БЮЛЕТИН за месец МАРТ 2005 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-2.ІІІ Атмосферното налягане над Средиземноморието беше ниско. България се намираше в периферията на антициклон. Времето беше студено, с превалявания от сняг.

       3.ІІІ В област от високо атмосферно налягане преваляванията спряха и облачността намаля.

       4-6.ІІІ Над Алжир се образува циклон, който премина през България на североизток към Украйна и Беларус. Облачността отново се увеличи. Преваля дъжд, който премина в сняг. В южните райони имаше и гръмотевична дейност.

       7.ІІІ През Гърция премина плитък средиземноморски циклон. Времето беше студено, с превалявания от сняг.

       8-10.ІІІ Балканският полуостров се намираше в периферията на дълбок циклон, разположен над Източна Европа и антициклон над западните части от континента. Остана студено, с променлива облачност, на места със слаби превалявания от сняг.

       11.ІІІ В област от високо атмосферно налягане преваляванията спряха и се установи слънчево време.

       12-13.ІІІ България попадна в южната периферия на дълбок циклон, преместващ се от южните райони на Скандинавския полуостров на изток към Европейска Русия. Вятърът от запад се усили и температурите се повишиха. На 13.ІІІ от северозапад премина студен атмосферен фронт на циклона. На места преваля дъжд, а във високите полета и слаб сняг.

       14-17.ІІІ Южна Европа се намираше в област от високо атмосферно налягане. Над България времето беше предимно слънчево. Температурите се повишиха и на 17.ІІІ в почти цялата страна максималните бяха над 20°С.

       18-19.ІІІ По периферията на дълбок циклон с център над Европейска Русия от север нахлу студен въздух. На места преваля слабо дъжд, а впоследствие и сняг.

       20-23.ІІІ В област от високо атмосферно налягане времето беше предимно слънчево, но хладно.

       24-27.ІІІ Атмосферното налягане се понижи и страната попадна в източната периферия на циклон с център над Западна Европа. Температурите се повишиха. Облачността се увеличи. Имаше слаби превалявания от дъжд. На 27.ІІІ на отделни места се разви и гръмотевична дейност.

       28.ІІІ През България премина средиземноморски циклон. Времето беше предимно облачно. Паднаха повсеместни валежи от дъжд, значителни в Северна България. На много места се разви гръмотевична дейност.

       29-31.ІІІ По южната периферия на антициклон с център над Скандинавския полуостров от север-североизток проникваше студен въздух. Времето беше облачно, със слаби валежи от дъжд.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Колебанието на температурите през март беше твърде голямо. В началото на месеца беше студено - средноденонощните температури (предимно между -8 и -4°С) бяха със 7 до 10°С по-ниски от нормалните. Впоследствие се затопли и на 5.ІІІ в повечето райони те бяха по-високи от нормалните - само в Северозападна България те останаха по-ниски от нормалните. На 7.ІІІ отново застудя, а със застудяването на 11.ІІІ приключи серията от нахлувания на студен въздух над нашата страна. Последва бързо затопляне и около 18.ІІІ средноденонощните температури достигнаха до 13-17°С, което е с 6 до 10°С над нормата. На 20.ІІІ температурите се понижиха чувствително (с 10 до 15°С) и средноденонощните се оказаха по-ниски от нормалните и до 23.ІІІ остана сравнително студено. На 24.ІІІ температурите бяха близки до нормалните, а през периода 25-27.ІІІ (между 9 и 15°С) - с 3 до 8°С над нормалните. През последните дни на март застудя и на 31.ІІІ средноденонощните температури бяха с 3-4°С по-ниски от нормалните.

       Средните месечни температури бяха предимно между 4 и 7°С, в Сандански 7.5°С, в планинските райони между -7 и -2°С, на вр.Мусала -9.2°С. Спрямо нормите те бяха до 1°С по-ниски от нормалните.

       Най-високите температури през март бяха между 20 и 25°С, в планините между 3 и 10°С, на вр.Мусала -0.8°С, на вр. Ботев 1.6°С и бяха измерени около 18.ІІІ, а най-ниските бяха предимно между -11 и -6°С, по Черноморието около -5°С, в планините между -24 и -19°С, на вр.Мусала -27.0°С и бяха измерени в началото на месеца или около 11.ІІІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през март 2005г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През март превалявания, предимно от сняг, имаше през първото десетдневие, а от дъжд - през последните дни на месеца.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm бe между 6 и 10, в планините - около 15. В половината от станциите денонощният валеж веднъж е бил повече от 10 mm, а на вр.Мусала - 2 пъти. Максималният денонощен валеж в повечето райони бе между 8 и 15 mm, в Плевен - 53 mm, в Сливен - 27 mm, в Русе - 20 mm, във Враца - 17 mm.

       Сумата на валежите в повечето райони бе между 30 и 50 mm, т.е. около и по-малко от нормата. Относително по-малко бяха валежите в Южна България.
 


Валеж
Валеж през март 2005г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен (14 m/s и повече) вятър имаше около 6, 12 и 19.ІІІ. Броят на дните със силен вятър бе предимно между 1 и 6, в Кърджали - 8, в Сливен - 7, а в планините - между 10 и 15. В отделни райони не е духал силен вятър.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 4 и 6.5, в планините до 7.5 десети от небосвода) бе около и по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 2 и 6) бе близък до нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 8 и 12, в планините до 20) - около и по-малко от нормата.
 





Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       През първото десетдневие на март в много райони имаше тънка снежна покривка (до 7-8 сm). Само на отделни места в Северозападна България тя достигна до 30 cm, а в Силистренско - до 25 cm. Броят на дните със снежна покривка в Южна България и по Черноморието бе между 3 и 6, а в Северна България - между 8 и 13.

       В планините през целия месец имаше снежна покривка, като в по-високите части дебелината й беше повече от 100 cm. В началото на март на места в Родопите тя бе почти 200 cm, а в края на месеца на вр.Мургаш се стопи.
 

Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли, предимно локални и краткотрайни, се образуваха в 13 дни от месеца, като на повечето места те бяха наблюдавани около 5 и 13.ІІІ.

       Условия за мраз и образуване на повсеместни слани имаше в периода 21-24.ІІІ.

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 7 дни от месеца, като с най-голям обхват бе процесът от 28.ІІІ.

       За валежи от град на 28.ІІІ има сведения от станциите в областите Видин, Бургас, Ямбол и Сливен.

       Щормова обстановка

       Силните и бурни ветрове през периода 5-7.ІІІ (36 m/s във Велико Търново, 20 m/s във Варна и Русе, 24 m/s в Сливен) и обилните снеговалежи на 7.ІІІ главно по южните планини създадоха условия за лавини в Рила, блокиране на туристи (в х."Белмекен") и др. Имаше съобщения за 150 автопроизшествия в София и за 300 леки катастрофи в страната. На 7.ІІІ за кратко е било затворено летище София, със закъснение на няколко полета от чужбина.

       На 18-19.ІІІ силните ветрове (20-30 m/s), предимно в северозападните, североизточните и югоизточните райони от страната, също бяха причина за затварянето на пристанище Варна и за щети - пожар в борова гора край Червен бряг и други.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц март 2005г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покр. 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
4.1

4.4

4.4

4.9

5.1

5.4

5.6

3.8

4.0

5.2

5.9

5.7

6.5

5.9

6.3

6.9

8.6

5.5

-9.2

-7.0
-0.7

-1.3

-1.3

-0.8

-1.1

-0.7

-1.0

-1.1

-0.1

-0.2

-0.2

-0.5

-0.1

-0.4

-0.5

-0.1

0.2

-0.5

-0.7

-0.9
19.5

24.0

22.2

21.4

22.1

21.7

23.0

20.0

21.6

22.4

24.6

21.8

24.2

24.0

23.6

22.0

25.1

22.0

-0.8

1.6
17

17

17

17

19

17

17

18

27

18

19

19

19

19

17

19

19

17

30

27
-10.8

-11.5

-10.0

-11.5

-11.6

-9.1

-9.7

-10.5

-9.2

-6.0

-5.0

-6.6

-7.5

-9.6

-10.0

-8.5

-6.2

-11.0

-27.0

-22.1
1

2

2

8

4

4

2

2

2

11

1

1

2

12

12

1

12

9

11

11
52

27

35

47

76

52

49

42

30

42

44

45

33

31

22

33

54

31

86

47
136

61

84

80

199

100

106

116

92

124

112

137

63

75

55

80

143

74

86

67
8

20

14

17

53

10

21

10

10

9

12

27

11

8

5

11

12

10

15

9
30

29

29

29

29

29

29

29

6

20

6

6

8

2

3

6

8

8

10

6
10

4

7

10

8

12

7

9

6

9

10

10

7

8

8

6

8

8

14

12
0

1

1

1

1

0

1

0

0

0

1

1

1

0

0

1

1

0

2

0
1

1

4

4

6

3

6

1

1

6

6

7

8

-

4

-

1

-

13

14
13

10

9

12

10

9

8

10

6

3

4

5

5

6

4

3

3

6

*

31

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Значителните валежи през първото десетдневие на март, достигнали на места в Южна България и по Черноморието нормата за месеца (44 l/m2 в Сандански, 37 l/m2 в Свиленград, 36 l/m2 в Сливен, 34 l/m2 в Карнобат, 30 l/m2 в Бургас) поддържаха преовлажнени горните почвени слоеве. В по-голямата част от страната наднормените за началото на март валежи увеличиха съдържанието на влага в еднометровия и двуметровия почвен слой. Изключение имаше само на отделни места в Северозападна България, където валежите бяха сравнително малко, под 10 l/m2. В края на първото десетдневие общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата и ечемика в по-голямата част от страната достигна ППВ (пределната полска влагоемност). Под нивото на ППВ (между 88-98% от ППВ) бяха почвените влагозапаси в централните крайдунавски райони, Подбалканските полета и в част от Тракийската низина. През първото десетдневие на март валежите и задържалата се снежна покривка, по-съществена в Западна България, ограничаваха възможностите за извършване на предсеитбена обработка и за сеитба на ранните пролетни култури.

       През второто десетдневие на март настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Вследствие на относително сухото време и високите за сезона температури през по-голяма част от десетдневието бе наблюдавано понижение на влагозапасите в горните почвени слоеве и подобрение на условията за провеждане на почвообработки и сеитбите на ранни (овес, грах) и средноранни (захарно цвекло, слънчоглед, картофи) пролетни култури.

       Към 17.III най-ниско, под 70% от ППВ, бе нивото на почвените влагозапаси в 50-сантиметровия и еднометровия почвен слой в агростанции Пловдив и Любимец. В по-голямата част от страната oбщият воден запас в еднометровия слой бе над 90% от ППВ.

       В началото на пролетния вегетациoнен период съдържанието на продуктивна влага в двуметровия почвен слой в по-голямата част от страната бе много добро - над 260 mm. Най-високи, над 400 mm, бяха влагозапасите от продуктивна влага в районите на Ямбол и Кюстендил, а най-ниски (между 110 и 140 mm или m3 вода на da) - на места в Тракийската низина. В районите на Пловдив и Любимец, където пролетният влагозапас при есенниците на дълбочина до 150 cm бе под 140 mm, реколтата от зимните житни култури ще зависи твърде много от валежите през време на вегетацията. Добрите почвени влагозапаси до 200 cm ще бъдат от значение за културите, които развиват дълбока коренова система (царевица, слънчоглед, цвекло, овощни насаждения и лозя).

       До 27.III, датата на вземането на проби за установяване на нивото на водните запаси в почвите, времето се задържа относително сухо, което улесни провеждането на сезонните полски работи. След падналите по-съществени валежи на 28 и 29.III настъпи промяна в нивото на тези, отчетени на 27.III. Към 27.III при пшеницата в еднометровия почвен слой почвените влагозапаси бяха необичайно ниски за сезона, между 55-75% от ППВ в централните крайдунаваски райони и централната част на Тракийската низина. Най-високи стойности на почвените влагозапаси в еднометровия слой - над 97% от ППВ (вж. прил. карта), бяха измерени в Северозападна, Централна и Югоизточна България.


Водни запаси при пшеницата (% от ППВ) към 27.03.2005 г. в слоя 0-100 см

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Студеното за сезона време през по-голямата част от първото и началото на второто десетдневие на март поддържаше в относителен покой есенните посеви и овощните култури.

       Към средата на месеца настъпи чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Температурите бързо се повишиха и през втората половина на второто десетдневие в полските райони на страната максималните им стойности надхвърлиха 20°С (23°С в Русе, 24°С във Видин, Пловдив, Чирпан и Елхово, 25°С в Бургас и Сандански), което доведе до активизиране на вегетацията при зимните житни култури и трайните насаждения. Наднормените топлинни условия в края на второто десетдневие на март се отразиха ефективно преди всичко на късно засетите есенници, които зимуваха във фаза "трети лист" (вж. прил. карта).

       Вследствие високите за сезона температури на много места в Южна България и по Черноморието при лозата бе регистрирано сокодвижение, а при голяма част от раноцъфтящите овощни видове - разпукване на плодните пъпки. На единични места (Пловдив, Любимец, Карнобат и Айтос) при бадема бе наблюдавана фаза бутонизация. В края на второто десетдневие на март в южните райони на страната бе отбелязано възобновяване на вегетацията при ягодите и люцерната.

       В началото на третото десетдневие настъпи краткотрайно, но чувствително понижение на температурите, което ограничаваше развитието на земеделските култури. В по-голямата част от страната минималните температури бяха с отрицателни стойности, но над критичните за по-напредналите в развитието си раноцъфтящи овощни видове (бадем, кайсия, праскова), встъпили във фаза разпукване на плодните пъпки.

       През последната седмица на март развитието на земеделските култури протече при благоприятни агрометеорологични условия, без опасност от критични минимални температури. Наднормените топлинни условия в края на март ускориха вегетацията на пшеницата и ечемика. Най-късно засетите посеви встъпиха масово във фаза братене, а част от засетите в агротехнически срок есенници - във фаза вретенене. При засетите ранни пролетни култури (овес, грах) бе наблюдавана фаза поникване.

       При овощните култури в края на март бяха наблюдавани фазите: набъбване, разпукване на плодните пъпки, бутонизация и начало на цъфтеж (бадем, кайсия, праскова) на места в Южна България (Сандански, Пловдив, Хасково, Ямбол, Любимец и Ивайловград). Предимно в южните райони при лозата бе наблюдавано начало на набъбване на пъпките.


Пшеница - фенологични фази в края на март 2005.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       В средата на март настъпи подобрение на условията за провеждане на сезонните полски работи. През втората половина от месеца започна сеитбата на слънчогледа в Южна България и на места в североизточните райони на страната. Продължи подхранването на посевите с азотни минерални торове, провеждане на предцъфтежни пръскания при овощните култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). На 31.ІІІ е регистрирано превишение от 1.5 пъти на средноденонощната ПДК за фенол. Еднократната концентрация на сероводород е превишена в една трета от измерванията през месеца. Максималната измерена стойност - 2 пъти над съответната ПДК, е регистрирана многократно. На 31.ІІІ средноденонощната ПДК за същия показател е превишена 5 пъти.

       В Бургас на 31.ІІІ средноденонощната ПДК за сероводород е превишена повече от 2 пъти.

       В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в една трета от пробите през дните на наблюдение (дните от месеца без почивните) и достигат максимално 2.5 пъти над ПДК (на 14.ІІІ).

       В Пловдив санитарната норма за прах е надхвърлена в една трета от измерванията, като максимумът е на 22.ІІІ и е около 1.5 пъти над средноденонощната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието на 6 часа (в 3, 9, 15 и 21 часа лятно време) в 38 станции.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 57.5% от всички станции, а в алкалната - в 6.0% от станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Кърджали (рН=3.1), а най-алкална - пак там (рН=9.2).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През март 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.3 до 5.5 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през февруари. Максималните ежедневни стойности за отделните станции са по-ниски от регистрираните през предходния месец в София, Плевен и Варна, а в Бургас и Пловдив - по-високи. Поради технически причини в средата на месеца във Варна не са набирани аерозолни проби. Резултатите за радиоактивността на другите атмосферни проби през тези дни (фолаут и валеж) не са показали стойности, различни от типичните за сезона. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.3 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       В хидрологично отношение месец март беше аналогичен на февруари. Падналите повсеместни валежи в много райони на страната бяха интензивни и в комбинация с бързото стопяване на снежната покривка, вследствие на резките промени в температурите през месеца, станаха причина за поддържане на пълноводието при голяма част от реките. При някои реки (Камчия при Гроздьово) високите води бяха вследствие на освобождаване на язовирни обеми. Общият обем на речния отток през 6март надвиши около 2 пъти нормата за месеца. Средномесечният отток на реките от Беломорския басейн надвиши над 2 пъти нормата за март, на реките от Черноморския басейн - около 4 пъти и на реките от Дунавския водосбор - с 29%.

       В Дунавския водосбор неколкократно през март нивата на почти всички наблюдавани реки се повишаваха с 15 до 75 cm, а на реките Искър при Нови Искър - до 103 cm, Осъм при Изгрев - до 190 cm, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и Джулюница при едноименното село - до 120 cm. Въпреки това повишение, средномесечният отток на реките Малък Искър при Своде, Вит в средното и долното течение, Росица при Севлиево, Янтра при Габрово и Черни Лом при Широково остана под нормата за месеца. Средномесечният отток при останалите пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор бе по-голям от нормата за март.

       При реките от Черноморския басейн два-три пъти през месеца беше регистрирано повишение на нивата с 12 до 54 cm, а на реките Камчия при Гроздьово, Луда Камчия при Бероново и Факийска при Зидарево - със 122 до 195 cm. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн бе по-голям от нормата за март. Най-голямо, около 5 пъти, бе превишението на нормата на р.Камчия при Гроздьово, която задържа пълноводието си през целия месец.

       В Беломорския басейн най-голямо повишение на речните нива беше регистрирано през периода 4-6.III на реките Марица при Харманли със 130 cm, Върбица при Джебел с 292 cm и Арда при Вехтино с 220 cm. През същия период с 58 до 82 cm се повишиха нивата на реките Въча при м.Забрал, Сазлийка при Гълъбово, Харманлийска при Харманли, Арда при Рудозем, Струма по цялото течение и Места при Момина кула. Последвалите неколкократни повишения до края на месеца при всички пунктове за наблюдение бяха по-слаби - от 11 до 46 cm. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на тези реки, с изключение на р.Марица при Първомай и р.Тунджа при Павел баня, е над нормата за март.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 3134 млн.m3, 2 пъти над нормата за март.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през март беше с изразена тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши с 216 до 236 cm в сравнение с февруари и е с 18 до 41 cm над нормата за март.


Състояние на реките за месец март 2005 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец март 2005 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации, както и с много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти спрямо средномесечните стойности за февруари беше установено при 30 наблюдателни пункта или около 83% от случаите. Най-съществено повишение беше регистрирано в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Тетевенска антиклинали, в Нишавски, Бобошево-Мърводолски и Куклен-Добростански карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 202 до 266% спрямо февруари. Понижение на дебита беше установено при 6 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Котленски карстов басейн и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните му стойности са 59-63% от стойностите през февруари.

       Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много добре изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 1 до 194 cm спрямо февруари беше регистрирано при 60 наблюдателни пункта или около 87% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Искър, Камчия, Места, Тунджа, на места в Софийска и Сливенска котловини, както и в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на р.Дунав и притоците й (без р.Вит), както и в терасите на реките Струма, Места, Тунджа, в Карловска и Казанлъшка котловини. Понижение на водните нива с 1 до 61 cm спрямо февруари бе установено при 9 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Вит и Марица и в Горнотракийската низина.

       Предимно се повишиха (с 30 до 36 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

       Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на февруари от -7 до 66 cm и без добре изразена тенденция.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, без добре изразена тенденция. Разнообразни вариации (от -4 до 87 cm) с добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобни разнообразни вариации (от -3 до 33 cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 5 cm. Понижиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 14 cm, а останаха без изменение тези в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи. Слабо се повишиха дебитите на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия и в Струмската разломна зона (Джермански грабен) (съответно с 0.30 l/s и 0.020 l/s).

       В изменението на запасите от подземни води през март беше установена макар и слабо изразена тенденция на покачване при 52 наблюдателни пункта или около 51% от случаите. Повишението на водните нива с 3 до 152 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Места и Тунджа, в Кюстенделска котловина, където нивата предимно се повишиха, на места в Горнотракийска низина и Сливенска котловина, в локални зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита с отклонения от месечните норми от 1.40 до 4000 l/s беше най-голямо в Искрецки карстов басейн, в басейна на Преславска антиклинала, в значителна част от Настан-Триградски карстов басейн, в Куклен-Добростански карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е над 150% (от 155 до 202%) от нормите за март. Понижението на водните нива (с 3 до 293 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит и Осъм, в Софийска котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите от 0.70 до 2342 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна Златна Панега, в Ловешко-Търновски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в част от басейна на Стойловската синклинала, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 13 до 59%) от нормите за март.


Състояние на подземните води през март 2005 г.

Състояние на подземните води през март 2005 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. н. с. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова