БЮЛЕТИН за месец ЯНУАРИ 2004 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-5.І Серия от средиземноморски циклони преминаха южно от страната. През първите два дни имаше мъгли и преваляваше дъжд. В района на Русе се образува поледица. На 3 и 4.І температурите се понижиха чувствително и преваляваше сняг.

       6-9.І Атмосферното налягане се повиши и баричното поле се преобразува в антициклонално. Облачността намаля. Времето беше студено и в по-голямата част от страната нощните температурите се понижиха под -10°С, в Кнежа - до -20°С.

       10-12.І Южно от страната премина дълбок средиземноморски циклон. Той оказа слабо влияние на времето в нашата страна. Облачността се увеличи, но съществени валежи нямаше. Температурите се повишиха.

       13-15.І На 13.І баричното поле се преобразува в циклонално. Образуваха се мъгли. На места преваля дъжд. Температурите продължиха да се повишават. На 14.І от северозапад премина студен атмосферен фронт. Преваля дъжд. Мъглите се разсеяха. На 15.І през страната премина дълбок средиземноморски циклон. На много места преваля дъжд, в Бургас прегърмя.

       16.І Атмосферното налягане се повиши. Установи се слънчево време.

       17-23.І Баричното поле се преобразува в циклонално. На 20 и 21.І страната се намираше в южната периферия на циклон, който се преместваше от Западна Европа на изток. Отначало се усили вятърът от югозапад. По студения атмосферен фронт, свързан с този циклон, преваля дъжд, главно в южните райони, придружен от гръмотевици. На 21.І продължи преносът на по-студен въздух от север и дъждът премина в сняг. На 22 и 23.І на югоизток, през Западна Турция към Черно море премина дълбок средиземноморски циклон. Усили се вятърът от север и в Източна България беше силен и бурен. Силният вятър, придружен със снеговалежи, беше причина за бедствената обстановка в източната половина от страната. В Странджа и североизточните райони паднаха и обилни снеговалежи. На 24 и 25.І циклоналната област се запълваше.

       26-27.І Баричното поле се преобразува в антициклонално. Времето беше студено. На 27.І сутринта температурите в много райони се понижиха под -10°С, до -16°С в Кнежа, но през деня под влияние на топъл фронт от запад облачността се увеличи и на много места преваля сняг.

       28-29.І През Балканския полуостров премина дълбок средиземноморски циклон. Преобладаваше облачно време. На места в Северна България се образуваха поледици. В източните райони и на места северно от планините временно се усили вятърът от юг и югозапад. В тила на циклона нахлу студен въздух. Дъждът премина в сняг. В Централния Балкан падна обилен сняг и се образува снежна покривка с дебелина около 30 сm.

       30-31.І Над Балканския полуостров се образува антициклон и облачността в нашата страна намаля.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната януарска температура беше между -1.7 и 0.6°С в равнините. В Северна България температурите бяха под нормата за месеца, по Черноморието и в Южна България - около и под нормата. Най-голямо поднормено отклонение на температурата имаше в района на Русе - с минус 1.7°С. Най-високите температури през месеца (между 9.8 и 16.5°С) бяха измерени на 17 и 20.I съответно в Русе и Бургас. По планинските върхове температурата беше под нормата; максималните там бяха между -4.3 и -1.0°С съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 14.I. Най-ниските температури бяха между -6.6°С в Бургас на 7.I и -19.5°С в Кнежа на 9.I и по планинските върхове Мусала (-27.5°С) и Ботев (-23.8°С) на 23.I. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 0°С се колебаеше от 9 до 20 съответно в Русе и Сандански, а с над 5°С - между 0 и 8 във Видин, Монтана, Кнежа, Плевен, Русе и Варна.
 



Изменение на температурата през януари 2004г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в по-голямата част от страната беше около (80-120%) и под нормата (34-80%). В отделни райони беше над нормата: Видин (216%), Исперих (232%), Добрич (304 %) и др. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше също около нормата - на Черни връх 116%, вр.Мусала 82%, вр.Ботев 83%, вр.Мургаш 109%, само на вр.Рожен 156% - над нормата.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 5 и 15, а в планините около 15. Дни с валеж над 10 mm имаше по 1-2 през месеца. Дните със снежна покривка се колебаеха между 3 и 29 в равнините.
 



Валеж през януари 2004г.








Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни на първото десетдневие, около средата на второто и през последното десетдневие. Северни и североизточни ветрове имаше във Варна, Разград, Шумен, Добрич и Силистра със скорост 14 и 20 m/s.

       По планинските върхове ветровете бяха силни на 5-8, 11-20, 22-23, 26-28, 30-31.I. На вр.Ботев вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40 m/s на 15.I, на Черни връх на 28.I, на вр.Мургаш на 15, 27 и 28.I, а на вр.Мусала - на 15, 19, 20 и 28.I.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 10 за равнините, а в планините достигна до 19.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 6.1 и 8.2 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше над нормата. Броят на ясните дни беше между 1 (за София, което е под нормата) и 3 (за Видин - около нормата). Броят на мрачните дни бе между 6 (в Кюстендил - под нормата) и 21 (в Силистра - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 8.0 и 8.2 десети, с 1 ясен ден на Черни връх, а мрачните дни бяха 15.
 









Kъм съдържанието

  6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       В Дунавската равнина снежната покривка от началото на месеца до 18.І беше между 15 и 20 cm. На 22.І имаше нова снежна покривка между 15 и 20 cm, която се задържа до края на месеца. В Добруджа - до 15 cm до средата на месеца, а от 22.І до края на месеца дебелината на снежната покривка бе между 20 и 25 cm. По Черноморското крайбрежие и Тракийската низина от 5.І до края на първото десетдневие дебелината на снежната покривка бе до 10 cm, след което се стопи. От 22.І до края на месеца дебелината бе до 10 cm, като на отделни места само по южното крайбрежие имаше преспи вследствие навявания. В югозападна България снежната покривка беше оскъдна само в периодите 2-4, 13-15, 21, 22 и 28-30.І.
 

Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в 23 дни от месеца. Със сравнително повсеместен характер бяха мъглите в периодите 1-2, 12-14, 19-20 и 27-28.І. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони предимно в Северна България, край поречия и в някои планински котловинни полета.

       Поледици се образуваха на 1 и 2.І (Русе), на 28.І (Ловеч, Лом, Белене, Свищов) и на 29.І (Свищов и Разград).

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 15.І в Бургас и на 20.І (Видин и в станции от Южна България като Кърджали, Бургас, Пазарджик, Благоевград и др.).

       Силният до бурен вятър (на 22-23.І в Сливен - 40 m/s, Силистра - 28 m/s, Варна - 26 m/s, Кърджали 24 m/s) и снежната буря причиниха много щети върху сгради и имущество. Имаше пътнотранспортни произшествия, спиране на електрозахранване и водоснабдяване предимно в райони от Източна България. Беше съобщено за обърнати 7 празни товарни камиона ТИР в Сливенско, изхвърлени в канавки леки коли в Добричка област и закъсали коли на път. Бедствено положение бе обявено и в други общини от Добруджа и Странджа (Малко Търново).

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц януари 2004г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покр. 
  > 0   > 5  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
-2.3

-2.4

-1.5

-1.6

-2.0

-1.5

-2.8

-2.0

-1.4

1.1

1.6

0.7

0.8

-1.8

-0.3

1.1

2.0

-0.4

-12.6

-10.3
-0.8

-1.1

-0.3

-0.7

-0.7

-0.9

-1.7

-0.8

-1.3

-0.6

-0.5

-0.6

-0.7

-1.5

0.0

0.5

-0.5

0.3

-2.1

-1.9
14.5

6.6

14.0

14.0

13.5

13.5

9.8

13.2

13.6

14.6

16.5

16.1

15.5

15.2

10.5

14.0

15.0

15.8

-4.3

-1.0
19

18

20

14

17

17

17

20

18

18

20

20

19

20

20

19

19

20

14

14
-14.1

-17.8

-12.6

-12.0

-17.0

-15.1

-14.6

-13.4

-13.3

-9.6

-6.6

-8.4

-11.5

-15.7

-11.5

-10.7

-9.3

-13.0

-27.5

-23.8
10

10

27

10

10

8

11

26

26

27

7

8

9

9

10

9

25

10

23

23
51

78

31

41

26

54

44

70

91

61

60

52

65

59

54

29

33

16

80

61
181

216

87

91

62

101

87

184

304

161

136

139

116

127

134

78

86

41

82

83
14

16

9

7

4

19

8

16

19

21

32

31

19

12

10

11

11

5

12

10
29

16

16

22

4

30

3

30

30

30

30

30

30

2

30

29

29

29

16

23
10

10

12

11

10

13

9

11

15

19

18

17

16

15

14

18

20

14

0

0
2

0

0

2

1

1

0

2

5

8

7

7

7

1

1

8

9

5

0

0
14

12

10

12

11

6

13

14

15

11

6

6

9

9

12

7

6

5

15

16
1

3

0

0

0

1

0

1

2

2

1

1

1

2

0

1

1

0

2

1
3

0

5

5

7

2

0

3

3

10

8

6

4

0

1

4

2

1

17

19
20

27

26

24

26

27

29

21

21

13

12

5

17

21

11

3

4

9

*

30

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Положителната насока на процесите на есенно-зимното влагонатрупване през януари доведоха до значителна промяна в състоянието на почвата. Повърхностният почвен слой през дълги периоди от месеца бе преовлажнен. През по-студените дни от януари, когато в много райони на страната бяха измерени отрицателни стойности на минималните радиационни температури на повърхността на почвата, излишната влага в него бе замръзнала. През почти целия месец почвата в Северна България се намираше под снежна покривка. Изключение от тенденцията бе периодът 16-21.І, когато в Дунавската равнина тя се стопи до незначителните 1-2 cm, а в отделни земеделски участъци покриваше до 25% от засетите площи. В Южна България повърхностният почвен слой значително по-рядко бе покрит със снежна покривка. В тези райони тя бе нетрайна и се наблюдаваше само през периодите 5-12 и 24-28.І. Към края на първото и третото десетдневие на месеца температурата на почвата на 5 cm, а на места и на 10 cm дълбочина в Централна Северна България, Добруджа, Софийско, Подбалканските полета и част от Тракийската низина бе с отрицателни стойности.

       Снежната покривка през януари имаше отрицателно въздействие върху засетите зимни житни култури. Периодично падащите валежи от дъжд съдействаха както за постепенното й топене, така и за уплътняване на последните запазили се участъци от нея и образуването на ледена кора. Тази кора в много случаи затрудняваше достъпа на кислород до корените на растенията. Периодите на задържането й бяха краткотрайни и практически не нарушиха нормалното протичане на физиологичните процеси при презимуващите култури.

       Значителните валежи през първите 5 дни от януари в Северозападна и Централна Северна България, Добруджа, Пловдивско и особено Кърджалийско и Чирпанско дадоха добър старт за годината за поддържане на високо ниво на почвеното влагозапасяване.

       Сравнително сухото време през второто десетдневие и повишението на температурите съдейства за просъхване на повърхностния почвен слой на места в Южна България и провеждането на почвени обработки и торене на есенниците.

       Почти всекидневните превалявания през третото десетдневие затвърдиха постигнатите високи нива на влага в почвата.

       На 17.І.2004 г. бе проведено единственото за месеца измерване на водните запаси. Почти в цялата страна бе достигнато насищане на еднометровия почвен слой до ППВ и бе започнало натрупване на влагата в двуметровия слой (вж. прил. карта). В част от Тракийската низина и централните крайдунавски райони общият воден запас в слоя 0-100 cm бе много добър - около 86-98% от ППВ. Вероятно до края на месеца водните запаси и в тези райони са достигнали до ППВ. Ограничената сума на валежите през януари в зоната по поречието на р.Струма (Благоевград 5.4 l/m2, Сандански 15.8 l/m2, Кюстендил 17 l/m2) са причина за изключението от общата тенденция за непрекъснато плавно повишение на съдържанието на влага в почвата. В тази част от страната общият воден запас се задържа на същите нива като тези от предходния месец.



Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Агрометеорологичните условия през януари поставиха на изпитание студоустойчивостта на зимуващите земеделски култури. В края на първата седмица на януари настъпи чувствително понижение на температурите. Средноденонощните им стойности в цялата страна бяха отрицателни, с 5-6°С под нормата за първото десетдневие на месеца. На отделни места в Западна България, Дунавската равнина и Тракийската низина минималните температури се понижиха до -15, -19°С, а в Кнежа и до -20°С. В тези райони наличната снежна покривка бе защита за зимните житни култури от въздействието на ниските отрицателни температури, особено за по-късните посеви, които не успяха да братят преди настъпването на зимата. Отрицателни температури от този порядък при по-продължително задържане могат да причинят в различна степен измръзване при някои десертни сортове лози. В края на януари повреди от измръзване при есенните посеви не бяха установени. Евентуалните повреди от измръзване по лозата ще бъдат установени в началото на февруари.

       След студеното за сезона време в началото на второто десетдневие, в средата на януари настъпи чувствително подобрение на топлинните условия. Към края на второто десетдневие на месеца максималните температури достигнаха на места до 15-17°С (Ловеч, Кърджали, Враца, Сливен, Елхово, Бургас, Ахтопол, Свиленград, Благоевград, Сандански), което доведе до преминаване на есенните посеви от състояние на дълбок в относителен покой. В отделни райони на Южна и Източна България средноденонощните температури надхвърлиха биологичния минимум, необходим за активизиране на жизнените процеси при зимните житни култури. На места в Североизточна България (Търговище, Добрич) бе наблюдавано краткотрайно възобновяване на вегетацията при късно засетите есенни посеви, намиращи се в начален етап на развитие.

       В началото на третото десетдневие на януари температурите отново се понижиха и средноденонощните им стойности в цялата страна бяха значително под нормата за сезона, което доведе до възстановяване на дълбокия покой при зимните житни култури. Нормализиране на топлинните условия бе наблюдавано в края на януари.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През по-топлите периоди и в края на второто десетдневие в отделни райони бе проведено подхранване на есенниците с азотни минерални торове, резитби на по-студоустойчивите овощни видове.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост"1 са малко по-високи от ПДК през част от дните на наблюдение, не достигат МСМС. Максималната еднократна стойност е измерена на 5.І вечерта и е около 2 пъти над ПДК, а максималната средноденонощна (на 6.І) слабо надвишава съответната ПДК.

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен и Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 8 от дните на наблюдение.



Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 32 синоптични станции и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните, за пунктовете, стойности на рН за месец декември са в киселинната област на скалата в 87% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Ивайло (рН=4.4), а най-алкална - в Шабла (рН=7.8). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени във Варна на 23.І през нощта (рН=3.3), а най-алкална (рН=9.0) - в Елхово на 22.І предиобед.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През януари 2004 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 9.3 mBq/m3 за отделните станции. С изключение на Пловдив тези стойности са близки и по-ниски от измерените през декември 2003 г., което се дължи на снеговалежите и екраниращото действие на снежната покривка.

       По технически причини във Варна, в средата на месеца за около 1 седмица, беше спряно набирането на аерозолни проби.

       Ежедневните стойности на общата бета-активност, измерени 120 часа след снемане на филтърната проба, се изменят в по-тесни граници, в сравнение с тези от предишния месец за всичките пет станции.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През по-голямата част от януари наблюдаваните реки в страната протичаха при слаби денонощни колебания на нивата. През последните 2-3 дни на месеца беше наблюдавано силно повишаване на нивата и увеличаване на оттока на повечето реки в Южна България и на някои от Черноморския басейн. По-слабо повишение на речните нива около средата и в края на януари беше наблюдавано и в Дунавския водосбор. Месечният обем на речния отток общо за страната надвиши с около15% нормата за януари и е с 44% по-голям от оттока през декември.

       В Дунавския водосбор през по-голямата част от януари реките протичаха с денонощни изменения на нивата от 0 до (5-10 cm, предимно спадане. През периодите 16-19 и 29-31.I при почти всички пунктове за наблюдение беше регистрирано повишение на речните нива с 25 до 73 cm, на р.Джулюница при едноименното село до 122 cm. В дните с повишение протичащите водни количества надвишаваха нормите от 1 до 4 пъти, а на р.Джулюница - около 6 пъти. Средномесечният отток на всички реки в Северна България е по-голям в сравнение с декември, но само при отделни пунктове надвиши нормата за месеца.

       През по-голямата част от януари оттокът на реките от Черноморския басейн беше почти постоянен. Силно повишение на нивата на някои от тези реки беше наблюдавано през периода 29-31.I, а именно: на Провадийска при гара Синдел с 304 cm, на Луда Камчия при Бероново със 100 cm, на Камчия при Гроздьово с 403 cm, на Факийска при Зидарево с 236 cm. Въпреки това повишение, средномесечният отток само на реките Провадийска при гара Синдел и Луда Камчия при Бероново надвиши нормата за месеца.

       В Южна България през последната седмица на януари беше регистрирано повишение на речните нива: на р.Марица при Харманли с 236 cm (при протичащо водно количество на 30.I 654 m3/s), на родопските притоци на реката с 20 до 137 cm, на р.Арда и р.Върбица при Джебел със 185 до 280 cm и на Харманлийска река при Харманли с 336 cm. Средномесечният отток на тези реки надвиши нормите за януари. По-слабо беше повишението на нивата на реките Струма и Места при м.Момина кула - с 24 до 71 cm. През месеца продължи подприщването на р.Места при Якоруда вследствие на заледяване.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1193 млн. m3, с 44% по-голям от оттока през декември и с 15% над нормата за януари.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през януари беше с тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се повиши със 101 до 124 cm в сравнение с декември и остана с 88 до 114 cm под нормата за януари.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с декември беше установено при 21 наблюдателни пункта или около 57% от случаите. Най-съществено повишение беше регистрирано в Милановски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 209 до 605% спрямо декември. Понижение на дебита беше установено при 16 наблюдателни пункта. Спадането на дебита беше най-съществено в частта от Гоцеделчевски басейн, дренираща се към р.Места, както и в Разложки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 60 до 70% от стойностите през декември.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 73 cm спрямо декември беше регистрирано при 51 наблюдателни пункта или около 75% от случаите. Най-съществено беше повишението на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Места, Марица, Тунджа, в Кюстендилската котловина и в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха водните нива в Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловини, както и в Горнотракийската низина. Понижение с 2 до 27 cm бе установено при 17 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р.Осъм и в Софийската котловина. Предимно се повишиха (с 22 до 24 cm) нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Предимно се понижиха (от -211 до 0 cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на покачване. Предимно се повишиха (от 8 до 23 cm) нивата на подземните води в малм-валанж-ката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -12 до -1 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 4 cm. Повишиха се нивата в подложката на Софийския грабен с 6 cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 35 cm, както и в приабонската система на Пловдивския грабен с 13 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмската разломна зона (Джермански грабен), като слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.

       В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 58 наблюдателни пункта или около 56% от случаите, от които 36 кладенци и 22 извори. Понижението на водните нива от 1 до 305 cm спрямо средномногогодишните месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм и Струма, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от месечните норми от 3.22 до 497 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски, Перущица-Огняновски и обособени части от Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на Башдерменска синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (20 до 55%) от нормите за януари. Повишението на водните нива (с 2 до 163 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, за хотрив-баремската водоносна система в обсега на Драгомъжка антиклинала и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е 0.39 до 698 l/s или нарастването е със 102 до 185%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Бистрец-Мътнишки карстов басейн, в басейна на платото "Пъстрина", в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в обособени части от Разложки карстов басейн.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова