БЮЛЕТИН за месец АВГУСТ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

      Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-10.VІІІ Баричното поле и при земята и във височина беше циклонално, най-често размито. Развиваше се купесто-дъждовна облачност и имаше краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици. Почти повсеместни, а на места и проливни, бяха валежите на 6-7 и 9-10.VІІІ.

      11-13.VІІІ Във височина баричното поле се преобразува от циклонално в антициклонално. Атмосферата се стабилизира и температурите се повишиха.

      14.VІІІ От северозапад премина студен атмосферен фронт. На много места преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите се понижиха.

      15-16.VІІІ Атмосферното налягане се повиши, но атмосферата остана неустойчива. Развиваше се купеста и купесто-дъждовна облачност и на отделни места преваля дъжд, придружен от гръмотевици.

      17-21.VІІІ Градиентът на баричното поле намаля, а атмосферата беше сравнително стабилна. Времето беше слънчево и горещо.

      22-23.VІІІ Премина студен атмосферен фронт от северозапад. В Западна България нямаше валежи, а в останалата част от страната преваля дъжд, придружен от гръмотевици. В източната половина от Горнотракийската низина и в Североизточна България имаше проливни валежи и градушки. Температурите се понижиха.

      24-26.VІІІ След преминаване на атмосферния фронт над Балканския полуостров се изгради област на високо атмосферно налягане. Времето беше предимно слънчево и горещо.

      27-29.VІІІ Премина студен атмосферен фронт от северозапад, по-който се образуваха циклонални вихри, които се задържаха над Черно море. На много места преваля. Отново в Източна България имаше проливни валежи, градушки и гръмотевични бури, които причиниха локални наводнения и нанесоха щети, особено в Добруджа.

      30-31.VІІІ В размито барично поле преобладаваше слънчево време. В следобедните часове само на отделни места имаше краткотрайни превалявания, придружени от гръмотевици.
 

Kъм съдържанието


 2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През първото десетдневие на август значителни колебания на температурите не бяха регистрирани, като средноденонощните бяха между 21 и 25°С - близки до нормалните. На 12 и 13.VІІІ температурите се повишиха и бяха малко по-високи от нормалните. На 15.VІІІ те се понижиха и до 18.VІІІ средноденонощните бяха между 17 и 22 °С - с 3 до 5°С по-ниски от нормалните. През периода 19-21.VІІІ беше горещо, с най-високи температури, на места средноденонощните бяха 27-29°С, в Сандански 29.6°С - с 4 до 7°С по-високи от нормалните. На 22.VІІІ те чувствително се понижиха и на 23 и 24.VІІІ средноденонощните бяха с 2-3°С по-ниски от нормалните. В средата на третото десетдневие температурите се нормализираха, а в Дунавската равнина бяха и с 2-4°С по-високи от нормалните. На 27.VІІІ температурите отново се понижиха и до 29.VІІІ бяха около и по-ниски от нормалните. В края на месеца температурите бяха около и по-високи от нормалните.

      Средните месечни температури за август са предимно между 20 и 23°С, в Сандански 24.7°С, в планинските райони между 9 и 14°С, на вр.Мусала 5.0°С, на вр.Ботев 7.3°С. В повечето райони те са близки до нормалните. Положителните отклонения (около 1°С) са най големи за северозападните райони.

      Най-високите температури през август са между 34 и 39°С, във Варна 31°С, в планините между 21 и 26°С, на вр.Мусала 16.8°С, на вр. Ботев 15.8°С и са измерени около 21.VІІІ, а най-ниските - между 8 и 13°С, в планините - между 1 и 6°С, на вр.Мусала -1.0°С, на вр. Ботев 1.0°С - предимно на 17 и 18.VІІІ.
 



Изменение на температурата през август 2004г.








Kъм съдържанието


  3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания имаше през периода 5-10, около 15, 23 и 28.VІІІ.

      Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 4 и 10, в Разград - 11, в Сандански - 2, във Видин - 3. В по-голямата част на страната валежът през август от 1 до 3 пъти, на отделни места в Източна България и в планините до 7 пътиq е бил повече от 10mm. В повечето райони максималният денонощен валеж е между 10 и 30mm, в Добрич - 54mm, във В. Търново - 41mm, в Русе - 34mm, в Кюстендил и Чирпан - 33mm, в Плевен - 32mm, в Сандански - само 2mm.

      Сумата на валежите в западната половина на страната е между 30 и 70mm, т.е. около и по-малко (между 60 и 100%) от нормата. В повечето райони на Източна България валежите са между 60 и 110mm - около два пъти повече от нормата. Най-много са валежите в М.Търново - 140mm (400% от нормата), в Ахтопол - 133mm (276% от нормата), в Добрич 129mm (294% от нормата), във Варна 126mm (392% от нормата), а най-малко в Сандански - 4mm (11% от нормата) и Видин - 9mm (25% от нормата).
 



Валеж през август 2004г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 9, 14, 22 и 27.VІІІ. Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 4, като в отделни райони не е духал силен вятър, в Кърджали - 6, на вр.Ботев - 13.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 3 и 5, в планините около 6, на вр.Ботев и вр.Мусала 6.8 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 8 в Източна България и в планините, а в Западна България и Тракийската низина до 12, в Садово - 12) е около и по-малко от нормата; броят на мрачните дни в Югозападна България и Тракийската низина (между 0 и 3) е по-малко от нормата, а в останалата част на страната (до 6) и в планините (до 12) - около и повече от нормата.
 









Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури имаше със значителна честота в 20 дни през август (с 2 дни повече от юли). По-интензивни и наблюдавани в повече станции те бяха около 6, 10, 22.VІІІ и в периодите 13-15 и 27-28.VІІІ. Имаше съобщения в медиите за кълбовиднr мълни при гръмотевични бури на 3 и 27.VІІІ. Първата е нанесла сериозни щети в жилищата на две семейства от Добрич. За втората се предполага, че е влязла през комин на къща в с.Алеково, Свищовско.

      Градушки по предварителни данни паднаха в 12 дни от месеца. Най-много области бяха засегнати на 6, 10, 14.VІІІ и в периодите 22-23 и 27-28.VІІІ. Съобщения за по-значителни щети върху земеделски култури, автотранспорт и имущество имаше от градобитията на 14, 22 и 27.VІІІ предимно в различни райони на Старозагорска, Сливенска, Бургаска, Ямболска, Пловдивска и Смолянска области и селища от Североизточна България.

      Щормовите явления (интензивни гръмотевични бури, проливни валежи и силен вятър) на 14.VІІІ наводниха Велико Търново (валеж от 40.6mm), Шумен, Добрич, Варна, Карнобат (41.6mm), Нови пазар (50.1mm). На 22.VІІІ най-значителни щети имаше в Чирпанско и Стара Загора (валеж от 40.7mm), в села от Сливенска област, вкл. градушки с размери от орех до яйце (в Съдиево валежът е от 34.8mm) и в Асеновградско. Имаше съобщения за локални пожари, причинени от мълнии. От бурята на 27-28.VІІІ с паднали градушки отново най-интензивни валежите бяха в Сливенско, Старозагорско и североизточните области на страната (вкл. в курорти по Черноморското крайбрежие), с най-големи общи количества валеж от целия процес от порядъка на 40-70mm. Съобщаваше се за 130 села в Добричка област, останали без ток.

   


Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц август 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
20.3

22.7

22.3

22.0

22.6

21.2

22.9

20.5

19.8

21.7

22.5

22.0

22.4

22.0

23.0

21.9

24.7

20.6

5.0

7.3
0.8

1.2

0.7

0.6

0.3

0.1

0.1

0.0

0.3

0.0

0.4

-0.2

0.1

-0.1

1.0

0.2

0.6

0.2

0.2

0.1
34.9

36.8

37.0

35.5

36.3

36.2

37.2

34.3

34.2

31.0

33.7

35.0

36.5

36.5

37.2

36.0

38.5

35.6

16.8

15.8
21

21

21

26

21

21

21

21

21

20

22

21

21

21

21

21

21

21

21

21
7.6

8.4

13.0

12.3

10.3

10.0

11.0

12.0

9.4

13.6

15.5

14.5

11.6

10.0

10.0

11.1

14.7

9.0

-1.0

1.0
17

18

18

17

18

17

17

17

25

25

18

17

18

18

17

17

18

17

28

17
48

9

47

59

82

80

109

64

129

126

59

88

36

71

49

32

4

51

37

122
94

25

102

94

172

126

210

133

294

392

218

238

111

134

129

87

11

132

81

111
13

3

22

16

32

41

34

17

54

23

29

25

19

33

19

21

2

33

11

26
3

7

7

11

11

15

10

8

28

11

15

23

11

23

23

7

7

10

10

23
6

3

7

9

8

8

9

11

9

9

8

6

4

5

6

5

2

5

7

10
3

0

1

2

3

2

5

2

3

7

1

4

1

3

1

1

0

2

1

5
0

0

4

0

4

1

1

1

1

2

3

3

6

0

1

3

4

0

0

13
5

5

6

4

5

5

7

4

8

7

7

5

3

8

4

3

5

4

4

5

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През август състоянието на почвата в отделните райони на страната търпеше временни, но значителни промени. Влагосъдържанието в дълбоките почвени слоеве в края на всяко десетдневие, когато се осъществяваха отделните измервания, не се отличаваше съществено по количество и разпределение в различните части на страната.

      Хладното и влажно за сезона време през втората половина на първото десетдневие на август затрудняваше провеждането на почвените обработки. Падналите повсеместни валежи, надхвърлили месечната норма (Лом - 48 l/m2, Кнежа - 46 l/m2, Монтана - 40 l/m2, София - 41 l/m2, Кюстендил - 47 l/m2, Варна - 48 l/m2, Добрич - 41 l/m2) увеличиха почвените влагозапаси в 50-сантиметровия слой, а в Североизточна България състоянието на почвата бе непригодно за приключването на жътвената кампания. Количеството на продуктивната влага на дълбочина на залагане на основната част от кореновата система на царевицата, памука и някои други късни пролетни култури задоволяваше техните изисквания и временно отлагаше нуждата от напояване.

      Известно стабилизиране на времето през първата половина на второто десетдневие на август и спирането на ежедневните превалявания подобриха условията за провеждане на полските мероприятия, но задържаха процесите на подобрение на съдържанието на влага в по-горните почвени слоеве. Само на отделни места преваляванията на 14 и 15.VІІІ (Елхово, Карнобат, В.Търново) временно преовлажниха повърхностния почвен слой и увеличиха риска от заразяване на земеделската продукция с различни патогени, причиняващи гниене. Честите превалявания не даваха възможност за навременна борба с плевелите, вследствие на което при част от окопните култури се наблюдаваше силна заплевеленост. Очакванията за механизирано прибиране на зеленчуците с комбайни се осъществяваха трудно. В отделни случаи разкаляната почва налагаше ръчно прибиране на узрялата продукция, предназначена за консервната промишленост.

      Сухото и горещо време в началото на третото десетдневие на месеца доведе до задълбочаване на дефицита на почвена влага в крайдунавските райони и част от Тракийската низина. Благоприятен ефект върху състоянието на почвата имаха падналите на 22 и 23.VІІІ валежи на отделни места в Южна България (Сливен - 25 l/m2, Чирпан - 31 l/m2, Пловдив - 18 l/m2). Тревожно остана положението в централните крайдунавски райони и Подбалканските полета, където водните запаси в 1-метровия почвен слой при пролетните култури в края на месеца бе между 45 и 55% от ППВ (вж. прил. карта). Най-добри и напълно задоволяващи намалелите изисквания на късните пролетници бяха запасите в част от Добруджа, Предбалкана и района на Ямбол-Карнобат (71-85% от ППВ).



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през първото десетдневие на август протече при неустойчиво, влажно и хладно за сезона време. Падналите значителни, повсеместни валежи имаха благоприятен ефект върху развитието на захарното цвекло, памука и царевицата. В края на десетдневието при ранозрелите царевични хибриди бе наблюдавана фаза "млечна зрелост" и преход от "млечна" към "восъчна" зрелост. В полските райони на страната нарасна делът на посевите със слънчоглед, встъпили в техническа зрелост. При фасула бе наблюдавано масово узряване.

      Относително хладното и влажно време през първото десетдневие на август бе предпоставка за развитието на редица гъбни болести по зеленчуковите култури (картофена мана по доматите), мана и сиво гниене по гроздето.

      През по-голямата част от второто десетдневие на август развитието на земеделските култури протече при топло време. До средата на август условията бяха благоприятни за масовото узряване на слънчогледа. През второто десетдневие при царевицата в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха различни фази - восъчна зрелост при ранните хибриди, млечна - при средноранните и наливане на зърното при по-късните царевични хибриди (вж. прил. карта). Падналите поройни дъждове и градушки на 14.VІІІ на места в Североизточна България (община Исперих) причиниха значителни повреди по земеделските култури.

      В края на второто и началото на третото десетдневие на август настъпи чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Високите температури, достигнали на много места в страната до 36-37С, потискаха нормалното протичане на асимилационните процеси при късните зеленчукови култури. Сухото и горещо време имаше неблагоприятно въздействие върху късните царевични хибриди, при които се осъществяваше наливане на зърното. Наднормените топлинни условия през първата половина на третото десетдневие на август ускориха узряването на царевицата. До края на месеца царевичните хибриди от група 600 по класификацията на ФАО в полските райони на страната приключиха развитието си и встъпиха във восъчна и пълна зрелост. При захарното цвекло бе наблюдавана масово техническа зрелост, а при памука - разпукване на плодните кутийки.

      В края на авуст (27 и 28) настъпи лабилизиране на времето. На много места влажното и по-хладно време създаде условия за развитието на редица гъбни болести по плодовете и зеленчуците. Повишен бе риска от заразяване на гроздето със сиво гниене. В Силистренския регион интензивните валежи причиниха значителни повреди по зеленчуковата реколта, полягане на посевите със слънчоглед. Падналата градушка в района на Чирпан нанесе повреди при 30% от лозовите насаждения, унищожи около 20% от съцветията на памука. В Карнобат бяха отчетени сериозни щети от разразилата се буря (опадали плодове, счупени клони и др.). В Североизточна България валежите застрашиха сериозно селскостопанската реколта, в южните райони на страната (Хасково, Любимец, Сандански) недостигът на влага потискаше развитието на късните земеделски култури.
 



Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      В началото на август приключи жътвената кампания. Честите и значителни валежи през първата половина на август затрудняваха извършването на сезонните полски мероприятия; навременното прибиране на узрялата зеленчукова и плодова реколта, провеждането на дълбока оран и растителнозащитните пръскания при земеделските култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 3.VІІI преди обяд и е около 2 пъти над ПДК. Максималната средноденонощна концентрация е отбелязана на 29. VІІI и е около 3 пъти над съответната ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в около 30% от дните на наблюдение до около 2 пъти (максимумът е регистриран на 8.VІІI).

      В Пловдив на 31.VІІI средноденонощните ПДК за серен диоксид и прах са надхвърлени съответно 2.5 и 1.3 пъти.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна. В този бюлетин са отразени само станции Видин, Монтана, Враца и София.

      Средните за пунктовете стойности на рН за месец август са основно в киселинната област на скалата за посочените станции. Най-киселинна е средномесечната стойност в Монтана (рН=5.0).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През август 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 7.7 mBq/m3 за отделните станции. С изключение на Пловдив, тези стойности са близки до измерените през летните месеци юни и юли на тази година. В Пловдив са измерени най-високите ежедневни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол за месеца, с максимум на 28.VІІІ, като вариациите през отделните дни на периода са в широки граници. Съответната средномесечна стойност е най-висока, но съпоставима с вече регистрирани средномесечни стойности от предишни години през летните месеци за тази станция.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През август оттокът на реките в по-голямата част от страната продължи да намалява. Намалението на речния отток в сравнение с предходния месец беше по-голямо при реките от Беломорския басейн - с 33%, а в Дунавския водосбор с 5%. Известно увеличение на речния отток спрямо юли (с около 10%) беше наблюдавано при реките от Черноморския басейн. Месечният обем на речния отток общо за страната през август е с 24% по-малък в сравнение с юли, но остана със 17% над нормата за август. Оттокът на реките от Дунавския водосбор съвпада с нормата за месеца; на реките от Черноморския басейн е с 10% по-малък, а на реките от Беломорския басейн - с 34% по-голям от нормата.

      В Дунавския водосбор през целия август по-голямата част от наблюдаваните реки протичаха с почти постоянен отток. Преобладаващите денонощни изменения на речните нива при повечето пунктове за наблюдение бяха до (2-3cm, в отделни дни до (5-10cm. Регистрираните краткотрайни повишения на нивата в отделни участъци на някои реки, по-големи от споменатите, са в резултат на освобождаване на зарегулирани обеми вода от язовирите. Средномесечният отток на реките от западната половина на Дунавския водосбор, между р.Тополовец и р.Осъм вкл., и на притоците на р.Янтра - р.Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица, намаля в сравнение с оттока през юли. Намалението е най-голямо при реките Огоста при Мизия, Искър в участъка Кунино-Ореховица, Вит при Тетевен и Осъм при Ловеч. В сравнение с юли, с увеличен отток средно за месеца са реките Янтра по цялото течение, притока й Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Средномесечният отток на реките Огоста, Искър при Ореховица и Янтра с притоците Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село е по-голям от нормата, а на останалите наблюдавани реки в Дунавския водосбор е по-малък от нормата за август.

      През по-голямата част от август наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с почти непроменящи се водни количества. По-изразени денонощни колебания на нивата на реките Провадийска при гара Синдел и Камчия при Гроздьово - до (20-30cm, а на реките Средецка при Проход и Факийска при Зидарево - до (50-60cm бяха наблюдавани през периода 8-17.VIII. Средномесечният отток на реките от Черноморския басейн, с изключение на Провадийска река при гара Синдел и р.Луда Камчия при Бероново, е по-голям от оттока през юли, а на р.Луда Камчия при Бероново и на югоизточните реки Средецка и Факийска е над нормата за август.

      През целия август реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата до (5-10cm, предимно спадане и подчертана тенденция към намаляване на протичащите количества вода. Резки, но краткотрайни за 1 ден, повишения на нивата в различни дни от месеца бяха регистрирани на реките Марица в участъка Пловдив-Харманли, Чепеларска при Бачково и Сазлийка при Гълъбово. Тези повишения не повлияха на общата тенденция към намаление на оттока. В сравнение с юли най-много намаля оттокът на р.Марица при Свиленград, на р.Въча при м.Забрал, на р.Сазлийка при Гълъбово, на р.Тунджа след язовирите и на югозападните реки Струма и Места. Средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана над нормата за август. Под нормата за месеца е оттокът на р.Марица до Пазарджик и при Първомай, на р.Въча при м.Забрал и на р.Струма.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 504 млн.m3, с 24% по-малък от оттока през юли и със 17% над нормата за август.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през август продължи да се понижава. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 77 до 87cm в сравнение с юли и е с 62 до 98cm под нормата за август.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 28 наблюдателни пункта или 76% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на Тетевенската антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 19 до 59%) от стойностите през юли. Повишение на дебита беше установено при 9 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Искрецки и обособена част от Настан-Триградски карстови басейни, както и в приморската част от разпространението на сарматския водоносен хоризонт. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 111 до 868% спрямо през юли.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 142cm спрямо юли беше регистрирано при 50 наблюдателни пункта или около 74% от случаите. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на р.Дунав и нейните притоци с изключение на нивата в терасата на р.Русенски Лом. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Марица, както и в Горнотракийската низина. Повишение на нивата с 1 до 42cm бе установено при 18 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението за подземните води на места в терасите на реките Струма и Тунджа, както и на изолирани места в Горнотракийската низина.

      Предимно се понижиха (-16 до -14cm) нивата на подземните води в Хасковския басейн.

      Двупосочни изменения (от -10 до 30cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -91 до -57cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -30 до 12cm) с преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 6cm и в обсега на Местенския грабен с 2cm, а останаха без изменение нивата в Ихтиманската водонапорна система. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 3cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 98cm. Без изменение остана дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), а този в обсега на Ломско-Плевенската депресия слабо се понижи.

      В изменението на запасите от подземни води през август беше установена добре изразена тенденция на спадане при 67 наблюдателни пункта или около 65% от случаите, от които 40 кладенци и 27 извори. Понижението на водните нива с 4 до 291cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.22 и 516 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото "Пъстрина", в Градешнишко-Владимировски, Нишавски, Миланавски, Етрополски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейните на Тетевенската антиклинала и масива Голо бърдо, в басейна на Стойловската синклинала, както и на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (10 до 59%) от нормите за август. Повишението на водните нива (с 1 до 255cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Казанлъшката и Сливенската котловини, както и в Горнотракийската низина като резултат от изпускане на завирени обеми вода от язовирите на р.Тунджа и от напояване. Повишиха се също нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.60 до 3052 l/s или нарастването е със 106 до 363%. Най-значимо е повишението на дебита в Искрецки, Котленски и в част от Разложки карстови басейни, както и в басейна Златна Панега.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова