БЮЛЕТИН за месец ОКТОМВРИ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-2.Х През страната премина средиземноморски циклон. Паднаха повсеместни валежи от дъжд. В Шабла за 24 часа падна валеж от 86mm.

       3-5.Х Антициклоналнен тип време, предимно слънчево, температурите се повишиха, максимални - между 17 и 22°C.

       6-7.Х Отново валежен период, като цяло за страната валежите бяха между 20 и 40mm. Обусловени са от средиземноморски циклон, който се изтегли през страната на изток към Черно море.

       8-10.Х Безградиентно поле при земята и във височина. Над страната имаше разкъсана облачност.

       11-15.Х Поредният средиземноморски циклон, преминаващ през нашата страна, определи дъждовното време през тези дни. Валежите отново бяха повсеместни (в Сливен беше измерен валеж 44mm). Впоследствие от североизток се спусна по-студен въздух.

       16-17.Х Антициклонално барично поле във височина, размито при земята. В низините се образуваха мъгли.

       18.Х Усили се югозападният вятър, което доведе до рязко повишаване на температурите при земята. В Ловеч и Плевен максималната температура беше 32°С.

       19-20.Х През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон над Европейска Русия. На много места беше измерен слаб валеж.

       21-22.Х Антициклонален тип време. Предимно слънчево.

       23-24.Х Поради преминаването на студен атмосферен фронт, свързан с дълбок атлантически циклон, на много места имаше слаби превалявания от дъжд.

       25-26.Х Баричен гребен във височина и антициклон при земята. Над страната имаше разкъсана, предимно средна и висока облачност.

       27-28.Х През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон, чийто център беше над Прибалтика. Имаше слаби превалявания, главно в Северозападна България и температурите се понижиха.

       29-31.Х Антициклонален тип време. Минималните температури бяха сравнително ниски, на 30.Х в Драгоман и Кюстендил беше измерена минимална температура -4°C.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първите дни на октомври средноденонощните температури бяха между 9 и 13°C, с 1-2°C по-ниски от нормалните. Впоследствие температурите постепенно се повишиха и на 11.Х те бяха между 14 и 19°C, в М. Търново 21°C, с 2-3°C по-високи от нормалните. Временно понижение на температурите имаше на 8.Х. На 12 и 13.Х в Северна България те чуствително се понижиха и средноденонощните бяха около 7°C, с 4-5°C по-ниски от нормалните. В Южна България понижението на температурите беше слабо и там те останаха по-високи от нормалните.

       Впоследствие те се повишиха и около 18.Х средноденонощните бяха между 13 и 18°C. На 20.Х температурите отново се понижиха и бяха около и по-ниски от нормалните. През третото десетдневие на октомври честите колебания на температурите продължиха - затопляне имаше около 23.Х и в края на месеца, а застудяване - на 25.Х.

       Средните месечни температури за октомври са предимно между 10 и 14°C, в планинските райони - между 2 и 7°C, на вр.Мусала -0.8°C, на вр. Ботев -1.6°C, на Черни връх -1.8°C. В по-голямата част на страната те са близки до нормалните - отклоненията са до 1°C. В Дунавската равнина (без централната част) температурите са малко по-ниски от нормалните, а в останалата част на страната - малко по-високи.

       Най-високите температури през октомври са между 23 и 28°C, в Плевен и В.Търново - 32°C, в планините - между 13 и 20°C, на вр. Мусала и на вр. Ботев - 11°C и бяха измерени предимно на 18.Х, а най-ниските - между -2 и 3°C, по Черноморието 4-5°C, в планините - между -8 и -3°C, на вр. Мусала -14.°C, на вр. Ботев -10.0°C - в края на месеца.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през октомври 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През октомври превалявания имаше в началото на месеца, около 7, през периода 10-14, около 19 и 24.Х.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm в Дунавската равнина и в планините бe между 6 и 10 дни, в останалата част на страната 5-6 дни. В по-голямата част на страната валежът през октомври от 2 до 4, във Враца 4 пъти е бил повече от 10mm. Максималният денонощен валеж беше между 15 и 30mm, в Кърджали - 44mm, в Добрич - 42mm и беше измерен предимно през първото десетдневие на октомври.

       Сумата на валежите е между 50 и 80mm (между 150 и 220% от нормата), в Североизточна България - до 130mm (до 400% от нормата), в Шабла - 195mm (543% от нормата), в Образцов чифлик - 160mm (500% от нормата). Под от нормата бяха валежите само на отделни места в Югоизточна България.
 


Валежи
Валеж през октомври 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около 8, 11, 19, 24 и 28.Х. Броят на дните със силен вятър бе предимно между 1 и 3, в Плевен - 9, в Бургас - 5, в планините - между 10 и 15, на вр.Ботев - 17.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност e между 5 и 6 десети от небосвода, а в планинските райони - до 7 десети от небосвода, т.е. с около 1 десета повече от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 6, на вр.Мусала 1, в Сандански 7 дни) е по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (между 7 и 11, в югозападните райони около 4, на вр.Ботев 13 дни) - около и повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


  6.ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Слани се образуваха през 7 дни от октомври - на 21 и в периода 26-31.Х. С масов характер те бяха на 21, 30 и 31.Х.

       Мъгли се образуваха през 23 дни от месеца, главно в периодите 2-19.Х (с повсеместен характер в периода 9-13 и 17-18.Х) и 23-27.Х.

       Гръмотевични бури са наблюдавани през 7 дни от месеца, предимно в южните части от страната на 13.Х, а в повечето райони от страната - на 23 и 24.Х.

       Град беше регистриран в 2 дни от месеца - на 20.Х в Нови пазар и на 25.Х в Бургас и Хасково.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц октомври 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 слани 
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
10.7

10.4

11.4

11.3

10.4

11.7

11.8

11.6

10.9

11.6

13.4

14.3

13.3

13.2

12.4

12.4

12.3

13.7

10.7

-0.8

1.6
0.0

-0.8

-0.1

-0.5

-0.4

-0.3

0.1

-1.1

-0.3

0.9

0.1

0.5

0.7

0.4

0.1

0.0

0.0

-0.7

-0.4

0.3

0.6
27.0

22.2

27.5

29.0

28.6

31.9

31.9

27.8

27.0

28.5

26.0

25.5

25.1

24.8

24.0

22.4

23.5

23.3

27.2

11.3

11.4
18

4

18

18

18

18

18

18

18

18

18

14

12

24

24

18

18

13

18

22

18
-1.2

0.6

3.0

2.4

0.0

3.0

1.0

3.1

1.3

0.6

4.5

4.4

3.1

-1.4

-1.6

-1.5

-1.4

1.9

-4.2

-14.1

-10.0
30

30

30

8

30

30

30

30

30

21

30

2

31

30

31

31

30

31

30

29

30
78.2

76.8

51.6

62.2

58.8

77.5

81.9

123.1

102.3

104.3

37.3

68.5

67.5

98.9

48.1

51.4

59.3

64.5

89.2

68.0

56.4
223

207

136

127

173

228

216

410

330

307

104

152

173

177

137

166

148

179

223

158

97
23.9

16.3

15.6

20.7

19.4

22.4

22.7

29.2

24.7

41.9

13.0

20.3

30.0

44.3

27.5

21.6

21.9

20.9

26.0

18.7

20.7
14

1

1

1

7

7

2

7

1

2

2

25

7

7

7

7

7

1

1

1

7
20

18

24

22

20

25

24

23

18

22

29

30

29

29

27

29

26

29

21

0

0
3

0

2

1

0

2

5

5

5

5

8

13

8

9

4

4

6

10

3

0

0
10

10

6

8

10

11

9

9

11

7

5

6

6

6

5

6

6

6

7

9

8
2

2

2

2

2

2

3

4

4

4

2

3

2

2

2

2

2

4

4

2

2
-

-

2

3

3

9

3

6

2

-

3

5

3

4

-

-

1

1

-

13

17
2

2

1

-

2

-

2

-

1

3

-

-

-

3

3

2

4

3

6

-

-

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Падналите значителни валежи в края на септември и през първите дни на октомври, на места надхвърлили 100 l/m2, подобриха значително влагозапасяването на почвата в полските райони на страната и окончателно подтвърдиха резултатите от валежите през третото десетдневие на септември, с които бе преодоляно засушаването в повърхностния почвен слой в Северозападна България. До средата на октомври с краткотрайни прекъсвания се наблюдаваха значителни валежи, които по-често поддържаха горните почвени слоеве в преовлажнено състояние и възпрепятстваха провеждането на сезонните мероприятия на полето. Хладното за сезона време ограничаваше бързото просъхване на почвата, вследствие на което се отчете значително закъснение на есенната сеитба.

       Спирането на валежите и чувствителното повишение на температурите през втората половина на второто десетдневие на октомври създадоха условия за ускоряване на механизираните обработки на почвата, сеитбата и прибирането на пролетните култури. Общият воден запас в 20-сантиметровия почвен слой в участъците, предвидени за засяване с есенници в обширни райони на Дунавската равнина, Софийското поле, част от поречието на р.Струма, в зоната Пазарджик-Пловдив, както и в крайните югоизточни райони, бе достигнал ППВ.

       На 17.Х при проведеното редовно замерване на водните запаси в 2-метровия почвен слой в началото на периода за есенно-зимното влагонатрупване бяха отчетени необичайно добри резултати. Продуктивната влага в цялата страна бе между 150 и 420mm или m3 вода на декар, а общият воден запас масово надхвърляше 75% от ППВ (вж. прил.карта).

       Предимно сухото време през третото десетдневие на октомври доведе до поява на разслоение в еднотипното в общи линни влагозапасяване на земеделските райони до този момент. Водните запаси в района на агростанции Новачене и Казанлък в орния слой спаднаха до 65% от ППВ. В по-голямата част от страната съдържанието на влага се запази в оптималните за растенията граници на 75-84% от ППВ, а насищане до ППВ продължи да се наблюдава само в районите на Карнобат, Ямбол и Предбалкана (вж.прил.карта)


Водни запаси при угарта към 17.10.2002 г. в слоя 0-200см.

Водни запаси при угарта към 27.10.2002 г. в слоя 0-20см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       През първата половина на октомври агрометеорологичните условия бяха неблагоприятни за протичането на последните етапи от развитието на късните зеленчуци и зимни сортове овошки. Хладното и влажно време бе предпоставка за развитието на патогени, причиняващи гниене по неприбраната от полето зеленчукова, плодова и гроздова реколта. Честите превалявания през първата половина от месеца забавиха освобождаването на площите от късните предшественици (царевица, слънчоглед и др.), предсеитбената подготовка на площите, предвидени за засяване със зимни житни култури. Значителните валежи бяха една от причините за пропускане на агротехническите срокове при сеитбата на пшеницата и ечемика в Северна България.

       В края на второто десетдневие на октомври настъпи чувствително подобрение на агрометеорологичните условия. Високите за сезона температури, достигнали на места до 32°C (Ловеч, Плевен, В.Търново), и наличието на достатъчно влага в почвата ускориха поникването на засетите посеви.

       През по-голямата част от третото десетдневие на октомври агрометеорологичните условия бяха подходящи за провеждане на сезонните полски мероприятия. До края на месеца бе невъзможно да се преодолее сериозното закъснение при провеждане на есенната сеитба (виж прил. карта). През третото десетдневие бяха засети около една трета от предвидените за есенниците площи. През последното десетдневие на октомври топлинните условия благоприятстваха последните етапи от развитието на някои късни зеленчуци (зеле, карфиол, праз и др.) и началните етапи от вегетацията на засетите зимни житни култури. Първите по-сериозни есенни слани паднаха в края на месеца, което даде възможност да се прибере голяма част от продукцията, подлежаща на осланяване. В края на октомври при пшеницата в зависимост от сеитбените дати се наблюдаваше поникване и начално листообразуване. На единични места в Североизточна България (Главиница, Исперих) засетите през първото десетдневие на октомври посеви встъпиха във фаза "трети лист".


Дати на сеитба - пшеница - 2002 год.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     През октомври по-подходящи условия за провеждане на сезонните полски мероприятия (освобождаване на площите от късни предшественици, дълбока оран, предсеитбена подготовка и сеитба на есенниците) имаше през втората половина на месеца.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на азотен двуокис през втората половина на месеца надвишават МСМС, макар и да не достигат ПДК.

      Максималната еднократна концентрация на сероводород е 4.5 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма (на 6.Х през нощта).

      Във Варна и Бургас през три от дните на месеца са отбелязани стойности на средноденонощното количество прах, слабо превишаващи съответната ПДК.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в 70% от всички дни на наблюдение и достигат до около 3.5 пъти ПДК (на 9.Х).

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена (до около 2 пъти) в 60% от дните на наблюдение. Шесткратно са регистрирани среднодноденонощни концентрации на серен двуокис, надхвърлящи до 1.2 пъти средноденонощната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа (в 3, 9, 15 и 21 часа лятно време).

      Във Видин е валяло през 12 дни от месеца. Набрани са 26 шестчасови проби, от които 2 са с рН в киселинната, 3 - в неутралната и 21 - в алкалната област от скалата. Минималната стойност е 3.9 (на 7.Х в 9 ч.), а максималната - 8.6 (на 14.Х в 15 ч.).

      Във Враца е валяло в 10 дни на месеца. От всички 19 проби 8 са с неутрални стойности на рН, а останалите 11 - с алкални.

      В София е валяло през 9 дни от месеца и са събрани 26 проби. Седем от пробите са с неутрално рН, а останалите 19 са в алкалната област на скалата на рН.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през октомври 2002 г. са близки до тези през септември, като варират от 1.4 до 8.4 mBq/m3 за отделните станции.

      Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници за някои станции главно поради динамиката в концентрацията на естествени бета-лъчители с почвен и космогенен произход в атмосферата.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През октомври оттокът на наблюдаваните реки в страната се увеличи около 2 пъти в сравнение с оттока през септември. Валежите през първото и второто десетдневие на месеца увеличиха значително оттока главно на реките от дунавския водосбор, на някои от черноморските реки и на отделни реки в Южна България. Средномесечният отток на реките при почти всички пунктове за наблюдение надвиши нормите за октомври.

      В Северна България през периода 1-9.X нивата на реките Огоста, Искър в участъка Нови Искър-Кунино, Малък Искър при Своде, Вит, Осъм при Ловеч, Янтра по цялото течение и Росица при Севлиево се повишиха с 40 до 70cm, на р.Искър при Ореховица и на р.Джулюница при едноименното село - със 100-115cm, а на реките Осъм при Изгрев, Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен - с 202 до 280cm. Последвалото повишаване на нивата на споменатите реки през второто десетдневие на месеца, макар и по-слабо - с 10 до 30cm, само на реките Искър при Нови Искър, Янтра при Велико Търново и Джулюница със 75 до 85cm, задържа оттока на тези реки по-голям от нормата почти до края на октомври.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периода 1-3.X.

      Почти без промяна през месеца остана оттокът на крайните северозападни реки Тополовец и Лом.

      През октомври оттокът на по-голямата част от черноморските реки слабо се увеличи в сравнение със септември. Силно повишаване на нивата и увеличаване на оттока беше наблюдавано само на реките Камчия при Гроздьово - с 202cm през периода 1-3.X, Луда Камчия при Бероново и Средецка при Проход със 100-130cm около средата на месеца. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки надвишиха нормите си, а на останалите черноморски реки са близки до нормите за октомври.

      В Южна България през октомври най-силно повишение на нивото беше отбелязано на р.Арда при Вехтино през първото десетдневие - със 170cm и на р.Върбица при Джебел около средата на месеца с 364cm. Неколкократни по-съществени повишения на нивата и увеличаване на оттока бяха регистрирани и на реките Марица и някои от родопските й притоци, Тунджа при Павел Баня и при Елхово, Места при Момина кула, Струма при Марино поле, Арда при Рудозем.

      Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България надвишиха нормите за октомври.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1228 млн.m3, около 2 пъти над нормата за октомври.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през октомври беше с изразена тенденция към повишаване.

      Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 134 до 190cm по-високо в сравнение със септември.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 171 до 196cm над нормата за октомври.


Състояние на реките за месец декември 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец декември 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти спрямо септември беше установено при 28 наблюдателни пункта или около 78% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в басейна на платото "Пъстрина", в Нишавски, Милановски, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котленски и Разложки карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 241 до 782% (1128% в Милановски басейн) спрямо септември. Понижение на дебита беше установено при 8 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Искрецки и Бобошево-Мърводолски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 45 до 70% от регистрираните през октомври.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 170cm спрямо октомври беше регистрирано при 51 наблюдателни пункта или около 77% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Русенски Лом и Тунджа. Предимно се повишиха водните нива в терасите на реките-притоци на р.Дунав (без р.Янтра), в терасите на Струма и Места, както и в Софийска и Кюстендилска котловини. Понижение на нивата с 2 до 132cm бе установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на Дунав и в Горнотракийската низина. През този период остана сух наблюдателният кладенец в терасата на р.Дунав при Слана бара.

      Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха с 5cm.

      Предимно се повишиха (от 2 до 42cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена положителна тенденция или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -5 до 25cm) с много по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения, но с много по-добре изразена тенденция на покачване (от -140 до 17cm), имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се повишиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 11cm, в обсега на Местенския грабен с 3cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 4cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 2cm. Предимно се понижиха водните нива в обсега Ихтиманската водонапорна система 2cm, а остана без изменение дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия и в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена добре изразена положителна тенденция при 64 наблюдателни пункта или около 63% от случаите, от които 37 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Тази тенденция беше обусловена от обилните и почти повсеместни лятно-есенни валежи. Повишението на водните нива от 3 до 149cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър, Русенски Лом и Тунджа, в Горнотракийската низина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.040 до 3274 l/s или със 102 до 456% (за басейна на Тетевенската антиклинала до 1414%). Регистрираното нарастване е най-голямо в басейна на платото "Пъстрина", в Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котленски и Разложки карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и басейна Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 230-1414% спрямо месечните норми. Понижението на водните нива (от 3 до 370cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна системи на Североизточна България. Понижението на дебита с отклонения от нормите между 3.61 и 532 l/s беше най-голямо в Бобошево-Мърводолски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е 18-34% от нормите за октомври.


Състояние на подземните води през декември 2002г.

Състояние на подземните води през декември 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г.Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7.ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II.Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III.н.с. Іст. М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV.инж. Г. Здравкова
Част V.ст.н.с. д-р М. Мачкова