УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.ІІІ Размито циклонално поле при земята и във височина. През нощта срещу 2 и на 2.ІІІ бавно премина приземен, слабо изразен атмосферен фронт. На места, главно в северните и западните райони, преваля, а температурите се понижиха с 3-4°С. На 3.ІІІ страната се намираше временно в гребен от относително високо налягане между двата центъра на ниско налягане в циклоналната област и облачността намаля в по-голямата част от страната до незначителна.
5-6.ІІІ В челото на студен антициклон с център над Скандинавския полуостров, движещ се на югоизток над нашата страна, премина студен фронт. Температурите чувствително се понижиха. Преваляванията бяха незначителни, но беше ветровито.
7.ІІІ Центърът на антициклона при земята беше над Източна България и Черно море. Времето беше ясно и слънчево, с много ниски минимални температури. Във височина временно се изгради гребен от юг, дневните температури започнаха да се повишават. Зароди се и задълба нов средиземноморски циклон.
8-12.ІІІ Над северните, централните и източните райони от континента се изгради мощен антициклон. В Централното Средиземноморие се зародиха серия циклони, които се изтеглиха на изток, преминавайки и през нашата страна. Беше студено, с валежи, по-съществени през нощта срещу 10 и на 10.ІІІ. В западната и централна част на Дунавската равнина и по високите полета валежът беше от сняг и се образува нова снежна покривка.
13-17.ІІІ Над страната при земята имаше слаб антициклонален градиент, във височина потокът беше южен, антициклонът обхващаше Централното Средиземноморие и Балканите. Температурите се повишиха и се приближиха до средните за сезона.
18.ІІІ През нощта срещу 18.ІІІ премина размит атмосферен фронт, само в източните райони преваля слаб дъжд.
19-23.ІІІ След преминаването на фронта се установи западен пренос, страната попадаше в южната периферия на дълбок циклон с център над Скандинавския полуостров. На 21 и 22.ІІІ, когато бяхме в топлия сектор, температурите достигаха на места 26-27°С. На 23.ІІІ се формира нов средиземноморски вихър.
24-27.ІІІ Над страната преминаха отначало средиземноморски циклон, впоследствие още един, зародил се в северозападна Африка. Температурите постепенно се понижиха, беше ветровито и променливо, на 24 и на 27.ІІІ при самото преминаване на вихрите, на много места преваля дъжд. Над Западна Европа се изгради антициклон.
28-31.ІІІ Антициклонът от Западна Европа се премести на югоизток и се настани над Централна Европа, Централното Средиземноморие и Балканите. У нас се установи предимно слънчево време.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през март беше между 5.9 и 9.4°С в равнините. В повечето места температурите бяха над нормата за месеца - в Добрич с около 2.4°С, където беше и най-голямото наднормено отклонение. Най-високите температури през месеца (между 22.8 и 26.7°С) бяха измерени на 20 и 21.III съответно в София, Разград и Видин. По планинските върхове температурата беше над нормата, като максималните там бяха между 2.2 и 4.0°С съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 19.III. Най-ниските температури бяха между -5.0°С в Сандански и 11.4°С в Пловдив на 7.III и по планиските върхове Мусала (-23.5°С) и Ботев (-19.5°С) на 6.III.
Изменение на температурата през март 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в страната беше около (80-120%) и под нормата (15-75%), само в отделни райони беше над нормата: Кнежа - 151%, Карнобат - 145%, Драгоман - 133%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх - 51%, на вр.Мусала - 43%, вр.Рожен - 53%, на вр.Ботев - 65%, вр.Мургаш - 64%.
Във Враца и Пловдив на 10.III паднаха максимални валежи съответно от 27.0 и 25.0 mm.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 2 и 8, с валеж повече от 10 mm - около 1-2 в равнините, а в планините - 1. Дни със снежна покривка са отбелязани 7 в Добрич и 4 във Враца, а на връх Ботев - 30.
Валеж през март 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни на първото, второто и през последното десетдневие. Северни и северозападни ветрове имаше в Плевен, Ловеч, Свищов, Пловдив, Сливен и др. със скорост 14 и 18 m/s. Силни западни и югозападни и южни ветрове имаше в края на второто и през третото десетдневие във Враца, В.Търново, Добрич, Разград, Варна, Хасковско и Кърджали.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 1, 5-10, 15, 17, 19-21 и 23-29.III. На вр.Мусала вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40 m/s през периода 25-28.III.
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.6 и 6.6 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Враца и Русе, което е под нормата) и 7 (за Садово - над нормата). Броят на мрачните дни беше между 6 (в Садово - под нормата) и 13 (в Свиленград - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.1 и 6.4 десети, с по 4 ясни дни на вр.Мусала и Черни връх, а мрачните дни са 11 и 12 на брой.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
В Северозападна България снежната покривка през първото десетдневие беше между 3 и 20 cm. По Черноморското крайбрежие имаше снежна покривка на 6.III с дебелина от 2 до 12 cm. В София на 2, 3, 9 и 10.III валя сняг, като на 10.III дебелината на снежната покривка в Софийска област беше от 1 до 27 cm. В Кюстендилско на 9 и 10.III снежната покривка беше от 1 до 23 cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли краткотрайни и на отделни места се образуваха в 12 дни от месеца. По-изразени и предимно в Дунавската равнина бяха мъглите около 14.ІІІ.
Слани се образуваха в 15 дни от месеца, а на повечето места - в периодите 7-8, 13-17 и 30-31.ІІІ.
Гръмотевични бури бяха отбелязани в 3 дни от месеца - на 23, 24 и 27.ІІІ.
Градушки (с максимални размери до орех) паднаха на отделни места (Софийско, Русенско, Старозагорско, Пловдивско, Кърджалийско и Пазарджишко) на 24.ІІІ. Имаше съобщения за нанесени щети по някои ранни овощни видове и конкретно за селища от "яката" на Родопите. Мощният фронтален процес от 24.ІІІ беше характерен със силен вятър (20 и над 20 m/s), като беше съобщено за смерч, нанесъл щети на къщи и дървета в с.Болярци, Пловдивско. Ранени хора и нанесени щети от бурята имаше във Враца (скорост на вятъра до 23 m/s) и в Горна Оряховица (около 28 m/s).
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 5.6 7.1 6.8 7.1 7.4 7.4 8.0 5.9 6.5 7.3 7.4 7.7 7.8 7.5 8.1 7.5 9.4 6.3 -7.7 -5.5 | 0.8 1.4 1.1 1.4 1.2 1.3 1.4 1.0 2.4 1.9 1.3 1.5 1.2 1.2 1.3 0.5 1.0 0.3 0.8 0.6 | 22.8 26.7 24.5 25.5 25.4 26.6 25.6 22.8 25.3 26.0 24.8 23.2 24.2 25.0 25.0 23.4 24.5 24.0 2.2 4.0 | 20 21 19 21 21 21 21 21 21 20 21 21 20 21 20 21 20 19 19 19 | -8.0 -11.0 -8.5 -7.0 -9.1 -9.0 -6.4 -8.6 -8.7 -6.0 -5.2 -7.2 -6.6 -10.8 -11.4 -7.5 -5.0 -10.2 -23.5 -19.5 | 7 7 8 7 7 7 6 6 7 7 7 7 7 7 7 7 7 7 6 6 | 41 42 48 62 41 30 33 23 28 33 27 28 13 28 31 30 33 34 43 46 | 108 93 117 105 107 58 71 64 87 97 68 86 25 67 78 74 86 81 43 65 | 22 14 22 27 18 18 11 8 11 13 11 12 6 15 25 10 18 11 16 8 | 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 25 10 10 10 10 10 10 10 | 7 6 5 8 5 4 8 5 5 6 6 6 3 5 2 6 4 6 9 9 | 1 1 2 2 1 1 1 0 1 1 1 1 0 1 1 1 1 1 1 0 | 1 0 4 4 3 4 4 3 2 1 3 3 6 0 3 2 0 0 11 16 | 7 0 2 4 2 2 1 3 1 1 1 1 1 0 0 2 0 1 0 30 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Поднормените валежи през март оказваха пряко влияние върху състоянието на повърхностния почвен слой. Неравномерното им разпределение (почти изцяло в края на първото и средата на третото десетдневие на март) обуслови временното рязко намаление на съдържанието на влага в слоя 0-20 cm в отделни райони на страната към средата на месеца. Влагозапасяването на дълбоките почвени слоеве по-слабо се влияеше от мартенските валежи и остана в близки граници почти през целия месец.
Периодичните слаби превалявания от дъжд, които в Северна България и високите полета често преминаваха в сняг, през първите 7-8 дни на март бяха основната причина за неравномерния ход на полските работи. Образувалата се на отделни места в Западна България снежна покривка за кратко ограничаваше провеждането на почвените обработки. На 9, и особено на 10.III, значителни валежи в Западна и Централна България (Кнежа - 38 l/m2; Плевен, Силистра, Пловдив и В.Търново - 25 l/m2) преустановиха почвените обработки и торенето на есенните посеви. Повърхностният почвен слой в района на Пловдив-Пазарджик и Сливен-Карнобат реагира незабавно, вследствие на което се отчете увеличение на продуктивната влага в 50-сантиметровия почвен слой.
Със затоплянето на времето в средата на март се активизира развитието на зимните житни култури. Свързаният с това разход на влага от почвата бе все още незначителен. Поради това не бяха наблюдавани съществени различия във влагозапасяването на участъци, заети от есенни посеви и на незасети до този момент участъци (угар). На 17.III общият воден запас в 1-метровия почвен слой бе под 70% от ППВ единствено в агростанции Ръжево Конаре и Хасково.
Запасите от продуктивна влага в 2-метровия слой в началото на пролетната вегетация бяха най-малки (между 125 и 230 mm или m3 вода на da) в Тракийската низина, Софийското поле и Централните крайдунавски райони. В по-голямата част от страната те бяха между 231 и 355 mm, което е показател за задоволителното протичане на есенно-зимното влагозапасяване. Пролетните култури ще разчитат на най-висок запас от продуктивна влага в района на Предбалкана (над 400 mm на da) (вж. прил. карта).
Сухото време през периода 15-25.III ускори провеждането на почвените обработки и сеитбите на слънчогледа, тютюна и захарното цвекло. Едновременно с това продуктивната влага в 20-сантиметровия почвен слой значително се понижи. Временно (за около 7-10 дни) състоянието на повърхностния почвен слой (с общ воден запас 55-57% от ППВ) задържаше поникването на засетите пролетници в района на агростанции Казанлък, Хасково, Пловдив и Пазарджик.
В еднометровия почвен слой в края на март се запази зоналното разпределение на водните запаси, очертало се в края на зимата. В западната част на Тракийската низина водните запаси останаха най-ниски (68-79% от ППВ). В Северозападна България (Капитановци, Бъзовец, Грамада, Д-р Йосифово, Николаево) насищането се запази до ППВ (вж. прил. карта).
Падналите в средата на третото десетдневие на март валежи преодоляха временното засушаване в Южна България и подобриха условията за почвени обработки и развитие на културите.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Топлото за сезона време в края на февруари и началото на март доведе до възобновяване на вегетацията при есенните посеви и овощните култури. В средата на първото десетдневие на март настъпи понижение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. Минималните температури в цялата страна бяха с отрицателни стойности, на места до минус 10-11°С (Видин, Кнежа, Драгоман, Пловдив, Чирпан, Карнобат и др.), а средноденонощните - значително под биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури и засетите ранни пролетни култури. Поднормените топлинни условия до края на първото и началото на второто десетдневие задържаха развитието на овошките, голяма част от които се намираха във фаза набъбване на плодните пъпки. При раноцъфтящите овошки (бадем, кайсия и праскова) предимно в Южна България бяха регистрирани фазите разпукване на плодните пъпки и поява на венчелистчета, а в района на Ивайловград при бадема - начало на цъфтеж.
Към средата на март в полските райони на страната настъпи чувствително затопляне на времето и траен преход на средноденонощните температури през 5°С.
През втората половина на март наднормените топлинни условия активизираха вегетацията при зимните житни култури и овощни насаждения. В началото на третото десетдневие на март късно засетите зимни култури, презимували във фаза поникване и начален етап на листообразуване, встъпиха във фаза братене. В края на март при част от посевите с пшеница и ечемик бе наблюдавана фаза вретенене. При направения преглед на зимните житни култури в началото на пролетния вегетационен период не бяха установени повреди от измръзване.
В резултат на подобрените агрометеорологични условия през втората половина на месеца поникнаха голяма част от засетите ранни пролетни култури фий, овес, градински грах и др. В края на месеца (30 и 31.ІІІ) на отделни места (Видин, Кнежа, Кюстендил, Казанлък, Елхово) минималните температури отново се понижиха до минус 2-3°С, стойности критични за цветовете на овошките. През третото десетдневие на март раноцъфтящите костилкови видове встъпиха масово във фаза цъфтеж, а при семковите овошки бе наблюдавано разпукване на пъпките и поява на венчелистчета в Южна България. При лозата бе регистрирано начало на сокодвижение.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През месеца продължи предсеитбената подготовка на площите и сеитбата на ранните и средноранните пролетни култури. През по-топлите и сухи периоди от март бяха извършени предцъфтежни пръскания в овощните градини. През втората половина на март в Южна България започна сеитбата на слънчогледа.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Еднократните концентрации на фенол в ж.к. "Младост" 1 слабо превишават съответната МСМС, макар и да не достигат ПДК. Стойностите на сероводород в същия пункт са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но остават под МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 6.ІІІ в сутрешните часове и е около 4 пъти над ПДК, а максималната средноденонощна - на 3.ІІІ и също е около 2 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах надхвърлят средноденонощната ПДК в 60% от дните на наблюдение до около 3 пъти. Максимумът е регистриран на 8.ІІІ.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 7 от дните на наблюдение.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични станции и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 66% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Бургас (рН=5.0), а най-алкална - в Шабла (рН=8.2). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Бургас на 10.ІІІ вечерта (рН=4.0), а най-алкална (рН=8.9) - в Шабла на 27.ІІІ вечерта.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През март 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.9 до 11 mBq/m3 за отделните станции. Средномесечните стойности за станциите в Южна България са по-високи от тези през предходния месец, а за Плевен и Варна са близки до средните през февруари 2004 г. Ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) се изменят в по-широки граници, като максималната наблюдавана активност на 18.ІІІ е за станция Пловдив, без да надвишава вече регистрирани през предишни години подобни стойности за преходния период от зима към пролет.
Данните за общата бета-активност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.8 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През по-голямата част от март наблюдаваните реки в страната се характеризираха с почти постоянен отток и слаби (до 3-4 cm) денонощни изменения на нивата, предимно спадане. Краткотрайни и неголеми повишения на речните нива и увеличаване на оттока на повечето реки в Дунавския водосбор и на някои от реките в Южна България и Черноморския басейн бяха регистрирани около средата и през последната седмица на март. Общо за страната, оттокът на наблюдаваните реки през март е по-малък от нормата за месеца и почти не се промени в сравнение с февруари.
В Дунавския водосбор, през по-голямата част от март, реките протичаха с денонощни изменения на нивата от 0 до ± 5-10 cm. През периодите 10-17 и 25-28.III при почти всички пунктове за наблюдение беше регистрирано повишение на речните нива с 10 до 34 cm, а на р.Осъм при Изгрев - с 50 cm. В дните с повишение протичащите водни количества на реките: Лом при Василовци, Огоста при Мизия, Росица при Севлиево и Янтра по цялото течение не достигнаха нормите за месеца, а при останалите пунктове за наблюдение надвишиха нормите за март с 1 до 2 пъти. Средномесечният отток на всички реки от Дунавския водосбор, с изключение на Лом при Василовци и Искър при Ореховица, е под нормата за март. В сравнение с февруари оттокът на повечето реки намаля, най-силно на р.Янтра. С увеличен отток спрямо февруари са северозападните реки Лом, Огоста и Искър и реките Вит при Садовец и Осъм при Изгрев.
През по-голямата част от март оттокът на реките от Черноморския басейн намаляваше. През периода 9-11.III беше наблюдавано краткотрайно повишение на нивата на реките: Камчия при Гроздьово със 111 cm, Средецка при Проход и Факийска при Зидарово с 60-70 cm. През този период протичащите количества вода на споменатите реки надвишиха с 2-3 пъти нормите за месеца. Повишението на нивата на тези реки беше последвано от рязко спадане и не повлия на общата тенденция към намаляване на оттока. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басеин остана под нормата за март и намаля в сравнение с февруари.
В Южна България през март оттокът на повечето наблюдавани реки намаля в сравнение с февруари, като най-силно намаляха протичащите количества вода на р.Марица след Пазарджик и на р.Тунджа след язовирите. С увеличен отток спрямо февруари са само реките Струма, Места и Върбица при Джебел. Средномесечният отток при всички пунктове за наблюдение на реките от Беломорския басейн остана по-малък от нормата за март.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1281 млн.m3, с 1.5% по-малък от оттока през февруари и със 17.5% под нормата за март.
Нивото на р.Дунав в българския участък през март беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши със 79 до 118 cm в сравнение с февруари и остана с 19 до 58 cm под нормата за март.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение до два пъти, рядко по-високо, в сравнение с февруари беше установено при 20 наблюдателни пункта или около 54% от случаите. Най-съществено повишение беше регистрирано в Нишавски и Етрополски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 196 до 556% спрямо февруари. Понижение на дебита беше установено при 17 наблюдателни пункта. Спадането беше най-съществено в басейна на Преславска антиклинала и в Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 30 до 46% от регистрираните през февруари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 141 cm спрямо февруари беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или около 58% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Скът и Искър. Предимно се повишиха нивата на подземните води в терасите на р.Дунав и почти всички нейни притоци с изключение на реките Осъм и Янтра, както и в Карловска и Казанлъшка котловини. Понижение на водните нива с 1 до 50 cm бе установено при 28 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в Софийска и Сливенска котловини.
Предимно се понижиха (с -13 до - 9 cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн.
Двупосочни изменения (от -1 до 306 cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения (от -3 до 35 cm), с много добре изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 5 до 66 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се водните нива в Средногорската водонапорна система с 4 cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 6 cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 6 cm, в обсега на Местенския грабен с 10 cm и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 5 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), като слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.
В изменението на запасите от подземни води през март беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 65 наблюдателни пункта или около 63% от случаите, от които 39 кладенци и 26 извори. Понижението на водните нива с 1 до 317 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 1.57 до 1215 l/s, беше най-голямо в басейна на Преславска антиклинала, в Котленски, Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски, обособени части от Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейните на Башдерменска синклинала (Странджански район) и студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (13 до 56%) от нормите за март. Повишението на водните нива (с 3 до 175 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжката антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е с 0.49 до 631 l/s или нарастването е със 105 до 153%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в обособени части от Бистрец-Мътнишки, Разложки и Настан-Триградски карстови басейни.
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова