УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-10.VІІ След преминаването на серия атмосферни смущения в края на месец юни атмосферното налягане над страната се повиши. Над Балканския полуостров се изгради гребен от запад-югозапад и при земята, и във височина. Времето беше слънчево, температурите постепенно се повишиха, като на 10.VІІ бяха измерени най-високите стойности от началото на годината.
10-16.VІІ Още на 10.VІІ, макар и по-късно привечер и през нощта срещу 11.VІІ, с приближаването от северозапад на долина със студен фронт атмосферата се лабилизира и на места преваля. През следващите дни долината с фронта стационираха над страната и времето беше неустойчиво, на места с превалявания, някъде интензивни с гръмотевична дейност. Температурите чувствително се понижиха.
17-22.VІІ Над Балканите израсна гребен от северозапад и атмосферата се стабилизира. Температурите се повишиха, но без да достигат екстремни стойности.
23-26.VІІ Атмосферното налягане от изток започна да се понижава. Депресията, която предните дни стационираше над Украйна и южните райони от Европейска Русия, се разшири на югоизток и постепенно обхвана източната половина от Балканския полуостров. Отново в следобедните часове имаше превалявания с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Температурите се понижиха с 3-4°С.
27.VІІ От северозапад се приближи долина със студен фронт, която се включи в циркулацията на другата депресия на изток.
28-31.VІІ Цяла Югоизточна Европа се намираше в област от ниско атмосферно налягане. Времето беше променливо, с краткотрайни слаби превалявания. Температурите се понижиха с още 3-4°С и станаха по-ниски от средните.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната юлска температура (между 20.9 и 25.6°С) в равнините беше близка до нормата. Най-висока беше температурата в района на Сандански - с около 1.3°С над нормата. Най-високите температури през месеца (между 30.0 и 40.6°С) бяха измерени съответно в Бургас (на 23.VІІ) и Русе (на10.VІІ). По планинските върхове температурата беше по-висока от нормата с 0.8°С и там максималните бяха между 12.5 и 15.4°С съответно на вр.Мусала (на 2.VІІ) и вр.Ботев (на 9.VII). Най-ниските температури бяха между 9.8°С в София (на 17.VІІ) и 14.5°С в Бургас (на 16.VII) и по планинските върхове Мусала (-4.0°С) и Ботев (0.0°С) на 16.VII.
Изменение на температурата през юли 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите на повече от половината от територията на страната беше около и под нормата. Над нормата бяха валежите в Североизточна и Югоизточна България: Варна - 331 % и Карнобат - 239 %. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 66 %, на вр.Ботев около нормата - 83 %, а на вр.Мусала 78 %. Превалявания имаше около около 12, 13, 14.VII и 24, 25, 27, 30.VII.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 2 и 9, а в планините - до 11. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 3. Максимален денонощен валеж имаше във Варна (на 25.VII) и Благоевград на (28.VII) съответно от 49.0 и 40.0 mm.
Валеж през юли 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През по-голямата част на месеца времето беше тихо.
По Черноморието на 24.VII имаше силни ветрове със северна и северозападна посока от 14 до 20 m/s. В Пловдив и Пазарджик имаше западен вятър над 20 m/s (13, 14 и 15.VII).
Почти през целия месец по планинските върхове времето беше тихо, с изключение на периода 10-14.VII. На вр.Ботев на 14.VII вятърът беше северозападен, със скорост 30 m/s. На вр.Мургаш вятърът на 13 и 14.VII беше силeн северен със скорост над 28 m/s. На вр.Мусала през същия период имаше силни югозападни ветрове, като на 13 и 14.VII скоростта достигаше 18 m/s.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 2.7 и 4.2 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше под нормата. Броят на ясните дни беше между 8 (за София, което е около нормата) и 14 (за Садово - над нормата) за равнините, което е над нормата за по-голямата част от страната. Броят на мрачните дни бе между 1 и 5, което за равнинните места е под нормата. За вр.Ботев и вр.Мусала имаше съответно средна облачност 6.9 и 6.4 десети, с по 4 и 3 ясни и 15 и 13 мрачни дни.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше със значителна честота в 18 дни през юли. По-интензивни и наблюдавани в повече станции те бяха в периодите 10-13 и 22-28.VІІ. Имаше съобщения за поразен от мълния мъж на 10.VІІ край балнеосанаториум "Люляците" край Габрово.
Градушки по предварителни данни паднаха в 7 дни от месеца. На 10 и 11.VІІ бяха засегнати най-много области. С по-голяма честота те бяха в Старозагорско, Видинско, Врачанско, Сливенско, Смолянско, Ямболско, Софийско и Хасковско. За град колкото "яйце" на 11.VІІ имаше съобщения от села във Великотърновско, за значителни щети в села в Старозагорско и Казанлъшко. Голямо количество валеж бе измерено и в Сливен (50 mm), с нанесени щети в града.
На 24.VІІ процесът със щормови явления (интензивни гръмотевични бури, проливни валежи и силен вятър) засегна почти цялата източна половина от страната. Във Варна денонощната сума валеж беше 48.7 mm, в Бургас - 18.7 mm. Имаше съобщения за щети (изкоренени дървета, паднали върху коли, наводнени улици и жилища) във Варна, Добрич и другаде. Затворено бе за кратко пристанище Варна и бе оказана помощ на бедстващи кораби.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 20.9 23.5 23.0 22.5 23.5 22.2 24.2 21.2 20.9 21.9 22.1 22.7 22.6 22.5 23.0 22.8 25.6 21.2 5.4 7.9 | 1.1 1.1 0.9 0.7 0.6 0.5 0.7 0.2 0.7 0.0 -0.3 0.0 -0.3 -0.2 0.1 0.8 1.3 0.3 0.8 0.8 | 35.6 38.6 38.5 37.0 38.0 36.2 40.6 35.4 32.0 31.0 30.0 34.5 34.6 34.0 34.5 36.0 37.2 36.5 12.5 15.4 | 10 10 10 10 10 10 10 10 22 23 23 10 10 10 23 10 23 10 2 9 | 9.8 10.2 10.0 12.0 11.0 11.0 12.6 11.5 9.8 13.5 14.5 13.1 10.2 9.7 11.0 9.5 12.8 8.0 -4.0 0.0 | 17 2 28 29 17 17 17 15 17 17 16 17 14 17 18 17 16 16 16 16 | 42 17 30 64 57 80 22 42 77 123 60 80 39 35 49 47 7 62 44 103 | 66 37 58 85 96 122 38 76 154 331 170 164 98 68 98 121 21 122 78 83 | 14 8 15 34 16 21 11 22 29 49 19 50 14 8 24 40 4 19 12 29 | 13 28 28 28 28 12 24 14 14 25 12 12 14 30 25 28 28 28 25 27 | 6 4 5 5 8 9 6 7 6 8 6 6 4 7 7 3 2 6 7 11 | 2 0 1 2 1 2 1 1 2 3 3 2 2 0 1 1 0 3 2 3 | 0 0 2 0 2 1 1 0 0 1 3 0 5 1 3 1 1 0 4 3 | 8 4 5 4 3 8 8 4 6 9 5 3 4 7 5 4 8 4 9 5 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Разпределението на валежите през юли не позволи да се формира еднозначна тенденция в насоката на процесите на почвеното влагозапасяване.
Сухото и горещо време през първото десетдневие на юли повиши разхода на влага от по-горните почвени слоеве. В участъците, където в края на юни паднаха значителни валежи, почвата просъхна. Значително се подобриха условията за почвени обработки. В дълбоките почвени слоеве имаше резерв от усвоима за растенията влага. На ограничени места (Казанлък, Новачене и Свиленград) общият воден запас в 1-метровия почвен слой към 10.VІІ спадна до 45-55 % от ППВ.
След продължилото около 10 дни засушаване, в началото на второто десетдневие растенията с по-плитка коренова система започнаха да изпитват недостиг на влага. Към 12-13.VІІ агрометеорологичните условия претърпяха съществена промяна. Падналите проливни дъждове в районите на В. Търново (41 l/m2), Разград (29 l/m2), Добрич (30 l/m2) и особено в Сливен (71 l/m2), Казанлък (57 l/m2), Елхово (44 l/m2) и Карнобат (67 l/m2) допринесоха за преодоляване на негативното влияние на започналата суша. Те обаче сериозно затрудниха нормалния ход на полските работи. В районите, където валежите бяха под 10 l/m2, последвалото затопляне през втората половина от десетдневието предизвика дефицит на продуктивна влага при пролетните култури. На юг от линията Хасково-Елхово в Южна България и около станция Новачене (централните крайдунавски райони) водните запаси в 1-метровия почвен слой на 17.VІІ бяха между 45 и 55% от ППВ. В останалата част от равнинните райони на страната водните запаси надвишаваха 65% от ППВ и в много случаи напълно задоволяваха изискванията на културите.
През третото десетдневие на юли паднаха значителни валежи, като количеството им беше относително повече в източната половина от страната. Положителният им ефект се отчиташе предимно в по-горните почвени слоеве, в които подвижността на влагата е голяма. Благодарение на валежите състоянието на почвата в края на юли бе подходящо за качествено провеждане на механизираните обработки на освободените от есенниците участъци. За подобряване състоянието на окопните култури се разчиташе на напояване значително по-малко от предходни години. Общият воден запас в 1-метровия почвен слой в крайдунавските райони в Северна България, югоизточната част от страната и по долината на р.Струма (вж. прил. карта) в края на месеца бе 50-64% от ППВ. Много добри бяха водните запаси в Предбалкана, района на Пловдив и Ямбол (75-88% от ППВ). Останалата част от страната заемаше междинно положение.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През юли честите, а през отделни периоди от месеца и резки, промени на времето обуславяха разнообразния характер на агрометеорологичните условия.
През по-голямата част от първото десетдневие на юли топлото и сухо време ускори развитието на земеделските култури. Високите температури в края на десетдневието, достигнали на много места до 38-39°С (Видин, Монтана, Кнежа, Ловеч, Плевен, Свищов), а в Русе до 41°С, оказаха краткотрайно неблагоприятно въздействие върху цъфтежа и оплождането при царевицата, слънчогледа и зеленчуковите култури. Горещото и сухо време постави на изпитание полските култури, отглеждани при неполивни условия.
В началото на второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяха съществена промяна. Дневните температури се понижиха с около 10°С. Падналите повсеместни валежи подобриха условията за развитието на късните пролетни култури. В отделни райони (В.Търново, Казалнък, Елхово, Карнобат и др.) интензивните валежи причиниха полягане на посевите, нарушиха нормалния ход на прибиране на зърното, узрялата зеленчукова и плодова реколта. Падналите градушки причиниха сериозни повреди по земеделските култури.
Към средата на юли настъпи стабилизиране на времето. До края на второто десетдневие слънчевото и топло време без екстремно високи температури благоприятстваше развитието на земеделските култури. Добрите почвени влагозапаси и нормалните за сезона температури осигуриха оптимални условия за развитието на царевичните хибриди, при които в зависимост от ранозрелостта им се наблюдаваше изметляване, цъфтеж, оплождане и наливане на зърното. При слънчогледа протичаше наливане на семената, а на единични места в Южна България бе регистрирано и начало на узряване. Узряването при полския фасул доби масов характер.
В началото на третото десетдневие агрометеорологичните условия се определяха от сухо и горещо за сезона време. Високите температури от порядъка на 35-37°С (Видин, Лом, Кнежа, Монтана, Кюстендил, Сандански) потискаха нормалното протичане на физиологичните процеси при земеделските култури.
През последната седмица на юли настъпи чувствителна положителна промяна в агрометеорологичните условия. Падналите повсеместни валежи подобриха условията за развитие на късните пролетни култури. Те бяха от изключително важно значение за по-ранните хибриди царевица, при които протичаше наливане на зърното и фаза млечна зрелост. До края на юли цъфтежът при памука в Южна България доби масов характер. Значително се увеличи делът на посевите със слънчоглед, встъпили в техническа зрелост. Полският фасул приключи развитието си и в полетата с по-голяма надморска височина.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През юли най-важното мероприятие бе провеждането на жътвената кампания. През месеца приключи жътвата на ечемика и на част от пшеницата. Тази година в повечето райони на страната получените добиви от пшеница и ечемик са над средните за страната.
Сухото и горещо време през отделни периоди от месеца наложи прилагането на подходящ поливен режим при зеленчуковите и по-късните пролетни култури. През юли започна сеитбата на вторите култури (градински фасул).
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункт "Младост"1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 2.VІІ през нощта и е около 3 пъти над ПДК. Максималната средноденонощна концентрация е отбелязана на 3.VІІ - около 3 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в около 50% от дните на наблюдение до около 2 пъти (максимумът е регистриран на 28.VІІ).
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до 1.4 пъти в 4 от дните на наблюдение.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните за пунктовете стойности на рН за месец юли са в киселинната област на скалата в 90% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Плевен (рН=4.5), а най-алкална - в Свиленград (рН=7.2).
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През юли 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.4 до 5.7 mBq/m3 за отделните станции. Средномесечните стойности на радиоактивността на атмосферния аерозол са близки, а за Пловдив, Плевен и Варна - малко по-високи от тези през юни. Вариациите в ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) са в по-тесни граници в сравнение с тези през предишния месец, с изключение на Плевен, като максималните измерени активности за периода са сравнително ниски.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходни години в станциите от мрежата на НИМХ.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.7 до 3.7 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През юли оттокът на реките в цялата страна силно намаля в сравнение с юни. Намалението на речния отток в Дунавския водосбор е над 3 пъти, в Беломорския басейн повече от 2 пъти, а в Черноморския басейн - с 23%. Месечният обем на речния отток, общо за страната през юли представлява едва около 40% от оттока през юни. Спрямо нормата за месеца оттокът на реките от Дунавския водосбор и Черноморския басейн е съответно с 31 и 35% по-малък, а на реките от Беломорския басейн остана с 51% над нормата за юли.
В Дунавския водосбор почти през целия юли нивата на всички наблюдавани реки спадаха и протичащите водни количества значително намаляваха. Около средата на месеца нивата на реките Искър в участъка Кунино-Ореховица, Малък Искър при Своде, Янтра до Велико Търново и притоците на реките Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се повишиха с 12 до 44 cm, а на Искър при Нови Искър и Янтра при Каранци - с 64 и 87 cm. Повторно, по-слабо, повишение на нивото на р.Янтра по цялото течение с 21 до 36 cm беше наблюдавано и през последните дни на юли. Тези повишения бяха краткотрайни, последвани от рязко спадане на нивата и не повлияха на общата тенденция към намаляване на речния отток, която беше най-силно изразена при реките от централната част на Северна България Вит, Осъм, Малък Искър, долното течение на Янтра и притока й Джулюница. В Дунавския водосбор през юли средномесечният отток само на реките Огоста при Кобиляк и Янтра при Велико Търново бе над нормата за месеца.
През по-голямата част от юли наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с намаляващи водни количества. Средномесечният отток на тези реки, с изключение на Провадийска река при гара Синдел, бе под нормата за месеца.
През целия юли реките в Южна България протичаха със слаби денонощни колебания на нивата до ±15-20 cm предимно спадане и подчертана тенденция към намаляване на протичащите количества вода. В сравнение с юни силно намаля оттокът на р.Марица след Пазарджик и на някои от родопските й притоци, на р.Сазлийка при Гълъбово и на реките Арда, Струма и Места. Въпреки намалението средномесечният отток при повечето пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана над нормата за юли.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 659 млн.m3, с 60% по-малък от оттока през юни, но с 9% над нормата за юли.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юли беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 103 до 112 cm в сравнение с юни и е със 76 до 108 cm под нормата за юли.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 29 наблюдателни пункта или 78% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски карстови басейни, в басейните на платото "Пъстрина", Златна Панега и Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски, Котленски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Стойловската синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 9 до 57%) от стойностите през юни. Повишението на дебита със 101 до 127% спрямо юни имаше петнист характер и беше установено при 8 наблюдателни пункта. Най-съществено беше то в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в Гоцеделчевски карстов басейн.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 174 cm спрямо юни беше регистрирано при 52 наблюдателни пункта или около 75% от случаите. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на притоците на р.Дунав, както и на тези в Черноморския водосборен басейн. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Лом, Огоста, Скът, Искър, Осъм, както и на места в терасите на р.Места и р.Марица, в Кюстендилската котловина и Горнотракийската низина. Повишението на нивата с 3 до 70 cm имаше петнист характер и бе установено при 17 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението за подземните води на изолирани места в терасата на р.Дунав и в Горнотракийската низина. В терасата на р.Тунджа нивата предимно се повишиха.
Нивата на подземните води в Хасковския басейн се понижиха с 6 и 8 cm.
Двупосочни изменения (от -18 до 28 cm), без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -94 до -15 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -8 до 12 cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 25 cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 8 cm. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 5 cm и в Ихтиманската водонапорна система с 1 cm, без изменение останаха нивата в обсега на Средногорската водонапорна система. Без изменение остана дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), а този в обсега на Ломско-Плевенската депресия слабо се понижи.
В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена добре изразена тенденция на спадане при 70 наблюдателни пункта или около 67% от случаите, от които 42 кладенци и 28 извори. Понижението на водните нива от 5 до 307 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Осъм, Янтра, Места и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 0.53 и 1216 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала и платото "Пъстрина", в Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на Башдерменска синклинала, както и на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (14 до 57%) от нормите за месец юли. Повишението на водните нива (с 1 до 150 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 1.20 до 1462 l/s или нарастването е със 101 до 133%. Най-значимо е повишението на дебита в басейна Златна Панега, в част от Настан-Триградски карстов басейн и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район.
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова