УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.І Месецът започна с размито циклонално поле, а от запад бързо се изгради баричен гребен с център над Пиринейския полуостров.
2-7.І В челната част на баричния гребен минаваха плитки долини и свързани с тях слабо изразени фронтове. На отделни места имаше слаби валежи от дъжд, като най-значителната проява беше усилването на вятъра, особено в Дунавската равнина. След преминалите фронтове облачността бързо намаляваше до слънчево време. Температурите бяха по-високи от обичайните - най-топло беше на 6.І, когато на много места максималните температури бяха между 14 и 19°С.
8-13.І През този период времето се определяше от област на високо налягане с център над Италия и топла въздушна маса. Преобладаваше слънчево време, а температурите бяха значително по-високи от обичайните. В края на периода центърът на антициклона се премести на северозапад, в челната си част той отслабна и на много места в страната се образува мъгла, а температурите се понижиха.
14-17.І От Западна през Средна Европа към Украйна се премести центърът на антициклонална област. В периферията й въздушният поток над страната се смени от северозападен със североизточен, преминаха два студени фронта, с усилване на вятъра в източните райони, но без съществени валежи. Под влияние на североизточния поток, в източното Средиземноморие се формира циклонален център, но той се придвижи на изток без да окаже влияние на времето в страната.
18-20.І Баричното поле беше високо, но постепенно отслабна под влияние на циклон над Италия. Във височина към страната имаше слаб поток от юг. Този циклон се премести на югоизток и изток и също не оказа влияние на времето у нас.
21-23.І От север на юг до Балканския полуостров се разшири циклонална област с център над Прибалтика. В периферията й през страната премина студен фронт, а над Егейско море се откъсна плитък циклонален вихър. На много места преваля дъжд и сняг. Последва ръст на налягането, бързо следфронтално намаление на облачността и усилване на западния вятър.
24-25.І Над Италия се формира бавноподвижен циклонален център, който се разшири на изток и в приземния слой се усили вятърът от юг. На много места имаше валежи - в Западна България от сняг, в Източна - предимно от дъжд.
26-27.І В циклоналното поле се формира вихър над Югозападна България, който се придвижи на североизток. В челната му част се усили южният вятър. Разви се мощна конвективна облачност. На много места в Източна и Южна България имаше гръмотевична дейност и интензивни краткотрайни валежи. В Южна България температурите достигнаха 16-18°C, докато в северозападните райони, където беше мъгливо и почти тихо те останаха около 2-3°C.
28-29.І Нов циклон над Италия бързо се разшири към Балканския полуостров, а в Егейско море се формира отделен център, който се придвижи на североизток. На 29.І в страната паднаха повсеместни и на много места обилни валежи - в Тракийската низина и по Черноморието от дъжд, в останалата част - от сняг. В Северозападна България и високите котловини се образува значителна снежна покривка. В Североизточна България силният вятър образува преспи и в много селища беше обявено бедствено положение. Силен вятър духаше и по Черноморското крайбрежие.
30-31.І След изтеглянето на циклона на североизток валежите спряха, но в източните райони продължи да духа силен и бурен северозападен вятър. В западните райони облачността се разкъса и на отделни места минималните температури бяха около -10°C и - 17°C (Кюстендил). Последният ден на януари в по-голямата част от страната беше с температури под 0°C.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През първата половина на януари беше сравнително топло - в повечето райони средноденонощните температури бяха положителни. Най-високи бяха температурите на 9.І - между 3 и 10°С, в Търговище и Варна 11°С - с 3 до 10°С по-високи от нормалните. Около 15.І те се понижиха и до 20.І бяха близки до нормалните. В началото на третото десетдневие беше регистрирано рязко затопляне и температурите в много райони бяха с 4 до 8°С над нормалните. След временно нормализиране, около 26.І, температурите в Източна България достигнаха необичайни за сезона стойности - на места между 10 и 15°С. През последните дни на месеца застудя - средноденонощните температури в по-голямата част от страната бяха между -6 и 0°С, с 3 до 6°С по-ниски от нормалните.
Средните месечни температури за януари бяха между 2 и 5°С, във високите полета - около 1°С, в Ахтопол 5.4°С, в планинските райони - между -7 и -3°С, в Драгоман -1.2°С, на вр.Мусала -10.5°С. Спрямо нормите те бяха с 1 до 3°С по-високи от нормалните. В планинските райони температурите са близки до нормалните.
Най-високите температури през януари бяха между 14 и 19°С, в Благоевград 13°С, в планините между 5 и 12°С, на вр.Ботев 1°С и бяха измерени в края на първото десетдневие или около 26.І, а най-ниските - предимно между -10 и -5°С, в Кюстендил -17.4°С, в планините - между -20 и -13°С, на вр.Мусала -20.7°С - около 19.І и в края на месеца.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2005г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През януари превалявания, предимно от сняг, имаше в началото, около 15.І и през последните няколко дни на месеца.
Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 5 и 10, в планините - между 12 и 17 дни. В по-голямата част на страната валежът през януари един до четири, в планините до седем пъти, е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 30 mm, във Добрич - 44 mm, в Бургас - 42 mm, в Сливен - 37 mm, в Русе - 36 mm, на вр. Мусала - 34 mm.
Сумата на валежите е между 30 и 70 mm, на отделни места в Югоизточна България - до 130 mm, на вр. Мусала 201 mm, в Котел, Сливенско 166 mm, в Крумовград 159 mm. По отношение на нормата валежите са около и повече от нея, на места до 230%, в Добрич 355%.
Валеж
Валеж през януари 2005г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 4, 14, 22 и 26.І. Броят на дните със силен вятър бе предимно между 2 и 8, в Монтана - 10, а в планините - до 17. В отделни райони силен вятър не е регистриран.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 5.5 и 7 десети от небосвода) е по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 7, в Садово 9) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 9 и 13, в планините - до 18, в Садово 2, в Пловдив 7) - по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Тънка снежна покривка имаше в началото на месеца само на отделни, а около 15.І - на повече места. На 25 и 26.І в Северозападна България се образува снежна покривка, която в някои райони достигна 35 cm. В източната част на Северна България снежната покривка беше тънка. В края на месеца почти в цялата страна се образува снежна покривка. Броят на дните със снежна покривка е между 2 и 8, в Плевен - 11.
Снежната покривка в планините през по-голямата част на януари беше между 10 и 50 сm. През последните дни на месеца тя се увеличи значително, като на Черни връх и вр.Ботев достигна 75 cm, а на вр. Рожен - 100 cm, на вр. Мургаш - 50 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 18 дни от месеца, като със сравнително повсеместен характер те бяха около 12-14, 19 и 26.І. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони предимно в Северна България, край поречия и в някои планински котловинни полета.
Гръмотевични бури имаше на 26 и 27.І предимно в райони от Средна и Източна България като Велико Търново, Добрич, Силистра, Сливен, Бургас, Кърджали, на върховете Ботев и Рожен.
Бедствени обстановки:
Първата (26-28.І), която се създаде от обилните валежи от дъжд, преминал в сняг (на места до 100 mm за денонощие), се характеризираше с наводнения (Монтанско, Добричко, Кърджалийско и др.), преливане на реки и язовири в Кърджалийско, Смолянско, Варненско, Хасковско и др. Силните до бурни ветрове на 26.І (Кърджали - 28 m/s, Варна и Бургас - 20 m/s, Елхово - 18 m/s) също нанесоха щети върху сгради и имущества. Съобщаваше се за затворени пътища поради снежни преспи и активизирани свлачища предимно в райони от Родопите. Без ток останаха над 77 селища, много без вода и други комуникации.
Втората (29-30.І) бе причинена от снежни бури с обилни снеговалежи (в много райони около 100 mm за периода 29-31.І) и силни ветрове (Варна - от 25 до 28 m/s, Шабла, Бургас, Елхово и Люляково - 20 m/s и др.), най-изразени в Североизточна България под влияние на нова циклонална синоптична обстановка. Съобщаваше се за образуване на преспи до 2 m в най-засегнатите области: Силистренска, Варненска, Шуменска, Разградска, Русенска и др. Имаше затрупани пътища, почти в цяла Северна България, и блокирани превозни средства. Над 70 селища останаха без ток. Затворени бяха летища и пристанищата във Варна и Бургас. Двадесет кораба са чакали на котва до нос Калиакра да утихне бурния северен вятър.
(снимка: пресгрупа Импакт)
(снимка: Пресфото БТА)
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm | вятър
>= 14m/s | Снежна покр. | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 0.6 2.0 1.5 2.3 2.4 2.1 2.6 1.4 2.4 4.6 4.7 3.8 3.0 2.0 3.3 1.5 3.8 0.3 -10.5 -8.7 | 2.1 3.3 2.7 3.2 3.7 2.7 3.7 2.6 2.5 2.9 2.6 2.5 1.5 2.3 3.0 0.9 1.3 1.0 0 -0.3 | 13.8 18.6 18.8 17.6 16.8 18.3 15.3 16.2 16.8 18.1 17.6 15.8 16.5 15.6 18.2 13.0 16.1 15.0 10.9 1.1 | 9 8 8 9 9 9 11 9 9 9 26 10 9 6 6 10 26 10 27 12 | -10.0 -10.0 -7.2 -9.6 -10.0 -7.3 -6.6 -8.4 -9.2 -6.5 -5.0 -5.9 -8.2 -8.6 -7.2 -11.0 -5.8 -17.4 -20.7 -15.1 | 31 18 31 31 19 19 31 31 31 31 31 31 31 19 18 31 31 31 24 31 | 40 69 73 68 55 43 74 46 106 64 88 70 56 39 50 53 38 87 201 105 | 142 192 209 152 130 81 148 120 355 168 201 190 100 84 124 144 101 218 207 142 | 9 29 20 22 23 18 36 14 44 21 42 37 16 11 18 22 14 27 34 17 | 30 26 27 27 30 30 30 30 27 26 26 27 27 30 30 26 30 26 7 25 | 6 5 6 6 8 9 7 8 10 10 7 6 8 7 7 6 5 6 15 17 | 0 2 4 4 2 1 2 1 3 2 3 2 2 1 1 1 1 4 7 5 | 0 0 10 5 5 2 2 2 1 7 5 6 8 0 2 3 1 0 10 16 | 6 7 8 8 11 3 4 10 3 2 2 2 3 2 4 5 2 4 * 31 | |||
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Падналите значителни валежи през третото десетдневие на декември промениха в положителна насока водните запаси в почвите. През първото десетдневие на януари процесите на есенно-зимното влагонатрупване бяха преустановени. Високите за сезона температури през отделни дни на периода и активизацията на жизнените процеси при есенните посеви и многогодишните треви ускориха разхода на влага от по-горните почвени слоеве.
Второто десетдневие на месеца продължи при значително влошени топлинни условия и сухо време. Състоянието на повърхностния почвен слой в повечето райони на страната позволяваше провеждането на механизирани обработки, а на места и торене на по-слабите есенници с азотни минерални торове. Единствено в района на Плевен и Разград през втората половина на десетдневието почвата бе покрита с неравномерна и незначителна по дебелина снежна покривка, която ограничаваше възможностите за работа на полето.
От измерването на водните запаси в края на второто десетдневие на януари се установи сравнително добра, но под оптималната за този период от годината влагозапасеност на почвите в участъците, засети със зимни житни култури и при незасетите и разорани (угар) участъци. Като правило към средата на зимата в полските райони на страната обикновено се наблюдава насищане на еднометровия почвен слой до ППВ. През тази година такова насищане бе измерено само в ограничени райони около агростанции Пазарджик и Ръжево Конаре, Ямбол и Свиленград, където се установи, че е започнало проникването на влагата в двуметровия почвен слой. В източната половина от страната, както и в Софийското поле и по поречието на р.Струма, водните запаси към 17.І в еднометровия слой бяха между 86 и 98% от ППВ. В Западната и Централната част от Дунавската равнина водните запаси бяха по-ниски, между 73 и 85% от ППВ, а около станция Новачене - близо до 60% от ППВ (виж прил. карта).
През третото десетдневие на януари състоянието на почвата претърпя значителна промяна. Първоначално по-слаби, а от средата на периода и обилни валежи от дъжд и сняг преовлажниха почвата и предизвикаха повишаване нивото на реките, които наводниха пшенични посеви в Бургаска (община Руен) и Добричка област. След бързото стопяване на снежната покривка в земеделски земи в подножието на Родопите, през последните дни от месеца усилени снеговалежи доведоха до образуването на нова снежна покривка, която в Северозападна България достигна до 50-70 cm, а в района на Добрич и Лудогорието в полските участъци се образуваха преспи с височина повече от един метър. Незначителната снежна покривка в Тракийската низина и по Черноморието (2-6 cm) към 29-31.І съдържаше малък резерв от влага и нейното стопяване няма да предизвика осезаема промяна в нивото на водните запаси в почвите в тези райони.
Значителното застудяване в края на месеца причини бързо изстиване на повърхността на почвата, а в Западна България бе наблюдавано и замръзване на почвения слой най-често до 5 cm дълбочина.
Водни запаси при пшеницата към 17.01.2005 г. в слоя 0-100 см.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Наднормените топлинни условия през първото десетдневие на януари нарушиха дълбокия покой при зимните житни култури. С изключение на посевите във високите полета, есенниците преминаха в състояние на относителен покой. На отделни места в Южна България и по Черноморието при пшеницата, ечемика и люцерната бе наблюдавано възобновяване на вегетацията. Под въздействието на високите за сезона температури на места до 17-19°С (Враца, Кнежа, Пловдив, Пазарджик), част от раноцъфтящите овощни видове преминаха от дълбок в принудителен покой. В агростанция Пловдив бе регистрирано начало на набъбване на плодните пъпки при вишната.
Последвалото застудяване в началото на второто десетдневие доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при есенните посеви и предотврати опасността от преждевременно развитие при раноцъфтящите овошки.
През втората половина на януари агрометеорологичните условия се определяха от динамично време. Средноденонощните температури бяха в широки граници, с изключение на последните дни от месеца, когато стойностите им преминаха над нормата за сезона. До края на януари зимните житни култури и трайните насаждения запазиха състояние на покой.
Чувствително понижение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия настъпи през последните дни на януари. Повсеместните валежи от сняг образуваха в по-голямата част от страната трайна снежна покривка, която бе защита за есенниците от въздействието на регистрираните ниски отрицателни температури, до -14 и -17°С (Благоевград, Кюстендил), особено за посевите намиращи се във фаза "трети лист". Отрицателни стойности от този порядък не представляваха опасност за намиращите се в принудителен покой овошки. Възможно е в района на Кюстендил измерената минимална температура -17°С да е причинила частични повреди от измръзване при някои десертни сортове лози, които ще бъдат установени в края на февруари.
При направения преглед на зимните житни култури в периода 20-25.І повреди от измръзване не бяха установени. Повреди, причинени от гризачи по есенните посеви, бяха установени в агростанции: Г.Тошево (10% при пшеницата и 40% при ечемика), Суворово (30% при ечемика), Карнобат (5% при пшеницата).
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-сухите дни на януари в овощните градини се извършваха резитби, предимно при ябълката и крушата.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 9.І през нощта и е около 4 пъти над ПДК. На 3.І е отбелязана и максималната средноденонощна концентрация - около 3 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК средно всеки втори ден от месеца. Максимумът е регистриран на 12.І и е повече от 3 пъти над нормата.
Има отделни случаи на слабо превишение на средноденонощната санитарна норма за прах в Пловдив. На 31.І е регистрирана стойност на серен двуокис повече от 3 пъти над съответната средноденонощната ПДК.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец ноември са в киселинната област на скалата в 77.4% от всички станции, а алкалната - в 9.7% от тях. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в градовете Кърджали (рН=4.3), а най-алкална - в Чирпан (рН=7.4).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През януари 2005 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерени на 5-я ден след пробонабирането, варират от 1.4 до 7.6 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през декември. Максималните ежедневни стойности за отделните станции също са по-ниски от регистрираните през предходния месец.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През по-голямата част от януари реките протичаха със слаби денонощни изменения на оттока и колебания на нивата от ±1 до ±10-15 cm, предимно спадане. Увеличаване на речния отток в много райони беше регистрирано към края на месеца. Вследствие на падналите валежи през последните 4-5 дни на януари, средномесечният отток в Беломорския басейн се увеличи с 15% в сравнение с декември и надвиши с 19% нормата за месеца. В Дунавския водосбор речният отток, средно за месеца, се увеличи в сравнение с декември с 36%, но остана с 8% под нормата. При реките от Черноморския басейн средномесечният отток се увеличи почти 2 пъти в сравнение с декември, но остана с 23% процента под нормата за месеца.
В Дунавския водосбор почти през целия месец реките протичаха със слаби денонощни изменения на нивата, до ±5-10 cm, предимно спадане. През периода 27-31.I нивата на реките Огоста при Мизия, Искър при Ореховица, Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 20 до 44 cm, а на реките Янтра в участъка В. Търново-Каранци и Джулюница при едноименното село - със 111 до 222 cm. Вследствие на повишението, средномесечният отток при почти всички пунктове на реките от Дунавския водосбор бе по-голям в сравнение с декември, а само на р.Янтра по цялото течение и р.Джулюница надвиши нормата за януари.
През по-голямата част от януари реките от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. През периода 25-31.I имаше силно повишение на нивата на реките Провадийска при г.Синдел, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево - със 175-180 cm, на р.Камчия при Гроздьово - с 328 cm., като водното количество при последния пункт на 27.I беше 132 m3/s. Средномесечният отток на всички реки от Черноморския басейн бе по-голям в сравнение с декември и по-малък от нормата за януари.
През по-голямата част от месеца реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - до ±15-20 cm. През периода 27-31.I нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Първомай и при Свиленград, Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Струма по цялото течение и Места при Момина кула се повишиха с 28 до 57 cm. По-голямо беше повишението на нивата на реките Марица при Харманли, Тунджа при Елхово, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово (120-274 cm). През същия период преминаха високи води във водосбора на р.Арда. Повишението на нивото на р.Върбица при Джебел беше 308 cm, а максималното протичащо водно количество Q=419 m3/s; на р.Арда при Вехтино - 201 cm и Q=171 m3/s. Средномесечният отток при всички пунктове на реките от Беломорския басейн, с изключение на р.Арда, р.Върбица, р.Струма при Марино поле и р.Места при Момина кула, е по-голям в сравнение с декември и при повечето пунктове е над нормата за януари. През втората половина на месеца нивото на р.Места при Якоруда беше подприщено от ледови явления.
Общият обем на оттока към крайните створове на по-големите реки е 1115 млн.m3, с 24% по-голям от оттока през декември и с 8% над нормата за януари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през януари беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 63 до 73 cm в сравнение с декември и е с 57 до 106 cm под нормата за януари.
Състояние на реките за месец януари 2005 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец януари 2005 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации, както и със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, спрямо средните стойности за декември беше установено при 20 наблюдателни пункта или около 57% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в басейна на платото Пъстрина, в Милановски и Котленски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 178 до 956% спрямо стойностите през декември. Понижение на дебита беше установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и в Разложки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 49 до 57% от стойностите през декември.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Повишение на водните нива с 2 до 78 cm спрямо декември беше регистрирано при 41 наблюдателни пункта или около 59% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Места и Тунджа, в Кюстендилска и Сливенска котловини, както и на места в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Понижение на водните нива с 2 до 44 cm спрямо декември бе установено при 28 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Скът, както и в Софийска котловина.
Предимно се повишиха (с 24 до 29 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Пространствено разнообразие на вариациите с отклонения от средните стойности на декември -17 до 3 cm, но без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена отрицателна тенденция. Разнообразни вариации (от -44 до 7 cm), с добре изразена отрицателна тенденция, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -54 до 38 cm), с добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Средногорската водонапорна система с 2 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3 cm. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в Ихтиманската водонапорна система съответно с 12 и 1 cm. Слабо се повиши (с 0.10 l/s) дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 70 наблюдателни пункта или около 69% от случаите, от които 43 кладенци и 27 извори. Понижението на водните нива от 1 до 313 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Осъм, на места в Софийска и Сливенска котловини, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.55 до 1630 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в басейна на платото Пъстрина, в част от Бистрец-Мътнишки, в Нишавски, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна Златна Панега, в Ловешко-Търновски, Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски и Куклен-Добростански карстови басейни, в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 16 до 58%) от нормите за януари. Повишението на водните нива (с 3 до 136 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Места и Тунджа, в Сливенска котловина и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.080 до 455 l/s или нарастването е със 101 до 173%. Най-значимо е повишението на дебита на подземните води в басейна на масива Голо бърдо и обособена част от Настан-Триградски карстов басейн.
Състояние на подземните води през януари 2005 г.
Състояние на подземните води през януари 2005 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова