БЮЛЕТИН за месец ЮНИ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-10.VI В началото на месеца над централното Средиземноморие се зароди циклонален вихър, който бавно се преместваше на изток и на 5 и 6.VI премина през южните райони от Балканския полуостров към Черно море. След изтеглянето на циклона на изток-североизток атмосферното налягане над страната се повиши. През целия период атмосферата беше неустойчива. Ежедневно имаше краткотрайни валежи и гръмотевични бури. Беше хладно за първото десетдневие на юни.

       11-12.VI Атмосферата се стабилизира. Температурите се повишиха. Само на отделни места преваля.

       13-14.VI Под влияние на бавноподвижен студен атмосферен фронт от северозапад имаше краткотрайни валежи и гръмотевични бури.

       15.VI В област от високо атмосферно налягане преобладаваше слънчево време.

       16-17.VI Баричното поле се преобразува в размито циклонално. Атмосферата се лабилизира и на места преваля дъжд, придружен от гръмотевици.

       18.VI През Гърция към Мала Азия премина средиземноморски циклон. Паднаха повсеместни и значителни валежи, в много райони придружени от гръмотевици.

       19.VI В размито барично поле валежите спряха и облачността намаля.

       20-22.VI От северозапад премина бавноподвижен студен атмосферен фронт. Атмосферата беше неустойчива и имаше краткотрайни валежи и гръмотевични бури. Най-активни бяха проявите на фронта на 22.VI, когато валежите бяха интензивни и причиниха локални наводнения в София и североизточните райони от страната.

       23-25.VI Баричното поле беше размито, а атмосферата се стабилизира. Преобладаваше слънчево време.

       26.VI. През нощта на 25 срещу 26.VI през страната премина бързоподвижен студен атмосферен фронт. На места преваля краткотраен дъжд с гръмотевични бури.

       27-28.VI Изгради се област от високо атмосферно налягане. Преобладаваше слънчево време.

       29.VI Премина студен атмосферен фронт от северозапад. Паднаха повсеместни краткотрайни валежи с гръмотевични бури. Проливният дъжд и силната гръмотевична буря причиниха щети в София.

       30.VI След фронта атмосферното налягане се повиши и се установи слънчево време.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първите дни на юни средноденонощните температури бяха предимно между 15 и 19°C - около и по-ниски от нормата за сезона. На 8 и 9.VI температурите се повишиха и се нормализираха, а в някои райони бяха и малко по-високи от нормалните. След краткотрайно захлаждане на 10.VI, последва повишение на температурите. На 12 и 13.VI средноденонощните бяха между 19 и 24°C, в отделни райони до 26°C - с 3 до 6°C по-високи от нормалните. Впоследствие имаше слаби колебания на температурите с тенденция на понижение и в края на второто десетдневие средноденонощните температури бяха близки до нормалните. През третото десетдневие температурните промени бяха сравнително малки, като средноденонощните температури по-често бяха около и по-ниски от нормалните. Температурите бяха по-високи от нормалните около 25 и на 29.VI.

       Средните месечни температури за юни (между 19 и 22°C, в планинските райони между 7 и 12°C, на вр.Ботев 5.3°C, на вр.Мусала 2.6°C) в повечето райони бяха близки до нормалните.

       Най-високите температури през юни (предимно между 29 и 34°C, в планините между 17 и 22°C, на вр.Ботев 11.0°C, на вр.Мусала 10.2°C) бяха измерени на 12-13.VI или на 28-29.VI, а най-ниските (между 7 и 12°C, в планинските райони - между 1 и 6°C, на вр.Ботев 0.3°C, на вр.Мусала -3.6°C) - през първото петдневие на месеца или на 11.VI.
 



Изменение на температурата през юни 2004г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Преваляванията през юни бяха чести, особено през първото десетдневие.

       Броят на дните с валеж 1mm е предимно между 8 и 14, в планините - до 20. В повечето от станциите денонощният валеж 2-3 пъти е повече от 10mm, в Сандански - 4, в Чирпан и на вр. Ботев - 5 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 15 и 35mm, в Сандански и Русе - 45mm, в Чирпан, Разград и В. Търново - 41mm, в Кюстендил - 36mm и е измерен предимно около 5.VI или през периода 21-26.VI.

       Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 70 и 120mm, а в планинските и припланинските райони - до 150mm (между 120 и 200% от нормата). Относително повече валежи паднаха в Южна България и само на отделни места в Северна България валежите са по-малко от нормата. Най-много валежи са измерени на вр.Рожен - 198mm (230% от нормата), на вр.Ботев - 149mm (103%), в Тетевен - 147mm (98%), в Елхово 128mm (230%), в Сандански - 111mm (285%), в Бургас - 99mm (202% от нормата).
 



Валеж през юни 2004г.








Kъм съдържанието


  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около 7, 13.VI и в края на месеца. Броят на дните със силен вятър в повечето райони бе между 1-2, в Плевен - 4, а в планините - до 10. В много райони силен вятър не е духал.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 5 и 6 десети от небосвода, в планините - до 7.5 десети, в Сандански - 5.4 десети) е повече от нормата. Броят на ясните дни (между 0 и 5) е по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 3 и 10, в планините - до 15) е повече от нормата.
 









Kъм съдържанието

  6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Краткотрайни мъгли в резултат на временни захлаждания имаше в отделни градове на 6.VI (Пловдивско и Пиринския край), а на 7 и 20.VI - в някои градове на Североизточна България.

       Гръмотевични бури със значителна честота имаше в 25 дни през юни. По-интензивни и наблюдавани в повече станции те бяха в периодите 1-3, 5-9, 13-14, 17-18, 21-22 и около 25 и 29.VI. Имаше съобщения за 4 жертви от мълнии: на 1.VI (един човек край с. Голяма Железница, Благоевградско), на 13.VI (двама души край с.Голямо Враново, Русенско и край с.Смочево в Рила) и на 22.VI (един овчар край с. Аврен, Варненско). Съобщаваше се също така за щети при светофари във Варна.

       Градушки паднаха в 14 дни от месеца. На 1, 13 и 21-22.VI бяха засегнати най-много области. С по-голяма честота те бяха в Старозагорско, Видинско, Врачанско, Сливенско, Смолянско, Ямболско, Софийско и Хасковско.

       На 22.VI процесът мина над половината територия на страната с проливен дъжд и градушки (с максимални размери до яйце и топка за бейзбол). Най-много щети бяха нанесени в райони от Северна България, с наводнения в София, Варна и др.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юни 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
18.5

20.6

20.0

19.6

20.6

20.1

21.3

18.9

19.5

20.4

20.6

20.4

19.8

20.0

20.6

19.7

21.9

18.8

2.6

5.3
0.7

0.0

0.0

0.1

-0.3

0.3

-0.3

-0.3

1.0

0.7

0.4

0.0

-0.6

0.4

-0.3

0.0

-0.1

-0.1

0.4

0.2
29.8

33.2

31.6

31.0

31.7

32.5

34.1

30.2

31.1

30.8

31.6

31.0

31.8

32.6

32.4

32.0

33.6

32.0

10.2

11.0
19

28

12

12

25

13

13

13

13

29

29

29

13

29

29

12

29

12

29

12
8.5

8.0

10.0

10.2

11.3

10.2

12.1

10.9

9.4

12.2

14.4

10.9

8.0

9.6

7.6

9.0

11.3

7.3

-3.6

0.3
1

5

2

2

11

4

4

11

4

11

1

4

2

2

2

2

2

1

1

2
91

68

97

132

70

110

116

82

64

81

99

50

72

136

76

87

111

101

94

149
121

106

122

127

91

132

163

112

101

176

202

79

121

215

141

148

285

171

116

103
24

18

25

23

23

41

45

41

17

33

41

17

15

41

23

32

45

36

15

22
23

4

26

21

19

19

6

6

1

23

23

6

4

6

6

5

5

5

5

14
13

7

14

14

8

10

9

11

10

11

10

9

14

13

10

9

8

11

19

18
3

2

0

4

3

3

2

2

2

2

3

1

3

5

3

2

4

3

3

5
0

0

1

0

4

0

2

0

0

2

1

2

2

0

1

1

0

1

2

10
15

7

8

9

5

5

6

4

6

6

9

9

11

15

9

13

12

12

15

8

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Наднормените, често интензивни, валежи през юни поддържаха влагозапасяването на почвата на много добро ниво. За разлика от предишни години от последното десетилетие през целия месец падналите валежи не позволиха да се формира засушаване в земеделските райони на страната. Окопните полски култури се развиваха нормално, без нужда от напояване, особено в районите, където месечната сума на валежите надвишаваше 100 l/mІ (Враца, Плевен, В.Търново, Русе, Кюстендил, Чирпан, Казанлък, Сандански). В много случаи, когато бяха спестени третирания с хербициди, плевелната растителност достигна големи размери. Силно овлажненият повърхностен почвен слой за дълъг период не позволяваше механизираната борба с плевелите.

       Всекидневните валежи през първото десетдневие на юни увеличиха водните запаси в почвата до нива близки и над оптималните за протичането на критични фази по отношение на влагата при есенните посеви, царевицата и слънчогледа. Към 7.VI бе достигнато насищане до ППВ в коренообитаемия почвен слой при пролетниците в Лудогорието, Предбалкана, по долината на р.Струма, в района на Пазарджик и в зоната на чернозем-смолниците в Южна България. В Североизточна България на участъци с по-леки и плитки почви поройни дъждове причиниха повреди на посеви с неукрепнала коренова система (тютюн). В по-ниските места при посеви със слята повърхност временно се задържаше излишна вода, която бе благоприятна среда за поява и развитие на гъбни болести и неприятели.

       През второто десетдневие на юни се подобриха условията за полски работи. Дните с валежи се редуваха със сухи периоди. Десетдневната сума на валежите в повечето райони се доближи до нормалните стойности от 20-40 l/mІ. При ускореното развитие на земеделските култури общият воден запас в района на агростанции Новачене, Хасково, Свиленград и Пловдив към 20.VI се понижи до 65% от ППВ, което не налагаше въвеждането на специален поливен режим.

       Неравномерното разпределение на валежите през третото десетдневие на юни определи състоянието на почвата в отделните райони на страната. В по-малкото на брой дни с валеж паднаха интензивни обилни валежи, които затрудняваха почвените обработки и прибирането на реколтата. Проливният им характер (на 29 и 30.VI в София, Пазарджик, Свиленград и Калиакра - валеж повече от 20 l/mІ в продължение на 1-2 часа) наруши целостта на повърхностния почвен слой на участъците с по-голям наклон, без възможност влагата да се натрупа като резерв за развитието на културите. В по-голямата част от страната в края на месеца водните запаси бяха все още близки до оптималните за късните пролетници. В същото време се очертаха райони, където при ускорен разход на влага вследствие на горещото време през юли ще се наложи напояване в съкратени срокове. Главно в Тракийската низина и централните крайдунавски райони общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой в края на юни бе между 55 и 69% от ППВ (вж. прил. карта). Противоположно на това, водните запаси в Софийското поле, Предбалкана и част от Лудогорието бяха над 90% от ППВ. Останалата част от страната заемаше междинно положение с нива на водните запаси над и около критичните.



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Развитието на земеделските култури през първото десетдневие на юни протече при влажно и хладно за сезона време. Наливането на зърното и фаза млечна зрелост при пшеницата се осъществяваше при условия, близки до оптималните. При ечемика на отделни места в Южна България бе регистрирана восъчна зрелост. Интензивните валежи в Чирпан и Хасково причиниха полягане на посевите (10-30%).

       В края на първото десетдневие при пролетните култури, незасегнати от градушки, се наблюдаваше значително увеличение на листната им маса. При слънчогледа и картофите протичаше фазата образуване на съцветие. При зърнено-бобовите се наблюдаваше формиране на репродуктивните им органи. През първото десетдневие на юни лозата встъпи масово във фаза цъфтеж.

       През второто десетдневие на юни узряването на есенните посеви протече при температури около нормата за сезона. В полските райони на страната при ечемика бе наблюдавана масово пълна зрелост, а при пшеницата - восъчна зрелост (вж. прил. карта). На отделни места в Южна България (Пловдив, Садово, Асеновград) при слънчогледа бе регистрирано начало на фазата цъфтеж.

       През третото десетдневие на юни ранните хибриди царевица на места предимно в Южна България достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса и встъпиха във фаза изметляване. При слънчогледа бяха увеличени посевите встъпили във фаза цъфтеж. При граха бе наблюдавана техническа зрелост.
 



Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
 

       Честите валежи през юни затрудняваха провеждането на почвобработки при пролетните култури, третиране с пестициди срещу плевелната растителност, болестите и неприятелите по зеленчуковите, овощните култури и лозата. Интензивните валежи през месеца забавиха началото на жътвената кампания при ечемика.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол са около еднократната ПДК в няколко срока на наблюдение, а на 2.VI достигат средноденонощната ПДК. Стойностите на сероводород в същия пункт ("Младост 1") са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 2.VI вечерта и е около 3 пъти над ПДК. Максималната средноденонощна концентрация е отбелязана на 26.VI - 3 пъти над съответната ПДК.

       Във Варна на 9 и 10.VI е надвишена средноденонощната ПДК за серен диоксид до 1.4 пъти.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в около 50% от дните на наблюдение до около 2 пъти (максимумът е регистриран на 8.VI).

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена над 1.3 пъти в 5 от дните на наблюдение.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец юни са в киселинната област на скалата в 71% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в гр. Кюстендил (рН=4.9), а най-алкална - в Шабла (рН=8.2).
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През юни средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.4 до 5 mBq/m3 за отделните станции. Средномесечните стойности на радиоактивността на атмосферния аерозол за всички станции са по-ниски от тези през предходния месец, главно поради очистването на атмосферата чрез валежите. Вариациите в ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) са в по-широки граници в сравнение с тези през май, като максималната измерена активност за периода е сравнително ниска.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходната година в станциите от мрежата на НИМХ.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.8 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       Валежите през юни увеличиха оттока на реките в много райони на страната. Най-силно беше увеличението на речния отток в Беломорския басейн. Месечният обем на оттока на тези реки надвиши нормата за юни със 73%. Значително се увеличи оттокът и на реките от Дунавския водосбор. Месечният обем на оттока на тези реки надвиши нормата за юни с 39%. Почти без промяна остана оттокът на реките от Черноморския басейн, като общо за месеца обемът на оттока на реките в тази част от страната достигна едва 48% от нормата за юни.

       В Дунавския водосбор оттокът на северозападните реки Тополовец и Лом, на Голяма река при Стражица и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен през целия юни съществено не се измени. През периода 3-9.VI нивата на реките Огоста при Мизия, Искър след Нови Искър, Малък Искър при Своде и Осъм при Изгрев се повишиха с 95 до 118cm. Високи води преминаха по р.Янтра след Велико Търново и р.Джулюница, като нивото на Янтра при Велико Търново и при Каранци се повиши съответно с 320 и 304cm, а на Джулюница при едноименното село - с 420cm. През същия период по-слабо, с 30 до 78cm, се повишиха нивата на реките Огоста при Кобиляк, Искър при Нови Искър, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово и Росица при Севлиево. Повторно повишение на нивата на реките между Искър и Янтра с 30 до 65cm, а на р.Осъм при Изгрев и на р.Вит в средното и долно течение със 124 до 180cm, беше наблюдавано през периода 18-22.VI. Регистрираните през юни максимални протичащи водни количества бяха на р.Вит при Търнене 260 m3/s; на р.Джулюница при едноименното село 280 m3/s; на р.Янтра при Велико Търново с 355m3/s, при Каранци с 465m3/s, а при останалите реки от Дунавския водосбор те надвишаваха от 1 до 9 пъти нормите за месеца. Средномесечният отток на повечето реки от Дунавския водосбор е над нормата за юни.

       През по-голямата част от юни наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с намаляващи водни количества. Средномесечният отток на тези реки с изключение на р.Луда Камчия при Бероново е под нормата за месеца.

       През първото десетдневие на юни нивата на реките Марица в участъка Пазарджик-Първомай, Сазлийка при Гълъбово и Струма при Бобошево и Марино поле се повишиха със 73 до 140cm. По-слабо, с 40 до 60cm, беше повишението на нивото на Марица при Свиленград, на родопските притоци на Чепинска река при Велинград, р.Въча при м.Забрал и Чепеларска река при Бачково и на реките Места и Тунджа по целите течения. С 25 до 65cm се повишаваха неколкократно през месеца и нивата на р.Арда по цялото течение и на р.Върбица при Джебел. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басеин с изключение само на р.Марица при Първомай надвиши нормата за юни.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1664 млн.m3, с 54% над нормата за юни.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през юни беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи със 102 до 129cm в сравнение с май и бе с 41 до 76cm под нормата за юни.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, спрямо май беше установено при 21 наблюдателни пункта или около 57% от случаите. Най-съществено беше то в Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и в басейните Златна Панега и този на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 175 до 414% спрямо стойностите през май. При 16 наблюдателни пункта беше регистрирано понижение или дебитът остана без изменение спрямо предходния период. Най-съществено беше спадането в басейните на платото Пъстрина и Тетевенската антиклинала, както и в Скакавишки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 85 до 88% от стойностите, регистрирани през май.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 68cm спрямо май бе установено при 35 наблюдателни пункта или около 51% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на Дунав, където нивата предимно се понижиха, а също на места в терасата на р. Марица, в Софийската котловина и Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 2 до 69cm беше регистрирано при 34 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасата на р. Тунджа, в Софийската котловина и Горнотракийската низина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини.

       Предимно се понижиха (с -1 до -14cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн.

       Подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -62 до 4cm), без добре изразена тенденция.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -24 до 11cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -52 до 2cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен със 7cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 2 и 1cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 2cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 13cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в Струмската разломна зона (Джермански грабен).

       В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена добре изразена тенденция на спадане при 68 наблюдателни пункта или около 67% от случаите, от които 43 кладенци и 25 извори. Понижението на водните нива с 2 до 311cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.62 до 483 l/s, беше най-голямо в Градешнишко-Владимировски, Етрополски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (37 до 56%) от нормите за месец юни. Повишението на водните нива (с 2 до 168cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжката антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.58 до 6147 l/s или със 107 до 216%. Нарастването на дебита е най-голямо в Бистрец-Мътнишки карстов басейн, както и в басейна Златна Панега.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова