БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. На отделни места преваля слаб дъжд.

       2.ІХ Страната се намираше в южната периферия на антициклон. Полето във височина беше относително високо. Преобладаваше слънчево време.

       3-4.ІХ Под влияние на размит студен атмосферен фронт, в страната се развиваше купеста, а в планините - купесто-дъждовна облачност и имаше краткотрайни валежи. Температурите се понижиха.

       5-6.ІХ На североизток от страната имаше студен атмосферен фронт. В източните райони и планините беше неустойчиво, на места там преваля краткотраен дъжд. В останалите райони беше предимно слънчево.

       7-8.ІХ Баричното поле беше антициклонално. Преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.

       9.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон над Украйна, на много места преваля краткотраен дъжд.

       10-15.ІХ Баричното поле при земята беше антициклонално, а във височина имаше баричен гребен. Преобладаваше слънчево време.

       16-17.ІХ През страната премина студен атмосферен фронт. На много места паднаха краткотрайни валежи, някъде и обилни.

       18-19.ІХ Баричното поле на север и изток от България беше антициклонално, на югозапад - циклонално. В планините и Южна България се развиваше купесто-дъждовна облачност и имаше краткотрайни валежи.

       20-21.ІХ Полето при земята и във височина беше безградиентно. Преобладаваше слънчево време, температурите се повишиха.

       22-23.ІХ През страната премина студен фронт от северозапад, в източните райони преваля краткотраен дъжд, температурите слабо се понижиха.

       24.ІХ Страната се намираше в южната периферия на циклон, в топлия му сектор. Преобладаваше слънчево време.

       25-29.ІХ Под влияние на обширна циклонална област, обхващаща Италия и Балканския полуостров, и висока фронтална зона в страната се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност и имаше краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици.

       30.ІХ Над България се изгради антициклон. Преобладаваше слънчево време.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната септемврийска температура беше между 16.1 и 20.9°С в равнините. В повечето райони температурите бяха около нормата за месеца. Най-високите температури (между 29.4 и 34.8°С) бяха измерени на 2.IX съответно във Варна и Сандански. По планинските върхове температурата беше около нормата. Максималните температури там бяха между 10.6 и 12.1°С съответно на вр.Мусала (на 20.ІХ) и вр.Ботев (на 21.IX). Най-ниските температури бяха между 2.0°С Пловдив и 8.7°С в Бургас на 12.IX и по планинските върхове Мусала (-9.0°С) на 10.ІХ и Ботев (-9.5°С) на 11.IX.
 



Изменение на температурата през септември 2004г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около и под нормата, в някои райони - над нормата (124-419%). В Сандански количеството на валежите превиши 4 пъти нормата. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под, около и над нормата - на Черни връх 53%, на вр.Мусала 125%, на вр.Мургаш 80%, на вр.Ботев 49% и на вр.Рожен 102%. Превалявания имаше около 1, 17, 20 и 23-25.IX.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 1 и 7, а в планините - до 8. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 3. Максимални денонощни валежи имаше в Разград (30 mm на 30.ІХ), Кърджали (34 mm на 26.ІХ), Чирпан (32 mm) и Сандански (41 mm) на 18.IX.
 



Валеж през септември 2004г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни от месеца на 9 и 10.ІХ, около средата на месеца, 22, 24 и 28-29.IX. Западни и северозападни ветрове имаше в Ново село, Видин и Монтана на 9.IX със скорост съответно 20, 16 и 17 m/s. По Черноморието на 6, 8 и 9.IX имаше силни ветрове със скорост от 16 до 20 m/s, със североизточна посока.

       По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 3-9.IX, а така също и в отделни дни на последното десетдневие от месеца. На вр.Ботев на 9.IX вятърът беше северозападен, със скорост 34 m/s. На Черни връх силни ветрове със скорост до 20 m/s имаше през периода 16-21.IX. На вр.Мусала на 23.IX имаше силни североизточни ветрове, скоростта на които достигаше до 20 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5 за равнините, а в планините достигна до 8.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 2.9 и 4.8 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и под нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (за София, което е под нормата) и 13 (за Садово, което е над нормата). Броят на мрачните дни бе между 1 и 9 за равнинните места, което е над нормата за доста райони от страната. За вр.Мусала и вр.Ботев средната облачност беше 5.8 и 6.1 десети, с по 2 ясни дни, а мрачните дни бяха съответно 8 и 9.
 









Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Ранни есенни слани бяха регистрирани на 8.ІХ в Драгоман, на 11.ІХ в някои станции от Великотърновска, Търговищка, Силистренска, Шуменска, Добричка, Сливенска, Ямболска, Смолянска, Пазарджишка и Благоевградска области, на 12.ІХ - във Видинска и Плевенска области и другаде.

       Мъгли с краткотраен характер се образуваха в 11 дни от месеца, в много котловинни места - около 1 и 20.ІХ.

       Гръмотевични бури имаше със значителна честота - в 13 дни през септември. По-интензивни и наблюдавани в повече станции те бяха около 1, 17 и в периода 25-29.ІХ. От паднали мълнии на 25.ІХ в района на двореца Врана бяха поразени (разцепени) две 100-годишни секвои. По искане е направен комплексен анализ на явлението от специалисти в НИМХ (част от него е поместен в рубриката "Съобщения" на уеб-страницата на института).

       Градушки по предварителни данни са паднали в 5 дни от месеца. Градовите валежи (с големина на зърната до "орех" и "яйце") на 27.ІХ нанесоха значителни поражения на земеделски култури, транспорт и имущество най-вече в райони от Сливенска, Ямболска, Смолянска и Варненска области. Щетите по този мощен процес, засегнал с проливни валежи и силен вятър и други области в Източна България, по предварителни данни на ДА "Гражданска защита" само за тези 4 области възлизат на над 4 500 0000 лв. (само в град Варна те са над 3 600 000 лв.). Съобщаваше се за шквал с вятър до 25 m/s във Варна и затваряне на пристанището. В медиите имаше съобщение за развитие на смерч в Рудоземски села (Грамаде, Оглед, Пловдивци и Войкова махала) с отнесени покриви и други щети върху 37 къщи.

   


Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц септември 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръмотевични бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
17.0

17.2

17.6

17.3

18.4

17.7

19.1

17.1

16.1

18.3

19.5

18.3

19.0

18.8

19.0

18.7

20.9

17.3

2.7

5.2
0.9

-0.3

-0.1

-0.5

0.1

0.4

0.1

0.2

-0.1

-0.1

0.6

-0.2

0.4

0.3

0.6

0.7

0.9

0.6

0.4

0.5
29.8

34.0

31.3

31.2

32.0

31.5

32.6

30.7

30.6

29.4

31.4

29.6

31.4

31.0

32.5

32.5

34.8

31.8

10.6

12.1
1

1

1

24

24

24

24

24

27

2

24

21

22

25

1

1

2

2

20

21
3.8

2.7

5.5

5.7

3.6

4.1

5.9

6.2

2.2

8.2

8.7

6.3

3.8

3.4

2.0

4.0

7.9

1.4

-9.0

-5.5
11

12

12

11

11

11

11

11

11

10

12

11

12

11

12

11

11

11

10

11
37

64

66

52

42

37

16

61

30

39

4

52

69

38

19

67

96

64

42

37
98

169

162

95

106

84

40

150

98

126

11

143

208

120

60

197

419

159

125

49
15

16

19

17

14

12

4

33

18

15

3

17

34

32

7

20

41

26

19

11
30

19

19

30

26

26

10

30

30

28

23

28

26

30

26

26

18

18

18

4
6

7

6

7

7

6

6

4

3

4

1

7

6

5

6

6

5

7

5

7
2

2

3

1

2

1

0

1

1

2

0

3

2

1

0

3

3

1

2

1
1

1

2

1

2

1

0

0

0

3

3

1

5

0

0

1

1

0

5

8
2

2

1

1

2

3

3

4

4

5

0

5

4

11

5

5

7

5

7

4

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Състоянието на почвата през първата половина на септември се определяше от постепенно задълбочаваща се суша. Това затрудняваше провеждането на дълбоката оран и отложи за неопределен период дискуването, брануването и другите предсеитбени обработки в повечето райони на страната.

       През първото десетдневие валежите бяха оскъдни или напълно липсваха, което доведе до влошаване на водно-физичните показатели на горните почвени слоеве. Сухата и сбита почва на много места в Централните крайдунавски райони и в Южна България създаваше сериозни затруднения за почвените обработки. Положителният ефект от валежите в края на август в района на Добрич, Силистра, Варна, Карнобат и Чирпан постепенно намаля. Все пак в края на първото десетдневие до известна степен се запази различието в нивото на почвеното овлажняване в Североизточна България и това от останалата част на страната.

       През второто десетдневие настъпи допълнително влошаване на състоянието на почвата. Дефицитът на водните запаси загуби решаващото си значение за узряващите земеделски култури. В почвения слой 25-30 cm продуктивната влага рязко намаля, а в отделни райони се изчерпа напълно. В по-голяма част от страната общите влагозапаси в горните почвени слоеве бяха под 50% от ППВ. Най-ниско бе съдържанието на влага в почвените слоеве на дълбочина до 50 cm в Югозападна България и на места в Тракийската низина; в отделни станции - под 40% от ППВ.

       В края на септември агрометеорологичната обстановка претърпя коренна промяна. След продължителното засушаване през периода 25-29.ІХ паднаха повсеместни валежи, довели до рязко увеличение на почвените влагозапаси. На места в Западна България, североизточните и крайните южни райони сумата на валежите надхвърли месечната норма и те предизвикаха преовлажняване на повърхностния почвен слой. Най-много валежи паднаха в районите на Сандански - 82 l/m2 и Казанлък 78 l/m2. Състоянието на почвата в края на месеца позволяваше качествено провеждане на дълбоката оран на площите, предназначени за засяване със зимни житни култури. Измерването на водните запаси, което става на строго определени дати, се проведе в началото на валежния период и долови, но не отрази докрай положителната тенденция на подобрение на почвеното влагозапасяване (вж. прил. карта). Към 27.ІХ бе достигнато насищане до ППВ на 20-сантиметровия почвен слой единствено в района на Сандански. В останалата част на страната водните запаси бяха между 50 и 70% от ППВ. Те допълнително се повишиха в оставащите дни до края на месеца.



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       През септември развитието на земеделските култури протече при температури близки до нормата за месеца. В началото на септември слънчевото и топло за сезона време, с температури надхвърлили на много места в страната 31-32°С, ускори развитието на късните хибриди царевица, узряването на зеленчуците и есенните сортове овошки. През първото десетдневие при късните царевични хибриди се наблюдаваше млечна зрелост и преход от млечна към восъчна зрелост.

       В края на първото и началото на второто десетдневие на септември настъпи краткотрайно влошаване на топлинните условия. Дневните температури се понижиха с 7-8°С, а средноденонощните в по-голямата част от страната бяха под нормата за сезона. На 11.IX.2004 г. минималните температури в отделни райони бяха около и под 2°С (Кнежа, Кюстендил, Казанлък, Елхово, Добрич), а в Драгоман - минус 1°С, което бе предпоставка за образуване на слаби слани. Това ограничи възможностите в тези райони за формиране на допълнителна зеленчукова продукция.

       Към средата на септември температурите чувствително се повишиха, на места до 30-33°С, което ускори протичането на последните етапи от развитието на късните земеделски култури. През второто десетдневие на септември по-голямата част от късните хибриди царевица приключиха развитието си, при памука бе наблюдавано начало на фаза узряване. През второто и началото на третото десетдневие поднормените валежи налагаха прилагането на подходящ поливен режим при късните зеленчукови култури.

       В края на септември настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Падналите повсеместни валежи ограничиха възможностите за извършване на сезонните полски мероприятия. Високата относителна влажност на въздуха в края на третото десетдневие бе предпоставка за развитието на редица гъбни болести (сиво гниене по гроздето, късно кафяво гниене по плодовете), влошаващи качеството на плодовата и зеленчукова реколта. Падналите градушки в източните райони на страната нанесоха сериозни щети по неприбраната от полето земеделска продукция.

       През втората половина на септември есенните сортове ябълки и круши достигнаха беритбена зрелост, значителна част от по-късните сортове грозде встъпиха в консумативна зрелост.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Относително сухото време през по-голямата част от септември бе подходящо за прибиране на реколтата от слънчоглед, царевица, картофи, гроздето, плодовете и зеленчуците. Вследствие задълбочилото се засушаване през първото и второто десетдневие бе затруднено качественото провеждане на дълбоката оран и предсеитбената подготовка на площите, предвидени за засяване със зимни житни култури. През третото десетдневие на единични места в страната започна сеитбата на ечемика и пшеницата.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 15.ІX след обед и е около 3.5 пъти над ПДК. Максималната средноденонощна концентрация е отбелязана на 7.ІХ - около 3 пъти над съответната ПДК.

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в около 40% от дните на наблюдение до около 2.5 пъти (максимумът е регистриран на 28.ІХ).

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.3 пъти в 55% от дните на наблюдение.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец септември са в киселинната област на скалата в 84% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.3), а най-алкална - в Свиленград (рН=7.5).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През септември 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 6.6 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през август.

       Данните за общата бета-активност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През септември оттокът на почти всички наблюдавани реки в страната продължи да намалява. Намалението на речния отток в сравнение с предходния месец беше по-голямо при реките от Черноморския басейн с 30% и Дунавския водосбор с 23%, а по-слабо при реките от Беломорския басейн - с 5%. Месечният обем на речния отток, общо за страната през септември, е с 13% по-малък в сравнение с август и с 4% под нормата за септември. Спрямо нормата за месеца оттокът на реките от Дунавския водосбор е с 20% по-малък, а на реките от Черноморския басейн е с 48% по-малък от нея. Оттокът на реките от Беломорския басейн е с 10% по-голям от нормата за месеца.

       В Дунавския водосбор през целия септември по-голямата част от наблюдаваните реки протичаха с почти постоянен отток. Преобладаващите денонощни изменения на речните нива при повечето пунктове за наблюдение бяха до ±2-3 cm, в отделни дни до ±5-10 cm, предимно спадане. Регистрираните краткотрайни повишения на нивата в отделни участъци на някои реки, по-големи от споменатите, са в резултат на освобождаване на зарегулирани обеми вода от язовирите. Средномесечният отток на реките от централната част на Дунавския водосбор, между Огоста и Янтра включително, и на притоците на Янтра - р.Росица при Севлиево и р.Джулюница при едноименното село намаля значително в сравнение с оттока през август. Намалението на оттока е най-голямо при реките Огоста при Кобиляк, Искър в участъка Кунино-Ореховица, Вит при Търнене, Осъм по цялото течение и Янтра в участъка Велико Търново - Каранци. Средномесечният отток на реките Огоста при Кобиляк, Янтра в участъка Габрово-Велико Търново и Джулюница при едноименното село е по-голям от нормата, а на останалите наблюдавани реки в Дунавския водосбор е по-малък от нормата за септември.

       През по-голямата част от септември наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. В отделни периоди от месеца денонощните колебания на нивата на реките, предимно спадане, бяха от ±1 до ±5-6 cm. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн е по-малък от оттока през август и е под нормата за септември.

       През целия септември реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата до ± 5-10 cm, а на реките Марица в участъка Пловдив-Харманли, Сазлийка при Гълъбово, Струма при Марино поле и Арда при Вехтино - до ±15-20 cm. Резки, но краткотрайни, за 1 ден, повишения на нивата в различни дни от месеца бяха регистрирани на реките Върбица при Джебел, Тунджа след яз."Жребчево" и Места при м. Момина кула. В сравнение с август най-много намаля оттокът на р.Марица в участъка Пловдив-Първомай, на Чепеларска при Бачково и на р.Струма. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана над нормата за септември. Под нормата за месеца е оттокът на р.Марица до Първомай, на р.Въча при м.Забрал, на Чепеларска при Бачково, на р.Тунджа при Павел Баня и на р.Струма по цялото течение.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 440 млн.m3, с 13% по-малък от оттока през август и с 4% под нормата за септември.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през септември продължи да се понижава. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 77 до 88 cm в сравнение с август и е с 92 до 132 cm под нормата за септември.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с август беше установено при 30 наблюдателни пункта или около 81% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в басейните Златна Панега и масива Голо бърдо, в Котленски и част от Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 16 до 58%) от стойностите през август. Повишение на дебита беше установено при 7 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Куклен-Добростански карстов басейн и по-слабо изразено в Бистрец-Мътнишки карстов басейн и басейна на платото "Пъстрина". В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 111 до 136% спрямо стойностите през август.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 107 cm спрямо август беше регистрирано при 57 наблюдателни пункта или около 84% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Искър, както и в Кюстендилската котловина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на р.Дунав и почти всички нейните притоци (с изключение на реките Лом, Вит и на места Искър), в терасите на Струма и Марица, в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Повишение на нивата с 2 до 67 cm бе установено при 11 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението за подземните води на места в терасата на р.Вит, на места в Софийската котловина и в Горнотракийската низина.

       Нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн останаха без изменение.

       Двупосочни изменения (от -13 до 5 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, без добре изразена тенденция. Двупосочни изменения (от -78 до 52 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -22 до 20 cm), с по-добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се покачиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1 cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 3 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен със 104 cm. Без изменение остана дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), а този в обсега на Ломско-Плевенската депресия се понижи.

       В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 72 наблюдателни пункта или около 70% от случаите, от които 41 кладенци и 31 извори. Понижението на водните нива от 6 до 292 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм и Места, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми между 0.52 до 796 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото "Пъстрина", в Градешнишко-Владимировски, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и масива Голо бърдо, в Бобошево-Мърводолски карстов басейн, както и в басейните на на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 6 до 48%) от нормите за месец септември. Повишението на водните нива (с 1 до 151 cm) спрямо средномногогодишните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 2.00 до 816 l/s или нарастването е със 106 до 177%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Искрецки карстов басейн.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова