БЮЛЕТИН за месец ЯНУАРИ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

   
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       Тази година времето през януари беше много променливо поради голямата активност на Средиземноморския циклонален център на действие.

       1.I. Над Централното и Източното Средиземноморие се запълваше област от ниско атмосферно налягане, а от Средна Европа на югоизток към Украйна и Европейска Русия се развиваше антициклон. От североизток над страната нахлу студен въздух. В Северна България преваля сняг, а в Южна - дъжд, който премина в сняг.

       2.I. Атмосферното налягане се повиши и облачността над по-голямата част от страната намаля.

       3-5.I. България се намираше под влияние на серия от циклонални вихри, последният от които на 5.I премина през страната. На много места имаше мъгли. Преваляванията бяха от дъжд, който в Северна България премина в сняг. На 4.I. привечер в района на София се разви активна гръмотевична дейност.

       6.I. Атмосферното налягане се повиши, валежите постепенно спряха и облачността намаля.

       7.I. През страната премина дълбок средиземноморски циклон. Преваля дъжд, само в крайните северозападни райони - сняг. Имаше и гръмотевични бури.

       8.I. В тила на циклона облачността се разкъса.

       9-10.I. Средиземноморски циклон се преместваше от Западното Средиземноморие на изток-североизток и премина през България. Отново преваля дъжд, в северозападните райони - сняг. На места в Северна България имаше поледици. С преминаването на вихъра през страната на 10.I. в отделни райони на Южна България се развиха гръмотевични бури. Силна гръмотевична буря с валеж от град имаше и в София.

       11-12.I. Дълбок африкански циклон премина южно от страната и създаде валежна обстановка. Паднаха обилни снеговалежи, а североизточният вятър в Източна България беше причина за снежни виелици и образуване на преспи. Най-големи затруднения, причинени от снеговалежа и вятъра, имаше в Силистренска и Старозагорска области. Температурите се понижиха.

       13-17.I. През този период страната се намираше в антициклонално приземно барично поле. От северозапад преминаваха размити атмосферни фронтове, свързани с атлантически циклони. Те бяха изразени с временно усилване на вятъра и увеличение на облачността. На 13 и 14.I. бяха измерени и най-ниските минимални температури за месеца: в Кнежа -21°C, във Велико Търново -17°С, в Чирпан и Белене -16°С. Впоследствие температурите се повишиха.

       18-19.I. Южно от страната премина плитък средиземноморски циклон. Преваля слабо дъжд и сняг.

       20-21.I. Страната се намираше в югозападната периферия на област от високо атмосферно налягане. Времето беше предимно облачно и мъгливо, със слаби превалявания от сняг, в югоизточните райони - от дъжд.

       22.I. Страната попадна в периферията на област от ниско атмосферно налягане. Имаше мъгли, а на много места преваля предимно дъжд.

       23-24.I. Атмосферното налягане се повиши. Беше облачно и мъгливо.

       25-27.I. Средиземноморски циклон премина южно, далеч от страната. Времето остана облачно, мъгливо, а преваляванията, свързани с него, бяха несъществени.

       28-31.I. Циклогенезът над Средиземноморието се активизира под влияние на студен фронт, свързан с атлантически циклон. Над Балканския полуостров преминаха бързоподвижни дълбоки циклонални вихри, два от които през страната. Вятърът се усили, преваляваше дъжд и сняг.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       В началото на януари беше студено - на места в Дунавската равнина средноденонощните температури бяха между -7 и -9°C, т.е. с 3 до 6°C по-ниски от нормалните. На 3.I. температурите се повишиха и почти до края на десетдневието бяха по-високи от нормалните. През последните дни на десетдневието в Северна България застудя. Най-топло беше на 10.I. в Южна България и по Черноморието - средноденонощните температури бяха между 7 и 12°C, в Ахтопол 15°C, в Свиленград 14.5°C, в Сандански 12.8°C.

       В началото на второто десетдневие температурите в цялата страна се понижиха и на 11.I. бяха около и по-ниски от нормалните. Понижението на температурите продължи и на 13.I. средноденонощните бяха между -5 и -10°C, в отделни места на Дунавската равнина и високите полета до -13°C, в Кнежа -16.1°C. Това беше най-студеният ден през месеца. Впоследствие температурите се повишиха и до края на януари по-често бяха по-високи от нормалните. Краткотрайни слаби застудявания имаше на 18 и 27.I.

       Средните месечни температури за януари в Северна България и високите полета бяха между -1 и 1°C, в Южна България и по Черноморието между 2 и 4°C, в Ахтопол 5°C, в планинските райони между -7 и -2°C, на вр.Мусала -7.0°C. Спрямо нормите те са с 1 до 3°C по-високи от нормалните.

       Най-високите температури през януари в Северна България и високите полета, бяха между 11 и 16°C, в Кнежа 7.5°C, в Южна България и по Черноморието между 13 и 18°C, в планините между 0 и 8°C, на вр.Мусала -1°C, на вр.Рожен 9°C и бяха измерени предимно през първото десетдневие на януари, а най-ниските - предимно между -8 и -13°C, в планините и на отделни места в Дунавската равнина до -18°C, в Кнежа -21.2°C - около 14.I.

       Като цяло месецът може да се оцени като екстремално топъл.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През януари превалявания имаше през периодите 1-3.I., 20-23.I. и през последните дни на месеца. В Северна България и високите полета те бяха предимно от сняг, а в Южна и по Черноморието - предимно от дъжд. В цялата страна валя сняг в началото на месеца и около 12.I.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm бeше между 7 и 12, в планините - между 12 и 16. В по-голямата част на страната валежът през януари веднъж, в София, Кюстендил, Русе, Добрич два пъти е бил повече от 10 mm. Максималният денонощен валеж бе предимно между 8 и 25 mm, във Враца - 42 mm, в Кърджали - 39 mm, в Кюстендил - 37 mm, в Благоевград - 30 mm, във В.Търново - 28 mm.

       Сумата на валежите в Северна България е между 30 и 70 mm, във Враца 84 mm. Валежите са около и повече от нормата. В Южна България количествата на валежите са твърде разнообразни. В повечето райони валежите са между 50 и 90 mm или между 100 и 150% от нормата. Най-много те са в югоизточните райони - до 140 mm в Свиленград и Крумовград. В Югозападна България валежите са между 80 и 90 mm, като спрямо нормите са 2 до 3 пъти повече.
 


Валеж
Валеж през януари 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше предимно в източната половина на страната в началото на месеца, през периода 8-13.I. и около 29.I. Броят на дните със силен вятър в Западна България е между 0 и 2, в Източна - между 2 и 7, а в планините - между 10 и 20.

       Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 11 за равнините, а в планините достигна до 16.
 

Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       В началото на януари тънка снежна покривка имаше само в Северозападна България. Там на 3.I. тя достигна 10-12 cm и впоследствие бавно се стопи до 8.I. В останалата част на страната снежна покривка с дебелина 1-2 cm имаше само на отделни места и тя бързо се стопи. Нова снежна покривка започна да се образува на 11.I. и на 12.I. Дебелината й в Северозападна България беше между 30 и 45 cm, а в останалата част на страната - между 10 и 25 cm. Впоследствие дебелината й бавно намаляваше, като в Южна България и по Черноморието се стопи на 17.I., а в Дунавската равнина на 23.I. беше от 1 до 5 cm и окончателно се стопи на 29.I. На 31.I. в Северна България се образува нова снежна покривка с дебелина от 3 до 12 cm.

       Снежната покривка в планините през първото десетдневие на януари беше между 10 и 60 cm. През второто десетдневие на Черни връх и вр.Ботев беше между 80 и 100 cm, а на вр.Рожен и вр.Мургаш - около 40 cm. През третото десетдневие в по-ниските части на планините снежната покривка слабо намаля, но в края на месеца отново се увеличи.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 7.5 и 8.5, в планините между 7 и 8 десети от небосвода) е повече от нормата. Броят на ясните дни (между 0 и 2) е по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 16 и 21, във В.Търново и на вр.Мургаш - 23, в София и Кюстендил - 14 дни) е повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


  7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в 28 дни от месеца. Със сравнително повсеместен характер те бяха в периодите 4-10, 17-26 и 30-31.I. В останалите дни мъгли имаше в отделни райони край поречия и в някои планински котловинни полета.

       Поледици се образуваха на 1.I. (Добрич), 3.I. (Лом, Белене Свищов), 7.I. (Монтана), 10.I. (Монтана, Русе) и 21.I. (Разград).

       Силен вятър (фьон) на 30.I. с максимална скорост в София 17-19 m/s нанесе щети. Имаше паднало дърво в кв. "Лозенец" (до Физическия факултет), което уби възрастен човек.

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 3 и 4.I. във Видин, Лом и София, на 7.I. и в периода 10-12.I. в някои райони от Южна България и планините.

       Проливният дъжд от 31.ХII (денонощна сума 31 mm) предизвика във Варна наводнение.

 

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц януари 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна покр. 
  > 0   > 5  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
0.2

-0.5

-0.5

-0.4

-1.8

-0.1

0.8

-0.2

-0.1

0.5

3.0

3.5

3.2

3.4

2.4

3.1

3.3

4.8

0.9

-8.9

-6.8
1.7

0.8

0.7

0.5

0.5

1.2

1.4

0.9

1.1

0.6

1.3

1.4

1.9

1.9

2.7

2.8

2.7

2.3

1.6

1.6

1.6
12.7

12.0

12.0

13.4

7.5

11.8

13.5

11.4

12.0

15.6

14.2

17.0

17.8

16.6

13.5

13.0

15.3

18.1

15.3

-1.0

0.6
10

15

3

3

3

4

30

4

4

10

4

10

10

10

30

10

10

10

7

21

16
-15.2

-13.5

-12.4

-14.4

-21.2

-12.5

-16.8

-12.9

-13.1

-12.5

-8.8

-7.6

-10.6

-8.0

-15.8

-12.4

-12.4

-8.8

-16.4

-17.7

-15.3
14

13

13

14

14

13

14

13

14

13

14

14

14

15

14

14

14

14

14

14

14
82

46

62

84

57

53

60

56

43

64

31

71

52

64

32

50

79

68

89

60

64
293

125

177

186

159

127

114

111

114

214

80

161

139

115

69

126

212

178

222

62

87
22

11

25

43

20

27

28

24

13

19

9

11

8

39

8

25

30

26

37

9

10
12

12

12

12

12

12

12

12

12

13

12

12

12

12

12

12

12

12

12

12

6
21

18

15

11

14

18

24

19

17

20

24

26

27

27

27

29

27

28

20

0

0
1

2

1

3

0

3

1

0

2

2

11

10

7

11

4

4

10

17

4

0

0
10

11

12

11

8

11

10

8

9

8

7

12

10

7

8

8

12

11

12

13

16
2

1

1

1

1

1

1

2

1

2

-

1

-

1

-

1

1

1

2

-

1
1

0

1

1

-

4

1

7

5

2

6

6

3

5

-

-

2

-

-

14

20
17

25

19

21

31

15

14

18

15

14

6

7

4

11

7

5

10

6

15

*

29

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Наднормените валежи през януари поддържаха повърхностния почвен слой по-често в преовлажнено състояние. Валежите през периоди, равномерно разпределени и през трите десетдневия от месеца, периодично съдействаха за възобновяване и поддържане на снежна покривка най-вече в Северна България. Преобладаващите положителни стойности на средноденонощните температури през по-топлите дни от януари бяха причина за постепенното й топене, при което се освобождаваше съдържащия се в нея резерв от влага. На места в Южна България голямото количество валежи предимно от дъжд и характерните канелени подзолисти глинесто-песъчливи почви бяха причина за задържане на влагата на повърхността в по-ниските участъци на масивите, засети с есенници. Вследствие на това бяха отчетени, макар и минимални, повреди от изкисване (до 10% загинали растения в Ръжево Конаре).

       Почвата не бе годна за обработка през повечето дни от първото и в началото на второто десетдневие, както и в края на месеца, когато валежите на места надхвърляха 20 l/m2 за денонощие.

       Повърхностният почвен слой през първото десетдневие бе покрит с незначителна снежна покривка най-дълго в Северозападна България. Образувалата се в началото на второто десетдневие снежна покривка в цялата страна постепенно се стопи до края на месеца.

       През най-студените дни на януари (13 и 14.I.) температурите на повърхността на почвата бяха около и под -20°C (-20°C във В.Търново, -19.4°C в Добрич, -23.2°C в Кнежа, -24.2°C във Враца, -24.4°C в Кюстендил). През периода 11-15.I. почвата бе замръзнала до дълбочина 5 сm в района на станциите Видин, Ловеч, Севлиево, Габрово, а до 10 cm - в Кнежа, Казанлък, София и Белене.

       Нивото на влагозапасяването на еднометровия почвен слой през януари достигна ППВ в повечето райони на страната. В ограничени зони около агростанции Новачене и Казанлък общият воден запас представляваше 75-85% от ППВ (вж.прил.карта).


Водни запаси при пшеницата към 17.01.2003 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       През първото десетдневие на януари топлинните условия в полските райони на страната бяха значително над нормата за сезона. На места в Източна България и в крайните южни райони максималните температури достигнаха до 15-18°C (Добрич, Бургас, Карнобат, Елхово, Кърджали, Свиленград и др.), а средноденонощните им стойности в продължение на 5-6 дни надхвърлиха биологичния минимум, необходим за активизиране на жизнените процеси при есенните посеви. В резултат на относително високите температури на места в Източна и Южна България бе наблюдавано възобновяване на вегетацията при зимните житни култури. В останалите райони от страната есенните посеви запазиха състояние на покой.

       В началото на второто десетдневие настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Температурите чувствително се понижиха, което доведе до възстановяване покоя при зимните житни култури в цялата страна. В Северна България минималните температури се понижиха до стойности, близки до критичните за зимуващите земеделски култури. В района на Кнежа на 13 и 14.I. не за първи път от началото на зимата бяха измерени температури до -21°C, а във В.Търново до -17°C. Наличната снежна покривка (35-40 сm) предпази незакалените, намиращи се във фаза "поникване", къснозасети посеви от въздействието на ниските отрицателни температури.

       В края на второто и началото на третото десетдневие на януари настъпи затопляне на времето.

       До края на януари в по-голямата част от страната средноденонощните температури бяха положителни, на места с 3-4°C над нормата за периода. В резултат на високите за сезона температури отново бе наблюдавано възобновяване на вегетацията при пшеницата и ечемика, предимно в Южна България. Наднормените температури провокираха на единични места в страната преждевременно развитие при някои раноцъфтящи овощни видове. В Пловдив бе регистрирано набъбване на плодните пъпки при вишната, а в Сандански - при бадема.

       При направения зимен преглед за състоянието на зимуващите земеделски култури през третото десетдневие на януари бяха установени повреди от измръзване при зимните житни култури на места в Източна и в Южна България. В Североизточна България (Царев Брод, Разград, Генерал Тошево, Суворово) бяха потвърдени повредите от измръзване при пшеницата, ечемика, люцерната и рапицата вследствие на ниските отрицателни температури през декември. Най-големи са пораженията от измръзване при ечемика: 100% в района на Царев Брод; 95% в Суворово. В Суворово е регистрирано до 30% измръзване на пъпките при лозата.

       В Южна България най-сериозни повреди са отчетени в района на Сливен: при ечемика е установено измръзване 100%, а при пшеницата - до 50%. В Чирпан и Хасково повредите при ечемика са между 10-30%.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Наднормените валежи през януари поддържаха преовлажнен повърхностния почвен слой и ограничаваха възможностите за работа на полето. През третото десетдневие на януари в отделни райони на страната започнаха резитбите в овощните масиви.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). На 6.I сутринта е измерена единствената концентрация на фенол, надхвърляща 2.5 пъти еднократната ПДК за този инградиент. Максималната еднократна концентрация на сероводород в ж.к. "Младост 1" е 6 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма (на 27.I. през нощта), а максималната средноденонощна стойност е 4 пъти над съответната норма (на 26 и 27.ХI.).

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в 50% от всички дни на наблюдение и достигат до 2 пъти ПДК (на 28.I.).

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 8 от дните на наблюдение. Двукратно са регистрирани среднодноденонощни концентрации на серен двуокис, надвишаващи средноденонощната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 28 синоптични станции на територията на цялата страна.

      В 73% от всички станции, средните стойности на рН за месец януари са в киселинната област на скалата. В 3 от градовете средномесечната стойност е слабо алкална, а в 4 - неутрална. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Кърджали - рН=4.9, а най-висока в Чирпан - рН=7.5, която е по-скоро неутрална стойност.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през януари 2003 г. са близки и по-ниски до стойностите, измерени през предходния месец, като варират от 1.2 до 7.1 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници, но с характерния за зимните месеци по-гладък временен ход, дължащ се на екраниращото действие на снега.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.н. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През януари оттокът на наблюдаваните реки общо за страната се увеличи с около 20% в сравнение с декември. Увеличението на средномесечните протичащи водни количества беше най-голямо при реките в централната част на Северна България и големите южни реки: Тунджа, Марица и Струма.

      В Северна България през различни периоди от месеца бяха регистрирани неколкократно повишения на нивата на реките Искър след Нови Искър, в равнинните течения на Вит, Осъм и Янтра, притоците на Янтра, Росица при Севлиево, Джулюница при едноименното село и Голяма река при Стражица и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Тези периодични повишения на речните нива, макар и не екстремни (за р.Искър от 66 до 117 cm, а за останалите реки в границите от 20 до 56 cm) задържаха пълноводието на реките почти през целия януари.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани през периода 4-9.I. и надвишиха нормите за месеца с 2 до 7 пъти

      През януари значително се увеличи оттокът и на някои реки от черноморския басейн. Неколкократно през месеца бяха регистрирани повишения на нивата на реките Камчия при Гроздьово с 54 до 106 cm, Средецка при Проход с 10 до 60 cm, Факийска при Зидарево със 70 до 176 cm. Протичащите максимални водни количества бяха наблюдавани през различни периоди и надвишиха с 4 до 7 пъти нормите за месеца.

      В Южна България през първата половина на януари нивата на реките Марица в участъка Пазарджик-Свиленград и на притоците й в тази част Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово се повишиха с 45 до 91 cm. През същия период повишението на нивата на реките Арда и Струма беше с 30 до 90 cm при различните пунктове за наблюдение, а на р.Върбица при Джебел с 206 cm. Неколкократно през месеца беше наблюдавано повишаване на нивото на р.Тунджа при Елхово с 50 до 104 cm през различните периоди. Максималните протичащи водни количества на споменатите реки бяха наблюдавани през периода 5-12.I. и надвишиха с 2 до 5 пъти нормите за месеца.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1781 млн.m3, с 20% по-голям от оттока през декември и приблизително 2 пъти над нормата за януари.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през януари беше със слаба тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 27 до 54 cm по-високо в сравнение с декември.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 94 до 135 cm над нормата за януари.


Състояние на реките за месец януари 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец януари 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на покачване поради падналите валежи и топенето на снежната покривка. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти в сравнение с декември беше установено при 28 наблюдателни пункта или около 76% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Гоцеделчевски карстов басейн, в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 220 до 783% спрямо декември. Понижение на дебита беше установено при 10 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в определени части от Настан-Триградски и Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 45 до 60% от стойностите през декември.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 73 cm спрямо декември беше регистрирано при 57 наблюдателни пункта или около 85% от случаите. Най-значимо (над 50 cm) беше нарастването на места в терасите на реките Дунав, Марица и Тунджа, както и в Софийската котловина. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Софийска и Кюстендилска котловини, а също във всички Задбалкански котловини. Понижение на нивата с 2 до 50 cm бе установено при 10 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Места, както и в Горнотракийската низина. Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха с 46 cm. Предимно се понижиха (от -97 до -4 cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -7 до 9 cm) със слабо изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -52 до -11 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната, както и в обсега на Местенския грабен с 8 cm. Повишиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 9 cm, в Средногорската водонапорна система със 7 cm, в приабонската система на Пловдивския грабен с 4 cm, а останаха без изменение нивата в Ихтиманската водонапорна система. Без изменение бяха дебитите в обсега на Струмския грабен, като слабо се повишиха тези в обсега на Ломско-Плевенската депресия.

      В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена по-добре изразена положителна тенденция при 64 наблюдателни пункта или около 63% от случаите, от които 43 кладенци и 21 извори и артезиански кладенци. Повишението с 1 до 168 cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Софийска и Кюстендилска котловини, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Задбалканските котловини (Карловска, Казанлъшка и Сливенска). Покачването на дебита спрямо нормите за януари е от 1.00 до 3607 l/s или със 101 до 596%. Регистрираното нарастване е най-голямо в басейна на платото "Пъстрина", в Нишавски, Искрецки, Милановски и Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала и в част от Разложки карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 208-596% спрямо месечните норми. Понижението (от 1 до 361 cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Марица, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита с отклонения от нормите между 1.65 и 443 l/s (или 23 до 96%) беше най-голямо в Етрополски, Бобошево-Мърводолски и Перущица-Огняновски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район.


Състояние на подземните води през януари 2003 г.

Състояние на подземните води през януари 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова