УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.ХІ В размито барично поле преобладаваше слънчево и топло време. В сутрешните часове на места имаше мъгла и ниска слоеста облачност.
2-7.ХІ Антициклон се развиваше от северозападните райони на континента на изток-югоизток към Украйна. В неговата периферия попадна нашата страна. На 3.ХІ от североизток проникна студен въздух. На места преваля дъжд и температурите слабо се понижиха. Впоследствие преобладаваше слънчево време.
8-9.ХІ Дълбок циклон се премести от Италия до западните райони на Балканския полуостров, а след това на север, като постепенно се запълни. На много места преваля дъжд. По-значителни валежи паднаха в западните райони от страната.
10-13.ХІ Атмосферното налягане се повиши и нашата страна попадна в югозападната периферия на антициклон, обхванал по-голямата част от Източна Европа. Имаше значителна облачност и мъгли, на места със слаби превалявания от дъжд. Беше топло за сезона.
14-15.ХІ Дълбок циклон от Северна Африка се премести на изток-североизток и достигна южните райони от Балканския полуостров. Създаде се валежна обстановка. Валежите бяха от дъжд, проливни в Югозападна България и Родопската област, където имаше наводнения и свличане на земни маси. Проливните дъждове нанесоха големи материални щети. В тила на циклона нахлу студен въздух и температурите се понижиха чувствително.
16-17.ХІ Атмосферното налягане се повиши и страната попадна в баричен гребен от северозапад. През първия ден във високите слоеве на атмосферата имаше долина и на места преваля слаб дъжд.
18-19.ХІ От Западна през Средна Европа към Украйна премина серия от дълбоки циклони. Баричният гребен над нашата страна се разруши и страната попадна в топлия сектор на тази циклонална област. Температурите се повишиха. На 19 срещу 20.ХІ от северозапад премина бързоподвижен студен атмосферен фронт. Студеният въздух нахлу със силен, а в много райони и бурен до ураганен вятър. Температурите рязко се понижиха. Валежите бяха несъществени.
20-22.ХІ След преминаване на студения фронт атмосферното налягане бързо се повиши. Отново се изгради баричен гребен от северозапад. Времето беше студено.
23-24.ХІ Гмуркащ се дълбок циклон се премести от Северно море на изток-югоизток над Украйна и Черно море, където се запълни. През втория ден със силен вятър и несъществени валежи от сняг премина студеният атмосферен фронт на циклона.
25-29.ХІ Над Италия и Балканския полуостров се изгради антициклон. Преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.
30.ХІ В края на месеца високата фронтална зона от север приближи нашата страна. Облачността се увеличи и на места превалява слаб дъжд.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната ноемврийска температура беше между 6.5 и 10.8°С в равнините. В цялата страна температурите бяха около и над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение имаше в районите на Монтана и Павликени съответно с 2.6°С и 2.2°С. Най-високите температури през месеца (между 18.4 и 26.6°С) бяха измерени на 1 и 18.XI съответно във Видин и Пловдив. По планинските върхове температурата беше около нормата, като максималните бяха между 7.5 и 10.6°С съответно на вр.Мусала (на 1.ХІ) и вр.Ботев (на 2.XI). Относително ниски температури имаше през последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между -2.6°С в Монтана и -8.8°С в Разград на 9 и 26.XI и по планинските върхове Мусала (-22.2°С) и Ботев (-17.4°С) на 22 и 25.XI. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 1°С се колебаеше от 7 в Русе и Разград до 2 в Плевен, Чирпан и Варна, а над 10°С - между 3 във Видин и 1 в София.
Изменение на температурата през ноември 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около (80-113%) и под нормата (7-79%). Над нормата бяха валежите в отделни райони на страната - Разград (131%), Исперих (160%), Благоевград (188%), Драгоман (150%), Кюстендил (145%) и Котел (124%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата на вр.Мургаш (67%), Черни връх (86%) и вр.Ботев (90%). На вр.Мусала и вр.Рожен валежите бяха над нормата, съответно 128 и 160%.
Превалявания имаше на 4, 8-10, 11-17, 20 и 24-26.XI. Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 2 и 7, а в планините до 9. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 3. Максималният денонощен валеж беше в Благоевград (88 mm), Кюстендил (52 mm), Сандански (44 mm) и София (38 mm) на 15.XI.
Валеж през ноември 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше през периодите 3-5, 8-10, 13-15, 18-26 и 29-30.XI. Югозападен вятър на 8.XI имаше във Враца (скорост 16 m/s) и в Севлиево (южен със скорост 20 m/s). Силни северни и северозападни ветрове имаше в края на второто и през третото десетдневие. В Кърджали (19-22.XI), Шумен, Варна и Бургас (на 19.XI) имаше северозападни ветрове със скорост съответно 24, 28, 22 и 20 m/s.
През месеца по планинските върхове ветровете бяха силни. На върховете Ботев, Мургаш и Мусала на 13 и 14.XI вятърът беше южен-югоизточен, със скорост по-голяма от 40 m/s. На Черни връх имаше силни югозападни ветрове със скорост 28 m/s. На вр.Ботев на 9 и 10.XI вятърът беше със скорост 20 m/s, а през периода 19-26.XI ветровете бяха силни северозападни, а скоростта им в отделни дни беше по-голяма от 40 m/s.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 8 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.7 и 8.9 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната е около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Варна и Бургас, което е под нормата) и 5 (за Сандански също под нормата). Броят на мрачните дни бе между 8 (в Кърджали - под нормата ) и 18 (за Варна - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.7 и 7.4 десети, с по 2 и 4 ясни дни съответно, а мрачните дни бяха 13 и 16 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 13 дни от ноември (през ноември 2003 г. те са били 22). Те бяха по-продължителни и предимно в райони от Северна България и планинските райони около 1 и в периодите 5-7, 10-14 и 29-30.ХІ.
Гръмотевични бури с локален характер като рядко за сезона явление са наблюдавани на 14.ХІ в Благоевградско, Кърджалийско и на вр.Рожен и на 19.ХІ в Драгоман.
Щормови явления. Силният вятър (максимална скорост 20 m/s в Пловдив, Кърджали, Сандански и Русе на 14.ХІ) по дълбокия циклон от 14-15.ХІ и продължителните валежи от 15-16.ХІ (Триград - 136 mm, Ардашлъ - 104 mm, Полена - 133 mm, Райково - 99 mm, Благоевград - 88 mm и др.) причиниха различни щети като свлачища и локални наводнения. Имаше съобщение за обърнат камион в р.Места и удавени четирима дървосекачи.
Бурният със скорост на ураган вятър (Шумен и Сливен - 28 m/s, Пловдив и Кърджали - 24 m/s, Варна и Кюстендил - 22 m/s и др.) по студения фронт от 19.ХІ също причини значителни щети като отнесени покриви и паднали дървета в София, прекъснато електрозахранване в Монтанско, Шуменско, Добричко и др.
Силният до бурен вятър от 23 и 24.ХІ (Кърджали - 28 m/s, Пловдив - 24 m/s, Варна - 20 m/s, Белене - 24 m/s, Русе - 18 m/s) причини нови щети върху покриви на къщи и електроснабдяване. Имаше съобщения за заседнал чуждестранен кораб в пристанището за яхти край Варна, а терминалът на Русенското пристанище бе затворен.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 6.3 7.2 7.9 7.8 7.9 7.8 8.3 7.2 7.1 9.7 10.2 8.5 8.6 7.8 8.3 6.9 8.6 5.5 -5.4 -2.6 | 1.2 1.5 2.2 1.6 1.7 1.2 1.6 1.1 1.5 0.9 1.1 0.8 0.5 1.1 1.3 0.1 -0.3 -0.1 -0.4 -0.1 | 25.5 18.4 22.0 24.8 23.1 28.7 24.4 25.2 26.8 22.0 25.6 25.1 26.0 26.4 26.6 25.0 25.7 25.5 7.5 10.6 | 2 18 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 11 1 1 2 2 2 1 2 | -7.1 -2.6 -2.6 -3.5 -4.0 -4.5 -3.6 -8.8 -8.0 -4.2 -3.7 -2.0 -6.6 -5.6 -6.0 -7.8 -4.2 -10.0 -22.2 -17.4 | 21 29 26 26 26 26 26 26 26 26 26 23 21 26 27 21 21 21 22 25 | 44 59 46 49 22 20 54 56 16 4 5 48 35 24 8 115 64 92 77 62 | 92 113 89 84 44 39 103 131 35 8 9 85 52 45 19 188 102 145 128 90 | 38 19 32 32 10 14 10 18 8 2 3 18 15 16 7 88 44 52 19 22 | 15 9 15 15 15 15 11 10 16 15 24 10 15 15 15 15 15 15 15 15 | 3 6 6 6 5 3 7 7 3 2 3 5 5 2 2 4 4 6 9 7 | 1 3 1 1 0 1 0 2 0 0 0 2 1 1 0 2 2 2 4 2 | 3 2 6 3 6 3 3 3 4 6 3 4 9 1 8 3 5 3 8 16 | - - - - - - - - - - - - - - - - - - * - | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Ограничените валежи през ноември не бяха решаващи за състоянието на почвата. Поднормени по количество в повечето райони на страната, те не успяха да поддържат положителната тенденция във влагозапасяването, характерна за есенно-зимния период. Относително постоянното ниво на водните запаси през месеца в районите, където сумата на валежите през ноември бе под 10 l/m2 (В.Търново, Шабла, Калиакра, Бургас и отчасти в Пловдив и Пазарджик), се дължеше на слабото отклонение на средномесечните температури от нормата и малкото потребление на влага от посевите.
Сухото време през първото десетдневие поддържаше почвата в състояние, подходящо за обработки и довършване на есенната сеитба. В зоната на карбонатните черноземи в Дунавската равнина, в района на Пловдив и Свиленград общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой бе под 50% от ППВ.
Падналите валежи на 14 и 15.ХІ съставляваха по-голяма част от месечната сума. В Западна България, Казанлък, Разград и Силистра те рязко увеличиха водните запаси в коренообитаемия почвен слой. За неколкодневен период бе невъзможна работата на машините на полето и продължаването на дълбоката оран и торенето на освободените от късните пролетни култури участъци. Наблюдава се ограничаване на площта на зоните, характеризиращи се с воден запас под 50% от ППВ, които обхващаха околностите на агростанции Новачене, Пазарджик и Пловдив. Същевременно в крайните северозападни райони, по поречието на р.Струма и около станция Царев брод (Шуменско) бе достигнато насищане до ППВ.
Независимо от отсъствието на валежи през третото десетдневие на ноември, съществена промяна в състоянието на почвата не бе наблюдавана. Към 27.ХІ в повечето от полските райони в Западна България, в Дунавската равнина, Добруджа, Лудогорието, Подбалканските полета и зоната на чернозем-смолниците в Южна България водните запаси бяха оптимални за този период от годината. Запази се разликата в района на Пловдив и Новачене, където в края на месеца водните запаси при пшеницата в 50-сантиметровия почвен слой имаха влошени показатели (42-43% от ППВ), крайно недостатъчни, но на този етап незастрашаващи оцеляването на културата (виж прил. карта).
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Наднормените топлинни условия в началото на ноември (Ловеч 28°С, В.Търново 29°С, Пловдив 29°С, Казанлък 29°С) поддържаха ускорени темповете на развитие при засетите зимни житни култури. В зависимост от сеитбените дати, при пшеницата и ечемика протичаха различни фази. При посевите, засети в началото на третото десетдневие на октомври, протичаше фаза поникване; фаза трети лист - при засетите есенници през първата половина на октомври и фаза братене - при есенниците, засети в края на септември и началото на октомври.
В средата на първото десетдневие настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Максималните температури се понижиха с повече от 10°С, а средноденонощните се доближиха до нормата за сезона. На отделни места в страната (Видин, Кнежа, Добрич, Казанлък, Кюстендил) бяха измерени отрицателни минимални температури. До края на десетдневието при есенниците протичаха слабо изразени вегетационни процеси, които не доведоха до съществена промяна във фенологичното състояние на посевите.
След краткотрайното застудяване на времето в края на първото и началото на второто десетдневие на ноември бе наблюдавано отново подобрение на топлинните условия. На много места в полските райони на страната стойностите на средноденонощните температури бяха с 6-7°С над нормата за сезона, което доведе до активизиране на вегетацията на засетите зимни житни култури. Наднормените температури и добрите влагозапаси в горните почвени слоеве осигуриха възможност на късно засетите (през първата седмица на ноември) есенници да встъпят във фаза поникване. Значителна част от зимните житни култури, засети през първата половина на октомври, встъпиха във фаза братене, а тези през втората половина на месеца - във фаза трети лист.
В края на второто и началото на третото десетдневие настъпи влошаване на топлинните условия, което доведе до затихване, а на места и до прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика.
В края на месеца бе наблюдавано чувствително повишение на температурите, на места до 15-17°С, което доведе до активизиране вегетацията на зимните житни култури. Това затопляне се отрази положително на късно засетите ноемврийски посеви, които встъпиха във фаза трети лист. При една незначителна част от посевите бе регистрирана фаза поникване и начален етап на листообразуване. При засетите в агротехнически срок есенници се наблюдаваше масово фаза братене. От направения преглед на зимните житни култури в края на ноември оценката за гъстотата на посевите в по-голямата част от полските райони на страната е много добра. Установени са повреди от полски мишки, значителни в Добруджанския район.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Относително сухото време в началото на ноември даде възможност за ускорено приключване на есенната сеитба, за извършване на почвообработки и засаждане на овощни дръвчета. През по-сухите периоди от месеца се прибираше реколтата от късните зеленчукови култури: главесто зеле, праз, моркови, целина.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 29.XІ в следобедните часове и е около 3 пъти над ПДК. Същият ден е отбелязана и максималната средноденонощна концентрация - около 2 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в 4 от дните на наблюдение до около 2 пъти. Максимумът е регистриран на 16.ХІ.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.6 пъти в 54% от дните на наблюдение. Най-високата стойност е регистрирана на 10.ХІ.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец ноември са в киселинната област на скалата в 77.4% от всички станции, а в алкалната - в 13% от станциите. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в градовете Плевен и Кюстендил (рН=4.7), а най-алкална - в София (рН=7.5).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През ноември 2004 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерена на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.6 до 8.1 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през октомври. Максималните ежедневни стойности за отделните станции също са по-ниски от регистрираните през предходния месец.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През ноември паднаха повсеместни валежи, които около средата на месеца бяха най-интензивни в планинските райони на Южна България. Вследствие на валежите оттокът на реките от Беломорския басейн се увеличи с 39% в сравнение с октомври и надвиши с 21% нормата за месеца. Те слабо повлияха на оттока на реките от Дунавския водосбор, който се увеличи в сравнение с предходния месец с около 1% и остана с 6% под нормата за ноември. Реките от Черноморския басейн през последния месец протичаха с намаляващ отток, който общо за ноември е с 45% по-малък в сравнение с октомври и с 65 % под нормата за месеца.
В Дунавския водосбор почти през целия ноември реките протичаха със слаби денонощни изменения на нивата, до ±3-4 cm, предимно спадане. Краткотрайно повишение на нивата на реките между Искър и Янтра вкл., с 20 до 50 cm, и увеличаване на протичащите количества вода, от 3 до 10 пъти, беше наблюдавано през периода 15-17.XI. Повишението беше последвано от рязко спадане на нивата и бързо оттичане на реките, които до края на ноември протичаха с намаляващ отток. През същия период с 11 до 30 cm се повишиха и нивата на реките Лом при Василовци, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Средномесечният отток на почти всички реки от Дунавския водосбор е по-голям в сравнение с октомври, с изключение на реките Тополовец при Акациево, Огоста при Кобиляк и Черни Лом при Широково. Средномесечният отток на реките Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк и при Мизия, Янтра при Велико Търново и притоците на р. Росица при Севлиево и р.Джулюница при едноименното село и Русенски Лом при Божичен е по-голям от нормата, а на останалите наблюдавани реки в Дунавския водосбор е по-малък от нормата за ноември.
През по-голямата част от ноември наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. В отделни периоди денонощните изменения на нивата на реките, предимно спадане, бяха от ±1 до ±8-10 cm. По-съществени колебания на нивата, от +61 до -48 cm, бяха регистрирани само на р. Луда Камчия при Бероново през периода 10-16.XI. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн, с изключение на р.Луда Камчия, е по-малък от оттока през октомври и е под нормата за ноември.
През по-голямата част от ноември реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - до ±15-20 cm. Повишение на речните нива при всички пунктове за наблюдение беше регистрирано през периода 15-17.XI. Най-голямо беше повишението (наблюдавано на 15.XI)* на нивата на реките Въча при м.Забрал със 186 cm (Q = 124 m3/s), Чепеларска при Бачково с 94 cm (Q = 55.6 m3/s), Арда при Рудозем със 155 cm (Q = 56.4 m3/s, Арда при Вехтино с 289 cm (Q = 252 m3/s), Места при Момина кула със 114 cm (Q = 110 m3/s) и Струма при Марино поле със 123 cm (Q = 317 m3/s). Повишението на нивата на останалите реки беше с 30 до 60 cm, а на р. Тунджа - с 13 до 23 cm по течението на реката. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн е по-голям в сравнение с октомври и при повечето пунктове надвиши нормата за ноември. Под нормата за месеца е оттокът на р. Марица в участъка Радуил-Пазарджик и при Първомай, на р.Сазлийка при Гълъбово, на Харманлийска река при Харманли, на р.Върбица при Джебел и на р.Тунджа.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 747 млн.m3, с 37% по-голям от оттока през октомври и с 8% над нормата за ноември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през ноември се повишаваше. Средномесеч-ното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 95 до 114 cm по-високо в сравнение с октомври и е с 15 до 51 cm над нормата за ноември.
* Наблюденията са от 08 ч.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите имаха големи пространствени вариации спрямо средните стойности за октомври и по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, беше установено при 22 наблюдателни пункта или около 60% от случаите. Най-съществено беше повишението в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Милановски, Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 153 до 403%. При 15 наблюдателни пункта беше установено понижение на дебита спрямо предходния период, като средномесечните стойности са 48 до 97%. Най-съществено беше спадането в Искрецки и Куклен-Добростански карстови басейни.
Голямо пространствено разнообразие на вариациите на нивата със слабо изразена тенденция на покачване имаха подземните води в плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини). Покачване на водните нива с 1 до 82 cm спрямо октомври беше регистрирано при 38 наблюдателни пункта или около 54% от случаите. Най-съществено беше покачването на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Русенски Лом и Марица, както и в Кюстендилска котловина, където те предимно се повишиха. Понижение на нивата с 3 до 64 cm бе установено при 32 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на реките Огоста и Струма, както и на места в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха водните нива в Карловска и Казанлъшка котловини.
Предимно се понижиха (с 32 до 34 cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Пространствено разнообразие на вариациите (от -20 до 4 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха голямо пространствено разнообразие на вариациите, с добре изразена положителна тенденция. Предимно се повишиха (от 44 до 77 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Разнообразни вариации (от -11 до 40 cm), с по-добре изразена тенденция на покачване, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен със 7 cm, в Ихтиманската водонапорна система с 3 cm и в Средногорската система с 4 cm. Понижи се нивото в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 4 cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а се понижи в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 65 наблюдателни пункта или около 62% от случаите, от които 38 кладенци и 27 извори. Понижението на водните нива от 4 до 280 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Осъм и Янтра, на места в Софийската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.56 до 1176 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Бистрец-Мътнишки, Етрополски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейна Златна Панега, както и в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 11 до 57%) от нормите за ноември. Повишението на водните нива (с 1 до 137 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа вследствие изпускане на завирени обеми вода, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в Сливенската котловина. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 1.00 до 303 l/s или нарастването е със 101 до 202%. Най-значимо е повишението на дебита на подземните води в част от Разложки и Настан-Триградски карстови басейни.
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Іст. д-р М. Коларова, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова