БЮЛЕТИН за месец ДЕКЕМВРИ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-3.XII Страната се намираше в антициклонално барично поле със слаб градиент при земята. Във височина се пренасяше топъл и влажен средиземноморски въздух и температурите бяха сравнително високи, особено в южните и източните райони. По-ниски бяха температурите само в местата с по-трайна мъгла, главно в северозападните райони. През нощта срещу 2.XII бързо премина плитък вихър с фронтална система и имаше почти повсеместни, но слаби валежи от дъжд, значителни само в Северозападна България.

      4-13.XII Северните райони от континента бяха обхванати от стационарна област на ниско налягане. Периодично от нея се спускаше долина през Централна Европа към централното Средиземноморие, където се формираха средиземноморски вихри. Впоследствие те преминаваха на изток-североизток през Балканите и оказваха влияние върху времето у нас. Във височина потокът остана от югозапад-запад, в отделни дни от юг-югоизток, така че температурите се задържаха сравнително високи, но на места имаше слаби превалявания, предимно от дъжд. На 11.XII в Северна България и по високите полета той временно премина в сняг.

      14-18.XII След формирането на поредния Средиземноморски циклон, в тила му проникна много студен полярен въздух. Формира се студен циклон и във високите нива на атмосферата, като при земята той премина южно от страната през Гърция и Босфора. Това създаде условия за снеговалежи и силен вятър в Дунавската равнина, по Черноморието и в Югоизточна България, имаше снежни виелици, образуваха се преспи и навявания, в някои райони беше обявено бедствено положение. Образува се трайна снежна покривка.

      19-20.ХІІ След отминаването на вихъра налягането над страната бързо се повиши, израстна гребен от запад. Валежите спряха, облачността се разкъса и намаля, в много райони се установи слънчево, но студено време, на 20.ХІІ имаше минимални температури до -14°С.

      21-25.ХІІ Във височина страната се намираше все още в южната периферия на студена долина от север, а при земята - в периферията на антициклон, с център над Средна Европа. С бавното придвижване на високата долина на изток над Балканите премина размит атмосферен фронт. Температурите постепенно се повишиха, повече в Северна България, където на места имаше слаби превалявания.

      26-29.ХІІ Над Северна Италия се формира нов циклон, който задълба и се разшири, като на 27.ХІІ обхвана цяла Централна и Южна Европа, а центърът му остана над Италия. Над България отново потокът се ориентира от югозапад и юг и се усили, което доведе до чувствително повишаване на температурите. На 29.ХІІ във Велико Търново и Русе бяха измерени максимални температури съответно 20 и 19°С. Изключение бяха отново равнинните райони, защитени от южен вятър, където имаше трайни мъгли и температурите останаха доста по-ниски. На места имаше и превалявания от дъжд, предимно слаби, но в комбинация с високите температури и силния вятър имаше интензивно топене на снега, което на отделни места в Източните Родопи през следващите дни създаде условия за локални наводнения.

      30.ХІІ Над страната премина атмосферен фронт с почти повсеместни валежи от дъжд, на места значителни.

      31.ХІІ След преминаването на смущението налягането бързо се повиши. Валежите спряха, облачността се разкъса в много райони и чувствително намаля. Температурите се понижиха, но все пак останаха по-високи от средните.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През по-голямата част на първото десетдневие средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните, като в отделни дни в Източна България достигаха до 14-15°С. В края на десетдневието температурите се понижиха и през повечето дни на второто десетдневие бяха близки до нормалните. През периода 18-20.ХІІ те значително се понижиха и около 20.ХІІ в много райони средноденонощните бяха отрицателни. Към средата на третото десетдневие настъпи затопляне - температурите се повишиха, по-чувствително в Северна България, където нямаше снежна покривка. По-късно повишението на температурите продължи главно в Източна България - на места средноденонощните температури бяха между 10 и 13°С. На 31.ХІІ температурите се понижиха с 3 до 8°С, но средноденонощните бяха около и по-високи от нормалните.

      Средните месечни температури за декември са предимно между 2 и 5°С, по Черноморието - около 5 (C, в Ахтопол 6.9°С, в планинските райони - между -6 и -1°С, на вр.Мусала -9.7°С, на Черни връх -7.1°С, на вр.Ботев -6.4°С. Спрямо нормите те са с 0.5 до 2°С по-високи. По-ниски от нормите са температурите в планините.

      Най-високите температури през декември в повечето райони са между 15 и 20°С, в северозападните райони с 3 до 5°С по-ниски (във Видин 9.7°С), в планините между 4 и 9°С (на вр.Мусала 4.0°С, на вр.Ботев 3.2°С) и бяха измерени на 7 или около 29.ХІІ, а най-ниските - предимно между -10 и -5°С (в Пловдив -15.5°С), в планините до -20°С (на вр.Мусала -23°С) и бяха измерени около 20.ХІІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през декември 2005г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      През декември превалявания имаше в началото на месеца, около 8 и 11.ХІІ, през периода 16-19.ХІІ, около 22.ХІІ и през последните дни на месеца. През първото десетдневие те бяха от дъжд, през последното петдневие от дъжд и сняг, а през останалите дни - предимно от сняг.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 7 и 12, в планините - до 16. Валежът през декември от 1 до 3 пъти е бил повече от 10 mm, във Варна - 4 пъти, а в Плевен, Русе и Кюстендил нито веднъж не е достигнал 10 mm. Максималният денонощен валеж в Северна България е предимно между 8 и 25 mm, във Видин - 27 mm, в Пловдив - 26 mm, в Кюстендил - 6 mm.

      Сумата на валежите в по-голямата част на Югозападна и Северна България е между 30 и 70 mm - в повечето райони около нормата. Относително повече валежи има по Черноморието и на места в Югозападна България, а по-малко - в централната част на Северна България.
 


Валеж
Валеж през ноември 2005г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 7, около 17 и през последното петдневие на декември. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е до 4, във Варна, В.Търново и Благоевград - 5, в планините - до 20, на вр. Ботев - 21.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 6.5 и 8, в планините до 9 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Броят на ясните дни (между 2 и 5, в североизточните райони до 9) е около и повече от нормалния, а броят на мрачните дни (между 11 и 17, в Кърджали 20, на вр. Ботев 21, на вр. Мургаш 22) е близък до нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      В равнините тънка и краткотрайна снежна покривка се образува на 11.ХІІ. На 16.ХІІ почти в цялата страна се образува снежна покривка, която беше по-дебела в Южна в сравнение със Северна България. В Дунавската равнина снежната покривка се стопи до края на второто десетдневие, а в някои райони на Южна България тя се задържа до 26.ХІІ. Краткотрайна снежна покривка се образува на 30.ХІІ.

      Броят на дните със снежна покривка в повечето райони е предимно от 8 до 12, в София - 18, във Видин - 0, в Русе - 1, в Монтана - 6.

      В по-ниските планински части устойчива снежна покривка се образува в средата на декември. Около 25.ХІІ тя достигна дебелина 45-70 cm, след което намаля в края на месеца до около 30 cm. В по-високите райони снежна покривка имаше почти през целия месец, която беше най-дебела (около 90 cm) в началото на третото десетдневие.
 

Kъм съдържанието

  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли имаше през 26 дни от месеца. Те се задържаха на повечето места в периодите 4-7, 13-15 и 27-30.ХІІ предимно в градове като Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Ловеч, Кърджали, Пловдив, Сливен, Чирпан, Кюстендил и др.

      Гръмотевична дейност е наблюдавана на 30.ХІІ в станцията на вр. Рожен.

      Снежните бури с обилен сняг, навяван на преспи, на места над 1 m, създадоха бедствена обстановка на 18.ХІІ. Обърнати коли са причинили задръствания на движението и по магистралите "Тракия" и "Хемус". Затворени са били пътища като Владая-Перник, Правец-Етрополе, в областите Благоевград, Смолян и Кърджали. Без ток и водоснабдяване останаха селища от Великотърновска, Габровска, Добричка и други области. Имаше съобщения за загинали поради виелиците петима души, както и за над 200 катастрофи. Ранените са били над 30 души.

      По фьоновата обстановка на 29 и 30.ХІІ, характерна със силните до бурни ветрове (Велико Търново, Севлиево, Русе, Шумен и Петрич - 20 m/s, Враца, Кърджали, Хасково и н.Калиакра - 18 m/s и т.н.) имаше съобщения за нанесени щети в Благоевградска, Сливенска, Смолянска, Великотърновска, Габровска и др. области. Затворено е било пристанище Варна. Високите температури и бързото топене на снега активизираха свлачища на много места.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц декември 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна 
 покривка 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
1.7

2.2

2.8

3.2

2.7

3.8

3.2

2.7

2.7

4.8

5.1

4.3

4.3

2.1

3.2

3.9

4.9

2.5

-9.7

-6.4
1.1

1.1

1.6

1.7

1.4

2.0

1.6

1.4

0.5

0.4

0.4

0.8

0.3

0.3

0.8

1.5

0.5

1.5

-1.1

0.0
14.6

9.7

12.2

15.0

17.0

20.2

18.8

16.8

16.5

15.3

18.1

19.4

18.6

14.8

17.6

15.0

18.5

16.4

4.0

3.2
7

25

3

20

30

29

29

30

7

5

7

7

2

30

30

2

7

7

28

13
-8.8

-7.4

-5.2

-7.5

-5.8

-6.3

-5.1

-7.2

-11.0

-4.8

-7.3

-6.7

-13.0

-14.2

-15.5

-9.4

-6.9

-13.2

-23.0

-18.8
20

21

20

19

20

20

20

20

20

24

21

21

20

21

21

20

20

20

20

19
64

55

32

53

42

39

23

49

64

64

78

49

84

45

61

48

64

37

82

84
160

117

78

95

102

81

46

114

188

142

147

83

99

82

139

96

128

71

75

111
25

27

14

13

8

18

8

20

23

15

22

11

24

14

26

10

16

6

14

16
18

2

2

17

2

19

2

19

19

2

19

2

19

18

19

18

30

29

24

19
7

5

7

10

11

8

5

7

10

8

9

8

12

7

5

10

9

8

19

17
1

2

1

1

0

1

0

2

2

4

3

2

3

2

2

1

2

0

2

1
0

0

1

3

3

5

4

2

2

5

4

1

2

2

0

5

1

0

17

21
18

0

6

10

8

8

1

12

12

9

10

10

10

11

11

9

8

11

*

31

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


ОЦЕНКА НА ВРЕМЕТО ПРЕЗ 2005 ГОДИНА ПО ОПЕРАТИВНИ ДАННИ

      Най-общият анализ на основни характеристики на времето през 2005 г. показва, че валежите са над нормата, а температура на въздуха е около нормата.

      Каква беше температурата на въздуха през 2005 г. Средната годишна температура на въздуха за равнинната част на страната бе между 10.4 и 12.3°С (при норма 10.5?12.2°С), по Черноморското крайбрежие 12.5?12.9°С (с 0.2°С над нормата), за района на Сандански 14.0°С (в нормата). С най-голямо отрицателно отклонение от нормата, беше февруари, със средна месечна температура на въздуха с 1.5-2.5°С под нормата, с изключение на крайните северозападни части на страната, където температурата беше с 3.0-4.0°С под нормата. Най-топъл беше януари - за цялата равнинна част на страната измерените температури бяха с 2.5 - 4.5°С над нормата.

      Какви бяха валежите през 2005 г. През годината имаше голямо разнообразие от критични ситуации вследствие на значителните валежи на много места в страната. Годишната сума на валежите в равнинната част на страната беше 1.5 до 2 пъти над годишната норма. По поречието на р.Струма валежите бяха около годишната норма, а в най-южната част на Черноморското крайбрежие - 70% от годишната норма. С по-малко валежи бяха месеците март, април и ноември.

      Най-критичните ситуации през 2005 г. бяха две: началото на юли в Североизточна България и началото на август в Западна България.

      През юли в районите на В. Търново, Павликени, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Шумен, М. Търново, Елхово, Котел, Стара Загора, Свиленград, Пловдив валежите надхвърлиха 3-4 пъти месечната норма за юли. Най-голям денонощен валеж от 249 mm (l/m2) беше измерен в дъждомерна станция Врани кон (Търговищка област) на 4.VІІ.

      През август в районите на Враца, Монтана, Видин месечната сума на валежите надхвърли 4 до 6 пъти месечната норма за август, а в Пазарджик, Велинград, Панагюрище, Ихтиман, София, Драгоман - с 3 до 4 пъти. Най-голям денонощен валеж от 234 mm (l/m2) беше измерен на 5.VІІІ в климатична станция Ихтиман, в дъждомерни станции Стъргел и Костенец (Софийска област) валежитe са съответно 216 mm (l/m2) и 184 mm (l/m2).

      Много интересен е случаят с валежите в района на Шабла през септември, където сумата на валежите само за десет дена (третото десетдневие на септември) е 332 mm (l/m2) при годишна норма 422 mm (l/m2).

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      В резултат на значителните валежи през третото десетдневие на ноември, в началото на декември почвените влагозапаси в слоя 0-100 cm в по-голямата част от страната бяха много добри за сезона.

      Валежите през първото десетдневие на декември бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Наднормените им количества в по-голямата част от Северозападна България (Видин 49 l/m2, Лом 39 l/m2), по Черноморието (Варна 33 l/m2, Бургас 33 l/m2) и в югоизточните райони доведоха до рязко увеличение на съдържанието на продуктивна влага в еднометровия почвен слой. В Североизточна България и централната част на Тракийската низина падналите валежи бяха под 10 l/m2 (Разград 4 l/m2, Силистра 7 l/m2, Пловдив 9 l/m2) и под 50% от нормата за десетдневието. В тези райони не настъпиха съществени различия в нивата на почвените влагозапаси от тези в края на ноември.

      В периода 11-17.ХІІ в полските райони на страната паднаха сравнително малко валежи. Към 17.ХІІ при определяне на есенните влагозапаси при пшеницата в 100-сантиметровия почвен слой бе установено, че най-ниско е съдържанието на продуктивна влага в югозападните райони, където общият воден запас бе между 73-83% от ППВ. По-високи, между 84-94% от ППВ, бяха влагозапасите в централните крайдунавски райони, в Подбалканските полета и в част от Североизточна България. В останалите райони на страната общият воден запас в еднометровия почвен слой бе над 95% от ППВ.

      В края на второто десетдневие (18 и 19.ХІІ) след отчитане на почвените влагозапаси при пшеницата в 100-сантиметровия слой паднаха значителни валежи от дъжд и сняг. На много места в страната образувалата се снежна покривка бе над 30 cm (София 39 cm, Пловдив 40 cm, Кърджали 50 cm).

      След стопяването на снежната покривка към средата на третото десетдневие на декември и падналите валежи през последните дни от месеца, есенно-зимните влагозапаси в цялата страна чувствително се увеличиха до пълно насищане с влага на еднометровия почвен слой и проникването й в по-дълбоките почвени слоеве.


Водни запаси при пшеницата към 17.12.2005 г. в слоя 0-100 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През по-голямата част от първото десетдневие на декември наднормените топлинни условия в по-голямата част от полските райони на страната удължиха есенната вегетация при пшеницата и ечемика. Изключения бяха наблюдавани в Северозападна България и във високите полета, където средноденонощните температури се задържаха под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури и посевите запазиха състояние на относителен покой.

      В Източна и Южна България в резултат на наднормените температури, достигнали на места до 17-19°С (Добрич, Бургас, Елхово, Хасково, Кърджали), есенните посеви напреднаха в развитието си, нарастна делът на зимните житни култури, встъпили във фаза трети лист и фаза братене.

      В края на първото и началото на второто десетдневие на декември настъпи чувствително понижение на температурите, което доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика. Изключения бяха наблюдавани на места по Южното Черноморие, където стойностите на средноденонощните температури бяха около биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. В тези райони, макар и със забавени темпове, есенната вегетация при пшеницата и ечемика продължи до средата на декември.

      При направения преглед на пшеницата и ечемика в агрометеорологичната мрежа на НИМХ за оценка на състоянието на посевите при встъпването им в зимния, безвегетационен период, бе установено че по-голямата част от есенниците се намират във фаза трети лист и фаза братене. Засетите в агротехнически срок посеви пшеница и ечемик успяха масово да братят до началото на зимата. Тези посеви са добре закалени, с добър коефициент на братимост (1.8-2.1). Късно засетите през ноември зимни житни култури към края на второто десетдневие на декември се намираха във фаза поникване и начален етап на листообразуване. Те са със слабо развита коренова система и най-уязвими на ниски отрицателни температури.

      В края на второто десетдневие на декември настъпи влошаване на топлинните условия. Вследствие на отрицателните средноденонощни температури есенните посеви преминаха от относителен в дълбок покой. Студеното за сезона време в началото на третото десетдневие на декември поддържаше дълбокия покой при есените посеви и трайните насаждения. Образувалата се снежна покривка в по-голямата част от страната предпази есенните посеви от неблагоприятното въздействие на ниските отрицателни температури, понижили се на места до минус 14-16°С (Пазарджик -15°С, Карнобат -15°С, Пловдив -16°С, Чирпан -14°С, Елхово -14°С), стойности критични, особено за незакалените, намиращи се в начален етап от развитието си зимни житни култури

      В средата на третото десетдневие на декември настъпи подобрение на топлинните условия и доближаване на средноденонощните температури до нормата за сезона.

      В края на декември настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Вследствие на високите за сезона температури, достигнали на много места в страната до 16-17°С, а във В.Търново - до 20°С, след бързото стопяване на снежната покривка есенните посеви в полските райони на страната преминаха от дълбок в относителен покой. В резултат на наднормените топлинни условия в края на декември, на места в Североизточна България, по Черноморието и в южните райони на страната настъпи възобновяване на вегетацията при пшеницата, ечемика и люцерната. В Южна България високите за сезона температури провокираха нежелателно, преждевременно поникване при някои предимно студоустойчиви зеленчукови култури (грах).
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През по-топлите периоди от декември продължи засаждането на овощни дръвчета и приключване на някои от есенно-зимните агротехнически мероприятия в овощните градини. През по-голямата част от месеца високото съдържание на влага в горните почвени слоеве ограничаваше възможностите за провеждане на почвообработки в овощните и зеленчуковите градини.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през 9 от дните на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 8.ХII във вечерните часове и е 1.4 пъти над еднократната ПДК, а максималната средноденонощна концентрация - на 15. ХII и е 1.3 пъти по-висока от съответната ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 3 пъти) през половината от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 27.ХII.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти през от 8 от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 6.ХII.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните за пунктовете стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 84% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Разград (рН=4.2), а най-алкална - в Кнежа (рН=7.7).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През декември средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.7 до 4.2 mBq/m3. Средните месечни и максималните дневни стойности, измерени през декември, са близки и по-ниски от тези през ноември поради очистването на атмосферата вследствие на валежите от дъжд и сняг. В станция София поради технически причини липсват данни за периода 24-27.ХІІ, но стойностите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на пробите от фолаут и валеж от тези дни са в рамките на нормалните за сезона. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 2.1 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През декември речният отток общо за страната се увеличи с 54% в сравнение с ноември. Повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества почти в цялата страна беше наблюдавано след 24.ХІІ до края на месеца. Повишението беше по-съществено при реките от централната част на Северна България, Рило-Родопската област и в долните течения на реките Струма и Места.

      Общият обем на речния отток през месеца в Дунавския водосбор и Черноморския басейн надвиши приблизително 3 пъти нормата, а оттокът на реките от Беломорския басейн - с 44% нормата за месеца.

      В Дунавския водосбор през периода 24-30.ХІІ нивата на реките Искър след Нови Искър, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притока й р.Джулюница при едноименното село се повишиха с 55 до 125 cm. По-голямо беше повишението в долното течение на р.Осъм (при Изгрев) с 290 cm. През същия период с 27 до 47 cm се повишиха нивата на реките Янтра при Габрово, Росица при Севлиево, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. През периода 1-3.ХІІ беше наблюдавано повишаване с 11 до 58 cm на речните нива в западната половина на Северна България - между реките Лом и Вит включително. Това повишение, макар и по-слабо, беше последвано от бавно оттичане и задържане на речния отток в нормата почти през целия месец. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор през декември бе значително по-голям в сравнение с ноември. Месечният обем на оттока на тези реки се увеличи с 36% в сравнение с предходния месец.

      През декември общият обем на речния отток в Черноморския басейн е 4 пъти по-голям в сравнение с ноември. През периода 25-29.ХІІ нивата на почти всички наблюдавани реки в този район се повишиха. Повишението на нивата на реките Камчия при Гроздьово и Факийска при Зидарово беше съответно със 196 и 192 cm, а на останалите реки - с около 50 cm. Повишение на нивото на р.Камчия при Гроздьово със 186 cm беше наблюдавано и през първите 2-3 дни на месеца, което задържа оттока на тази река през целия месец около 3 пъти над нормата. Високото ниво и наднорменият отток на р.Камчия през декември бяха предимно от изпускане на водни обеми от яз."Цонево". Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн, с изключение на р.Луда Камчия при Бероново, е по-голям в сравнение с ноември и с 4 до 10 пъти над нормата за декември.

      През декември общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн се увеличи с 60% в сравнение с ноември. През периода 25-31.ХІІ беше регистрирано повишение с 30 до 127 cm на нивата на реките Марица в участъка гара Белово-Свиленград, родопските притоци на реката (Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), Сазлийка при Гълъбово, Тунджа при Елхово и в долните течения на р.Струма (при Марино поле) и р.Места (при Момина кула). През този период преминаха високи води във водосбора на р.Арда. Повишението на нивото на р.Върбица при Джебел на 28-29.ХІІ беше с 244 cm и Qmax=303 m3/s, а на р.Арда при Рудозем и при Вехтино - с 218 cm и Qmax съответно 110 и 208 m3/s. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн, с изключение на р.Тунджа при Павел баня, е по-голям в сравнение с ноември и при повечето пунктове е над нормата за месеца.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1799 млн.m3, приблизително 2 пъти над нормата за декември и с 54% по-голям от оттока през ноември.

      През декември нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши с 14 до 41 cm в сравнение с ноември и е със 176 до 216 cm над нормата за декември.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец декември 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец декември 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 20 наблюдателни пункта или 59% от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в басейна на Тетевенска и Преславска атиклинали, в Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район), както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са над 150% (от 154 до 474%) от стойностите през ноември. Понижение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в части от Бистрец-Мътнишки карстов басейн, от хотрив-баремския водоносен хоризонт на Североизточна България и от Гоцеделчевски карстов басейн, както и в Разложки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 63 до 79% от стойностите през ноември.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 2 до 95 cm спрямо ноември беше регистрирано при 33 наблюдателни пункта или около 53% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Лом, Скът и Тунджа, както и в Горнотракийската низина. Понижение на водните нива с 2 до 81 cm спрямо ноември бе установено при 29 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и в Дупнишката котловина. Предимно се понижиха водните нива в Карловска и Казанлъшка котловини.

      Изменението на нивата на подземните води в Хасковския басейн (от -4 до 2 cm) не показа добре изразена тенденция.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за ноември от -13 до 63 cm и с добре изразена тенденция на покачване.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена положителна тенденция. Много добре изразена тенденция на покачване с изменение на нивата от -53 до 41 cm имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна положителна тенденция с изменение на нивата от -20 до 15 cm имаха подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 24 и 8 cm. Понижиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 4 cm. Остана без изменение дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия и на Струмската разломна зона (Джермански грабен).

      В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена добре изразена тенденция на покачване при 72 наблюдателни пункта или около 68% от случаите. Повишението на водните нива с 3 до 185 cm спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът и Тунджа, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, на малм-валанжката и на хотрив-баремската водоносни системи в Североизточна България, в обсега на Ихтиманската водонапорна система, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасата на р.Тунджа, в Сливенската котловина и в сарматския водоносен хоризонт. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.080 до 1899 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система, в котленски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи дебитът на изворите е над 200% (от 212 до 449%) от нормите за декември. Понижението на водните нива (с 2 до 142 cm) спрямо нормите и средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Осъм, Струма и Места, в Кюстендилската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.050 до 285 l/s, беше най-голямо в Етрополски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, както и в част от басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 70% (от 39 до 62%) от нормите за декември.

      Забележка: Няма данни за Софийски участък.


Състояние на подземните води през декември 2005 г.

Състояние на подземните води през декември 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова