БЮЛЕТИН за месец ЮНИ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 


I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
 

      1-4.VI По-голямата част от Западна и Централна Европа е обхваната от антициклон, който се разрушава. Над Балканския полуостров при земята баричното поле е циклонално, във височина - бавноподвижен циклон и въздушната маса е силно неустойчива. Сравнително хладно и предимно облачно време, почти навсякъде с превалявания.

      5-6.VI През страната преминава студен атмосферен фронт. На места има слаби превалявания.

      6-7.VI Изгражда се гребен във височина. Въздушната маса над страната се затопля.

      8.VI През страната преминава студен атмосферен фронт, свързан с циклон над Полша. Краткотрайни превалявания има в Северна България и западните райони (във Велико Търново валежът е 15mm, в Плевен 16mm).

      9-12.VI След краткотрайно подобрение на времето, обусловено от изграждане на антициклон, през страната преминава средиземноморски циклон. Валежи има почти в цялата страна. На 11.VI в Плевен е измерен валеж 79mm.

      13.VI Преходен ден - антициклон при земята, от запад - гребен във височина. Валежи има само в планините.

      14-15.VI Антициклонално поле, което определя и слънчевото време.

      17-18.VI През страната преминава студен атмосферен фронт. На много места падат краткотрайни валежи, като цяло слаби, само в Бургас са измерени 34mm.

      19-24.VI Страната се намира в антициклонално барично поле. Времето е слънчево. Температурите чувствително се повишават. На 24.VI максималната температура във Видин, Русе и Сандански е 39°C.

      25-27.VI През страната преминава циклонален вихър, по-добре изразен във височина. Развива се мощна купесто-дъждовна облачност и на места падат обилни валежи (Белене - 89mm)

      28.VI Страната се намира в област на високо атмосферно налягане. Времето е слънчево.

      29-30.VI През страната преминава студен атмосферен фронт. Краткотрайни превалявания има главно в планинските райони.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       В началото на юни средноденонощните температури бяха предимно между 16 и 21°C - около и по-високи за сезона. На 2.VI те се понижиха и на 3 и 4.VI бяха между 12 и 17°C - с 2 до 5°C по-ниски от нормалните. Това бяха и най-хладните дни през юни. Впоследствие средните температури се повишиха и през периода 7-9.VI бяха предимно между 21 и 25°C - с 3 до 7°C по-високи от нормалните. На 10.VI температурите се понижиха и временно се нормализираха. От 12.VI отново се повишиха и през по-голямата част до края на месеца те бяха по-високи от нормалните. Краткотрайно понижение и нормализиране на температурите имаше около 26.VI. Най-горещо беше на 22 и 23.VI, когато средноденонощните температури на места достигнаха 28-29°C - със 7 до 10°C по-високи от нормалните.

       Средните месечни температури за юни (между 20 и 24°C, в Сандански 24.7°C, в планинските райони между 8 и 13°C, на вр.Ботев 7.1°C, на вр.Мусала 4.3°C) в повечето райони са с 1.5 до 3°C по-високи от нормалните.

       Най-високите температури през юни (предимно между 34 и 39°C, в Североизточна България и по Черноморието между 30 и 34°C, в планините между 21 и 26°C, на вр.Ботев 16.0°C, на вр.Мусала 13.8°C) бяха измерени през периода 22-24.VI, а най-ниските (между 7 и 12°C, в планинските райони - между -1 и 4°C, на вр.Ботев -2.8°C, на вр.Мусала -6.7°C) - около 3.VI.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания през юни имаше през първите дни на месеца, около 8.VI, през периода 10-12.VI, около 17, 26 и 30.VI.

      Броят на дните с валеж 1mm беше между 4 и 8, във Враца - 10, на вр. Ботев - 11 дни. В повечето от станциите денонощният валеж от 1 до 3 пъти е бил повече от 10mm, във В.Търново - 4 пъти, на вр. Ботев - 5 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 20mm, в Плевен - 79mm, на вр. Ботев - 55mm, във Видин 51mm, в Бургас 34mm, в Монтана 31mm, в Кнежа 24mm, в Кюстендил 22mm и е измерен предимно през периода 10-12.VI, около 18 или 26.VI. В Сандански максималният валеж е само 3mm.

      Сумата на валежите в западната и централната част на Дунавската равнина е между 50 и 90mm - между 70 и 110% от нормата, в останалата по-голяма част на равнините е между 20 и 50mm, в планините - до 80mm, т.е. между 30 и 70% от нормата. Най-много валежи са измерени на вр.Ботев - 193mm, в Плевен - 136mm, в Монтана - 94mm, в Павликени - 82mm.
 


Валеж
Валеж през юни 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше главно в североизточната половина на страната в началото на месеца, около 8, 11, 17 и 25.VI. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е между 1 и 4, в Кнежа - 7, в Кърджали - 6, а в планините - до 15.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 4 и 5.5 десети от небосвода, в планините - до 7.5 десети) е близка до нормата. Броят на ясните дни (в равнините между 4 и 9, а в планините около 1), както и броят на мрачните дни (между 2 и 8, в планините - до 15) е около нормата.
 





Kъм съдържанието


   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Мъгли с краткотраен характер само в отделни станции бяха наблюдавани на 8, 16, 25 и 26.VI.

      Гръмотевични бури се развиха в 22 дни от месеца, като с по-масов характер те бяха в периода 4-11, около 13, 17, 25 и 29-30.VI. Имаше съобщения за 2 души загинали от мълнии на 25.VI в Плевенско и край Радомир.

      Град беше регистриран в 15 дни от месеца, като по-масови и интензивни бяха градушките на 3, 8, 10, 17 (с наводнения в Бургас, Айтос и Ямбол), 25 и 29.VI. (с големина до орех и яйце в Кърджалийска и Смолянска области).

      Проливният дъжд с едра градушка до 3cm на 25.VI предизвика наводнение по централни улици в София и нанесе щети за над 3 млн. лева на повече от 1000 леки коли и имущество в почти цялата централна част на столицата и някои райони като Изгрев, Люлин, Мусагеница и Слатина.

      ИАБГ при МЗГ чрез полигоните за борба с градушките е провела 28 въздействия върху градоопасни процеси в 10 дни от месеца: на 1, 3, 4, 9, 10, 16, 17, 25, 29 и 30.VI.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юни 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 20   > 25  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
20.2

23.5

22.0

21.8

22.2

22.4

21.4

23.3

20.4

20.6

21.0

21.3

22.4

22.1

22.3

22.7

22.0

24.7

20.9

4.3

7.1
2.4

2.9

2.0

2.2

2.0

1.5

1.6

1.7

1.2

2.1

1.3

1.1

2.0

1.7

1.9

1.8

2.3

2.7

2.0

2.1

2.0
33.0

39.0

36.8

36.7

37.6

36.0

34.8

38.6

33.4

33.9

32.2

31.7

35.0

35.5

37.5

36.6

36.0

38.7

36.4

13.8

16.0
23

24

23

24

24

24

24

24

24

22

22

8

24

23

23

23

24

24

24

24

23
7.0

11.0

11.5

10.2

8.2

11.0

9.0

10.2

8.7

8.0

11.4

12.5

12.0

9.3

8.5

10.0

8.8

11.0

7.5

-6.7

-2.8
3

9

3

3

4

4

4

3

4

3

5

4

2

2

5

6

3

3

5

3

3
38.5

65.6

97.4

52.8

60.2

136.2

76.2

42.8

26.2

39.0

42.6

82.9

20.2

23.1

17.2

27.6

42.0

6.8

30.6

73.9

193.1
51

102

122

51

76

177

92

60

36

62

93

169

32

39

27

51

71

17

52

91

133
11.3

50.7

31.1

10.5

24.3

78.7

17.2

20.7

7.8

15.8

16.4

34.0

7.8

7.3

7.9

18.3

16.9

2.7

22.0

18.0

55.0
11

10

10

9

26

12

26

26

12

5

9

18

18

16

30

30

11

11

26

12

12
18

26

22

19

20

23

20

23

18

19

21

22

23

23

22

25

22

24

20

0

0
2

14

6

6

6

8

3

11

4

2

2

0

7

5

6

6

6

16

4

0

0
6

2

6

10

8

6

9

7

8

4

6

6

4

4

4

4

7

2

4

8

11
1

2

3

1

2

2

4

1

-

2

1

2

-

-

-

1

1

-

1

2

5
1

-

2

1

7

4

3

3

2

-

2

2

1

6

-

1

2

-

2

5

15
7

3

5

5

6

4

8

3

2

5

8

6

2

6

4

4

5

5

5

6

5

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През първата половина на юни преобладаваше нестабилно време с чести, в повечето случаи незначителни, превалявания. През периодите 1-4 и 7-12.VI имаше валежи със стопанско значение главно на места в Северозападна България - на 9.VI в Ново село 61 l/m2, Видин 51 l/m2, Монтана 31 l/m2, Оряхово 21 l/m2; на 10 и 11.VI в Плевен 79 l/m2. Те бяха изключително полезни за земеделските посеви. Валежите на 1.VI в Бургас 32 l/m2 и на 8.VI във Варна 28 l/m2 имаха пороен характер и не бяха усвоени напълно за нуждите на растенията. Като следствие от това се получи промяна на териториите (с пролетни култури) с най-ниски нива на почвено влагозапасяване.

      През първото десетдневие на юни при царевицата и ечемика в Подбалканските полета на юг до Чирпан общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой спадна до 55-60% от ППВ. До 20.VI зоната с посочените стойности на общия воден запас се разшири, като бяха включени и районите на Пловдивско, Хасковско, Сливенско, Елховско и Свиленградско.

      При пшеницата през първото десетдневие се запази формираният в предишните месеци дефицит на почвената влага в критичния по този показател район Лом-Оряхово-Враца, вследствие на което се наблюдаваха значителни повреди по зърната на есенните посеви. В Разград към 10.VI също се отчиташе критично ниско ниво на влагозапасите при пшеницата, но вегетационният й период в общи линии бе приключил и нямаше възможност за сериозно отражение върху узряващата зърнена реколта.

      През втората половина от месеца преобладаваше стабилно, предимно сухо време. Горещините през периода 23-25.VI засилиха изразходването на влага от почвата. В 50-сантиметровия почвен слой на места в Добруджа, Ломско и в Южна България продуктивната влага бе напълно изчерпана, но за разлика от минали години в дълбоките слоеве имаше известен резерв от влага. Падналите на много места в северозападната половина от страната валежи на 25 и 26.VI, достигнали до 35 l/m2, подобриха съдържанието на влага в по-горните почвени слоеве, което се отрази благоприятно при пролетниците, отглеждани при неполивни условия. Общият воден запас в края на месеца при пролетните култури във Видинско, Добруджа и част от Тракийската низина бе 52-64% от ППВ - недостатъчен за нормалното протичане на цъфтежа и оплождането при царевицата и слънчогледа. Най-добри бяха водните запаси в Предбалкана и около агростанции Ямбол - Съдиево (76-88% от ППВ) (вж. прилож. карта). Валежите през последните дни от месеца на отделни места (София-град, община Ардино, Кърджалийско, община Баните, Смолянско) бяха съпроводени с интензивни градушки.


Водни запаси при пролетните култури към 27.06.2002 г. в слоя 0-50 см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през юни протече при наднормени топлинни условия, сума на валежите под нормата за месеца и в условията на интензивни градобития.

      През първото десетдневие на юни последните етапи от развитието на есенните посеви протичаха с умерени темпове, при променливи агрометеорологични условия. До края на десетдневието ечемикът в полските райони на страната встъпи във фаза "восъчна" зрелост, а при пшеницата масово бе наблюдавана фаза "млечна" зрелост. Падналите градушки в Североизточна България нанесоха сериозни щети на земеделските култури. В отделни райони царевицата и слънчогледът бяха напълно унищожени, което наложи презасяване на площите с подходящи култури, предназначени за фураж.

      През първото десетдневие на юни листообразуването при царевицата и образуването на съцветие при слънчогледа протичаха при благоприятни топлинни условия, без екстремно високи температури. През този период при фасула се наблюдаваха фазите "бутонизация" и образуване на чушки, а при граха - узряване. До края на десетдневието "цъфтежът" при лозата доби масов характер.

      Високите температури през второто и третото десетдневие на юни, достигнали на много места до 36-37°C ускориха узряването на пшеницата. Към средата на месеца ечемикът достигна пълна зрелост. До края на второто десетдневие в полските райони на страната при пшеницата бе наблюдавана "восъчна" зрелост (вж. прилож. карта), а през третото десетдневие - пълна зрелост.

      През второто и третото десетдневие на юни пролетните култури, отглеждани при поливни условия, увеличиха значително вегетативната си биомаса. По-ранните хибриди царевица встъпиха във фаза "изметляване" през третото десетдневие. До края на юни при слънчогледа се наблюдаваше фаза "цъфтеж". Падналите градушки в Южна България (Смолянски район) в края на юни унищожиха голяма част от площите с тютюн.

      През юни наедряването на завръзите при по-късните овощни култури, узряването при кайсиите, черешите, ягодите и др. се осъществяваше при благоприятни топлинни условия.


Пшеница — восъчна зрелост 2002 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     Най-важните мероприятия през месеца, свързани с отглеждането на земеделските култури, бяха окопаване, поливане, третиране срещу болестите и вредителите. В средата на юни започна жътвата на ечемика, а през третото десетдневие на - пшеницата.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималните стойности на сероводород са измерени на 23.VI в ж.к."Младост 1" и надвишават 6.5 пъти еднократната санитарно-хигиенна норма и 6 пъти средноденонощната норма.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК само в 2 от всички дни на наблюдение - на 26 и 27.VI.

      В пункт НИМХ в Пловдив еднократно е регистрирано превишение на санитарните норми. На 28.VI средноденонощната концентрация на серен двуокис е около 4 пъти над средноденонощната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа (в 2, 8, 14 и 20 часа).

      Във Видин е валяло през 6 дни от месеца. Набрани са 9 шестчасови проби, с рН в диапазона 5.7 - 8.5 (алкалната област от скалата на рН) .

      Във Враца е валяло в 11 дни от месеца. От всичките 15 проби 10 са в алкалната област на скалата на рН, като най-алкалната стойност е рН=7.7 (на 8.VI през нощта и до обяд и на 10.VI до обяд). Две от пробите са с неутрални стойности на рН, а останалите три - с рН в киселинната област на скалата.

      В София е валяло през 11 дни от месеца и са събрани 16 проби. Всички проби са с алкални стойности на рН и са в границите 6.8 - 7.8.
 
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Месечният бюлетин за радиоактивността на въздуха се изготвя въз основа на данни от ежедневните измервания в регионалните лаборатории на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през юни 2002 г. са близки до тези през май и са в границите от 1.6 до 7.2 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност варират в по-широки граници за някои станции, свързани с динамиката на атмосферните процеси и условията, благоприятстващи натрупването на естествени бета-лъчители с почвен произход в атмосферата.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      Валежите през юни увеличаваха краткотрайно, в повечето случаи несъществено, оттока на някои реки в отделни дни от месеца. Най-силно беше увеличението на оттока на реките в централната част на Северна България - Вит, Осъм и Янтра около средата на юни. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 36% в сравнение с оттока през май.

      В Северна България през периода 11-14.VI нивата на реките Вит и Осъм по целите течения, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й Росица при Севлиево, Джулюница при едноименното село и Голяма река при Стражица се повишиха с 12 до 90cm. В дните с повишения протичащите количества вода по тези реки се увеличиха значително и надвишиха нормите си за юни от 1 до 6 пъти при различните пунктове за наблюдение.

      Краткотрайни повишения на речните нива в отделни дни от месеца бяха регистрирани и при останалите наблюдавани реки в Северна България, но те бяха слаби - до 10-20cm и общата оценка за оттока на реките от Дунавския водосбор е значително намаляване през юни в сравнение с май.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периода 11-14.VI.

      През юни оттокът на черноморските реки почти не се измени в сравнение с май. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от нормите им. През юни почти всички наблюдавани реки в Южна България протичаха с намаляващи водни количества. Най-силно намаля оттокът на реките Марица в участъка Пловдив-Свиленград, Чепеларска при Бачково, Сазлийка при Гълъбово, Върбица при Джебел и Тунджа при Елхово. През юни силно намаля оттокът и на крайните югозападни реки Струма и Места.

      Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 5 пъти по-малки от нормите за юни.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (*без реките Арда и Места) беше 427 млн.m3, което е 44% от нормата за юни.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през юни беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 53 до 60cm по-ниско в сравнение с май.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 6-9.VI, а най-ниските през периода 28-30.VI. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 136 до 175cm под нормата за юни.

      *Забележка: За реките Арда при Вехтино и Места при Момина кула липсват данни.


Състояние на реките за месец юни 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юни 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През юни измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане. Понижение беше установено при 23 наблюдателни пункта или 64% от случаите, като средномесечните стойности са 30 до 97% от същите стойности, измерени през май. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Милановски, Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 30 до 56% от стойностите през май. Повишение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта. Регистрираното повишение беше най-съществено в басейните Златна Панега и на Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 150 до 328% спрямо стойностите през май.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 73cm бе установено при 49 наблюдателни пункта или 72% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Струма, Места и Тунджа, в Софийска и Сливенска котловини, като в последната нивата предимно се понижиха. Повишение на водните нива с 2 до 43cm спрямо май беше регистрирано при 19 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Осъм, Русенки Лом, в Кюстендилска котловина и в Горнотракийската низина.

      Повишиха се с 24cm нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн.

      Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -32 до 1cm), с много добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Предимно се понижиха (от -64 до -22cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -24 до 0cm) имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 9cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 45cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 8cm, в Ихтиманската водонапорна система с 2cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 13cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а останаха без изменение дебитите на подземните води във Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 83% от случаите, от които 55 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 372cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 0.47 и 2192 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Ловешко-Търновски, Котленски, Мърводолски, Гоцеделчевски, Перущица-Огняновски и Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина, Преславска антиклинала и Стоиловска синклинала и за студените пукнатинни води в Източнородопскя район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (6 до 48%) от нормите за месец юни, или дебитът е спаднал с 2 до 5 пъти (за извор No 19 е 18 пъти). Повишението на водните нива (с 2 до 95cm) спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в Горнотракийската низина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 16.0 до 588 l/s или със 101 до 166%, като нарастването е най-голямо в басейна на Тетевенска антиклинала


Състояние на подземните води през юни 2002г.

Състояние на подземните води през юни 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието


Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова