УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5 Снежна покривка
I.6 Облачност и слънчево греене
I.7 Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-6.XII Времето се определяше от две барични образувания - мощен антициклон над североизточната половина от континента и почти стациониращ средиземноморски циклон при земята и във височина, леко пулсиращ в определени дни на изток. Във височина преобладаващият поток над Балканите беше от южната четвърт и температурите бяха сравнително високи за периода. Облачността беше по-често значителна и с прекъсвания преваляваше слаб дъжд, а в планините - сняг.
7-8.XII Средиземноморският циклон се изтегли на изток, преминавайки над южните райони от Балканския полуостров. Антициклонът над Скандинавския полуостров се усили и се разшири на юг. С него от север над страната проникна арктичен въздух. Температурите чувствително се понижиха, дъждът почти навсякъде, с изключение на крайните югозападни и югоизточни райони, премина в сняг. Образува се снежна покривка от 2-3cm в Северна България, където духаше силен вятър и до 10-12cm в Горнотракийската низина.
9-14.XII Антициклонът, отслабвайки, започна бавно да се спуска на юг, като на 13-14.XII при земята центърът му беше над Балканския полуостров. Беше студено, с разкъсана облачност, в някои затворени котловинни полета с мъгли. От време на време на отделни места имаше съвсем слаби превалявания от сняг, но имаше и съществени разкъсвания и намаления на облачността. Макар и бавно, към края на този период температурите започнаха да се повишават. На 14.XII над Южна Гърция премина плитък циклон и в югозападните райони преваля слаб дъжд.
15-17.XII Антициклонът се придвижи на североизток и, попадайки в южната му периферия, над страната отново преваля слаб сняг. Над Италия се зароди поредният циклон, който премина впоследствие над южните райони на Гърция. С обръщането на потока от запад-северозапад, температурите продължиха да се повишават. В Южна България снегът премина в дъжд и се образуваха поледици.
18-19.XII Южно от страната премина следващ плитък циклонален вихър, отново преваля в Северна България сняг, в Южна - дъжд.
20-22.XII От север-северозапад бързо израсна гребен от високо налягане. Вятърът се усили и температурите започнаха да се понижават. Валежите спряха, облачността се разкъса и чувствително намаля, отново на места имаше мъгли.
23.XII Над страната премина топъл фронт. Облачността се увеличи и заваля дъжд, който вечерта в Северна България премина в сняг.
24-28.XII Антициклонът над Скандинавието се разшири на юг. При това, от север, над страната отново проникна студен въздух. През първия ден все още в периферията му преваляваше слаб сняг, с придвижването на центъра му на юг валежите спряха, облачността се разкъса и намаля, на места се образуваха мъгли.
29.XII Над Централното Средиземноморие се формира нов циклон, който бързо се придвижи на изток. Още след обяд у нас облачността от запад се увеличи, температурите се повишиха и към вечерта в югозападните райони заваля дъжд. През нощта срещу 30.XII на много места преваля.
30-31.XII Полето при земята беше почти безградиентно, а във височина - със силен поток от запад-югозапад. Температурите чувствително се повишиха, като на места максималните достигнаха 16-17°C. Облачността беше разкъсана, на места преобладаваше слънчево време. Късно след обяд на 31.XII под влияние на приближаващ средиземноморски вихър облачността започна да се увеличава.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през декември беше между 4.4 и -3.7°C в равнините. В почти цялата страна температурите бяха под нормата за месеца, а само в Югозападна България - около нормата. Най-голямо поднормено отклонение на температурата имаше в районите на Северна България: с 3.1°C във Враца до 4.5°C в Образцов Чифлик, Силистра и Исперих. Поднормени бяха температурите и по Черноморието: с 3.4°C във Варна до 3.6°C в Ахтопол. В София температурата беше около нормата. Най-високите температури през месеца (между 9.6 и 17.2°C) бяха измерени на 30.XII съответно в София и Враца. По планинските върхове температурата беше около и под нормата с 1.1 до 1.8°C, като максималните бяха между 0.4 и 2.2°C съответно на вр.Ботев и вр. Мусала на 31.XII. Относително ниски температури имаше в края на първото и второто десетдневие. По-ниски бяха температурите в края на второто и средата на третото десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между -19.6°C в Кнежа и -6.3°C в Сандански на 21.XII, по планиските върхове Ботев (-19.6°C) и Мусала (-23.0°C ) на 10 и 20.XII. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 0°C се колебаеше от 9 в Кнежа, Плевен и Русе до 28 в Сандански, а над 5°C - между 2 във Видин, Кнежа и Русе и 12 в Сандански.
Като цяло месецът може да се оцени като екстремално топъл.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през декември 2002г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше в нормата и над нормата (121-237%). Под нормата (47-76%) бяха валежите съответно в районите на Карнобат и София. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 74%, на вр.Мургаш 71%. На вр.Мусала и вр.Рожен валежите бяха над нормата, съответно 137 и 190%, на вр.Ботев 87% - около нормата. Превалявания имаше около 4, 5, 11, 13, 17, 19-23.XII и 29, 31.XII.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 5 и 13, а в планините до 16. Дните с валеж над 10mm бяха между 1 и 5. Максималните денонощни валежи съответно 24.6, 21.5 и 19.0mm бяха в Сандански (6.XII), Кърджали и Велико Търново (7.XII).
Валежи
Валеж през декември 2002г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни на месеца. През периода 6-10.XII северни и северизточни ветрове със скорост 16-22m/s имаше в Източна и най-вече в Североизточна България: Силистра, Добрич (11.XII), Калиакра, Варна, н.Емине, Велико Търново и Русе (7.XII). В Бургас ветровете бяха силни почти през цялото първо десетдневие от месеца.
По планинските върхове ветровете бяха силни през първото десетдневие от месеца и периодите 21-14 и 27-31.XII, а така също и в отделни дни на месеца. На връх Ботев на 30.XII вятърът беше бурен, североизточен със скорост по-голяма от 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 11 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Снежна покривка от 1 до 6cm имаше през отделни дни на първото десетдневие - 1, 2 и 7.XII в Сeверозападна България.
През второто десетдневие сняг валя през периода 15-20.XII в Сeверозападна (снежна покривка от 3 до 25cm), Централна (от 2 до 30cm), Североизточна (от 1 до 15cm) и Южна България (от 1 до 9cm).
Kъм съдържанието
6. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 6.4 и 8.8 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше над нормата. Броят на ясните дни е между 1 (за Видин, Пловдив и Садово - под нормата) и 8 (за Варна и Силистра - над нормата). Броят на мрачните дни е между 15 (в Добрич - под нормата) и 25 (във Враца - под нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.8 и 8.7 десети, без ясни дни на вр Мусала и 3 ясни дни на Черни връх, а мрачните дни са 20 и 25 на брой.
През третото десетдневие сняг валя на 24.XII в Сeверозападна (снежна покривка от 2 до 21сm) и Североизточна България (от 4 до 15cm).
Снежна покривка в планините имаше през целия месец. Дебелината й в края на месеца беше 52cm на вр. Ботев, 18cm на вр. Мургаш, 17cm на вр.Рожен, 55cm на Черни връх.
Броят на дните със снежна покривка през декември в равнините се колебаеше от 1 до 24, а в планините беше 31.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли, предимно трайни, се образуваха в 27 дни от месеца. Те бяха със сравнително повсеместен характер около 1, 4, 17 и в периодите 23-24 и 26-29.XII.
Гръмотевични бури са наблюдавани на 4-5.XII в крайните южни райони, на 19.XII в Благоевград и 21.XII в Гоце Делчев.
Поледици се образуваха в Разград на 6 и 20.XII в Силистра и на 23.XII по Дунавското крайбрежие.
Силен вятър (20-24 m/s) със снежна буря на 8.XII причини редица щети главно в Североизточна България. При вълнение от 4-5 бала бе затворено Варненското пристанище. Около 72 селища във Разградско (при 50-60cm снежни навявания) и Силистренско останаха без ток. Влакът от София за Бургас е беше спрял поради оплитане на проводници. Имаше съобщения за 2 души, загинали от измръзване във Варненско, и тежки произшествия поради заснежени и заледени пътища. По данни на КАТ от 9.XII в страната са станали 14 тежки и 259 леки автопроизшествия с 2 загинали и много ранени.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | ||||
| > 0 | > 5 | >=1 | >=10 | ||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -0.2 -1.9 -2.0 -1.6 -3.1 -2.5 -1.3 -2.7 -2.9 -2.1 1.0 1.8 1.0 0.7 0.6 0.7 2.7 4.4 1.2 -8.8 -7.5 | -0.8 -3.0 -3.2 -3.1 -3.3 -3.8 -3.1 -4.3 -4.2 -4.3 -3.4 -2.9 -2.5 -3.3 -1.2 -1.7 0.3 0.0 0.2 -0.2 -1.1 | 9.6 14.2 16.0 17.2 11.8 13.3 16.1 10.1 13.6 14.2 14.5 14.2 13.2 13.5 14.5 15.4 14.2 14.0 15.0 0.4 2.2 | 30 30 30 30 30 30 29 31 29 31 31 29 30 29 30 30 30 30 30 31 31 | -12.4 -21.4 -11.2 -11.9 -19.6 -16.8 -17.2 -16.6 -16.8 -16.8 -10.8 -8.2 -8.8 -12.2 -12.0 -13.2 -9.4 -6.3 -12.2 -23.0 -19.6 | 21 21 26 11 21 11 11 26 10 26 26 11 13 11 11 11 21 21 21 20 10 | 30.6 79.6 52.8 39.2 61.1 62.1 62.1 42.6 24.8 37.7 36.7 31.2 60.9 83.3 41.5 43.6 66.6 118.7 54.3 151.0 66.3 | 76 169 129 70 153 151 129 85 58 111 82 59 103 98 75 99 133 237 104 137 87 | 5.3 14.5 13.0 6.0 12.4 11.6 19.0 6.5 6.3 7.2 13.5 11.5 18.6 21.5 6.7 6.5 13.6 24.6 11.3 22.3 13.6 | 17 17 17 2 4 4 7 3 24 6 2 7 7 5 7 8 5 6 2 5 7 | 13 12 11 11 9 9 13 9 12 15 17 18 18 18 16 16 21 28 19 0 0 | 6 2 3 3 2 3 6 2 8 8 8 11 9 10 6 7 9 12 8 0 0 | 10 11 11 12 13 13 13 11 10 10 5 6 10 11 11 12 12 12 10 16 15 | - 3 1 - 2 1 1 - - - 2 1 2 3 - - 1 5 1 6 1 | - 1 - 1 - 5 - 6 5 2 9 11 3 3 - - 2 - - 14 16 | 18 20 21 20 24 17 17 16 22 16 4 - 3 17 4 15 1 - 5 - 31 | |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първите 7-8 дни на декември ежедневните съществени валежи от дъжд поддържаха повърхностния почвен слой в преовлажнено състояние и възпрепятстваха провеждането на дълбоката оран в цялата страна. Въпреки благоприятните топлинни условия, сезонната полска работа бе принудително преустановена.
Рязкото застудяване в края на първото десетдневие на декември причини замръзване на 5-сантиметровия почвен слой в по-голямата част от Северна България, а до средата на месеца замръзването достигна до 10cm във Видинско, Монтанско, района на Кнежа, В.Търново, Добруджа и Лудогорието. На 10, 11 и 12.XII температурата на повърхността на почвата в станциите Търговище и Разград спадна до -21 и -23°C, а в Пловдив и Добрич до -19,5°C. Падналите валежи от сняг през второто десетдневие съдействаха за образуването на снежна покривка, която към 20.XII достигна 20-25cm дебелина.
През по-голямата част от третото десетдневие преобладаваше студено за края на декември време, със слаби превалявания от дъжд и сняг (на 23 и 24.XII в по-голямата част от страната и на 30.XII в Южна България). Снежната покривка се топеше и това доведе до повишение на влагата в еднометровия почвен слой. В Североизточна България от средата до края на месеца почвата бе замръзнала до 20-25cm дълбочина. Радиационните температури на 21.XII в Кнежа и Видин се понижиха до -21.4°C, а на 26 и 27.XII в Търговище се отчитаха температури на повърхността на почвата до -20°C. Неблагоприятно обстоятелство бе, че по същото време снежната покривка в тези райони бе не по-голяма от 2-3cm.
В по-голямата част от Южна България замръзване на почвата се наблюдаваше само през втората половина от денонощието, когато температурите на въздуха достигаха отрицателни стойности. При липсата на снежна покривка дълбоката оран се осъществяваше без особени затруднения.
Влагозапасяването на почвата през декември бе много добро. При измерването на 17.XII се отчете насищане до ППВ на еднометровия почвен слой в голяма част от страната (Предбалкана, Добруджа, района на Пазарджик-Пловдив, поречието на реките Струма и Места и крайните югоизточни райони - вж. прил.карта). В Централните крайдунавски райони общият воден запас се доближаваше до 75% от ППВ.
Водни запаси при пшеницата към 17.12.2002 г. в слоя 0-100 cm
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
В началото на декември средноденонощните температури в Източна и Южна България бяха значително над нормата за сезона и над биологичния минимум, необходим за развитието на есенните посеви. Значително по-ниски, под 5°C, бяха температурите в Северна България и високите полета, където бе наблюдавано затихване на вегетацията при пшеницата и ечемика.
В края на първото десетдневие на декември топлинните условия бяха типични за настъпващата зима, което доведе до прекратяване на вегетацията при есенните посеви в цялата страна. В отделни райони на Северна България (Кнежа, Плевен, В.Търново) бяха измерени минимални температури до -17°C, -18°C, стойности критични за късно засетите ноемврийски посеви, намиращи се във фаза "поникване" и начален етап на листообразуване в участъците без снежна покривка. Засетите в срок зимни житни култури прекратиха есенната си вегетация в сравнително добро състояние във фаза "трети лист" и "братене". При братилите есенници в началото на зимния период бе отчетен коефициент на братимост 1.5-2.
През второто и началото на третото десетдневие на декември топлинните условия бяха под нормата за сезона, а минималните температури отново се понижиха до стойности критични за зимуващите земеделски култури (Видин -21°C, Кнежа -20°C, Драгоман -21°C). Голяма е вероятността от измръзване при някои десертни сортове лози. В Северозападна България наличната снежна покривка (20-30cm) бе защита за есенните посеви от въздействието на ниските отрицателни температури.
На места в Североизточна България (Суворово) оскъдната снежна покривка и ниските температури причиниха в различна степен измръзване при пшеницата, ечемика и люцерната.
Рязка промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана в края на декември, когато настъпи чувствително затопляне на времето и на много места в страната максималните температури надхвърлиха 15°C (Враца, Монтана, Ловеч, В.Търново, Шабла, Пловдив, Чирпан, Свиленград). В тези райони стойностите на средноденонощните температури бяха около и над биологичния минимум, необходим за активизиране на жизнените процеси при зимните житни култури, но до края на месеца необходимата температурна сума за възобновяване на вегетацията при есенниците не бе достигната и есенните посеви запазиха състояние на дълбок покой.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-топлите периоди от месеца се приключваха резитбите в овощните масиви и на много места в страната, където условията позволяваха, бе проведена дълбока оран.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималната еднократна концентрация на сероводород е измерена на 5.XII сутринта в ж.к. "Младост 1" и надвишава 6.5 пъти еднократната санитарно-хигиенна норма. На 10.XII е регистрирана максималната средноденонощна стойност на същия инградиент, която е 6 пъти над средноденонощната норма.
Във Варна през два от дните на месеца са отбелязани стойности на средноденонощното количество прах, превишаващи съответната ПДК до 3 пъти.
В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК през почти всички дни на наблюдение и достигат максимално 3.5 пъти над ПДК (на 28.XII).
В Пловдив санитарната норма за прах е надхвърлена през пет от дните на месеца до около 1.5 пъти.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа.
Във Видин е валяло през 14 дни от месеца. Набрани са 29 шестчасови проби, от които 6 са с рН в киселинната област с екстремална стойност 4.8 (на 2.XII в 15ч.), 16 са в неутралната и 7 са в алкалната област от скалата с екстремална стойност 9.0 (на 14.XII в 21ч.).
Във Враца е валяло през 11 дни от месеца. От всичките 23 проби 22 са в киселинната област на скалата на рН, като максималната киселинна стойност е 4.0 (на 24.XII през нощта). Една проба е с неутрална стойност на рН.
В София е валяло през 20 дни от месеца и са събрани 33 проби. Десет от пробите са с неутрално рН, а 25 са с рН в киселинната област с екстремална стойност 5.0 на 11.XII вечерта.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през декември 2002 г. са близки до стойностите, измерени през предходния месец, като варират от 1.5 до 7.3 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници за някои станции главно поради динамиката в концентрацията на естествени бета-лъчители с почвен и космогенен произход в атмосферата.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През декември оттокът на наблюдаваните реки общо за страната се увеличи с 46% в сравнение с оттока през ноември. Увеличението на средномесечните протичащи водни количества беше най-голямо при реките в централната част на Северна България и в южната половина на страната.
В Северна България през първото и третото десетдневие на декември най-силно се повишиха нивата на реките Вит и Осъм по целите течения, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село и р.Русенски Лом при Божичен - с 50 до 160cm през първото и с 30 до 120cm през третото десетдневие. По-слабо, с 10 до 30cm и през двата периода, беше повишението на нивата на крайните северозападни реки Тополовец при Акациево, Лом при Василовци и Огоста по цялото течение, както и на реките Искър по цялото течение, Малък Искър при Своде, Янтра при Габрово, Голяма река при Стражица и Черни Лом при Широково.
Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани през периода 3-9.XII и надвишиха нормите за месеца с 2 до 8 пъти, а на реките Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч, Росица при Севлиево и Джулюница при с. Джулюница - над 10 пъти.
През първото десетдневие на декември нивата на черноморските реки Луда Камчия при Бероново, Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево се повишиха със 70 до 150cm. Протичащите максимални водни количества бяха наблюдавани на 6-7.XII и надвишиха с 2-8 пъти, на р.Средецка при Проход над 10 пъти нормите за месеца. Средномесечният отток на тези реки почти не се измени в сравнение с оттока през ноември. Оттокът на останалите черноморски реки беше без промяна.
В Южна България през първото десетдневие на декември преминаха високи води по р.Арда. Нивото на реката се повиши с 224cm при Рудозем и с 385cm при Вехтино, а на притока й р.Върбица при Джебел със 190cm. През същия период със 70 до 202cm се повишиха и нивата на р.Марица в участъка гара Белово-Свиленград и на притоците й в тази част - Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово. Максималните протичащи водни количества на споменатите реки бяха наблюдавани през периода 2-8.XII и надвишиха с 4 до 7 пъти, на р. Арда над 10 пъти, нормите за месеца.
През същия период от месеца значително се увеличи оттокът и на крайните югозападни реки Струма и Места. Повишението на нивата им беше с 40 до 60cm при различните пунктове за наблюдение на р.Струма и с 32 до 200cm на р.Места.
През отделни периоди от месеца (главно през първото и третото десетдневие) беше регистрирано повишаване и на нивото на р.Тунджа - от 64cm (при Павел Баня) до 156cm (при Елхово) през първото десетдневие и от 15cm (при Павел Баня) до 70cm (при Елхово) през третото десетдневие. Максималните протичащи водни количества бяха наблюдавани при Павел Баня и Елхово съответно на 6 и на 9.XII, а при с.Баня - на 29, 30 и 31.XII.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1470 млн.m3, с 46% по-голям от оттока през ноември и с 56% над нормата за декември. Нивото на р.Дунав в българския участък през декември беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 30 до 72cm по-ниско в сравнение с ноември.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 74 до 119cm над нормата за декември.
Състояние на реките за месец декември 2002г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец декември 2002г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 20 наблюдателни пункта или 56% от случаите, като средномесечните стойности са 56 до 99% от тези през ноември. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Етрополски и Нишавски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 56 до 66% от стойностите през ноември. Повишение на дебита беше установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено то беше в басейна на Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски, Котленски и Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 151 до 269% спрямо ноември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 58cm спрямо ноември беше регистрирано при 47 наблюдателни пункта или около 70% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Огоста, Вит, Места и Марица, както и в Горнотракийската низина. Понижение на нивата с 1 до 46cm бе установено при 20 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Кюстендилската котловина.
Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха с 9cm.
Предимно се повишиха (от 6 до 16cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -9 до 7cm), с по-добре изразена положителна тенденция. Предимно се повишиха (от 21 до 27cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 1cm. Понижиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 2cm, в обсега на Местенския грабен също с 2cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 3cm. Останаха без изменение нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Без изменение бяха и дебитите на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия и в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 55 наблюдателни пункта или около 54% от случаите, от които 31 кладенци и 24 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 349cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.61 и 577 l/s, беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки, Милановски, Етрополски, Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейна на Стойловската синклинала и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е 35 до 50% от нормите за декември. Повишението на водните нива (с 5 до 182cm) спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунав, в Кюстендилската котловина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 2.90 до 377 l/s или със 107 до 265%, като нарастването е най-голямо в басейна на Тетевенската антиклинала и в част от Разложкия карстов басейн.
Състояние на подземните води през декември 2002г.
Състояние на подземните води през декември 2002г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова