БЮЛЕТИН за месец АВГУСТ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-2.VІІІ В началото на месеца баричното поле над Балканите беше с малък антициклонален градиент, а във височина - циклонално, високият циклон беше с център над Украйна. Над южните райони на Италия при земята се формира плитък циклон, чиято фронтална система премина и през България. Времето беше хладно, на места с превалявания.

       3-6.VІІІ Високата долина бавно се изтегли на изток и постепенно се запълваше. Над Балканския полуостров израсна баричен и термичен гребен от запад. При земята баричното поле беше със слаб антициклонален градиент. Беше предимно слънчево, температурите се повишиха.

       7-12.VІІІ Гребенът във височина се разруши, над Балканите отново се спусна долина от североизток. Атмосферата над нашата страна се лабилизира, времето беше неустойчиво, с температури по-ниски от средните, на места с превалявания.

       13-15.VІІІ При земята и във височина въздушният поток се ориентира от запад, впоследствие от югозапад, пренасяйки сухи и горещи въздушни маси. На 15.VІІІ температурите достигнаха на места до 40°C.

       16-17.VІІІ През нощта срещу 16.VІІІ над страната премина студен атмосферен фронт, който след това стационира над страната. На места преваля, температурите се понижиха с 5-6°C.

       18-19.VІІІ Времето в България отново се определяше от гребен от високо налягане при земята и във височина от запад-югозапад. Беше слънчево и горещо, температурите отново достигаха 35-37°C.

       20-21.VІІІ При преминаването на поредния бавноподвижен студен атмосферен фронт на места в страната преваля, температурите временно слабо се понижиха.

       22-24.VІІІ След преминаването на фронта, над Балканите отново се възстанови гребенът. Времето беше сухо и горещо.

       25-27.VІІІ Над България премина студен фронт. Над Италия се зароди циклон, гребенът над Балканите се разруши и полето при земята и във височина придоби циклонална кривина, градиентът беше слаб. Времето беше неустойчиво, на места имаше превалявания, температурите постепенно се понижиха с 5-7°C.

       28-31.VІІІ Над Балканите отново се изгради баричен гребен от югозапад. Над Скандинавския полуостров се разви циклон, който при задълбаването и разширяването си на югозапад до средата на Пиренейския полуостров допълнително усили югозападния пренос на Балканите и на 30.VІІІ на места у нас бяха измерени рекордно високи температури.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през август беше между 23.1 и 26.5°C в равнините. В цялата страна температурите бяха с 2-4°C над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в районите на Лом и Тетевен - с 4.5°C. Най-високите температури през месеца бяха измерени на 14 и 15.VІІІ и на 30 и 31.VІІІ, като максималните варираха предимно между 30 и 40°C. Бяха измерени високи стойности във Велико Търново (41.2°C), в Ловеч (41°C) на 30.VІІІ, в Русе (40.2°C) на 15 и 30.VІІІ и Свиленград (40.3°C) на 31.VІІІ. По планинските върхове температурата беше над нормата. По върховете максималните температури бяха между 16.6 и 19.4°C съответно на Мусала и Ботев на 30.VIII. Най-ниските температури бяха между 8.4°C във Видин и 16.5°C в Бургас на 12.VIII и по планиските върхове Мусала (0.4°C) и Ботев (2.2°C) на 12.VIII. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 25°C се колебаеше от 25 в Разград до 5 във Варна, Добрич и Кюстендил, а над 30°C - между 1 в Сандански и 2 в Русе.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в повечето равнинни райони на страната беше под нормата (0-80 %). В отделни станции валежите бяха около и над нормата - Търговище и Шумен (123%), Крумовград (135%), Драгоман (139%), Благоевград (156%) и Панагюрище (165%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата - на Черни връх - 93 %, на вр.Мусала - 61 %, вр Рожен. - 89%, на вр.Ботев 67%, на вр.Мургаш - 42%.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 1 и 7, а в планините - до 8. Дните с валеж над 1 mm бяха между 1 и 7 (във Велико Търново и Кюстендил). Валеж по голям от 10 mm е имало 1 и 3 дни (в София и Благоевград). Максимален денонощен валеж (25.0 mm) беше отчетен в Разград на 10.VIII, в Кнежа, Благоевград и Сливен (20.0 mm) съответно на 10, 27 и 28.VIII.
 


Валеж
Валеж през август 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни в края на първото и второто десетдневие и в края на месеца. На повечето места силен вятър с максимална скорост бе регистриран както следва: на 11.VІІІ (в Бургас - 28 m/s, Кнежа - 18 m/s), на 15.VІІІ (Враца - 17 m/s), на 20.VІІІ (Кърджали - 30 m/s, Елхово - 18 m/s и др.) и на 31.VІІІ (Свищов - 20 m/s, Сливен - 28 m/s и др.).

       По планинските върхове ветровете бяха силни на 11, 12, 15, 16 и 29-31.VIII. На вр.Ботев на 11.VIII вятърът беше със скорост 28 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 6.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 2.2 и 4.3 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше под нормата. Броят на ясните дни беше между 5 (за Стара Загора, което е под нормата) и 17 (за Бургас - над нормата). Броят на мрачните дни бе между 1 (във Видин - около нормата) и 3 (в Стара Загора - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 5.5 и 4.1 десети, с по 3 и 9 ясни и 7 и 6 мрачни дни съответно.
 





Kъм съдържанието


  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 20 дни от месеца - повече от нормалното за август. По-интензивна гръмотевична дейност с повсеместен характер имаше около 2 и 20.VІІІ и в периодите 9-10, 15-17, 25-27.VІІІ. През останалите дни гръмотевични бури са се развивали в отделни райони на страната.

       Валежи от град са наблюдавани по оперативна информация от станциите на НИМХ в 7 дни от месеца, предимно с локален характер. Имаше съобщения за щети от процеса на 20.VІІІ - като наводнението от поройния валеж с градушка в Шумен, градушките в София и областта на 10 и 20.VІІІ, в Сандански на 22.VІІІ и др.

       От горещините през четирите периода (13-15, 18-19, 22-25 и 28-31.VІІІ), когато в някои от станциите бяха регистрирани абсолютни максимални температури, имаше пострадали от топлинни удари и беше повишен броят на катастрофите по пътищата, както и броят на пожарите.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц август 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C  		Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn  		  мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm  		вятър 
 >=
 14m/s  		Гръм. бури 
  > 25   > 30  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
22.9

25.2

25.3

25.3

25.0

25.9

25.0

26.6

24.0

23.1

24.0

24.2

25.4

25.3

24.9

25.1

23.9

26.5

23.0

6.7

9.8
3.4

3.7

3.7

3.9

3.6

3.6

3.9

3.8

3.5

3.6

2.3

2.1

3.2

3.0

2.8

3.1

2.2

2.1

2.6

1.9

2.6
35.6

39.5

39.2

39.1

38.7

39.0

41.2

40.4

38.0

35.9

34.2

38.1

37.0

39.0

39.4

39.2

37.0

40.0

37.6

16.6

19.4
30

15

15

30

30

30

30

30

30

24

25

31

31

31

31

31

19

31

30

30

30
11.3

8.4

13.2

12.5

10.0

12.5

11.2

11.7

11.2

11.4

14.3

16.5

14.7

10.7

10.7

10.5

12.0

15.0

9.0

0.4

2.2
13

12

12

12

12

12

13

12

12

12

12

12

12

11

13

13

11

11

11

12

12
28

0

10

4

23

1

8

5

45

27

23

2

36

30

10

8

58

18

36

28

74
55

0

21

7

48

1

12

10

94

60

73

6

97

92

19

22

156

52

92

61

67
17

0

6

2

20

1

7

2

25

13

18

1

20

6

4

4

20

10

10

10

29
27

20

22

3

10

26

21

21

10

12

11

12

28

1

1

17

27

3

3

2

17
6

15

16

14

14

21

13

25

10

5

5

6

15

19

14

20

10

24

5

0

0
0

0

0

1

0

2

1

2

0

0

0

0

0

0

0

0

0

1

0

0

0
6

0

2

2

3

0

1

3

4

4

4

0

4

2

4

3

6

3

7

7

10
1

0

0

0

1

0

0

0

1

1

1

0

1

0

0

0

3

1

1

0

3
1

1

1

2

3

2

0

2

1

0

1

1

1

6

0

2

2

0

0

1

6
11

3

5

6

3

2

4

3

4

3

4

0

5

3

6

6

9

11

11

11

3

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       През август състоянието на водните запаси в почвата сериозно се влоши. Промяната на съдържанието на влага до края на месеца се характеризираше с непрекъснато намаляване, предизвикано от поднормените валежи през месеца, повишената консумация от посевите, намиращи се в репродуктивен стадий от развитието си, и високите температури, които допълнително увеличиха изпарението от повърхността на почвата.

       От неблагоприятния комплекс агрометеорологични фактори, горещините и сушата бяха с най-малък интензитет през първото десетдневие. Валежите през периодите 2-4 и 9-11.VІІІ имаха стопанско значение предимно в западната половина на страната (Кюстендил, Драгоман, Благоевград, Сандански, Кнежа и Разград). В Тракийската низина водните запаси в еднометровия почвен слой към 7.VІІІ при царевицата бяха близки до критичния минимум - около 38-49% от ППВ.

       Горещото време през повечето дни от второто десетдневие продължи неблагоприятната тенденция на изчерпване на влагата от почвата. Едва на 20.VІІІ в Драгоман (29 l/m2), Елхово (17 l/m2) и Шумен (35 l/m2) валежите временно подобриха съдържанието на влага в повърхностния почвен слой. От взетите на 17.VІІІ почвени проби бе установено, че пролетните култури, отглеждани при неполивни условия в източната половина от страната, не разполагат с продуктивна влага на дълбочина 50 cm, а на места - и в еднометровия почвен слой. Напояването бе единственото мероприятие, осигуряващо оцеляването на културите.

       През третото десетдневие дневните температури се задържаха над 35°C на много места в Северна България и крайните южни райони. В Югоизточна България бе отчетен продължителен период без валежи със стопанско значение (Бургас и Малко Търново - 33дни, Карнобат - 57 дни, Ахтопол - 143 дни). Състоянието на повърхностния почвен слой в част от Лудогорието и Тракийската низина от средата на август не позволяваше качествено провеждане на дълбоката оран. В обширни зони на страната почвените обработки временно се преустановиха. Падналите през периода 26-28.VІІІ валежи в София, Благоевград и Сливен бяха крайно недостатъчни за коренна промяна на тревожната обстановка в страната, която бе предпоставка за зараждащото се закъснение при подготовката на площите за есенна сеитба.

       В по-голямата част от полските райони на страната общият воден запас в еднометровия почвен слой при пролетните култури в края на месеца не надвишаваше 50% от ППВ. Само в редки случаи водните запаси достигаха до 66% от ППВ (Борима, Николаево, Чирпан, Ямбол и Царев брод) (вж. прил. карта).


Водни запаси при пролетните култури към 27.08.2003 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Развитието на земеделските култури през първото и началото на второто десетдневие на август протече при близки до нормата за сезона топлинни условия. Падналите валежи в началото на август в Западна България ограничиха дефицита на почвена влага и подобриха условията за развитието на късните и средноранните царевични хибриди, отглеждани при неполивни условия, при които протичаше наливане на зърното и фаза млечна зрелост.

       В Източна България продължителната суша нанесе сериозни щети на земеделските култури. В отделни райони (Образцов чифлик, Камено) вследствие недостига на влага бе наблюдавано увяхване и изсъхване на растенията. Част от посевите със слънчоглед останаха с недоразвити пити, а при изсъхналите царевични посеви се наложи силажиране.

       Високите температури в средата на август, надхвърлили на много места в Северна България 39-40°C (Ново село, Видин, Монтана, Лом, Кнежа, Ловеч, Плевен, В.Търново, Русе) и липсата на превалявания доведоха до задълбочаване на дефицита на почвена влага. Сухото и горещо време ускори узряването на късните пролетни култури и летните сортове овошки. През първата половина на август узря слънчогледът и фасулът в полските райони на страната, а ранните хибриди царевица приключиха развитието си (вж. прил карта).

       През третото десетдневие неблагоприятният комплекс от рекордно високи температури и задълбочаваща се суша влоши допълнително състоянието на по-късните пролетни култури. През най-горещите дни от това лято (30 и 31.VІІІ) температурите в Ловеч, В.Търново, Русе, Сандански и Свиленград надхвърляха 40°C. Опасността от получаването на пригори по листата и плодовете на овощните видове и гроздето бе реална и застрашаваше да влоши качеството на очакваната реколта. Пораженията от сушата при преждевременно узрелите и несилажирани царевични посеви в отделни станции на Североизточна България (Търговище, Царев Брод) бяха сериозни. Значителен процент от растенията бяха загинали, а зърната на оцелелите бяха сбръчкани и полуизсъхнали. Наблюдаваше се и застой в развитието на люцерната на площи без осигурено напояване. Поради липсата на продуктивна влага в почвата, засетите през третото десетдневие на август семена от рапица не успяха да поникнат.
 


Восъчна зрелост при царевицата хибридна група 500 - 2003г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Оцеляването на редица полски култури в много райони на страната през целия месец зависеше от прилагането на подходящ поливен режим. Напояването се прилагаше и за избягване на стреса от високите температури през отделни дни от месеца. Другите основни земеделски мероприятия през август бяха прибирането на плодовата и зеленчуковата реколта, жътвата на царевицата и слънчогледа, както и силажирането на отделни царевични посеви и на люцерната.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост"1 надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация, 3 пъти над еднократната санитарно-хигиенна норма, е измерена в 6 дни от месеца. Максималната средноденонощна стойност е 3 пъти над съответната норма (на 21.VІІІ).

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах са до около 2 пъти над средноденонощната ПДК в 80% всички дни на наблюдение.

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 10 от дните на наблюдение.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични станции и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните за пунктовете стойности на рН за месец юни са в киселинната област на скалата в 72% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Ивайло (рН=4.6), а най-алкална - във Видин (рН=8.1). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Ивайло на 17.VІІІ през нощта (рН=3.7), а най-алкална (рН=8.5) - във Видин на 31.VІІІ вечерта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През август 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 7.6 mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-високи до измерените през месец юли, когато сумата от валежите е по-голяма. През месеца се наблюдава типичната за летния сезон динамика в изменението на ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През август оттокът на наблюдаваните реки слабо се измени в сравнение с юли, като общо за страната тенденцията към намаляване на речните води се запази. Най-съществено намаля средномесечният отток на северозападните реки между Тополовец и Искър вкл., на реките от Черноморския басейн, а от южните реки - на р.Струма. Месечният обем на оттока на наблюдаваните реки в страната е с около 8% по-малък в сравнение с оттока през юли.

       В Дунавския водосбор през целия август реките протичаха при слаби - до (10-15 cm денонощни изменения на нивата, предимно спадане. Средномесечнияг отток на северозападните реки Тополовец, Лом, Огоста и Искър след Нови Искър, както и на реките Осъм при Ловеч, Янтра при Велико Търново и притоците на Янтра - Росица, Джулюница и Голяма река, намаля с 1 до 3 пъти в сравнение с юли. Оттокът на останалите реки намаля по-слабо, а на реките Вит при Търнене и Янтра при Каранци е с около 30% по-голям в сравнение с юли. Средномесечният отток на реките при отделните пунктове за наблюдение остана с 1 до 8 пъти по-малък от нормата за август, само на р.Янтра при Каранци слабо надвиши нормата. Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 1-10.VIII, а минималните - през периода 20-31.VIII.

       През август оттокът на реките от Черноморския басейн продължи да намалява, най-силно при крайните югоизточни реки Средецка и Факийска, които от 29.VIII са практически сухи. Оттокът на реките средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е 2-3 пъти, а на реките Голяма Камчия при Преслав - над 10 пъти под нормата за месеца.

       В Южна България през август най-силно намаляха протичащите водни количества на р.Струма и по-слабо на реките Марица при Харманли и Чепеларска при Бачково. Почти без промяна в сравнение с юли е оттокът на останалите реки от водосбора - р.Марица и на реките Тунджа и Места. Средно за август оттокът на повечето реки е 1 до 3 пъти под нормата за месеца, а на р.Марица при Пазарджик и при Свиленград и на р.Арда при Рудозем е 1-2 пъти над нормата.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 445.3 млн.m3, с 8.4% по-малък от оттока през юли и с 3.4% над нормата за август.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през август силно се понижи. През периода 14-19.VIII при всички пунктове за наблюдение в българския участък, без Силистра, нивото на реката падна под досега регистрираните минимуми за месеца и се установи такова до края на август. При Силистра речното ниво падна под минимума за август на 31.VIII.

       Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 18 до 46 cm по-ниско в сравнение с юли.


Състояние на реките за месец август 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец август 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 30 наблюдателни пункта или 83% от случаите. Най-съществено понижение беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на платото "Пъстрина" и Тетевенска антиклинала, както и в басейна Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 11 до 54% от стойностите през юли. Повишение на дебита беше установено при 6 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Искрецки карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 106 до 155% спрямо юли.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 89 cm спрямо юли беше регистрирано при 55 наблюдателни пункта или около 86% от случаите. Предимно се понижиха нивата на подземните води в терасите на р.Дунав и всички нейни притоци, на реките от Черноморския водосборен басейн, на р.Тунджа, както и в Карловска и Казанлъшка котловини. Най-съществено беше понижението на водните нива в терасите на реките Дунав, Струма и Тунджа, както и в Горнотракийската низина. Кладенецът при с.Слана бара пресъхна. Повишение на водните нива с 1 до 167 cm бе установено при 9 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Струма, Марица и в Кюстендилската котловина.

       Предимно се понижиха нивата на подземните води в Хасковския басейн с 15 до 29 cm.

       Двупосочни изменения (от -46 до 2 cm), с много добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -23 до 6 cm), с много добре изразена тенденция на спадане имаха подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция с изменения от -71 до 14 cm имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 5 cm, в обсега на Местенския грабен с 2 cm, в Средногорската водонапорна система с 2 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 15 cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1 cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение дебитът на подземните води в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през август беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 74 наблюдателни пункта или около 75% от случаите, от които 45 кладенци и 29 извори. Понижението на водните нива от 1 до 334 cm спрямо средните (22-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 0.55 и 572 l/s, беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки, Милановски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и в басейна Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е 3 до 45% от нормите за август. Повишението на водните нива (с 6 до 162 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, както и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 2.81 до 396 l/s или нарастването е със 103 до 145%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Искрецки карстов басейн и в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.


Състояние на подземните води през август 2003 г.

Състояние на подземните води през август 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова