УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Слани
I.7. Oсобени метеорологични явления
- II.1. Почвата
II.2. Земеделските култури
II.3. Полските работи
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.Х През страната преминаха последователно два студени атмосферни фронта. Почти в цялата страна имаше слаби превалявания.
5-8.Х Баричното поле над България беше антициклонално, а над Гърция имаше циклон. Над страната преобладаваше слънчево време. Само на места по Черноморието преваля слаб дъжд.
9-10.Х При земята баричното поле беше безградиентно, във височина имаше гребен. На север стационираше студен атмосферен фронт. Преобладаваше слънчево време. Слаби краткотрайни превалявания имаше само на отделни места в планините.
11-13.Х Последователно през страната преминаха 3 студени атмосферни фронта. Имаше повсеместни валежи.
14-15.Х Впоследствие страната попадна в южната периферия на антициклон, но в югозападната част от Балканския полуостров баричното поле беше циклонално. Отново имаше превалявания.
16-18.Х Средиземноморски циклон се преместваше от Италия на североизток. Отново се създаде валежна обстановка.
19-20.Х Нов циклонален вихър, преминаващ от Италия към Черно море, доведе до нови валежи.
21.Х Във височина временно се изгради гребен, а при земята баричното поле беше безградиентно. В повечето райони облачността намаля.
22.Х През страната премина студен атмосферен фронт. Имаше слаби превалявания.
24-31.Х При земята и във височина
баричното поле беше антициклонално. Преобладаваше слънчево време. В низините се образуваха
мъгли, по-трайни през последните дни, а по морския бряг имаше ниска слоеста облачност.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През периода 1-11.Х температурите бяха около и по-високи от нормалните - доближаване до нормите беше ригистрирано на 7-8.Х, а най-високи бяха температурите на 10.Х, когато средноденонощните бяха между 16 и 21°С, в М. Търново 22°С - със 7 до 10°С по-високи от съответните норми. Впоследствие температурите чувствително се понижиха и на 12 и 13.Х те бяха между 5 и 10°С (с 4 до 7°С по-ниски от нормалните), по Черноморието - около 12°С (с 1-2°С под нормата). Последва повишение на температурите и до края на месеца средноденонощните по-често бяха между 12 и 17°С - с 3 до 6°С по-високи от нормалните.
Средните месечни температури за октомври са предимно между 11 и 16°С, в планинските райони - между 4 и 9°С, на вр. Мусала -0.8°С, на вр. Ботев -2.9°С, на Черни връх -3.7°С. В по-голямата част от страната те са с 1 до 3°С по-високи от нормалните.
Най-високите температури през
октомври бяха между 23 и 28°С, в планините - между 14 и 19°С, на вр. Мусала 8.3°С, на вр.
Ботев 11.4°С и бяха измерени предимно на 10.Х и 31.Х. Най-ниските температури - между 0 и
5°С, по Черноморието и крайните югозападни райони - около 7°С, в планините - между -5 и
0°С, на вр. Мусала -7.0°С, на вр. Ботев -7.6°С, бяха измерени на 8 и 13.Х.
Изменение на температурата през октомври 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Превалявания имаше около 3, а също и през периода 11-24.Х.
Броят на дните с валеж 1 и повечеmm в Северозападна България бe между 7 и 10, в останалата част на страната - между 2 и 6. В Западна България и Тракийската низина валежът през октомври 1-2 пъти е бил повече от 10mm. Максималният денонощен валеж в Западна България и Тракийската низина бе между 10 и 25mm, а в останалата част на страната - между 5 и 10mm, във Враца - 27mm и беше измерен предимно около 13.Х.
Сумата на валежите в Източна
България бе предимно между 10 и 20mm (между 20 и 60% от нормата), а в останалата част на
страната - до 50mm (между 60 и 130% - около и по-малко от нормата), във Враца - 61mm, в М.
Търново и на вр.Мусала - 60mm.
Валеж през октомври 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и
повече) имаше около 7, през периода 10-14, около 17 и 24.Х. Броят на дните със силен вятър
бе предимно между 1 и 3, в Кърджали - 5, в планините - около 10, на вр. Ботев - 13. На
места в Североизточна България и Тракийската низина силен вятър не е регистриран.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност бe между 4.5 и 6
десети, а по Черноморието и в планинските райони - около 7 десети от небосвода, т.е. с
около 1 десета повече от нормата. Броят на ясните дни (между 4 и 9) бе около нормата,
по-Черноморието (около 3) - по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 8 и 12, във
Варна - 15, в планините до 17) - около и повече от нормата.
Продължителност на слънчевото греене през спетември 2004г.
Kъм съдържанието
6.СЛАНИ
Слани имаше само на отделни места през втората част на първото десетдневие, а в отделни планински райони - и около 25.Х
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 22 дни от октомври (за сравнение през октомври 2003г. те са 15). Те бяха с локален характер и предимно в райони от Северна България през 3-10.Х и 21-22.Х; на повечето места и отново предимно в Северна България и планинските райони през периода 23-29.Х и повсеместни на 30 и 29-31.Х.
Гръмотевични бури с локален характер са наблюдавани в 4 дни от месеца - на 2.Х в Кърджали и Елхово, на 10-11.Х на отделни места предимно в Югозападна България, Кърджали и Оряхово.
Щормови явления. Студеният фронт, преминал над страната на 12 и 13.Х, изразен със силен до бурен вятър (скорост над 15m/s в Плевен, Драгоман, Сливен, Елхово, Варна и над 20 m/s в Бургас и Шабла) и проливни валежи, преминали в сняг след необичайното за сезона застудяване, нанесоха щети на електрозахранване и пътища в райони от Северозападна България, Смолянско, Казанлъшко. От обилните валежи имаше съобщения за разрушени пътища в Кърджалийско. В планините се образува 10-15 сm снежна покривка.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Слани първа дата |
|||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 12.9 12.6 13.1 13.4 14.0 13.8 14.4 13.5 12.8 15.2 16.1 14.5 14.9 14.0 13.9 14.5 16.3 12.4 0.8 2.9 | 2.2 1.4 1.6 1.6 2.0 2.1 1.7 2.3 2.1 1.9 2.3 1.9 2.1 1.7 1.5 2.2 1.9 1.3 1.9 1.9 | 26.4 27.0 27.5 27.5 27.0 27.7 28.5 25.7 25.0 25.0 27.6 24.4 25.7 27.0 28.0 26.0 27.3 27.6 8.3 11.4 | 10 10 10 10 10 10 17 31 31 1 1 10 2 10 10 10 11 10 31 25 | 2.6 3.2 1.4 2.0 2.1 3.2 3.0 0.4 2.0 7.0 8.6 6.6 3.5 3.2 2.2 3.7 7.5 1.4 -7.0 -7.6 | 8 8 13 13 13 8 13 13 13 13 13 13 13 9 8 8 8 8 13 13 | 37 29 49 61 14 11 11 22 15 26 23 15 29 19 26 30 46 37 60 30 | 106 77 130 124 43 29 36 71 43 74 51 38 52 54 84 74 127 93 139 52 | 18 7 16 27 4 3 5 6 5 8 12 6 16 10 17 13 25 17 9 7 | 13 15 13 13 18 3 12 17 12 12 12 12 13 13 13 13 17 13 12 13 | 7 7 10 9 5 4 3 4 4 6 5 2 4 2 4 4 3 5 4 10 | 1 0 1 2 0 0 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 2 1 0 0 | 0 1 2 2 3 0 1 0 0 2 5 2 5 0 0 1 0 0 9 13 | 7 - 1 - - - - - - - - - - - - - - 8 * * | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на почвата през октомври се променяше неколкократно. През първото и третото десетдневие на месеца промените се характеризираха с постепенно намаление на влагосъдържанието й, а през второто - с рязко краткотрайно увеличение на влагата в горните почвени слоеве. Валежите през октомври бяха под нормата и концентрирани главно през периода 10-15.Х.
Слънчевото и предимно сухо време през първото десетдневие създаваше благоприятни възможности за провеждане на сезонните земеделски мероприятия. През целия период състоянието на почвата бе подходящо за обработки. На освободените от царевицата и слънчогледа участъци се провеждаше дълбока оран, култивиране и есенна сеитба. След падналите в края на септември повсеместни валежи почвената влага в 20-сантиметровия слой бе достатъчна за покълването на засетите през миналия месец семена. На отделни места (Новачене, Пловдив, Любимец) съдържанието на влага бе около 45% от ППВ - стойност, граничеща с минималната, при която е осъществимо поникване.
В началото на второто десетдневие настъпи промяна в агрометеорологичните условия. В продължение на 5 дни в много райони на страната паднаха обилни дъждове, които повишиха влагата в 50-сантиметровия почвен слой. Нормалният ритъм на почвообработки и сеитби се възстанови трудно, особено в районите, където валежите бяха между 40 и 50 l/m2 (София, Сандански, Драгоман, Монтана) и дори над 50 l/m2 (Враца, Кюстендил). В по-голямата част от полските райони на страната общият воден запас в 20-сантиметровия почвен слой бе в оптимални граници (75-85% от ППВ), а в отделни райони (Сандански, Пазарджик, Царев брод и крайните Северозападни райони) - над 85% от ППВ.
През третото десетдневие преобладаваше сухо и топло време. Падналите валежи през първите дни (21-23.Х) достигнаха едва 5-10% от нормата за периода. Типично летните температури в края на месеца ускориха разхода на влага от повърхностния почвен слой. Незабавно се отбеляза спад в нивото на водните запаси. В Пловдив, Любимец, Суворово и Централните крайдунавски райони общият воден запас в 20-сантиметровия слой се понижи до 42-46% от ППВ (вж. прил. карта). В Източна България, част от Тракийската низина, по поречието на р.Струма и в Софийското поле водните запаси бяха много добри (71-88% от ППВ). Състоянието на почвата допускаше качествено провеждане на почвените обработки и сеитбата на есенните посеви.
На 17.Х в началото на есенната вегетация на зимните житни култури бе проведено измерване на запасите от влага в дълбоките почвени слоеве. Единствено в част от крайдунавските райони общият воден запас в 2-метровия слой бе незадоволителен (под 50% от ППВ). Най-добри бяха запасите в Северозападна България, по поречието на р.Струма, в агростанции Пазарджик, Чирпан, Сливен, Ямбол и в подножието на източните дялове от Стара планина (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Агрометеорологичните условия през първото десетдневие на октомври бяха благоприятни за развитието на късните земеделски култури. През по-голямата част от десетдневието слънчевото и топло време, с максимални температури достигнали на места до 28-29°С (Враца, Монтана, В.Търново, Пловдив, Бургас, Свиленград), бе предпоставка за ускорено натрупване на захари в плодовете на късните сортове овошки и винени сортове грозде. Относително сухото време през този период бе подходящо за прибиране на плодовата и зеленчуковата реколта, за освобождаване на площите от късните предшественици (царевица). В края на септември започна сеитбата на пшеницата (вж. прил. карта), а през първото десетдневие на октомври бе увеличен делът на засетите есенници.
В началото на второто десетдневие на октомври настъпи рязко влошаване на топлинните условия. На много места във високите полета и затворените котловини се образуваха слани, което ограничи възможностите за формиране на допълнителна продукция от късните зеленчукови култури, подлежащи на осланяване. Влажното и хладно за сезона време се отрази неблагоприятно на качеството на неприбраната от полето земеделска продукция. Високата относителна влажност на въздуха беше предпоставка за развитието на патогени, причиняващи гниене, особено по винените сортове грозде.
В края на второто десетдневие бе наблюдавано постепенно затопляне на времето. В резултат на подобрените топлинни условия част от засетите през първата половина на октомври есенници поникнаха и формираха 1-2 лист.
В началото на третото десетдневие на
октомври температурите чувствително се повишиха. Максималните им стойности в полските
райони на страната достигнаха до 23-24°С, а на отделни места (Ловеч, В.Търново, Русе,
Елхово, Кърджали, Сандански, Свиленград) - до 25-27°С. Наднормените топлинни условия и
добрите почвени влагозапаси през третото десетдневие бяха предпоставка за ускорено
протичане на началните етапи от вегетацията на засетите зимни житни култури. В края на
октомври в зависимост от сеитбените дати при пшеницата и ечемика се наблюдаваха фазите
поникване при посевите, засети в края на второто десетдневие, а листообразуване (фаза трети
лист) - при засетите през първата половина на октомври есенници. На единични места при
засетите в края на септември и началото на октомври зимни житни култури бе наблюдавано
начало на фаза братене.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През октомври в агротехнически срок бяха засети голяма част от площите, предвидени за зимни житни култури. На освободените площи от късните предшественици (царевица, слънчоглед) през сухите периоди на октомври се провеждаха почвообработки.
През месеца приключи гроздоберът на
винените сортове грозде, бяха прибрани късните сортове овошки, голяма част от късните
зеленчукови култури (картофи, моркови, карфиол и др.).
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК), както и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 10.X в обедните часове и е около 3 пъти над ПДК. Същият ден е отбелязана и максималната средноденонощна концентрация - около 2 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в около 50% от дните на наблюдение до около 2.5 пъти (максимумът е регистриран на 19.Х).
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.5 пъти в 66% от дните на наблюдение. Най-високата стойност е регистрирана на 27.Х.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности
на рН за месец октомври са в киселинната област на скалата в 90.6% от всички станции.
Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Кърджали (рН=4.1), а
най-алкална - в Драгоман (рН=7.8).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През октомври 2004 г. средните месечни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой, измерена на 5-я ден след пробовземането, варират от 1.7 до 8.7 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през септември, с изключение на Пловдив, където подобна средномесечна стойност през есенния период е измерена през октомври 2000г. В Пловдив са измерени най-високите ежедневни стойности на общата бета-активност на атмосферния аерозол за месеца, с максимум на 30.Х, като вариациите през отделните дни на периода са в значително по-широки граници в сравнение с останалите станции.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През октомври оттокът на голяма част от наблюдаваните реки в страната беше по-голям в сравнение със септември. Значителното увеличаване на протичащите водни количества при много от пунктовете за наблюдение през последните 1-2 дни на септември не повлияха на обема на месечния отток. Слабите денонощни изменения на речните нива и запазването на тези количества почти през целия октомври доведоха до увеличаване на месечния обем на речния отток през този месец с 24% в сравнение с предходния. Увеличението беше по-голямо при реките от Дунавския водосбор с 41% и при реките от Черноморския басейн с 35%, а по-слабо при реките от Беломорския басейн - с 15%. Спрямо нормата за октомври оттокът на реките от Дунавския водосбор е с 2% по-малък, на реките от Черноморския басейн - с 16% по-малък, а на реките от Беломорския басейн - със 7% по-малък от нея.
В Дунавския водосбор през целия октомври по-голямата част от наблюдаваните реки протичаха с почти постоянен отток. Преобладаващите денонощни изменения на речните нива при повечето пунктове за наблюдение бяха до (4-5cm, в отделни дни до (15-20cm, предимно спадане. Средномесечният отток на почти всички реки от Дунавския водосбор е по-голям в сравнение с оттока през септември, с изключение на р.Огоста при Мизия, на р.Янтра по цялото течение и на притока й Голяма река при Стражица. Средномесечният отток на реките Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Ореховица, Янтра при Габрово и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село е по-голям от нормата, а на останалите наблюдавани реки в Дунавския водосбор е по-малък от нормата за октомври.
През по-голямата част от октомври наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. В отделни периоди от месеца денонощните колебания на нивата на реките, предимно спадане, бяха от (1 до (8-10cm. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн е по-голям от оттока през септември и е под нормата за октомври.
През целия октомври реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - до (5-10cm, а на реките Марица в участъка Пазарджик-Пловдив, Струма при Марино поле, Места при Момина кула и Арда при Вехтино в отделни периоди от месеца до (30-40cm. В сравнение със септември с увеличен отток са реките Марица в участъка гара Белово-Първомай, Чепинска при Велинград, Чепеларска река при Бачково, Арда, Върбица при Джебел, Струма и Места при Момина кула. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана под нормата за октомври. Над нормата за месеца е оттокът на р.Марица при Свиленград, на Харманлийска река при Харманли и на реките Арда и Места.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 546 млн.m3, с 24% по-голям от оттока през септември и с 6% под нормата за октомври.
Нивото на р.Дунав в българския участък през октомври се повишаваше. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 64 до 94cm по-високо в сравнение със септември и е с 9 до 44cm под нормата за октомври.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение със септември беше установено при 19 наблюдателни пункта или около 51% от случаите, като средномесечните стойности на дебита на изворите са съответно 64 до 98% от стойностите през септември. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Бистрец-Мътнишки карстов басейн и в басейна Златна Панега. Повишение на дебита беше установено при 18 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна Голо бърдо, както и в Гоцеделчевски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 177 до 282% спрямо стойностите за септември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Покачване на водните нива с 1 до 98cm спрямо септември беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или около 56% от случаите. Най-съществено беше покачването на нивата на подземните води на места в терасите на реките Дунав, Места и Марица. Понижение на водните нива с 2 до 61cm бе установено при 31 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р.Струма, в Дупнишката котловина, както и на места в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Карловска и Казанлъшка котловини. Подобно изменение имаха водните нива и в терасата на р.Тунджа.
Предимно се повишиха (от 44 до 46cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.
Двупосочни изменения (от -27 до 13cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -49 до -1cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -5 до 15cm) с по-добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен съответно с 1 и 6cm. Повиши се нивото на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 1cm. Слабо се понижи дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).
В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена добре изразена тенденция на спадане при 70 наблюдателни пункта или около 68% от случаите, от които 43 кладенци и 27 извори. Понижението на водните нива от 2 до 270cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми между 0.67 до 1208 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега и Преславска антиклинала, в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, в басейна на Стойловска синклинали (Странджански район) и студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 10 до 59%) от нормите за месец октомври. Повишението на водните нива (с 3 до 260cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Дупнишка и Сливенска котловини и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.48 до 1890 l/s или нарастването е със 101 до 268%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Искрецки карстов басейн, в южната зона от разпространението на хотрив-баремската водоносна система и в част от Разложки карстов басейн.
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова