регистрирани при лозата, прасковата и крушата, достигащи на места в Северна България до 20-30 %.
В Южна България зимният преглед на голяма част от културите бе проведен в началото на третото десетдневие (21-22.І) преди сериозното застудяване. Резултатите от прегледа ще бъдат актуализирани при втория зимен преглед, който се провежда през периода 20-25.ІІ.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от януари условията бяха неблагоприятни за работа на полето. В средата на януари на отделни места в Източна България, където условията позволяваха, бе проведено подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове. През месеца при оранжерийни условия започна производството на зеленчуков разсад, предназначен за ранно полско производство на зеленчуци.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през 9 от дните на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 10.І през нощните часове и е 2 пъти над еднократната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 3 пъти) през половината от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 20.І.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти през 7 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 18.І.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 87 % от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сливен (рН=3.2), а най-алкална - в Добрич (рН=7.3).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
ААтмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През януари 2006 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.6 до 4.1 mBq/m3. Средните месечни и максималните дневни стойности през месеца са близки до измерените през декември за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената радиоактивност е под минимално откриваемата, варираща от 0.8 до 1.1 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През януари речният отток, общо за страната, се увеличи с 25 % в сравнение с декември. Повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества в много райони на страната беше наблюдавано през първата седмица на месеца. Повишението беше по-съществено при някои от реките в централната част на Северна България, на р.Марица в средното и долно течение и притоците на реката в тази част и на крайните югоизточни реки.
През януари общият обем на речния отток в Дунавския водосбор и Беломорския басейн надвиши 2-3 пъти нормата, а оттокът на реките от Черноморския басейн - с 64 % нормата за месеца.
В Дунавския водосбор през периода 2-6.І нивата на реките Искър след Нови Искър, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч и Янтра при Каранци се повишиха с 26 до 52 cm. По-голямо беше повишението (с 240 cm) в долното течение на р.Осъм при Изгрев. Това повишение, макар и не голямо, беше последвано от бавно оттичане и задържане на речния отток почти през целия месец над нормата. Средномесечният отток почти при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през януари е по-голям в сравнение с декември. Изключение правят крайните северозападни реки Тополовец, Лом и Огоста. Месечният обем на оттока на реките от Дунавския водосбор се увеличи със 7 % в сравнение с предходния месец и надвиши 2.6 пъти нормата за януари.
През януари общият обем на речния отток в Черноморския басейн намаля с 13 % в сравнение с декември. През периода 4-7.І нивата на почти всички наблюдавани реки в този район се повишиха. Повишението на нивата на реките Средецка при Проход и Факийска при Зидарово беше съответно със 116 и 240 cm, а на останалите реки - с около 30 cm. Повишението беше последвано от рязко спадане и бързо оттичане на реките. Средномесечният отток на реките Провадийска при гара Синдел, Средецка и Факийска е по-голям, а на останалите наблюдавани реки от Черноморския басейн - по-малък в сравнение с декември.
През януари общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн се увеличи с 45 % в сравнение с декември. През периода 4-7.І беше регистрирано повишение с 39 до 130 cm на нивата на реките Марица в участъка гара Белово-Свиленград, родопските притоци на реката (Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), Сазлийка при Гълъбово, Тунджа при Елхово, Арда при Вехтино, Върбица при Джебел и в долните течения на Струма (при Марино поле) и Места (при Момина кула). Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн, с изключение на Тунджа при Павел баня, е по-голям в сравнение с декември и е над нормата за месеца.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2241 млн.m3, приблизително 2 пъти над нормата за януари и с 25 % по-голям от оттока през декември.
През януари нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши с 29 до 82 cm в сравнение с декември и е с 49 до 88 cm над нормата за януари.
Забележка: Данните са от 08 ч.
Състояние на реките за месец януари 2006 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец януари 2006 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 21 наблюдателни пункта или 57 % от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в Нишавски и Етрополски карстови басейни, в басейна на Тетевенската атиклинала, в Настан-Триградски и част от Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 170 до 257 % от стойностите през декември. Понижение на дебита беше установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Искрецки, Милановски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в част от хотрив-баремския водоносен хоризонт на Североизточна България, в Котленски, Разложки и част от Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 54 до 79 % от тези през декември.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много по-добре изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 2 до 120 cm спрямо декември беше регистрирано при 47 наблюдателни пункта или около 76 % от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Места и Марица, както и в Кюстендилската котловина. Предимно се повишиха водните нива в Дупнишка, Кюстендилска и Сливенска котловини, както и в терасите на реките Струма и Марица. Понижение на водните нива с 2 до 150 cm спрямо декември бе установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Лом, Скът и Места.
Положителна тенденция на изменение (от 13 до 16 cm) имаха нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите, с отклонения от средните стойности на декември от -13 до 5 cm и с по-добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много по-добре изразена положителна тенденция. Предимно се повишиха (от 1 до 104 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -5 до 46 cm), с много по-добре изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система със 7 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 9 cm. Понижи се нивото на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 6 cm. Повиши се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 2.10 l/s), а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена много по-добре изразена тенденция на покачване при 83 наблюдателни пункта или около 72 % от случаите. Повишението на водните нива със 7 до 265 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Марица и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи в Североизточна България, в обсега на Ихтиманската водонапорна система, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт и на хотрив-баремската водоносни системи в Североизточна България, в терасите на реките Марица и Тунджа, както и в Софийска и Сливенска котловини. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 2.27 до 3155 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, в басейните на Тетевенска антиклинала и Златна Панега, в Ловешко-Търновски и Настан-Триградски карстови басейни, в част от басейна на Стойловска синклинала, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи дебитът на изворите е над 200 % (от 209 до 390 %) от нормите за януари. Понижението на водните нива (с 5 до 155 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.56 до 259 l/s, беше най-голямо в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е от 60 до 94 % от нормите за януари.
Състояние на подземните води през януари 2006 г.
Състояние на подземните води през януари 2006 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова