БЮЛЕТИН за месец ЮНИ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

      Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери на икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

      Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

  1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1.VІ В челото на баричен гребен от северозапад проникна хладен въздух и на места преваля и прегърмя.

      2-4.VІ Времето в страната се определяше от антициклон, отначало с център над Средна Европа, впоследствие над Балканския полуостров, а в края на периода - над южните райони от Европейска Русия. Времето беше предимно слънчево и температурите се повишиха.

      5-11.VІ Приземното барично поле се преобразува в циклонално, във височина имаше стационираща долина, която по-късно еволюира в циклонален вихър над Балканския полуостров. От север над страната нахлу доста хладен въздух. В края на периода в по-голямата част от страната минималните температури се понижиха под 10 °С, във Видин и Драгоман - до 3 °С. Паднаха повсеместни валежи, на много места значителни, които бяха причина за локални наводнения и свлачища. На 7.VІ имаше наводнения по р. Искър, в района на София и Мездра и по р.Струма в района на Перник. Вследствие на поройните дъждове в Софийско, свлачище при Кокаляне затвори в края на периода пътя София-Самоков. Обилните валежи нанесоха щети на стотици хиляди декари със селскостопански култури.

      12-17.VІ Баричното поле се преустрои в антициклонално както при земята, така и във височина. Установи се предимно слънчево време. Температурите се повишиха.

      18.VІ През страната премина студен атмосферен фронт от север, свързан с обширен и дълбок циклон над Европейска Русия. На отделни места в Източна България и планините преваля и прегърмя.

      19-21.VІ Страната остана в тила на циклона, в хладна неустойчива въздушна маса. На места в Централна и Източна България преваля дъжд, придружен от гръмотевици.

      22.VІ Баричното поле беше размито антициклонално. Атмосферата се стабилизира и времето беше слънчево.

      23.VІ Премина студен атмосферен фронт от север. На много места преваля и прегърмя.

      24.VІ След преминаване на фронта се настани хладна, неустойчива въздушна маса и отново на места в Източна България преваля.

      25-26.VІ В област от високо атмосферно налягане атмосферата се стабилизира. Времето беше слънчево и температурите се повишиха.

      27-28.VІ Премина бавно студен атмосферен фронт от север. Получи се добре изразена конвергенция и на много места валя дъжд, придружен от гръмотевици.

      29.VІ След преминаване на фронта в размито барично поле атмосферата се стабилизира и времето беше слънчево.

      30.VІ Над северните райони от Балканския полуостров стационираше атмосферен фронт и пред него въздушната маса над нашата страна се лабилизира. На много места преваля и прегърмя, паднаха и градушки.
 

Kъм съдържанието


 2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      Средната юнска температура беше между 17.7 и 22.5 °C в равнините. Температурите бяха близки до нормата за месеца в повечето места на територията на страната. В Североизточна и Югоизточна България температурите бяха под нормата, като най-голямо поднормено отклонение имаше в районите на Разград и Люляково (с 1.5 °С). По Черноморието температурите бяха близки до нормата, като в най-южните райони бяха под нормата (в Ахтопол с 1.1 °С). Най-високите температури през месеца (между 30.3 и 36.3 °С) бяха измерени на 30.VI съответно в Разград и Сандански. По планинските върхове температурата беше около нормата. По върховете максималните температури бяха между 11.1 (вр.Мусала) и 12.7 °C (вр.Ботев) на 30.VI. Най-ниските температури бяха между 2.8 (във Видин на 10.VI) и 12.0°С (в Бургас на 11.VI) и по планинските върхове Мусала (–6.5 °С) и Ботев (–3.8 °С) на 25.VІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2005г.




Kъм съдържанието


  3. ВАЛЕЖИ

      Сумата на валежите в по-голямата част от страната беше около нормата - между 81 (в Карнобат) и 119 % (в Бургас). Над нормата бяха валежите в районите на Североизточна и части от Централна България и Софийско. В районите на Търговище и Велико Търново валежите бяха над нормата, съответно 203 % и 179 %. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на вр.Рожен - 52 %, на вр.Мусала - 51 %, на вр.Мургаш - 75 % , на вр.Ботев - 71 %. На Черни връх валежите бяха около нормата - 96 %.

      Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 3 и 14, а в планините - до 10. Дните с валеж над 10 mm бяха от 1 до 5. Максимален денонощен валеж имаше в София (54 mm), Благоевград (46 mm), Враца(42 mm), Велико Търново(42 mm) и Кюстендил(43 mm) на 7.VI.
 


Валеж
Валеж през юни 2005г.




Kъм съдържанието

 4. СИЛЕН ВЯТЪР

      През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни. Предимно югозападни ветрове със скорост 16-17 m/s имаше най-вече през първите пет дни на месеца и последното десетдневие в Монтана, Плевен, Ловеч.

      По планинските върхове ветровете бяха силни на 6, 10-12, 18-19, 23-27.VI. На вр.Ботев на 18 и 19.VІ вятърът беше бурен, северозападен, със скорост 40 m/s.

      Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5 за равнините, а в планините достигна до 11.
 

Kъм съдържанието


  5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      За равнините средната облачност през месеца беше между 4.1 и 5.7 десети от небосвода, което за голяма част от България е под нормата. Броят на ясните дни бе между 4 (за Образцов Чифлик, което е под нормата) и 10 (за Добрич). Броят на мрачните дни бе между 3 (в Сандански) и 8 (в Шумен). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.1 и 8.4 десети, с по 0 и 1 ясни и 10 и 8 мрачни дни съответно.
 





Kъм съдържанието

 6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли, предимно локални и краткотрайни, по инверсионна облачност се образуваха през 10 дни от юни, като сравнително на повече места в Северна България те бяха наблюдавани на 25.VІ.

      Гръмотевични бури са наблюдавани през 21 дни от месеца, като с най-голям обхват бяха процесите около 5-6, 10-11, 18, 20-23 и 27-31.VІ.

      Градушки паднаха в 8 дни от месеца, като от опорната метеорологична мрежа станции се съобщаваше за градови валежи в 4 и повече области на 10, 20 и 30.VІ. В над 7 области имаше по-значими щети от градушката и бурния вятър в Плевенско, Ловешко, Хасковско, Смолянско, Кърджалийско, Пазарджишко, Кюстендилско, Пернишко и Софийско. Вятърът с максимална скорост до 30 m/s остави много селища без ток, изкорени стотици дървета. Съобщаваше се за потрошени покриви и прозорци на къщи, за затиснати автомобили. На 8.VІ в Плевен бе убита жена от удар от леден къс град.

      През първият валежен период 5-11.VІ се подсили и разшири предишната бедствена обстановка, най-вече с локални наводнения и преливане на реки и микроязовири. Наводнени бяха селища от високите води на р.Искър в Софийско (Нови Искър) и до Мездра (Ребърково и др.).

      Обилните валежи, макар и с прекъсване в периода 20-30.VІ (сумарен валеж за периода в Дряново от 67 mm, във ВеликоТърново от 51 mm, в Полски Тръмбеш от 100 mm, в Две Могили от 50 mm, в Шумен от 46 mm, в Силистра от 57 mm, в Хасково от 38 mm и т.н., което за доста райони бе около 100 % от месечната норма) също спомогнаха за бедствена обстановка с наводнено имущество и ниви с реколта в много райони от страната. Преляха реки като Русенски Лом, Янтра и др. Сериозни поражения имаше в Плевенско (Белене), Ловешко, Великотърновско, Хасковско, Кърджалийско, Смолянско, Пернишко и София.

      Месечните суми валеж (в % от месечната норма) от опорната метеорологична мрежа са най-високи в Търговище - 203 %, Шумен - 166 %, Велико Търново - 179 %, София - 139 %, Хасково - 133 %, Съдиево - 134 %, Люляково - 128 % и т.н. От дъждомерни станции в някои водосборни райони се получиха валежни количества и над 200 % от месечната норма.

      По предварителни оценки щетите от наводненията върху имущество и в селското стопанство са над 30 000 000 лева.

Поражения от бедствието:


Пожарникари и граждани укрепват с чували брега на р. Искър.
(Снимка Радила Радилова, в."Монитор")
Придошлата река чупи дърветата и ги влачи.
(Снимка Иван Негревски, в."Монитор")

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юни 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм.
бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
17.5

20.1

19.8

19.0

19.9

18.9

20.3

17.7

18.5

19.5

19.8

19.3

19.4

19.6

20.5

19.5

22.5

18.5

2.2

4.7
-0.3

-0.5

-0.2

-0.5

-1.0

-0.9

-1.3

-1.5

0.0

-0.2

-0.4

-1.1

-1.0

-0.8

-0.4

-0.2

0.5

-0.4

0.0

-0.4
32.5

34.0

33.7

32.7

33.0

32.5

33.7

30.3

31.5

32.0

34.0

31.9

33.1

35.0

36.0

31.3

36.3

34.0

11.1

12.7
30

30

30

30

30

30

17

30

30

18

30

30

30

30

30

26

30

30

30

30
5.3

2.8

6.0

7.1

6.0

8.0

8.9

8.5

7.6

11.6

12.0

9.9

7.8

6.0

7.4

6.0

9.7

4.0

-6.5

-3.8
10

10

10

10

10

12

10

11

14

3

11

12

12

12

12

12

12

12

11

11
104

26

35

102

96

149

66

107

46

46

58

79

41

73

53

74

41

73

42

103
139

40

43

98

125

179

94

147

73

100

119

124

69

116

98

125

106

124

51

71
54

10

23

42

26

42

14

23

15

24

10

28

16

26

13

46

22

43

13

43
7

7

7

7

7

28

7

9

28

28

22

9

9

28

29

7

9

7

7

28
6

5

5

7

8

10

11

14

9

6

8

9

8

5

8

5

3

5

9

10
3

0

1

3

3

5

2

2

1

2

2

3

2

3

1

2

2

2

1

3
0

0

5

2

4

0

4

2

1

1

0

0

6

1

5

2

0

1

2

11
7

3

3

6

8

2

6

4

2

4

5

6

6

8

8

6

6

7

6

3

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Падналите валежи през юни бяха неравномерно разпределени на територията на страната, което определяше значителните различия в нивата на почвените влагозапаси през месеца.

      Валежите в началото на юни увеличиха значително почвените влагозапаси в 50 и 100-сантиметровия слой. Към 7.VI водните запаси при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой в Северозападна България, Предбалкана, в Дунавската равнина и Североизточна България бяха близки до ППВ. Най-ниски бяха влагозапасите в Югозападна България (Сандански) и в района на Хасково, между 60-65 % от ППВ, което налагаше прилагане на подходящ поливен режим при пролетните култури и зеленчуците. В останалите райони на страната общият воден запас при пролетните култури бе между 76 и 86 % от ППВ.

      В края на първото и началото на второто десетдневие на юни падналите валежи увеличиха съдържанието на продуктивна влага в горните и по-дълбоките почвени слоеве. На много места в страната високото съдържание на влага в орния слой ограничаваше извършването на почвообработки и жътвата на ечемика. Падналите градушки нанесоха в различна степен щети по земеделските култури.

      При следващото пробовземане за определяне на почвените влагозапаси на 17.VI най-ниско, между 60 и 70 % от ППВ, бе нивото им в 50-сантиметровия слой при пролетните култури в централните крайдунавски райони, централната част на Тракийската низина и крайните югозападни райони на страната. Най-високо, над 93 % от ППВ, бе съдържанието на влага в централната част на Западна България и Предбалкана. В останалата част на страната нивото на почвените влагозапаси в 50-сантиметровия слой бе с междинни стойности, между 71 и 92 % от ППВ.

      Падналите валежи през периода 17-27.VI бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Повече валежи през този период бяха измерени в Североизточна България. Към 27.VI почвените влагозапаси в 100-сантиметровия слой при пролетните култури в североизточните райони и Предбалкана бяха над 90 % от ППВ. Най-ниски (55 % от ППВ) бяха влагозапасите в Подбалакнските полета (Казанлък) и в Югозападна България, където сумата от валежите за този период (17-27.VI) бe под 3 l/m2 и поливането при пролетните култури бе приоритетно мероприятие през втората половина на месеца (вж. прил. карта)

      През последните дни на юни настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Падналите интензивни валежи в края на юни (28-30.VI), достигнали на места в Северна България до 40-50 l/m2 (В.Търново 44 l/m2, в района на Силистра над 50 l/m2) наводниха и преовлажниха горните почвени слоеве, което забави жътвата на пшеницата и увеличи риска от похабяване на зърнената реколта.
 


Водни запаси при пролетните култури към 30.06.2005г. в слоя 0-100 см. (в % от ППВ)

Kъм съдържанието


  2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през по-голямата част от първото и началото на второто десетдневие протече при влажно и относително хладно за сезона време. Падналите интензивни валежи причиниха в отделни райони на Западна и Североизточна България наводнения и значителни повреди по земеделските култури. Вследствие високата атмосферна влажност част от черешовата реколта бе поразена от гъбни болести, които причиниха гниене на плодовете (до 100 % в района на Силистра). Падналата градушка в района на Търговище нанесе повреди по ябълките 30 %, сливите - 40 %, вишните - 30 %, орехите - 30 %. В Североизточна България 20-30 % от посевите с пшеница бяха нападнати от фузариум, ръжда и брашнеста мана. В Казанлък интензивните валежи причиниха 100 % полягане на посевите с ечемик.

      В края на първото десетдневие пшеницата в полските райони на страната встъпи масово във фаза млечна зрелост, а голяма част от ечемика - във восъчна зрелост.

      През първото десетдневие на юни при царевицата протичаше процес на листообразуване, а при слънчогледа - листообразуване (4-и чифт истински листа) и формиране на съцветие. При фасула се наблюдаваше бутонизация и цъфтеж. До края на десетдневието цъфтежът при лозата доби масов характер.

      В средата на юни настъпи повишение на температурите и чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. До края на второто десетдневие на юни ечемикът в по-голямата част от полските райони на страната достигна пълна зрелост, а пшеницата - восъчна зрелост. Посевите във високите полета приключиха развитието си в края на месеца.

      През по-голямата част от втората половина на юни топлинните условия и почвените влагозапаси бяха в граници, осигуряващи нормалното развитие на пролетните култури. В края на юни голяма част от пролетниците достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса и встъпиха в репродуктивен период от развитието си. При слънчогледа в края на месеца се наблюдаваше начало на фаза цъфтеж. Ранните хибриди царевица в средата на третото десетдневие на юни встъпиха във фаза изметляване, а в края на десетдневието - във фаза цъфтеж на метлицата. Късните царевични хибриди образуваха 15-17 лист (вж. прил. карти). При фасула се наблюдаваше цъфтеж и образуване на чушки. През последните дни на юни високите максимални температури, надхвърлили на много места в страната 33-34 °С, а в Южна България до 36 °С (Пловдив, Пазарджик, Сандански) нарушаваха нормалния ход на физиологичните процеси при земеделските култури и имаха неблагоприятно въздействие върху цъфтежа и оплождането при ранните хибриди царевица и зеленчуците. През третото десетдневие на юни цъфтежът на ресите при лозата доби масов характер.

      Падналите валежи в края на юни ограничиха вредното въздействие на високите температури, особено при пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. Интензивните валежи в Североизточна България допълнително влошиха състоянието на зеленчуковите култури, трайните насаждения и узрялата зърнена реколта. В агростанция Суворово 20 % от пшеницата бе нападната от фузариум и ръжда, при ечемика са отчетени повреди (почернели класове) В района на Силистра при лозята 80-90 % от съцветията са повредени.
 


Пшеница - восъчна зрелост - 2005 г.

Слънчоглед - фази на развитие - юни 2005 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През месеца по-добри условия за провеждане на сезонните полски работи (грижи по отглеждане на пролетните култури, окопаване, борба с болестите, неприятелите и плевелната растителност, прибиране на плодовата и зеленчуковата реколта) имаше през второто и по-голямата част от третото десетдневие. През втората половина от месеца бе прибрана голяма част от ечемика и незначителна част от пшеницата.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

  1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК в по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 4.VІ през нощта и е 2 пъти над ПДК, а максималната средноденонощна - на 29.VІ и е около 1.5 пъти над съответната ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК до около 2 пъти през 50 % от дните на наблюдение. Максимумът е регистриран на 20.VІ.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 2 пъти през повечето от дните на наблюдение. Най-високата стойност е измерена на 30.VІ.
 


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


  2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 4 климатични станции на територията на цялата страна.

      Средните, за пунктовете, стойности на рН за месеца са в киселинната област на скалата в 68.8 % от всички станции, а в алкалната - в 18.8 % от станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.2), а най-алкална - в Карнобат (рН=7.3).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През юни 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.6 до 5.4 mBq/m3. Средните месечни стойности и максималните ежедневни стойности през юни са близки и малко по-високи от измерените през май за отделните станции. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

      При графичното представяне на данните и при оценката на средните стойности са изключени дните, през които измерената активност е под минимално откриваемата, варираща от 0.6 до 3.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
 


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      Месец юни в хидрологично отношение беше аналогичен на май. Периодичните валежи през месеца задържаха сравнително пълноводни голяма част от наблюдаваните реки. В отделни дни във водосборите на някои реки имаше локални валежи с много голям интензитет, които предизвикаха критично повишаване на нивата и наводнения в тези райони (по поречията на реките Искър, Осъм и др.).

      През юни общият обем на оттока на реките от Дунавския водосбор и Черноморския басейн надвиши нормата за месеца около 2 пъти, а на реките от Беломорския басейн - с 47 %.

      В Дунавския водосбор силно повишаване на нивата и преминаване на високи вълни по някои реки беше наблюдавано през първото десетдневие на юни. През периода 6-10.VІ високи води преминаха по реките в централната част на Северна България между Искър и Янтра вкл. В отделни участъци по теченията на реките Осъм и Искър нивата достигнаха критични стойности и реките излязоха от коритата си. На 7.VІ нивото на р.Искър при Нови Искър се повиши със 170 cm (върхът на вълната Н~450 cm беше регистриран около 13 ч.), а по течението на реката в участъка Кунино-Ореховица - през периода 8-10.VІ със 190 до 204 cm. През този период с 300 cm се повиши нивото на р.Осъм при Изгрев, със 193 cm на р.Янтра при Велико Търново, с 60 до 100 cm нивата на притоците й Голяма река при Стражица и Джулюница при едноименното село, със 70 cm нивото на р.Вит при Търняне. През второто и третото десетдневие на юни нивата на тези реки бавно спадаха, като оттичането им се възпрепятстваше от последвалите валежи.

      Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор, с изключение на крайните северозападни реки до р.Огоста, през юни значително надвишаваше нормата за месеца.

      През периода 8-12.VІ нивата на почти всички наблюдавани реки от Черноморския басейн се повишиха - на р.Камчия при Гроздьово със 166 cm, на р.Луда Камчия при Бероново с 91 cm, на реките Провадийска при гара Синдел и Голяма Камчия при Преслав с 50 до 70 cm. До края на месеца реките бавно се оттичаха. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн през юни бе над нормата за месеца, с изключение на р.Факийска при Зидарево.

      През юни оттокът на реките от Беломорския басейн намаля с 4 % в сравнение с май, но остана с 47 % над нормата за месеца. През първото десетдневие на юни беше наблюдавано неголямо повишение на нивата - с 30 до 60 cm при всички пунктове за наблюдение на тези реки, а на р.Струма при Марино поле - с 87 cm. През останалата част от месеца реките протичаха със слаби денонощни изменения на нивата, предимно спадане. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на тези реки остана значително над нормата за юни.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната бе 2236 млн.m3, около 2 пъти над нормата за юни.

      Нивото на р.Дунав в българския участък почти през целия юни беше със силна тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 190 до 241 cm в сравнение с май, като между Ново село и Оряхово остана с 9 до 31 cm под нормата, а в участъка Свищов-Силистра - с 2 до 69 cm над нормата за юни.

      * Данните са от 08 ч. За ХМС Нови Искър липсват наблюдения от 22 до 26.VІ.
 


Състояние на реките за месец юни 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юни 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти спрямо средномесечните стойности на май беше установено при 25 наблюдателни пункта или около 68 % от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейните Златна Панега и Преславска антиклинала, в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и в част от басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 214 до 820 % спрямо стойностите през май. Понижение на дебита беше установено при 12 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на платото Пъстрина, в Бобошево-Мърводолски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в част от басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 60 до 74 % от стойностите през май.

      Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 1 до 125 cm спрямо май беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или около 54 % от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Лом и Марица. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасата на р.Тунджа, в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 2 до 243 cm спрямо май бе установено при 32 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води в Софийска и Дупнишка котловини. Предимно се повишиха водните нива в Софийска котловина.

      Предимно се понижиха (с 11 до 13 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на май от -12 до 10 cm и по-добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с по-добре изразена положителна тенденция. Разнообразни вариации (от -100 до 30 cm), с много добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -7 до 133 cm), с много добре изразена положителна тенденция на изменение, имаха нивата на подземните води в малм-валанжската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен съответно с 9 и 11 cm. Повиши се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия (с 0.85 l/s) и по-слабо (с 0.010 l/s) в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

      В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена слабо изразена тенденция на покачване при 59 наблюдателни пункта или около 56 % от случаите. Повишението на водните нива с 4 до 152 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Искър и Тунджа, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 2.00 до 7872 l/s беше най-голямо в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега, Тетевенска и Преславска антиклинали, в Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи дебитът на изворите е над 150 % (от 151 до 453 %) от нормите за месец юни. Понижението на водните нива (с 2 до 235 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста,Осъм, Вит, Места и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.40 до 371 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, в Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район), както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 70 % (от 20 до 68 %) от нормите за юни.
 


Състояние на реките за месец юни 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юни 2005 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. - И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. - ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. - Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. - н.с. Бл. Велева, н.с. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. д-р Н. Вълков
Част IV. - инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. - ст.н.с. д-р М. Мачкова