БЮЛЕТИН за месец МАЙ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
I.1. Синоптична обстановка
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.V Под влияние на област от високо атмосферно налягане преобладаваше слънчево време.
5-6.V Атмосферата се лабилизира и на много места преваля краткотраен дъжд.
7-12.V Страната се намираше в югозападната периферия на област от високо атмосферно налягане. Преносът на въздушни маси беше от североизток. Преобладаваше слънчево време. Само в западните райони имаше краткотрайни превалявания.
13.V Южно от страната премина плитък циклон, под влияние на който облачността се увеличи и на места в западните и южните райони от страната преваля.
14.V Баричното поле беше високо, а времето - слънчево.
15-16.V От северозапад премина бавно студен атмосферен фронт, под влияние на който на места преваля и прегърмя.
17-18.V Страната се намираше в размито барично поле. Преобладаваше слънчево време. След пладне над планините се развиваше купеста облачност.
19-21.V Под влияние на циклонален вихър, който премина южно от страната, атмосферата се лабилизира. Облачността се увеличи. Преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. На места бяха регистрирани интензивни валежи.
22-24.V Атмосферата се стабилизира и преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха и на места достигнаха до 31°С.
25-31.V Баричното поле беше циклонално, а атмосферата неустойчива. Всеки ден на много места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. На 30.V в района на Велико Търново само за няколко часа количеството паднал дъжд беше 140 l/m2.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през май беше между 15.1 и 19.7°С в равнините. Температурите бяха около и над нормата (в Северозападна и Централна България). Най-голямо отклонение от нормата на температурата имаше в района на Лом с 2.3°С. Както в останалата част от територията, така и по южното Черноморие температурите бяха около нормата. Най-високите температури през месеца (между 32.5 и 26.0°С) бяха измерени на 18.V, съответно във Видин и Варна. По планинските върхове температурата беше около и над нормата - максималните на Мусала и Ботев на 24.V бяха съответно между 9.5 и 11.0°С. В началото и края на първото десетдневие средноденонощните температури бяха ниски и до средата на месеца бяха около нормата, след което постепенно нарастваха. В началото и края на последното десетдневие на май температурите се понижиха. Най-ниските температури бяха между 2.2°С в Добрич на 10.V и 10.1°С в Сандански на 1.V и по планиските върхове Мусала (-6.5°С) и Ботев (-1.0°С) на 1.V. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 15°С се колебаеше от 18 до 31 съответно в Разград, София и Сандански, а над 20°С - между 1 в София и Добрич и 14 във Видин.
Tемпература на въздуха
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в страната беше около и под нормата (от 8 до 79%). Само в отделни райони беше над нормата - Велико Търново 208% от нормата. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата - на Черни връх 82%, вр Рожен 68%, вр.Ботев 55%, вр.Мургаш 62%. Единствено на вр.Мусала количеството паднали валежи е над нормата - 132%.
Във Велико Търново на 31.V е измерен максимален денонощен валеж 145mm.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 3 и 11, а в планините от 13 до 19. Дни с валеж над 10mm имаше от 1 до 3 в равнините и до 3 по планските върхове.
Валеж
Валеж през май 2002г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост 14m/s и повече) имаше в отделни дни на първото, второто и последното десетдневие на месеца. Северни ветрове имаше в Плевен, Русе, Бургас и др. със скорост 14 и 24m/s. Силни югозападни ветрове имаше в края на третото десетдневие в Южна България (Хасковско) със скорост до 20m/s на 29.V.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 9, 10, 20, 21 и 26-31.V. На вр.Мусала вятърът беше бурен, югозападен със скорост по-голяма от 40m/s на 29.V.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 8 за равнините, а в планините достигна до 8.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 3.6 и 7.1 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше под и около нормата. Броят на ясните дни е между 3 (за София, което е над нормата) и 9 (за Силистра - над нормата). Броят на мрачните дни е между 1 (в Свиленград под нормата ) и 6 (във Видин, Враца, Пловдив - под нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 7.7 и 7.2 десети, с по 2 ясни дни на вр. Мусала и Черни връх, а мрачните дни са 16 и 15 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха предимно в отделни котловинни полета и на места в речни долини през периодите 1-4, 10-13 и 27-28.V
Гръмотевични бури се развиха в 17 дни от месеца: с локален характер в периодите 4-5, 21-22 и 25-26.V, а с по масов характер те бяха в периодите 11-16, 19-20 и 27-30.V.
Град беше регистриран в 11 дни от месеца, като градушка падна на повече места (продължителен и интензивен градов валеж в кв. "Люлин", София) на 20 и 21.V.
Проливният и продължителен дъжд на 30.V предизвика наводнение по улиците на Велико Търново (с измерено количество 145mm за денонощието и в най-близките станции от 32 до 82mm) със значителни щети върху имущество и околна среда в посока Габрово.
ИАБГ при МЗГ чрез полигоните за борба с градушките е провела въздействия върху градоопасни процеси в 8 дни от месеца: на 12, 15, 16, 19, 20, 27, 28 и 30.V.
Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 2002г.
Станция Teмпeратурa
нa въздуха, °CВалеж, mm Брой дни с Tср dT TMAX Дата TMIN Дата сума Q
-, %
Qnмakс дaтa Tср , °C koличество вaлeж,
mmвятър
>=
14m/sгръм. бури > 15 > 20 >=1 >=10
София
Видин
Moнтана
Враца
Kнежа
Плевен
В.Tърново
Русe
Разград
Дoбрич
Вaрнa
Бургaс
Сливeн
Kърджaли
Чиpпaн
Плoвдив
Благоевград
Сaндaнсkи
Kюстeндил
вр. Mусaлa
вр. Ботев
16.0
19.5
17.8
17.8
18.7
19.2
18.2
19.5
16.5
15.8
16.4
16.4
17.4
17.1
17.0
17.4
17.2
19.2
16.2
0.0
3.4
1.3
2.1
1.1
1.4
1.8
1.6
1.6
1.3
0.6
1.2
1.0
0.5
0.8
0.4
0.3
0.3
0.7
0.8
0.6
0.8
1.4
27.0
32.5
30.0
29.5
31.5
30.8
30.5
31.8
28.4
30.0
26.0
28.2
28.5
29.0
30.8
31.0
28.3
31.8
27.5
9.5
11.0
18
18
18
18
18
18
18
25
18
18
18
19
18
25
19
19
18
19
24
24
24
5.8
6.4
9.0
7.6
5.5
8.5
3.7
7.6
6.7
2.2
6.8
8.2
6.1
6.0
3.7
6.2
6.0
10.1
4.6
-6.5
-1.0
1
7
1
1
9
10
9
14
10
10
2
7
11
10
10
10
10
1
1
1
1
67.0
43.3
60.4
65.9
39.4
32.1
170.7
35.6
15.6
47.9
30.1
32.0
62.1
20.0
28.9
31.1
60.5
56.5
51.0
135.0
72.3
92
70
74
66
59
49
208
54
22
102
75
78
97
32
46
48
99
120
80
132
55
15.0
17.4
17.1
18.8
19.3
13.9
145.0
8.9
3.7
34.4
11.2
13.1
17.1
11.3
22.6
13.9
16.3
16.0
22.0
56.3
24.4
12
21
21
21
21
31
31
1
31
20
28
30
30
30
21
6
6
22
6
31
31
18
28
28
26
30
30
31
31
21
18
24
20
27
27
27
28
25
31
23
0
0
1
14
3
4
5
8
5
11
5
1
0
2
6
3
2
5
2
13
0
0
0
11
6
9
8
5
4
3
6
5
4
5
4
7
3
3
5
9
7
11
19
13
3
2
2
2
1
1
2
-
-
1
1
1
2
1
1
1
2
1
1
3
1
-
-
-
2
8
3
1
2
-
-
-
4
-
3
-
1
1
1
-
5
8
6
3
5
8
5
5
4
4
1
2
6
4
3
5
7
7
10
8
10
7
6
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ 1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на почвата през май търпя значителни промени. Добрата влагозапасеност през първата половина от месеца се дължеше изключително на последействието на валежите от предшестващия април. Периодични превалявания (около 5, 12 и 15.V) се наблюдаваха само в западната половина от страната. Втори пореден месец в Централна и Източна България динамиката на изчерпване на водните запаси надвиши многократно количеството на падналите валежи. На 19.V в Добрич и околностите падна валеж със стопанско значение (34 l/m2 за денонощие). Протичащите при растенията фази, свързани с увеличено потребление на влага, доведоха до застрашително намаление на водните запаси в крайдунавските райони на Западна и Централна България в края на второто десетдневие на май. Участъците със стойности на общия воден запас 53-54% от ППВ (пределна полска влагоемност) през първите 10 дни от месеца заемаха земите, разположени между Лом и Оряхово, но впоследствие се разраснаха на изток до Свищов, а на юг - до агростанция Кнежа. Съдържанието на влага в почвата във всички останали земеделски райони (с изключение на Подбалканските полета) надхвърляше 75% от ППВ по целия почвен профил, което осигури оптимални условия за поникването на засетите в края на април и началото на май пролетници.
Предимно сухото време в източната половина от страната през периода 1-20.V поддържаше повърхностния почвен слой в състояние подходящо за обработки, вследствие на което се отбеляза значителен напредък в сезонните земеделски работи.
През третото десетдневие метеорологичната обстановка се промени. Проливни дъждове във Велико Търново (145 l/m2 на 30.V) станаха причина за неблагополучия в стопанството на страната, като бяха засегнати и зеленчукови и овощни градини в околностите на града. Независимо, че в Източна България валежите бяха значителни, те не успяха да достигнат до месечната норма. Все пак нарастващият дефицит на водните запаси в голяма степен бе преодолян. В отделни райони се наблюдаваше чувствително повишение на продуктивната влага в 50-сантиметровия почвен слой.
При пшеницата към края на месеца в 1-метровия слой се отчетоха незадоволителни запаси в части от Северозападна България, Разград и отделни райони на Добруджа и Подбалканските полета (вж. прил. карта). Много по-добро бе влагозапасяването при пролетните култури (царевица, слънчоглед, тютюн, памук) в 50-сантиметровия почвен слой (вж. прил. карта). В края на месеца напояване беше необходимо само на зеленчуците в отделни части на Дунавската равнина и Тракийската низина.
Водни запаси при пшеницата към 27.05.2002 г. в слоя 0-100 см.
Водни запаси при царевицата към 27.05.2002 г. в слоя 0-50 см.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Наднормените топлинни условия през първото и второто десетдневие на май поддържаха ускорени темповете на развитие на земеделските култури. Есенните посеви напреднаха в развитието си. Пшеницата и ечемикът встъпиха във фаза изкласяване по-рано от обичайните за страната срокове. До средата на месеца процесът бе настъпил при по-голямата част от есенниците в страната. Изкласяването в Добруджа, Предбалкана и високите полета на Западна България се забави с 3-4 дни до 20.V (вж. прил.карта).
При задълбочаващ се недостиг на влага през второто десетдневие на май при есенниците в Централна и Източна България протичаше цъфтеж, оплождане и формиране на зърното. След изкласяването кореновата система на растенията бе достигнала максималните си размери, което им позволяваше да използват влагата от по-голяма дълбочина и да задоволяват нарасналото си водопотребление. Но в крайните северозападни райони пораженията от сушата са значителни. Вследствие на дефицита на водни запаси пшеничните посеви останаха ниски (до 35-40cm височина), а очакваните добиви според прогнози от местните земеделски служби няма да надхвърлят 100kg от декар. Най-засегнати са общините Лом, Бойчиновци, Якимово и Вълчидръм.
До 20.V при слънчогледа и царевицата се наблюдаваше увеличение на надземната биомаса, а при бобовите култури се отчиташе бутонизация и цъфтеж.
Неустойчивото, но сравнително топло време с чести превалявания през третото десетдневие на май, поддържаше задоволителни темпове на развитие. Пшеницата и ечемикът в Южна България и отделни райони на Северна България достигна млечна зрелост. Градушки в района на Пловдив (с.Поповица на 20.V), а след това и в Добрич, нанесоха щети на пролетните култури. При ечемика в Образцов чифлик и Две могили бе отбелязана и восъчна зрелост. Увеличеното количество влага активизира листообразуването при пролетниците и вкореняването на разсадените зеленчуци. Към края на май царевицата формира 5-9 лист, а ранните пролетни култури образуваха репродуктивните си органи.
През второто десетдневие на май започна узряването на ягодите и черешите. Реколтата от ранни череши в Кюстендилско бе слаба поради пораженията от студовете на 8.V по време на цъфтежа. До края на месеца при лозата масово се наблюдаваше начало на цъфтеж.
Изкласяване на пшеницата, 2002 г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През повечето дни от май имаше подходящи условия за работа на полето. През първото десетдневие продължи сеитбата на царевицата и памука. Разсаждането на тютюневия и зеленчуков разсад на полето се осъществяваше през целия месец без опасност от ниски температури. Окопаването, загърлянето и пръскането с пестициди на полските култури в по-голямата част от страната не се затрудни сериозно от падналите валежи през третото десетдневие на май. В Западна България честите превалявания през месеца възпрепятстваха в известна степен косенето на люцерната и прибирането на сеното. В края на второто десетдневие започна беритбата на розите. В отделни райони при нужда се провеждаше поливане на разсадените зеленчуци и картофите.
В края на месеца започна беритбата на ягодите и черешите.
Kъм съдържанието
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА 1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" превишават слабо еднократната ПДК само на 5.V сутринта, а средноденонощната ПДК - на 31.V. Стойностите на сероводород надвишават МСМС неколкократно и достигат до около 5.5 пъти над еднократната санитарно-хигиенна норма и около 5 пъти над средноденонощната норма на 19.V.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Бургас в пункт "Морска градина" средноденонощната концентрация на сероводород надхвърля съответната ПДК около 2 пъти на 31.V.
В Плевен средноденонощните количества прах надвишават средноденонощната ПДК до 2 пъти в 70% от дните на наблюдение.
В пункт НИМХ в Пловдив средноденонощните количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти през 7 от всички дни на наблюдение. На 31.V са регистрирани средноденонощни концентрации на серен двуокис около 3 пъти над средноденонощната ПДК.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието на 6 часа.
Във Видин е валяло през 9 дни от месеца. Набрани са 13 шестчасови проби с рН в диапазона 5.7 - 8.3 (алкалната област от скалата на рН).
Във Враца в валяло в 10 от дните на месеца. От всичките 15 проби 14 са в алкалната област на скалата на рН, като най-алкалната стойност е рН=7.4 (на 5.V сутринта), а тази от 20.V в 18 часа е с рН=4.9 - в киселинната област на скалата.
В София е валяло през 15 дни от месеца и са събрани 21 проби. Всички проби са с алкални стойности на рН и са в границите 7.1 - 7.7.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Данни за радиоактивността на въздуха се обработват ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през май 2002 г. са близки и по-ниски от тези през април и са в границите от 1.6 до 7.0mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност варират в по-широки граници, свързани с по-динамичните атмосферни процеси през пролетния сезон.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ Валежите през май увеличаваха краткотрайно, и в повечето случаи несъществено, оттока на някои реки в отделни дни от месеца. Най-силно беше увеличението на оттока на р.Янтра в планинската й част и някои от притоците й през последните 1-2 дни на месеца. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 27% в сравнение с оттока през април.
В Северна България през периода 29-31.V нивото на р.Янтра в участъка Габрово-Велико Търново се повиши с 24 до 90cm, а нивото на притока й р.Джулюница при едноименното село - със 196cm. В дните с повишения протичащите количества вода по тези реки се увеличиха значително и при Габрово достигнаха месечната норма, а при Велико Търново и при с.Джулюница надвишиха нормата за май съответно 2 и 8 пъти.
Краткотрайни повишения на речните нива в отделни дни от месеца бяха регистрирани и при останалите наблюдавани реки в Северна България, но те бяха слаби, до 10-15cm, и общата оценка за оттока на реките от Дунавския водосбор е силно намаляване през май в сравнение с април.
Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани на 1.V.
През май оттокът на черноморските реки почти не се измени в сравнение с април. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от нормите им.
През май почти всички наблюдавани реки в Южна България протичаха с намаляващи води. Най-силно намаля оттокът на реките: Марица в участъка Пловдив-Свиленград, Чепеларска при Бачково, Арда при Вехтино, Върбица при Джебел и Тунджа при Елхово. С увеличен отток през месеца са само крайните югозападни реки Струма при Марино поле и Места при Якоруда.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 3 пъти по-малки от нормите за май.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Места) беше 693млн.m3, което е 46% от нормата за май.
Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 55 до 64cm по-ниско в сравнение с април.
Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 1-5.V, а най-ниските през периода 24-31.V. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 143 до 183cm под нормата за май.
Състояние на реките за месец май 2002г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец май 2002г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ През май измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита в сравнение с април беше установено при 21 наблюдателни пункта или 60% от случаите, като спадането на средномесечните стойности е с 9 до 85% спрямо регистрираните през април. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Милановски, Ловешко-Търновски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, където средномесечните стойности на дебита на изворите са 15 до 50% от стойностите през април. Повишение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено повишението беше в басейна Голо бърдо, в Разложки и част от Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 149 до 166% (в отделни случаи до 2822% ( извор No 59а в Разложки басейн) спрямо същите стойности, регистрирани през април.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 73cm бе установено при 46 наблюдателни пункта или 68% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Русенски Лом, Места и Тунджа, както и в Сливенската котловина. Повишение на водните нива с 1 до 25cm спрямо април беше регистрирано при 22 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то на места в терасата на Марица и в Горнотракийската низина. Понижиха се с 6cm нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Предимно се понижиха (от -36 до -2cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -10 до 8cm), с подчертана тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -4 до 10cm), с много добре изразена положителна тенденция, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 2cm, в Ихтиманската (1cm) и Средногорската (6cm) водонапорни системи, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 4cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 34cm. Останаха без изменение дебитите на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през май беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 90 наблюдателни пункта или около 89% от случаите, от които 59 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 364cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм, Камчия, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.20 и 2760 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Ловешко-Търновски, Мърводолски, Гоцеделчевски, част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина, Тетевенска антиклинала, Голо бърдо и Стоиловска синклинала и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е 6 до 50% от нормите за месец май. Повишението на водните нива (с 1 до 128cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 34.0 до 149 l/s или със 110 до 130%, като нарастването е най-голямо в Разложкия карстов басейн и за студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район, предизвикано от топенето на снежната покривка във високите части на планинските водосбори.
Състояние на подземните води през май 2002г.
Състояние на подземните води през май 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова