БЮЛЕТИН за месец НОЕМВРИ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-5.ХІ Дълбок циклон над Черно море и Европейска Турция, в комбинация с антициклон над Украйна и Русия, определяше облачното и дъждовно време в Източна България. Над Западна България облачността беше разкъсана.

      6-11.ХІ Антициклонът се разшири и нашата страна попадна в южната му периферия. И във височина полето беше антициклонално. На много места в равнинната територия от страната се образуваха мъгли, трайни в Дунавската равнина.

      12-13.ХІ През страната премина студен атмосферен фронт от североизток. На много места преваля слаб дъжд.

      14-15.ХІ Атмосферното налягане се повиши и страната попадна в югозападната периферия на антициклон. Имаше значителна облачност.

      16-17.ХІ Средиземноморският циклон се премести на североизток към Украйна. Навсякъде имаше валежи от дъжд, на отделни места придружени и от гръмотевици. По-значителни бяха те само в Югоизточна България.

      18-21.ХІ Южно от нашата страна, през Гърция и Европейска Турция към Черно море, премина средиземноморски циклон. Заваля дъжд, който премина в сняг. В планинските райони и Северна България се образува и снежна покривка.

      22-25.ХІ Средиземноморски циклон премина през нашата страна към Черно море. Заваля сняг, който впоследствие премина в дъжд.

      26-27.ХІ Налягането се повиши и полето временно беше антициклонално. Времето в нашата страна беше слънчево.

      28.ХІ През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. Преваля дъжд, в Северозападна България - сняг.

      29-30.ХІ Времето в страната се определяше от област на относително високо атмосферно налягане. Облачността беше разкъсана.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      В началото на ноември средноденонощните температури бяха между 3 и 7°С - с 3 до 5°С по-ниски от нормалните. Впоследствие те слабо се повишиха и се доближиха до нормалните, но през първата половина на ноември в повечето райони бяха по-ниски от нормалните. Относително по-високи бяха температурите в Югоизточна България и по Черноморието. Около 17.ХІ температурите временно се повишиха и бяха около и по-високи от нормалните. Последва рязко понижение на температурите и около 21.ХІ средноденонощните бяха около и по-ниски от 0°С. След това те се повишиха и на 26.ХІ се нормализираха, а на 27.ХІ в много райони бяха и по-високи от съответните норми. През последните дни на месеца температурите слабо се понижиха, но средноденонощните останаха около и по-високи от нормалните. През тези дни в Северозападна България температурите останаха ниски поради трайните мъгли там.

      Средните месечни температури за ноември са предимно между 3 и 7°С, по Черноморието - между 7 и 9°С, в планинските райони между -4 и 1°С, на вр.Мусала -6.4°С. Спрямо нормите те са с 1-2°С по-ниски от нормалните.

      Най-високите температури през ноември бяха между 15 и 20°С, в Бургас 20.6°С, в планините между 8 и 13°С, на вр.Мусала 3.1°С и бяха измерени предимно около 17 или на 28.ХІ, а най-ниските - предимно между -8 и -3°С, в Бургас -1.1°С, в планините - между -17 и -12°С, на вр.Мусала -22.0°С, на вр.Ботев -18.2°С - предимно на 21 и около 22.ХІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през ноември 2005г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      През ноември основните валежи паднаха през втората половина на месеца, главно около 19.ХІ, през периода 22-25.ХІ и около 28.ХІ. В Източна България превалявания имаше и в началото на месеца и около 13.ХІ. Сняг валя предимно в Дунавската равнина и високите полета в края на второто десетдневие и около 23.ХІ. Останалите валежи бяха предимно от дъжд.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 3 и 11. Валежът предимно веднъж, а на места главно в Източна България 2 пъти, е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 20 mm, в Сливен 36 mm, в Кърджали 35 mm, във Видин 27 mm, във В. Търново 21 mm.

      Сумата на валежите бе между 30 и 70 mm - в повечето райони близка до нормата. В Североизточна България валежите бяха повече от нормата, а в Югозапада България, западната част на Тракийската низина и планинските райони - по-малко от нея.
 


Валеж
Валеж през ноември 2005г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен (14 m/s и повече) вятър имаше около 4, около 16 и около 24.ХІ. Броят на дните със силен вятър бе предимно 1-2, във Варна и Добрич - 3, като в много райони силен вятър не е регистриран. В планините броят на дните със силен вятър бе между 8 и 12.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 6 и 7 десети в Южна България и планините и между 7 и 8 десети в Северна България) бе около и повече от нормата. Броят на ясните дни (между 0 и 5, на вр. Рожен 6) в равнините бе близък до нормата, а в планините - над нормата. Броят на мрачните дни (в повечето райони между 10 и 16, на отделни места в Северна България - до 19, в югозападните райони между 7 и 9, на вр. Мусала - 9, във Видин - 19) беше също около нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      Снежна покривка имаше в Северна България и на отделни места в Югозападна България. Тя беше най-дебела около 24.ХІ в Северозападна България - до 20 cm, в Белоградчик - 31 cm. В останалите райони дебелината й беше до 10 cm. Броят на дните със снежна покривка бе между 1 и 6, в Монтана - 7. Снежната покривка и в планините до 2000 m надморска височина беше нетрайна - към края на месеца тя намаля и в много райони се стопи. В по-високите части на планините снежна покривка имаше след 19.ІХ. Максималната й дебелина беше на 24.ХІ: на вр. Ботев 46 cm, на Черни връх 20 cm, на вр. Рожен 37 cm. Към края на месеца и там тя намаля.
 

Kъм съдържанието

  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли имаше в 26 дни от месеца. Мъгливо беше на повечето места в периодите 8-11, 13-16 и 24-30.ХІ предимно в градове като Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Ловеч, Плевен, Добрич, Варна, Бургас, Казанлък, Кърджали, Пловдив, Сливен, Кюстендил и др.

      Гръмотевична дейност е наблюдавана в 5 дни от месеца. С най-голям обхват и главно по Черноморското крайбрежие от н.Калиакра до Бургас бяха гръмотевичните бури на 17.ХІ.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц ноември 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна 
 покривка 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
4.3

3.3

4.2

5.0

5.1

5.3

5.4

4.6

5.4

7.6

8.3

6.8

6.6

5.3

5.1

5.3

6.9

4.0

-6.4

-4.3
-0.8

-2.4

-1.5

-1.2

-1.1

-1.3

-1.3

-1.5

-0.2

-1.2

-0.8

-0.9

-1.5

-1.4

-1.9

-1.5

-2.0

-1.6

-1.4

-1.6
14.9

15.4

16.2

17.0

16.7

19.7

18.5

17.1

18.4

18.5

20.6

18.7

20.0

17.2

17.6

18.0

18.4

18.2

3.1

10.0
4

4

16

17

28

17

27

17

17

17

28

17

17

7

17

17

3

17

10

8
-4.7

-6.2

-4.0

-4.3

-4.3

-4.4

-2.7

-5.0

-7.6

-3.0

-1.1

-3.7

-5.5

-6.0

-3.0

-4.0

-3.4

-5.8

-22.0

-18.2
21

22

23

22

21

22

22

22

22

22

22

22

21

21

11

21

21

11

21

21
24

62

36

44

38

58

52

50

54

53

41

60

53

38

32

42

29

31

27

41
51

119

70

77

77

111

99

117

120

107

71

107

78

73

72

70

46

49

45

59
7

27

17

16

9

21

19

13

14

15

17

36

35

18

12

14

9

13

5

11
25

24

24

24

24

25

25

25

20

25

20

25

25

25

25

19

25

23

22

25
7

6

6

6

7

8

11

11

11

10

9

7

4

4

3

7

5

6

8

6
0

2

1

2

0

2

1

2

2

2

1

1

2

2

1

2

0

1

0

1
0

0

2

3

2

0

2

0

3

3

2

0

1

0

1

2

1

0

12

9
6

6

7

5

3

5

1

5

3

0

0

0

0

0

0

2

0

2

*

14

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Вследствие на относително сухото време през по-голямата част от първата половина на ноември влагосъдържанието в орния слой бе в граници, позволяващи механизирано извършване на почвообработки (дълбока оран), провеждане на сериозно изостаналата сеитба на пшеницата, валиране, внасяне на минерални торове в почвата.

      В резултат на падналите значителни валежи в края на второто и през първата половина от третото десетдневие на ноември, достигнали на места до 40-50 l/m2 (Сливен, Кърджали, Хасково), настъпи значително увеличение на продуктивната влага в горните почвени слоеве. През периода 20-25.XI в отделни райони на Западна България и високите полета се образува снежна покривка, дебелината на която на места (Видин, Враца, Кюстендил) достигна до 20 сm. Последвалото повишение на температурите в края на ноември доведе до бързо стопяване на снега и преовлажнение на повърхностния почвен слой. На 27.XI при определяне на есенните влагозапаси при пшеницата бе установено, че в по-голямата част от страната общият воден запас до 50 и 100 см дълбочина е между 81-99% от ППВ. Най-ниски, но в задоволителни граници, между 81 и 86% от ППВ, бяха влагозапасите в централната част на Дунавската равнина и в част от Тракийската низина. Близки до ППВ бяха почвените влагозапаси в еднометровия слой в северозападните и югозападните райони на страната, в Предбалкана и в Югоизточна България. В останалата част от страната общият воден запас при пшеницата в 50 и 100-сантиметровия слой заемаше междинни стойности (вж. прил. карта), между 87-98% от ППВ.


Водни запаси при пшеницата към 27.11.2005 г. в слоя 0-50 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Поднормените температури през по-голямата част от първото десетдневие на ноември ограничаваха възможностите за по-значителен напредък в развитието на засетите зимни житни култури. На отделни места в Западна България бяха регистрирани отрицателни минимални температури, но стойностите им бяха над критичните за намиращите се в начален етап на развитие есенни посеви. В края на първото десетдневие голяма част от посевите се намираха във фаза поникване и фаза трети лист. Братилите посеви представляваха незначителна част от есенниците.

      През второто десетдневие на ноември развитието на пшеницата и ечемика в полските райони на страната протече при температури около нормата за сезона и поддържаше в активна форма вегетацията на зимните житни култури. Към края на второто десетдневие при пшеницата и ечемика, в зависимост от сеитбените дати, се наблюдаваха фазите поникване при есенниците, засети в началото на ноември, трети лист при голяма част от засетите в края на второто и началото на третото десетдневие на октомври посеви и фаза братене при зимните житни култури засети до средата на октомври.

      В края на второто и началото на третото десетдневие на ноември настъпи застудяване на времето и рязка промяна в агрометеорологичните условия. Чувствителното понижение на температурите доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при зимните житни култури. В Северозападна България и високите полета, където се образува краткотрайна снежна покривка, есенните посеви се намираха в състояние на покой. На места в Североизточна България (Добрич) минималните температури се понижиха до -8°С. Отсъствието на снежна покривка и по-продължителното задържане на температурата под -7°С могат да бъдат опасни за незакалените, намиращи се в начален етап на листообразуване (дължина на листа 1.5 cm) посеви. Условия за протичане на слабо изразени вегетационни процеси при пшеницата и ечемика имаше само на отделни места в крайните южни райони на страната.

      В средата на третото десетдневие на ноември настъпи постепенно чувствително повишение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия. В по-голяма част от полските райони на страната средноденонощните температури надхвърлиха 5°С, което доведе до активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика.

      В края на месеца стойностите на средноденонощните температури в страната бяха в широки граници, от 3-4°С в крайните северозападни райони до 10-12°С на много места в Южна и Източна България. Наднормените топлинни условия в края на месеца в голяма част от полските райони удължиха есенната вегетация при зимните житни култури. Във високите полета есенниците запазиха състояние на относителен покой.

      При направения преглед на зимните житни култури в края на ноември бе установено увеличение на дела на есениците, встъпили във фаза трети лист и фаза братене. Гъстотата на посевите се оценява като добра и много добра. През по-студените периоди от месеца стойностите на минималните температури бяха в граници, благоприятстващи закалителните процеси при зимните житни култури.


Пшеница - фенологично състояние към 30.11.2005 г.

 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      Относително сухото време през първата половина на ноември позволяваше в кратък срок приключването на сезонните полски мероприятия, най-важното от които есенната сеитба, прибиране на късните зеленчуци (карфиол, главесто зеле), провеждане на почвообработки и есенните растителнозащитни пръскания в овощните градини.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през 8 от дните на наблюдение, но остават много под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 1.ХI в нощните часове и е около 1.5 пъти над ПДК, а средноденонощната ПДК не е превишавана през целия месец.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК (до 2.5 пъти) през по-голямата част от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 18.ХI.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти през повече от половината от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 8.ХI.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични станции и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца, са в киселинната област на скалата в 90.3% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сандански (рН=4.6), а най-алкална - в Драгоман (рН=7.5).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През ноември 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовзимането, варират от 1.9 до 5.1 mBq/m3. Средните месечни и максималните дневни стойности са близки до измерените през октомври за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ стойностите за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 1.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През ноември речният отток, общо за страната, намаля с 23% в сравнение с октомври. Повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества почти в цялата страна беше наблюдавано след 24.ХІ до края на месеца. Повишението беше по-съществено при реките от централната част на Северна България, водосбора на р.Арда и долното течение на р.Тунджа.

      През ноември общият обем на речния отток в Дунавския водосбор остана приблизително 3 пъти над нормата, оттокът на реките от Беломорския басейн с 26% над нормата, а на реките от Черноморския басейн достигна нормата за месеца.

      В Дунавския водосбор през периода 24-30.ХІ нивата на реките Искър в участъка Кунино-Ореховица, Вит при Тетевен и при Търняне, Осъм при Ловеч и Янтра при Габрово се повишиха с 30 до 66 cm. По-голямо беше повишението на нивата в долните течения на реките Осъм и Янтра - на Осъм при Изгрев със 126 cm, на Янтра при Велико Търново със 153 cm, а при Каранци с 310 cm. През същия период с 95 до 194 cm се повишиха нивата на притоците на Янтра - Голяма река при Стражица и Джулюница при едноименното село, както и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Повишението беше краткотрайно, последвано от бързо оттичане на реките и понижаване на нивата. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор, с изключение на Вит при Търняне, Осъм при Ловеч и Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, през ноември значително намаля в сравнение с октомври, но остана над нормата за месеца. Месечният обем на оттока на тези реки намаля с 25% в сравнение с предходния месец.

      През ноември общият обем на речния отток в Черноморския басейн намаля с 16.5 % в сравнение с октомври. През периода 24-30.ХІ нивата на почти всички наблюдавани реки в този район се повишиха с 68-70 cm. През периода 24-25.ХІ беше регистрирано преминаване на висока вълна по р.Луда Камчия. Повишението на нивото на реката при Бероново на 25.ХІ беше с 400 cm при Qmax = 234 m3/s. Повишението на нивото на р.Камчия при Гроздьово със 125 cm беше предимно от язовирни води. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн с изключение на р.Луда Камчия при Бероново и р.Средецка при Проход е по-малък в сравнение с октомври, но остана над нормата за месеца.

      През ноември общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн намаля с 21% в сравнение с октомври. През периода 24-28.ХІ беше регистрирано повишение с 20 до 46 cm на нивата на реките: Марица в участъка Първомай-Свиленград, родопските притоци в тази част на реката (р.Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли), Сазлийка при Гълъбово, Арда при Рудозем и Тунджа при Павел баня. През този период нивото на р.Арда при Вехтино се повиши със 135 cm, а на р.Тунджа при Елхово със 168 cm. През периода 24-25.ХІ премина висока вълна по р.Върбица. Повишението на речното ниво на 25.ХІ при Джебел беше 397 cm; а Qmax=500 m3/s. Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн с изключение на р.Тунджа при Елхово и р.Върбица при Джебел е по-малък в сравнение с октомври и при повечето пунктове падна под нормата за месеца.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1166 млн.m3, с 69% над нормата за ноември и с 23% по-малък от оттока през октомври.

      През ноември нивото на р.Дунав в българския участък предимно спадаше. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 64 до 141 cm в сравнение с октомври и е със 147 до 178 cm под нормата за ноември.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец ноември 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец ноември 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 26 наблюдателни пункта или 70% от случаите. Най-съществено беше понижението на дебита в басейна на платото Пъстрина, в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега, Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в Ловешко-Търновски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (от 8 до 49%) от стойностите през октомври. Повишение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в обособени части в Бистрец-Мътнишки и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала, както и студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 162 до 398% от тези през октомври.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата, с много по-добре изразена тенденция на спадане, имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 3 до 113 cm спрямо октомври беше регистрирано при 50 наблюдателни пункта или около 72% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Струма, в Софийска и Дупнишка котловини, както и в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Софийска, Дупнишка и Кюстендилска котловини. Повишение на водните нива с 3 до 47 cm спрямо октомври бе установено при 18 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на река Огоста и в Горнотракийска низина.

      Изменението на нивата на подземните води в Хасковския басейн (от -14 до 26 cm) не показа добре изразена тенденция.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за октомври от -49 до 1 cm и с много добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите със слабо изразена положителна тенденция. Много добре изразена тенденция на спадане, с изменение на нивата от -110 до 112 cm, имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -60 до 163 cm) с много добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повиши се нивото на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 2 cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 13 cm, в обсега на Ихтиманската водонапорна система със 76 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Слабо се повиши (с 0.25 l/s) дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен) слабо се понижи с 0.010 l/s.

      В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена добре изразена тенденция на покачване при 70 наблюдателни пункта или около 65% от случаите. Повишението на водните нива с 1 до 249 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът и Тунджа, в Софийска котловина, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт и малм-валанжката водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 0.23 до 1150 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Ловешко-Търновски карстови басеини, в басейна на Тетевенска антиклинала, в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система, в Котленски карстов басейн, както и студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи дебитът на изворите е над 200% (от 204 до 548%) от нормите за ноември. Понижението на водните нива (с 3 до 138 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.75 до 297 l/s, беше най-голямо в Милановски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район), както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 33 до 52%) от нормите за ноември.


Състояние на подземните води през ноември 2005 г.

Състояние на подземните води през ноември 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I.Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова