БЮЛЕТИН за месец МАРТ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.ІІІ Почти безградиентно поле при земята и във височина. Беше предимно слънчево, със сутрешни мъгли в равнинните райони и по поречията на реките, с температури близки до средните за сезона. През последния ден се формира средиземноморски циклон.

       4-6.ІІІ Средиземноморският циклон премина южно от страната, през Гърция и Турция. Във височина над страната имаше слаб циклонален градиент. Облачността се увеличи и беше променлива. На 5.III на отделни места преваля слаб дъжд. Впоследствие температурите се понижиха и на 6.III в Дунавската равнина и в Източна България преваля слаб сняг.

       7-8.ІІІ Във височина над страната от север се спусна циклонален вихър. При земята, в условията на почти безградиентно поле, премина слабоизразен студен фронт. Вятърът се ориентира от север-североизток. Облачността беше по-често значителна, през първия ден на места имаше слаби превалявания.

       На 9.ІІІ От запад-югозапад над Балканите израсна гребен от високо налягане. Над страната се установи предимно слънчево време. Температурите се повишиха, но все пак останаха по-ниски от средните за сезона.

       10-11.ІІІ При земята полето беше със слаб циклонален градиент, във височина страната беше на границата между две барични образувания - долина над Черно море и гребен от запад-югозапад, градиентът беше голям и вятърът от северозапад - силен. Имаше променлива облачност и на места преваля слаб дъжд.

       12.ІІІ При земята над страната премина долина, свързана с атмосферен фронт. В топлия сектор температурите се повишиха, облачността временно се разкъса и намаля, но привечер отново се увеличи.

       13-16.ІІІ Над страната премина студен атмосферен фронт, а след него и при земята и във височина израсна гребен от северозапад. Беше ветровито, температурите чувствително се понижиха. Облачността беше променлива, на места имаше слаби превалявания от сняг.

       17-19.ІІІ Гребенът от северозапад отслабна, южно от страната премина африкански циклон. Имаше разкъсана облачност, на места до слънчево време. Температурите се повишиха.

       20-21.ІІІ От запад премина плитка долина с фронтална система. Отначало по топлия фронт на места преваля слаб дъжд, после и по студения фронт.

       22-24.ІІІ От запад-северозапад над страната отново израсна гребен от високо налягане. Беше ветровито, с разкъсана облачност и температури, много по-ниски от средните.

       25-29.ІІІ Антициклонът от Скандинавския полуостров и Западна Европа се спусна леко на юг и отслабна. Нашата страна се намираше в източната му периферия. Установи се предимно слънчево време, температурите постепенно се повишиха и станаха близки до средните за сезона.

       30-31.ІІІ Антициклонът продължи да се руши, а над страната на 31.ІІІ премина силно размит атмосферен фронт. Преди обяд преобладаваше слънчево време, след обяд на отделни места преваляваше слаб краткотраен дъжд. Дневните температури на места достигнаха 23-24°C.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първото десетдневие на март средноденонощните температури (предимно между -1 и 4°C) бяха по-ниски от нормалните. Само в началото и края на десетдневието в отделни райони те бяха близки до нормалните. Най-студено беше в средата на десетдневието. В началото на второто десетдневие температурите се повишиха и на 12 и 13.ІІІ средноденонощните бяха около и по-високи от нормалните. На 14.ІІІ температурите рязко се понижиха и почти до края на десетдневието те бяха по-ниски от нормалните. На 20.ІІІ температурите бяха около и по-високи от нормалните. През периода 21-24.ІІІ беше твърде студено - средноденонощните температури бяха твърде ниски (около 0°C, в отделни райони до -4°C) - със 7 до 12°C по-ниски от нормалните. На 25.ІІІ рязко се затопли и температурите бяха близки до нормалните, а на 26.ІІІ - малко по-високи от тях. През периода 27-30.ІІІ в западната и централната част на Северна България те бяха между 8 и 11°C, т.е. с 2 до 4°C по-високи от нормалните. В по-голямата част на Южна България те бяха близки до нормалните, а в източните райони се понижиха и бяха по-ниски от нормалните. На 31.ІІІ температурите се повишиха и средноденонощните бяха между 9 и 13°C, в отделни райони - до 15°C - в цялата страна по-високи от нормата.

       Средните месечни температури бяха предимно между 3 и 5°C, в Сандански 7.8°C, в Добрич 2.1°C, в планинските райони между -9 и -4°C, на вр.Мусала -11.2°C. Спрямо нормите те са с 1 до 3°C по-ниски.

       Най-високите температури през март са между 19 и 24°C, по Черноморието - около 16°C, в планините между 3 и 10°C, на вр.Мусала -4.3°С, на вр. Ботев 1.2°C и бяха измерени предимно на 31.ІІІ, а най-ниските - предимно между -11 и -6°C, по Черноморието - около -5°C, в Сандански -3.6°C, в планините - между -20 и -15°C, на вр.Мусала -23.7°C - на 1 или около 23.ІІІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през март 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През март превалявания, предимно от сняг, имаше около 7, 11, 15 и 21.ІІІ.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm в североизточната половина на страната e между 3 и 6, в останалата равнинна част на страната - 0 или 1, в планините - около 10. В по-голямата част на страната денонощният валеж не е бил повече от 10 mm. Валежът в Добрич веднъж, а на вр.Мусала 4 пъти е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж в повечето райони е до 7 mm, на вр.Мусала - 15 mm, в Добрич - 11 mm.

       Сумата на валежите в повечето райони в североизточната половина на страната е между 10 и 20 mm, т.е. до 40% от нормата. В останалата част на страната валежите са до 10 mm - предимно до 20% от нормата. В крайните североизточни райони валежите са около 30 mm - около 80% от нормата. В планините измереният валеж е около 30 mm, т.е. 30-40% от нормата, на вр.Мусала - 75 mm.
 


Валеж
Валеж през март 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен (14 m/s и повече) вятър имаше около 13, 20 и на 31.ІІІ. Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 3, в Благоевград - 4, а в планините - около 12. В отделни райони не е духал силен вятър.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средното количество на облачността (между 4 и 6 десети от небосвода) е по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 4 и 7, в най-южните райони до 9) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 5 и 11, в Сливен 4, в Сандански 3) - около и по-малко от нормата.
 





Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       През март тънка снежна покривка (до 7-8 cm) имаше в централната и източната част на Северна България, в отделни райони на Тракийската низина на 7, около 16 и 22.ІІІ. Броят на дните със снежна покривка е до 4, в Кнежа - 13, в Добрич - 7.

       В планините през целия месец имаше снежна покривка, като в по-високите части дебелината й се колебаеше около 100 cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в 12 дни от месеца. Със сравнително повсеместен характер бяха мъглите на 1.ІІІ (Северна България) и в периодите 2-4.ІІІ и 10-11.ІІІ. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони край поречия и в някои планински котловинни полета.

       Гръмотевични бури са отбелязани само на 30.ІІІ (Кюстендил и вр.Мусала).

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц март 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покр. 
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
4.0

4.0

4.6

5.0

3.6

4.7

4.2

4.4

2.7

2.1

3.3

3.4

4.4

4.4

4.1

4.6

5.8

7.8

4.8

-11.2

-8.9
-0.8

-1.7

-1.1

-0.7

-1.5

-1.5

-1.9

-2.2

-2.2

-2.0

-2.1

-2.7

-1.8

-2.2

-2.2

-2.2

-1.2

-0.6

-1.2

-2.7

-2.8
20.1

22.2

22.0

20.9

23.0

22.4

22.1

24.4

20.0

21.5

16.5

16.0

21.5

21.4

22.4

23.5

21.2

22.5

21.0

-4.3

1.2
31

31

31

31

31

31

31

31

31

31

26

26

31

31

31

31

31

31

31

12

27
-9.0

-10.8

-8.2

-7.5

-11.5

-7.6

-9.5

-6.4

-7.9

-6.6

-5.0

-4.8

-7.3

-7.0

-9.2

-8.6

-6.8

-3.6

-9.0

-23.7

-19.9
23

23

1

23

1

23

23

1

23

22

22

1

23

23

23

1

23

24

23

22

23
2

7

8

10

12

10

8

16

16

27

13

11

1

4

1

0

1

-

1

75

36
6

9

20

17

28

27

15

35

45

84

39

28

3

8

2

0

2

-

3

75

51
2

2

7

6

2

3

2

6

5

11

6

5

1

3

0

0

1

-

1

15

7
11

16

11

11

16

22

22

15

15

15

15

15

24

14

22

14

31

-

11

14

22
2

3

2

4

2

7

4

4

1

1

0

0

2

1

1

2

6

7

2

0

0
0

0

0

1

0

1

0

0

1

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0
1

2

1

3

5

4

3

5

6

5

4

3

0

1

0

0

0

0

1

10

10
0

0

0

0

0

0

0

0

0

1

0

0

0

0

0

0

0

0

0

4

0
2

1

2

1

1

2

1

0

0

0

3

3

3

3

0

0

4

3

1

12

12
1

0

0

4

13

4

4

2

3

7

2

0

0

3

1

0

0

0

0

*

31

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Променливите агрометеорологични условия през първото десетдневие на март определяха съществените различия в състоянието на повърхностния почвен слой в отделните части на страната. Докато в Източна България преваляванията от сняг съдействаха за образуване на нетрайна снежна покривка (Силистра), то в югозападните райони условията бяха подходящи за почвени обработки. Предимно сухото време с незначителни по количество превалявания към 7 и 10.ІІІ преустанови процесите на влагонатрупване в почвата. Към края на първото десетдневие се наблюдаваше оформяне на зони с понижено съдържание на влага. При пшеницата в еднометровия почвен слой влагосъдържанието в почвата в цялата страна все още беше в оптимални граници за развитието на културата. Температурите на повърхността на почвата имаха отрицателни стойности. На 5 и 10 cm дълбочина в Западна, Северна и голяма част от Източна България температурите бяха между 1 и 3°C, а в Южна България достигнаха до 5-6°C.

       По-значителни превалявания, от които главно беше формирана месечната сума на валежите, имаше през периода 13-16.ІІІ. Под тяхното влияние почвата беше негодна за обработки за период от 5-6 дни. Това се отнасяше главно за районите, където валежите надхвърлиха 15-20 l/m2. Към края на десетдневието най-доброто влагозапасяване на еднометровия почвен слой при пшеницата се наблюдаваше в Кюстендилско, Пловдивско, Ямболско, Добруджанско и в района на Предбалкана.

       Направените измервания на водните запаси в 2-метровия почвен слой в началото на пролетно-летния вегетационен период показаха обнадеждаващи резултати (вж. прил. карта). В по-голямата част от страната общият воден запас беше между 86 и 98% от ППВ, което е показател, че пролетните култури са осигурени с необходимата влага в началните етапи от развитието им.

       Предимно сухото време и постепенното повишение на температурите през третото десетдневие на март ускориха разхода на влага от почвата. Почвените температури в цялата страна устойчиво се задържаха над стойности, подходящи за сеитба на средноранни пролетни култури. Водните запаси при пшеницата в еднометровия почвен слой отбелязаха значително понижение. В районите на Петрич-Сандански, Видин и Подбалканските полета се очерта дефицит, без сериозни последици за момента (вж. прил. карта). Основание за известна тревога будеха запасите в 10-сантиметровия слой на участъци, на които предстои или вече е проведена сеитба на пролетни култури. В Пловдивското поле, Подбалканските полета и по поречието на р.Струма общият воден запас беше между 38 и 58% от ППВ (вж. прил. карта). Изводът е, че ако в близките няколко дни в тези райони не паднат валежи, засетите семена ще изпитват недостиг от влага, необходима за покълването им. Влошената структура на повърхностния почвен слой беше предпоставка за затруднено и нискокачествено провеждане на почвени обработки от типа на брануване и култивиране.


Водни запаси при незасетите участъци към 17.03.2003 г. в слоя 0-200 см.

Водни запаси при пшеницата към 27.03.2003 г. в слоя 0-100 см.

Водни запаси при пролетните култури към 27.03.2003 г. в слоя 0-10 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       През по-голямата част от първото десетдневие на март агрометеорологичните условия се характеризираха с температури и валежи значително под нормата за сезона. В Източна България, където на места преваляваше сняг, средноденонощните температури бяха между 1-3°C и поддържаха относителния покой при зимуващите земеделски култури. В крайните югозападни райони на страната стойностите на средноденонощните температури в продължение на седмица надхвърляха биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при есенните посеви.

       В края на първото и началото на второто десетдневие на март настъпи чувствително повишение на температурите. На много места в полските райони на страната максималните им стойности достигнаха до 16-20°C (Видин, Монтана, Враца, Сандански, Благоевград и др.), което даде възможност на засетите в края на февруари и началото на март ранни пролетни култури да достигнат необходимата активна температурна сума за встъпване във фаза "поникване". Начално развитие, набъбване на плодните пъпки, бе наблюдавано и при някои раноцъфтящи овощни видове бадем, кайсия и праскова.

       Последвалото влошаване на топлинните условия задържа развитието на есенните посеви, засетите пролетни култури и трайните насаждения.

       Чувствително повишение на температурите в средата на третото десетдневие на месеца доведе до активизиране вегетацията на презимувалите земеделски култури. Благоприятните топлинни условия подобриха състоянието на къснозасетите ноемврийски посеви, част от които встъпиха във фаза "братене", а при братилите есенници бе увеличен коефициентът на братимост (вж. прил.карта). Сравнително топлото време в края на март даде тласък в развитието на овощните култури. Разпукването на плодните пъпки при костилковите овошки доби масов характер. На отделни места в Южна България при бадема и кайсията бе наблюдавано начало на фаза "цъфтеж", при лозата бе регистрирано начало на сокодвижение.
 


Пшеница - фенологично състояние в края на март 2003

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       В началото на март относително сухото време даде възможност за презасяване на част от измръзналите в Източна България посеви с пролетен, пивоварен ечемик. През по-голямата част от месеца условията бяха подходящи за почвообработки и сеитба на ранните пролетни култури, за подхранване на посевите с минерални торове и третиране с хербициди, а през по-топлите периоди - за предцъфтежно пръскане в овощните градини. В края на март на много места в Южна България започна сеитбата на слънчоглед, люцерна и картофи.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен двуокис, азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост 1" надвишават ПДК през целия месец, а МСМС само на 5.ІІІ следобед и на 25.ІІІ вечерта. Тогава са измерени и максималните еднократни концентрации, които са около 6 пъти по-високи от еднократната санитарно-хигиенна норма. Максималната средноденонощна стойност е 3 пъти над съответната норма (на 8.IIІ).

      Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Морската градина на Бургас на 31.ІІІ средноденонощните стойности на фенол и сероводород надхвърлят средноденонощните норми съответно 1.5 и 2 пъти.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в 85% от всички дни на наблюдение и достигат до около 4 пъти ПДК (на 12 и 27.IIІ).

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 60% от дните на наблюдение. На 31.IIІ средноденонощната концентрация на серен двуокис е по-висока от средноденонощната ПДК около 5 пъти.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 28 синоптични станции на територията на цялата страна.

      Средните стойности на рН за месец март са в киселинната област на скалата в 41% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Монтана (рН=5.6), а най-алкална - в Плевен (рН=7.8). Най-киселинна стойност на 6-часовата проба е измерена на вр.Рожен на 30.IIІ вечерта (рН=4), а най-алкална (рН=8) - в Плевен на 10, 14, 15 и 21.IIІ и в Ловеч на 15.IIІ следобед.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      През март 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-активност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.4 до 8.5 mBq/m3 за отделните станции и не се отличават съществено от измерените през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-активност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) се изменят в по-широки граници, като максималната стойност е измерена в Пловдив на 22.ІІІ и е в границите на регистрираните през предишни години максимални стойности за зимния период.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.6 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През март оттокът на наблюдаваните реки в цялата страна намаля в сравнение с оттока през февруари. Най-силно намаляха средномесечните протичащи водни количества на реките в централната част на Северна България между Вит и Янтра, вкл. на повечето реки от Черноморския водосбор и на големите южни реки Тунджа, Марица Арда и Струма.

      Реките от Дунавския водосбор през целия месец протичаха с почти равномерно намаляващ отток при несъществени денонощни колебания на нивата от ±1 до ±(5-10) cm. Средно за месеца оттокът на реките Вит, Осъм и Янтра в равнинните части, както и на притоците на Янтра р.Росица при Севлиево, р.Джулюница при едноименното село и Голяма река при Стражица намаляха 2-3 пъти в сравнение с февруари.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани в края на март, като за изброените реки те не достигнаха нормите за месеца.

      През март силно намаля оттокът на наблюдаваните реки от Черноморския басейн. Средномесечните протичащи водни количества на повечето реки намаляха от 1 до 3 пъти в сравнение с февруари. Намалението на оттока на крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарево беше над 4 пъти. Максималните протичащи водни количества при отделните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през различни периоди от месеца и бяха значително по-малки от нормите за март, а минималните бяха наблюдавани през периода 25-31.III.

      С намаляващ отток през март протичаха реките и в Южна България. Повишение на нивата с 20 до 50 cm беше измерено на два пъти - през първото десетдневие и около средата на месеца само на р.Марица в участъка Пловдив-Първомай и на реките Арда при Вехтино и Тунджа при Елхово, без това да повлияе на общата тенденция към намаление на оттока. Средномесечните протичащи водни количества на р.Марица след Пловдив и притоците й в тази част и на р.Струма намаляха около 2 пъти в сравнение с февруари. Намалението на оттока на р.Тунджа при Елхово и във водосбора на р.Арда беше от 3 до 5 пъти.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1230 млн.m3, с 32% по-малък от оттока през февруари и с 21% под нормата за март.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през март беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 36 до 67 cm по-ниско в сравнение с февруари.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 106 до 144 cm под нормата за март.


Състояние на реките за месец март 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец март 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита в сравнение с февруари беше установено при 28 наблюдателни пункта или 78% от случаите, като спадането на средномесечните стойности е с 30 до 98% спрямо февруари. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Нишавски и Ловешко-Търновски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 30 до 55% от стойностите през февруари. Повишение на дебита беше установено при 8 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението на дебита в южните части от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, в Милановски и част от Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 110 до 156% спрямо февруари.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 75 cm спрямо февруари бе установено при 41 наблюдателни пункта или около 61% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Места и Тунджа, както и в Софийската котловина. Повишение на водните нива с 2 до 64 cm беше регистрирано при 26 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Струма и Тунджа, както и Кюстендилската котловина, където нивата придимно се повишиха.

      Нивата на подземните води в Хасковския басейн се понижиха с около 19 cm.

      Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха с много добре изразена положителна тенденция от 0 до 31 cm.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -8 до 52 cm), с много добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 17 до 25 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се със 17 cm нивата на подземните води в приабонската водонапорна система в обсега на Пловдивския грабен. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 6 cm, в обсега на Местенския грабен с 1 cm и в Средногорската водонапорна система с 3 cm. Останаха без изменение водните нива в Ихтиманската водонапорна система, както и дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия и в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през март беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 62 наблюдателни пункта или около 61% от случаите, от които 34 кладенци и 28 извори. Понижението на водните нива от 1 до 374 cm спрямо средните (22-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Вит, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.61 и 3007 l/s, беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Етрополски, Ловешко-Търновски, Бобошево-Мърводолски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (от 15 до 58%) от нормите за март. Повишението на водните нива (с 1 до 131 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Сливенската котловина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 1.44 до 343 l/s или нарастването е със 102 до 177%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в Котленски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на платото "Пъстрина".


Състояние на подземните води през март 2003 г.

Състояние на подземните води през март 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. І ст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова