БЮЛЕТИН за месец АПРИЛ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1.ІV След преминал студен фронт, атмосферното налягане се повиши, преваляванията спряха, облачността се разкъса и намаля.

       2-4.ІV Приземното барично поле се преобразува от антициклонално в размито циклонално. Преобладаваше слънчево време, с временни увеличения на облачността. На отделни меса в планините слабо преваля. В отделни райони в равнините имаше краткотрайни сутрешни мъгли.

       5-6.ІV Средиземноморски циклон премина южно от страната, след това през Мала Азия и Черно море и се установи над южната половина от Европейска Русия, като същевременно задълбаваше. Паднаха повсеместни валежи. На 6.ІV в тила на циклона духаше силен и бурен северозападен вятър.

       7.ІV Средиземноморски циклон премина южно от България. Почти в цялата страна валя сняг и на много места се образува снежна покривка.

       8-9.ІV Атмосферното налягане се повиши и приземното барично поле стана антициклонално. Валежите спряха, облачността намаля. На много места минималните температури бяха отрицателни, като в отделни райони се понижиха до -8 и -10°C.

       10-11.ІV България се намираше в западната периферия на област от високо атмосферно налягане. На запад от страната полето беше циклонално. Температурите постепенно се повишиха. Имаше временни увеличения на облачността и на отделни места преваля.

       12-14.ІV Над България се осъществи циклогенез, след което вихърът се премести на югоизток. Създаде се валежна обстановка. На 12.ІV имаше гръмотевични бури. На много места паднаха значителни валежи - в западната половина от Северна България между 40 и 75 mm, в София - около 60 mm.

       15-17.ІV Страната се намираше в южната периферия на област от високо атмосферно налягане. Имаше разкъсана облачност. На места преваля слабо.

       18-19.ІV Африкански циклон премина през Южна Гърция и Мала Азия. На много места валя дъжд. Температурите се понижиха.

       20-21.ІV В баричен гребен облачостта намаля и на отделни места нощните температури се понижиха под 0°С. Образуваха се слани.

       22-25.ІV В размито циклонално поле имаше променлива облачност, на места в Западна и Централна България със слаби превалявания. На 24.ІV в отделни райони се развиха гръмотевични бури.

       26.ІV В област от високо атмосферно налягане времето беше слънчево.

       27-28.ІV От северозапад премина студен атмосферен фронт. Преваля краткотраен дъжд, в Североизточна България придружен от гръмотевици.

       29-30.ІV В област от високо атмосферно налягане времето беше слънчево. Във височина над страната се настани топъл въздух. Температурите се повишиха значително и на 30.ІV на места достигнаха рекордно високи стойности.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през април беше между 7.8 и 11.9°C в равнините. В цялата страна температурите бяха под нормата за месеца. Най-голямо поднормено отклонение имаше в районите на южното Черноморско крайбрежие (2.8°C в Бургас) и Лом (0.8°C). Най-високите температури - между 19.2 и 30.4°C - бяха измерени на 15 и 30.IV съответно във Варна и Видин. По планинските върхове температурата беше под нормата - максималните на 30.IV бяха между 6.7 и 7.8°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев. Най-ниските температури бяха между -13.5°C в Чирпан и -1.6°C във Варна на 8.IV и по планиските върхове Мусала (-22.5°C) и Ботев (-18.3°C) на 14.IV. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 10°C се колебаеше от 24 в Сандански до 8 във Варна, а над 15°C - между 6 в Сандански и 1 в Разград.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в западната и централната част на Дунавската равнина и Тракийската низина беше над нормата (124-145%). Около и под нормата (65-118%) бяха валежите в Североизточна България. В северната част на Черноморието валежите бяха под нормата, в южната - около нормата, като в Ахтопол (153%) бяха над нормата. В Северозападна и Югоизточна България валежите бяха също над нормата, в останалите райони - около и под нормата. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата - 96% на Черни връх, 101% на вр.Мусала. На вр.Мургаш валежите бяха под нормата - 74%. На вр.Ботев и вр.Рожен валежите бяха съответно 136% и 182%, което е над нормата. Валежи имаше в началото и края на първото десетдневие, около 15.ІV, в края на второто десетдневие, около средата на последното десетдневие и в края на месеца.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 5 и 10, а в планините - до 15. Дните с валеж над 10 mm бяха от 1 до 4. Максимални денонощни валежи имаше във Враца и Плевен на 13.IV и Кнежа на 14.IV и бяха съответно съответно 44, 38 и 32 mm.
 


Валеж
Валеж през април 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни. Северни и северозападни ветрове имаше в началото и около средата на първото десетдневие в Ново село, Видин, Враца, Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново, Русе и Силистра със скорост 17 и над 20 m/s.

       По планинските върхове ветровете бяха силни в периодите 5-11, 13-15,17-19 и 24-29.IV. На вр.Мургаш на 10.ІV вятърът беше бурен, южен, със скорост 40 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 9 за равнините, а в планините достигна до 16.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 4.5 и 6.7 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (за Свиленград, което е под нормата) и 7 (за Шумен). Броят на мрачните дни беше между 7 (в повечето станции, което под нормата) и 14 (в Сандански - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.7 и 7.8 десети, с по 2 ясни и 17 мрачни дни.
 





Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       Около 7.ІV в цялата страна се образува снежна покривка с дебелина предимно до 10 cm, на места в Източна България - до 20 cm, която бързо се стопи. Броят на дните със снежна покривка бе от 1 до 3. В планините снежна покривка имаше през по-голямата част на април - в по-ниските части тя се стопи в средата на третото десетдневие. Във високите части на планините през целия месец имаше снежна покривка с дебелина между 60 и 120 cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли с краткотраен характер и на отделни места главно по Черноморското крайбрежие се образуваха в 10 дни от месеца (най-много на 2 и 4.ІV).

       Гръмотевични бури са отбелязани в 5 дни от месеца. Само на 12.ІV те бяха наблюдавани в повече райони в западната част на страната.

       Продължителните и обилни валежи от 12-13.ІV (съответно 30 и 18 mm в София) причиниха скална лавина, която затвори пътя София-Самоков. От КАТ съобщиха за 31 катастрофи за един ден в столицата заради проливния дъжд.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц април 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C  		Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn  		  мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm  		вятър 
 >=
 14m/s  		Слани  
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
8.8

10.5

10.0

10.2

10.4

10.8

10.4

11.6

8.7

7.8

8.3

8.1

9.9

9.3

9.9

10.3

10.3

11.9

9.4

-7.3

-4.6
-1.4

-1.6

-1.8

-1.5

-1.4

-1.8

-1.8

-1.4

-2.0

-1.4

-2.0

-2.8

-1.7

-2.6

-1.9

-1.9

-1.7

-1.5

-1.7

-2.0

-2.2
28.5

30.4

29.8

28.5

29.3

29.8

28.7

29.8

27.0

28.0

19.2

21.0

27.6

29.7

28.4

29.0

30.0

29.9

29.4

6.7

7.8
30

30

30

30

30

30

30

30

30

30

15

30

30

30

30

30

30

30

30

30

30
-5.6

-4.8

-3.0

-2.5

-4.8

-2.4

-2.9

-1.7

-3.0

-3.0

-1.6

-1.9

-2.4

-8.2

-13.5

-5.2

-5.8

-6.5

-9.6

-22.5

-18.3
9

7

9

8

9

8

8

8

8

3

8

8

8

8

8

2

8

8

8

9

8
77

57

67

117

77

83

64

44

60

34

22

56

21

53

46

61

53

28

31

1106

114
151

107

124

170

154

169

100

83

118

79

50

110

44

102

96

145

120

72

67

101

136
30

23

29

44

32

38

13

18

16

13

9

10

6

13

19

19

28

8

16

21

20
13

13

13

13

14

13

14

14

14

8

8

8

8

14

14

6

13

8

13

13

6
15

19

17

18

16

19

18

21

12

10

10

8

13

15

17

17

18

24

14

0

0
2

4

3

3

3

4

4

5

2

1

0

0

3

2

2

3

3

6

2

0

0
8

7

7

10

7

8

9

5

8

5

5

8

5

8

9

8

7

5

5

15

14
3

2

2

3

2

2

4

2

2

2

0

2

0

2

1

2

1

0

1

4

4
2

2

3

3

2

4

2

9

1

6

8

4

7

4

1

1

3

0

0

8

16
1

5

3

1

3

4

2

0

2

4

2

2

2

2

2

3

1

1

2

0

0

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       През април състоянието на почвите и количеството на водните запаси се определяше основно от процесите на протеклото есенно-зимно влагонатрупване и в по-малка степен от падналите наднормени валежи през месеца. В повечето райони те периодично възпрепятстваха селскостопанските работи. Най-бърза промяна се отбелязваше в повърхностния почвен слой, от състоянието на който зависеше покълването на засетите в края на март пролетници.

       Топлото време през първите дни от месеца продължи благоприятните условия за оран, сеитби и разсаждане на земеделските култури. В целия почвен профил влагозапасяването беше на много добро ниво и позволяваше качествено провеждане на сезонните механизирани обработки на почвата. Единствено в Пловдивско-Пазарджишкия район и отчасти по поречието на р.Струма влагата в почвата на дълбочина на засяване на семената бе недостатъчна. Падналите значителни валежи в това число и от сняг през периода 5-8.ІV бързо компенсираха този проблем. За един-два дни в почти цялата страна се образува снежна покривка, най-значителна в Кърджали (22сm) и Г.Делчев (25сm).

       През първата половина на второто десетдневие на април паднаха обилни валежи, особено в Западна България и Предбалкана (Враца 77 l/m2, Кнежа и Ловеч 65 l/m2, София 60 l/m2). Придошли реки във Врачанско излязоха от руслото си и заляха площи, засети с есенници. В полските райони, с изключение на крайните източни части на страната, разкаляната почва препятстваше сеитбата на средноранните пролетни култури. Преобладаващото сравнително студено време до края на второто десетдневие попречи на бързото просъхване на повърхностния почвен слой. Преваляванията през периода 18-19.ІV допълнително затрудниха работата на машините на полето. Водните запаси при пшеницата в цялата страна бяха оптимални. Те не бяха ограничаващ фактор и при пролетните култури. Поникването и нарастването на вегетативната биомаса при слънчогледа, захарното цвекло, картофите и люцерната изцяло се определяше от топлинния фактор. На отделни места в Южна България почвените температури на дълбочина 8-10 cm достигнаха подходящи стойности за сеитба на царевицата за зърно, но поради обилните валежи началото на сеитбената й кампания се отложи за последните десет дни на април.

       Предимно сухото време през периода 21-30.ІV не доведе до съществена промяна в нивото на почвените влагозапаси. През повечето дни от третото десетдневие почвата бе подходяща за обработки. Протичането на вретененето при есенните посеви бе подсигурено с необходимата за растенията влага в цялата страна. Общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата и ечемика беше между 73 и 95% от ППВ (вж. прил. карта). При пролетните култури в края на месеца най-ниски бяха водните запаси в Русенско, Сливенско и в околностите на Казанлък и Панагюрище (40-55% от ППВ). В останалата част от страната влагата в 10-сантиметровия почвен слой бе средно около 70-90% от ППВ - напълно достатъчна за покълването на памука, фасула, царевицата и др.топлолюбиви култури (вж. прил. карта).


Водни запаси при пшеницата към 27.04.2003 г. в слоя 0-100 см.

Водни запаси при пролетните култури към 27.04.2003 г. в слоя 0-10 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Поднормените топлинни условия през по-голямата част от април забавиха развитието на земеделските култури. В средата на първото десетдневие на месеца настъпи рязко понижение на температурите. Минималните температури в цялата страна бяха с отрицателни стойности, а на места в Южна България (Чирпан -14°C, Кърджали -8°C, Свиленград -8°C, Кюстендил -10°C, Благоевград -6°C, Сандански -7°C) те се понижиха под критичните за раноцъфтящите костилкови овощни видове, встъпили във фаза бутонизация и цъфтеж, за пониците на картофите и др. средноранни пролетни култури. В Югозападна България (Сандански, Благоевград, Кюстендил) бе отчетено от 50 до 100% измръзване на цветовете при черешата, прасковата и кайсията. В Северна България и високите полета изостаналите в развитието си овошки бяха със сравнително висока студоустойчивост и не пострадаха от ниските отрицатени температури.

       Хладното за сезона време през първото и второто десетдневие на април ограничи възможностите за по-съществен напредък в развитието на есенните посеви. В средата на месеца по-голямата част от есенниците се намираха във фаза "братене". На единични места в Тракийската низина (Пазарджик, Пловдив) бе наблюдавана фаза вретенене.

       В края на април настъпи чувствително повишение на температурите, което даде тласък в развитието на земеделските култури. С изключение на крайните северозападни райони, есенните посеви в цялата страна встъпиха във фаза вретенене. Изкласяване бе регистрирано на единични места в крайните югозападни райони (Сандански).

       В края на април бе направена прогноза на очакваните добиви от пшеница за зърно (в kg/da) по данни от 30 станции от агрометеорологичната мрежа на НИМХ. Резултатите са получени чрез пресмятане с модела WOFOST и са в граници от 250 до 400 kg/da. Единствено в землищата на Образцов чифлик и Ивайловград се очертава те да бъдат под 200 kg/da (виж прил. карта).

       Напредък в развитието бе наблюдаван при ранните пролетни култури, а засетите през първата половина на април средноранни пролетници (слънчоглед) встъпиха във фаза поникване.
 


Дати на настъпване на фаза вретенене пшеница - 2003г.

Прогноза на очакваните добиви (към 30.04.2003г.) от пшеница

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Сухото време през третото десетдневие на април даде възможност за провеждане на сеитбата на царевицата и слънчогледа, за внасяне на хербициди при пролетните култури, за провеждане на цъфтежни и следцъфтежни пръскания в овощните градини. В края на април започна сеитбата на топлолюбивите пролетни култури, разсаждането на тютюневия и зеленчуковия разсад.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост"1 надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация е измерена на 21.ІV през нощта и е около 5 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма. Максималната средноденонощна стойност е 3 пъти над съответната норма (на 18.IV).

       Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в почти всички дни на наблюдение и достигат до около 3.5 пъти ПДК (на 17.IV).

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 50% от дните на наблюдение. На 30.IV среднодноденонощната концентрация на серен двуокис е по-висока от средноденонощната ПДК около 3.5 пъти.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 28 синоптични станции на територията на цялата страна.

       Средните стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 44% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Монтана (рН=5.5), а най-алкална - в Добрич (рН=7.8). Най-киселинна стойност на 6-часовата проба е измерена на вр.Рожен на 26.IV следобед (рН=3.9), а най-алкална (рН=8.8) - във Видин на 11.IV през нощта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През април 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.5 до 8 mBq/m3 за отделните станции и са близки и по-ниски от измерените през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) се изменят в по-широки граници, като по-високи, но в границите на фоновите флуктуации, са регистрирани във филтърните проби от Пловдив. Максималната регистрирана среднодневна активност за Варна, Плевен и София е по-ниска в сравнение с максимумите за месеца през последните няколко години в резултат на сравнително хладното и дъждовно време през април през тази година.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.6 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През април оттокът на повечето наблюдавани реки в страната значително се увеличи в сравнение с оттока през март. Най-силно се увеличиха средномесечните протичащи водни количества на реките в западната част на Северна България между Лом и Осъм вкл., на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград, на някои от родопските й притоци и на реките: Арда, Места и Струма.

       Реките от Дунавския водосбор през първото десетдневие на април протичаха с почти постоянен отток при несъществени денонощни колебания на нивата от ±1 до ±5-10 cm. През второто десетдневие по реките в западната половина на Северна България преминаха високи води. През периода 11-16.IV нивата на реките Огоста, Искър и Вит по целите течения, Малък Искър при Своде и Осъм при Ловеч се повишиха със 150 до 200 cm, а на р.Осъм при Изгрев - с 530 cm. Със 100-120 cm се повишиха и нивата на реките Лом при Василовци, Янтра по цялото течение и Росица при Севлиево. До края на април протичащите водни количества на тези реки се задържаха около и над нормата. Средно за месеца оттокът на споменатите реки е 2 до 8 пъти по-голям в сравнение с март и 1.5-2 пъти над нормата за април.

       През април оттокът на наблюдаваните реки от Черноморския басейн продължи да намалява и средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е под нормата. Максималните протичащи водни количества при отделните пунктове бяха регистрирани през различни периоди от месеца и бяха значително по-малки от нормите за април, а минималните бяха наблюдавани през периода 28-30.IV.

       В Южна България през периода 11-17.IV нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Свиленград, Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково и Арда при Вехтино се повишиха с 80 до 158 cm. По-слабо - с 45 до 70 cm, беше повишението на нивата на реките Чепинска при Велинград, Харманлийска при Харманли, Арда при Рудозем, Върбица при Джебел, Места при Момина кула и Струма по цялото течение. Средномесечните протичащи водни количества на тези реки се увеличиха с 1 до 4 пъти в сравнение с март и при повечето пунктове за наблюдение достигнаха нормите за април.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1976 млн.m3, с 61% по-голям от оттока през март и с 19% над нормата за април.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката в първата половина на участъка до Оряхово беше с 3 до 13 cm по-ниско, а между Свищов и Силистра - със 17 до 22 cm по-високо в сравнение с март.

       Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 156 до 228 cm под нормата за април.


Състояние на реките за месец март 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец март 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване, обусловена от падналите валежи и топенето на снежната покривка във високопланинската част на водосборните басейни. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с март беше установено при 22 наблюдателни пункта или около 61% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Настан-Тригарадски карстов басейн, както и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 204 до 762% спрямо същите стойности през март. Понижение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта. Спадането беше най-съществено в Котленски, в част от Гоцеделчевски и Разложки карстови басейни, както и в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 72 до 87% от същите стойности през март.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 63 cm спрямо март бе установено при 34 наблюдателни пункта или около 52% от случайте. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, както и в Кюстендилската котловина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Карловската и Казанлъшката котловини. Повишение на водните нива с 1 до 213 cm беше регистрирано при 32 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Лом и Огоста.

       Нивата на подземните води в Хасковския басейн се понижиха с около 13 cm.

       Двупосочни изменения (от -9 до 16 cm) с много по-добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -8 до 12 cm), с много добре изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -64 до -4 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 1 cm, а останаха без изменение същите в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Повишиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 2 cm, в Средногорската водонапорна система с 25 cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 21 cm. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмския грабен, като слабо се повиши този в обсега на Ломско-Плевенската депресия.

       В изменението на запасите от подземни води през април беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 57 наблюдателни пункта или около 56% от случаите, от които 33 кладенци и 24 извори. Понижението на водните нива от 3 до 367 cm спрямо средните (22-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит и Камчия, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.79 и 658 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и Настан-Триградски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е от 13 до 50% от нормите за месец април. Повишението на водните нива (с 2 до 153 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Лом и Тунджа, в Сливенската котловина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.84 до 4504 l/s или нарастването е със 104 до 182%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район).


Състояние на подземните води през март 2003 г.

Състояние на подземните води през март 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова