БЮЛЕТИН за месец ЮЛИ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1.VII Месец юли започна с размито циклонално поле при земята и плитка долина във височина. Имаше значителна облачност и краткотрайни валежи.

       2-5.VІI Във височина се изгради гребен на високо атмосферно налягане, при земята налягането също се повиши. Преобладаваше слънчево време и температурите се повишиха. През нощта срещу 5.VІІ в приземния слой премина размит студен фронт, но само на отделни места в Северна България преваля и прегърмя.

       6-10.VІI Високият гребен се разруши. Отначало през страната премина челната част на барична долина; от нея се откъсна циклонален вихър, който се настани над Балканския полуостров. При земята баричното поле беше размито циклонално. На 8.VІІ от запад на изток бавно премина студен фронт. Разви се мощна купесто-дъждовна облачност и на много места паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици. По-интензивни бяха валежите в централната част от Северна България.

       11-14.VІI Приземният циклон се запълни, а центърът му се премести на изток, над Мала Азия. Във височина баричното поле беше относително високо. Преобладаваше слънчево време. В следобедните часове се развиваше купесто-дъждовна облачност, от която на повечето места само прегърмя.

       15-17.VІI Във височина се изгради баричен гребен. В челната част на циклон с център западно от Италия се пренасяше топъл въздух. Преобладаваше слънчево и горещо време - на 16.VІІ максималните температури бяха между 35 и 40°C, по Черноморското крайбрежие - между 32 и 34°C. Това бяха най-високите температури за този месец.

       18-20.VІI Високият гребен се разруши и се смени с барична долина; над страната стационираше студен фронт. Развиваше се мощна купесто-дъждовна облачност, на много места паднаха краткотрайни валежи с гръмотевици, отново по-интензивни в Централна Северна България.

       21-24.VІI Баричната долина се изтегли на изток. Във височина и при земята въздушният поток беше от северозапад в периферията на южен антициклон. Преобладаваше слънчево време.

       25-31.VІI В началото във височина, по късно и при земята, над Балканския полуостров се формира траен циклонален център. Създаде се валежна обстановка. За периода 26-29.VІІ количеството на падналите валежи беше средно между 40 и 80mm, но на много места имаше и поройни валежи между 100 и 150mm. През последните два дни циклонът започна да се запълва и по-интензивни валежи имаше само на отделни места.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната температура през юли беше между 21.0 и 24.3°C. В равнините температурите бяха над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в районите на Добрич (с 3.4°C), Шабла (с 3.3°C), Варна (с 3.2°C) и Сливен (с 3.0°C). Най-високите температу-ри през месеца (между 34.0 и 39.4°C) бяха измерени на 12 и 16.VII съответно във Варна и Русе. По планинските върхове температурата беше над нормата - максималните температури бяха между 16.5 на вр. Мусала и 17.9°C на вр. Ботев на 16.VII. В началото и края на първото десетдневие средноденонощните температури бяха ниски, около средата на месеца бяха около нормата, след което постепенно нарастваха. В началото и края на последното десетдневие на юли те се понижиха. Най-ниските температури бяха между 10.6°C в Чирпан на 24.VII и 18.5°C в Бургас на 3.VII и по планиските върхове Мусала (0.8°C) и Ботев (3.0°C) съответно на 1 и 24.VII. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 25°C се колебаеше от 6 до 20 съответно в Кюстендил и Сливен, а над 30°C - между 1 в Кнежа, Сливен и Пловдив и 2 във Видин, Русе и Сандански.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юли 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в страната беше над нормата (129-625%), а само в отделни райони - около нормата в Елхово (92%) и Карнобат (114%), под нормата в Ахтопол (35%) и Малко Търново (76%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше над нормата - на Черни връх 152%, Рожен 307%, Ботев 179%, Мургаш 140%, Мусала 263%.

       В Плевен на 20.VII паднаха максимални валежи - 46.7mm, в Чирпан - 44.4mm.

       Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 5 и 16, а в планините - от 15 до 18. Дни с валеж над 10mm имаше от 2 до 6 в равнините и от 5 до 8 по планинските върхове.
 


Валеж
Валеж през юли 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       През юли силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в края на първото, в отделни дни на второто и през последното десетдневие. Северни ветрове имаше в Плевен, Ловеч, Русе, Варна, Силистра и др. със скорост между 14 и 24m/s. Силни северни ветрове имаше и в края на третото десетдневие в Южна България (Кърджалийско) със скорост до 28m/s на 27.VII.

       По планинските върхове силни ветрове имаше на 2, 5-7, 11-13, 21-25 и 27-29.VII. На вр. Мусала на 27 и 28.VII вятърът беше бурен, северен със скорост 24m/s.

       Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 7 за равнините, а в планините достигна до 7.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 3.5 и 5.9 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 2 (Кюстендил) и 10 (Свиленград), което е под нормата. Броят на мрачните дни беше между 1 (в Сливен - около нормата) и 10 (във Велико Търново - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше съответно 7.1 и 6.1 десети, ясните дни - 3 и 1, а мрачните дни - 11 и 12.
 





Kъм съдържанието


  6.ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури се развиха в 25 дни от месеца (висока честота за юли), като с масов характер те бяха на 1.VІІ и в периодите 7-13, 17-20 и 27-31.VІІ. Имаше съобщения за пастир, убит от мълния в Тервел, и човек, ударен от мълния, с опасност за живота, край с. Гергевец, (Сливенско).

       Град беше регистриран в 15 дни от месеца, като по-масови и интензивни бяха градушките на 7, 8, 17, 18, 27 и 28.VІІ, с по-значителни щети в северните, североизточните части от страната и в области от Южна България.

       Имаше съобщения за смерч на 17.VІІ в пловдивските села Труд, Калековец и Войводиново (със засмукване от смерча на животни), както и за поражения 50-60% по културите и щети за над 1 млн. лв. по предварителни оценки за община "Марица".

       Проливни и продължителни валежи, предизвикали наводнения в градове и селища, имаше на 19.VІІ в Плевенско и Великотърновско (във Велико Търново - шквал с пулсиращ вятър 25m/s), на 20.VІІ - във Варна и областта, в Казанлъшко и др. °Cобено в периода 25-28.VІІ по циклонални обстановки валежите предизвикаха наводнения в Силистренско и Разградско, Пловдив и областта, Пазарджишко и в Родопите (имаше случаи на прелели микроязовири и свлачища). Валежните суми само за периода 26-31.VІІ за някои станции от тези области превишиха значително месечните норми както следва: в Силистренска (108% от месечната норма), Разградска (286%), Търговищка (129%), Шуменска (131%), Старозагорска (236%), Хасковска (326%), Кърджалийска (470%), Пловдивска (242%), Пазарджишка (225%) и др. Най-големи количества валеж за същия период, заслужаващи отбелязване, са: 272mm в с. Аврен и 169mm в Крумовград (Кърджалийско), 195mm (в Габрово), 151mm във Вранино (Добричко) и в Долно Ботево (Хасковско), 160mm в Разград др.

       ИАБГ при МЗГ чрез полигоните за борба с градушките е провела 71 въздействия върху градоопасни процеси в 19 дни от месеца: на 1, 4, 7, 8, 9, 10-13, 16-20, 27-31.VІІ.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юли 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 25   > 30  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
22.0

25.0

23.5

23.6

24.2

24.3

23.5

25.5

23.0

23.6

25.1

25.1

25.7

24.4

23.9

24.5

23.3

25.8

22.1

6.5

9.4
2.2

2.6

1.4

1.8

2.1

1.4

1.8

2.0

2.0

3.4

3.2

2.7

3.0

1.5

1.2

1.6

1.3

1.5

1.2

1.9

2.3
36.2

38.8

38.5

38.4

38.2

37.4

37.6

39.4

35.6

36.3

34.0

34.6

37.7

36.6

38.6

36.8

36.5

38.5

36.8

16.5

17.9
16

11

16

16

16

16

16

16

16

16

12

15

16

15

16

16

16

16

16

16

16
12.7

13.2

14.6

14.0

12.7

14.8

13.4

16.2

14.3

12.4

16.4

18.5

15.3

12.5

10.6

13.8

12.4

16.5

10.2

0.8

3.0
24

2

2

24

24

2

2

2

2

3

3

3

2

24

24

2

24

26

24

1

24
81.5

97.1

164.2

95.8

152.3

172.1

150.0

120.6

240.8

96.8

45.5

48.8

66.1

96.3

171.9

190.7

92.5

117.0

102.1

147.3

221.7
129

211

316

128

267

287

227

204

430

194

123

139

135

241

337

381

237

354

200

263

179
18.1

32.7

31.7

23.9

27.7

46.7

40.5

39.0

134.7

30.1

15.0

21.9

24.4

29.0

53.8

44.4

35.1

26.7

24.4

33.5

48.1
28

28

29

30

28

20

20

26

30

20

26

30

30

29

28

31

1

30

7

28

21
5

15

10

11

13

14

10

17

8

8

15

15

20

15

12

15

8

20

6

0

0
0

2

0

0

1

0

0

2

0

0

0

0

1

0

0

1

0

2

0

0

0
7

12

16

13

9

11

10

11

12

8

8

5

8

9

8

12

9

12

12

15

18
4

3

5

2

5

4

4

5

5

4

2

2

3

4

5

5

3

6

5

5

8
-

-

4

-

7

5

2

3

2

-

1

7

4

7

-

-

2

1

1

-

7
13

10

8

8

11

11

13

13

9

9

8

10

8

9

13

12

11

13

11

16

9

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Преобладаващото горещо и предимно сухо време през първото и по-голямата част от второто десетдневие на юли засили тенденцията на изчерпване на водните запаси от еднометровия почвен профил. Валежи не отсъстваха, но бяха на ограничени места и в повечето случаи - без стопанско значение. Не беше препоръчително провеждането на оран в участъци с песъчливи почви, предвидени за сеитба на втори култури, поради разпрашаване на получените бразди. Изключение от тази тенденция бяха поройните дъждове в Димитровград и Кърджали на 8.VІІ, причинили наводнения, както и в община Гърмен (Гоцеделчевско), унищожили 2500 da с тютюн. Продуктивната влага в почвата прогресивно намаляваше и към 17.VІІ в агростанции Царев брод, Главиница, Суворово, Бъзовец и Любимец бе изчерпана напълно в еднометровия почвен слой както в участъците, заети с пролетни култури, така и в ожънатите пшенични полета.

       Започналата на 17.VІІ промяна в метеорологичната обстановка бе изключително навременна за пролетниците, отглеждани при неполивни условия в посочените райони на страната. През периода 17-20.VІІ на много места, предимно в Северна България и Подбалканските полета, паднаха съществени валежи (Казанлък 67 l/m2, Кнежа 52 l/m2, В. Търново 48 l/m2, Плевен 47 l/m2, Добрич 30 l/m2, Монтана 27 l/m2), които незабавно повишиха влагата в 50-сантиметровия слой.

       През третото десетдневие, и особено през периода 25-31.VІІ, невиждани през последните 10-15 години за този период от годината дъждове, надхвърлящи тридесетократно (Разград) нормата за десетдневието, преовлажниха горните почвени слоеве и в отделни случаи нанесоха сериозни поражения върху селскостопанските култури. От разлива на придошли реки бяха залети стотици декари обработваема земя (в Родопите, Пловдивско и др.) и унищожени неприбрано зърно, царевични, зеленчукови и тютюневи посеви. Значителните валежи повишиха влагозапасяването по целия почвен профил.

       Последното за месеца измерване на водните запаси бе проведено в началото на дъждовния период и не можа да отрази действителното състояние на почвата в края на юли.

       На 27.VІІ общият воден запас в еднометровия почвен слой при пролетните култури в района на Пазарджик, Ямбол и Предбалкана бе достигнал почти до ППВ. Най-често срещаните стойности на общия воден запас в страната бяха между 70 и 85% от ППВ, което е много добре за този период от годината. Най-ниски, но значително по-високи от предшестващото десетдневие, бяха водните запаси в крайните северозападни райони, малък участък от Лудогорието и по поречието на р.Марица (56-65% от ППВ) (вж. прил. карта). От напълно изчерпана към 15.VІІ продуктивната влага в еднометровия почвен слой в Добруджа, Ломско и Свиленградско бе нараснала до 30-50mm (m3вода/da). Късните пролетни култури бяха osигурени със значителен резерв от влага до края на вегетационното им развитие.


Водни запаси при пролетните култури към 27.07.2002 г. в слоя 0-100см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Развитието на земеделските култури през по-голямата част от първото и второто десетдневие на юли протече с ускорени темпове, при наднормени топлинни условия. Екстремно високите температури, достигнали в средата на месеца до 38-39°C, и ниската относителна влажност на въздуха затрудниха нормалното протичане на физиологичните процеси при пролетните култури и се отразиха неблагоприятно върху цъфтежа и оплождането при царевицата и слънчогледа. Наднормените топлинни условия и недостигът на влага доведоха до скъсяване на междуфазните периоди при голяма част от пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. При слънчогледа на единични места в Тракийската низина бе наблюдавано преждевременно узряване. При царевицата, в зависимост от ранозрелостта й, се наблюдаваха различни фази: "изметляване" (виж. прил. карта) и "цъфтеж" при средноранните и по-късни хибриди царевица, а при ранозрелите - наливане на зърното и "млечна зрелост". През първата половина на месеца бе регистрирано начало на узряване при фасула в полските райони на страната.

       В края на второто десетдневие настъпи чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Температурите се понижиха с 8-10°C, а валежите в Северна и Централна България бяха от решаващо значение за оцеляването на пролетните кулури, отглеждани при неполивни условия.

       Развитието на земеделските култури през третото десетдневие на юли протече при хладно за сезона време. Падналите валежи, многократно надхвърлили нормата за месеца, обезпечиха земеделските култури с необходимата им влага, но на много места в страната нанесоха непоправими щети по неприбраната зърнена реколта. Поройните дъждове и градушки унищожиха част от посевите с царевица, слънчоглед и тютюн. В Североизточна България (Лудогорието) при неприбраната пшеница бе наблюдавано почерняване на стъблата и покълване на зърната в класа. Поражения са отчетени и при фасула (загниване), а при част от картофите бе установено начало на покълване. Хладното време и високата относителна влажност на въздуха благоприятстваха развитието на гъбни болести по плодовете и зеленчуците.

       В края на юли при царевицата, незасегната от агрометеорологични аномалии, в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха фазите оплождане и наливане на зърното при средноранните хибриди и "млечна зрелост" - при ранозрелите. На единични места в Южна България (района на Пловдив) при царевицата бе регистрирана "восъчна" зрелост. При слънчогледа в Северна България протичаше "цъфтеж", оплождане и наливане на семената, а в Южна България значително нарасна процентът на посевите, встъпили във фаза "узряване".


Царевица — дати на изметляване 2002г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     През по-голямата част от първото и второто десетдневие на юли приоритетна дейност в селското стопанство бе прибирането на зърнената реколта. През първата половина на юли високите температури и недостигът на влага налагаха извършване на поливки при пролетните и зеленчуковите култури.

     През третото десетдневие на юли преовлажнената почвена повърхност ограничаваше провеждането на сезонните полски мероприятия.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималната еднократна концентрация на сероводород е измерена на 1.VІІ през нощта в ж.к."Младост 1" и надвишава 7 пъти еднократната санитарно-хигиенна

      норма. Максималната средноденонощна стойност на същия инградиент е регистрирана на 28.VІІ и е 6 пъти над средноденонощната норма.

      Във Варна през три от дните на месеца са отбелязани стойности на средноденонощното количество прах, слабо превишаващи съответната ПДК.

      В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК през почти всички дни на наблюдение и достигат до около 3.5 пъти ПДК (на 15.VІІ).

      В Пловдив санитарната норма за прах е надхвърлена през шест от дните на месеца до около 2 пъти.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието на 6 часа (в 3, 9, 15 и 21 ч. лятно време).

      Във Видин е валяло през 14 дни от месеца. Набрани са 23 шестчасови проби, от които 6 са с рН в киселинната, 8 - в неутралната и 9 - в алкалната област от скалата. Минималната стойност е рН=3.9 (на 26.VІІ в 21 ч.), а максималната - рН=8.5 (на 7.VІІ в 9 ч.)

      Във Враца е валяло в 13 дни от месеца. От всичките 25 проби, 16 са в алкалната област на скалата на рН, като най-алкалната стойност е рН=7.9 (на 17.VІІ през нощта). Три от пробите са с неутрални стойности на рН, а останалите 6 са в киселинната област на скалата.

      В София е валяло през 11 дни от месеца и са събрани 16 проби. Три от пробите са с неутрално рН, 4 са с рН в киселинната област, а останалите - в алкалната.
 
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Данни за радиоактивността на въздуха се обработват ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през юли 2002 г. са близки до тези през юни и са в границите от 1.6 до 7.8 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност варират в по-широки граници за някои станции, свързани с динамиката на атмосферните процеси и условията, благоприятстващи натрупването на естествени бета-лъчители с почвен произход в атмосферата.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      Валежите през юли увеличаваха краткотрайно, но в повечето случаи значително оттока на някои реки в отделни дни от месеца. Най-силно беше увеличението на оттока на реките в централната част на Северна България между Искър и Янтра включително, а в Южна България - на р.Марица и на някои от родопските й притоци, на р.Арда и притока й р.Върбица - през последните дни на юли. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 4% в сравнение с оттока през юни.

      В Северна България през периода 27-31.VII нивата на реките: Искър и Вит по целите течения,Осъм при Ловеч, Янтра в участъка Габрово-Велико Търново и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се повишиха с 36 до 70cm, на р.Осъм при Изгрев със 140cm, на р.Янтра при Каранци със 110cm. В дните с повишения протичащите количества вода по тези реки се увеличиха значително и надвишиха нормите си за юли от 2 до 6 пъти при различните пунктове за наблюдение.

      Краткотрайни повишения на речните нива в отделни дни от месеца бяха регистрирани и при останалите наблюдавани реки в Северна България, но те бяха слаби, до 10-20cm, и общата оценка за оттока на реките от Дунавския водосбор е намаляване през юли в сравнение с юни.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периода 28-31.VII.

      През юли оттокът на черноморските реки почти не се измени в сравнение с юни. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от нормите.

      През последните дни на юли нивото на р.Марица при всички пунктове за наблюдение се повиши от 31cm (при Радуил) до 194cm при Харманли. Нивата на реките Харманлийска при Харманли и Чепеларска река при Бачково се повишиха съответно със 100 и 140cm, на Арда при Вехтино - със 155cm, на Върбица при Джебел - с 216cm.

      Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България достигнаха и дори надвишиха нормите за юли. С поднормален отток за месеца°Cтанаха реките: Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Тунджа след язовирите, Струма и Места.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (*без реките Арда и Места) беше 409 млн.m3, което е 70% от нормата за юли.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през юли силно се понижи. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 137 до 152cm по-ниско в сравнение с юни.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 28-31.VII, а най-ниските - през периода 18-22.VII. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 203 до 248cm под нормата за юли.

      Забележка За реките Арда при Вехтино и Места при Момина кула липсват данни поради финансови затруднения за заплащане на наблюдателите. По същите причини липсват данните (на картите) и за р.Арда при Рудозем и р.Марица при Първомай.


Състояние на реките за месец юли 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юли 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 27 наблюдателни пункта или 75% от случаите, като средномесечните стойности са 18 до 95% от стойностите през юни. Най-съществено понижение беше регистрирано в басейна на платото Пъстрина, в Етрополски и Ловешко - Търновски карстови басейни, в басейните на Тетевенска антиклинала и Стоиловска синклинала, както и в басейна Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 18 до 58% от стойностите, регистрирани през юни. Повишение беше установено при 9 наблюдателни пункта, като беше най-съществено в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и Стоиловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 105 до 197% спрямо стойностите през юни.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 128cm бе установено при 43 наблюдателни пункта или 74% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Лом и Вит. Повишение на водните нива с 3 до 280cm спрямо юни беше регистрирано при 15 наблюдателни пункта. Най-съществено беше то на места в терасите на реките Осъм и Струма, в Софийската котловина и в Горнотракийската низина. Понижиха се с 28cm нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -35 до 53cm), с много добре изразена тенденция на покачване.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -10 до 9cm) с много добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -118 до 26cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 4cm, а останаха без изменение тези в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 27cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 26cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 27cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение дебитът на подземните води в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 81 наблюдателни пункта или около 88% от случаите, от които 49 кладенци и 32 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 377cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.83 и 1068 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в басейна на платото "Пъстрина", в Нишавски, Искрецки, Етрополски, Ловешко-Търновски, Мърводолски, Гоцеделчевски, Перущица-Огняновски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Преславската антиклинала, масива Голо бърдо и Стоиловската синклинала, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (10 до 48%) от нормите за месец юли. Повишението на водните нива (с 3 до 224cm) спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в Софийската котловина, Горнотракийската низина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 26.0 до 556 l/s или със 112 до 145%, като нарастването е най-голямо в басейна Златна Панега и в Башдерменската синклинала.

      Забележка Поради липса на средства за командировки няма данни за някои хидрогеоложки единици и състоянието им не е оценявано.


Състояние на подземните води през юли 2002г.

Състояние на подземните води през юли 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието


Подготвили материалите за броя:

Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева

Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова

Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев

Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков

Част IV. инж. Г. Здравкова

Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова