БЮЛЕТИН за месец НОЕМВРИ 2001г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-6.ХI Времето се определя от област на високо атмосферно налягане, чийто център на 3 и 4.XI е над северната част на Балканския полуостров. В началото е доста топло, но минава размит студен фронт и температурите се понижават.

       7-13.ХI През страната преминава източната периферия на циклонални области; първата с център над Средна Европа, а втората - над Западното Средиземноморие. Слаби превалявания има в началото по топъл фронт и в края - с приближаването на циклона. Тогава се развива купесто-дъждовна облачност и в Южна България са регистрирани гръмотевици. Усилва се вятърът от югозапад и температурите се повишават, по-чувствително на 9 и 13.XI. В средата на периода по долините на реките има сутрешна мъгла.

       14-15.ХI Циклонален център и свързаният с него студен фронт преминават през страната. На много места превалява дъжд, в южните райони с гръмотевици. Температурите значително се понижават; атмосферното налягане започва да се повишава.

       16-18.ХI Атмосферното налягане е сравнително високо; над Централното Средиземноморие се формира циклонален център.

       19-22.ХI Средиземноморският циклон се премества на изток през южната част от Балканския полуостров и от север нахлува студен въздух. На много места превалява дъжд, а в Софийско и на отделни места в северните и планинските райони - сняг. След изтеглянето на циклона атмосферното налягане се повишава; преобладава слънчево и ветровито време.

       23-26.XI Циклонален център се премества от Адриатическо море през Гърция и след това на североизток, задълбавайки над Егейско море. От северозапад и североизток нахлува студен въздух. Създава се валежна обстановка - валежите са от сняг, в югоизточните райони и по Черноморието - от дъжд, който преминава в сняг. Образува се снежна покривка. След изтеглянето на циклона, в южната му периферия времето е студено и ветровито.

       27-30.XI В началото баричното поле е безградиентно, но над Южна Италия има циклон, който се премества на изток и задълбава над Мала Азия. На 29.XI валежите са повсеместни, предимно от дъжд, по-обилни по Черноморието.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първите дни на ноември средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните, като на 1.XI те бяха между 11 и 16°C - с 5 до 7°C над нормалните. На 3.XI те чувствително се понижиха и бяха по-ниски от нормалните. Впоследствие настъпи затопляне и на 7.XI се нормализираха, а през периода 8-14.XI в по-голямата част на страната беше по-топло от нормалното. Временно застудяване имаше в Северна България на 11.XI. Най-топло беше на 13.XI в Източна България, когато на отделни места средноденонощните температури бяха около 16°C , във Варна 21.4°C , в М. Търново 18.7°C , в Свиленград 18.3°C . На 15.XI температурите се понижиха и през повечето дни до края на месеца бяха по-ниски от нормалните. Временно повишение на температурите имаше в Северна България на 22 и 23.XI, когато там те бяха около и по-високи от нормалните. Най-студено беше на 18 и 25.XI.

       Средните месечни температури за ноември са предимно между 4 и 6°C , в най-южните райони и по Черноморието - около 8°C , в Ахтопол 8.8°C , в планинските райони между -5 и 0°C , на вр.Мусала -7.2°C . Спрямо нормите те са с 0.5 до 1.5°C по-ниски от нормалните, в планините с около 2°C под нормата.

       Най-високите температури през ноември са между 21 и 26°C , във В.Търново 26.6°C , в планините между 10 и 15°C , на вр.Мусала 7.4°C , на вр. Ботев 7.0°C и са измерени на 1, на 9 или около 13.XI, а най-ниските - предимно между -8 и -3°C , в планините - между -15 и -10°C , на вр.Мусала -24.6°C , на вр.Ботев -16.1°C - около 4, около 18 или около 23.XI.
 



Изменение на температурата през ноември 2001г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През ноември превалявания имаше около 7, 12, 15, 20, 25 и 29.XI. През първата част на месеца те бяха от дъжд, а през втората половина - предимно от сняг.

       Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 2 и 7 дни, в планините - до 12 дни. Главно на места в Североизточна България валежът през ноември от 1 до 3 пъти е повече от 10mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 20mm, в северозападните райони- около 5mm, на вр.Мусала - 28mm.

       Сумата на валежите в Северозападна България и Горнотракийската низина е между 10 и 20mm - което е от 20 до 40% от нормата. В Североизточна България, по Черноморието и югоизточните райони тя е между 40 и 70mm - около и наднормата. В останалата част на страната сумата на валежите е между 20 и 40mm - между 40 и 70% от нормата. В планините валежите са между 40 и 70mm - между 50 и 100% от нормата, на Черни връх - 84mm, което е 115% от нормата.
 



Валеж през ноември 2001г.








Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

     Условия за силен (14m/s и повече), предимно северозападен и южен, вятър имаше в началото на месеца, около 13, 20 и през периода 23-26.XI. Броят на дните със силен вятър беше между 2 и 6, в Русе - 7, в Кърджали - 10. В планините почти през целия месец е духал силен вятър - на вр.Мусала 20, на вр.Ботев 23, на Черни връх 24 дни.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

     Средната облачност (между 5 и 6.5, в планините - около 7 десети от небосвода) е по-малко от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 8, във Варна 2) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 7 и 12, в Русе 14, на Черни връх 15, на вр.Ботев 15 дни) - около и по-малко от нормата.
 









Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      По-съществена снежна покривка се образува на 25.XI. Тя беше най-дебела (около 25cm.) в Лудогорието и се задържа до края на месеца. Броят на дните със снежна покривка бе от 2 до 4, в Разград - 9, в Добрич и В.Търново - 6. В Северозападна България, по Черноморието и крайните югозападни райони снежна покривка не се е образувала.

      В планините през ноември снежна покривка се образува през третото десетдневие. Тя бе сравнително тънка - до 10cm. Само на Черни връх тя достигна 30cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в някои крайдунавски места в периода 4-6.XI, в повечето райони от страната в периода 8-13.XI, и в отделни котловинни полета на 29 и 30.XI.

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 13.XI (Пазарджик, Кърджали, Свиленград) и на 14.XI (Варна, Сандански, Гоце Делчев и Кюстендил).

       Обилните снеговалежи от 24-25.XI със силни северозападни ветрове (Монтана, Плевен - 17m/s, Лом и Пазарджик - 20m/s) доведоха на места до бедствено положение за транспорта и комуникациите. Без ток останаха много селища в Пловдивска и Хасковска области. Имаше съобщения за образуване на преспи до 1 m по шосетата в Североизточна България, за трудно проходими участъци в Бургаско, Смолянско и други планински райони. Затворени бяха временно пристанищата Варна и Бургас и летище Варна.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц ноември 2001г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна покр. 
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
4.1

4.3

5.8

5.6

4.3

5.3

5.3

5.5

4.7

4.7

7.5

8.2

6.9

7.2

5.5

5.9

6.8

7.8

4.9

-7.2

-5.0
-1.0

-1.4

0.1

-0.6

-0.7

-0.9

-1.3

-1.2

-1.4

-0.9

-1.3

-0.9

-0.8

-0.9

-1.2

-1.1

0.0

-1.1

-0.7

-2.2

-2.3
21.5

23.0

23.4

23.5

23.6

24.0

26.6

25.0

25.2

26.5

25.0

24.2

22.2

23.1

23.5

22.2

23.0

22.0

22.0

7.4

7.0
12

1

1

1

9

9

1

9

1

1

1

1

1

1

13

14

1

1

12

1

1
-5.4

-7.8

-4.0

-2.6

-8.0

-5.7

-5.0

-3.4

-4.0

-7.4

-2.6

-2.1

-3.5

-5.6

-7.9

-8.8

-5.6

-4.5

-8.2

-24.6

-16.1
18

5

5

18

18

5

18

4

21

28

21

18

22

22

23

23

22

23

23

21

26
24.1

16.1

14.0

16.5

12.0

31.7

41.5

59.0

66.0

59.7

54.8

44.1

18.0

28.0

14.6

12.3

27.4

21.8

27.6

56.0

35.0
50

31

27

28

25

65

80

113

153

133

110

76

32

41

28

28

45

35

44

93

51
11.3

6.2

4.6

4.7

5.5

15.2

20.4

17.9

19.8

18.5

17.0

18.8

6.0

7.7

7.3

9.2

8.2

7.6

7.3

27.6

9.9
15

29

30

30

30

15

25

25

25

30

25

25

30

25

25

25

24

14

24

25

24
4

1

2

3

3

5

6

4

5

6

9

8

7

9

7

5

10

11

5

0

0
0

0

0

1

1

0

1

1

1

2

4

4

2

2

0

0

3

2

0

0

0
5

5

6

7

2

5

6

7

7

7

4

4

5

6

3

2

6

4

5

12

6
1

-

-

-

-

1

1

1

3

3

3

2

-

-

-

-

-

-

-

1

-
3

-

6

6

5

5

2

7

-

-

4

4

6

10

-

4

4

1

-

20

23
4

-

-

-

-

2

6

4

8

6

-

1

-

4

4

2

3

-

3

-

9

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      След изключително ограничените валежи през октомври, съставляващи едва 5% от месечната норма, се оформи и постепенно се задълбочи есенна суша. През първата половина на ноември не беше наблюдавана съществена промяна в съдържанието на водните запаси в почвата. Сушата в Добруджа придоби тревожни размери. Общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой в края на първото десетдневие в Добрич, Силистра, Суворово и Главиница се задържа под 50% от ППВ, като най-сериозен дефицит се отчиташе в Добруджанския регион - 43% от ППВ. Продуктивната влага бе изчерпана напълно до 50cm. , а в еднометровия почвен слой се наблюдаваше едва от 1 до 3 l/m3 вода на da на разположение на растенията, което е крайно недостатъчно за началните стадии на развитие на есенните култури. Сухото време през първата половина на ноември отново отложи началото на есенно-зимното влагонатрупване. В сравнение с други години нормално в отделни части на страната през този период от годината водният запас в 50-сантиметровия почвен слой е достигал ППВ и е започнало насищането на еднометровия слой.

      В средата на ноември настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Падналите валежи в североизточните райони на страната бяха недостатъчни за по-чувствителна промяна в нивото на почвените влагозапаси, но все пак общият воден запас в коренообитаемия слой в Добруджа достигна до 50% от ППВ. Малко по-високи от посочените (между 52 и 57% от ППВ) бяха водните запаси в обширни райони на Горнотракийската низина, крайдунавските и Софийското полета.

      Валежите от дъжд и сняг през третото десетдневие на ноември активно повлияха за преодоляване на последствията от дълбоката есенна суша. Образувалата се снежна покривка бе нетрайна; стопяването й на много места в страната освободи нов резерв от почвена влага. В районите на Русе, Разград, Силистра, Варна през третото десетдневие падналите валежи бяха от порядъка на 30-40 l/m2 и незабавно внесоха положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси, но в отделни случаи се оказаха закъснели за подобряване състоянието на есенните посеви. Общият воден запас в края на ноември в по-голямата част от страната в 50-сантиметровия почвен слой надвишаваше 65% от ППВ, а в районите на Предбалкана, Пловдивско- Пазарджишкото полета и по долината на р.Струма бе много добър - между 75 и 90% от ППВ (вж. прил. карта).

      Почвените температури на дълбочина между 5 и 10cm. при посеви, намиращи се във фаза покълване, в края на месеца се понижиха до 2-4°C . Незначителна снежна покривка (1-3cm.) се отчиташе само в районите на Разград, Драгоман, Благоевград, Гоце Делчев и София.



Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

     Развитието на земеделските култури през ноември протече при поднормени температури.

     Чувствителното влошаване на топлинните условия в началото на ноември забави темповете на вегетация при засетите есенници. В Северозападна България и във високите полета стойностите на средноденонощните температури се понижиха под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури.

     В средата на първото десетдневие на ноември настъпи подобрение на топлинните условия, но ограничаващ фактор за развитието на зимните житни култури до средата на месеца бе дефицитът на почвена влага в 20 сантиметровия почвен слой. Най-тревожно бе състоянието на есенниците в Североизточна България, където поради недостиг на влага бе удължен периодът на поникване, а при по-напредналите в развитието си посеви бе регистрирано частично увяхване на растенията. В края на първото десетдневие при голяма част от посевите с пшеница и ечемик се наблюдаваха фазите "покълване" и "поникване". Една малка част от есенниците, засети в оптимални агротехнически срокове, встъпиха във фаза "3-ти лист".

     В средата на ноември настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Дневните температури рязко се понижиха, с около 10-12°C , а средноденонощните им стойности бяха под 5°C , биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури. След падналите с голямо закъснение валежи през втората половина месеца съдържанието на влага в горните почвени слоеве се подобри, но характерните за този период топлинни условия не дадоха възможност за развитие и промяна във фенологичното състояние на есенните посеви. До края на ноември есенниците се намираха в състояние на относителен покой. Условия за протичане на слабо изразени вегетационни процеси при зимните житни култури имаше само в крайните югоизточни райони и по долината на р. Стума.

     В края на ноември при направения преглед на пшеницата и ечемика бе установено незадоволително състояние на есенниците. Една част от покълналите ноемврийски посеви в Североизточна България не успяха да поникнат, а поникналите са с неравномерна гъстота на посева. В по-голямата част от страната зимните житни култури приключиха есенната си вегетация във фаза "поникване" и фаза "трети лист". Сравнително малка част от засетите в срок есенници встъпиха във фаза "братене", състояние което гарантира успешното им презимуване.



Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През по-голямата част от ноември сухото време осигури възможност за провеждане на сезонните полски мероприятия, най-важното от които е приключване на есенната сеитба.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

     Съдържанието на серен, азотен двуокис и фенол в София е под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на сероводород в ж.к. "Младост 1" са по-високи от съответната ПДК в по-голямата част от дните през месеца. Максималните стойности са измерени на 16.XI през нощта и на 22 и 30.XI в следобедните часове - около 5 пъти над тази норма.

     В Бургас и Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

     В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през 5 от дните на наблюдение. Максимумът е регистриран на 5.XI и е около 2 пъти над посочената норма.

     В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК в половината от дните през месеца. Максимумът е измерен на 27.XI и е около 1.5 пъти над съответната ПДК

     В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през ноември 2001г. са типични през този сезон от годината. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 2 до 7.7 mBq/m3 за отделните станции.

     Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани стойности за отделните станции през предишни години.

     При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.





Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През ноември маловодието на реките в цялата страна продължи. Почти през целия месец наблюдаваните реки в страната протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха от 0 до +/- 3-4cm. , а водните количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стойности за този месец. В отделни периоди от месеца бяха регистрирани неголеми и краткотрайни увеличения на количествата вода при някои пунктове за наблюдение на реките, без това да повлияе на маловодното им състояние. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната е почти равен на оттока през октомври.

      В Северна България през целия ноември съществени увеличения на речния отток не бяха наблюдавани, с изключение на реките Вит при Тетевен и Осъм при Ловеч. През периода 14-16.XI нивото на р.Вит при Тетевен се повиши на два пъти, краткатрайно (по за 1 ден) с 30-40cm. , а водното количество на реката се увеличаваше повече от 10 пъти. През същия период нивото на р.Осъм при Ловеч се повиши по-слабо - с 10cm. , а увеличението на оттока й беше с около 2 m3/s.

      Минималните водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани в началото на месеца, а максималните - през втората половина на ноември.

      Средномесечните водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на р.Тополовец при Акациево над 10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

      През ноември оттокът на черноморските реки остана почти без промяна спрямо октомври. Средно за месеца количествата вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.

      В Южна България по-съществено неколкократно през ноември се повиши нивото само на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли с 20 до 45cm. В дните на повишение водните количества на реката не достигнаха средномногогодишните стойности за месеца.

      Средномесечните водните количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 5 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за ноември, а на реките Марица при Радуил, Върбица при Джебел и Тунджа при Павел Баня - над 10 пъти. Със средномесечно водно количество, по-голямо от средномногогодишната стойност за месеца, остана само р.Харманлийска при Харманли.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 264 млн.m3, с 63% по-малък от средномногогодишната стойност за ноември.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през ноември беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 29 до 96cm. по-ниско в сравнение с октомври.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 21-26.XI, а най-ниските - през периода 7-14.XI.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 59 до 101cm. под нормата за ноември.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

     През изминалия период изтощаването на подземните води продължи. Измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с октомври беше установено при 25 водоизточника или 71% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в част от Бистрец-Мътнишки, Искрецки, Етрополски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 58 до 74% от същите стойности, регистрирани през октомври, а извор No 24а (Г.Желязна) пресъхна. Повишение на дебита беше установено при 10 от наблюдателните пунктове или 29% от случаите, като най-съществено беше то в Милановски, Бобошево-Мърводолски и част от Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 118 до 159% спрямо същите стойности, регистрирани през октомври.

     За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 180cm. спрямо октомври беше регистрирано при 42 наблюдателни пункта или около 65% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Места. Повишение на водните нива с 2 до 110cm. бе установено при 23 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, както и в Горнотракийска низина.

     Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -12 до 61cm.), с много добре изразена положителна тенденция.

     Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -27 до 5cm.) с преобладаваща тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменене (от -118 до 6cm.) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в Местенския грабен с 21cm. , в Средногорската водонапорна система с 1cm. и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 13cm. и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1cm. . Предимно се понижиха дебитите на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия с 0.01 l/s, във Варненския артизиански басейн с 9 l/s, а остана без изменение в басейна на Струмския грабен.

     В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 84% от случаите, от които 52 кладенци и 33 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 397cm. спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. В 52% от наблюдаваните случаи дебитът на изворите е под 50% (от 2 до 49%) от нормите за месец ноември. Отклоненията от месечните норми (от 0.37 до 1279 l/s) беше най-голямо в Искрецки, Милановски, Етрополски, част от Разложки карстови басейни, в част от басейна на Стойловската синклинала и в басейна на масива Голо бърдо.

     Повишението на водните нива (с 1 до 291cm.) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Не беше регистрирано покачване на дебита спрямо месечните норми.





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Л.Кумчева, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.7.ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова