БЮЛЕТИН за месец ОКТОМВРИ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ


 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-2.Х Средиземноморски циклон премина южно от България. Паднаха повсеместни валежи, обилни в югозападната част на страната.

      3-13.Х Атмосферното налягане се повиши и страната се намираше в антициклонално барично поле, през повечето дни в периферията на антициклон, който се премести от Британските острови, през южните райони на Скандинавския полуостров и Прибатика към Европейска Русия, където стационираше. На 6.Х в периферията му проникна хладен въздух от североизток. От 10 до 13.Х баричното поле във височина беше циклонално, облачността над страната - значителна и на места преваля слаб дъжд.

      14-15.Х При земята баричното поле продължи да бъде антициклонално, но във височина през страната премина циклон от северозапад на югоизток. Въздушната маса беше неустойчива и на много места паднаха валежи, придружени от гръмотевици, като в отделни райони, главно в Източна България, те бяха значителни по количество.

      16-19.Х В тилната част на област от ниско атмосферно налягане, обхванала Източна Европа, и антициклон с център над Скандинавския полуостров, над страната се пренасяше студен въздух от север. В планините и на места в източните райони имаше слаби валежи.

      20-23.Х Над Балканския полуостров се образува антициклон, който се премести на изток-югоизток към Каспийско море. На 20.Х вследствие на изясняването и наличието на студен въздух над страната, минималните температури се понижиха около и под 0°С и на много места се образуваха първите есенни слани. Впоследствие температурите се повишиха чувствително.

      24-25.Х От север премина студен фронт, без валежи, с бърз ръст на атмосферното налягане след него. Температурите се понижиха с 4-5°С. Образувалият се над Балканския полуостров антициклон се премести на изток към южните райони на Европейска Русия.

      26-27.Х В антициклонално барично поле времето беше предимно слънчево и топло за сезона.

      28-29.Х В периферията на антициклон с център над Прибалтика, от североизток нахлу студен въздух. Температурите се понижиха чувствително. Облачността се увеличи, но без валежи.

      30-31.Х Страната се намираше в югозападната периферия на мощен антициклон с център над Европейска Русия. Във височина над Черно море и Мала Азия се образува циклон и над района блокира ядро на студен въздух, което обхвана България. Над по-голямата част от страната времето беше студено и предимно облачно. На 31.Х в Лудогорието и Добруджа преваля слаб сняг. В западните райони преобладаваше слънчево време.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      Средната температура през октомври беше между 10.9 и 14.2°С в равнините. В страната температурите бяха близки до нормата за месеца. Най-високите температури (между 21.5 и 37.5°С) бяха измерени съответно в София (24.Х) и Разград (23.Х). По планинските върхове температурата беше под нормата - максималните бяха между 5.8 и 14.8°С съответно на вр.Ботев (23.Х) и вр.Мусала (7.Х). Най-ниските температури бяха между -4.2 (С в Кюстендил (20.Х) и 3.4°С в Бургас (31.Х) и по планинските върхове Мусала (-13.6°С) и Ботев (-9.6°С) на 18.Х.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през октомври 2005г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Сумата на валежите в страната беше около и над нормата (122%-241%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше също над нормата - на вр.Мусала 128%, на Черни връх 146%, на вр.Ботев 146%, на вр.Мургаш 221%, на вр.Рожен 162%.

      Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 2 и 7, а в планините - до 10. Дните с валеж над 10mm бяха между 1 и 3 в равнините и до 2 в планините.
 


Валеж
Валеж през октомври 2005г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше около средата и през втората половина на първото и в отделни дни на второто и третото десетдневия. Северни ветрове имаше в Бургас, н.Емине и Сливен със скорост 18 и 20m/s.

      По планинските върхове ветровете бяха силни на 1, 2, 7-10, 13-19 и 27-29.Х. На Черни връх и на вр.Ботев на 1.Х вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40m/s.

      Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 9 за равнините, а в планините достигна до 16.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      За равнините средната облачност през месеца беше между 4.6 и 6.3 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 14 (за Русе, което е над нормата) и 3 (за Бургас под нормата). Броят на мрачните дни бе между 3 (Сливен - под нормата) и 11 (във Враца - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.4 и 7.3 десети, с 8 ясни дни на вр.Мусала и 5 на Черни връх, а мрачните дни бяха 12 и 19 съответно.





Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли имаше в 22 дни от месеца. Мъгливо беше на повечето места около 1, 3-4, 9-10 и 24.Х предимно в градове като Видин, Монтана, Враца, Кнежа, Ловеч, Разград, Варна, Бургас, Кърджали, Кюстендил и др.

      Гръмотевични бури са наблюдавани в 6 дни от месеца. С най-голям обхват бяха процесите на 1 и 2.Х предимно в райони от Южна България и на 14.Х на места в Северна България.

      Валежи от град бяха регистрирани в 4 дни от 14 до 17.Х в селища от Североизточна България.

      Слани се образуваха в 17 дни през октомври. Първите от тях бяха регистрирани на 7, 8, 10 и 11.Х в Пернишка и Русенска области. С масов характер слани имаше на 20, 21 и 31.Х.

                                                Метеорологична справка за месец октомври 2005г

 

Температура на въздуха (°C)

 

Валеж (mm)

Брой дни с

 

Станция

 T ср.

dT

T max

дата

T min

дата

сума

Q/Qn (%)

макси-

мален

Дата

количество валеж (mm)

вятър

 първа

 дата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

³1

³10

³14m/s

слани

 

София

10.2

-0.5

21.8

24

-2.1

31

44

125

32

2

6

1

-

20

Видин

11.1

-0.1

25.2

24

-0.4

20

44

118

26

2

4

2

1

18

Монтана

12.0

0.5

25.0

26

2.0

20

22

59

14

2

5

1

1

-

Враца

11.5

-0.3

23.5

23

-3.2

20

41

84

23

2

4

1

-

20

Плевен

12.1

0.1

25.0

23

-2.4

31

31

91

20

1

4

1

2

20

В.Търново

11.5

-0.2

27.5

23

0.2

21

46

122

29

15

4

2

1

20

Русе

12.7

0.0

26.2

23

-1.0

31

27

90

16

3

3

1

2

31

Разград

10.9

-0.3

24.1

23

-2.0

31

56

181

22

3

5

3

-

20

Добрич

10.8

0.1

25.7

23

0.6

31

33

97

16

3

4

2

-

20

Варна

13.2

-0.1

26.0

26

2.8

30

28

78

14

15

6

1

4

-

Бургас

13.7

-0.1

24.7

27

3.4

31

84

186

37

12

7

3

9

-

Сливен

12.5

-0.1

25.4

2

0.9

29

17

43

9

2

3

0

4

20

Кърджали

12.2

-0.6

24.2

27

-2.0

31

52

94

43

2

3

1

5

19

Чирпан

11.5

-0.8

25.0

24

-3.0

31

45

129

34

2

5

1

1

20

Пловдив

12.3

-0.1

25.6

27

-3.2

31

61

195

51

2

4

1

-

20

Благоевград

12.1

-0.2

23.7

25

-1.3

20

46

116

19

2

3

1

3

20

Сандански

14.2

-0.2

26.2

27

1.8

18

37

102

23

2

2

2

1

19

Кюстендил

10.7

-0.4

24.5

23

-4.2

20

51

128

25

1

4

2

-

16

вр. Мусала

-2.8

-3.9

14.0

7

-13.6

18

55

128

25

2

10

1

2

-

вр. Ботев

-0.8

-1.8

5.8

23

-9.6

18

85

146

30

15

9

2

16

-

dТ - отклонение от месечната норма на температурата ; Q/Qn - процентно отношение на месечната валежна сума спрямо

нормата.  Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990 г.  * - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През октомври добрата влагозапасеност както на горните, така и на по-дълбоките почвени слоеве бе резултат до голяма степен от наднормени валежи през втората половина на септември.

      Падналите значителни валежи през първите дни на октомври (1-2.X) увеличиха съдържанието на влага в 20 и 50-сантиметровия слой. До края на първото десетдневие в по-голямата част от полските райони на страната почвените влагозапаси в орния слой бяха необичайно високи за сезона - над 90% от ППВ, а в централната част на Северна България и Предбалкана - до ниво на ППВ. Преовлажнените горни почвени слоеве през първото десетдневие на октомври забавиха механизираното прибиране на късните окопни култури (царевица, слънчоглед, картофи, захарно цвекло и др.), провеждането дълбока оран и предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с пшеница и ечемик. В Югозападна България и на места в Тракийската низина, където общият воден запас в слоя 0-20cm бе между 75 и 85% от ППВ, условията позволяваха провеждането на сезонните полски работи.

      Валежите през второто десетдневие на октомври, значителни в Източна България, където сумата им надмина 2-3 пъти нормата за десетдневието, допринесоха за повишение на почвените влагозапаси в еднометровия и двуметровия слой (вж. прил. карта). До средата на октомври агрометеорологичните условия в голяма част от полските райони се задържаха неблагоприятни и продължиха да възпрепятстват сеитбата на зимните житни култури.

      В края на второто и през третото десетдневие настъпи стабилизиране на времето и подобрение на водно-физичните показатели на почвата в орния слой (вж. прил. карта), което даде възможност за увеличение на дела на засетите посеви. Към 27.X при пшеницата в слоя 0-20cm най-високи, над 95% от ППВ, бяха почвените влагозапаси в полетата на Предбалкана, а най-ниски, под 70% от ППВ - в югоизточните райони на страната. В по-голямата част от Северна България и югозападните райони общият воден запас бе между 73 и 83% от ППВ. Добрата влагозапасеност на почвата през октомври в цялата страна е предпоставка за нормално протичане на началните етапи от вегетацията на зимните житни култури.


Водни запаси ( угар ) към 17.10.2005 г. в слоя 0-200 см. (в% от ППВ)

Водни запаси ( пшеница ) към 27.10.2005 г. в слоя 0-20 см. (в% от ППВ)

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През първото и второто десетдневие на октомври последните етапи от развитието на късните зеленчуци (пипер, домати, зелен фасул), овошки и винени сортове грозде протекоха при поднормени топлинни условия. Влажното време през първата половина на октомври поддържаше благоприятни условия за развитието на патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова, плодова и винена реколта. До средата на октомври, поради неблагоприятните условия, в агротехнически срок бе засята само незначителна част от предвидените площи за зимни житни култури (вж. прил. карта). В края на първото (7.X) и началото на второто (11.X) десетдневие на единични места в Североизточна България (Образцов чифлик) бяха отчетени отрицателни радиационни температури (между -0,5 и -1°С) и слаби слани. В този район бяха ограничени възможностите за формиране на допълнителна продукция от подлежащите на осланяване късни зеленчуци.

      В края на второто и началото на третото десетдневие на много места в полските райони бяха регистрирани отрицателни минимални температури (Плевен -1°С, Кнежа -2°С, Кюстендил -4°С, Драгоман -4°С, Благоевград -1°С, Чирпан -1°С, Сандански -2°С и Г.Делчев -4°С) и първите по-сериозни есенни слани.

      В началото на третото десетдневие на октомври настъпи значителна, положителна промяна в агрометеорологичните условия. Добрата влагозапасеност на горните почвени слоеве и високите максимални температури, достигнали на много места в страната летни стойности, до 25-28°С (Плевен 25°С, Ловеч 26°С, В.Търново 28°С, Русе 26°С, Добрич 26°С, Кюстендил 25°С и Свиленград 25°С), създадоха благоприятни условия за по-ускорено поникване на засетите през първата половина на октомври зимни житни култури.

      В края на октомври настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. Дневните температури се понижиха с 10-15°С, а средноденонощните в по-голямата част от страната бяха значително под нормата за сезона. В много райони, където бяха регистрирани отрицателни минимални температури между -2 и -5°С (Кнежа, Плевен, Разград, София, Кюстендил, Казанлък, Пловдив, Свиленград), стойностите на средноденонощните температури бяха под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Студеното за сезона време доведе до затихване и задържане на вегетационните процеси при пшеницата и ечемика.

      В края на октомври при есенните посеви преобладаваше фаза поникване. Само една незначителна част от пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, достигнаха необходимата ефективна температурна сума за встъпване във фаза трети лист.


Пшеница - сеитба - 2005 г.

 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През октомври в голяма част от полските райони на страната подходящи условия за извършване на сезонните полски мероприятия имаше през втората половина на месеца. Поради тази причина на много места в Северна България бяха пропуснати агротехническите срокове при сеитбата на пшеницата и ечемика. В края на второто и през по-голямата част от третото десетдневие на октомври с ускорени темпове се провеждаха закъснелите предсеитбени обработки, внасяне на минерални торове в почвата и сеитбата на зимните житни култури. В края на октомври макар и увеличен, делът на засетите посеви бе около половината от предвидените площи.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Всяко десето измерване на сероводород в пункт "Младост"1 е по-високо от еднократната ПДК, като всички остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е 0.007mg/m3 - повече от два пъти над еднократната ПДК.

      Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Бургас на 31.Х е измерена средноденонощна стойност на сероводород надвишаваща средноденонощната ПДК за този показател.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в една трета от дните на наблюдение, като максимумът е регистриран на 4 октомври и е 3 пъти над посочената норма.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за серен диоксид е надхвърлена на 31.Х около 1.5 пъти над съответната ПДК. През половината от дните на наблюдение е превишена средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност около 1.5 пъти над нормата е измерена на 4, 10, 25 и 26.Х.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца, са в киселинната област на скалата в 84% от всички станции, като най-киселинна е средномесечната стойност в Сандански (рН=4.0), а най-алкална на вр.Рожен (рН=7.7).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През октомври 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.7 до 6.5mBq/m3. Средните месечни и максималните дневни стойности през октомври са близки до тези през септември за отделните станции. Във всички станции от мрежата на НИМХ общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите е в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.9 до 1.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През октомври речният отток, общо за страната, намаля с около 20% в сравнение със септември. По-значително повишение на речните нива и увеличаване на протичащите водни количества почти в цялата страна беше наблюдавано само през първите 3-4 дни на октомври, след което до края на месеца реките протичаха с намаляващ отток.

      Общият обем на речния отток в Дунавския водосбор остана приблизително 4 пъти над нормата, оттокът на реките от Беломорския басейн беше около 2 пъти над нормата, а на реките от Черноморския басейн - с 59% по-голям от нормата за месеца.

      В Дунавския водосбор, през периода 1-4.Х нивата на почти всички наблюдавани реки се повишиха с 20 до 60cm. По-голямо беше повишението на нивото на р.Искър - при Нови Искър с 94cm, а при Ореховица със 114cm. Повишението беше краткотрайно, последвано от бързо оттичане на реките и понижаване на нивата, което продължи, макар и по-слабо до края на месеца. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор, с изключение на р.Лом при Василовци и р.Огоста при Мизия, през октомври значително намаля в сравнение със септември, но остана над нормата за месеца. Месечният обем на оттока на тези реки намаля с 32% в сравнение с предходния месец.

      През октомври общият обем на речния отток в Черноморския басейн намаля с 60% в сравнение със септември. През отделни периоди от месеца бяха наблюдавани повишения от 14 до 60cm на нивата на реките Провадийска при гара Синдел, Камчия при Гроздьово и Средецка при Проход, без това да повлияе на общата тенденция към намаление на речния отток. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн е по-малък в сравнение със септември, но остана над нормата за месеца.

      През октомври общият обем на оттока на реките от Беломорския басейн се увеличи със 7% в сравнение със септември. През периода 1-4.Х беше регистрирано повишение на нивото на р. Марица в горното течение (до г.Белово) с 20-25cm, в участъка Пазарджик-Харманли със 78 до 156cm (при различните пунктове за наблюдение), при Свиленград с 50cm. Нивата на родопските притоци на реката, както и на р.Сазлийка при Гълъбово, се повишиха с 40 до 106cm. През този период беше наблюдавано значително повишение и на нивата на реките Арда при Рудозем със 146cm, а при Вехтино - с 260cm; Върбица при Джебел с 82cm; Места при Момина кула със 100cm. Нивата на р.Струма при при Марино поле и р.Тунджа при Павел баня се повишиха с 25-30cm. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е по-голям в сравнение със септември и е значително над нормата за месеца.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1520 млн.m3, с 2.6 пъти над нормата за октомври и с 20% по-малък от оттока през септември.

      През октомври нивото на р. Дунав в българския участък беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 75 до 105cm в сравнение със септември и е с 65 до 153cm над нормата за октомври.

      Забележка: Данните са от 08 ч.


Състояние на реките за месец октомври 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец октомври 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита беше установено при 20 наблюдателни пункта или в 54% от случаите. Най-съществено беше повишението на дебита в басейна на северното бедро на Белоградчишката атиклинала, в Нишавски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 150-160% от стойностите през септември. Понижение на дебита беше установено при 17 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на платото Пъстрина, в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 60 до 74% от стойностите през септември.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 3 до 116cm спрямо септември беше регистрирано при 40 наблюдателни пункта или около 57% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Русенски Лом, Струма, в Софийска, Дупнишка и Кюстендилска котловини. Повишение на водните нива с 3 до 123cm спрямо септември бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм и Тунджа.

      Изменението на нивата на подземните води в Хасковския басейн (от -35 до 7cm) не показа добре изразена тенденция.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите, с отклонения от средните стойности на месец септември -68 до 12cm и с по-добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с добре изразена положителна тенденция. Преобладаваща тенденция на спадане, с изменение на нивата от -193 до -15cm, имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 1 до 46cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 18cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 8cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен (ниво 2029cm) с 6cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (С 0.40 l/s), а в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен) остана без изменение.

      В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена много по-добре изразена тенденция на покачване при 74 наблюдателни пункта или около 71% от случаите. Повишението на водните нива с 3 до 229cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Скът, Искър и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт и хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми 0.24 до 5297 l/s беше най-голямо в басейна на платото Пъстрина, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейните Златна Панега и на Тетевенска и Преславска антиклинала, в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система, в Котленски и в част от Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е над 200% (от 204 до 793%) от нормите за октомври, а в басейна на Тетевенска антиклинала и Ловешко-Търновски карстов басейн е съответно 1195 и 1123%. Понижението на водните нива (С 5 до 135cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Осъм и Струма, в Кюстендилска котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите 0.22 до 240 l/s, беше най-голямо в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, в Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район).


Състояние на подземните води през октомври 2005 г.

Състояние на подземните води през октомври 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I.И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Д. Жолева, Я. Маринова, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова