УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.ІV Антициклон се преместваше от Скандинавския полуостров на югоизток. На 2.ІV по неговата периферия над страната проникна студен въздух от североизток. Студеният атмосферен фронт беше изразен само с усилване на вятъра, понижение на температурите и временно увеличение на облачността, но без валежи.
5-8.ІV Антициклонът над югоизточните райони от континента се разруши и по-голяма част от Европа попадна под влияние на многоцентрова област от ниско атмосферно налягане. Циклогенезът над Средиземноморието се активизира. В периода 5-7.ІV нашата страна се намираше в топлия сектор на тази обширна циклонална област. Температурите се повишиха. Слаби превалявания имаше в северозападните райони поради близостта на фронталната зона. На 8.ІV премина студен атмосферен фронт от северозапад. На много места преваля, вятърът временно се усили, а температурите се понижиха.
9-12.ІV В източната периферия на област от ниско атмосферно налягане от югозапад се пренасяше топъл въздух. Преобладаваше облачно, но топло време. Слаби превалявания имаше в западните райони поради близостта на фронталната зона.
13-14.ІV През Балканския полуостров премина средиземноморски циклон. Преобладаваше облачно време. Паднаха валежи от дъжд, значителни в Северозападна България. Разви се и гръмотевична дейност. Температурите се понижиха.
15-16.ІV Над Балканския полуостров се изгради антициклон и се установи слънчево време.
17-27.ІV Над Средиземноморието се наблюдаваше активен циклогенез. Циклоналните вихри преминаваха твърде южно от страната в стадий на запълване и затова валежите бяха оскъдни. Беше хладно за втората половина на април.
28-30.ІV В размито барично поле преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През първите дни на април средноденонощните температури бяха предимно между 4 и 9°С - с 3 до 5°С по-ниски от нормалните за сезона. На 5.ІV температурите чувствително се повишиха и средноденонощните до 13.ІV бяха по-високи от нормалните. Най-топло беше на 10 и 11.ІV - средноденонощните температури на места в Западна България бяха между 18 и 21°С, в София 19°С, в Ахтопол 22.1°С (със 7 до 12°С по-високи от нормалните). На 8 и 9.ІV имаше краткотрайно захлаждане и те временно се доближиха до нормалните. На 14.ІV настъпи застудяване и на 15.ІV средноденонощните температури бяха между 5 и 10°С - с 4 до 7°С по-ниски от нормалните. Последва повишение на температурите и те се доближиха до нормалните, но до 20.ІV в повечето райони те бяха по-ниски от тях. През третото десетдневие на април колебанията на температурите бяха малки. Относително по-топло беше около 23.ІV и в края на април, а по-хладно - около 27.ІV.
Средните месечни температури за април (между 10 и 13°С, в Русе 13.7°С, Сандански 13.8°С, в планинските райони между 0 и 5°С, на вр.Ботев -1.6°С, на вр.Мусала -3.9°С) в повечето райони бяха около и малко по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномалии бяха регистрирани в планинските райони.
Най-високите температури през април (между 24 и 28°С, в планините между 10 и 15°С, на вр.Ботев 5.7°С, на вр.Мусала 3.6°С) бяха измерени около 11 и на 30.ІV, а най-ниските (между -1 и 1°С, в планинските райони - между -5 и 0°С, на вр.Ботев -10.2°С, на вр.Мусала -11.8°С) - около 4 и на 16.IV.
Изменение на температурата през април 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Превалявания през април имаше около 9, 14 и 26.IV. Преваляванията в равнините бяха от дъжд, а в планините валя и сняг.
Броят на дните с валеж 1 mm беше предимно между 2 и 7, а в планинските райони - до 10. Само в отделни станции денонощният валеж веднъж е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж е между 2 и 15 mm, в Кърджали - 16 mm, на вр.Мусала - 15 mm, в Добрич и Разград - 2 mm и беше измерен предимно на 9 и около 14.ІV.
Сумата на валежите в западните райони бе между 15 и 35 mm, т.е. предимно между 30 и 80% от нормата. В Централна и Източна България валежите бяха по-малко - между 5 и 20 mm, което е между 10 и 30% от нормата. Най-много валежи са измерени в югозападните райони - около 35 mm, в Сандански - 35 mm, на вр.Мусала - 44 mm.
Валеж през април 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше предимно около 2, 7, 13 и 22.ІV. Броят на дните със силен вятър в повечето райони бе между 1 и 4, в Кърджали - 9, а в планините - до 11. В отделни райони на страната не беше регистриран силен вятър.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 5 и 7 десети от небосвода, в планините - до 8.5 десети) беше около и повече от нормата. Броят на ясните дни (в равнините между 1 и 4, на места в Източна България - до 7, а в планините - между 0 и 2) бе около и по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 7 и 12, на места във Видин - 15, в Бургас - 14, а в планините - до 18) - около и повече от нормата.
<
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Тази година в равнините снежна покривка нямаше. В планините снежна покривка имаше само в най-високите части, като в началото на април тя беше между 40 и 60 cm и постепенно намаля до 30 cm в средата на месеца. В някои райони на високите части на планините тя се стопи в края на април.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли краткотрайни и на малко места имаше в 4 дни от месеца.
Последните слани за месеца се образуваха почти във всички области на страната на 16.ІV, в Шуменска област на 20.ІV и в Смолянска - на 23.ІV.
Гръмотевични бури бяха отбелязани в 10 дни от месеца, като с масов характер гръмотевичната дейност беше на 13 и 14.ІV и в редица станции край р.Дунав и в Шабла - на 23.ІV.
Градушки паднаха на 13 и 14.ІV с нанесени щети в Плевенска, Ловешка, Врачанска и няколко други области.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Слани | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 11.5 12.2 11.9 12.1 13.1 13.0 13.7 11.3 10.8 11.5 11.9 12.1 12.5 12.9 13.0 13.8 12.2 6.3 -3.9 -1.6 | 1.3 0.1 0.1 0.4 0.5 0.8 0.7 0.6 1.6 1.0 0.6 0.3 0.2 0.7 0.7 1.0 0.4 1.1 1.4 0.8 | 24.5 25.6 24.2 25.6 25.4 27.1 26.2 24.8 25.6 24.6 27.3 23.3 25.4 25.6 26.5 24.2 24.7 24.8 3.6 5.7 | 10 30 30 11 30 30 30 11 12 12 10 13 12 13 13 24 24 11 11 11 | -1.3 -3.6 0.0 -1.5 -0.9 -1.2 0.9 -2.1 -6.1 -0.6 0.8 -0.7 -1.2 -2.0 -1.8 1.2 3.6 -2.0 -11.8 -10.2 | 3 4 5 4 4 3 4 4 3 3 3 4 4 4 3 16 5 16 16 16 | 16 24 30 23 7 8 10 4 9 8 13 11 27 17 8 32 36 34 44 28 | 32 46 55 34 14 13 19 8 22 17 26 23 51 35 18 74 91 74 42 33 | 4 10 13 12 3 4 7 2 2 4 8 5 16 8 5 10 10 14 15 10 | 14 14 15 15 14 9 14 14 24 9 9 9 19 15 19 13 21 21 15 28 | 5 5 5 6 3 3 2 1 4 2 4 3 5 5 2 7 5 7 9 7 | 0 1 1 1 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0 0 1 1 1 1 0 | 4 1 0 4 3 1 0 0 2 3 3 1 9 1 1 0 4 0 11 10 | 2 3 2 4 1 5 2 3 7 3 2 3 4 3 4 3 0 0 0 0 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на почвата в различните райони на страната през април бе в пряка зависимост от режима на валежите. Оскъдните превалявания през месеца в обширни райони от източната половина на страната не бяха в състояние да задоволяват нарасналите изисквания на земеделските култури. По тази причина растенията използваха резерва от влага в по-дълбоките почвени слоеве. Състоянието на повърхностния почвен слой се влоши, което бе причина за понижаване качеството на почвените обработки.
Нехарактерното за този период от годината формирало се засушаване в част от Тракийската низина и Североизточна България не можа да бъде преодоляно от падналите валежи и придоби устойчив характер, като постепенно се задълбочи.
През първите 10-11 дни от месеца не бяха отбелязани валежи със стопанско значение, включително и в Западна България. Краткотрайно (на 8 и 9.ІV) в районите на Видин, Враца, Монтана, Лом, Сливен и Карнобат сеитбите и разсаждането на земеделските култури бяха задържани, но това не се отрази съществено върху хода на селскостопанските дейности. Продуктивната влага в 20-сантиметровия почвен слой в районите на агростанциите в Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Русе и Новачене се понижи под 15 mm при незасетите участъци, предвидени за пролетници, а при пшеницата и ечемика - и по-ниско. Все още много добро (86-95% от ППВ) бе влагозапасяването в отделни райони на Източна България (Царев брод, Долен чифлик, Карнобат и Ямбол).
През второто десетдневие се задълбочи разликата в състоянието на почвата между северозападните райони и останалата част от страната. Сумата на валежите в Ново село, Видин, Враца, Монтана, Лом, Свищов, Кюстендил, Сандански и Кърджали бе между 13 и 21 l/m2, докато в останалите райони на страната тези количества бяха между 1 и 5-6 l/m2 (Силистра - 0 l/m2, Варна, Шабла, Калиакра, Карнобат и Бургас - 0,5 l/m2, Добрич - 2 l/m2). В Добруджа и по поречието на р.Марица и Тунджа сушата в най-горните почвени слоеве задържаше поникването на пролетните култури.
Надеждите за положителна промяна в агрометеорологичната обстановка не се оправдаха и през третото десетдневие на април. Отново падналите валежи бяха предимно в Западна България (Сандански 22 l/m2, Кюстендил и Благоевград 15 l/m2). Водните запаси в участъците, засети с царевица и слънчоглед в 20-сантиметровия почвен слой в цялата Тракийска низина, Добруджа и част от Лудогорието бяха много ниски за този период от годината - между 46 и 64% от ППВ. В Западна България и Предбалкана нивото на общия воден запас бе в другата крайност - между 80 и 95% от ППВ (вж. прил. карта), а в Кюстендилско и по поречието на р.Струма бе постигнато насищане до ППВ. За подобряване състоянието на почвата при започналото в някои от крайните южни райони на страната (Крумовград) разсаждане на тютюна се изискваше провеждането на задължителните в тези случаи поливки на сеитбените участъци.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Поднормени топлинни условия в началото на април определяха забавени темпове на развитие при овошките, есенните посеви, засетите ранни и средноранни пролетни култури.
На 3 и 4.ІV минималните температури на много места в страната бяха с отрицателни стойности (Добрич -6°С, Чирпан -2°С, Елхово -6°С, Видин -4°С, Свиленград, Кюстендил Пазарджик, Карнобат, Шабла и Кнежа -3°С), под критичните за цветовете и завръзите на раноцъфтящите овощни видове (кайсия, праскова и бадем). Вследствие ниските отрицателни температури бяха нанесени в различна степен повреди от измръзване. В Генерал Тошево, Царев брод и Търговище са унищожени 100% цветовете на костилковите овошки.
Към средата на първото десетдневие на април настъпи постепенно подобрение на топлинните условия. Високите температури в края на първото и началото на второто десетдневие, надхвърлили на много места в страната 26-27°С, ускориха вегетацията на земеделските култури в Западна България. Голямата част от есенните посеви встъпиха във фаза "вретенене". Ранните пролетни култури овес, фий, грах, пролетен ечемик увеличиха значително вегетативната си биомаса, а средноранните пролетници, засети в средата на март, масово поникнаха (вж. прил. карти).
В Източна България и на места в Тракийската низина необичайният за сезона недостиг на влага ограничаваше развитието на земеделските култури, поникването и началните етапи от развитието на слънчогледа, царевицата, люцерната и др. На места в Североизточна България беше наблюдавано пожълтяване на листата от долните етажи при пшеницата.
След топлото за сезона време към средата на април настъпи чувствително понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. На 16.IV на отделни места (Елхово, Казанлък, Пазарджик и Драгоман) бяха регистрирани минимални температури под -3, -5°С.
В тези райони бяха нанесени частични повреди по ябълките, крушите, сливите и младите поници на ранните картофи.
През третото десетдневие на април развитието на земеделските култури протече при близки до нормата топлинни условия. В Западна България агрометеорологичните условия бяха оптимални за вретененето и началото на изкласяването (Ново село, Капитановци) на есенните посеви, фази чувствителни по отношение на количеството на влагата в почвата. В Източна България и на места в Тракийската низина недостигът на влага до края на април имаше неблагоприятен ефект върху развитието на пролетните култури и формирането на репродуктивните органи при пшеницата и ечемика. През третото десетдневие на април на много места в Южна България при ечемика и пшеницата бе наблюдавано начало на фаза изкласяване. При граха се наблюдаваше бутонизация и начало на цъфтеж.
През април при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, се наблюдаваше цъфтеж, формиране и наедряване на завръзите. В края на месеца при лозата протичаше процес на листообразуване (1-3 лист), а на места в Южна България - поява на реса. През третото десетдневие на април при ореха се наблюдаваше образуване на женско съцветие и цъфтеж на мъжките цветове.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Сухото време през по-голямата част на април позволи провеждането на сеитбите на средноранните пролетници (слънчоглед, царевица, картофи), а през третото десетдневие на месеца - и на топлолюбивите пролетни култури (памук, дини, пъпеши и ориз). През месеца условията бяха подходящи за провеждане на сезонните растителнозащитни мероприятия при полските и овощните култури.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Еднократните концентрации на фенол в ж.к. "Младост" 1 превишават съответната МСМС един път в месеца, макар и да не достигат ПДК. Стойностите на сероводород в същия пункт са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 27.ІV вечерта и е около 4 пъти над ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в по-голямата част от дните на наблюдение до около 2 пъти. Максимумът е регистриран на 5.ІV.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 8 от дните на наблюдение.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 70% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Бургас (рН=5.0), а най-алкална - в Шабла (рН=8.5). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Кърджали на 27.ІV следобед (рН=4.0), а най-алкални (рН=8.9) - в Шабла на 27.ІV вечерта.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През април 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 7.8 mBq/m3 за отделните станции. Средномесечните стойности на радиоактивността на атмосферния аерозол за всички станции, с изключение на Варна, са по-ниски от тези през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) се изменят в по-широки граници, като максималната наблюдавана активност е за станция Пловдив на 4.ІV, без тя да надвишава вече регистрирани през предишни години подобни стойности.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани през предходната година, с изключение на някои проби от първата половина на месеца от високопланинските станции. Пробите от тези станции са обект на допълнителен анализ.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби. <
Kъм съдържанието
През април наблюдаваните реки почти в цялата страна протичаха с равномерно намаляващ отток. Денонощните изменения на речните нива, предимно спадане при повечето пунктове за наблюдение, бяха слаби - от 1-2 до 10-12 cm. Краткотрайни и неголеми повишения на речните нива в отделни участъци на някои реки главно в Южна България бяха наблюдавани през месеца, но те не промениха общата тенденция към намаляване на речния отток, който в сравнение с март намаля: при реките от Черноморския басеин с 86%, в Дунавския водосбор с 29% и при реките от Беломорския басейн с 4%. Общо за страната речният отток през април е с 16% по-малък от оттока през март и с 35% под нормата за април.
В Дунавския водосбор, при повечето пунктове за наблюдение на реките, протичащите водни количества равномерно намаляваха през целия април, а при някои от пунктовете в отделни периоди се задържаха без промяна. Денонощните изменения на речните нива, предимно спадане, бяха от ±1-2 до ±5-10 cm. Изключение прави само р.Огоста при Мизия. През периодите 14-15 и 19-21.IV нивото й се повишаваше с около 45 cm, като при второто повишение протичащите количества вода надвишиха нормата за април и се задържаха такива до края на месеца. Средномесечният отток на всички реки от Дунавския водосбор е под нормата за април. В сравнение с март оттокът на почти всички реки намаля, най-силно в средните и долните течения на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра. Със значително увеличен отток спрямо март е само р.Огоста при Мизия. Слабо увеличаване на средномесечния отток е наблюдавано и на реките Тополовец при Акациево, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен.
През целия месец наблюдаваните реки от Черноморския басейн протичаха с намаляващи водни количества. В сравнение с март най-силно намаля, средно за месеца, оттокът на реките Камчия при Гроздьово, Голяма Камчия при Преслав и Средецка при Проход. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки в този район на страната е под нормата за април.
В Южна България през април тенденцията към намаляване на речния отток беше по-слаба. Денонощните колебания на речните нива в отделни периоди бяха до ±20-30 cm. В сравнение с март най-силно намаляха протичащите количества вода на реките Марица в участъка Харманли-Свиленград, Сазлийка при Гълъбово, Струма при Бобошево, Арда при Вехтино, Върбица при Джебел и Тунджа при Елхово. С увеличен отток средно за април в сравнение с март са реките Марица при Първомай, Тунджа при Павел Баня, Въча при м.Забрал, Струма при Марино поле и Места по цялото течение, като увеличението на оттока на последната река е най-значително. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн, с изключение само на р.Места остана по-малък от нормата за април.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1071 млн.m3, с 16% по-малък от оттока през март и с 35% под нормата за април.
Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши със 191 до 210 cm в сравнение с март и е с 68 до 130 cm над нормата за април.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 22 наблюдателни пункта или 59% от случаите. Спадането на дебита беше най-съществено в Милановски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и в Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (35 до 56%) от стойностите през март. Повишение на дебита до два пъти в сравнение с март беше установено при 15 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението в обособени части на Настан-Триградски карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 173 до 188% спрямо март.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 37 cm спрямо март бе установено при 47 наблюдателни пункта или около 69% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Скът, Искър и Марица, както и в Софийска котловина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на почти всички притоци на р.Дунав (с изключение на реките Огоста и Русенски Лом), в терасите на р.Тунджа, в Кюстенделска, Карловска и Казанлъшка котловини. Повишение на водните нива с 1 до 103 cm беше регистрирано при 21 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Марица.
Предимно се понижиха (с -9 до -6 cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн.
Двупосочни изменения (от -172 до 110 cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения (от -5 до 118 cm) с добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -66 до 23 cm) имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната.
Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm, в обсега на Местенския грабен с 2 cm и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 9 cm. Понижиха се нивата на подземните води в Средногорската водонапорна система с 8 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 13 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), като слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.
В изменението на запасите от подземни води през април беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 77 наблюдателни пункта или около 74% от случаите, от които 44 кладенци и 33 извори. Понижението на водните нива с 2 до 306 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 0.14 до 2677 l/s, беше най-голямо в Градешно-Владимировски, Искрецки, Милановски, Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Котленски, Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски, обособени части от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Башдерменска и Стойловска синклинали (Странджански район), както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (11 до 58%) от нормите за април. Повишението на водните нива (с 1 до 167 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачване на дебита със 113 до 143% спрямо месечните норми е установено само в част от Разложки карстов басейн, както и в басейна на студените пукнатинни води в Рило-Пирински район, предизвикано от топене на снежната покривка в по-високите части от планинските водосбори.
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова