УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-2.II Страната се намираше в размито поле при земята и гребен във височина. На места в Дунавската равнина се образуваха мъгли.
3.II През страната премина студен фронт от североизток. На места преваля слаб дъжд.
4.II Временно се изгради относително високо поле при земята и във височина, облачността намаля.
5.II През страната премина топъл фронт. На отделни места преваля слаб дъжд.
6-7.II Страната се намираше в антициклонално поле при земята и гребен във височина. Времето беше необичайно топло. В повечето райони температурите достигнаха 17-22°C, във Велико Търново - 26°C.
8-10.II През страната последователно преминаха два студени атмосферни фронта от северозапад. На места преваля слаб дъжд. Температурите се понижиха с около 12°C.
11-13.II Временно се изгради антициклон, но впоследствие страната попадна в двуцентрова циклонална област с центрове над Гърция и Украйна. В страната имаше слаби валежи, предимно от сняг. Температурите се понижиха с около 10°C.
14.II Временно се изгради антициклон. Минималните температури бяха много ниски - на вр.Мусала беше измерена температура -32°C, на вр.Ботев -29°C.
15.II През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклонална област над Черноморието. Само на отделни места имаше слаби превалявания от сняг.
16-19.II Полето при земята беше антициклонално, с гребен във височина. Преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха.
20.II През страната премина студен фронт от север. На много места преваля слаб сняг.
21.II Страната се намираше в южната периферия на антициклон. Времето беше предимно слънчево.
22-24.II Над Централното Средиземноморие се формира циклон. Над страната се заоблачи и на места преваля слаб сняг.
25.II Циклонът премина северно от страната ни, като страната попадна в топлия му сектор. Температурите се повишиха. Преваля слаб дъжд.
26-27.II Нов циклон с център над Италия се изтегли към Унгария. В челната му част се усили южният вятър. Температурите се повишиха. В Пловдив беше измерена максимална температура 25°C. Студено се задържа времето в северозападните райони. На много места преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици.
28-29.II Отново аналогична обстановка.
Циклонът се изтегли на север и в страната се усили южният вятър. Отново
на места преваля и прегърмя.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
На 1.II средноденонощните температури бяха около и по-ниски от нормалните. Впоследствие те бързо се повишиха и на 6.II бяха между 9 и 15°, в Хасково 17.2°, в Карлово и Съдиево 16° - значително по-високи от нормалните. Последва постепенно понижение на температурите и около 10.II средноденонощните бяха близки до нормалните, а на 13.II - между -1 и -6° - със 7 до 12° по-ниски от нормалните. На същата дата в планините температурите достигнаха рекордно ниски стойности - на вр.Ботев -29.0°, на вр.Мусала -31.6°. През следващите няколко дни температурите се повишиха и на 19.II бяха около и по-високи от нормалните, особено в Дунавската равнина. През периода 20-22.II температурите временно се понижиха и бяха с 3 до 7° по-ниски от нормалните. На 23.II температурите се повишиха и се нормализираха. Повишението на температурите продължи и през последните дни на февруари средноденонощните бяха между 7 и 14°, на отделни места - до 17°C.
Средните месечни температури за февруари са предимно между 2 и 5°, в планинските райони между -8 и -3°, на вр.Мусала -10.7°, на вр.Ботев -8.9°. В равнините те са с 0.5 до 2.5(С по-високи от нормалните, а в планините - с 0.5 до 2° по-ниски от нормалните.
Най-високите температури през февруари
са между 19 и 24°, в София 18°, във В. Търново 25.5°, в Пловдив 25°, в
планините между 7 и 14°, на вр.Мусала -1.5°, на вр.Ботев 3.3°C и бяха измерени
на 7 или около 28.II, а най-ниските - предимно между -15 и -10°, в планините
- между -25 и -20°, на вр.Мусала -31.6°, на вр. Ботев -29° са измерени
на 13 и 14.II.
Изменение на температурата през февруари 2004г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През февруари превалявания имаше около 3, 9, 13, 21 и 27.II.
Броят на дните с валеж 1 и повечеmm в Тракийската низина и Югозападна България бешe до 4, в останалата равнинна част на страната - между 4 и 8, а в планините до 15. Само в отделни райони валежът веднъж е бил повече от 10mm, на вр.Мусала - 3 пъти. Максималният денонощен валеж бе предимно между 2 и 15mm, на вр.Ботев - 24mm, на вр.Мусала и в Кърджали - 18mm, във Варна - 17mm, а в Пловдив не е измерен валеж.
Сумата на валежите в по-голямата
част на страната бе между 5 и 30mm, в планините - до 80mm, което е предимно
между 30 и 70% от нормата.
Валеж през февруари 2004г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и
повече) имаше главно през първата половина и през последните дни на февруари.
Броят на дните със силен вятър бе предимно между 5 и 11, в Плевен и Враца
- 14, а в планините - между 20 и 25.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 5 и 7
десети от небосвода) бе около и по-малко от нормата. Броят на ясните дни
(предимно между 2 и 4) бе близък до нормата, а броят на мрачните дни (в
повечето райони между 5 и 12, в планините - до 16) - по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Снежната покривка беше сравнително тънка - с дебелина до 10 cm. Броят на дните със снежна покривка в Северна България беше между 3 и 9, в Разград - 13, в Южна България и по Черноморието - до 2, в Кърджали - 4.
Дебелината на снежната покривка
в планините през февруари се колебаеше сравнително малко, но беше сравнително
тънка за сезона. В по-ниските части на планините (1500-1800m) тя беше между
30 и 50cm, а над 2000m - между 70 и 100cm.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 13 дни от месеца. Със сравнително повсеместен характер бяха мъглите на 27 и 28.II. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони, предимно край поречия и в някои планински котловинни полета.
Силните ветрове на 13.II (във Варна и Сливен - до 38m/s) нанесоха значителни щети в тези райони - имаше съобщения за обърнат товарен камион, изкоренени дървета, затворени пристанищата Варна и Бургас при 5 бала вълнение. Силният вятър на 27.II (Кърджали - 28m/s, Елхово - 24m/s) причини прекъсване на електрозахранването в 29 селища в 6 общини - с най-сериозно положение в Кирковско и Крумовградско. Повалени дървета и нанесени щети от вятъра имаше и в някои райони на София.
Проливният дъжд на 27.II предизвика хаос в столичния градски транспорт и блокира движението на автобуси и коли в София.
Гръмотевични бури са наблюдавани в 4 дни от месеца, като с масов характер те бяха на 27.II.
Валежи от град имаше на 25.II в Бургаско и на 27.II главно в североизточните райони от страната.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | |||||
| >=1 | >=10 | ||||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 2.1 3.0 3.1 3.4 3.2 3.2 2.7 2.0 2.0 3.7 4.8 4.0 4.1 3.0 4.3 3.9 5.4 2.6 -11.2 -8.9 | 1.3 2.1 2.0 2.3 2.0 1.6 1.3 1.3 1.7 1.0 1.3 1.1 0.8 0.8 1.5 0.9 0.8 0.7 -0.5 -0.4 | 18.0 21.5 20.6 21.0 18.7 25.5 21.0 21.2 21.0 18.8 21.0 20.0 22.3 22.0 25.0 21.5 22.8 21.4 -1.5 3.3 | 7 7 7 7 7 7 7 7 28 27 28 28 6 27 27 7 6 7 23 7 | -12.6 -14.2 -11.5 -11.2 -15.0 -13.0 -15.0 -15.5 -12.0 -10.5 -9.1 -11.2 -14.6 -13.0 -10.6 -12.4 -9.3 -14.8 -31.6 -29.0 | 14 1 13 13 14 1 13 14 13 14 14 13 14 14 22 14 14 14 13 13 | 19 41 17 25 21 20 34 30 21 25 26 7 22 4 0 16 15 21 82 57 | 61 103 53 58 56 42 76 92 58 61 58 15 39 10 0 38 37 46 90 72 | 6 12 7 7 11 13 11 9 5 17 14 4 18 2 0 7 12 10 18 24 | 28 29 28 9 28 28 28 28 28 28 28 16 28 21 21 28 23 28 10 16 | 5 8 4 5 5 4 7 8 6 4 5 1 3 2 0 3 2 4 15 13 | 0 1 0 0 1 1 1 0 0 1 1 0 1 0 0 0 1 0 3 1 | 6 2 10 14 14 5 7 7 5 10 5 11 11 0 6 5 3 1 21 25 | 3 3 0 5 6 5 9 13 9 0 1 1 4 0 0 1 0 0 * 29 | |||
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Значителните и резки обрати в метеорологичните условия през отделни периоди на февруари обусловиха съществени различия в състоянието на почвата.
През първите два дни от месеца в агростанции В.Търново, Разград, Русе, Ново село бе измерена снежна покривка, достигаща 27cm. В други райони, като Добрич, Силистра и Видин, снежната покривка бе незначителна (2-4cm), но все пак предпазваше есенните посеви от въздействието на ниски температури. В Североизточна България почвата за кратко бе замръзнала в слаба степен до 2-3cm дълбочина. Вследствие многократните замръзвания през зимата имаше условия за изтегляне на по-слабите недобре вкоренени посеви в тези райони.
Падналите валежи през периода 3-5.II оказаха незначителен ефект върху нивото на почвеното влагозапасяване. Високите температури през втората половина от първото десетдневие приведоха повърхностния почвен слой в състояние, подходящо за почвени обработки. В района на Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Сандански и Свиленград липсата на валежи в продължение на 10 дни нямаше същия отрицателен ефект върху състоянието на почвата, както през периода на активна вегетация.
Студеното време, придружено и с превалявания през периода 12-5.II, затрудняваше почвените обработки. Образувалата се в отделни райони на Северна България снежна покривка бе слаба и нетрайна. Единствено в района на Драгоман през повечето дни от второто десетдневие почвата бе покрита със снежна покривка. Сумата от валежите през периода 11-20.II в различните части на страната в редки случаи достигаше 40% от нормата за десетдневието.
Водните запаси в почвата през февруари претърпяха незначителна промяна спрямо измерените през януари. Очерта се тенденция на слабо увеличение в районите с общ воден запас 85-98% от ППВ в еднометровия почвен слой за сметка на районите с достигнато насищане до ППВ (вж.прил.карта).
През третото десетдневие на февруари в Западна и Северна България паднаха много валежи (2 до 4 пъти над нормата за периода). Те поддържаха повърхностния почвен слой по-често в преовлажнено състояние. Валежите бяха предимно от дъжд, при което в почти цялата страна до края на месеца не се наблюдаваше снежна покривка. В началото на третото десет-дневие почвата бе замръзнала до 2-4сm дълбочина в агростанциите Търговище, Главиница, Карнобат и високите полета на Западна България. В районите на Пловдив-Пазарджик и отчасти Сливен-Карнобат в края на февруари се оформи зона със значително намаление на влагата в горните почвени слоеве. Това състояние бе обратимо и лесно се възстанови след последвалите валежи. <
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Високите температури през първото десетдневие на февруари, с максимални стойности до 17-22°C (Ловеч 24°C, В.Търново 26°C), доведоха до възобновяване на вегетацията при пшеницата и ечемика на много места в Южна България. Наднормените топлинни условия провокираха начално развитие, набъбване на пъпките при овощните видове в южните райони на страната и по поречието на р.Струма.
Студеното за сезона време през второто и началото на третото десетдневие на февруари, с температури под нормата за сезона, възстанови дълбокия покой при зимните житни култури. В отделни райони на страната минималните температури се понижиха до минус 15-17°C (Кнежа -17°C, Плевен -14°C, Русе -15°C, Разград -15°C), стойности критични за късно засетите посеви, намиращи се във фаза поникване и начален етап на листообразуване. Ниските отрицателни температури поставиха на изпитание студоустойчивостта и на някои десертни сортове лозя. На отделни места в Северна България (Кнежа, Николаево) бяха регистрирани повреди от измръзване при 5% от десертните сортове лози.
В средата на третото десетдневие
на февруари бе наблюдавано чувствително затопляне на времето. Средноденонощните
температури в края на месеца надхвърлиха с 5-8°C биологичния минимум, необходим
за възобновяване на вегетацията при есенните посеви. Наднормените топлинни
условия активизираха жизнените процеси при овощните видове, при които масово
бе наблюдавано набъбване на пъпките. На места в Южна България и по Черноморието
при раноцъфтящите овощни видове (бадем, кайсия и праскова) бе регистрирано
разпукване на плодните пъпки.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-топлите периоди и в края
на второто десетдневие в отделни райони бе проведено подхранване на есенниците
с азотни минерални торове, резитби на по-студоустойчивите овощни видове.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен диоксид в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Еднократните концентрации на фенол в ж.к. "Младост"1 на 8.II слабо превишават съответната ПДК. Тогава е регистрирана и максималната средноденонощна стойност - 2 пъти над съответната ПДК. Стойностите на сероводород в същия пункт са по-високи от ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение, но не достигат МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 2.II в обедните часове и е около 4 пъти над ПДК, а максималната средноденонощна - на 3.II и също е около 4 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен измерените средноденонощни концентрации надхвърлят до 4 пъти средноденонощната ПДК в половината от дните на наблюдение.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2.5 пъти в 9 от дните на наблюдение. На 27.II средноденонощната ПДК за серен диоксид е надвишена 4 пъти.
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните, за пунктовете, стойности
на рН за месец февруари са в киселинната област на скалата в 60% от всички
станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност на н.Емине
(рН=5.3), а най-алкална - в Шабла (рН=7.8). Най-киселинни стойности на
6-часовите проби са измерени в обедните часове в Чирпан (на 20.II) и Бургас
(на 3.II) и на 25.II вечерта отново в Бургас (рН=4.5), а най-алкална (рН=8.8)
- в Шабла на 28.II вечерта.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През февруари 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 8.9 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през януари 2004г.
За всички станции, с изключение на Пловдив, вариациите в ежедневните стойности на общата бета-активност, измерени 120 часа след снемане на филтърната проба, са в по-широки граници, в сравнение с тези от предишния месец.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.8mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През по-голямата част от февруари наблюдаваните реки в страната протичаха с несъществени денонощни колебания на водните нива. През първото десетдневие и през последните 2-3 дни на месеца беше наблюдавано краткотрайно повишаване на нивата и увеличаване на оттока на повечето реки в Дунавския водосбор и на някои от реките в Южна България и Черноморския басейн. Месечният обем на речния отток, общо за страната, надвиши с 9% оттока през януари и остана с 2.5% под нормата за февруари.
В Дунавския водосбор през по-голямата част от февруари реките протичаха с денонощни изменения на нивата от 0 до 5-10cm, предимно спадане. През периодите 5-7 и 27-29.II при почти всички пунктове за наблюдение беше регистрирано повишение на речните нива с 25 до 73cm, а на реките Искър при Ореховица, Осъм при Изгрев и Янтра при Каранци - до 100-140cm. В дните с повишение протичащите водни количества надвишаваха нормите от 1 до 4 пъти. Средномесечният отток на всички реки в Северна България беше по-голям в сравнение с януари, но само при отделни пунктове надвиши нормата за месеца.
През по-голямата част от февруари оттокът на реките от Черноморския басейн намаляваше. Повишение на нивата на някои от тези реки с 25 до 40 cm беше наблюдавано през периода 28-29.II. По-съществено, със 76 до 112 cm, се повишиха нивата само на реките Голяма Камчия при Преслав и Камчия при Гроздьово през периода 3-6.II. Средномесечният отток на всички наблюдавани реки от Черноморския басейн остана под нормата за февруари, с изключение на р.Голяма Камчия при Преслав.
В Южна България през първата седмица на февруари и през периода 26-28.II беше наблюдавано по-значително повишение на нивата само на реките Арда при Вехтино със 120cm, Върбица при Джебел със 117cm, Марица при Харманли, Чепеларска при Бачково и Сазлийка при Гълъбово с 65-70cm. Средномесечният отток на тези реки не достигна нормите за февруари. Оттокът на реките Тунджа, Струма и Места беше почти без промяна. През месеца продължи подприщването на р.Места при Якоруда вследствие на заледяване.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1301 млн.m3, с 9% по-голям от оттока през януари и с 2.5% под нормата за февруари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши със 77 до 109cm в сравнение с януари и остана с 52 до 92cm под нормата за февруари. <
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение до два и повече пъти в сравнение с януари беше установено при 23 наблюдателни пункта или около 62% от случаите. Най-съществено повишение беше регистрирано в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на Преславска антиклинала и масива Голо бърдо, в обособени части от Настан-Триградски карстов басейн, както и в басейна на Стойловската синклинала (Стран-джански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 180 до 274% спрямо януари. Понижение беше установено при 14 наблюдателни пункта. Спадането на дебита беше най-съществено в крайбрежната зона на сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, в Бобошево-Мърводолски и Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 72 до 83% от тези през януари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенден-ция на покачване. Повишение с 1 до 125 cm спрямо януари беше регистрирано при 49 наблю-дателни пункта или около 72% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата в терасите на р.Дунав и в Софийска котловина. Предимно се покачиха водните нива в терасите на реките Дунав и Тунджа, както и в Карловската и Казанлъшката котловини. Понижение на водните нива с 3 до 83cm бе установено при 19 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Искър. Предимно се повишиха (с 4 до 7cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Измене-нията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -103 до 16cm), с добре изразена тенденция на спадане. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на покачване. Предимно се повишиха (от 6 до 120cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -74 до 50cm), с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 31cm. Повишиха се нивата в подложката на Софийския грабен с 5 cm, в обсега на Местенския грабен с 8cm, както и в приабонската система на Пловдивския грабен с 3cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), като слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 58 наблюдателни пункта или около 57% от случаите, от които 36 кладенци и 22 извори. Понижението на водните нива от 2 до 312cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 1.61 до 652 l/s, беше най-голямо в Нишавски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски и обособени части от Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (16 до 58%) от нормите за февруари. Повишението на водните нива (с 3 до 161cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Софийската и Сливенската котловини, в Горнотракийската низина, в хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжката антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е 0.61 до 995 l/s или нарастването е със 104 до 320%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в басейна на Преславската антиклинала, обособени части от Настан-Триградски карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район).
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Iст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова,
н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова, инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова