УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.ІІ Дълбок средиземноморски циклон бавно се изтегляше през Гърция към европейската част на Турция. Създаде се сложна синоптична обстановка в Източна България с валеж от сняг и силен вятър. Във Варна се образува 50-сантиметрова снежна покривка с големи преспи.
5-11.ІІ Обширен антициклон обхващаше Полша, Украйна и Русия. България се намираше в неговата южна периферия. По Черноморието духаше предимно умерен северен вятър. В повечето райони времето беше слънчево, през нощта ясно, но много студено. Измерени бяха рекордно ниски температури. На 8.ІІ в Кнежа минималната температура беше -28°С и -24°С в Драгоман.
12.ІІ През страната премина топъл фронт. Заоблачи се и температурите се повишиха.
13-18.ІІ Времето в страната се определяше от дълбок циклон. Усили се южният вятър. Температурите чувствително се повишиха. На 14 и 15.ІІ на отделни места паднаха обилни валежи от дъжд, в планините от сняг, регистрирани бяха и гръмотевици.
19-21ІІ И при земята, и във височина полето беше размито. Времето беше с разкъсана, предимно значителна облачност, без съществени валежи.
22-23.ІІ Под влияние на циклон, попадайки в неговата челна част, в страната отново температурите се повишиха. Имаше валежи от дъжд, на места в Южна България - обилни.
24-25.ІІ Страната се намираше в топъл сектор на циклон. На много места се образуваха мъгли. Имаше и слаби превалявания.
26-28.ІІ Средиземноморски циклон премина през нас към Черно море. Отначало заваля дъжд, който впоследствие премина в сняг. В Северна България и високите полета се образува снежна покривка, в повечето райони - тънка.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната февруарска температура беше между -4.5 и -0.2°С в равнините. В почти цялата страна температурите бяха под нормата за месеца, а само в отделни станции - около нормата (Добрич, Люляково). Най-голямо отклонение под нормата на температурата имаше в районите на Северна България - Видин (4.5°С), Кнежа (4.0°С), Образцов чифлик (2.0°С). Поднормени бяха температурите и по Черноморието - с 1.3°С в Бургас и Варна до 1.4°С в Ахтопол. В София температурата беше с 2.3°С под нормата. Най-високите температури през месеца (между 8.2 и 16.8°С) бяха измерени на 12, 14 и 22.II съответно във Видин, Бургас и Велико Търново. По планинските върхове температурата беше под нормата с 1.7 до 2.2°С. По върховете максималните температури бяха между -6.9 на 23.ІІ на вр.Мусала и -3.3°С на 14.ІІ на вр.Ботев. Най-ниските температури бяха между -34.0°С в Севлиево и -9.0°С в Сандански на 9.II и по планинските върхове Мусала (-20.6°С) на 3.ІІ и Ботев (-21.6°С) на 7.II.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през февруари 2005г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от страната беше над нормата (126-282%). Около нормата бяха валежите в Ловеч, в Североизточна България - в Русе, Образцов чифлик, Силистра, а също в Пазарджишко, Пловдивско, Чирпанско. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата - на Черни връх - 77%, на вр.Мусала - 105%, на вр.Мургаш - 100%, на вр.Ботев - 84%. На вр.Рожен валежите бяха над нормата - 290%.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 7 и 10, а в планините - до 14. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 5. Максимален денонощен валеж имаше на 16.ІІ в Кърджали (49 mm) и на 27.ІІ в Бургас (36 mm) и Сливен (27 mm).
<
Валеж
Валеж през февруари 2005г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни и през периодите 2-8 и 13-16.II, като през първия период те бяха северни и североизточни, бурни в Шумен, Добрич, Шабла Калиакра и Варна със скорост от 18 до 34 m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни през повечето дни на първото десет-дневие. През периода 11-15.II на вр.Ботев вятърът беше бурен, югоизточен със скорост по-голяма от 40 m/s. През последната седмица на месеца ветровете бяха силни южни, югозападни.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 2 и 9 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.9 и 8.0 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Шумен, което е под нормата) и 7 (за Садово, което е над нормата). Броят на мрачните дни бе между 5 (Садово, което е под нормата) и 20 (в Бургас - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.0 и 7.3 десети, с по 5 и 6 ясни дни съответно, а мрачните дни бяха 16 и 17 на брой.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
В началото на февруари в Северозападна България се оформи снежна покривка с дебелина между 30 и 50 cm и тя се задържа до края на месеца с дебелина между 6 и 28 cm. В Североизточна България дебелината на снежната покривка в началото на месеца бе между 17 и 53 cm, а в края - между 1 и 30 cm. В Централна северна България в началото на месеца се оформи снежна покривка с дебелина между 23 и 47 cm, а в края вече бе между 1 и 4 cm. В Родопския масив дебелината на снежната покривка в началото на месеца бе между 3 (Златоград) и 104 cm (вр.Рожен), в края на месеца в Златоград нямаше вече снежна покривка, а на вр.Рожен тя достигна 172 cm. В най-южните райони на България през първите дни на месеца дебелината на снежната покривка достигна до 50 cm (Хасково), а в края на месеца вече нямаше снежна покривка, валежите бяха от дъжд.
В София през първите дни на февруари дебелината на снежната покривка беше 22 cm (3.II). По планинските върхове дебелината на снежната покривка на Черни връх в началото на месеца беше 84 cm, а в края на месеца - 109 cm, на вр.Мургаш в началото на месеца - 55 cm, а в края на месеца - 62 cm, на вр.Ботев в началото на месеца - 75 cm, а в края на месеца - 115 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 17 дни от февруари, като със сравнително повсеместен характер бяха те в периодите 9-11 (предимно в Северна България), 15-17 и 21-26.ІІ. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони предимно в Северна България, край поречия и в някои планински котловинни полета.
Поледици се образуваха на 3, 14 и 15.ІІ.
Гръмотевични бури са наблюдавани в 5 дни от месеца. Със сравнително масов характер те бяха на 15 и 27.ІІ предимно в райони от Южна и Източна България (Бургаска, Сливенска, Пловдивска, Пазарджишка, Благоевградска, Варненска и Кърджалийска области).
Необичайно за сезона градушки паднаха в 5 дни от месеца и бяха регистрирани от по-голям брой станции в Бургаска, Ямболска, Кърджалийска и Сливенска области на 15 и 27.ІІ.
Екстремни метеорологични обстановки с бедствия
1-6.ІІ Под влияние на средиземноморски циклон, в по-голямата част от страната започна да вали сняг, най-интензивен на 3 и 4.ІІ, с усилване на северния вятър в Източна България, с максимална скорост на тези дати във Варна 24-34 m/s, в Бургас 20-34 m/s, в Сливен - 40 m/s. Снежната покривка във Варна бе 50 cm от 4 до 6.ІІ, с преспи до 2 m, когато температурите достигнаха -11.5°С. Вълнението в морето бе до 4 бала. Пристанищата и летищата бяха затворени. Улици и коли във Варна бяха затрупани от сняг на преспи. Имаше много съобщения за бедстващи коли и автобуси по пътищата, закъснения на влакове, прекъснати комуникации, измръзвания и жертви. Шест камиона ТИР са били обърнати от бурята по пътя Стара Загора-Чирпан и край Петолъчката до Сливен. Мобилизирани са силите на ДА"Гражданска защита, общините и МО за помощ по разчистване на снега, снабдяване на населението, оказване помощ на родилки и др. От застудяването след бурята минималните температури в периода 7-9.ІІ спаднаха до -27.8°С (Кнежа), -24.6°С (Видин), -23.8°С (Драгоман), -20.6°С (Русе) и др., което силно затрудняваше възстановителните работи.
13-17.ІІ При описаната в т. І.1 синоптична обстановка (дълбок циклон от средиземноморски произход) температурите в страната останаха сравнително високи до 17.ІІ, което създаде условия за бързо топене на натрупанта снежна покривка. Допълнително този процес бе ускорен от обилните валежи от дъжд и силен южен вятър след 13.ІІ, особено в Югоизточна България и по високите части на планините. За периода 14-17.ІІ сумата на валежите достигна на вр.Рожен 155%, в Златоград и Котел - 126%, в Свиленград - 125%, в Кърджали - 122% от месечните норми. Сумарно за периода в Забърдо беше измерен валеж 163 mm, в Момчилград - 142 mm, в Пампорово - 133 mm и т.н. Поривистият вятър от югоизток и фьонът в северните подножия на планините бяха на 15.ІІ с максимална скорост над 30 m/s (Велико Търново и Разград - 34 m/s, Кърджали - 40 m/s, Бургас - 28 m/s). Бедствена обстановка се създаде в тези райони от прииждане на реки, наводнения (десетки селища в областите Кърджали, Шумен, Смолян, Габрово, Перник, Разград и Търговище), прелели язовири, свлачища и образуване на лавини. В Родопите имаше регистрирани смерчове и градушки.
(снимки: Пресфото БТА)
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -1.5 -3.6 -2.1 -2.2 -1.6 -0.1 -1.2 -1.2 0.1 1.4 2.2 1.4 2.0 0.8 0.2 0.9 3.1 -1.1 -12.8 -10.7 | -2.3 -4.5 -3.2 -3.3 -2.8 -1.7 -2.6 -1.9 -0.2 -1.3 -1.3 -1.5 -1.3 -1.4 -2.6 -2.1 -1.5 -3.0 -2.1 -2.2 | 12.5 8.2 9.0 10.6 13.3 16.8 15.6 13.2 13.8 13.8 16.8 13.3 15.0 13.2 12.5 15.5 16.0 14.7 -5.9 -3.3 | 14 12 12 15 15 22 15 22 26 14 14 14 27 14 15 23 24 23 23 14 | -17.4 -24.6 -16.2 -19.0 -21.0 -20.6 -20.6 -15.2 -18.4 -11.8 -9.6 -9.6 -15.0 -16.4 -18.0 -14.6 -9.0 -21.0 -20.6 -21.6 | 10 10 10 10 10 8 9 8 11 8 9 9 9 9 10 8 9 9 3 7 | 52 70 51 79 47 63 39 52 59 53 74 102 152 33 38 63 61 62 96 66 | 168 176 159 188 126 132 89 158 164 129 166 226 271 82 112 150 149 136 105 84 | 21 20 14 21 14 20 12 20 24 18 36 27 49 8 14 20 24 18 18 11 | 16 17 27 16 27 27 28 27 4 4 27 27 16 3 3 27 27 16 27 27 | 7 8 9 9 7 7 8 10 8 7 9 8 10 9 7 9 7 7 14 14 | 2 3 2 2 1 2 2 2 3 2 2 4 5 0 1 2 2 3 3 1 | 0 0 2 2 3 2 3 3 7 7 6 5 9 0 1 6 4 0 15 16 | 16 28 26 26 18 14 16 16 15 16 13 3 13 10 14 12 4 16 * 28 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Наднормените валежи през февруари поддържаха преовлажнен повърхностния почвен слой. В Северозападна България през целия месец почвите бяха покрити със значителна снежна покривка. В останалата част от страната снежната покривка бе с ограничена дълготрайност. През отделни периоди от месеца обилните валежи предизвикаха разливи и наводнения върху земеделски земи най-вече в Югоизточна България.
Студеното време и продължителните валежи през първите пет дни от февруари направиха почвите неподходящи за обработка. Снежната покривка в цялата страна задържаше провеждането на торене на есенниците и други характерни за месеца земеделски мероприятия. През изключително студения период 6-12.ІІ в участъците с незначителна снежна покривка минималните радиационни температури бяха отрицателни, а почвата бе замръзнала на дълбочина до 8-10 cm. Навяванията от силния вятър в Североизточна България образуваха преспи с височина над 1 m. Те и дебелата снежна покривка не позволиха замръзването на почвата, при което през целия период физиологичните процеси при есенните посеви се задържаха в активна форма. В средата на месеца снежната покривка започна бързо да се топи и първоначално в Южна България, а след това и в останалата част от страната се отбеляза рязко повишение на водните запаси в почвата. Значителните валежи през периода 13-18.ІІ (от 30 до 60 l/m2 в Западна България и крайните югоизточни райони) съдействаха за ускоряване на процесите на влагонатрупване в почвата. Проливните дъждове в района на Кърджали в продължение на два дни оказаха негативно влияние върху земеделските земи в околностите. При направеното измерване на водните запаси на 17.ІІ бе наблюдавана сравнително еднородна картина. В по-голямата част от страната бе установено насищане до ППВ на целия еднометров почвен слой (вж. прил. карта). Изключение от това правило (с общ воден запас 85-98% от ППВ) бяха част от районите с карбонатни черноземи в Северна България и районите около агростанции Казанлък, Чирпан, Хасково и Кюстендил в Южна България.
Обилните валежи към средата и през втората половина на третото десетдневие на февруари, надхвърлили от 3 до 5 пъти нормата за периода, улесниха проникването на влагата и в двуметровия почвен слой. Към края на месеца в Югоизточна България валежите бяха причина за наводнението на хиляди декари с есенни посеви и овощни дървета. Повърхността на почвите в Северна България в края на месеца бе покрита с незначителна, а в Северозападна България - с по-дебела снежна покривка. В Южна България почвата бе кална и негодна за обработки.
Водни запаси при пшеницата към 17.02.2005 г. в слоя 0-100 см.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Студеното за сезона време в началото на февруари възстанови дълбокия покой при зимните житни култури. В по-голямата част от страната наличната снежна покривка бе защита за есенниците, особено за небратилите посеви, от въздействието на ниските отрицателни температури, на места до -14 и -17°С (Благоевград, Кюстендил).
В средата на първото десетдневие бе наблюдавано рязко влошаване на топлинните условия. Рекордно ниските температури в края на първото и началото на второто десетдневие на февруари се отразиха неблагоприятно на зимуващите земеделски култури и поставиха на изпитание тяхната студоустойчивост. На много места в страната в няколко поредни денонощия бяха измерени минимални температури под -20°С, които причиниха повреди от измръзване по плодните пъпки и леторастите на десертните и винените сортове лози и при някои овощни видове. В по-голямата част от страната наличието на дебела снежна покривка ограничи вредното въздействие на ниските температури (под -16, -17°С) върху есенните посеви. Частични повреди от измръзване при зимните житни култури са констатирани само в районите без или с оскъдна снежна покривка.
Към средата на месеца настъпи съществена промяна в агрометеорологичните условия. Температурите се повишиха и с изключение на Северозападна България, в останалите райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха над нормата за сезона. В резултат на наднормените топлинни условия в полските райони снежната покривка се стопи. Под въздействие на високите дневни температури, достигнали в началото на третото десетдневие на места до 16-17°С, на отделни места в Южна България при пшеницата и ечемика бе наблюдавано краткотрайно възобновяване на вегетацията, а при някои раноцъфтящи овощни видове (бадем, кайсия, вишна) бе регистрирано набъбване на плодните пъпки.
В края на февруари отново чувствителното понижение на температурите доведе до затихване на жизнените процеси при зимните житни култури и трайните насаждения.
При направения преглед през третото десетдневие на февруари (20-25.II) за установяване състоянието на зимуващите земеделски култури в края на зимния период бяха констатирани значителни повреди от измръзване при трайните насаждения. В района на Дряново са нанесени сериозни повреди по костилковите овощни видове: при прасковата са 100%, при вишните - до 80%, при черешите - до 90% измръзване. В Силистра 30% от плодните пъпки при кайсията са измръзнали. В района на Образцов Чифлик повреди от измръзване са установени при 69% от лозите.
Частични повреди от измръзване на листната маса при пшеницата са регистрирани в районите на Сливен и Карнобат.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През относително по-топлите периоди на февруари в овощните и лозовите масиви се провеждаха резитби. При една малка част от есенниците бе извършено подхранване с азотни минерални торове.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). На 28.ІІ е регистрирано превишение от 1.5 пъти на еднократната ПДК за фенол. Максималната измерена еднократна концентрация на сероводород превишава на 4.ІІ след обяд два пъти еднократната ПДК. Една трета от стойностите на този показател през месеца са над същата норма.
В Бургас на 1.ІІ през нощта е измерена стойност на фенол 1.5 пъти над еднократната ПДК.
В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК за една трета от пробите през дните на наблюдение (без почивните) и достигат максимално 3 пъти над ПДК (на 21.ІІ).
В Пловдив санитарната норма за прах е надхвърлена през осем от дните на наблюдение, като максимумът е на 15.ІІ около 2.5 пъти над средноденонощната ПДК. На 28.ІІ е надвишена 2.5 пъти средноденонощната ПДК за серен диоксид.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец февруари са в киселинната област на скалата в 83.9% от всички станции, а в алкалната - в 9.7% от станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в градовете Плевен (рН=4.5), а най-алкална - в Сливен (рН=7.7).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През февруари 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.4 до 5.8 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през януари. Максималните ежедневни стойности за отделните станции също са по-ниски от регистрираните през предходния месец. Поради технически причини в отделни дни от началото на месеца във Варна, а в края на месеца в София, не са набирани аерозолни проби. Резултатите за радиоактивността на другите атмосферни проби за тези дни (фолаут и валеж) не са показали стойности, различни от типичните за сезона. За всички станции от мрежата на НИМХ измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите са в границите на фоновите вариации.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През февруари паднаха повсеместни валежи както от дъжд, така и от сняг. Валежите в много райони на страната бяха интензивни и те в комбинация с бързото стопяване на снежната покривка, вследствие на резките промени в температурите през месеца, станаха причина за високи води при голяма част от реките. При някои реки (Камчия при Гроздьово) високите води бяха вследствие на освобождаване на язовирни обеми. Най-силно повишаване на речните нива и увеличаване на оттока на реките в цялата страна беше регистрирано около средата на месеца. Общият обем на речния отток през февруари надвиши с около 2 пъти оттока през януари, като средномесечният отток на реките от Беломорския басейн се увеличи с 86% в сравнение с януари и надвиши с 87% нормата за месеца. В Дунавския водосбор речният отток, средно за месеца, е над два пъти по-голям в сравнение с предходния месец и с 63% над нормата. При реките от Черноморския басейн средномесечният отток през февруари се увеличи почти 8 пъти в сравнение с януари и надвиши около 4 пъти нормата за месеца.
В Дунавския водосбор през периода 14-16.II нивата на реките Искър в участъка Кунино-Ореховица, Осъм при Изгрев, Янтра при Велико Търново и притоците Голяма река при Стражица и Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха със 192 до 350 cm, а на р.Янтра при Каранци - с 515 cm. Повишението на нивата на останалите реки беше по-слабо - със 70 до 112 cm. През този период максималните протичащи водни количества бяха: за р.Искър при Кунино - 312 m3/s, при Ореховица - 235.8 m3/s; за р.Джулюница при едноименното село - 188 m3/s; за р.Янтра при Велико Търново - 230 m3/s, при Каранци - 889 m3/s. Вследствие на това повишение на нивата и увеличаване на протичащите водни количества, средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Дунавския водосбор е значително по-голям в сравнение с януари и е над нормата за февруари.
При реките от Черноморския басейн силно повишаване на нивата беше наблюдавано през периода 13-17.II на р.Луда Камчия при Бероново с 502 cm (максимално протичащо водно количество Q=342 m3/s), на р.Камчия при Гроздьово с 222 cm (Qmax=258 m3/s), на р.Голяма Камчия при Преслав със 123 cm (Qmax=69.4 m3/s), на р.Средецка при Проход със 184 cm (Qmax=50.8 m3/s), на р.Факийска при Зидарево с 310 cm (Qmax=49.6 m3/s). Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн е значително по-голям в сравнение с оттока през януари и е по-голям от нормата за февруари.
В Беломорския басейн най-силно повишение на речните нива и преминаване на високи води беше регистрирано през периода 13-18.II на реките Марица в участъка Харманли-Свиленград, родопските притоци на реката (Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково и Харманлийска река при Харманли), на р.Сазлийка при Гълъбово, във водосборите на реките Арда и Струма, на р.Тунджа при Елхово и на р.Места при Момина кула. Повишението на нивата на тези реки беше със 100 до 240 cm, а на Харманлийска река при Харманли и на р.Върбица при Джебел с 330 cm. През същия период протичащите максимални водни количества бяха: на р. Марица при Харманли Qmax= 596 m3/s, на р.Върбица при Джебел Q=486 m3/s; на р.Арда при Вехтино Q=229 m3/s, на р.Тунджа при Елхово 100 m3/s, на р.Струма при Марино поле Q=507 m3/s, на р.Места при Момина кула 92 m3/s. Нивата на останалите реки от Беломорския басейн се повишиха по-слабо. Вследствие на бавното оттичане и последвалите повишения, макар и по-слаби до края на февруари, средномесечният отток при всички пунктове на тези реки е по-голям в сравнение с януари и при повечето е над нормата за февруари. През първата половина на февруари нивото на р.Места при Якоруда беше подприщено от ледови явления.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 2514 млн.m3, над 2 пъти по-голям от оттока през януари и 2 пъти над нормата за февруари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари беше със слаба тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 4 до 21 cm в сравнение с януари и е със 110 до 157 cm под нормата за февруари.
Състояние на реките за месец февруари 2005 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец февруари 2005 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации и с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти спрямо средните стойности за януари беше установено при 25 пункта или около 69% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Искрецки, Милановски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейна на Преславска антиклинала, в Котленски карстов басейн, както и в басейните на Стойловска и Башдерменска синклинали (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200 до 462% спрямо януари. Понижение на дебита беше установено при 11 пункта, като най-съществено беше то в Бобошево-Мърводолски и части от Разложки и Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 72-77% спрямо януари.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много добре изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 3 до 163 cm спрямо януари беше регистрирано при 56 пункта или около 81% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Огоста, Искър и Струма, както и в Кюстендилска котловина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на реките-притоци на р.Дунав, в Кюстендилска и Казанлъшка котловини. Понижение на водните нива с 1 до 116 cm спрямо януари бе установено при 13 пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Места.
Предимно се повишиха (с 18 до 25 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности за януари от -3 до 12 cm и добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с много по-добре изразена отрицателна тенденция. Предимно се понижиха (от -28 до -3 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -23 до 22 cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Ихтиманска и Средногорска водонапорни системи съответно с 3 и 1 cm. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 5 cm. Слабо се понижи (с 0.30 l/s) дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 62 наблюдателни пункта или около 59% от случаите, от които 40 кладенци и 22 извори. Понижението на водните нива от 1 до 301 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм, на места в Софийска и Сливенска котловини, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.56 до 1978 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, Градешнишко-Владимировски и Нишавски карстови басейни, в басейна Златна Панега, в Бобошево-Мърводолски и Перущица-Огняновски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 16 до 59%) от нормите за февруари. Повишението на водните нива (с 1 до 136 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Кюстендилската котловина, където нивата бяха предимно над средните стойности, в Сливенската котловина, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 1.00 до 2959 l/s или нарастването е със 102 до 208%. Най-значимо е повишението на дебита на подземните води в Искрецки и Котленски карстови басейни.
Състояние на подземните води през февруари 2005 г.
Състояние на подземните води през февруари 2005 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова