БЮЛЕТИН за месец ФЕВРУАРИ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.II Времето в страната се определяше от преместващ се средиземноморски циклон през Гърция към Черно море и антициклон, обхващащ Украйна и Европейска Русия. Превалявания имаше в цялата страна - в Северна България от сняг, в Южна - предимно от дъжд, който в много райони през втория ден премина в сняг, но в процес на спиране.

       4-5.II Обширна многоцентрова циклонална област обхващашe западната половина от континента. От югозапад към страната се пренасяше топъл въздух. Температурите се повишиха. В Източна България и северно от планините на 5.II достигнаха до 14-16°C. Разви се конвективна облачност и на много места имаше краткотрайни превалявания, дори и гръмотевични бури.

       6-7.II През страната премина циклон и свързан с него студен атмосферен фронт. Имаше слаби превалявания от дъжд и сняг. Температурите се понижиха.

       8-9.II Стациониращ над Черно море циклон определяше ветровитото време в страната. Превалявания от сняг имаше главно в Източна България.

       10-13.II Страната се намираше в южната периферия на антициклон, обхванал Украйна и Южна Русия. Много на юг, през Южна Гърция към Европейска Турция, преминаваше средиземноморски циклон. Почти в цялата страна имаше слаби превалявания от сняг. Температурите се понижиха. На 13.II максималните температури бяха между -3 и -8°C.

       14-16.II Страната се намираше в югоизточната периферия на антициклон, обхванал по-голямата част от Западна и Централна Европа. Облачността беше разкъсана, над повечето райони значителна. Минималните температури бяха много ниски - на 15.II в Кнежа -15°C, в Пловдив -19°C.

       17-18.II Обширна област на ниско атмосферно налягане обхващаше Средиземно море. Нашата страна се намираше в югоизточната периферия на антициклон, времето беше студено, на места със слаби превалявания от сняг.

       19-25.II Страната се намираше в югоизточната периферия на антициклон. На места преваля слаб сняг. През повечето дни в Източна България духаше умерен до силен северен вятър.

       27-28.II Антициклонът се разшири към Европейска Русия и Украйна. Над нашата страна се установи слънчево време. В западната и централната част от Дунавската равнина имаше трайни мъгли.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през февруари беше между 2.1 и 5.7°C в равнините. В цялата страна температурите бяха под нормата за месеца: в София с 4.3°C, по Черноморието - с 4.6°C във Варна. до 4.7°C в Ахтопол, по планинските върхове с 4.7 до 5.4°C, а най-голямото отклонение под нормата беше в районите на Северна България - с 5.5°C във Враца и Разград; 2.9°C беше отклонението в Кюстендил. Най-високите температури (между 2.8 и 14.6°C) бяха измерени на 6 и 5.II съответно в Кнежа и Бургас. По върховете максималните температури бяха между - 7.1 и -4.0°C съответно на Мусала и Ботев на 27 и 28.II. Относително ниски температури имаше в началото и края на първото и около средата на второто десетдневие. По-ниски от нормата бяха температурите през второто и последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между -20.0°C в Кнежа и -6.4°C в Сандански на 14 и 15.II и по планиските върхове Мусала (-24.0°C) и Ботев (-20.3°C) на 9 и 8.II. През месеца броят на дните със средноденонощна температура под 0°C се колебаеше от 9 в Сандански до 27 в Кнежа и Плевен, а под 5°C - около 26-28 в страната.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през февруари 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около и под нормата (29-119%). Над нормата (120-186%) бяха валежите в Североизточна България. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата - на Черни връх 69%, на вр.Мусала 42%, на вр.Мургаш 80%, на вр.Ботев 69%, на вр.Рожен 116%. Превалявания имаше в началото на първото десетдневие, на 6, 10, 13, 14, 21 и 22.II.

       Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 3 и 9, а в планините до 11. Дните с валеж над 10 mm бяха около 1-2. Максимални денонощни валежи имаше в Кнежа на 6.II (55.9 mm) и на 1.II във Варна (31.2 mm) и Сливен (26.9 mm).
 


Валеж
Валеж през февруари 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни през първото и второто десетдневиe на месеца и през периода 20-25.II. Северни и североизточни ветрове имаше в Източна България със скорост 14-20 m/s.

       По планинските върхове ветровете бяха силни от 1 до 7.II, в отделни дни на второто десетдневие и през 22-26.II. На вр.Мургаш и вр.Мусала на 4.II вятърът беше бурен, южен със скорост по-голяма от 40 m/s.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебае между 1 и 11 за равнините, а в планините достигна до 13.
 

Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       През първото десетдневие на месеца снежната покривка в Северозападна България беше от 1 до 30 cm, в Сeвероизточна България - от 2 до 27 cm, в Южна България - от 2 до 20 cm.

       Снежна покривка в планините имаше през целия месец. Дебелината й в края на месеца беше на вр.Ботев 115 cm, на вр.Мургаш - 60 cm, на вр Рожен - 92 cm, на Черни връх - 99 cm.

       Броят на дните със снежна покривка в равнините се колебаеше от 1 до 28.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 7.5 и 8.5, в планините между 7 и 8 десети от небосвода) е повече от нормата. Броят на ясните дни (между 0 и 2) е по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 16 и 21, във В.Търново и на вр.Мургаш - 23, в София и Кюстендил - 14) е повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в 12 дни от месеца. Със сравнително повсеместен характер бяха те около 1, 4 и в периода 27-28.II. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони край поречия и в някои планински котловинни полета.

       Снежни бури на 1 и 2.II създадоха бедствена обстановка със снеговалеж и вятър (в Разград 16 m/s, във Варна 17-20 m/s, в Шабла 18-20 m/s, в Бургас 18 m/s, в Сливен 24 m/s) главно в източните райони от страната. На 2.II ИА "Гражданска защита" затвори пътища в Силистренско и Добричко (44 села останаха без ток), Русенско (с голяма автокатастрофа и 2-ма загинали, където натрупа сняг до 30 cm, но с преспи, достигнали 1.5 m). В Бургаски район имаше обледяване на далекопроводи, а в Странджанско - изолирани от сняг села. Пристанище и летище Варна бяха затворени, пристанище Бургас (при вълнение 3-4 бала) - също. Балкон и големи тополи във Варна са били съборени от вятъра. Имаше и съобщения за загинал от лавина младеж край хижа "Рай", а край Кърджали - за възрастен мъж, починал от измръзване.

       Гръмотевични бури са отбелязани на отделни места само на 5.II (Русе, Кюстендил и вр. Рожен).

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц февруари 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покр. 
  < 0   < 5  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
-3.5

-3.4

-3.8

-4.4

-5.6

-3.6

-2.7

-2.7

-4.8

-4.5

-1.9

-0.8

-1.5

-1.5

-1.6

-1.8

-1.1

1.1

-2.2

-15.4

-13.6
-4.3

-4.3

-4.9

-5.5

-5.6

-4.8

-4.3

-4.1

-5.5

-4.8

-4.6

-4.3

-4.4

-4.8

-3.8

-4.6

-4.1

-3.5

-4.1

-4.7

-5.1
10.0

7.0

7.0

9.7

2.8

11.0

14.4

13.4

11.6

10.8

9.0

14.6

12.6

12.2

11.2

10.0

13.0

13.5

12.8

-7.1

-4.0
28

21

28

5

6

5

5

5

28

28

6

5

5

28

5

28

28

5

28

27

28
-13.8

-16.5

-14.0

-18.5

-20.0

-14.0

-16.0

-13.5

-14.4

-17.2

-11.4

-7.7

-8.9

-16.0

-13.6

-19.0

-10.2

-6.4

-13.5

-24.0

-20.3
15

14

14

14

14

15

14

14

13

27

15

15

14

16

15

15

15

15

15

9

8
26

23

31

39

40

28

32

44

53

51

54

23

42

45

19

34

24

18

36

38

54
85

57

98

92

134

74

67

100

159

142

132

52

93

80

48

100

58

43

78

42

69
11

12

10

11

56

13

14

19

16

22

31

11

27

16

10

17

7

5

14

11

18
1

1

2

6

6

1

2

1

2

1

1

1

1

1

2

2

2

5

2

9

1
26

25

26

25

27

27

23

24

26

23

22

21

24

20

23

20

22

9

24

28

28
28

28

28

28

28

28

27

27

27

27

26

26

27

27

27

28

27

27

27

28

28
5

3

6

7

4

3

5

5

9

8

5

4

5

7

3

5

5

6

5

9

11
1

1

1

1

3

1

2

1

2

2

2

1

1

1

-

1

-

-

2

1

1
-

-

-

-

-

5

2

3

2

3

11

10

6

3

-

1

4

2

-

11

13
24

7

28

28

28

25

12

15

25

24

6

-

1

13

5

13

4

-

8

*

28

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Ограничените по количество валежи нямаха определящо значение за състоянието на почвата през по-голямата част от февруари. Решаващ фактор за продължителността на задържане на снежната покривка и степента и дълбочината на замръзване на повърхностния почвен слой бяха поднормените температури.

       Падналите през първите 2 дни от месеца значителни валежи от дъжд и сняг до голяма степен съставляваха месечната сума. Снежната покривка в Централна Северна и Северозападна България достигна 22-24 cm, докато в Южна България и по Черноморието тя бе незначителна. Студеното време до средата на февруари възпрепятстваше бързото й топене в по-голямата част от страната. Към края на първото десетдневие в част от Тракийската низина и крайните южни райони вече нямаше снежна покривка, а измерените минимални температури на въздуха в тези райони от порядъка на -3°C до -6°C се задържаха за кратко. Образувалата се тънка ледена кора бързо се разтопяваше и не влияеше върху състоянието на презимуващите култури със слята повърхност.

       През периода 12-17.II, когато бяха отчетени едни от най-ниските температури на въздуха през месеца, радиационно-минималните температури на повърхността на почвата достигнаха до -18 и -20°C в Североизточна България (на 14.II в Добрич беше -23.2°C). В Кнежа в продължение на три денонощия (14, 15 и 16.II) радиационно-минималната температура бе под -22°C. Благоприятно обстоятелство в случая бе наличната 15-16 cm снежна покривка. По същото време в Пловдив при снежна покривка едва 2-4 cm температурата на повърхността на почвата се бе понижила до -20.5°C. В отделни райони на страната беше отчетено замръзване на 10-сантиметровия почвен слой, а в Североизточна България - и на 20-сантиметровия слой.

       Предимно сухото време през третото десетдневие не ограничаваше възможностите за почвени обработки. Отново топлинният фактор затрудняваше провеждането както на оранта, така и на другите земеделски мероприятия на открито. Поредният по-студен период през този суров зимен месец бе регистриран на 26-28.II. Почвата в района на агростанции Добрич, Главиница, Кнежа и Плевен бе замръзнала до дълбочина 20 cm. На 27.II радиационно-минималната температура в Добрич бе -21.6°C, в ИПС Г. Тошево -21°C. Нехарактерно за крайни южни райони като Свиленград и Харманли, както и за Сливен, бе понижението на температурата на повърхността на почвата под -15°C, без наличие на снежна покривка.

       При единственото за месеца измерване на количеството на влагата в почвата бе наблюдавано насищане на еднометровия почвен слой в по-голямата част от страната. Както се вижда от приложената карта, в останалите райони общият воден запас в слоя 0-100 cm доближава ППВ.


Водни запаси при пшеницата към 17.02.2003 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Поднормените топлинни условия през по-голямата част от февруари поддържаха зимния покой при есенните посеви и трайните насаждения. В средата на февруари минималните температури на места се понижиха до -16% и -20% (Кнежа, Враца, В.Търново, Силистра, Добрич, Пловдив, Кърджали и др.), стойности критични за къснозасетите есенни посеви, намиращи се във фаза "поникване" и начален етап на листообразуване в участъците с оскъдна снежна покривка или отсъствие на такава. В отделни райони от Източна България вследствие на ветровата ерозия при пшеницата бе установено оголване на възела на братене (Камено). Ниските отрицателни температури през второто десетдневие доведоха до увеличение на процента на повредите от измръзване при зимните житни култури. През третото десетдневие на месеца бе извършен задължителният преглед на есенните посеви за оценка състоянието и жизнеността на културите в края на зимния период. От направения преглед бе установено, че вследствие неблагоприятните агрометеорологични условия през зимата (декември, февруари) една част от къснозасетите, незакалени зимни житни култури загинаха, а при друга - бе регистриран висок процент на измръзване.

       Повредите от измръзване при ечемика са 100% в Суворово, Карнобат, Айтос, Камено, 40-50% в Образцов чифлик, Разград и др.

       Повредите от измръзване при пшеницата са 80% в Карнобат, 30% - в Камено, Сливен и др.

       Ниските отрицателни температури през февруари причиниха повреди от измръзване по плодните пъпки при някои овощни видове: при кайсията в Образцов чифлик - 30%, в Силистра - между 30 и 40%, при прасковата в Търговище - 20%, при крушата в Казанлък - 40%, в Образцов чифлик - 15%, при десертни сортове лози в Исперих - 35%, в Образцов чифлик - 20%).
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През февруари ниските отрицателни температури ограничаваха провеждането на зимните растителнозащитни мероприятия. Относително по-добри условия за извършване на дълбока оран, предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури, подхранване на есенниците с азотни минерални торове и др. имаше през третото десетдневие от месеца. В края на февруари на места в Източна България бе извършено разораване на измръзналите посеви и презасяването им с пролетен пивоварен ечемик.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен двуокис, азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород са по-ниски от МСМС, макар и да надвишават ПДК. Максималната еднократна концентрация на сероводород в ж.к. "Младост" 1 е 3.5 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма (на 23.II през нощта), а максималната средноденонощна стойност е 3 пъти над съответната норма (на 18.II).

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в 60% от всички дни на наблюдение и достигат до 3 пъти ПДК (на 27.II). На 26.II следобед е измерена концентрация на фенол, превишаваща 1.5 пъти еднократната ПДК.

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 5 от дните на наблюдение. На 28.II среднодноденонощната концентрация на серен двуокис е по-висока от средноденонощната ПДК около 2 пъти.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 28 синоптични станции на територията на цялата страна.

      Средните стойности на рН за месец февруари са в киселинната област на скалата в 69% от всички станции. В 6 от градовете средномесечната стойност е слабо алкална, а в 2 - неутрална. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Пазарджик (рН=4.9), а най-алкална - в Добрич (рН=7.7). В 40% от случаите валежните проби от цялата страна са слабо киселинни - 6.0<рН<7.0. Най-киселинна стойност на 6-часовата проба е измерена в Кърджали на 5.II сутринта (рН=4.7), а най-алкална (рН=8.5) - в Елхово на 2.II на обяд и в Чирпан на 13.II сутринта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.3 до 7.7 mBq/m3 за отделните станции през февруари 2003 г. и са близки до регистрираните средни през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност (измерени 120 часа след снемане на филтърната проба) се изменят в по-широки граници, като максималната наблюдавана активност е за станция Пловдив, на 8.II, без тя да надвишава вече регистрирани през предишни години подобни стойности за зимния период.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.6 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През февруари оттокът на наблюдаваните реки общо за страната намаля в сравнение с януари. Най-силно намаляха средномесечните протичащи водни количества на някои от големите южни реки Арда, Струма и Места и на Искър при Ореховица. С увеличен отток спрямо януари са повечето реки от Черноморския водосбор, както и реките: Огоста при Мизия, Янтра при Каранци, Тунджа при Елхово, Марица при Свиленград и Сазлийка при Гълъбово.

      В Северна България през първото десетдневие на февруари нивата на реките Искър след Нови Искър, Малък Искър при Своде, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово и Каранци и Росица при Севлиево се повишиха с 20 до 76 cm, а на Осъм при Изгрев, Янтра при Велико Търново и на реките Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен - с 90 до 166 cm. През второто и третото десетдневие на месеца нивата на реките предимно се понижаваха и оттокът им намаляваше.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани през периода 6-7.II и надвишиха нормите за месеца с 2 до 6 пъти.

      През първото десетдневие на февруари силно се увеличи оттокът на повечето наблюдавани реки от черноморския басейн. През периода 1-2.II нивата на реките Провадийска при гара Синдел, Камчия при Гроздьово, Луда Камчия при Бероново и Факийска при Зидарево се повишиха със 100 до 324 cm, а на Средецка река при Проход - с 42 cm. Повторно повишаване на нивата на тези реки при споменатите пунктове за наблюдение с 62 до 230 cm беше регистрирано през периода 5-7II. Протичащите максимални водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани на 6-7.II и надвишаваха с 3 до 10 пъти нормите за месеца. През останалата част от месеца речните нива се понижаваха и минималните протичащи водни количества бяха наблюдавани на 28.II.

      В Южна България през първото десетдневие на февруари нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Свиленград и на притоците й в тази част Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово се повишиха с 42 до 126 cm. През същия период повишението на нивата на реките Арда при Рудозем и Вехтино, Върбица при Джебел и Тунджа при Елхово беше от 100 до 150 cm. Повишението на нивата на тези реки беше еднократно, последвано от рязко спадане. Максималните протичащи водни количества на тези реки бяха наблюдавани през периода 4-8.II и надвишиха с 2 до 5 пъти нормите за месеца.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1816 млн. m3, с 14% по-малък от оттока през януари и с 39% над нормата за февруари.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари беше с подчертана тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 65 до 112 cm по-ниско в сравнение с януари.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 4 до 28 cm под нормата за февруари.


Състояние на реките за месец февруари 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец февруари 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита в сравнение с януари беше установено при 21 наблюдателни пункта или 60% от случаите, като спадането на средномесечните стойности е с 33 до 98% спрямо януари. Най-съществено понижение беше регистрирано в Искрецки, Милановски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 33 до 52% от стойностите през януари. Повишение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейните на Преславската антиклинала и Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 176 до 244% спрямо януари.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 68 cm спрямо януари беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или около 58% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, в Софийската и Сливенската котловини, както и в Горнотракийската низина, където нивата придимно се повишиха. Понижение на нивата с 2 до 95 cm бе установено при 28 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Струма и Марица, както и в Кюстендилската котловина.

      Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха със 7 cm. Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -8 до 92 cm) без добре изразена тенденция.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много по-добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения (от -9 до 75 cm) с много добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобни изменения (от -37 до 23 cm), но с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната.

      Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 10 cm, в обсега на Местенския грабен с 4 cm, в Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 4 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 6 cm. Слабо се понижи дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение този на подземните води в обсега на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена слабо изразена положителна тенденция при 57 наблюдателни пункта или около 57% от случаите, от които 44 кладенци и 13 извори. Повишението на водните нива с 1 до 116 cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Софийската и Сливенската котловини, в Горнотракийската низина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо нормите за февруари е от 1.57 до 406 l/s или със 102 до 197%. Регистрираното нарастване на дебита е най-голямо в Ловешко-Търновски, Разложки, Куклен-Добростански карстови басейни, както и в басейните на Преславската антиклинала и Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 151 до 197% спрямо месечните норми. Понижението на водните нива (от 2 до 364 cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Камчия и Струма, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна системи на Североизточна България. Понижението на дебита с отклонения от нормите между 1.64 и 1281 l/s (или 17 до 98%) беше най-голямо в Искрецки, Милановски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и част от Настан-Триградски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район.


Състояние на подземните води през февруари 2003 г.

Състояние на подземните води през февруари 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова