БЮЛЕТИН за месец МАЙ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-4.V Страната се намираше в безградиентно поле, циклонално над Западна България. В следобедните часове там се развиваше купесто-дъждовна облачност и на места имаше краткотрайни превалявания.

       5-7.V В челната част на обширна циклонална област с център над Централна Европа, на много места паднаха краткотрайни валежи.

       8.V Страната бе временно в антициклонално поле и преобладаваше слънчево време.

       9-11.V Както при земя, така и във височина полето беше циклонално. През страната премина студен атмосферен фронт. На много места паднаха краткотрайни валежи, в Карнобат 42 mm.

       12.V Отново временно страната се намираше в област с относително високо атмосферно налягане и валежите спряха.

       13-15.V През страната премина Средиземноморски циклон. Валежите бяха почти повсеместни, обилни в централната част от Дунавската равнина.

       16-18.V През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад, като впоследствие остана в студена, неустойчива въздушна маса. Развиваше се купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места имаше валежи.

       19-21.V Полето при земята беше антициклонално, във височина имаше гребен. Преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.

       22-24.V Циклон премина от Централна Европа към Украйна. Над страната премина свързаният с него студен атмосферен фронт. Отново паднаха обилни валежи.

       25-29.V Страната се намираше в антициклонално поле. Времето беше слънчево.

       30-31.V Циклон с център над Черно море определяше неустойчивото време в страната ни. Отново на много имаше валежи от дъжд.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през май беше между 14.1 и 17.0°С в равнините. Температурите бяха под нормата за месеца на повечето места, а около нормата бяха само в източните райони. Най-голямо поднормено отклонение на температурата имаше в района на Разград - с 1.8°С. По Черноморието температурите бяха близки до нормата. Най-високите температури през месеца (между 28.5 и 24.7°С) бяха измерени на 21 и 22.V съответно във Видин, Монтана и Плевен. По планинските върхове температурата беше под нормата, а максималните бяха между 1.1 и 5.8°С съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 21 и 4.V. Най-ниските температури бяха между 2.6°С във Видин на 26.V и 6.5°С в Монтана на 19.V и по планиските върхове Мусала (-13.5°С) и Ботев (-8.0°С) на 25.V.
 



Изменение на температурата през май 2004г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в по голямата част от страната беше около и под нормата (42 - 79%), в отделни райони беше повече от два пъти над нормата: Велико Търново (219 %), Силистра (224 %), Варна (246 %), Павликени (263%), Шабла (273 %). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата - на Черни връх - 86 %, на вр.Рожен - 112%, на вр.Ботев - 93%, на вр.Мургаш - 92%. Единствено на вр.Мусала валежът е под нормата - 75%.

       Във Велико Търново на 24.V паднаха максимални валежи от 44 mm.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 5 и 13, а в планините - до 15. Дните с валеж над 10 mm бяха от 1 до 8 в равнините и до 3 по планинските върхове.
  <



Валеж през май 2004г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше около 6, 10, 14 и 24.V. Южни ветрове имаше във Враца със скорост 18 m/s, в Кърджали - 20 m/s. Силни западни, северозападни ветрове имаше в края на третото десетдневие в Южна България (в Пловдивско на 24.V със скорост до 18 m/s).

       По планинските върхове силни ветрове имаше между 4 и 15, на 19 и 20, 23-25, 30 и 31.V. На 4 и 5.V на вр.Мусала имаше бурен, южен вятър със скорост 40 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 5 за равнините, а в планините достигна до 19.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 4.7 и 6.5 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Враца и Русе, което е под нормата) и 6 (в Павликени - над нормата). Броят на мрачните дни бе между 5 (в Сандански - около нормата) и 12 (в Плевен и Кърджали - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 8.3 и 8.0 десети, без ясни дни на вр.Мусала и Черни връх, а мрачните дни бяха съответно 19 и 18.
 









Kъм съдържанието

  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Краткотрайни мъгли, предимно в някои поречия и по Черноморското крайбрежие, имаше на 1 и 2.V и в периода 4-6.V.

       Гръмотевични бури имаше в 20 дни от май. По-интензивни и наблюдавани в повече станции те бяха на 6, 10, 13, 22-23 и 30-31.V.

       Градушки паднаха в 13 дни от месеца. По-силни и с по-масов характер бяха те на 5, 10 и 17-18.V. Особено силните градобития от 10.V, на места с проливен валеж от дъжд и силен вятър, нанесоха до 60-70% щети върху култури в редица области - Сливенска, Ямболска, Старозагорска, Кърджалийска (главно тютюневи разсади), Плевенска и др.

       Въздействията върху градови процеси, провеждани от ИА "Борба с градушките" към МЗГ в рамките на оперативната градозащита, са започнали на 21.V тази година на територията на 8 области.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
>=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
13.6

15.9

15.4

15.4

16.1

15.3

17.0

14.1

14.7

15.2

15.5

15.3

15.0

15.1

16.1

15.0

16.9

13.9

-2.6

0.5
-1.1

-1.5

-1.3

-1.0

-1.5

-1.3

-1.2

-1.8

0.1

-0.2

-0.4

-1.3

-1.7

-1.6

-1.0

-1.5

-1.5

-1.7

-1.8

-1.5
24.7

28.5

28.5

27.0

24.7

27.8

30.0

26.4

28.1

25.5

27.6

26.8

25.7

27.0

27.0

26.0

28.3

26.8

1.1

5.8
21

21

22

21

21

22

21

21

22

20

23

21

23

21

21

21

31

21

21

4
1.3

2.6

6.5

6.1

3.5

3.5

5.5

3.5

2.9

6.1

4.0

4.7

2.5

3.5

3.6

2.5

5.3

-0.5

-13.5

-8.0
25

26

19

26

25

25

26

25

1

1

25

25

25

25

26

25

25

25

25

25
67

54

34

80

84

180

75

119

86

98

61

88

90

87

40

36

26

32

77

123
92

86

42

81

127

219

113

116

183

246

150

138

145

138

62

58

54

50

75

93
23

13

9

17

25

44

21

16

18

33

16

38

23

20

11

13

9

14

23

35
10

14

10

14

15

24

15

24

24

11

6

15

17

31

6

6

6

10

15

31
10

9

7

11

10

13

8

9

9

10

5

10

8

11

12

5

6

6

15

15
1

2

0

3

2

6

4

8

4

3

4

3

3

4

1

1

0

1

2

3
0

0

3

4

4

2

2

2

3

2

2

2

5

1

2

5

0

0

5

19
5

6

7

6

5

7

5

3

3

7

2

3

4

6

5

2

8

2

1

7

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       През май се наблюдаваха динамични промени в състоянието на почвите. В началото на месеца бяха установени съществени различия във влагозапасяването им в отделни райони на страната. В цяла Западна и централна Северна България водните запаси бяха много добри, докато в Южна България, Добруджа и Лудогорието дефицитът на продуктивната влага застрашаваше нормалното развитие на есенните посеви и задържаше поникването на пролетните култури. Топлото за сезона време в началото на май изчерпа и последните резерви от продуктивна влага в горните почвени слоеве на много места в Добруджа, Лудогорието, Подбалканските полета, както и в районите на Пловдив, Пазарджик, Сливен, Хасково, Чирпан и др.

       Започналите превалявания през втората половина на първото десетдневие на май станаха предпоставка за постепенно преодоляване на настъпилата суша. Източно от линията Сливен-Елхово повърхностният почвен слой към 10.V беше преовлажнен, което временно спря сеитбите на топлолюбивите култури.

       Съществена положителна промяна в състоянието на почвата в районите с рано формиралото се засушаване започна след 14.V. Сумата на валежите между двете поредни пробовземания (на 7 и 17.V), определящи влажността на почвата, бе значителна във всички агростанции (от 22 l/m2 в Капитановци до 65 l/m2 в Главиница и Разград и 77 l/m2 в Борима). Рязко нарасна общият воден запас при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой в Източна България. В края на второто десетдневие почти в цялата страна той надхвърляше 80% от ППВ, а в Карнобат, Главиница, Сливен, Николаево, Борима и София бе достигнато насищане до ППВ. Изключение от общото правило заемаше зоната около Пловдив, където общият воден запас бе 67% от ППВ.

       Продължаващите и през третото десетдневие на май валежи, неравномерно разпределени на територията на страната, поддържаха достигнатите водни запаси с променливи стойности. Относително по-малкото валежи в Западна България (до 30-40% от нормата за десетдневието) бяха причина за намаление на водните запаси. Хладното за сезона време ограничи изпарението от посевите. В общи линии се запази положителната тенденция на влагонатрупване в почвата. Общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой в източните райони, Предбалкана, Софийското поле и по долината на р.Струма се задържа висок (между 85 и 96% от ППВ). Много добри за този период от годината бяха и показателите в останалата част от страната (между 74 и 84% от ППВ). В ограничени райони около Пловдив, Пазарджик и Свиленград водните запаси бяха незадоволителни (под 70% от ППВ - вж. прил. карта).

       Положителният ефект на валежите върху състоянието на почвата и земеделските култури на отделни места се обезсмисли от падналите градушки. На 25.V минималните радиационни температури в някои станции на Югозападна и централна Западна България бяха отрицателни (в Кюстендил -5.5°С).



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Високите температури в началото на май, достигащи на места до 26-27°С, поддържаха ускорени темповете на развитие при есенните посеви и трайните насаждения. Топлото за сезона време и формиралото се засушаване в отделни райони на страната доведоха до скъсяване на междуфазните периоди при земеделските култури. При голяма част от есенните посеви в Добруджа, Лудогорието, Подбалканските полета и в районите на Пловдив, Пазарджик, Сливен, Хасково, Чирпан преходът от фаза вретенене към фаза изкласяване се осъществяваше при сериозен недостиг на влага. Дефицитът на влага в Североизточна България доведе до забавяне поникването на пролетните култури. В резултат на наднормените топлинни условия в Южна България по-рано от обичайните срокове, през първото десетдневие на месеца започна узряването на ранните сортове ягоди и череши.

       В края на първото и през второто десетдневие на май падналите повсеместни валежи доведоха до чувствително подобрение на условията за развитие на пролетните култури, особено в Източна България и на места в Тракийската низина. До края на второто и началото на третото десетдневие на май в по-голямата част от страната подобрените влагозапаси бяха предпоставка за нормалното протичане на началните етапи от развитието на топлолюбивите пролетници (тикви, дини, пъпеши, памук, фъстъци и др.), за значително увеличение на листната маса при царевицата и слънчогледа, за формирането на репродуктивните органи при граха (цъфтеж и образуване на чушки).

       Падналите градушки в края на първото и началото на второто десетдневие на май нанесоха сериозни щети на селскостопанските култури; в района на Кърджали (10.V) бе унищожена голяма част от зеленчуковия и тютюневия разсад, а в Софийски район (13.V) бяха регистрирани повреди при зърненобобовите култури (пречупени връхчета и разкъсани листа).

       Развитието на земеделските култури през третото десетдневие на май протече при поднормени топлинни условия, които поддържаха по-забавени темпове на развитие на земеделските култури. До края на май при царевицата се наблюдаваше листообразуване (9-11лист), а при слънчогледа - на отделни места начало на образуване на съцветие. В края на май при есенниците протичаше наливане на зърното и начало на фаза млечна зрелост (вж. прил. карта)

       Падналите в Югозападна България в средата на третото десетдневие слани унищожиха на места (Кюстендил, Разлог, Гоце Делчев, Брезник и др.) 100% от фасула, разсадения тютюн, бостаните и тиквите; 30-40% от царевицата и картофите. Повреди (10-20%) бяха нанесени по леторастите на лозата. В края на май при лозата се наблюдаваше масово фаза цъфтеж.

       Честите валежи през май бяха предпоставка за развитието на редица болести по овошките (струпясване, брашнеста мана, съчмянка, кафяво гниене и др.) и зеленчуковите култури. През втората половина на май започна масовото узряване на ранните сортове череши и ягоди.
 





Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През месеца продължи засаждането на зеленчуковия и тютюневия разсад. През сухите периоди на май се провеждаха следцъфтежни пръскания при овощните култури, почвообработки и третиране с хербициди за борба с плевелната растителност.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен диоксид и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в "Младост" 1 са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 28.V в обедните часове и е около 34 пъти над ПДК. Максималната средноденонощна концентрация е отбелязана на 29.V - 3 пъти над съответната ПДК.

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в 7 от дните на наблюдение до около 3.5 пъти (максимумът е регистриран на 19.V).

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена над 1.5 пъти в 8 от дните на наблюдение.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 70% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Бургас (рН=5.0), а най-алкална - в Шабла (рН=8.5). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Кърджали на 27.ІV следобед (рН=4.0), а най-алкални (рН=8.9) - в Шабла на 27.ІV вечерта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       През май 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.4 до 6.2 mBq/m3 за отделните станции. Средномесечните стойности на радиоактивността на атмосферния аерозол за всички станции са по-ниски от тези през предходния месец, което се дължи на значителния брой валежи през месеца. Вариациите в ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) са по-малки, като максималните измерени активности за периода са сравнително ниски. За периода 8-12.V няма данни за радиоактивността на атмосферния аерозол в станция София поради технически причини. Резултатите от измерените активности на сухия и мокър фолаут и валежите в София са в границите на фоновите вариации за този период.

       Данните за общата бета-активност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходната година в станциите от мрежата на НИМХ.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.8 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       Валежите през май увеличиха оттока на реките в сравнение с април в много райони на страната. Най-голямо беше увеличението на речния отток в Дунавския водосбор - с 44%, по-слабо при реките от Черноморския басейн - с 20% и почти без промяна, средно за месеца, остана оттокът на реките от Беломорския басейн. Общо за страната оттокът на реките през май е с 11% по-голям от оттока през април и с 26% под нормата за май.

       В Дунавския водосбор оттокът на северозападните реки до р.Искър, вкл. на Голяма река при Стражица и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен, през целия май намаляваше. През първата половина на месеца почти постоянен остана и оттокът на реките в централната част на Северна България между р.Вит и р.Янтра вкл. Значително увеличаване на протичащите водни количества на тези реки беше наблюдавано през втората половина на май. През периода 13-18.V нивата на реките Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево и Малък Искър при Своде се повишиха с 30 до 80 cm, а на р.Осъм при Изгрев, на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и р.Джулюница при едноименното село - със 100 до 180 cm. Протичащите водни количества на тези реки в дните с повишения надвишаваха с 2 до 5 пъти нормите за май. Повторно повишение на нивата и увеличаване на оттока със същите стойности на тези реки беше регистрирано около 24-25.V. Средномесечният отток на всички реки от Дунавския водосбор е под нормата за май, с изключение на р.Вит в средното и долното течение, р.Янтра при Велико Търново и р.Джулюница при едноименното село.

       През целия май наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с намаляващи водни количества, с изключение на Провадийска река при гара Синдел. През периода 11-13.V нивото на реката се повиши със 110 cm, оттокът й надвиши около 6 пъти нормата за месеца. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки в този район на страната, с изключение на Провадийска река при гара Синдел, беше под нормата за май.

       През май във водосбора на Марица продължи наблюдаваната от предходния месец тенденция към намаляване на речния отток. Повишаването на нивата на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли и на някои от родопските й притоци, както и на р.Тунджа при Елхово с 15 до 35 cm в отделни периоди от месеца, не повлияха на общата тенденция към намаляване на оттока. В сравнение с април най-силно намаляха протичащите количества вода на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград. Слабо увеличение на оттока беше наблюдавано на р.Арда при Вехтино, на р.Върбица при Джебел и на р.Тунджа при Елхово. С намаляващи води през целия май протичаха и реките Струма и Места. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн, с изключение само на р.Върбица при Джебел, остана по-малък от нормата за май.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1191 млн.m3, с 11% по-голям от оттока през април и с 26% под нормата за май.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи с 85 до 148 cm в сравнение с април. В началото и края на българския участък нивото на реката остана над нормата (при Ново село с 82 cm, при Силистра с 20 cm), а между Лом и Русе спадна със 7 до 24 cm под нормата за май.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане, като той остана без изменение. Понижение на дебита беше установено при 21 наблюдателни пункта или 57% от случаите. Най-съществено беше спадането в басейна на платото "Пъстрина", в Нишавски карстов басейн, както и басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (44 до 59%) от тези през април. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо в сравнение с април, беше установено при 12 наблюдателни пункта. Най-съществено беше то в Милановски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антикли-нала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 229 до 330% спрямо април.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 57 cm спрямо април бе установено при 41 наблюдателни пункта или около 59% от случаите. Най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Струма и Марица, както и в Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Сливенската котловина. Повишение на водните нива с 2 до 64 cm бе регистрирано при 28 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Струма, както и в Софийската котловина.

       Предимно се понижиха (с -13 до -12 cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн.

       Двупосочни изменения (от -184 до 4 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения (от -4 до 38 cm), с много добре изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -4 до 12 cm) имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната.

       Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 3 cm и в Средногорската водонапорна система с 9 cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm, в Ихтиманската водонапорна система с 8 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 4 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), а слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.

       В изменението на запасите от подземни води през май беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 76 наблюдателни пункта или около 73% от случаите, от които 44 кладенци и 32 извори. Понижението на водните нива с 4 до 307 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.040 до 1286 l/s, беше най-голямо в басейна на платото "Пъстрина", в Градешнишко-Владимировски, Нишавски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейна на Преславската антиклинала, в Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски, Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (23 до 58%) от нормите за месец май. Повишението на водните нива (с 1 до 157 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Струма, в Горнотракийската низина, на места в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачване на дебита със 111 до 128% спрямо месечните норми е установено само в Милановски карстов басейн, както и в басейните Златна Панега и в Тетевенската антиклинала.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова