УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1 - 21.Х Страната се намираше най-често в област от високо атмосферно налягане. Преобладаваше сухо, слънчево и топло време. На места по долините на реките започнаха да се образуват характерните за сезона краткотрайни сутрешни мъгли. Средноденонощните температури постепенно се понижаваха. През този период преминаха три размити студени фронта: на 5 и 11 от север и северозапад, а на 14.Х - от североизток. С тях бяха свързани временните увеличения на облачността и усилване на вятъра, но валежите бяха оскъдни.
22 - 28.Х Северно от страната премина циклонален вихър, който задълба над Украйна. По свързания с него студен фронт паднаха повсеместни, но предимно слаби, валежи от дъжд, на места придружени от гръмотевици. На 23.Х в тила на изтеглящия се на изток циклон и в югоизточната периферия на полярен антициклон от североизток нахлу студен въздух. По самото нахлуване облачността се увеличи, но валежите бяха оскъдни. Температурите се понижиха чувствително. До 28.Х се установи студено време, с разкъсана облачност. Образуваха се първите масови слани.
29 - 30.Х Динамиката на атмосферата беше много голяма. Високата фронтална зона се установи над Балканския полуостров. Вятърът от запад-северозапад се усили и на 30.Х нахлу топъл въздух. Облачността се увеличи и на много места преваля слаб дъжд.
31.Х В област от високо атмосферно
налягане времето беше слънчево и топло. Температурите се повишиха над 20°C.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната октомврийска температура
беше между 13.1 и 17.0°C в равнините. В цялата страна температурите бяха
над нормата за месеца. Най-голямо отклонение от нормата имаше в района
на Севлиево - с 3.6°C. Най-високите температури през месеца бяха измерени
на 4.Х в София (28.4°C) и Добрич (32.6°C). По планинските върхове температурата
беше над нормата - максималните бяха между 12.9°C (вр.Мусала) и 14.8°C
(вр.Ботев) на 4 .Х. Сравнително по-ниски бяха температурите в началото
на първото и в края на последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури
бяха между 1.0°C в Сандански на 28.Х и минус 5.8°C в Кнежа на 26.Х и по
планиските върхове Мусала (-8.5°C ), вр.Ботев (-7.4°C) на 26.Х. През
месеца броят на дните със средноденонощна температура над 10°C се колебаеше
от 25 до 30 в Бургас, а над 15°C- между 1 и 3 във Враца и Кърджали.
Изменение на температурата през октомври 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в страната беше под нормата (0 - 22%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше също под нормата - на Черни връх 32%, на вр.Мусала 41%, на вр.Рожен 5%, на вр.Ботев 7%, на вр.Мургаш 3%.
Броят на дните с валеж по-голям
от 1 mm e бе между 1 и 3, а в планините - до 4. През месеца нямаше дни
с валеж над 10mm.
Валеж през октомври 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни на първото, началото на второто и през последното десетдневие на месеца. Северни и северозападни ветрове имаше в Плевен, Монтана, Свищов, Бургас и Люляково със скорост 14 и 20m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 20 - 23, 26, 27, 28 - 31.Х. На вр.Ботев вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40m/s на 29.Х.
Броят на дните със вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 3 за равнините, а в планините достигна до 5.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност
през месеца беше между 3.1 и 5.1 десети от небосвода, което за по-голямата
част от България беше под нормата. Броят на ясните дни е между 6 (за Стара
Загора - над нормата) и 13 (за София - над нормата). Броят на мрачните
дни е между 1 (Шумен и Кюстендил - под нормата) и 5 (Враца - под нормата).
Средната облачност беше 4.3 (вр. Мусала) и 4.1 десети (Черни връх), с по
9 и 12 ясни дни съответно, а мрачните дни са 5 и 7 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Слани се образуваха на много места. Най-ранните бяха на 14 и 18.Х в Добричко, на 24.Х в Смолянско, на 24.Х в източните райони от страната и най-трайни - в котловинните полета почти във всички области на страната в периода 2 -29.Х.
Мъгли се образуваха на повечето места от страната в периодите 2-8.Х, около 11.Х, 19-22.Х и 28-29.Х.
Гръмотевични бури са наблюдавани сравнително рядко - на 6.Х в южните райони на страната и на 22-23.Х предимно в отделни райони на Северозападна България.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Слани | ||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 13.3 13.1 14.3 14.0 13.1 14.5 13.9 15.1 13.7 13.0 15.3 16.1 15.4 14.6 14.7 14.8 14.4 15.1 17.0 13.3 1.3 3.1 | 2.6 1.9 2.8 2.2 2.3 2.5 2.2 2.4 2.5 2.3 2.0 2.3 2.8 1.8 2.0 2.5 2.0 2.8 2.6 2.2 2.4 2.1 | 28.4 30.2 28.6 29.0 28.5 29.5 30.0 32.0 30.4 32.6 28.7 30.7 29.2 29.9 29.7 30.0 30.2 31.0 31.0 29.8 12.9 14.8 | -3.0 -3.2 -2.4 -2.6 -5.8 -4.8 -3.6 -0.8 -1.6 -4.6 2.2 3.9 2.4 -1.8 -1.5 -3.4 -3.6 -2.3 1.0 -4.0 -8.5 -7.4 | 5.7 3.9 4.4 8.0 1.1 2.9 1.0 1.0 1.0 1.0 2.1 1.3 1.0 4.9 5.5 2.5 4.1 1.0 1.5 2.4 17.8 4.0 | 16 10 11 16 3 8 2 3 3 2 6 2 2 8 11 7 13 2 4 6 41 7 | 3.7 2.4 2.6 4.6 1.0 2.4 0.5 0.9 0.5 0.3 2.1 1.0 1.0 1.7 2.3 0.9 2.2 1.0 1.5 1.6 7.3 1.2 | 23 23 30 30 23 23 25 23 24 24 24 17 6 25 25 23 25 26 26 26 23 30 | 26 25 27 26 25 26 25 26 25 25 27 30 26 26 26 25 26 26 26 26 1 1 | 12 13 15 15 16 16 15 17 14 14 22 20 18 17 18 18 17 17 24 12 0 0 | 2 2 2 3 1 1 - - - - 1 1 1 3 2 - 2 1 1 1 4 1 | - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | - - 3 - - 3 1 1 - - - 4 1 1 2 - - 1 - - 2 5 | 3 4 3 4 4 4 3 4 4 5 1 - - 1 1 2 3 3 3 2 - 1 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Изключително сухото време през октомври влоши състоянието на повърхностния почвен слой. След падналите валежи през третото десетдневие на септември водните запаси в 20-сантиметровия почвен слой в по-голямата част от равнините надвишаваха 75% от ППВ през първите дни на октомври. Още през първата половина от месеца положителният ефект от тези валежи се заличи. Влагозапасяването на почвата прогресивно намаляваше. В началото на месеца единствено в района на Добруджа съдържанието на влага в почвата будеше тревога. До края на октомври се очертаха и други райони, в които количеството на водните запаси се доближаваше до критичното за протичането на началните етапи от развитието на есенните посеви.
Сумата на валежите през октомври (без планинските райони) бе между 1 и 7-8 l/m2, с изключение на Ахтопол (17 l/m2), което в повечето случаи е около 5% от нормата за месеца. Валежите паднаха изцяло през третото десетдневие от октомври (средно по 100-200 ml/m2 за денонощие) и практически бяха без стопанско значение.
Проследявайки динамиката на изчерпване на водните запаси се очерта следната картина на задълбочаваща се есенна суша:
- В края на първото десетдневие на октомври в 20-сантиметровия почвен слой в крайните южни райони, където бе достигнато насищане до ППВ, се наблюдава намаление с близо 20% на стойностите, измерени в края на септември. В Добруджа водните запаси бяха под 50% от ППВ.
- През второто десетдневие общият воден запас в коренообитаемия за есенниците почвен слой спадна под 50% от ППВ в участъците, засети с пшеница, и в Софийското и Кюстендилското полета. Единствено в района на агростанции Съдиево, Ямбол, Карнобат и Николаево той надвишаваше 75% от ППВ.
- До края на октомври се отчете ново повсеместно понижение на влагозапасяването на почвата. В Добруджа общият воден запас в орния слой бе между 22 и 36% от ППВ, а продуктивната влага бе изчерпана напълно - показатели, при които се наблюдава трайно увреждане на растенията. Най-високите стойности на общия воден запас (между 60 и 73% от ППВ) се наблюдаваха в Предбалкана, част от зоната на чернозем-смолниците в Южна България и припланинските райони на Родопите с прилежащите части от Горнотракийската низина. В останалата по-голяма част от страната общият воден запас бе между 46 и 59% от ППВ (вж. прилож. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Агрометеорологичните условия през октомври се характеризираха с температури с 1-2°C над нормата и сума на валежите около 95% под нормата за месеца.
Топлото за сезона време в началото на октомври, с максимални температури достигнали на много места в страната до 30-31°C (Видин, В.Търново, Русе, Разград, Бургас, Сандански и др.) осигури възможност за доузряване на есенните сортове овошки и винени сортове грозде, за формиране на допълнителна продукция от късните зеленчуци. Сухото време ограничи разпространението на патогени, причиняващи гниене по узрялата плодова и гроздова реколта.
До края на първото, през второто и началото на третото десетдневие на октомври топлинните условия бяха благоприятни за протичането на началните етапи от вегетацията на зимните житни култури, но ограничаващ фактор за нормалното поникване и листообразуване бе дефицитът на влага в горните почвени слоеве (0-30cm). Вследствие недостига на влага в отделни райони бе регистрирано увяхване на поникнали посеви (Царев брод).
В средата на третото десетдневие настъпи чувствително понижение на температурите. На много места в страната паднаха първите есенни слани. В края на октомври агрометеорологичните условия бяха типични за настъпилата есен. В някои райони минималните температури бяха с отрицателни стойности, а средноденнонощните им стойности се понижиха до биологичния минимум, необходим за вегетация на есенниците. През октомври бяха засети около 75% от предвидените за есенниците площи (вж. прилож. карта). Ненавременното освобождаване на площите от късните предшественици бе една от причините за пропускане на оптималните агротехнически срокове при сеитбата на есенниците. В края на месеца при пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие в зависимост от съдържанието на влага в горния почвен слой, се наблюдаваха фазите "поникване" и листообразуване. На единични места при засетите в началото на октомври посеви с ечемик и пшеница бе наблюдавана фаза "братене" (Враца, Съдиево, Сунгуларе, Образцов Чифлик, Две могили).
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Сухото време през по-голямата част
на октомври осигури възможност за прибиране на зеленчуковата, плодовата
и гроздовата реколти. През месеца се провеждаха характерните за сезона
мероприятия оран, предсеитбени обработки и сеитба на зимните житни култури.
На много места в страната задълбочилата се суша се отрази неблагоприятно
върху качеството на предсеитбените обработки на площите и сеитбата на есенниците.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен, азотен двуокис и фенол в София е под съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на сероводород в ж.к. "Младост 1" са по-високи от съответната ПДК в по-голямата част от дните през месеца. Максимумът е измерен на 11.Х през нощта и е 6 пъти над нормата. Стойностите на сероводорода в същия пункт са по-високи от тези през септември.
В Бургас и Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 30% от всички дни от периода. Максимумът е регистриран на 9.Х и е около 2 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК в половината от дните през месеца. Максимумът е измерен на 8.Х и е близо 2 пъти над съответната ПДК.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през октомври 2001г. не се различават съществено от типичните за този месец през предишни години. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 1.8 до 7.9 mBq/m3 за отделните станции.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за сезона.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През октомври маловодието на реките в цялата страна продължи. Почти през целия месец наблюдаваните реки в страната протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха от 0 до +/- 3-4cm, а протичащиге водни количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стоойности за този месец. И през октомври останаха сухи крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарово. В отделни периоди от месеца бяха регистрирани неголеми и краткотрайни увеличения на протичащите количества вода при някои пунктове за наблюдение на реките, главно в Южна България, без това да повлияе на маловодното им състояние. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната е почти равен на оттока през септември.
В Северна България през целия октомври съществени увеличения на речния отток не бяха наблюдавани. Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани в началото на месеца, а минималните - през втората половина на октомври.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на р.Тополовец при Акациево - над 10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.
През октомври оттокът на черноморските реки остана почти без промяна спрямо септември. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните си стойности.
В Южна България по-съществено се повишиха нивата на реките: Марица в участъка Пазарджик-Първомай с 35-40cm (през периода 21-26.X) и Тунджа при Елхово с 34cm (на 15.X). В дните на повишение протичащите водни количества по тези реки не достигнаха средномногогодишните стойности за месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 5 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за октомври, а на реките: Марица при Радуил, Върбица при Джебел и Тунджа при Павел Баня - над 10 пъти. Със средномесечно водно количество, по-голямо от средномногогодишната стойност за месеца, остана само р.Харманлийска при Харманли.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 266млн.m3, с 53% по-малък от средномногогодишната стойност за октомври.
Нивото на р.Дунав в българския участък през октомври беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 31 до 100cm по-ниско в сравнение със септември.
Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 1-5.X, а най-ниските - през периода 25 - 31.X.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 16 до 81cm над нормата за октомври.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение със септември беше установено при 21 водоизточника или 58% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Милановски, Етрополски и Мърводолски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 56 до 65% от същите стойности, регистрирани през септември. Повишение на дебита беше установено при 7 от наблюдателните пункта или 19% от случаите, като най-съществено беше то в карстовия басейн на платото Пъстрина, в басейните на Преславска антиклинала и Стойловска синклинала (Cтранджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 170 до 250% спрямо същите стойности, регистрирани през септември. Без изменение спрямо предходния период останаха дебитите на 8 наблюдателни пункта или 22% от случаите.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 188cm спрямо септември беше регистрирано при 34 наблюдателни пункта или около 53% от случаите. Най-съществено беше повишението на водните нива на места в терасите на р.Дунав. И през септември остана сух кладенецът в терасата на р.Русенски Лом. Понижение на нивата с 2 до 122cm бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките в южната част на Черноморския водосборен басейн, както и в Софийска котловина и Горнотракийска низина.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха подчертана отрицателна тенденция (от -49 до 0cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, без добре изразена тенденция. Двупосочни изменения (от -12 до 27cm) със слабо изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -3 до 190cm) с добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха водните нива в подложката на Софийския грабен - със 17cm, в обсега на Местенския грабен с 2cm и в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 3cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско - Плевенската депресия с 0.02 l/s. Във Варненския артизиански басейн дибитът нарасна с 9 l/s, а остана без изменение в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 77 наблюдателни пункта или около 76% от случаите, от които 44 кладенци и 33 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 283cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Марица, Тунджа, в южната част на Черноморския водосборен басейн, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.47 и 1533 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Искрецки, Милановски, Ловешко-Търновски, Мърводолски и част от Разложки карстови басейни, както и в басейните на масива Голо бърдо и Стойловска синклинала (Cтранджански район). В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 2 до 42%) от нормите за месец октомври.
Повишението на водните нива (с 1 до 291cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните води
на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, в Сливенската котловина,
в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени
зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни
системи на Североизточна България. Покачване на дебита спрямо месечните
норми с около 101% беше регистрираното само за студените пукнатинни води
в Източнородопския район.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова