БЮЛЕТИН за месец ДЕКЕМВРИ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.ХІІ Страната се намираше в антициклонално барично поле, във височина се пренасяше топъл и влажен средиземноморски въздух и температурите бяха доста високи, на 3.ХІІ достигаха на места 20-22°С. Изключение бяха само районите с по-трайна мъгла в Северозападна България. На 1.ХІІ в периферията на антициклона мина слабо изразен атмосферен фронт, по който в Южна България имаше слаби превалявания.

       4-6.ХІІ Преминаха серия атмосферни смущения, които доведоха до изравняване и нормализиране на температурите и слаби превалявания на места.

       7-18..ХІІ Страната се намираше на границата между две барични образувания - антициклон над Централна Европа и циклон над Русия, долина от който със студен фронт се спускаше до Черно море и в отделни дни обхващаше и източната половина от страната. Времето беше променливо, без валежи. В Северозападна България отново имаше мъгли и ниска облачност и големи температурни градиенти.

       19-20.ХІІ Над страната премина атмосферен фронт, а над Гърция - средиземноморски вихър. На много места валя дъжд, през втория ден в отделни райони и сняг; в планините и Северозападна България се образува снежна покривка. Обилни бяха валежите в Родопите (над 100 mm), активизираха се свлачища, имаше прекъснати комуникации.

       21-23.ХІІ Във височина много бавно преминаваше долина с висок атмосферен фронт, докато при земята полето беше размито, със слаб антициклонален градиент. Продължи да превалява, но вече слабо, дъжд и сняг, температурите бяха около нормалните.

       24-27.ХІІ Налягането се повиши и при земята и във височина и валежите спряха. Във височина отново започна да се пренася топъл въздух от югозапад и температурите се повишиха, като на 27.ХІІ в източните и южните райони бяха измерени рекорди - до 20-21°С. В северозападните райони отново се образуваха трайни мъгли. На 27.ХІІ, с приближаването на студен фронт от запад, на места в Западна България преваля дъжд, а мъглите се вдигнаха.

       28-31.ХІІ Зародилият се предишните дни средиземноморски циклон се разшири на изток и обхвана и Балканския полуостров. Над Централна Европа и Русия се изгради антициклон. Създаде се валежна обстановка, като на 28, 29 и 30.ХІІ имаше обилни валежи и щети предимно в Източна България и Родопите (на места до 135 mm сумарно). Температурите останаха сравнително високи и валежите бяха предимно от дъжд.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната декемврийска температура беше между 1.2 и 7.2°С в равнините. В почти цялата страна температурите бяха над нормата за месеца, а само в отделни станции на Южна България - около нормата. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в районите на Северна България - с 2.2°С в Павликени, Исперих и Силистра. В София температурата беше с 1.3°С над нормата. Най-високите температури през месеца (между 15.5 и 22.0°С) бяха измерени на 3.XII. съответно в София и В.Търново. По планинските върхове средномесечната температура беше над нормата с 1.7 до 2.5°С. По върховете максималните температури бяха между -0.7 и 2.6°С съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 3.XII. Най-ниските температури бяха между -3.8°С в Сандански (на 13.ХІІ) и -11.5°С в Чирпан (на 24.XII) и по планинските върхове Ботев (-13.3°С) и Мусала (-15.8°С) на 24.XII.
 



Изменение на температурата през декември 2004г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше над нормата (122-223 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 40 %, на вр.Мусала - 34 %, на вр.Мургаш - 47 %. На вр.Ботев валежите бяха съответно 83 %, а на вр.Рожен - 308 % над нормата.

       Броят на дните с валеж над 1 mm бе между 4 и 10, а в планините - до 8. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 5. Максимални денонощни валежи бяха измерени предимно в Родопите на 19.ХІІ и в Източна България на 30.ХІІ.
 



Валеж през декември 2004г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни на първото десетдневие и през периода 24-30.XII. Южни и югозападни ветрове имаше в Монтана и Враца на 2 и 3.XII със скорост 16-17 m/s. Югозападен вятър със скорост 24 m/s имаше на 29.XII в Кърджали.

       По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 1-9.XII, 19-21.XII и 24-29.XII. На върховете Мургаш и Мусала на 3 и 6.XII вятърът беше бурен, северозападен и югозападен, със скорост по-голяма от 40 m/s, а на 26.XII ветровете бяха югозападни със скорост около и по-голяма от 40 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебае между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 13.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 5.9 и 8.6 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (за Образцов Чифлик, което е под нормата) и 8 (за Садово и Павликени, което е над нормата). Броят на мрачните дни бе между 10 (в Кюстендил - под нормата) и 20 (в Сандански - също под нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.2 и 6.5 десети, с по 6 и 7 ясни и 14 и 17 мрачни дни съответно.
 









Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       Тънка снежна покривка имаше главно през последното десетдневие на месеца, между 2 и 6 cm в равнините, в София - 9 cm. В най-високите части на планините имаше снежна покривка, но тя също беше тънка - на вр.Ботев 18 cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха през 25 дни от декември. Те бяха трайни и продължителни на повечето места в периодите 1-3.ХІІ, около 6, 17-18.ХІІ и 26-29.ХІІ.

       Обилните валежи от дъжд от 18-19.ХІІ в Смолянска и Кърджалийска области (измерени денонощни суми в Ардино - 92 mm, в Златоград - 107 mm, на вр.Рожен - 102 mm, в Кърджали - 50 mm и др.) активираха свлачища и причиниха локални наводнения с кални наноси в селища около Смолян, Рудозем и Златоград.

       Снеговалежите от 21-22.ХІІ, по-значими в средна Стара планина и райони от югоизточните части на страната (около 30 mm), както и заледените участъци от пътища в планинските проходи бяха причина за отделни пътно-транспортни произшествия.

       При валежната обстановка от 28 до 30.ХІІ паднаха обилни валежи, предимно от дъжд, в Източна България между 50 и 100 mm, в Родопите - Триград 86 mm, Кирково 135 mm. Това доведе до преливане на язовирите "Ивайловград" и до изпускане на води от яз."Студен кладенец". Имаше съобщения за щети в електроснабдяването и свлачища в Разложко и по магистралата Благоевград-Кулата.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц декември 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покр. 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
1.9

2.1

2.6

3.2

2.6

3.4

3.4

3.3

3.6

5.9

5.8

4.4

4.8

2.0

2.6

4.2

5.6

2.6

-6.2

-4.1
1.3

1.0

1.4

1.7

1.3

1.6

1.8

2.0

1.4

1.5

1.1

0.9

0.8

0.2

0.2

1.8

1.2

1.6

2.4

2.3
15.5

16.2

20.0

20.7

21.5

22.0

21.3

20.5

21.5

20.2

19.2

18.0

18.3

18.0

20.0

18.5

16.7

17.4

-0.7

2.6
3

4

4

3

3

3

27

3

3

3

3

27

3

4

4

4

1

4

3

3
-7.2

-7.2

-6.0

-7.5

-9.5

-8.6

-8.6

-7.2

-9.4

-4.5

-4.3

-5.0

-8.5

-11.5

-9.2

-6.0

-3.8

-9.5

-15.8

-13.3
25

17

10

24

17

16

17

24

16

24

16

16

16

24

17

13

13

17

24

24
46

24

30

50

43

80

60

71

65

55

44

86

138

77

88

67

75

58

38

63
116

51

74

89

106

166

119

166

192

122

83

145

163

140

200

134

149

112

34

83
13

6

14

13

19

49

34

45

47

36

16

51

50

29

31

18

12

13

14

29
22

22

22

30

30

30

30

30

30

30

30

30

19

30

30

22

22

29

30

30
6

7

6

9

7

8

6

8

6

7

7

4

9

8

8

9

10

8

8

8
2

0

0

0

1

1

1

1

1

1

1

2

5

2

3

3

3

3

1

2
0

0

2

3

1

0

1

2

3

3

2

2

6

0

0

5

2

0

13

12
9

2

3

5

2

2

0

6

4

4

2

0

5

6

3

6

2

5

*

18

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Сухото време през повечето дни на първото десетдневие на декември създаваше подходящи условия за провеждане на почвени обработки и други характерни за сезона мероприятия. Процесът на есенно-зимното влагонатрупване в почвата практически бе спрял. Това бе особено неблагоприятно за ограничени райони около Пловдив и агростанция Новачене (Плевенско), където резервите от влага в края на ноември при пшенични посеви бяха почти напълно изчерпани до границата, преминаването на която застрашава нормалното развитие на културите.

       През първите 7 дни от второто десетдневие на декември съществена промяна в агрометеорологичните условия не бе наблюдавана. Отсъствието на валежи предизвика разширяване на зоните с незадоволително ниско ниво на общия воден запас в Южна България. Към района на Пловдив се присъединиха участъците около Асеновград, Първомай, Хасково, на юг - до Свиленград. Измереното ниво на общия воден запас към 17.ХІІ в еднометровия почвен слой при пшеницата в тези райони бе между 48 и 59% от ППВ. Значително по-добри, но незадоволителни бяха водните запаси в източната част на Тракийската низина, а така също в районите на Лом, Плевен и Русе в Северна България (вж. прил. карта). В Предбалкана, Добруджа, Софийското поле и по поречието на р.Струма запасите от влага бяха в оптимални за този сезон граници (75-95% от ППВ).

       В края на второто и началото на третото десетдневие на декември първоначално в Западна България, а след това и в останалата част от страната заваля сняг, който доведе до образуването на значителна, но нетрайна снежна покривка. Състоянието на повърхностния почвен слой в полските райони на страната не позволяваше провеждането на почвени обработки. През периодите 19-23.ХІІ и 28-31.ХІІ на много места в страната паднаха обилни валежи (по 50-60 l/m2 във В. Търново, Разград, Добрич, Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Сливен, Карнобат, Кърджали и Свиленград), а в Източните Родопи - и над 100 l/m2, които възобновиха процесите на есенно-зимното влагонатрупване в почвата. В изброените райони най-вероятно е постигнато насищане до ППВ на еднометровия слой, което ще се отчете при следващото измерване на водния резерв. При проследяване на динамиката на водните запаси в края на месеца бе потвърден двупосочният характер на процесите. Топлото време и активизирането на жизнените процеси при есенниците увеличиха разхода на влага, но превес в случая заемаха процесите на акумулация в повърхностните и по-дълбоките почвени слоеве.



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Топлото за сезона време през първото десетдневие на декември, с максимални температури на места до 15-20°С, поддържаше активна вегетацията на зимните житни култури в полските райони на страната. Наднормените топлинни условия се отразиха ефективно на късно засетите ноемврийски посеви, които встъпиха във фаза трети лист. В началото на декември само една незначителна част от посевите беше във фаза поникване и начален етап на листообразуване. При засетите в агротехнически срок есенници се наблюдаваше масово фаза братене. В края на есенната вегетация на пшеницата и ечемика оценката за гъстотата на посевите е много добра, с изключение на районите, където са установени повреди от полски мишки, най-значителни в Добруджанския район и северозападната част от страната.

       В началото на второто десетдневие на декември настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Температурите рязко се понижиха, което доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при зимните житни култури. Към средата на декември при есенните посеви се осъществяваше преход от относителен към дълбок покой. На 16 и 17.XII бяха регистрирани минимални температури на въздуха от порядъка на -9 и -10°С. На повърхността на почвата бяха измерени минимални радиационни температури до -13 и -16°С (Сливен -13°С, Свиленград -13°С, Карнобат -14°С, Елхово -16°С). Отрицателни температури от този порядък при по-продължително задържане и отсъствие на снежна покривка имат отрицателно въздействие, особено върху посевите, не успели да встъпят във фаза братене през есенния вегетационен период. Според възприетата методика евентуалните повреди при есенниците ще бъдат установени по-късно, при прегледа за установяване жизнеспособността и състоянието на зимните житни култури.

       В края на второто и началото на третото десетдневие на декември температурите чувствително се повишиха и през третото десетдневие на декември средноденонощните им стойности бяха над нормата за сезона. Наднормените топлинни условия в края на месеца нарушиха дълбокия покой при зимните житни култури. С изключение на посевите във високите полета, есенниците преминаха в състояние на относителен покой. На отделни места в Южна България при пшеницата, ечемика и люцерната бе наблюдавано възобновяване на вегетацията. Вследствие относително високите температури в края на декември, една незначителна част от есенниците, намираща се във фаза поникване (Ямбол) и начален етап на листообразуване, достигна фаза трети лист.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През първото десетдневие на декември продължи засаждането на овощни дръвчета и провеждането на дълбока оран в овощните и зеленчуковите градини.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в атмосферата на София е по-ниско от еднократните и среднодневни пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС) за съответните показатели. Наблюдавани са отделни случаи на превишение ПДК за сероводород в пункта на НИМХ, но няма стойности над МСМС. Максималната измерена стойност е 0.010 mg/m3 на 4.ХІІ преди обяд.

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са под съответните ПДК и МСМС.

       В Плевен са измерени отделни превишения на средноденонощната ПДК за прах. Максимумът е на 4.ХІІ рано сутрин и е 3.5 пъти над нормата.

       В Пловдив също е надхвърляна средноденонощната ПДК за прах. Най-високата стойност е 1.5 пъти над нормата и е измерена на 4.ХІІ след обяд.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на страната.

       Средните за пунктовете стойности на pH за месец декември са в киселинната област - 70%, а в алкалната - 14% от всички станции. Най киселинна е средномесечната стойност във Плевен (pH=4.5), а най-алкална - в Чирпан (pH=7.3).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През декември 2004 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерена на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.5 до 8.3 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през предходния месец. Вариациите в ежедневните стойности за отделните станции са близки и по-малки от тези през ноември, като по-забележима е динамиката в някои дни само за станция Пловдив.

       Данните за общата бета-активност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През по-голямата част от декември реките протичаха с почти постоянен отток. Увеличение на оттока в някои райони беше регистрирано към края на месеца. Вследствие на валежите през последните 4-5 дни на месеца, средномесечният отток на реките от Беломорския басейн се увеличи с 24 % в сравнение с ноември и надвиши с 8 % нормата за месеца. Валежите по-слабо повлияха на оттока на останалите реки. Средномесечният отток в Дунавския водосбор се увеличи в сравнение с ноември с 9 % и остана с 23 % под нормата, а за реките от Черноморския басейн увеличението му е със 62 % спрямо ноември, но остана със същия процент под нормата за месеца.

       В Дунавския водосбор почти през целия месец реките протичаха със слаби денонощни изменения на нивата (до ±3-4 cm), предимно спадане. През периода 27-31.XII нивата на реките Искър и Вит по целите течения, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 28-65 cm, а на р.Осъм при Изгрев, на р.Янтра в участъка В.Търново-Каранци и на р.Джулюница - със 112-234 cm. Въпреки повишението, средномесечният отток само на реките Осъм и Янтра с притоците (без р.Росица) е по-голям в сравнение с ноември. Средномесечният отток на всички реки от Дунавския водосбор, в сравнение с нормата за декември, остана по-малък, с изключение на реките Янтра при В.Търново, Росица при Севлиево и Джулюница.

       През по-голямата част от месеца реките от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. През периода 27-31.XII беше наблюдавано силно повишение на нивата на р.Камчия при Гроздьово (206 cm) и р.Луда Камчия при Бероново (350 cm); при Бероново на 30.ХІІ протичащото водно количество беше 226 m3/s. Повишението на нивата на останалите реки беше слабо - с 10 до 30 cm. Средномесечният отток на реките от Черноморския басейн, с изключение на р.Луда Камчия, остана под нормата за декември, а на р.Провадийска при г.Синдел и р.Голяма Камчия при Преслав остана по-малък в сравнение с ноември.

       През по-голямата част от месеца реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - до ±15-20 cm. Към края на месеца нивата на р.Марица по цялото течение и на притоците й Чепинска при Велинград, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово, както и на р.Струма, р.Места и р.Тунджа при Елхово се повишиха с 22 до 98 cm. На 19-20.XII и 27-31.XII имаше значително повишаване на нивата на родопските притоци на р.Марица - Въча при м. Забрал и Чепеларска при Бачково със 70 до 158 cm, като преминаха и високи води по реките Върбица и Арда. На 19.XII повишението на нивото на р.Върбица при Джебел беше 244 cm, с протичащо водно количество Q=270 m3/s; на 29.XII имаше повторно повишение с 245 cm, Q=408 m3/s. На р.Арда при Вехтино повишението на 19.XII беше 418 cm, Q=418.3 m3/s. Средномесечният отток на реките от Беломорския басейн, с изключение на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли и р.Места, е по-голям в сравнение с ноември, но при повечето пунктове остана под нормата за декември.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 901 млн.m3, с 21 % по-голям от този през ноември и с 5 % под нормата за декември.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през декември беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 29 до 50 cm по-високо в сравнение с ноември и е около нормата за декември.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период изменението на дебита на изворите се характеризираше с големи пространствени вариации спрямо средните стойности за ноември, както и с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-високо, беше установено при 23 наблюдателни пункта или около 64 % от случаите, като средномесечните стойности на дебита са съответно 37 до 95 % от регистрираните през ноември. Най-съществено беше понижението в басейна на платото Пъстрина, в Милановски карстов басейн, както и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). Повишение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Бистрец-Мътнишки и Етрополски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 103 до 375 % спрямо ноември.

       Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата с много слабо изразена тенденция на спадане имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Понижение на водните нива с 1 до 102 cm спрямо ноември беше регистрирано при 35 наблюдателни пункта или около 51 % от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива в терасата на река Огоста, в Софийска и Казанлъшка котловини. Предимно се понижиха водните нива в Дупнишка, Карловска и Казанлъшка котловини. Повишение на нивата с 1 до 82 cm бе установено при 34 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на реките Дунав и Марица.

       Предимно се повишиха (с 2 до 3 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

       Пространствено разнообразие на вариациите (от -17 до 14 cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите с добре изразена отрицателна тенденция. Разнообразни вариации (от -3 до 87 cm) с по-добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -20 до 9 cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 14 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 1 cm. Повишиха се нивата на подземните води в Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 3 и 2 cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен).

       В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена добре изразена тенденция на спадане при 74 наблюдателни пункта или около 72 % от случаите, от които 46 кладенци и 28 извори. Понижението на водните нива от 2 до 291 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Осъм и Струма, на места в Софийската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 1.56 до 1733 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в басейна на платото Пъстрина, в част от Бистрец-Мътнишки, в Градешнишко-Владимировски, Милановски, Етрополски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейна Златна Панега, в Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 50 % (от 13 до 45 %) от нормите за декември. Повишението на водните нива (с 1 до 144 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Места и Тунджа, в Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.84 до 256 l/s или нарастването е със 108 до 196 %. Най-значимо е повишението на дебита на подземните води в басейна на масива Голо бърдо, част от Разложки и Настан-Триградски карстови басейни.





Kъм съдържанието

ИЗ СТАНОВИЩЕТО НА СВЕТОВНАТА МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ГЛОБАЛНИЯ КЛИМАТ ПРЕЗ 2004 Г.

       След пресмятания от експерти-климатолози, становището на Световната метеорологична организация (СМО) е, че глобалната средна температура на въздуха при земята за 2004 г. е с +0.44°С над глобалната норма (14°С - средногодишна от периода 1961-1990 г.). Ето защо 2004 г. заема четвърто място като най-топла от 1861 г. насам, когато са започнали инструменталните измервания на температурата. Освен това, 2004 г. се нарежда непосредствено след по-топлата от нея 2003 г., като най-топла за целия период остава 1998 г., за която средната глобална приземна температура на въздуха е с +0.54°С над същата 30-годишна норма. Установено е също, че последните 10 години (1995-2004 г., с изключение на 1996 г.) са най-топлите от всички поредни десетилетия в целия период с измервания.

       При изчисляване на средните температури през 2004 г. отделно за двете полукълба на Земята, учените установили, че в Северното полукълбо тя е с +0.60°С над нормата, отново 4-а по ред като най-топла, а в Южното е с +0.27°С над нормата и е 5-а поредна най-топла от 1861 г.

       Глобално, по отклонение от нормата на температура на въздуха над сушата, октомври се оказа най-топъл в сравнение със същите месеци от миналото.

       В Северното полукълбо 90-е години на миналия век бяха най-топлото десетилетие с отклонение около 0.38°С. Приземните температури, осреднени за последните пет години (2000-2004 г.), се оказаха много по-високи (с 0.58°С).

       През юни и юли топлинни вълни с близки до рекордните (абсолютни максимални) температури, достигнали 40°С, засегнаха страни като Южна Испания, Португалия и Румъния.

       Валежите през 2004 г. бяха над глобалните средни стойности и годината се оказа най-влажната от 2000 г. досега. По-влажни от средните условия преобладаваха в южните и източните Съединени щати, Източна Европа, части от Западна Азия, Бангладеш, Япония и крайбрежието на Бразилия.

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова