БЮЛЕТИН за месец МАЙ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.V Баричното поле при земята беше относително високо, във височина имаше гребен. Преобладаваше слънчево и горещо време. На 3.V в Русе температурата беше 37°С, във Велико Търново - 36°С.

       3-4.V През страната премина слабо изразен студен атмосферен фронт. Температурите се понижиха с 5-6°С. Валежи почти нямаше.

       5-13.V При земята баричното поле беше безградиентно и относително високо, а във височина имаше гребен. Времето над страната беше слънчево и топло, в равнините - горещо.

       14-15.V През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. На места в Южна България слабо преваля.

       16-19.V Страната се намираше отначало в южната периферия на антициклон, впоследствие в безградиентно барично поле при земята и долина във височина. Времето беше неустойчиво, с краткотрайни превалявания.

       20.V Временно се изгради гребен във височина. Преобладаваше слънчево време.

       21-23.V Страната се намираше в южната периферия на област от високо атмосферно налягане. Южно от нас премина циклон. Почти в цялата страна имаше краткотрайни валежи.

       23-29.ІV При земята, както и във височина, полето беше безградиентно, относително ниско. Времето беше неустойчиво, с почти повсеместни превалявания. Най-малко бяха валежите по Черноморието.

       30-31.V Изгради се антициклон при земята и във височина. Валежите спряха и се установи слънчево време.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През периода 1-14.V средноденонощните температури бяха между 18 и 23°С - по-високи от нормалните. Най-топло беше на 3.V, когато на отделни места в Североизточна България средната температура достигна 25-28°С. На 15.V температурите се понижиха и до 21.V се колебаеха около нормалните. Ново понижение имаше на 22.V и температурите се оказаха по-ниски от нормалните с 1 до 3°С. До края на месеца те слабо се повишиха и бяха около и по-ниски от нормалните.

       Средните месечни температури за май са предимно между 18 и 21°С, в Сандански 21.4°С, в Русе 21.7°С, по Черноморието между 16 и 18°С, в планинските райони между 7 и 12°С, на вр.Мусала 2.9°С, на вр.Ботев 6.9°С. По Черноморието те са с около 1°С, а в останалата част на страната с 1.5 до 5°С по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномалии имаше в планините.

       Най-високите температури през май са между 32 и 37°С, по Черноморието - около 28°С, в планините между 19 и 24°С, на вр.Мусала 12.4°С, на вр. Ботев 13.8°С и са измерени през първото десетдневие на май, а най-ниските са измерени около 8 и 17.V и са между 6 и 11°С, в Добрич 2.4°С, в планините - между 1 и 6°С, на вр. Мусала -2.4°С.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през май 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Преваляванията през май бяха главно през втората половина на месеца.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 4 и 12, в планините - до 15. В източните райони валежът през май веднъж, а в останалата по-голяма част на страната от 3 до 5 пъти е бил повече от 10 mm. Максималните денонощни валежи са меж ду 15 и 35 mm, във Враца - 56 mm, във В.Търново - 38 mm, в Бургас - 5 mm и са измерени през третото десетдневие на май.

       Сумата на валежите в източните райони е между 20 и 50 mm, т.е. между 20 и 80% от нормата. В останалата по-голяма част на страната валежите са между 60 и 120 mm, а в планинските и припланинските райони - между 90 и 150 mm, които са между 110 и 160% от нормата, на вр.Рожен - 224 mm (243% от нормата), в Тетевен - 166 mm, във Враца - 153 mm, но в Ахтопол - само 1 mm.
 


Валеж
Валеж през май 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше сравнително малко. Броят на дните със силен вятър беше между 0 и 1, в Бургас и на вр.Ботев - 5, на вр.Мусала - 2.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Количеството на средната облачност (между 3 и 5, в планините около 6 десети от небосвода) е по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 8 и 15, в планините между 3 и 6) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (между 2 и 8, в планините - до 13) - около и по-малко от нормата.
 





Kъм съдържанието


  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли с краткотраен характер и само на отделни места в някои котловинни полета се образуваха в 5 дни от месеца (на 9, 20, 27-28 и 31.V).

       Гръмотевични бури са отбелязани в 18 дни от месеца - с повсеместен характер и по-интензивна гръмотевична дейност имаше около 4.V, в периодите 14-18.V и 21-29.V. Те бяха наблюдавани в повечето райони на западната част от страната. Беше съобщено за 4 жертви на мълнии - във Видинско, Хасковско и Велинградско. Обект на медиен и мълниезащитен интерес стана къща от с.Црънча (Доспатско) с чести разряди на мълнии върху нея. Имаше съобщения за пропаднали пътища от проливните валежи и запалени плевни във Велинградско (Сърница) от бурята на 15.V.

       Валежи от град бяха наблюдавани в 10 дни от месеца, като на повечето места те бяха на 28 и 29.V. Значителни щети на селскостопанска продукция градушките нанесоха на 15.V в с.Винарово и с.Държава (Чирпанско).

       Продължителните и обилни валежи (с месечни суми над нормата) към 29.V причиниха щети върху имущество, активизиране на свлачища и отнесени участъци от междуселски пътища в Пловдивско и Асеновградско.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 15   > 20  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
18.0

19.6

19.8

19.5

19.5

20.5

19.8

21.8

18.5

18.1

17.2

16.9

19.4

18.6

18.9

18.7

19.6

21.4

18.6

2.9

6.9
3.3

2.2

3.1

3.1

2.6

2.9

3.2

3.6

2.6

3.5

1.8

1.0

2.8

1.9

2.2

1.6

3.1

3.0

3.0

3.7

4.9
32.5

34.0

32.5

32.6

33.0

33.1

36.4

36.7

33.4

35.4

28.5

27.9

34.5

33.5

33.5

33.0

32.6

34.0

33.6

12.4

13.8
3

10

10

10

10

2

3

3

3

3

4

4

3

3

3

3

3

3

3

1

10
9.1

7.2

10.4

10.0

7.6

11.2

9.4

10.0

7.0

2.4

6.8

8.5

7.8

7.4

5.8

5.5

10.2

11.2

7.5

-2.4

0.8
23

17

17

17

13

31

8

18

7

7

7

8

7

8

8

8

20

11

8

23

31
116

69

105

153

79

74

103

56

34

25

28

15

43

113

73

86

81

91

68

101

130
159

111

129

154

118

113

126

86

47

52

71

36

67

182

116

132

133

194

107

99

98
33

18

31

56

30

24

38

19

23

13

20

5

17

31

15

26

35

30

26

21

26
22

25

22

22

25

25

27

27

29

29

29

28

28

25

25

23

23

23

23

23

28
27

30

30

30

30

30

31

31

29

28

25

25

30

30

30

30

29

29

30

0

0
10

13

14

14

13

16

16

21

10

5

1

2

13

8

9

6

15

21

13

0

0
10

11

9

10

10

9

8

6

4

5

4

4

6

9

9

12

10

11

6

14

13
4

2

4

6

3

2

4

3

1

1

1

0

1

4

5

3

2

3

3

2

4
1

0

0

1

0

1

0

1

0

0

0

5

0

1

0

0

1

0

0

2

5
10

9

5

9

5

6

6

5

1

2

2

3

4

8

10

10

11

9

11

10

7

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Състоянието на почвата през първата половина на май се характеризираше с постоянно намаление на водните запаси в по-горните почвени слоеве. Високите температури през първото десетдневие ускориха развитието на земеделските култури, свързано с повишен разход на влага. Значително се увеличи и изпарението от разораните и незасети участъци. Влагозапасите от предходния месец осигуряваха поникването и началното развитие на пролетните култури през първите дни от май.

       Към 15.V в отделни райони на страната безвалежният период достигна 30 дни. При окопните култури в Северна и Източна България се образуваха пукнатини в повърхностния почвен слой. В Силистренско, Добричко, Карнобатско, Сливенско, Казанлъшко и Свиленградско продуктивната влага на дълбочина в почвения слой 10 cm, а в последствие и на 20 cm, се изчерпа. Забави се покълването на засетите в края на първото десетдневие на май семена. Наложи се напояване на разсадените зеленчуци.

       През втората половина на май неравномерното разпределение на валежите определи съществената разлика в състоянието на почвата в източната и западната половина от страната. През последните дни от второто и най-вече през третото десетдневие в Западна и Централна България паднаха ежедневни обилни валежи (Враца - 145 l/m2, В.Търново и София - 100 l/m2, Лом, Монтана - между 91 и 95 l/m2, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сандански, Кърджали - от 70 до 90 l/m2). Изцяло бяха преодолени последиците от започналото засушаване. През по-голямата част от периода повърхностният почвен слой бе преовлажнен и не позволяваше механизирани обработки.

       В Източна България слънчевото и топло време продължи през повечето дни до края на месеца. Оскъдните превалявания, съставляващи 25-58% от месечната сума, задълбочиха проблема с недостига на влага в почвата по време на особено чувствителните към нея фази от развитието на земеделските култури. На 28.V на отделни места в Източна България паднаха по-съществени валежи (Варна - 21 l/m2, Разград - 23 l/m2, Русе - 17 l/m2). Твърде ограничени по площ на разпространение, те не бяха в състояние да променят в положителна насока общата характеристика за Добруджа, Лудогорието, Централното и Южното Черноморие.

       Разлика във влагозапасяването на почвата в края на месеца се откриваше и при есенните посеви и пролетните култури. Поради напредналия стадий от развитието, общият воден запас при пшеницата бе значително по-нисък от този при царевицата, слънчогледа, памука и др. пролетници.

       Към 27.V общият воден запас при пшеницата в Североизточна България, Сливенско, Казанлъшко и Свиленградско в слоя 0-100 cm бе между 59 и 71% от ППВ (вж. прил. карта). Над 85% от ППВ бяха водните запаси във Врачанско, Монтанско, Кюстендилско, Пловдивско и Пазарджишко.

       При царевицата най-ниски показатели за влага в почвата в слоя 0-50 cm бяха отчетени в част от Лудогорието и в района на агростанции Новачене, Образцов Чифлик и Казанлък - между 63 и 75% от ППВ (вж. прил. карта). В Софийското поле, по поречието на р.Струма, в част от Предбалкана и Пловдивското поле бе достигнато насищане до ППВ.

       На 22.V във Врачанско и на 27.V в Първомайско интензивните валежи доведоха до наводнение на зеленчукови градини. След това бе необходим близо седмичен период за просъхване на повърхностния почвен слой и възстановяване на нормалния ритъм на селскостопанските мероприятия в района.


Водни запаси при пшеницата към 27.05.2003 г. в слоя 0-100 см.

Водни запаси при царевицата към 27.05.2003 г. в слоя 0-50 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Рекордно високите температури през първата седмица на май, надхвърлили на места 34-36°С (Свищов, В.Търново, Плевен, Русе, Кърджали, Свиленград, Сандански и др.), ускориха развитието на земеделските култури. Къснозасетите есенници достигнаха значителен напредък в развитието си, при голяма част от площите с пшеница и ечемик бе наблюдавано скъсяване на междуфазните периоди и фенологично изравняване на посевите. До средата на май агрометеорологичните условия в по-голямата част от страната бяха неблагоприятни за развитието на земеделските култури, за разсаждането на тютюневия и зеленчуковия разсад. Високите температури и дефицитът на почвена влага в Североизточна България (Силистра, Добрич, Търговище, Варна) причиниха повреди при пшеницата и ечемика - преждевременно пожълтяване и изсъхване на листата, загиване на растенията.

       В средата на второто десетдневие бе наблюдавано чувствително понижение на максималните температури и нормализиране на топлинните условия. Падналите валежи в края на второто и началото на третото десетдневие на май в Западна и на места в Южна България подобриха условията за развитието на пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. До края на второто десетдневие по-голямата част от есенниците встъпиха във фаза изкласяване (вж. прил. карта). Вследствие неблагоприятните агрометеорологични условия през първата половина на май част от посевите останаха ниски, с височина под 50 cm, което ще бъде сериозен проблем при прибирането на зърнената реколта

       През третото десетдневие на май развитието на есенните посеви и пролетните култури протече при близки до нормата температури. В края на май при пшеницата бяха наблюдавани фазите изкласяване и цъфтеж, а при ечемика по поречието на р.Струма и на места в Тракийската низина - начало на млечна зрелост.

       В края на май, в зависимост от сеитбените дати и почвените влагозапаси, при пролетните култури имаше съществени различия. При слънчогледа се наблюдаваха фазите поникване, формиране на втори чифт истински листа. При царевицата бяха регистрирани фазите поникване и листообразуване (до 9-и лист).

       При лозатата появата на ресите доби масов характер. През третото десетдневие на май започна зреенето на ранните сортове череши.
 


Пшеница - изкласяване - 2003г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През май бяха засeти част от площите с царевица и слънчоглед. През целия месец се извършваше разсаждане на зеленчуковия и тютюневия разсад. През месеца се провеждаха междуредови почвообработки и редица растителнозащитни мероприятия: третиране срещу болестите и вредителите при земеделските култури, внасяне на хербициди за борба с плевелната растителност.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен двуокис, азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост"1 надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация е измерена на 31.V следобед и е около 4 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма. Максималната средноденонощна стойност е 2 пъти над съответната норма (на 27.IV).

       Във Варна на 14.V е измерено количество прах около 2.5 пъти по-високо от средноденонощната ПДК.

       В Бургас на 30.V средноденонощните концентрации на фенол и сероводород надвишават съответните средноденонощни ПДК около 1.5 пъти.

       В Плевен средноденонощните количества прах са до 4 пъти над средноденонощната ПДК в почти всички дни на наблюдение.

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 50% от дните на наблюдение.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните стойности на рН за месец май са в киселинната област на скалата в 61% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Пазарджик (рН=4.8), а най-алкална - в Шабла (рН=8.1). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Пазарджик на 23.V вечерта и на 24.V сутринта (рН=3.8), а най-алкална (рН=8.4) - в Елхово на 23.V през нощта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През май 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.4 до 6.5 mBq/m3 за отделните станции и са близки и по-ниски от измерените през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-активност, измерени 120 часа след снемане на филтърната проба, се изменят в по-тесни граници в сравнение с тези от април. Месечните максимални среднодневни стойности през този сравнително дъждовен месец са най-ниски от регистрираните от началото на годината за Пловдив и Бургас, а за останалите станции са около месечните максимуми за 2003 г.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5 mBq/m3, в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През първото и второто десетдневие на май повечето реки в страната протичаха при силно изразена тенденция към намаляване на водните количества. Валежите от последното десетдневие на месеца значително увеличиха оттока и преустановиха тази тенденция главно при реките от Дунавския водосбор, р.Марица и някои от родопските й притоци. Средно за месеца оттокът на крайните северозападни реки Лом и Огоста, на р.Янтра и на някои реки от Черноморския басейн остана значително по-малък в сравнение с оттока през април. По-слабо намаля средномесечният отток на реките Искър, Вит, Осъм, Арда и Тунджа. С отток по-голям от този през април бяха само крайните югозападни реки Струма и Места.

       В Дунавския водосбор през периода 21-31.V нивата на реките Огоста, Искъ р при Нови Искър, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч и Джулюница при едноименното село се повишиха със 100 до 138 cm, а на р.Осъм при Изгрев - с 380 cm. Със 170 до 235 cm се повишиха нивата на реките Искър в участъка Кунино-Ореховица и Малък Искър при Своде. По-слабо - с 18 до 78 cm, беше повишението на нивата на реките Лом при Василовци, Янтра по цялото течение, притоците й Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Максималните протичащи водни количества на споменатите реки надвишиха от 2 до 5 пъти, на р.Вит и р.Малък Искър при Своде около 10 пъти нормите за май и бяха регистрирани през периода 25-31.V, а минималните - през периода 16-21.V.

       През май оттокът на наблюдаваните реки от Черноморския басейн продължи да намалява и средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е под нормата. Слабо увеличаване на протичащите водни количества беше наблюдавано в края на месеца само на реките Провадийска при гара Синдел и Средецка при Проход, без това да промени общата тенденция към намаление на оттока. Средно за месеца най-силно в сравнение с април намаля оттокът на реките Голяма Камчия при Преслав, Камчия при Гроздьово и Факийска при Зидарево.

       В Южна България през периода 21-31.V нивата на реките Марица в участъка гара Белово-Харманли, Въча при м.Забрал, Чепеларска река при Бачково, Арда по цялото течение и Върбица при Джебел се повишиха със 100 до 174 cm. По-слабо - с 26 до 67 cm беше повишението на нивата на реките Марица при Радуил и Свиленград, Чепинска при Велинград, Харманлийска при Харманли, Сазлийка при Гълъбово, Тунджа след язовирите, Места и Струма по целите течения. Средномесечните протичащи водни количества на повечето от тези реки не се промениха съществено спрямо април.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1924 млн.m3, с 3% по-малък от оттока през април и с 19% над нормата за май.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 57 до 77 cm по-ниско в сравнение с април.

       Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 221 до 266 cm под нормата за май.


Състояние на реките за месец май 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец май 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване, обусловена от падналите валежи и топенето на снежната покривка във високопланинската част на водосборните басейни. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-високо, в сравнение с април беше установено при 19 наблюдателни пункта или около 53% от случаите. Най-съществено беше то в Етрополски, Разложки и Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 328 до 653% спрямо април. Понижение на дебита беше установено при 17 наблюдателни пункта. Спадането беше най-съществено в Бистрец-Мътнишки, Милановски, Котленски, в част от Гоцеделчевски карстови басейни и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 60% (от 40 до 58%) от стойностите през април.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение с 1 до 141 cm спрямо април бе установено при 42 наблюдателни пункта или около 63% от случаите. Най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Лом и Огоста, както и в Кюстендилската котловина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Сливенската котловина. Повишение с 2 до 333 cm беше регистрирано при 25 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Огоста, Вит и в Кюстендилската котловина. Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха с 2 до 12 cm. Двупосочни изменения (от -69 до 13 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, със слабо изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -8 до 3 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -15 до 18 cm), със слабо изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Повишиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 2 cm, в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1 cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 19 cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 3 cm и в Средногорската водонапорна система с 23 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмския грабен и в обсега на Ломско-Плевенската депресия.

       В изменението на запасите от подземни води през май беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 64 наблюдателни пункта или около 65% от случаите, от които 39 кладенци и 25 извори. Понижението на водните нива от 5 до 354 cm спрямо средните (22-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Камчия, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 2.00 и 598 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Бобошево-Мърводолски и Перущица-Огняновски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е от 18 до 60% от нормите за май. Повишението на водните нива (с 1 до 341 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Искър и Тунджа, в Сливенската котловина, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.93 до 879 l/s или нарастването е със 103 до 175%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Етрополски и Настан-Триградски карстови басейни.


Състояние на подземните води през май 2003 г.

Състояние на подземните води през май 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова